„Това споразумение е историческо за нашите страни, защото за първи път дава възможност на чужда компания да получи достъп до втечнените терминали – до терминалите за втечнен газ на Република Турция“, „С президента Ердоган решително осъждаме всички прояви на тероризъм и ще продължим активно да си сътрудничим“, „Турция е сред водещите инвеститори в България“, „Оценяваме усилията и приноса на Турция за разрешаване на конфликта в Украйна“, „Ние високо оценяваме приноса на Турция за възпиране на повишаващия се миграционен натиск“ …
Мислите, че тези реплики са само от поредно ласкателно изявление за турския президент Ердоган на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов? Струва ви се невъзможно друг освен някой лидер на ДПС да говори толкова помпозно за Турция и Ердоган ? Нищо подобно. Това са цитати на българския президент Радев, казани само през последния месец.
Същият Радев, който до преди време обясняваше как Турция се меси в българските избори, как България е суверенна държава, член на ЕС и никой няма право да нарушава международните закони, международното право и правилата на ЕС, визирайки отново Анкара. Същият президент, който направи забележка на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ и го пита коя е неговата майка родина, визирайки скандал с думи на политика след среща с Ердоган.
Очевадно е, че българският държавен глава рязко зави към Турция и Ердоган, както направи преди това по отношение на ГЕРБ, Бойко Борисов, ДПС, Делян Пеевски или пък Иван Гешев. Да видим поведението на държавния глава и на негови служебни министри през последните месеци и особено през последните дни.
На 9 декември м.г. изведнъж президентът се оказа на работно посещение в Истанбул по покана на турския президент Реджеп Ердоган. Той взе със себе си няколко ключови служебни министри – военния министър Димитър Стоянов, вътрешния министър Иван Демерджиев, енергийния министър Росен Христов, външния министър Николай Милков.
На пръв поглед посещението можеше да се обясни със засиления мигрантски натиск откъм Турция, довел до смъртта на трима български полицаи. В единия случай двама служители на МВР бяха убити от бягащи с автобус мигранти насред Бургас, а при втория се стигна до убийството на български граничен полицай, извършено от територията на Турция. Нещо, което обичайно би трябвало да докара до напрежение между двете страни, което обаче бе туширано в зародиш от бързи турски действия, довели до задържане на двама овчари и директното им посочване за извършители с обяснението, че били крадци на животни, а не трафиканти. И българската страна бързо прие всичко, включително и обещанието на турската страна как ще направи паметник на загиналия български граничар на самата бразда.
Всъщност за никого не е тайна, че ако Турция иска да спре мигрантите, нищо не може да й попречи. Както сме чували да казва лидерът на ГЕРБ, когато бил премиер, нито един мигрант не припарвал в България. Като оставим настрана тази хвалба, след посещението на Радев сега стана ясно, че Ердоган лично обещал Турция да не пуска мигранти и наредил на турския вътрешен министър да вземе мерки.
Само дни по-късно българският МВР-шеф вече обясняваше, че Турция е разположила много сили на жандармерията и военни по протежението на границата си с България и това смекчава мигрантския натиск към нашата страна. „Това са жандармерия, която е изключителна сила в Турция, както и сили на военните“, разказваше българският министър и обясняваше, че те са разположени на различни стратегически подстъпи към границата и по този начин събирането на големи групи мигранти е предотвратено.
Турция чрез своя президент ясно демонстрира, че той решава дали да има голям мигрантски натиск, по-малък мигрантски натиск или нула мигрантски натиск. Нещо, което не звучи кой знае колко дипломатично и добросъседски. Очевидно обаче българският президент и неговите служебни министри не бяха в Истанбул, за да заявяват позиции или претенции, а да се съгласяват с всичко, да приветстват, да благодарят, да оценят приноса …
Стана ясно, че не мигрантите са главното, а всъщност в основата са енергетиката и дипломацията. Изведнъж се оказа, че президентът е договорил, а пък „Булгаргаз“ подписва споразумение с турската държавна енергийна компания „Боташ“ (BOTAŞ) за достъп до терминалите за втечнен газ (ВПГ) и газопреносната мрежа в Турция за цели 13 години. Документът бе подписан в София в присъствието на двамата министри на енергетиката.
На практика нищо от споразумението не стана конкретно ясно, освен, че е за 13 години и че гарантира по 1,5 млрд. кубични метра газ през Турция. Не се разбра нито чий газ ще се прекарва до България, нито как ще се плащат количествата, нито защо е толкова дълъг срокът на договора, още по-малко пък защо за точно 13 години. Затова пък Радев изненада като изведнъж лансира и още един проект по инициатива на България, но с роля на Турция. По думите му това е проект, който ще позволи с минимални средства и веднага да започне преносът на природен газ от Азербайджан към Европа. „По инициатива на България в този проект се включиха Румъния, Словакия, Унгария и Австрия. Турция има важна роля за реализацията на този проект, който е изключително важен за ЕС“, каза държавният глава и посочи, че „това е важен повод за разширяване на нашето сътрудничество“, каза българският президент.
