Posts Tagged ‘шивачки’

Накъде с тия заплати по 700-800 лв.?

Posted on: септември 5th, 2018 by МИГ No Comments

Германският инвеститор г-н Ролман пред „Дойче веле“ обяснява, че давал високи заплати във фабриката си за дрехи в Гоце Делчев – 900 лв. (това всъщност е най-високата, има и по 570 лв.) Не можело по-висока, Турция била голям конкурент. Японският инвеститор „Ядзаки“, производител на авточасти, в заводите си край Димитроврад и Ямбол дава 600 лв. заплата и още 280 лв. бонуси.

Както и да го смяташ, това са заплати по 300-400 евро. С такава заплата в България се преживява. Но на практика това е бедност. Жилището, токът, колата, бензинът, дограмата или почивката в Гърция, или в бетонираното Черноморие струват над възможностите на европейския гражданин от България. Той

потъва в кредити, за да си позволи елементарни неща

Малцина се хващат на работа с такава заплата тук, защото предпочитат да си вдигнат шапката на сезонна работа в Испания, Гърция, Англия и за няколко месеца там изкарват годишната си заплата при тукашните чужди инвеститори. Ами българските работодатели? Можеш да ги чуеш из страната да се оплакват, че давали по 600 лв. заплата (много, според тях) и нямало желаещи да работят. За такава заплата няма да намерят вече. И работодателските организации непрекъснато се оплакват, че правителствата вдигали минималната работна заплата. Ако трябваше да ги слушат, минималната още щеше да е 300 лева.
Вижда ли се оптимизъм за развитие в България? Как ще стане? Кога и как чуждите или наши работодатели ще дадат заплати, с които да задържат хората тук, да има някакво производство?

Беднотията ни се дължи и на това, че приемаме за нормално ненормални неща. Работодателите, които плащат ниски заплати, веднага си намират защитници, които ще обясняват, че такава е конюнктурата у нас, производителността, толкова е нормално за нискоквалифициран труд на българския пазар, ще те обвинят, че си „комунист“ и т. н.

Да, ама… Българинът не го интересуват сметките на работодателя. Той пита – „Каква заплата? 700 лв. ли? Мерси.“ И отива да работи в чужбина. За 2-3 месеца в Гърция ще изкара и ще се прибере с 2000 евро. За 2-3 месеца в Англия ще изкара и ще се прибере с 2000 паунда. Колкото тук модерните работодатели ще му платят за 6-7 месеца. Повечето остават в чужбина за постоянно и дори трайно емигрират, продават си тук жилищата.

Истината е, че работодателите у нас плащат колкото е възможно най-ниски заплати. Дори онези, които могат да дадат по-високи заплати,

плащат минимума. Това е пазар

Работната сила има цена, както бензинът. Като можеш да я купиш за 700 лв. месечно, толкова плащаш. Като не можеш – повишаваш. Или местиш шивашката си фабрика в Бангладеш. Там не се знае дали производителността е по-висока, но заплащането със сигурност е по-ниско. Или продължаваш да се опитваш да плащаш в България като в Бангладеш. Докато се сетят модерните работодатели у нас да повишат заплащането, България се опразни. Сега вече и работници не могат да намерят.

Други ще почнат да ти обясняват, че трябвало профсъюзите и левите да им издействат по-големи заплати. Модерно е да си десен, а модерният десен винаги намира историческа и актуална вина у левите („комунистите“). Работниците сами са си виновни, че не се организират и т.н. Впрочем, синдикатите бяха силни, като имаше големи държавни комбинати с по 10-15 хил. работници – „Кремиковци“, „Нефтохим“ Бургас, заводите в Девня… Тогава беше силен синдикалистът Тренчев, който разграждаше комунизма. Работниците от „Кремиковци“ многократно затваряха центъра на София с шествия и митинги. Да, ама… дойде капитализмът и тия синдикати се изпариха. Няма вече „Кремиковци“, в „Нефтохим“-а в Бургас синдикатите са послушни помощници на собствениците от „Лукойл“, за Девня нищо не се чува.
Само шивачки работнички и камериерки пищят от време на време за мизерни заплати и нищо не могат да постигнат. Синдикатите дълго се мъчиха да сключат със същия този Ролман колективен трудов договор и не успяват.

