Tag Archive for "Симеон Сакскобургготски" - МИГNews

Posts Tagged ‘Симеон Сакскобургготски’

Куриоз: Правителството плаща на Симеон за имотите, които съдът обяви за държавни

Posted on: януари 31st, 2024 by МИГ No Comments

С 3 месеца забавяне правителството прие решение за изплащане на обезщетение на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок, съобщиха от Министерския съвет.

Става дума за обезщетението на стойност 1,6 млн. евро, или 3,2 млн. лв., което бе присъдено на бившия цар и сестра му от Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2023 г. Двамата осъдиха България, защото от 2009 г. насам не могат да ползват горите си, които според тях са принадлежали на цар Фердинанд, а след това и на баща им Борис III.

През 2009-а държавата реши, че имотите с площ 1654 хектара са били реституирани на Симеон и Мария-Луиза незаконно. Въпреки че съдът в Страсбург се произнесе миналата година, досега държавата не бе изплатила обезщетението им. Срокът бе ноември 2023 г.

Преди седмица обаче казусът се заплете още повече, след като Софийският окръжен съд призна държавата за собственик на 16 000 дка земи и гори в Рила. Но отхвърли претенциите Сакскобургготски и Хробок да платят по 125 хил. лв. – равностойността на получените добиви от имотите.

На 8 септември 2011 г. Софийският окръжен съд наложи забрана върху сечта и транспортирането на дървесината. Това определение не е обжалвано от Сакскобургготски и е в сила и до момента, което на практика обезсмисля мораториума.

След произнасянето на окръжния съд се появи и казусът дали Сакскобургготски трябва да върне на държавата обезщетението, присъдено му от съда по правата на човека. В решението на ЕСПЧ има текст, който казва, че то трябва да бъде върнато, ако българските съдилища потвърдят, че имотите са държавни.

Според Министерството на земеделието и горите, което заведе делото като представител на държавата, обезщетението трябва да бъде върнато, ако решението стане окончателно. Адвокатът на Сакскобургготски пред съда в Страсбург Михаил Екимджиев обаче твърди, че обезщетението остава за Симеон и сестра му.

Валя Гигова, която представлява Сакскобургготски пред българските съдилища, обяви, че ще обжалва пред апалетивния съд решението на окръжния. Като се има предвид, че на първа инстанция делото за горите продължи около 13 години, не е ясно колко ще се проточи на втора и на трета

Досега основното забавяне беше, защото се правеха много сложни технически експертизи, които трябваше да очертаят границите на горите.

Първоначално страна в делото за горите бяха и братовчедите на Сакскобургготски и Мария – Луиза Хробок – херцозите Александер фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Фердинанд фон Вюртемберг и Софи Едокси Мария Луиз. Те са правнуци и внуци на Фердинанд, но през 2019 г. се оттеглиха, още повече че никой от тях не беше идвал в България.

Делото за горите е последното от съдебната сага за т.нар. царски имоти, която се точи вече повече от 14 години.

Казусът се разреши така, че и държавата, и бившият цар да са доволни

За него останаха „Царска Бистрица“ и дворецът „Врана“, а за държавата – бившето стопанство на УБО край „Врана“, ловните хижи „Ситняково“ и „Саръгьол“ и дворецът „Кричим“. Той е единcтвeният двopeц, кoйтo oблacтeн yпpaвитeл oткaзa дa въpнe, но пък казусът стана причина да започнат делата по останалите имоти.

През годините с тях се занимаваха четири български съдилища – Софийският окръжен, Софийският градски, Софийският апелативен и Върховният касационен, но и Конституционният съд. Именно след неговото решение от 2020 г., че закони с еднократно действие – какъвто е Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г., трябва да се смятат за невалидни от приемането на новата конституция през 1991 г.

Преди произнасянето на КС висящи бяха само делата за „Царска Бистрица“ и „Врана“, които бяха спрени, защото се чакаше решението.

Ключов момент във всички царски дела е бил какво представлява Интендантството на цивилната листа на Негово Величество царя. Именно от името на тази институция са купувани имотите, с изключение на „Царска Бистрица“, където бяха представени документи, че парите били дарени от майката на Фердинанд – Клементина. Според едното мнение интендантството било държавна служба и представлява държавата, а според другото чрез него царят участвал в гражданския оборот, следователно представлява монарха, пише 24часа.

Симеон и Местан осъдиха България

Posted on: май 2nd, 2023 by МИГ No Comments

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови днес решения по две дела, водени срещу България от семейството на Симеон Сакскобургготски и от Лютви Местан, предаде БТА.

По делото, заведено от семейството на Сакскобургготски, е присъдено първоначално обезщетение от над 1,6 милиона евро заради налагането на мораториум върху използването на горски земи. В съобщение на съда се пояснява, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година.

През септември 2021 г. ЕСПЧ определи действията на българските власти като повод за понесена несъразмерна тежест от жалбоподателите. В днешното решение единодушно е присъдено обезщетение от 1 635 875 евро за имуществени вреди и 184 евро за разходи и разноски, които ще зависят от съдебно дело, разглеждано от българския съд.

По второто дело, заведено от Лютви Местан, съдът единодушно е приел, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.

Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя. Допълва се, че съответната разпоредба от българския изборен закон е била многократно критикувана от Консултативния комитет по рамковата конвенция за защита на националните
малцинства, от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.

Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.

Борисов поискал от Царя да му подари НДСВ, за да не прави ГЕРБ

Posted on: февруари 15th, 2023 by МИГ No Comments

Освен опашка, гущерът има и други органи. Призивът за рязане на опашката беше конюнктурен за 1990-те г. и по своему далновиден – изискваше мимикрия, камуфлаж. Позволявам си да оприлича самата партия ГЕРБ на един добре развит мускулест гущер. И да кажа най-категорично, че само с рязане на опашка общата ситуация в страната няма да се подобри. От този гущер трябва да се отделят онези части, които имат здрава тъкан, онези органи, които могат да функционират според законите на модерната демокрация. Ако ГЕРБ остане в сегашното си състояние и със сегашния си ръководител, ще си имаме работа с неофеодална система, която е обхванала с пипалата си цялата държава.

Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ председателят на партия НДСВ Станимир Илчев.

Още от интервюто:

Защо НДСВ реши да се възстанови точно в този момент?

Има ли шансове закрит политически проект да бъде реанимиран?

Каква сделка е предложил Борисов на Симеон Втори?

Послужи ли като трамплин някогашното НДСВ за председателя на младежката си организация Делян Пеевски?

Кои са възможните и невъзможните партньори на НДСВ при влизане в парламента?

Кои са инсталаторите на Борисов?

Слави Трифонов в тайна коалиция с НДСВ

Posted on: януари 25th, 2023 by МИГ No Comments

Слави Трифонов работи за тайна коалиция с НДСВ, съобщи за „Галерия“ отлично информиран източник. Идеята на шоумена била да се опре на бившите царисти в качеството им на признати експерти и популярни предишни управленци, след като собствените му партийци от ранга на Тошко Йорданов се сринаха на последните избори.

Тяхната цел пък била да nолзват Слави като ракета носител завръщането на НДСВ в играта – нещо, което Огнян Герджиков публично обяви, без обаче да уточни как ще се реализира този замисъл.

Царят има желание да участва отново активно в политиката. Това пролича още с позиционирането на Соломон Паси в ролята на контактьор за мнозинство, базирано на ГЕРБ. Идеята била Слави да даде рамо, обирайки де що има останало – неексплоатирани експерти, които са готови да управляват, без да ровят в трите мандата на Борисов. Още когато Трифонов издигна Николай Василев за премиер, той по- ясни: „Слави ни- кога не е искал от мен да напусна НДСВ“. Другите предложени за министри от Слави бивши царисти бяха Любомир Дацов – за финансист и Ради Найденов – за външните работи. Тогава Слави оттегли проектокабинета си, но според запоэнати той си стои като заготовка и в даден момент ще се пробва пак, най-вероятно със същия кандидат за премиер. Огнян Герджиков винаги е подкрепял публично идеята Николай Василев да бъде издигнат за премиер и се е изказвал ласкаво за неговите експертни и управленски качества.

Герджиков дори определи жълтата формация като ковачница на кадри за управленските на- мерения на Слави.

Хората на Трифонов обаче не били очаровани от намеренията на шефа си. Както писахме неотдавна, между лидера и партийните фигури отдавна зее пропаст. Най-изявените от тях дори бяха от гражданската квота, а не от ИТН. Вероятно идеята ще се доразвие, като ИТН ще се съюзи по някакъв начин с НДСВ, за да направят стабилно мнозинство. Към така гласеното обединение вероятно ще се присъедини и новата лява формация. Не е тайна топлото отношение на Георги Първанов към Симеон Сакскобургготски, както и към Слави Трифонов. Вероятността да се закачи и ГЕРБ съществува, но не чрез лидера си, а чрез посочени от него лица. Самият Бо рисов определя Николай Василев като „разумен“. ДПС също

ще се присламчи към новия проект с аргумента за „правителство на националното спасение“. Макар да не са най-желани от самия Трифонов, ДПС все пак бяха на власт именно по времето на Първанов в Тройната коалиция с НДСВ, за чийто архитект се обяви тогавашния президент. Макар изборите да се очертават за началото на април, разговори вече се водят и се определя на кои лица трябва да се заложи в отделните ресори.

НДСВ ще се отърсва от паяжините без Сакскобургготски

Posted on: януари 21st, 2023 by МИГ No Comments

НДСВ ще сложи началото на политическото си възраждане днес с провеждането на Деветият си конгрес. Той ще бъде в същата зала, в която преди 22 г. се роди царската партия, – в сградата на Федерацията на научно-техническите съюзи на “Раковски” 108.

В същата зала през 2001 г. бе първият опит за учредяване на Национално движение “Симеон Втори” – 2 дни след историческото обръщение на Симеон Сакскобургготски от поляната пред двореца “Врана” на 6 април 2001 г. В речта си на този ден царят обещава, че за 800 дни жизненият стандарт на българите ще се повиши.

При учредяването на партията имаше 614 учредители, като хиляди граждани бяха блокирали бул. “Раковски” с желание да се включат. Царят присъства лично и бе избран за лидер.