Само дни след посещението на Радев в Турция лъсна и още една скрита картинка. Тя бе разкрита от председателя на Народното събрание Вежди Рашидов, който също бързичко посети Истанбул и се срещна с турския президент. Самият Рашидов се похвали, че е поискал и получил разрешение от Ердоган България да стане посредник за среща на високо равнище между Анкара и ЕС. По негови думи, най-важното сега било, че се е приело България да е двигател на нещо. Нищо, че няма срокове и точна дата. Рашидов разкри, че предложението щяло да се лансира лично от Радев на среща на върха в Брюксел.
Очевидно на българския президент и кръга около него вече не им стига територията и те започнаха да играят геополитици. Радев използва визитата си в Истанбул, за да коментира, че войната в Украйна „променя вече и глобалните вериги за доставки“ и „днес единственият надежден сухопътен маршрут е през Турция и България“. „Вече усещаме този факт чрез засиления трафик през нашите ГКПП. Заедно трябва да създадем мерки за повишаване на сигурността. За да имат успех, е важно да имаме добре охранявана граница“, каза Радев, като допълни, че България разбира трудностите, пред които е изправена Турция по отношение на миграцията.
Той каза още, че оценява усилията и приноса на Турция за разрешаване на конфликта в Украйна, включително чрез споразумението за износ на зърно, както и по отношение на размяната на военнопленници между Украйна и Русия.
Всъщност едва ли Ердоган е чувал толкова похвали и благодарности за толкова кратко време дори от Борисов и Путин взети заедно. Вероятно рисковата дипломато-енергийна операция на Радев има някакво обяснение, което засега само той знае. Дано обаче не се окаже с руски привкус и че България всъщност играе и ще играе ролята на смокиново листо. Нещо, което няма как да не бъде отчетено от партньорите от ЕС и САЩ. Дано не се окаже и, че сме изтъргували по-малко мигранти през България за повече турски интереси в икономиката и особено в енергетиката.
Едно е сигурно – че резкият завой на Радев към Турция и Ердоган, може дори да го изхвърли от пътя, което си е лично негов проблем. Лошото е, че може да е за сметка на цялата държава.
Турските медии: Историческото споразумение в София е пътят към газовия център, предложен от Путин
Турската преса разчете еднозначно и победоносно историческото, според българския президент и българското правителство газово споразумение, като подкрепа и първа стъпка към предложения от руския президент Владимир Путин газов хъб, разположен в Турция.
„Първи подпис по пътя към газовия център“ – под това заглавие турският в. „Йени шафак“ съобщава за подписаното в София споразумение между „Булгаргаз“ и „Боташ“ (BOTAŞ) за достъп до терминалите за втечнен газ (ВПГ) и газопреносната мрежа в Турция, разказва БТА.
„Йени шафак“ цитира турския енергиен министър Дьонмез, който посочи, че споразумението е важна стъпка към превръщането на Турция в енергиен хъб. По думите му то ще има голям принос за енергийната сигурност на Европа, преди всичко на България.
По темата на първата си страница пише и в. „Тюркийе“. „Направихме първата стъпка към газовия хъб“, гласи заглавието на вестника, който в надзаглавие допълва: „Подписът е поставен, започва износ към България“. „Тюркийе“ отбелязва, че България ще покрива приблизително една трета от нуждите си от газ годишно с преработено в Турция синьо гориво.
Изданието напомня в този контекст, че руският президент Владимир Путин предложи през октомври Турция да стане център за газови доставки като най-сигурен маршрут към Европа, след като през септември газопроводите „Северен поток“ под Балтийско море бяха повредени от взривове. Турският президент каза, че е съгласен с идеята.
Друг турски вестник – „Акшам“ – пише за „исторически подпис със София“. „Газ от Турция към държава от ЕС“, гласи заглавието. Вестникът пояснява, че по силата на споразумението природният газ, който България ще купува от международните пазари, ще бъде обработван в Турция и транспортиран по тръбопровод към българската страна.
Частната агенция ИХА окачестви като „историческо“ споразумението между Турция и България, а държавната Анадолска агенция цитира изказаното от Дьонмез мнение, че документът ще „бъде важна стъпка за повишаване на сигурността на (доставките на) природен газ на Балканите“.
Министърът заяви още, че Турция, която разполага с пет терминала за втечнен природен газ, доставя газ от 15 държави чрез седем различни линии и терминали. По думите му е възможно този капацитет да бъде увеличен в много кратък срок с инвестициите, които ще бъдат направени както от страните доставчици, така и от европейските страни, посочва АА в информацията си по темата.
Александър Александров, Сега
