Покрай срещата си във фоайето на 5-звезден столичен хотел с Кирил Петков и поглъщането на „Булсатком“ от „Юнайтед Груп“, Спас Русев отново успя да влезе в медиите тези дни.
Собственикът на „Виваком“ открай време обича да се навърта около по-първите в държавата. Симеон го нарича свойски „нашият Спас“, а той самият видимо се изживява като „сивия кардинал“ и кукловода зад кулисите на всяко едно правителство.
Явно е роден и под щастлива звезда през юни 1964 г., защото, преди да стане експерт по грандиозните сделки, основно в областта на телекомуникациите, той е скромен възпитател в училище в село Гълъбник и за разнообразие организира дискотеки в младежкия дом в Радомир.
В онези времена обаче животът го среща с младия Владимир Грашнов, инженер и шеф на Комсомола в радомирския завод за тежко машиностроене „Червена могила“, син на партизанин, който е дългогодишен министър на строителството и посланик в Египет. Това се оказва изключително ценно познанство, понеже Грашнов, казват, представя „нашият Спас” на влиятелния червен другар от висините на БКП Стоян Марков. Твърди се, че по някое време. Русев дори му станал личен шофьор. Грашнов пък след промените изгражда „Мобилтел“, компанията, която наложи мобилните комуникации в България. Той е и най-довереният човек в София на руския мафиот Майкъл Чорни, офицер от КГБ, а според мнозина и от МОСАД.
С този актив „нашият Спас“ посреща промените през 1990 г. Той вече не е шофьор, а става закупчик във фестивалната дирекция „Софийски музикални седмици” и там завързва следващите ценни познанства с бъдещи величия от СДС. Бившият дисководещ се включва сърцато в кампаниите на СДС, а качествата му на организатор на културно-масови прояви са оценени високо, защото през пролетта на 1991 г. Спас Русев е назначен за зам.-директор на току-що „създадената Агенция за чуждестранна помощ. За това лобирали пред Желю Желев известни депутати от СДС. Директор на агенцията е Петко Симеонов.
Години по-късно той споделя пред медиите, че Спас оставил в него впечатление, че „не е случаен човек, а има „широка култура – разбират музика, има усет за изобразително изкуство, имаше сериозни контакти в спортните среди. Не е някаква мутра… Той направи връзката с тенисистката Мануела Малеева, което означава, че е познавал майка й Юлия Берберян, и тук се направи турнир с нея под знамето на СДС. Организира и няколко концерта за СДС.
Тъй че го познавах отпреди изборната кампания и знаех, че е отракан… При работата си в Концертна дирекция той е познавал известните ни диригенти, музиканти, художници, артисти и беше човек от тези среди”. Въобще Петко Симеонов не пести похвалите за „нашият Спас“. Преди 10 ноември дори е карал радиоколата на „Хоризонт” и така познава и много журналисти.
Съпругата на Спас Русев – Диляна, пък била бивша подчинена на Петко Симеонов в Института по социология. Знаел го още оттогава, понеже идвал да взема жена си.
На свой ред обаче Русев след време ще каже, че престоят му в Агенцията бил грешка. И за това си има конкретна причина – започва разследване как е препродавал даренията за бедните през фирмата си „Артемис-6”. Разбира се, както най-често се случва, въпросното разследване не завършва с обвинение, но пък и досега не са опровергани слуховете, че точно от далаверите с помощите за бедните Русев е натрупал впечатляващо състояние. Когато се разшумява около тези сделки, Спас и жена му Диляна бързо изчезват от София. Отлитат за Лондон, като официалната версия е, че бившият зам.-шеф на Агенцията е само със средно образование и отива да си доучи. Разбира се, със стипендия от Банката за Земеделски кредит.
Според мълвата преди това Русев успешно издействал голяма сума пари от царевица, пристигнала като помощ в Агенцията и успешно продадена, да бъдат внесени точно в този трезор. Аз постъпих в Агенцията на 1 март 1981 г.
И същата година на 1 ноември вече живеех в Лондон. Дойдох в Англия, защото Иван Станчов ме покани да уча в един колеж. Още бях млад, нямах висше образование и приех – обяснява години по-късно самият Русев. В британската столица, под крилото на дипломата Иван Станчов „нашият Спас” минава на следващото, по-високо ниво. В Лондон той не прекъсва и връзката си със стария си приятел от комунистическите времена Стоян Марков. Дори според клюката Русев запознал неговата дъщеря с Георги Велчев, за когото тя се омъжила. Да припомним, че бизнесменът, чиито хотели бетонираха Черноморието, е брат на бившия финансов министър Милен Велчев.