Възраждането на НДСВ днес, обаче, ще се случи без участието на Сакскобургготски. Решението за свикване на форума е взето от Националния съвет на заседание в края на ноември. Ще бъде приета нова програма и устав и ще бъде избран нов лидер.

Симеон си взе парка и двореца „Врана”

Posted on: декември 12th, 2022 by МИГ 1 Comment

Симеон Сакскобургготски, окйто щеше да ни „оправи“ за 800 дни, заедно със сестра си Мария-Луиза са собственици на парка и двореца „Врана“ и всички претенции на държавата спрямо тях са отхвърлени окончателно, предава Лекс.бг.

Това става след като днес Върховният касационен съд (ВКС) не допусна до обжалване решението на Софийския апелативен съд (САС), с което миналото лято двамата бяха признати за собственици на имота.

Върховните съдии изтъкват, че решението на САС следва изцяло най-новата практика на ВКС – по делото „Царска Бистрица“, която беше постановена след произнасянето на Конституционния съд (КС).

Именно по делото за „Царска Бистрица“ ВКС за първи път уважи искането на защитата на Сакскобургготски да бъде попитан Конституционният съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). КС се произнесе и прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г.

Държавата твърдеше, че е придобила двореца „Врана“ на три основания. Миналата година и трите бяха отхвърлени от апелативните съдии. С днешното определение на ВКС решението им остава в сила.

Държавата е поставила 11 въпроса, с които да обоснове допускането на касационно обжалване, включително и поискала и делото да бъде спряно и да бъде образувано тълкувателно дело. ВКС отхвърля искането за постановяване на тълкувателно решение, като сочи, че въпросите, на които държавата иска да се отговори в него, или са изяснени, или са неотносими към казуса „Врана“.

ВКС допуска обжалване на решението на САС само по отношение на останалите наследници на бившите царе – Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи Едокси Мария Луиз и Маргарет Люс-Байи дьо Шовини, тъй като без да са подали въззивни жалби, САС се е произнесъл и за тяхната собственост.

„С това решение се слага край на спора за „Врана“ – тя принадлежи на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза и се възстановя една правна и житейска справедливост, защото когато държавата е отнела от някого нещо и го връща, самата тя трябва да се съобрази със своите актове.

След като някога е отнела „Врана“ от царското семейство именно като имущество на царя, няма как години по-късно да твърди, че то е нейно още към момента на одържавяването“, коментира адвокат Валя Гигова, която осъществи защитата на Симеон и сестра му по делото „Врана“.

Испански вестник вкара Симеон Втори в тъмна схема за милиони

Posted on: ноември 19th, 2022 by МИГ No Comments

Разследване на британските финансови институции на непрозрачен фонд с милиони евро в сметките извади на бял свят и името на бившия български премиер цар Симеон II, показва обширен материал в испанския в. „El Pais“. Той е посочен като дарител на над 9 милиона долара, които са се влели във фонда на починалия испански историк и финансист Хоакин Ромеро Маура. Въпросният е много близък довереник на абдикиралия крал на Испания Хуан Карлос I, който от 2014 г. живее в изгнание в ОАЕ заради обвинения във финансови машинации.

Хуан Карлос е изключително близък с цар Симеон II, с чието име е свързана най-голямата сума, която е преминала на сметките на въпросния фонд с инициалите на Хоакин Ромеро Моура – JRM Trust 2004. Самият фонд тръгва с 14 923 604 евро, депозирани на името на Хоакин Ромеро Моура през 2004 г., като произходът на това богатство не е напълно изяснен.

Разследването на прокуратурата бе отложено, след като не бяха открити доказателства, свързващи JRM 2004 Trust с Хуан Карлос I, било като попечител, или като лице с възможността да се разпорежда със средствата. Разследващите подчертаха, че бившият монарх никога не е бил бенефициент, нито има доказателства, че е получавал пари от него.

Състояние с неясен произход

Разследването не изясни откъде идват 14,9 милиона евро, освен факта, че тази сума е резултат от ликвидацията на други два фонда – Tartessos и Hereu, основани през 1995 и 1997 г. от Мануел Хайме де Прадо и Колон де Карвахал, друг близък приятел на Хуан Карлос I, сенатор по кралско назначение в първия Конгрес на Испания след прехода към демокрация в края на 70-те години. Държавният глава тогава беше единственият бенефициент и на двата финансови инструмента.

„El Pais“ установи, че голяма част от състоянието идва от Nadine Limited, компания, базирана на Британските Вирджински острови и със сметка на името на Прадо в Chartered Bank. По тази сметка получава дарения от неидентифицирани хора, които подкрепят Хуан Карлос I между 50-те и 70-те години на миналия век (той става крал през ноември 1975 г. по волята на умиращия диктатор Франко, който се надява младата кралска особа да продължи неговия авторитарен режим).

По-голямата част от средствата водят до дарение през 1999 г. от 9 милиона долара от Симеон Сакскобургготски – последния български цар Симеон II, в резултат на инвестиции в JP Morgan от Швейцария, отбелязва „El Pais“. Целта на двата тръста е да подкрепят новия монарх Хуан Карлос I, ако той бъде свален от власт чрез държавен преврат, според техния администратор, британският гражданин Джон Руди.

Мистериозният трети бенефициент

Една от най-големите загадки е мистериозният трети бенефициент на JRM 2004 Trust в продължение на доста години. Името му така и не е изплувало досега. Според писмо от 17 юли 2009 г., изпратено от Ромеро Маура до попечителите, този бенефициент ще излезе наяве само в случай на обстоятелства, които той определя като „смутни времена“. Този трети бенефициент ще бъде бивш държавен глава (Симеон Сакскобургготски отговаря на този профил, като бивш премиер на България), който е загубил тази позиция в резултат на преврат или компрометиращи обстоятелства. Това лице може да бъде монарх, но също и друг държавен служител, признат от либерална демократична конституция.

Писмото инструктира попечителите да се консултират с Ромеро Маура, относно самоличността на тази трета страна бенефициент и в случай на съмнение той предлага тази самоличност да бъде установена според критериите на по-голямата част от общественото мнение, изразени от редакторите на петте най-добри британски вестника. Ромеро Маура настоя да бъдат заделени 10 милиона долара за тази евентуалност с мистериозния трети бенифициент.

Сакскобургготски: Изгонването на руските дипломати изглежда поръчково

Posted on: юли 9th, 2022 by МИГ No Comments

Бившият премиер Симеон Сакскобургготски с коментар на политическата ситуация у нас и изгонването на руските дипломати. Според него страната губи ценно време заради невъзможността да се състави стабилно управление, а изгонването на служителите на руската мисия в София изглежда поръчково и под натиск. С него разговаря Деси Банова-Плевнелиева в интервю за „Тук и сега“ в ефира на „Събуди се“.

„Нечувана работа е гоненето на толкова дипломати, излишно и провокативно, изглежда така, сякаш е под някакъв друг, чужд натиск. Не казвам, че е, но сякаш е почти поръчково, което е още по-грозно за нас, българите“, коментира той скандала с Москва. И подчерта, че други държави от НАТО не са предприемали действия от „такъв калибър“.

Руснаците са с имперско мислене и самочувствие и с тях трябва да се действа по-предпазливо, категоричен е експремиерът. „Колко години ще ни трябват сега, за да си върнем взаимните пазари, отношенията? Жалко е, защото има емоции и моменти на не съвсем обективно и рационално разсъждаване“, смята още Сакскобургготски .

„Губим време, средства и какво ли не с толкова избори вече! В чужбина ни гледат и си казват: „Тези хора не могат ли да си оправят вътрешния двор?“ Сравняват ни с някои нестабилни страни, толкова е грешно и жалко и има последици“, коментира още Сакскобургготски по повод политическата криза у нас. Той сподели, че не усеща „много голяма доза идеология в тия работи“, а по-скоро е его – „моите хора, моята партия“, което определи като „много вредно“.

Сакскобургготски коментира и свалянето на ветото на РСМ за преговори за членството ѝ в ЕС. „Лично за мен важното е добруването на тези народи – Албания, Северна Македония и ние. Защото ние сме вече в ЕС. Те защо да се изключват от това благо или тази общност? Не бива на негативното да се спираме, а да погледнем как да излезем от тази ситуация без някой да каже:„Родоотстъпници“! Има нагласи в някои страни, които намекват, че България се опитва да изнудва, което е страшно грозно. Докато ролята за нас е да кажем: „братя“! Да ударим едно рамо, а след това вече – с нашия опит, който сме придобили! Дай боже да се намери формула – ето френското председателство, което се стараеше толкова“.

„Ставам рано, до към 1-1 и половина на обед работя по разни неща – кореспонденция, книжа. Обядвам късно. Спя малко, слава Богу, така пестя немалко време. Вечер и нощем чета, това за мен е най-голямото удоволствие”, разказа Симеон Сакскобургготски.

„На тази възраст човек няма какво толкова да си пожелава, вече не броя годините”, казва още той на въпрос как е отпразнувал скорошния си рожден ден.

„Няма магически формули за брака”, коментира той 60-годишнината от сватбата си с Маргарита. Децата им се шегували, че няма толкова противоположни личности, които да са заедно.

„Има общо минало след дадени семейни трагедии, което също ни е свързало. Останалото е Божа работа. понасяме се, търпим се. Хубаво е да имаш семейство, много съм благодарен, тя ми дава психическо спокойствие” – така описа Сакскобургготски любовта си към съпругата си.

Не се чувствал като „глава“ на семейството, „просто съм дядото на тези хора, които живеят в различни страни, имат различни професии, разнообразни интереси”, сподели той за внуците си и отново благодари на Господ, че ги има.

„Нещо, което човек не може да разбере, ако не му се е случило”, коментира Сакскобургготски как е преживял смъртта на сина си Кардам. Големият му син почина след няколко години в кома след тежка катастрофа. „Против природата е да си тръгне първо следващото поколение”, добави с много мъка Симеон.

„Борис – първородният син на Кардам, е пазителят на короната според семейните закони”, потвърди той. „Приличат си като две капки на баща си, почти комично е, само е малко по-тъмен”, усмихва се Сакскобургготски. Младежът има в момента изложба във Франция, предстои още една до края на месеца. Дядо му признава, че не разбира инсталациите му – „едни такива пластмасови, нещо много модерно“.