Но на този фон валят оптимистични новини. Средната заплата за страната към първото тримесечие на т.г. е 1077 лв. според националната статистика. Добре е, нали? 550 евро, направо се мерим с Европа… Борисов обещава средна заплата 1500 лв. до края на мандата…Само трябва да се поясни

каква лъжа е това „средна заплата“

Най-ясен е примерът с депутатите. 240 депутати с близо 3600 лв. основна заплата, плюс 1000 българи с 510 лв. минимална заплата, общо имат средна заплата 1100 лева. На практика, пак според данни на НСИ, към 70% от заетите българи имат заплати под средното за страната, тоест под 1077 лв.

Реално масовата заплата в България е 700-800 лв. – работници, продавачки, учители, медицински сестри и т.н. Само 3% от българите имат над 1500 лв. заплата според статистиката – това са предимно работещи в банки и застраховане, в енергетика, програмисти. Например средна(!) заплата в хотелиерството и ресторантьорството е 655 лв. – данни на НСИ за първото тримесечие. Щом това е средна, значи по трудов договор 90% от заплатите са минимални – 510 лв. Плаща се и на ръка. Но е всеизвестно, че няма хора в този бранш, защото малко плащат. Търсят хора и от чужбина. Експлоатират камериерки като слугини – онези, които ги бият и ги ритат клиенти и работодатели. Чудно място е България.

Но ако кажеш, че не може да са такива ниски заплатите, веднага започват обяснения. Всеки има някаква стройна теория, а страната продължава да се опразва.

e-vestnik.bg

Шивачки се сбиха с работодателката си, теглили бързи кредити в нейна полза

Posted on: август 8th, 2018 by МИГ No Comments

Измамата станала известна на хората, когато започнали да им се обаждат за непокрити вноски от финансовите институции

Десетки шивачки от Гоце Делчев твърдят, че бившият им работодател Христина Дамянова ги принуждавала да теглят бързи кредити в нейна полза и да й дават парите с обещанието, че тя ще покрие заемите им. Потърпевшите казват, че са изтеглили суми от 1000 до над 15 000 лв. от офисите на различни кредитни къщи. По думите им Христина Дамянова прибирала парите и ги уверявала, че ще ги върне до един месец за да нямат лихви, но по сметките на повечето не бил преведен нито лев.

Измамата станала известна на хората, когато започнали да им се обаждат за непокрити вноски от финансовите институции, откъдето са отпуснати парите. Само за няколко дни излъганите хора станали над 40.

„От инстанциите ми звънят – ти ли си Айше Саид и аз казвам да. Имате пресрочено погасяване на кредита… има, казва, 240 лв. да внесеш по кредита, това са ти пресрочените лихви. Не се минават и два часа, започва другата банка да ми звъни, на другия ден другата инстанция ми звъни“, разказва Айше пред камерата на БНТ.

Само за два месеца лихвите по кредита на Айше нараснали до 1000 лева. Жената разказа, че опитите й да се свърже с Христина Дамянова не завършили с успех и била принудена да изтегли нов заем, за да погаси стария, както и лихвите по него.

Някои от измамените хора са депозирали в полицията колективна жалба срещу Дамянова. Заканиха се, че ще я съдят. Тя обаче отрича обвиненията и твърди, че е взела пари само от близки хора. Нужни били в работата.

Напрежението в града нараства. Днес се стигна и до физическа саморазправа между една от потърпевшите и Христина Дамянова. „Тя ме удари, ей тук ме удари, сега ще ида, ще изкарам медицинско и отивам в полицията, давам медицинското и жалбата, и аз я ударих, скъсах й дрехата. Искам паричките да си ми ги върне Христина, защото много лошо постъпи“, жалва се една от потърпевшите.

Хората в града се заканиха, че ако институциите не си свършат работата, ще се разправят сами с нея.

