Posts Tagged ‘Сталин’

Как се роди Израел и какво точно е Палестина?

Posted on: октомври 10th, 2023 by МИГ 3 Comments

През 135 година римляните потушили голямото въстание на Бар Кокба. То било пореден опит да се възстанови свободата на еврейското царство (евреите имали по тези земи няколко държави през вековете, но последната и най-голяма била завладяна от Рим). И понеже империята обичала да решава проблеми като мести племена и народи и прекръщава земи, бунтовната земя прекръстили от Юдея на Палестинска Сирия. После тези земи били владени от други империи векове наред, а в тези времена евреите се пръснали по целия свят, най-напред из старите римски провинции. С тях тръгнало по света и християнството, което превзело Рим отвътре. Минали много векове, а тези древни земи били в дълбок упадък. Османската империя безжалостно потискала месното население, не правила нищо за добруването на хората, единствено църквите от цял свят и поклонниците оживявали древното царство Юдея.

Преди да избухне Първата световна война, съюзниците Англия, Русия, Франция и Италия планират поделянето на Османската империя. На Англия се пада и Палестинска Сирия, вече станала само Палестина (името всъщност е с гръцки корени, така древните елини и даже египтяните наричали филистимците хиляда години пр. Хр.).

Заради войната Британия изпитва остра нужда от ацетон, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, и по този начин Англия заобикаля морската блокада на германския флот. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага на английския кабинет да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”.

На 2 ноември 1917 г. английското правителство излиза с декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация” по името на външния министър Балфур: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел”, се казва в декларацията.

През 1918 г. англичаните отвоюват Палестина от Османската империя. През 1920 г. в Сан Ремо Обществото на народите (ОН) дава на Англия мандат за Палестина, т.е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина съобразно клаузите на ОН . В тях изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията, направена на 2 ноември 1917 г. от правителството на Нейно Британско Величество, и одобрена от мнението на съюзническите сили, в подкрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ”.

Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Те започват да обработват и напояват пустеещите полета. Засяват десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие на промишлеността.

Изведнъж Палестина, смятана дотогава за район без особено значение, без природни богатства, поради което и е дадена на евреите, се оказва особено ценна.

Завръщащите се в нея евреи са безимотни и малоимотни, и някои правителства, ангажирани в решаването на еврейския проблем, започват да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи присъствието си в района на Близкия и Среден изток, трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. През 1922 г. Уинстън Чърчил, по онова време секретар по колониите, предоставя 77% от Палестина на емир Абдулах за създаване на арабска държава. Държавата се нарича Трансйордания” – буквално „страна оттатък Йордан”, на изток от река Йордан. Така в разрез с условията на договора от Сан Ремо, Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Трансйордания”. Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. Създаването на еврейска държава се блокира.

Трупаната със столетия омраза срещу евреите достига своя апогей с “Окончателното решаване на еврейския въпрос”. От всеки трима евреи в Европа двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от гетата. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917 г., нямаше да имат тази трагична участ.

Световната общественост научава за истинските размери на небивалия геноцид едва след края на Втората световна война. Народите са обхванати от огромно чувство за вина. И правителствата на спечелилите войната държави решават, че трябва да се даде възможност на евреите да имат своя държава.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема Резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 държави; “против” са 13 (всички арабски); “въздържали се” – 10.

На 14 май 1948 г. Израел обявява своята независимост. Първият министър-председател на Израел Давид Бен-Гурион казва: ”Вярвате или не, нашият народ Израел се връща, за да подготви идването на Месия.”

На 15 май 1948 г. египетският министър-председател Нокраши Паша издава заповед египетската армия да навлезе в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. Армиите на шест арабски държави – Ливан, Сирия, Саудитска Арабия, Трансйордания, Ирак и Египет, навлизат в новосъздадения Израел.