„Калина винаги е искала да е свързана с България, сега е много щастлива да си е тук. Винаги много се е интересувала и от фигурата на цар Фердинанд”, разказа още той. От думите му стана ясно, че високо цени работата й заедно със съпруга й Китин Муньос по филмите за ЮНЕСКО, с които се рекламира България.

„Проф. Андрей Пантев, когото много почитам, бе казал, че никога няма да простим на Симеон, дето се опита да ни отучи да се мразим” – така той отговори на въпроса с какво иска да бъде запомнен. „Аз съм неспособен да мразя”, допълни Сакскобургготски.

Симеон Сакскобургготски оправда авторитарността на Путин

Posted on: март 22nd, 2022 by МИГ No Comments

Винаги с Европейския съюз, никога срещу Русия. С такава реминисценция, отправяща към думите, приписвани на неговия баща Борис III, бившият премиер на България Симеон Сакскобурготски коментира отношенията между България и Русия. В интервю за Богуслав Хработа, главен редактор на полския ежедневник „Жечпосполита“, Саксобурготски, който до 1946 година е цар на България като Симеон II, се връща към детските си спомени за войната, живота в изгнание, неочакваните промени в България, обещанията за 800-те дни, които ще оправят страната, и съвременния свят.

Бих искал да започна с въпрос за историята. Вие сте единственият жив монарх, който е носил корона по време на Втората световна война. Имате ли спомени от този период?

Разбира се, не бях тогава толкова малък. Спомням си доста ясно годините 1942–1943 и по-късно, по време на войната. През 1944 се случи една от най-тежките бомбардировки над София. Но когато някой говори за 40-те години на миналия век, хората го мислят за динозавър (смее се). Останалото си го спомням, сякаш беше филм, особено след смъртта на баща ми, която силно преживявах.

Как изглеждаше по онова време вашето семейство, царският двор? Как гледаха на родителите Ви обикновените хора?

Мисля, че баща ми беше невероятно популярен. Заедно със сестра ми тогава бяхме деца и присъствието на деца около баща им винаги стопля образа и прави владетелят да изглежда по-близък до хората. От политическа гледна точка е друга история. Но всъщност семейството беше популярно.

Колко близка беше връзката между народа и управляващата династия в тази предсъветска България?

Бащата ми беше известен, но можеше да се слее с тълпата. Срещаше много хора, но това бяха различни времена – не можеше да си направиш снимка с монарха, а достъпът до информация не беше толкова широк. Понякога някой, като вгледа отблизо, го разпознаваше, че е царят. Но той беше много непринуден. Не се обграждаше с бодигардове, хората можеха да се приближат до него. Спомням си в Боровец – винаги се намираше някой, който искаше да говори с него.

Знаем трагичната история на българските регенти през 1945 г. И тримата са разстреляни. На Вас комунистическата власт ви позволи да напуснете страната.

Две години живеехме под властта на новия режим. През 1946 г. има „истински демократичен“ референдум, на който повече от 94% от гражданите гласуваха за премахване на монархията и създаване на република, въпреки че през 13-те века на съществуването на нашата държава не познавахме такава система. Този огромен ентусиазъм беше в съветски стил. Тогава ни помолиха да напуснем България. Властите знаеха, че майка ми иска да замине за Египет, защото родителите ѝ – кралят и кралицата на Италия – току-що бяха пристигнали там.

А нямаше ли планове монарха, тогава дете, да го превъзпитат? Като в Китай, например?

Мисля, че нямаха време за това. Край мен разбира се имаше хора от новия режим. В учебната програма бяха включени теми, свързани със СССР. Но това засягаше всички ученици, не само мен.

Напускайки България през 1946 година сте били 9-годишно дете. Имахте ли тогава усещането, че напускате родината си завинаги?

Категорично. Но перспективата на детето винаги е различна. В известен смисъл тя беше много екзотична – напускаме страната и заминаваме за Египет.

А там история, пирамиди…

Именно. Но не си тръгваме оттук завинаги? Също. Виждах тъгата в очите на хората, когато напускахме двореца Врана, това беше трогателно сбогуване. Тогава знаех, че става нещо лошо.

Значи още като момче сте имали лошо усещане за изгнание?

То дойде с времето, след като стигнахме в Александрия и започнахме да разговаряме с други кралски семейства.

Имахте ли по онова време контакт с българската диаспора?

В Александрия тя беше незначителна. След напускането на родината посетихме Европа за първи път едва през лятото на 1948 или 1949 година. Когато заминахме за Испания, започнахме да срещаме повече сънародници, живеещи в чужбина. По-късно можехме да пътуваме по-свободно до Франция, Швейцария. На 16-18 години започнах да пътувам сам и откривах нашата общност разхвърлена по света, но посещавах и бежански лагери в Германия, Италия или Гърция, в които пребиваваха българи. Хората, които имаха все още семейства в страната, се страхуваха да общуват с нас и да се срещат. Не искаха да излагат никого на опасност.

В момента на заминаването разрешиха ли ви да запазите някакви снимки, пари, скъпоценности?

Майка ми предчувстваше, че нещо ще стане с нас. Взе със себе си предимно тези неща от Италия, които имаше като зестра и дребни предмети със сантиментална стойност. Няколко картини. Властите казаха, че транспортната операция е твърде сложна. „Ще ви изпратим всичко със следващия кораб“ – обещаваха. Майка ми не можеше да се противопостави. Вече като бяхме в Египет получихме информация от българската делегатура в Кайро, че „все още е сложно“. Предложиха ни равностойността на нашата собственост. Получихме по 200 долара джобни на глава – аз, сестра ми, майка и леля. Това беше първият път, когато видях доларови банкноти. Може би 6 месеца по-късно самата делегатура излезе със съобщение, че сме получили обезщетение в размер на 20 милиона долара, за да покрият разходите за моето образование, което е много скъпо. Дори не знам дали България изобщо можеше да си позволи по онова време такъв разход…

Излъгаха?

Разбира се. Не съм видял и частичка от тази сума. Това е само един от пропагандните митове. Трябва да призная, че звучеше прекрасно. Когато по-голямата сестра на майка ми прочела тази информация и казала: „Браво, поне ще си добре устроена!“. А ние нямахме пари дори за наема. Плащаше вместо нас баба ми, за моето училище също.

Получавахте ли някаква подкрепа от други членове на семейството, от европейските монарси?

Едва след войната. Трябва да имаме предвид разделението в семейството, не всички бяха от една и съща страна. Помагаха ни западните кралски семейства. Но ние не членуваме в някакъв клуб или дружество и няма никакво задължение да се подкрепяме взаимно.

Как запомнихте Александрия от втората половина на 40-те, описвана в частност от Лорънс Дърел?

Много интересна, много космополитна. С общество, авангардно, дори, на което с малки изключения жестокостите на войната бяха спестени. Много религии и националности събрани на едно място. Трябва да призная, че онези години в училище ме научиха да оценявам красотата на съвместното съществуване на много култури. Едва по време на управлението на Мустафа ан-Нахас повечето чужденци напуснаха Египет.

Кое от местата на изгнание си спомняте най-хубаво? Изобщо може ли да се говори за изгнанието в такива категории?

В мислите си човек винаги се връща у дома. В родината ми успях да се върна през 1996 след 50 години в чужбина. През този период много години прекарах в Мадрид, живеех добре там и оттам са най-добрите ми спомени, а също така мога да кажа, че е най-близък на сърцето ми.

Връщайки се още за миг към Александрия – това е мястото, в което срещате своя дядо Виктор Емануил III, бившия крал на Италия. Помните ли го?

Той първи ни посрещна в Александрия. Помня, че в съответствие с дипломатическия протокол ме взе със себе си в колата, а майка ми със сестра ми пътуваха в друга кола с баба. Много ме беше страх от този, от моята перспектива, сериозен възрастен господин, макар че по онова време той беше по-млад, отколкото аз сега (смее се). Нещо повече, говореше ми на италиански, а аз имах доста смътно понятие за този език, знаех го единствено от откъслечни разговори на майка ми. Стараех се да отговарям така, както умеех. Дядо после казал на мама с лека гордост „Учила си сина си на италиански“. Макар че не беше так, бях успял нещичко да уловя на слух. Помня дядо като невисок човек, но много горд, виждаше се в очите му. Имахме контакт само две години. Почина в края на 1947.

Беше ли за той учител за Вас?

Не мога да кажа това, макар че беше много добронамерен. Имаше и други внуци. Освен това беше много сдържан човек. Отпускаше се по време на съвместните излизания за риба. Тогава говорехме за ежедневни неща, такива като училище. С баба имах по-дълъг контакт, защото си отиде едва през 1952.

А когато бяхте в Испания, какви бяха отношенията на кралското семейство с режима на ген. Франко?

Това беше особено отношение. Франко по онова време, ако мога да кажа така, подкрепяше всички жертви на комунизма. Например в общественото радио в Мадрид имаше предавания, посветени на всяка от страните, окупирани от бившия СССР. След гражданската война борбата с комунизма се водеше с такива методи. От тази гледна точка ген. Франко беше за нас добронамерен, защото полагаше грижи за нас в изгнание. Много хора са предубедени за неговото управление

Какъв беше тогавашният политически климат в Мадрид?

Хората, които не са достатъчно информирани бъркат диктатурата с тоталитарната система. Тоталитарна система имахме в нашата страна в продължение на много години, но той беше много по различен от авторитарния режим – с отворени граници и свободен достъп до информация. Хората често си мислят, че всички диктатури са еднакви. Напротив.

После две години в Академията и военния колеж във Valley Forge в Съединените щати. Следвали сте там анонимно. Защо?

Така ми беше по-лесно. Не исках другите да ме гледат нито с възхищение, нито със съжаление. Използвах фамилията Рилски. По тази причина полски познати ме разпитваха откъде произлизам.

На 16 юни 1955 година на 18-ия ви рожден ден се обръщате с Прокламация към българския народ, декларирайки вярност на конституцията, премахната по-рано от комунистическите власти.