Западни фирми експлоатират работници в Източна Европа

Posted on: ноември 15th, 2017 by МИГ No Comments

Глобалните играчи на пазара на модата използват Източна и Югоизточна Европа, които са истински рай на ниските заплати, сочи доклад на неправителствената организация „Кампанията за чисто облекло“ (CCC), цитиран от „Дойче веле“. Експертите от ССС споменават известни западни фирми като Benetton, Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana и H&M. Дори луксозни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace произвеждат стоките си във фабрики с ниско заплащане. Много от споменатите фирми използват етикета Made in Europe или Made in EU, с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труд. Реалността обаче е съвсем различна. „Много от 1.7 милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия“, се казва в доклада на CCC.

„Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и без друго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо“, разказва жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването й, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето й и казала: „Това си е ваш проблем. На който не му изнася – да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там“. И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание. И двете работнички искат да останат анонимни, отбелязва „Дойче веле“.

Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от „Кампанията за чисто облекло“. Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани – всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора – дори 30 на сто. Работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол – постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. „Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз“, свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа. „Понякога дори нямаме с какво да се храним“, признава една работничка от Украйна, а неин колега от Унгария казва: „Заплатите ни стигат само колкото да си платим тока, водата и парното“.

ЗАПЛАЩАНЕ

Официалният екзистенц-минимум в Сърбия е 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост – по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8% от всички трудещи се в страната. Въпреки това „Кампанията за чисто облекло“ не призовава към бойкот на въпросните фирми. „Всички работнички, с които разговаряме, ни казват, че имат нужда от тези доходи. Но е пределно ясно, че нещо трябва да се промени, защото тези хора трябва да получават прилични заплати, а условията на труд трябва да бъдат пригодени към европейските стандарти“, казва Бетина Музиолек, но добавя, че пътят дотам е дълъг и труден: „На първо място трябва да бъдат подсилени позициите на синдикатите. Тези раннокапиталистически условия са направо потресаващи“, допълва тя.

Шивачки от Гоце Делчев плашат със стачка заради ниски заплати

Posted on: октомври 17th, 2017 by МИГ No Comments

Работещите в най-голямото шивашко предприятие в Югозападна България в Гоце Делчев „Пирин-Текс“ заплашиха вчера със стачка заради ниски заплати, драстично нарушаване на работното време и лоши условия на труд.

Фирмата дава прехрана на хиляди хора от общините Гоце Делчев, Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. Работещите в немската фирма са на границата на изтощението. Те искат арбитраж, защото работят по над 9 ч. на ден, плюс четирите съботи в месеца. Според синдикалистите това е сериозно нарушение, тъй като подписаното преди десет години стачно споразумение допуска да се работи не повече от две съботи в месеца.

„Условията на труд са ужасни. През зимата мръзнем, а през летните месеци в жегите климатиците не смогват да охлаждат огромните помещения и припадаме. Стотици пъти се е случвало линейките на Спешна помощ да хвърчат към цеха ни, защото или на някого му е прилошало по време на работа, или направо е изпаднал в несвяст. От машините се носят прахоляци и власинки, които поглъщаме и задръстват дробовете ни, а от гладачните преси излизат влажни изпарения, които ни карат да се потим, въобще работната атмосфера е пълен задух и няма никакво движение на въздуха“, оплакват се шивачките.

Експлоатацията и униженията са причина много хора да напуснат фирмата, твърди регионалният председател на „Подкрепа“ в Гоце Делчев Андрей Андреев. Над 900 човека са напуснали фирмата през последната година, които търсят препитание в други държави, където дават по-добри заплати, обясни той.

Основната заплата на работниците в шивашкото предприятие е 480 лева, като за извънредния труд получават малко над лев според заработката. След настояването за увеличаване на възнагражденията работодателят е предложил 530 лева, но за сметка на отпадането на останалите им искания.

Петмесечните преговори с работодателя Бертрам Ролман от Германия не са довели до никакъв резултат, признават от синдикалната организация към КТ „Подкрепа“. Досега са проведени 9 срещи със собствениците. При провал и на следващите преговори хората са готови да преминат към стачни действия. Синдикалните лидери са завели 19 дела срещу фирмата, платили са 10 000 лева за адвокатски услуги, но не са успели да спечелят нито едно. Припомняме, че готвената стачка не е първата в предприятието. През 2010 г. на протест излязоха  1000 служители заради ниското заплащане и лошите условия на труд.