Израел – държава на един ден, без армия и държавен апарат, първоначално отстъпва по всички фронтове. Но накрая набързо сформирани еврейски военизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети! За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Йерусалим е поделен между Израел и Трансйордания (от 1950 – Йордания). Източен Йерусалим, където се намира Старият град – някогашният Йерусалим – попада под властта на Трансйордания. Вследствие на войната 650 000 араби се оказват бежанци. Те са се поддали на призивите на арабските държави да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел. Възниква арабският бежански проблем.

На 5 юни 1967 г. започва “Шестдневната” война. Социалистическият лагер застава зад арабите. Израел отново ги разгромява. На 8 юни 1967 г. израелската армия завзема стария град Йерусалим. С войната от юни 1967 г. Израел завзема египетския Синайски полуостров, частта от “Западния бряг”, принадлежаща на Йордания, и сирийските Голански възвишения, . Отново се сключва “примирие” без “признаване”. Израел държи на формулата: “връщане на териториите в замяна на признаване”, по-известно като: “земя срещу мир”, което категорично е отхвърлено.

През октомври 1973 г. арабите отново нападат Израел – войната Йом Кипур. И отново се провалят. На юг египетската армия е пленена на Синайския полуостров, на север сирийската армия е разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие – дълбоко унижение за една свръхсила. Нов ултиматум на СССР отново спасява арабите.

На конференция в Хартум (Судан) от 1.09.1967 г., арабските страни декларират известните си три “НЕ”:

“НЕ!” на признаването на Израел.

“НЕ!” на мира с Израел.

“НЕ!” на преговорите с Израел.

СССР и арабските страни непрекъснато атакуват Израел в ООН. Междувременно Израел преговоря с Египет, и на 26 март 1979 г. двете страни подписват мирен договор и взаимно се признават. Израел връща Синай на Египет, а последният признава правото му на съществуване.

Да, обаче СССР, с прави не вярващ на радикализма на арабските държави, през 1964 е бабувал на създаването на ООП – Организация за освобождение на Палестина. ООП е арабската застраховка на Москва. До 1967 г. базите на ООП са в Египет, на Синайския полуостров, откъдето се предприемат терористичните набези в Израел. След като Израел завзема Синай през юни 1967 и унищожава базите й, ООП се премества в Йордания. Когато през 1970 г. крал Хюсеин изгонва ООП от Йордания, те се местят в Ливан. И предизвикват сблъсък на верска основа, в който комунистическите “прогресивни” сили и ислямските фундаменталисти съвместно осъществяват първото след Втората световна война религиозно “прочистване” на християни.

На два пъти – през април и юни 1974 г., председателят на ООП Ясер Арафат е на посещение в Москва. След тези посещения СССР обявява: ООП е “единственият представител на палестинците”. Нещо повече – организацията се „вмъква” в арабско-израелския конфликт със задна дата! Няма никакво значение, че през 1948 г. не съществува не само държава, която да се представлява от ООП – не съществува и самото ООП!

На 14 октомври 1974 г. Ясер Арафат говори от трибуната на ООН. “Ние влязохме в света през най-широката врата, сега ционизмът ще изчезне от този свят и особено от Палестина под ударите на борбата на народите”, заявява Ясер Арафат, хванал се за пистолета на кръста. Делегатите на 105 държави, станали на крака, бурно го аплодират!

Та така се раждат Израел и „палестинската държава“.