Майка ми и моите съветници предложиха, че така трябва да бъде за спазване на порядъка и традицията. Царят вече е пълнолетен. В нашата градина имаше богослужение в камерен състав, а аз прочетох прокламацията. Чуждестранните журналисти проявиха голям интерес и получих разгласа. Генерал Франко изпрати министъра на правосъдието и външните работи за да подчертае подкрепата си за тази идея.

Имаше ли някаква реакция на прокламацията?

Да, особено от диаспората. Самата България остана херметична. Говоренето за подобни събития беше забранено и наказауемо. Едва когато станах министър-председател на България, успях да видя моето досие, събирано над 50 години, в което се вижда колко внимателно съм бил следен. Въз основа на това се вижда и колко клевети са създадени за мен.

През тези години усещахте ли дишането на комунистите във врата ви?

Не в смисъл на някаква лична параноя. Но знаех, че не са особено доволни от действията ми. Преследването на много хора, близки до семейството ми, ме накара да осъзная това.

Спомняте ли си нашумялото убийство на българския дисидент Георги Марков? На 11 септември 1978 г. агенти го раняват с отровен с рицин чадър. Има ли доказателства за подобна дейност, насочена срещу вас или вашето семейство?

Разбира се, съществуваха известни опасности, но никога толкова сериозни. Понякога се притеснявахме, приятели ни увещаваха да внимаваме. В изгнание човекът води двоен живот – от една страна, исторически вие сте това, което сте; от друга – вие сте обикновен гражданин като мнозина. Заплахите и привилегиите вървят заедно.

През 1962 г. започвахте бизнес кариера. Като на цар по-лесно ли ви беше?

Във всички въпроси, свързани с бизнеса, използвах името Рилски. Изобщо не съм споменавал България. Някои хора знаеха кой съм и може би затова ми предложиха сътрудничество или възможност да участвам в борда на компанията. Но за тези 50 години бях известен само като Рилски или Сакскобурготски. Веднъж гледах филм с Чарли Чаплин за монарх в изгнание. Това беше шок за мен, тъй като моята история завъртя по същия начин. Винаги съм бил нащрек.

Но ситуацията се променя. В Полша след масови протести през 1968, 1970 и 1976 г. се появява опозиция. Постепенно се създаваше дисидентско движение. Така е било и в България. Кога за първи път се свързахте със сънародниците в страната, преди да се върнете в родината?

Няколко години преди 1989 г. От време на време се свързваха хора, на които е разрешено да напуснат България. Знаех какво мога да чуя от „пресните“ бежанци и можех да си представя какво се е случило с тях. От 1989 г. в продължение на 6 години до завръщането си, имах 4400 срещи в Мадрид, пазя бележките от тях.

Преди 1989 г. мечтаехте ли да се върнете в родината?

Не. Честно казано, бях убеден, че дори децата ми няма да имат този шанс. Тази система изглеждаше като монолит, много стабилна, мислех, че ще остане така. Аз съм земен човек, така че дори не смеех да мечтая. Както се оказа по-късно, дори и най-образованите кремълолози не можеха да предвидят, че системата ще рухне.

Кога за първи път си помислихте, че завръщането е възможно все пак?

Когато видях падането на Берлинската стена по телевизията.

По-рано не? След кръглата маса в Полша?

В България ситуацията изглеждаше стабилна. Но снимките на хората на стената ме докоснаха.

За какво си мислехте тогава, след 43 години изгнание?

Че историята се случва пред очите ми. Беше нещо толкова необикновено, с толкова мощно послание, че един от приятелите ми, който видя реакцията ми, отлетя за Берлин, купи парче от стената и ми го донесе в Мадрид. Държа го в офиса си като преспапие. Това беше много хубав и в същото време символичен жест.

И през ноември започна в България…

Започнахме да чуваме по новините, че и там идват промени. Неочаквана новина беше, че президентът Живков може да бъде отстранен от поста.

Той беше свален, макар и не толкова брутално като румънския диктатор. Краят на Чаушеску даде ли ви чувство на удовлетворение, дори в исторически смисъл?

Не, не съм привърженик на насилието. Това беше нещо, което просто приех за сведение. Добре, че нищо подобно не се случи в България.

Но вие се върнахте в страната много по-късно – 1996 г. Защо толкова късно?

Исках да видя как ще се развие ситуацията. Сестра ми се върна през 1991 г., майка ми се завърна две години по-късно, на 50-ата годишнина от смъртта на баща ми. Междувременно се срещнах с четири хиляди души, които ми разказаха за случващото се на място. Едва тогава усетих, че моментът е подходящ. Не исках да бързам с нищо, не исках да изглеждам като опортюнист, който използва първата възможност да се върне.

Правейки първите си стъпки на българска земя, какви бяха очакванията ви за бъдещето?

Мислех само за това, че най-после се върнах у дома. Самото пристигане беше невероятно събитие за мен. Най-силно преживях момента на кацането на самолета. Онзи момент, в който колелата докосват пистата. Когато знаех, че вече сме в безопасност на земята. Никога повече това чувство не се е повтаряло с такава интензивност. Това бяха първите секунди, когато видях страната по различен начин, отколкото зад желязната завеса.

Как изглеждаше самата България през 1996 г.?

Това беше държава застинала в 40-те години на ХХ в. Не се развиваше толкова динамично, колкото западните страни, с които бях свикнал. Самата София беше с толкова лоши комуникации, че в колата с жена ми се чудехме как ще стигнем до града. Помнех тези улици и кътчета от детството си. Сградите нямаха ресторанти или магазини отпред, на партерните етажи имаше единствено повече апартаменти. Това беше огромен дисонанс за мен.

Имахте ли план за бъдещето? „Връщам се и оставам. Ще оправя държавата“?

Не, защото нямах намерение да остана. Просто исках да видя как изглежда. Следвах предложенията на ерцхерцог Ото Хабсбург, който ме посъветва да внимавам и се пошегува, че трябва да използвам „обърната тактика на салама“ – от време на време за малко да идвам и после да си тръгвам. Така че хората след известно време да свикнат и да очакват следващото заминаване. За да не е за тях шок. И май добре постъпих, защото се срещнах с много различни реакции на първото ми идване, не само от страна на комунистите.

Имахте ли рецепта за проблемите, пред които е изправена България?

Непрекъснато си повтарях: наваксай, наваксвай и пак наваксвай пропуснатото. И да избягвам вътрешните конфликти, желанието за отмъщение. Страхувах се, че пристигането ми може да бъде претекст за подобни действия. Или че през 1997–1998 г. ще има внезапно избухване на агресия и хората ще искат да си разчистват сметките. За щастие нищо подобно не се случи.

Мислили ли сте за перспективата България да влезе в НАТО и Европейския съюз?

Откъде! Това бяха толкова далечни перспективи, толкова нереални – мечти на отсечената глава! Освен това не бях такъв визионер, че да предвидя всичко това.

В известен смисъл страната беше контролирана от руснаците. Какви бяха отношенията ви с тях?

Отношенията с всички страни от съветската сфера на влияние се подобриха. Пътувал съм и съм се срещал с граждани и държавни служители на тези страни и ми се струва, че всички се държаха доста цивилизовано. Само веднъж случайно се срещнах посланика на Русия, който напусна прием, защото аз бях поканен. Всичко, което имаше нещо общо с бившите монарси и представители на бившия режим, веднага беше приемано като подкрепа за фашисти и престъпници.

Семейството ви дойде ли заедно с вас в България?

Не, всички те вече имаха професионални задължения – работеха или управляваха собствени компании. Семейството ми дойде на гости няколко пъти, но никога с намерение да се установи в страната.

И къде живеехте след завръщането си в страната? Именията ви ви по това време бяха заети държавата.

Отсядал съм в хотели. Избягвах сантименталните асоциации, не се появих пред двореца и не разказах къде е бил. Беше по-лесно да се държа като обикновен турист.

С какво послание влязохте в политиката? Кога се роди идеята за участие в обществения живот?

Стъпвах много внимателно от 1989 до 2000 г. Преди всичко наблюдавах политическите и социални промени и стигнах до извода, че има нещо, което бих могъл да направя. Че мога да помогна по някакъв начин. Цял живот съм се опитвал да помагам на България и българите, но в друг мащаб и по различен начин. Трябваше да жертвам много за страната, въпреки че все още има хора, които не го разбират. Не влязох в политиката за пари. Като цар винаги ми е казвано, че трябва да бъда над партиите, над политическите спорове, че трябва да бъда безпристрастен. И тогава, ангажирайки се с политика в една демократична страна, трябваше да направя обратното. Да действам против моето възпитание ми струваше скъпо, моите колеги може и да не са ме разбрали.

Какъв беше планът?

Модернизация на страната. Промяна на манталитета. Това, разбира се, се провали, защото не е просто нещо.

А как гражданите приеха влизането ви в политиката? Цар, който участва в борба за власт в демократична система?

Мисля, че това трябва да е било странно преживяване за тях. Но хората възлагаха надеждите си на мен. Заради царската титла, вероятно и малко заради паметта на баща ми. Те видяха в това нещо ухаещо на Запад. Нещо напук на комунистическия режим. Всички тези неща ги накараха да ме приемат. Ако сега монарх реши да стане министър-председател, хората биха го приели вече различно

Ситуацията беше уникална.

Разбира се. Но не ставаше въпрос за мен, а за обстоятелствата. Още веднъж трябва да подчертая, че това беше голяма жертва. Трябваше да се разжалвам сам – все пак царят е много по-високо в йерархията от премиера.

Усетихте ли подкрепата на масите хора при завръщането си в политиката или трябваше да се борите за това?

Подкрепата и доверието, както и очакванията на моите сънародници далеч надхвърлиха възможностите ми. Следователно разочарованието дойде много бързо. Защото хората очакваха долари да паднат от небето. Те ми цедираха мечтите си и вложиха собствените си очаквания в моята уста. Въпреки че беше очевидно, че повечето от тези неща не могат да бъдат реализирани. Все още се упреквам, че обещавах на хората големи промени в рамките на 800 дни. Може би бях малко подведен, защото в чужбина се бях наслушал за това колко трудолюбиви са българите. И изведнъж осъзнах, че не всички са готови да работят усилено, а по-скоро очакват някой да направи нещо за тях. Така че разочарованията дойдоха бързо. И тогава имаше обратно броене от 800 дни. Мисля, че така или иначе постигнахме много. Ако повече хора се бяха включили и обединили около флага, вместо да стоят настрана и да посочват грешките, щяхме да постигнем още повече. Но това е човешката природа.