В Лондон покрай Иван Станчов „нашият Спас“ трупа и ценни международни контакти. Той се сближава с бизнесмените Раза Есфандиари и Мохамед Салашур от свитата на последния ирански шах Мохалад Раза Пахлави. Русев става техен съдружник и през 1993 г. общата им фирма участва в скъпо платеното проучване на възможностите за изграждане на каскада „Горна Арда“.
Друг любопитен бизнес контакт с Русев от онези години е с Ескандел Малеки, син на ковчежника на шах Мохамад Раза Пахлави. Милионерът Малеки е с австрийски паспорт и има бизнес по целия свят, като за него работят над 400 служители, а според мълвата успешно превърта и парите на покойния шах. Спас Русев регистрира у нас няколко фирми, заедно с Малеки, а основният интерес на съдружниците е насочен към телекомуникациите. Фирмата им в България е „Телелинк“ като според Търговския регистър тя е собственост на офшорна компания, регистрирана в Гибралтар. Излишно е да изброяваме проектите, в които участва – повечето са свързани с БТК, а парите, които се въртят в тях, са милиони евро.
Освен опитите за приватизация на различни дружества съдружниците участват и в битката за национален телевизионен лиценз, която завършва с огромен скандал, а самият Спас Русев спешно напуска страната, като обяснява, че е „омерзен” от всичко избълвано по негов адрес. Включително и твърдения, че той въздействал върху Върховния административен съд по дела, свързани с далекосъобщителни лицензи.
През 2002 г. Спас Русев лъсва и при подписването на договор между Васил Божков и бизнесмена Сократис Кокалис. Гъркът тогава купува мажоритарния дял на „Еврофутбол”. По време на официалната церемония Божков изказва сърдечни благодарности към Русев, но така и не уточнява каква точно роля е изиграл той в сделката. Смята се, че той е бил посредник, за което получава и сериозна комисиона.
Най-големият скандал с участието на Спас Русев обаче гръмва малко по-късно. На 18 април 2003 г. на „Цариградско шосе“, буквално под прозорците на Полиграфическия комбинат, е взривен луксозен „Мерцедес” S-класа
От него изскача с черно от избухналата бомба лице Иван Тодоров – Доктора, за когото след този инцидент цяла България научава, че е мощен контрабандист на цигари. Той оживява, но шофьорът му е разкъсан и трябва да се срежат ламарините на колата, за да се извади мъртвото. тяло. В онези времена Доктора напразно се опитва да стане гражданин на Монако. Милионите му в случая не могат да помогнат понеже МВР дава отрицателно становище, а в онези години в Монако това има огромно значение.
И отново се появява услужливият Спас. „Като грешка отчитам, че заведох Иван Тодоров на среща с Бойко Борисов”, казва Русев и бърза да допълни, че с Доктора „не бяхме чак толкова близки“. Срещата с Бойко Борисов, който тогава е главен секретар на МВР, е заради въпросното отрицателно становище. Борисов в типичния си стил обаче пренасочва двамата си просители към тогавашния министър Георги Петканов (вече покойник).
Оказва се, че преписката за гражданството в Монако е открита в документите на Доктора във взривената кола. Сред тях са намерени, поне това е официалната версия, и няколко снимки. Дали те наистина са били там по време на взрива, или са подмушнати след атентата, е трудно да се каже. Така или иначе избухва т. нар. „яхтен скандал” и Спас Русев отново е в главната роля. На снимките са заснети през 2002 г. как плющят карти царски министри и депутат в компанията на контрабандиста Иван Тодоров – Доктора и известния като перач на пари Петър Петров – Амигоса.
Спас Русев признава пред медиите, че той е събрал на яхтата Доктора и политиците и до днес обаче остава загадка кой е направил снимките. „Аз бях домакинът“, съобщава публично Спас Русев. – Поканих семействата на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други приятели за кръга на „Формула 1“ в Монако, беше през ваканцията за 24 май. Съжалявам, че дадох повод момчетата да бъдат атакувани в една кална компроматна война.”
В онези години Спас Русев е с репутацията на царски съветник. Медиите през 2001 г. се надпреварват да пишат, че именно той е помогнал да се събере кръгът от юпита около царя. „Нашият Спас“ свързал Симеон с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров. И как не – след като по негови думи има безупречна репутация в Лондон, познава се със Симеон, приятел е с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски още от 1989 г. и ги мотивирал да влязат в обръча на НДСВ. „С Емил и Миро се познаваме от първите избори, помагал съм и на ОДС. Те твърдят, че съм ги мотивирал да влязат в движението на царя. Участвах в мотивирането и на хора като Милен Велчев, Ники Василев, Любка Качакова и други от икономическия екип. Мисля, че беше полезно за всички”.