Тодор Чобанов, Фейсбук

Плевнелиев: Путин е диктатор като Хитлер и Сталин

Posted on: март 5th, 2022 by МИГ 5 Comments

Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-та до 2017-та година, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Темата за тази вечер е „Как ще живеем с войната?“. Наш гост е Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-2017 г. Г-н президент, все повече събитията в Украйна се наслагват върху събитията в България. Какво промени войната на Русия?
Росен Плевнелиев: Много хубав въпрос ми задавате и си мисля, че това, което се случва в
Украйна, е същото, което ни се случи на нас на 9 септември 1944 г., когато Червената армия ни прегази без да сме обявявали война, и то със същия повод – да дефашизират България. Инсталираха марионетно правителство на националния предател Георги Димитров, организираха Народен съд, избиха целия елит на нацията, десетки хиляди загубиха живота си, още толкова – по организираните лагери, „Белене“ и тем подобни. И така народната власт на марионетното правителство на Сталин, диктатора Сталин, който превзе България, практически извърши масов геноцид, безнаказани убийства и инсталира тоталитарен режим, който продължи 45 години. В Украйна в момента се случва абсолютно същото. Украйна е прегазена от Червената армия под предлога за някаква дефашизация и денацизация на тази държава. Абсолютно всички патриоти и демократи са обявени от диктатора Путин и неговата шайка за фашисти и се подготвят геноцид и марионетно правителство, което да анексира тази територия.
Водещ: Къде е цивилизованият свят? Къде са западните демокрации? Къде сме ние?
Росен Плевнелиев: Ако ме бяхте питали преди една седмица, щях да бъда изключително обезверен, емоционално дори съсипан от невъзможността на Запада да се противопостави
на диктатора, на който това не е първата му война. Нека си спомним също така, разбира се, и Грузия през 2008 г., когато се отцепи 1/3 от територията на Грузия. След това – нелегалното анексиране на Крим. Днес обаче с огромна гордост мога да кажа, че съм горд европеец, защото Европейският съюз постигна чудо. За тази една седмица всичко се промени и можем наистина да се гордеем, че сме в началото на един нов процес. Да, имаме срещу себе си диктатор, да, тази война ще бъде дълга, и да, с голяма степен на вероятност това противопоставяне между Европа и Русия ще продължи за много дълъг
период от време. Но имаме всички поводи да се гордеем, че този път сме част от демократичния Запад, сме част от коалицията на свободни и прогресивни държави, които водят войната по всички възможни начини срещу диктатора масов убиец. Радвам се безкрайно много, че Европейският съюз показа характер, показа дори решения, които досега не са вземали, преди всичко се радвам на единството на всички европейски държави и си давам сметка, че битката за свободата на Украйна всъщност е битката и за свободата на България и на Европа. Радвам се, гордея се в този труден, тежък момент за всички нас, че сме единни и че ще дадем голям бой на диктатора Путин.
Водещ: Г-н президент, но докато руските войски обкръжават Киев и се насочват към Одеса, НАТО отказа на Зеленски да затвори небето на Украйна. Защо?
Росен Плевнелиев: Това е мъдро решение на политическото ръководство на НАТО. И ето това е нещото, което доказва за пореден път разликата между демократичните държави и авторитарните и тоталитарните. Политическото ръководство е над всичко и политическото ръководство взима правилните решения, тъй като е повече от ясно, че ако беше затворено въздушното пространство на Украйна със средства, системи и технологии, оръжия на Запада, знаейки много добре, че руски самолети щяха да се опитат да го нарушават, те щяха да бъдат и отстреляни от системите на Запада, което щеше да вкара директно Запада в конфронтация, дори във война с Русия. Никой не иска това. Ние не искаме да воюваме с Русия. Не ние избрахме войната. За съжаление, не бих казал и руският народ, но ръководството в Кремъл и диктаторът Путин избра една агресивна човеконенавистна война с тежки последици. НАТО взе правилното решение да не гарантира подобни технологии и системи, които щяха да ни вкарат в директен конфликт.
Водещ: Дали целта всъщност на Владимир Путин не е вкарване на НАТО в директен конфликт, предизвикване на НАТО към директен конфликт и провокиране на НАТО и на съседните държави към директен конфликт?
Росен Плевнелиев: Считам, че не. Но тук ще кажа нещо силно, но считам, че е точно и е правилно, а именно, че Путин е диктатор, който вече с действията си е изключително подобен и на диктатора Сталин, и на диктатора Хитлер. Защото нека никога не забравяме, че Сталин изби с т.нар. „голодомор“, остави да умрат от глад около 7 милиона украинци. Нека също така никога не забравяме, че Путин иска да превземе цяла Украйна– той го декларира многократно, независимо от жертвите, които ще бъдат дадени и за които ние плачем и ни се късат сърцата. И от двете страни – и руските, горките невинни войничета, така, разбира се, и още по-невинното население на Украйна. Но диктаторът Путин иска, независимо от жертвите, да превземе Украйна, да инсталира марионетно правителство. Аз не изключвам дори вариант след това да се опита да обедини Украйна и Беларус с Русия – т.нар. „Руска света тройка“.