Как оценявате това време от днешна гледна точка?

Мисля, че България се промени. Това е друга държава. Ние сме в Съюза, в НАТО и обществото се промени много. Може би по-малко като манталитет, но и това е човешко. Хората след 50-60-те не са склонни да променят възгледите си. Единственото, което им остава, са носталгични спомени за младостта и приказките, че преди всичко е било по-добре. Мисля, че това е типично отношение във всички страни, които са били в сферата на съветско влияние.

Какво ви разочарова най-много?

Аз съм непоправим реалист. Виждам нещата такива, каквито са. Чашата е по-скоро наполовина пълна, отколкото наполовина празна.

Значи сте оптимист.

Оптимистът е само добре информиран реалист. Не съм особен мечтател. Моето ранно картезианско образование е много силно в мен. И затова смятам, че най-важното е вкарването на страната в пътя на членството в НАТО и ЕС. Това промени страната за следващите 50 години. Принадлежността към тези организации е рамка, която дава на хората подкрепа за дълго време. Това не бяха успехи за един ден. Някои политици ме обвиниха, че съм твърде изчаквам с присъединяването към НАТО, но аз имах предвид нашето достойнство. Доскоро подкрепяхме Варшавския договор, а сега викаме „Да живее НАТО“. Това не е сериозно поведение. В политиката трябва да си последователен.

Не е ли парадоксално, че сте служили на страната си по съвсем различен начин от вашето раждане и корона? Кои от ролите бяха най-важни за вас – бившият цар или премиерът, който постави основите на нова България?

Родих се като княз и престолонаследник, цял живот бях и все още съм цар. Това е втората ми природа. Бях министър-председател само четири години, което е незначителна част от живота ми.

Никога не сте абдикирал?

Не. Конституцията не изискваше да се откажа от титлата, преди да стана министър-председател.

Разумно ли е да се мисли за възстановяване на монархията в България някога в бъдещето?

Мислех, че сте разбрали, че съм реалист.

Но реализмът не противоречи на наблюдението, че в Европа монархии не липсват и обществата изразяват подкрепата си за тази система. В държави, в които вашето семейство управлява – Великобритания, Дания, Швеция или Норвегия – кралското семейство не сплотява и не стабилизира ли обществото?

Според мен конституционната монархия е най-добрата система – демократична, либерална, даваща свобода, а в същото време държавният глава е човек, който гледа в бъдещето, имайки предвид следващото поколение, своя наследник. Не четири години, а 25 години. Президентът може да мисли за преизбиране в най-добрия случай. Монархът е неутрален, дава някаква стабилност, той е вечен. Сега е прието като добър тон да се говори, че монархията е остаряла. Преди хиляди години също сме имали републики, диктатури, крале, тирани… Така че нищо не е наистина ново. Може би, когато приехме Pax Americana след Втората световна война, страните решиха да се придържат към режима, който беше в сила дотогава. Беше удобно. Хората си мислеха: ако системата е добра, защо да се сменя с друга? Въпреки че монархията често е много по-евтина от много републики. На първо място, монарсите са много практични и има известен престиж, свързан със самата институция. Но това не звучи убедително за хората.

Значи не можем да изключим завръщането на монархията?

Нищо не може да се изключи. Самият аз мислех, че комунистическият режим ще продължи вечно и виждам колко сгреших. Но от друга страна, ако се огледаме внимателно, гледаме Италия, Гърция, Албания, Румъния, Сърбия, Черна гора – тези държави не са възстановили своята монархия.

Някои твърдят, че присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. е било твърде рано и само в резултат на лобистката дейност на Франция. Това правилно твърдение ли е? Как гледате на въпроса за присъединяването на балканските държави към ЕС?

Не трябва да се решава само от никоя държава, колкото и влиятелна да е, защото ние сме общност от 27 държави. Основно политиците се страхуват, че разширяването на Съюза означава повече проблеми. От друга страна, старомодните европейски политици се придържат предимно към исторически съюзи и това не трябва да е изненада. Но не мисля, че има промяна към хегемония в ЕС. Най-новите примери за подобни търкания са Северна Македония и Албания и дори Сърбия. От моя гледна точка би било по-добре Европа да бъде напълно обединена. Турция и Украйна също са важни части от политическия пъзел. Къде щеше да бъде България сега, ако трябваше да се справя сама с кризата от 2008 г.? Хората не осъзнават колко полезно е това членство.

Какво е бъдещето на Балканския регион? Чуваме за нови проблеми. Говори се за поредни търкания в Босна и Херцеговина, а друг път за въоръжаване, предприето от Сърбия. Можем ли да очакваме нови проблеми в региона през следващите години?

През 21 век имаме други притеснения. Някога страните свободно можеше да си разиграват съседски конфликти. Сега сме в състояние ефективно да го предотвратим. Дори Сърбия в крайна сметка има планове за присъединяване към ЕС. Те не биха рискували да пропуснат този шанс. Но трябва да попитате сърбите.

Връщайки се към геополитическите въпроси. Самият аз някога бях привърженик на присъединяването на Турция към ЕС, но президентът Реджеп Ердоган ме изведе от това убеждение. Той се дистанцира от наследството на Ататюрк. Той насочва светската Турция към ислямизма. Как го преценявате? Възможна ли е симбиоза на исляма и демократичните стандарти?

Допреди няколко години турското общество беше много светско. Още през 80-те години хората поеха някои от западните ценности. Това е въпрос на идентичност. Медиите се опитват да раздухат този проблем – мюсюлманите там, християните тук. Тези религии живеят заедно от векове. Религията е лична и не трябва да се използва като оръжие. Ако религията е част от идентичността, към нея трябва да се подхожда изключително предпазливо, вместо да се противопоставят изповядващите различните религии.

Но Ердоган е този, който се противопоставя. Смятате ли, че е възможно Турция да се върне на пътя на демократичните и либерални ценности?

Аз не съм пророк. Но Турция е страна с голяма история, има много опитни дипломати. Ердоган е само един човек. По същия начин Русия е „путинизирана“. Един човек не представлява цялата държава. Президентът, въпреки че му пожелавам доброто, няма да живее вечно, а голямата и заможната държава ще живее. Представете си каква политическа и икономическа би бил съюз между ЕС и Русия би била – не против, а като противотежест на Китай, например. Това е напредничавото мислене. А не такова, когато се опрости, че щом не харесваме Путин, автоматично трябва да мразим Русия.

Често се говори за близките отношения между българи и руснаци: приятелство, освобождение, православие. Дали фактът, че България е в ЕС, а Русия е страна, управлявана авторитарно от Путин, непрекъснато заплашва ЕС с въоръжен конфликт, ще окаже влияние върху тези отношения?

Ние сме твърде малки, за да изменим нещо. Бих казал това: трябва да се поучим от минали грешки и да знаем кое е в наш интерес. Трябва да се научим да четем карти. Тази критика и нервност идват от Запада. Като се има предвид историята на руското общество, как можем да очакваме то да бъде управлявано по напълно демократичен начин? В чисто географски смисъл това е страна, толкова огромна, че управлението ѝ е голямо предизвикателство. Ако се поставим на тяхно място, нормално е режимът да е малко по-авторитарен.

Да, но авторитаризмът във вътрешната политика и агресията към съседите са две различни неща.

Слава Богу, имаме институции като ООН, НАТО. Имаме и здрав разум да не се замесваме в подобни сблъсъци. Опитваме се да решаваме проблемите, а не да се сблъскваме с тях.

Но страните често трябва да избират между защита на ценностите на Европейския съюз и проруска политика. Това дилема ли е за вас?

Ценностите – християнски, либерално-демократични – са нещо, което отстоявате, или поне аз отстоявам. Но приемането на враждебно отношение само за да се докаже нещо на някого е антипродуктивно, да не говорим за откровена агресия. За всеки проблем има решение. И трябва да го търсим.

Присъединяването към ЕС през 2004 г. е част от моята история, във вашия случай – 2007 г. Като поляци ние бяхме лидери на демокрацията. Днес виждаме някои проблеми с демокрацията: в Полша, Унгария, също и в Румъния. Мислите ли, че това са временни проблеми или по-скоро по-сериозна ситуация, която засяга всички бивши комунистически страни?

Не бих откроил бившите комунистически страни, защото такива проблеми има навсякъде по света, дори на Запад. Мисля, че стигаме до това чрез метода проба и грешка. Въпросът е да се промени и подобри системата. Отново – нека помислим къде биха били сега европейските държави, ако нямаше ЕС? Националните стремежи от осемнадесети или деветнадесети век не биха били приети през 20 век. Ето защо смятам, че решението на Обединеното кралство да напусне общността беше колосална грешка. Британската общност на нациите е изчезнала, само САЩ и Канада се броят. Следователно в този смисъл всички ние трябва да се грижим повече за присъствието в общността и единството на Европейския съюз. И дори да виждаме някои от неговите отклонения, и да не се чувстваме напълно щастливи в него, още повече трябва спокойно да оценим какви перспективи ни дава Съюза, да да се изправим пред мечтите си и – ако мога така да се изразя – да се успокоим малко.

Това е добра бележка за Ярослав Качински в Полша, който вкарва в нашата политика конфликт между европейските и националните ценности – ще му предам.

Националните ценности са похвални, но в общността човек трябва да се придържа към общоприложими правила. Може би живеем във време, когато имаме твърде високи очаквания и бързо ни настига разочарованието. Но няма алтернатива за Съюза и обединена Европа. Може би след десет години хората ще намерят моята гледна точка за идиотска, но доколкото познавам историята и съм прочел много исторически книги, може да се видят много подобни тенденции. Ако един елемент е пречка за участие в общността, не може да става дума за развитието на страната.

„Винаги с Германия, никога срещу Русия“ – това изречение се приписва на баща ви.

Никой не го е виждал написано, но всички казват, че е било така! Има смисъл.