Специално за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България с цел да стане премиер, Спас Русев скромно отбелязва, че вероятно е един от хората, повлияли му да вземе това решение. И уточнява, че лично той е представен на Симеон от бившия седесар и конституционен съдия Георги Марков и адвоката Асен Ошанов (днес покойник).
„С пари можеш да влезеш в дискотека, да спиш в скъп хотел, но за влизането в определени кръгове и създаването на приятелски отношения парите не са достатъчни“, дава философско обяснение на високопоставените си връзки по света и у нас Спас Русев.
През 2012 г. напълно избелен и изчистен като политик и бизнесмен следващата година е вече стопанин и на столичния „Хилтън“. В известен период от време се подвизава като собственик на футболния клуб „Левски“. Да не пропуснем и факта, че той купува „Виваком“ за 330 млн. евро през ноември 2015 г.
Ако днес се разгърне Търговският регистър и се хвърли поглед към фирмите, в които Спас Русев фигурира пряко или косвено, се откриват десетки регистрации. Някои от компаниите вече не съществуват, други продължават да работят с пълна сила, а сред съдружниците на Русев са все известни имена от обществения живот. Без съмнение той не се хвали, когато подхвърля небрежно: „Мога да се обадя на който и да е политик в България”.
В унисон с общественото си положение замогналият се бивш зам.-директор на Агенцията за чуждестранна помощ е колекционер, при това на първи издания на книги, написани от Нобелови лауреати. Със съпругата си е натрупал и ценна сбирка модерно изкуство, която според запознати възлиза на над 150 милиона евро и включва оригинали на Шагал, Пикасо,
Маатис. Семейството подкрепя художници, организира изложби и културни събития в София и по света. Всички ги описват като изключително ерудирани и фини хора, далеч от парвенютата новобогаташи, които се прехласват по Галена и Цеца Величкович.
През последните години Спас Русев се прослави и с красивата си къща до Софийската опера, за чиято покупка платил над 4 млн. долара. След като й прави луксозен ремонт, той я подарява на съпругата си Диляна. Според клюката като извинение за своя кратка забежка с някаква хубавица.
Синът на предприемача Евгени също вече е крупен бизнесмен. Той излиза на преден план с интереса си към екологичната трансформация на столичния транспорт. През октомври 2020 г., след като поръчката за електробуси е спирана няколко пъти, най-накрая е спечелена от българо-китайския консорциум „Чериът Моторс – Хайгър”. Сделката е за над 33 млн. лева, а „Чериът моторс“ е собственост на Евгени, синът на Русев. Младият бизнесмен и съдружниците. Му според официалните съобщения били вече осигурили 30 коли и 10 зарядни станции. Веднага да уточним, че финансирането на новия екологичен транспорт в София и цялата страна е за над 605 млн. лева, които идват от Брюксел. Затова да не се изненадваме, че към тях се е насочил и наследникът на „нашият Спас”. Договорите за доставката на електробуси и нови тролеи са подписани от бившия министър Нено Димов, преди да бъде хвърлен в арестантската килия. Евгени Русев, наред с транспорта, залага и на друг модерен бизнес – той вече има хиляди фотоволтаици. Те се простират край ямболското с. Кукорево.
„Нашият Спас“ след няколко месеца – на 4 юни, става на 70. Поне засега не дава признаци на умора, нито намерения да излезе в пенсия. „Възнамерявам да съм в бизнеса поне до 80 години. Има място за старите кучета”, обича да казва той. Виртуоз в изграждането на контакти и прилепването към най-различни международни схеми, през последните дни той отбеляза пореден успех – в „Юнайтед Груп”, собственика на „Виваком” и Нова телевизия, се вля „Булсатком”, който дълги години е сред лидерите на цифровата телевизия и е от големите интернет доставчици.
Да припомним, че в края на 2022 г. „Булсатком” е купена от Спас Русев със заем, който му е предоставен от… самата „Юнайтед Груп”. Изводът всеки може сам да си направи. В крайна сметка тази каскада от сделки новият собственик на Нова телевизия и на „Виваком”, който и да е той в действителност, ще получи огромно влияние – ще има своя телевизия, ще предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, а също и интернет.
А „нашият Спас” неслучайно общува еднакво добре с политици от всички партии. Казват, че именно той е един от архитектите на „сглобката” и успява да помири враждуващите до кръв Кирил Петков, Бойко Борисов и Христо Иванов. Знае се, че има огромно влияние и в двете частни национални телевизии Би Ти Ви и Нова, за което свидетелстват журналисти и продуценти от тези медии.
Източник: Уикенд