Как разбирате това изречение в днешния контекст? Какво означава това за хората от Съюза и особено за Централна Европа?

Аз бих казал: „Винаги с Европейския съюз, никога срещу Русия.“ Има две неща, които не можем да променим: историята и местоположението си на картата. Трябва да разглеждаме членството в общността като процес на консолидация и взаимно укрепване, а не като нещо, което нарушава нашата националност или ценности. Когато бях министър-председател, хората казваха, че сега е моментът, когато съм на власт и мога да изградя Велика България. Питах „Какво всъщност означава това?“. „Върнете си териториите, които някога са принадлежали на баща ви.“ Но аз отговарях по същия начин – днес Велика България е икономически силна България. Историческите граници на държавата нямат значение. Нашите съседи също бих а могли да искат връщането на Велика Сърбия или Велика Югославия и тогава териториите на нашите империи биха се припокривали (смях). Икономиката и общоприетите демократични процеси представляват истинската сила на страната.

Накрая бих искал да ви попитам за контактите ви с поляците.

Шуреят ми е поляк, познаваме се от 40 години. В исторически план моето семейство е влизало във връзки с полски родове. За мен не е нищо странно. Полша има много богата история. Например свети Йоан Павел II – имах удоволствието да се срещам с него много пъти. Нещо повече, чичо ми, крал Умберто II, реши през 1983 г., че след смъртта му собствеността върху Торинската плащеница, която беше частично в ръцете на Савойската династия (наполовина собственост на архиепископа на Торино), трябва да бъде предадена лично на Йоан Павел II. Когато отидох за тази цел във Ватикана, чух, че имотът, според протокола на Ватикана, е бил предаден на църквата Света Богородица в Рим. В разговор с кардинал Казароли посочих, че инструкциите, които съм получил не са такива: имотът трябва да бъде предаден на Йоан Павел II. По-късно, след церемонията, чух от него: „Ваше Величество, Светият Отец един ден ще си отиде. А Църквата… „- и тук той прекъсна. Изглеждаше толкова красиво и толкова адекватно. Това беше урок за благоразумие за мен. Светият отец можеше да даде плащеницата на някои от своите роднини и да… тя остана в Църквата. Дори и много сериозни официални събития имат нещо смешно и неочаквано в себе си. Още преди самата церемония ме взеха за Улоф Палме, който трябваше да има аудиенция при папата по това време. Аз се усмихнах: „Нима премиерът на Швеция може да си говори на италиански с вас?“ Беше лудо забавно и смешно.

И да се върнем от Ватикана в Полша.

По време на управлението на баща ми инвестициите в авиацията бяха важни – преди Втората световна война поляците продаваха самолети на България. Полша е католическа страна, а България е православна, но славянските държави имат много общо. Това, което Полша направи през 1989 г., беше много важно. Имах и много трогателна среща с Йоан Павел II в Рилския манастир – той искаше да се срещне с членове на семейството ми католици. Когато остана насаме с мен (а беше много уморен, защото се връщаше от Азербайджан), разказа за участието си и на това на кардинал Вишински в борбата срещу комунизма в Полша. Това беше толкова уникална ситуация, че си водех бележки от разговора ни. Друг път, по време на аудиенция с папата, който искаше да благодари на цялото семейство Савой за щедрия подарък, какъвто беше Торинската плащеница, имах удоволствието да му представя всички членове на династията. Имаше разни принцове, но и един роднина на име Балкани. В края на срещата папата ни благодари и ни благослови, а на излизане се обърна към нас и попита: „Имате ли поляк в цяла Сърбия, Югославия, България, Балкани?“ И той си тръгна преди да успеем да отговорим.

Превод от полски: Красимир Крумов

Каракачанов: Царят е виновен за шоковото поскъпване на тока

Posted on: ноември 7th, 2021 by МИГ No Comments

Лидерът на ВМРО и бивш военен министър Красимир Каракачанов обяви, че не настоящата криза за енергия в цяла Европа, а затварянето на първи и втори блок на АЕЦ „Козлодуй“ в края на 2002-а година е действителната причина за шоковото поскъпване на тока у нас. И директно обвини екс премиера Симеон Сакскобургготски и неговите министри, по думите му, юпита, за настоящата инфлация.

Правителството на царя бе многократно обвинявано през годините, че не е водило преговори за удължаване на живота на реакторите за сметка на преговорите за „бързо“ членство на България в ЕС. Първи и втори блок на АЕЦ-а спряха да работят в последните дни на 2002-а, а трети и четвърти – до присъединяването на страната към ЕС на 1 януари 2007 г.

Каракачанов е категоричен, че трябва да имаме заместващи енергийни мощности преди да се затворят ТЕЦ-овете, а Зелената сделка трябва да се преразгледа.

Той е за мерките и за зеления сертификат, но това е трябвало да се въведе след дълга информационна кампания, а не от днес за утре, което е объркало хората.

„Партиите на протеста показаха, че са несъстоятелни и не успяха да направят правителство“ обяви още бившият министър пред Нова.

Симеон II: Ние постигнахме много за 800 дни, дано и други успеят

Posted on: октомври 18th, 2021 by МИГ No Comments

„Цeлтa нa мeдиитe би трябвaлo дa e дa ca дocтoвeрни и дa прeдaвaт иcтинaтa, a нe дa ce тълкувa cпoрeд прeдпoчитaния или пoлитичecки пeрcпeктиви. Мнoгo e вaжнo дa имa пoнe жeлaниe дa ce cпaзвa иcтинaтa“, зaяви в интeрвю зa Bulgаriа ОN АIR Cимeoн Caкcкoбурггoтcки.

Бившият прeмиeр взe учacтиe в Шecтнaдeceтaтa cвeтoвнa cрeщa нa бългaрcкитe мeдии. Тя бeшe oткритa в Рилcкия мaнacтир, a тeмaтa бe „Мeдии и иcтинa“. Руcкoтo издaниe „Aргумeнти и фaкти“ публикувa мaтeриaл, в кoйтo cтaвa думa зa зaминaли зa Руcия 20 т злaтo и 50 т cрeбрo, a имeтo нa Цaр Cимeoн cъщo бe зaмeceнo. Caмият тoй ocпoри твърдeниятa. „Тoвa e мeжду фaнтaзия и дeтcкa прикaзкa“, пoдчeртa Caкcкoбурггoтcки.

Тoй бe върнaт в гoдинитe нaзaд към oбeщaниeтo зa 800 дни дa пoдoбри живoтa нa бългaритe. Пo думитe му тoвa e билo пoлитичecкa кaлкулaция дa ce уceти във врeмeтo зa кaквo cтaвa рeч.

„Дa ce изпрaвят нeщaтa и дa ce пoлучaт извecтни eфeкти. Тaзи фaмoзнa фрaзa прoдължaвaт дa ми я припoмнят. Мoжe би зa 1000 дни пocтигнaхмe дocтa. Бих пoжeлaл oт вce cърцe нa бъдeщитe упрaвници дa уcпeят зa 800 дни или дoри зa пo-крaткo“, кaзa oщe Cимeoн II.

Дал съм живота си за България, обяви Сакскобургготски

Posted on: септември 12th, 2021 by МИГ No Comments

Симеон Сакскобургготски се опита да направи коментар на решението на Страсбург по делото, по което той осъди България заради незаконен мораториум върху горите му, като едновременно обяви, че изказванията по неговите действия са неправилни, а пък ще се произнесе по съдебното решение, като му дойде времето.

„Едно нещо е да се защитава на човек и да държи на правото, а друго е да съди България и никой да не си позволява такава работа, защото ако някой е дал нещо за България, мисля, че съм аз. Така че, да не бързат веднага с такива намерения и изказвания. А, като му дойде времето, ще се произнеса и за решението“, каза той, цитиран от Нова тв.

„Защото това са 52 страници, 12 години са проверили всичко това съда в Страсбург, така че ще трябва вече да се обсъди и както самият съд предлага – 6-месечен период, за да се договорим с държавата. Но, намирам, че е много грозно след всичко, което изтърпях тези 12 години, от лишенията, които ми наложиха изцяло несправедливо, да се говорят такива работи“, добави още Сакскобургготски.

В коментар на политическата ситуация у нас и предстоящите трети избори за парламент бившият премиер заяви: „Нормално е след избори да има правителство. И да се надяваме, както във всички други страни, всеки да постъпи малко, да погледнем на нещата по един прагматичен, реалистичен начин и да бъде за добро на всички“

Бих посъветвал днешните депутати да мислят за България преди всичко. Това заяви Симеон Сакскобургготски в отговор на журналистически въпрос след освещаването на дворцовия параклис във Врана днес.

СРАМ! Сакскобургготски осъди България в Страсбург

Posted on: септември 7th, 2021 by МИГ No Comments

Бившият премиер и наследник на българските царе Симеон Сакскобургготски осъди България в Страсбург заради мораториума от 2009 г., с който бе забранено да се разпорежда с имотите си и да ги експлоатира. Европейският съд по правата на човека обяви решението си днес.

През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на царските наследници да се разпореждат с върнатите им имоти. Мораториумът трябваше да е временен – „до приемането на специален закон“, но действа и досега. Затова бившият премиер заведе дело в Страсбург през 2010 г. По-късно заведе още три дела, с които оспорва решението на българския съд резиденциите „Кричим“, Ситняково“ и „Сарагъол“ да са държавни. За тях регионалното министерство (МРРБ) спечели дела на три инстанции.

През 2017 г. се разбра, че правителството на Бойко Борисов е готово да се споразумее с бившия премиер и царски наследник, като изтъргува делата за имотите му с четирите иска, които той е подал срещу България в съда в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека и да му бъде присъдено огромно обезщетение. Юристи обясниха, че оттеглянето на иска пред Страсбург обикновено е достатъчно, за да бъде прекратено дадено дело. В изключителни случаи съдът може да прецени, че казусът повдига общ въпрос за защита на права, което налага разглеждането на жалбата.

Въпросът с т.нар. царски имоти е висящ от 1998 г. Тогава с Решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект. Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента.

Въпреки това, когато Сакскобургготски, сестра му и братовчедите им предявиха претенции за именията „Кричим“, „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, гори в Рила и земи край софийското с. Лозен, си ги получиха. Дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ им бяха върнати през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът „Врана“ бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Имението „Кричим“ им бе отказано, а след това и съдът прие, че собственик е държавата.

На две инстанции МРРБ спечели делото за „Царска Бистрица“. После обаче върховният съд присъди „Царска Бистрица“ на Сакскобургготски. Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй „Bpaнa“. Неотдавна Софийският апелативен съд като втора инстанция призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му са собственици на парка и двореца „Врана“. Според съдебното решение МРРБ дължи на двамата общо 160 хил. лв. за разноски по делото на две инстанции.

Образуваното през 2011 г. дело за 16 500 дка гори в Рила все още виси на първа инстанция в Софийския окръжен съд. Поредното му заседание е насрочено за октомври.

През 2018 г. ЕСПЧ отхвърли претенциите на Сакскобургготски и сестра му срещу действията на държавата по отношение на двореца „Кричим“, но продължи да разглежда делото по отношение на наложения от парламента мораториум.

Източник: Сега

Как юпитата на Царя налапаха милиони

Posted on: август 7th, 2021 by МИГ No Comments

Според мнозина политически анализатори зад новата най-голяма партия у нас – „Има такъв народ“ упорито наднича сянката на НСДВ. Разпадналото се царско движение остави трайна следа в новата ни история, а най-видните му представители днес са извън политиката, но добре напълниха джобовете, припомня в. „Труд“.

Тесните връзки на Симеон Сакскобургготски с Атанас Тилев – агент „Румянцев”, оказват влияние на ключови лица от правителството на НДСВ. Фирма „Експат” на бившия министър на икономика Николай Василев влиза в капитала на „Еврохолд” – дружеството, купило ЧЕЗ. Зад него стои Тилев, който е вложил там почти 35 млн. лв.

Веднага след като НДСВ взе властта през 2001 г., Василев стана вицепремиер и министър на икономиката. В средата на мандата, през 2003 г., обаче замени Пламен Петров като министър на транспорта и съобщенията.

През следващия управленски мандат на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС той бе министър на държавната администрация и административната реформа. Василев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е местната английска гимназия. Владее писмено и говоримо руски, унгарски и английски. Също така има основни познания по немски, френски и японски. Има бакалавърска степен по икономика и мениджмънт от Университета за икономически науки в Будапеща, бакалавърска степен по бизнес администрация и втора специалност „Финанси и икономика” в университета на щата Ню Йорк, гр. Осуиго, САЩ. В университета Кейо в Токио през 1996 – 1997 г. е специализирал данъчна политика и финанси. През 2010 г. – около година, след като напуска властта, Министерството на финансите обяви, че управляваната от Василев Оперативна програма „Административен капацитет” е източена безобразно, а близки до юпито фирми са участвали в опорочаването на програмата.

От 183 приключени проекта за обучение, преквалификация, изработка на сайтове и т. н., финансирани с европейски пари, 35 са били с груби нарушения, е установила проверка на изпълнението на Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), извършена от звеното за одит на европейски средства към финансовото министерство. В правителството на Станишев управлението на ОПАК бе възложено именно на министъра на администрацията и административната реформа Николай Василев.

Второто изявено царско юпи – Милен Велчев започва политическата си кариера през първата половина на 2001-а – преди парламентарните избори и по времето, когато Симеон стяга екипа си, който трябва да спечели вота на 17 юни и да поеме управлението на страната от кабинета „Костов”. Банковият труженик от Лондонското сити Милен Велчев е бил препоръчан на царя от двама души, които се ползват с доверието му. Единият е собственият му син княз Кирил, също финансист от Ситито, а другият – скандално известният „бизнесмен” от зорите на родната демокрация Спас Русев. Връзката муежду Велчев и Русев лъсна при сделката с „Виваком”. През 2015 г. търгът на стойност 330 млн. евро за българския телеком беше спечелен от Русев, британското подразделение на ВТБ – VTB Capital и Delta Capital International, която е собственост на Милен Велчев и брат му Георги.

Сделката е атакувана в съда от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който е собственик на дял в люксембургска холдингова компания, която притежава части от „Виваком” преди придобиването от новите акционери. Той претендира, че търгът от 2015 г. е бил фиктивен, а цената на компанията – изкуствено занижена. Най-големият скандал обаче около името на Милен Велчев е свързан със замяната на част от българския външен дълг. Сделката по трансформация на дълга от долари в евро беше осъществена по времето на НДСВ от тогавашния министър на финансите Милен Велчев. Икономисти са категорични, че ако това не се беше случило, България щеше да изплати дълга си по-евтино. Имаше подозрения за огромни комисионни за посредниците. Финансовите загуби за държавата бяха в размер на около 1 млрд. лв. Милен Велчев не иска да се връща в политиката и смята да се занимава само с бизнес. „Чувствам се като човек, който е излязъл от спарено помещение и диша чист планински въздух”, каза Велчев.

За разликата от колегата му – юпи Николай Василев, който беше предложен от Слави Трифонов за премиер, но след бурната негативна реакция от всички политически сили, кандидатурата му беше оттеглена след три дни.

Министерството на държавната администрация е организирало курсове, водени от сциентолози, докато Николай Василев го е ръководил. Сектата е известна по света с това, че се опитва да се докопа до хора с власт в държавата, на които да дърпа конците. През 2008 г. воденото от Николай Василев Министерство на държавната администрация в правителството на Сергей Станишев организира курсове за повишаване на квалификацията на служителите, които се провеждат в края на август и началото на септември.

Представители на една от най-опасните секти в света, която не е регистрирана у нас, обучават 15 души от министерството, като се посещават и от служители на други държавни ведомства. Някои от тях за пътували и до Белгия, откъдето е сциентологът, който ги обучава. Това е Марк де Турк, управляващ на фирма „Идеас”, която организира обучение по мениджмънт, пиар и справяне с кризисни ситуации. Той е основен двигател на дейността на организацията „Сциентология” в България, сочи изследване на богословката д-р Десислава Панайотова – Пулиева.

Основната цел на сектата е инфилтрирането по възможност във всички водещи йерархични и управленски структури на държавата чрез привличане на водещи личности към сциентологичните идеи, е категорична тя. Така сциентолозите се стремят към увеличаване на икономическото си и политическо влияние, което пряко засяга националната сигурност на България и духовното здраве на нацията ни, е категорична Пулиева. След като скандалът с министерските курсове гръмна в публичното пространство, Николай Василев се оправда, че дори не е чувал думата сциентология и не знае що за секта е това. Има само два варианта – или министър Василев е прекалено наивен човек и е бил подведен от сциентолозите, или той е свързан по някакъв начин с тази секта.

Съдът даде двореца „Врана“ на Сакскобургготски

Posted on: юли 29th, 2021 by МИГ 2 Comments

Софийският апелативен съд призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза са собственици на парка и двореца „Врана“, съобщава lex.bg.

Държавата твърди, че е придобила „Врана“ първо въз основа на акт за държавна собственост от 1989 г., когато Република България се е легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с находящите се в него сгради. Второто, което твърди тя, е, че „изначално” имотите са били държавна собственост, а правата ѝ са упражнявани от Интендантството на цивилната листа.

Третото придобивно основание, което сочи държавата, е, че е станала собственик по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г. А решението на КС от 1998 г., с което законът беше обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като няма реституционен характер.

И трите основания обаче са отхвърлени от апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик). „За да се приеме, че ищецът (държавата – бел. ред.) е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска“, обясняват те.

Решението е второто в този смисъл, след като миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно прие, че т. нар. Царска Бистрица е собственост на наследниците на бившите български монарси. Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй “Bpaнa”.

Фейк! Пуснаха партенка за смъртта на Симеон II от името на премиера

Posted on: май 24th, 2021 by МИГ No Comments

Отвратителен фейк, че Негово Величество Симеон II е починал от инфаркт, се завъртя тази вечер в туитър. Явно става въпрос за някаква мрачна ченгеджийска акция, защото съобщението не случайно се появи във фалшив акаунт на премиера Стефан Янев.

От правителствената пресслужба обявиха, че правят всичко възможно да блокират фалшивия акаунт. Престои разследване кой е подел сенчестата операция, като електронните следи първоначално водят към Италия.

Автор на гнусната „новина“ е известният с фейк нюз попълзновенията си италиански журналист Томасо Бенедети, който е успявал да заблуди издания като Ню Йорк Таймс, Дъ Гардиън и редица световни лидери.

През 2012 г. писателят от Ботуша обявява смъртта на сирийския диктатор Башар Асад, в разгара на гражданската война в близкоизточната страна. И тогава мнозина „клъвват“ на новината.

Бенедети твърди, че го прави, за да демонстрира колко лесно е престижната преса да се подведе под фалшиви новини и да изтипоса измишльотините му в ерата на социалните мрежи.

Царска Бистрица е на Сакскобургготски

Posted on: октомври 12th, 2020 by МИГ No Comments

Имението „Царска Бистрица“ е собственост на бившия премиер и наследник на българските царе Симеон Сакскобургготски. Това следва от окончателното решение на Върховния касационен съд по делото за собствеността на имота, с което се отхвърля като неоснователен иска на държавата срещу Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да бъде признато, че България е собственик по силата на Закона за горите от 1897 г. на имението.

Върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева отхвърлят и иска за признаване за установено, че България е собственик въз основа на изтекла в полза на Интендантството на цивилната листа като държавна институция придобивна давност в периода 1900-1930 г. на имота. Както и за това, че държавата е собственик по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.

Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, трябва да плати на Сакскобургготски 18 897 лв. за разноски по делото, а на сестра му – 62 354.

Според върховния съд долната инстанция не е взела предвид, техническата и оценителна експертиза, които описват крепостните актове на имота. „Не е установено също така да е било проведено производство по Закона за горите от 1897 г. и да е бил съставен акт, удостоверяващ, че процесните имоти са държавна собственост. Във всички следващи актове по определяне на територията на горското стопанство и карти на общинската гора имотът, идентичен с описаните в крепостен акт от 1900 г. и 1901 г., както и в продавателен запис от 4 юни 1904 г. е посочен като „частна гора на Негово Величество Царя“.

Не може да се приеме за доказано, че имотът е държавна гора държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства – стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство, пише съдът. И допълва, че данните от показанията на свидетелите за построяването на сградите, включително за момента на построяването и за вложените при това средства, не са взети предвид от долната инстанция.

Така върховният съд приема, че спорните постройки са принадлежали на Фердинанд към момента на неговата абдикация, като построени с негови средства в качеството му на собственик на земята, върху която са направени.

Върховният съд не е съгласен с апелативния и за това, че Интендантството на Цивилната листа е придобило имотите по давност в периода 1900 – 1930 г. ВКС приема, че Интендантството не е упражнявало фактическа власт върху имотите с намерение да придобие собствеността било за себе си, било за българската държава, тъй като му е било възложено запазването, управлението и ползването на имотите на бившия цар Фердинанд, намиращи се под възбрана, и то за негова сметка. „Последователно в българското законодателство след Освобождението и до наши дни се провежда принципът, че онзи, на когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество“, пишат върховните съдии.

„Царска Бистрица“ е първото дело от серията за царските имоти, което окончателно приключва в полза на Сакскобургготски. Досега държавата спечели делата за „Cитняĸoвo“, „Capъгьoл“, както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa.

Делото „Царска Бистрица“ бе спечелено от държавата на първите две инстанции. Върховните съдии обаче решиха да отнесат казуса до Конституционния съд. И днешното им решение следва произнасянето по конституционното дело.

Сакскобургготски получи дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът „Врана“ му бе върнат от някогашния столичен кмет Стефан Софиянски.

Сакскобургготски: Време е за промяна!

Posted on: септември 21st, 2020 by МИГ No Comments

В навечерието на 22 септември, тази толкова значима дата – обявяването на Независимостта на България, с което страната става суверенен, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения, нека осъзнаем, че това е било възможно благодарение на обединените усилия на целия народ! Поуката от онова време е валидна и днес – обединени и сплотени можем да постигнем далеч повече, отколкото конфронтирани и разединени.

В момента, за съжаление, наблюдаваме силно противопоставяне в българското общество и също така – между държавните институции. Това едва ли е най-удачното в условия на безпрецедентна световна не само здравна, но и икономическа криза.

България без съмнение е сред страните, съумели да опазят човешкия живот, без да блокира икономиката си и резултатите са налице. Въпреки очаквания спад на икономическата активност, у нас последиците от пандемията са несравнимо по-леки от тези в други страни. Вместо да привлечем вниманието с този добър пример и да се акцентират възможностите, които предлагаме в една все по-глобална Европа, ние изпъкваме с нестабилна политическа среда! Нещо, с което до скоро, заедно с финансовата ни стабилност, се гордеехме. Ниският външен дълг, по който България е на второ място в ЕС след Естония, присъединяването ни към валутния механизъм (ERM-2), са несъмнено големи успехи, с които ставаме привлекателни за външни инвеститори. Но както знаем, капиталите се страхуват от непредвидени политически обрати и послания за неконтролируема корупция.

В една демокрация естественият процес на смяна на управлението е след проведени избори. Идеалният вариант, даващ стабилност на една държава, е завършване на мандата на редовно избран парламент и правителство. Когато обаче, част от гражданите считат, че е нарушен обществения договор с управляващите за спазване на демократичните правила, те са в правото си да излязат да протестират. Презумпцията, че някои от участниците са платени, както и наличието на провокатори, не означава те да бъдат неглижирани. Видимо е, че големият процент протестиращи са млади хора. Много от тях протестират и в чужбина, където учат или живеят. Чувам, че те не би трябвало да имат мнение за процесите у нас, но забравяме, че повечето от тях подпомагат финансово семействата си тук, които трудно биха преживявали сами с размера на една българска пенсия. Реално тези хора допринасят за държавата и нейните финанси и то не малко.

Като бивш изгнаник, винаги съм апелирал сред българските общности в чужбина за по-скорошното им завръщане в Родината, която се нуждае от тях. Ще ги върнем ли, като им казваме, че тяхното мнение е без значение?

Със сигурност в сегашната ситуация има провокативни интереси. Въпреки това, тези многодневни вече протести изразяват обществени настроения, в които управляващите е редно да се вслушат. Общественото негодувание е коректив на управлението и начин гражданите да изразят исканията си. Възможността да се чуят различни мнения, свободно да изразяваме различни тези е привилегия на демокрацията. Европейският съюз ни дава пример за политически плурализъм като основен принцип за разбирателство и съжителство. Заглушаването на критичните гласове е типично за тоталитарните режими, които ние преживяхме, осъдихме и оставихме с радост назад.

За всички е ясно, че е време за промяна. Не толкова на личности, колкото на стила на управление и политически практики. Не можем и не бива да затворим очи пред множеството нередности във функционирането на администрацията. Не можем да подминем и очебийни корупционни явления или необходимостта от модернизация в съдебната власт.

Считам, че е от огромно значение да не заблуждаваме Европа, да не потулваме тромавото и неефективно усвояване на кохезионните фондове, да не украсяваме докладите за напредък в дадена област. Това означава най-вече да лъжем себе си. Ето и сега, ЕС ще ни предостави близо 30 млрд. евро, 7,7 млрд. от които безвъзмездно, но срещу конкретни изисквания, не просто подарени пари – инвестиции чрез проекти в области като екология, дигитална трансформация, устойчива заетост. Все политики, за които младите апелират.

Ще имаме ли капацитета в условията на политическа нестабилност и конфликт между институциите да подготвим и реализираме подобни успешни проекти? За да успеем, сме обречени да постигнем разбирателство по основните въпроси и твърдо да заложим на проевропейска интеграция. Имаме всички условия, при спазване на демократичните принципи и правила, и отговаряйки на европейските изисквания, да постигнем много по-висок жизнен стандарт за всички. Не може да допуснем да сме разединени в сегашната кризисна обстановка. Недоволните протестиращи имат право да искат промяна и управляващите е редно да отговорят с адекватни мерки. Ако просто се смени един кабинет с друг, без обаче да се премахнат вредните политически практики, които опорочават демократичния процес у нас, дълго време ще губим енергия в политически кризи.

Приема се, че властта е отражение на обществото, но и то трябва да бъде готово за промяна. Днес е приоритет за всички ни да мобилизираме силите си, за да вървим напред, вместо да се опитваме да унищожим различно мислещия от нас. Нека се поучим от историята – само обединени сме били успешни!

*Изявление по повод Деня на независимостта на бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Заглавието е на редакцията

Коронавирус и фуражкавирус

Posted on: февруари 3rd, 2020 by МИГ No Comments

Сакскобургготски: Има ли по-подготвен човек да управлява от един престолонаследник?!

Posted on: октомври 17th, 2019 by МИГ No Comments

Като „легитимен суверен на България“ се представя нескромно, но в типичен аристократичен стил бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски в интервю за гръцкия сайт incorrect.gr, препечатано и в неговата официална интернет страница. Царят разсъждава пространно и на тема монархия в условията на демокрация. По думите му „обикновено монархията има балансираща и успокояваща роля“, тя има „полза за успокояване на водите или намаляване на антагонизмите, като не се налага да преминава през президентски избори на всеки четири или пет години“.

Твърдите му монархически позиции пък блестят повече от когато и било: „За тези, които намират „автоматичното наследяване“ за недемократично, бих попитал дали в днешния високопрофесионален и специализиран свят може да има по-добре подготвен човек от престолонаследника, който от първия ден в живота е бил подготвян за тази работа!“

Ето и цялото интервю, препубликувано в kingsimeon.bg.

1. Как се промени животът ви след падането на монархията?

На практика целият ми живот премина, след като България стана „народна“, а по-късно парламентарна република. Въпреки обстоятелствата, главно политически, аз винаги съм работил и служил като легитимен суверен на България, какъвто съм. В този смисъл не е имало реална промяна.

2. Как според вас България беше засегната от комунистическия режим и идеология?

Като цяло, както и всички други страни, които след Втората световна война бяха доминирани от комунистическата партия. Що се отнася конкретно до България, 30 години след падането на Берлинската стена и завръщането към демокрацията ние все още не можем да се отървем от дълбокия отпечатък, който марксизмът е оставил върху нашето общество. Трябва да се отчете, че ефектите на една потискаща и провалена идеология са засегнали почти три поколения българи.

3. Предвид факта, че решихте да поемете поста министър-председател на България, смятате ли, че демократичната конституция може да съществува съвместно с монархията?

Няма съмнение, че конституционните или парламентарните монархии са също толкова демократични, колкото свободно избираните републики.

4. Каква според вас е ролята на монархията в днешно време?

Като се имат предвид редица случаи в цял свят, нарастващата радикализация и поляризация на електората е патент. Обикновено монархията има балансираща и успокояваща, ако мога да кажа, роля. Непрекъснатостта има допълнителна полза за успокояване на водите или намаляване на антагонизмите, като не се налага да преминава през президентски избори на всеки четири или пет години. Монархията има и държавни символи, каквито няма друга система. За тези, които намират „автоматичното наследяване“ за недемократично, бих попитал дали в днешния високопрофесионален и специализиран свят може да има по-добре подготвен човек от престолонаследника, който от първия ден в живота е бил подготвян за тази работа!

5. Как според вас хората гледат на монархията?

Всичко зависи от това дали се разглежда обективно, в днешния контекст, а не както през Средновековието. На първо място е избор на хората, избор на мнозинството. Налагането на една или друга система е недемократично.

6. Какви според вас трябва да са гръцко-българските отношения?

Разбира се, в интерес и на двете страни е да имат добри отношения. Както споменах, докато бях в Атина наскоро, забелязах, че връзките между нашите две страни са се увеличили и са укрепнали. Това допринася за хармонията в региона с икономически ползи за хората.

7. Какво е вашето мнение за Споразумението от Преспа и как може да повлияе на по-голямата стабилност на Балканите?

Вярвам, че всяко споразумение само по себе си винаги е плюс. Стига да бъде свободно прието от подписалите, а не наложено от „Диктата на великите сили“. Договорите и споразуменията трябва да се прилагат на практика и евентуално да бъдат подобрени, ако е необходимо.