Защото вижте, повече от ясно е, че Русия вече е под ботуша на диктатора Путин, там са в квазивоенно положение, репресии – колкото искате. Всички, които бяха против диктатора, по един или по друг начин бяха избити, отровени или вкарани по затворите. Диктаторът Путин твърди, че е лидер, идеолог, а всъщност е за мен един брутален диктатор и масов убиец. Но това, което той прави, и трябва да разбираме много добре – и той го казва ясно, не се различава по нищо от това, което Сталин и Хитлер направиха. Вижте връзката с Хитлер за мен: когато Путин казва, че Украйна била изкуствена държава, създадена от Ленин едва ли не, практически той отказва правото на украинците за собствена държавност.

По същия начин действаше Хитлер, който приватизираше нацията и немскоезичния свят. И това беше в основата на воденето на най- кръвопролитната война на ХХ век. Така че превъзходството на руския народ и на това национално единство на руснаците, за което Путин говори, е всъщност в основата на тази война, кръвопролитна и унищожителна – по същия начин, по който действаше Хитлер с неговата война. И затова масовото убийство на украинци и начина, по който води войната Путин, по нищо не се различава и подрежда диктатора Путин до диктаторите Сталин и Хитлер. От историческа гледна точка, за мен това е повече от ясно. Така че оттук нататък въпросът за мен е повече от ясен. Той ще се опита да направи
цялото това нещо и разбира се, за нас в Европа трябва да е ясно едно: връщат се методите на диктаторите от 30-те години на ХХ век. Изразител на това е диктаторът Путин. Нека се готвим за най-лошото. Нека бъдем решителни обаче, да бъдем бдителни. Нека да се противопоставим на диктатора агресор. Той трябва да плати максимална цена, сега и веднага, дето се казва, да се задръсти, да се задави в неговата брутална война срещу Украйна, за да не стигне по-далеч – така, както стигна Хитлер.
Водещ: Да, защото не са малко предупрежденията, според които след Украйна Путин ще се насочи или към Полша и Прибалтика, или на юг – към Румъния и България.
Росен Плевнелиев: Към Полша и Прибалтика – никога, защото там ще яде голям бой и това ще бъде краят на неговия режим. Нито си го мисли, нито ще го направи. Възможно е да присъедини Молдова, тъй като тази държава има странен в момента замразен конфликт, отново инсталиран от руснаците преди повече от 30 години в Транснистрия. И отново под мотото, че обединява руския народ, той би могъл да сложи ръка по същия незаконен и брутален начин и на цялата Молдова, при което практически той ще достигне до границата с Румъния. Но никога няма да посмее да прегази държави като Румъния и Полша, защото там ще яде голям бой. Не им прави чест на нашите политици, така наречените русофили в България, които обаче канят диктатора през България да направи голямата беля на Балканите, защото нека никога не забравяме, че всъщност най-големият проблем на Балканите е в сръбския ултранационализъм. Ако погледнете последните проучвания, дори и вчера, в Сърбия Путин има 85% рейтинг. И това означава, че просто той би могъл, както и виждате, какво се случва в Босна и Херцеговина, където путинските аватари като Додик и тем подобни са готови да се цепят отново и да вкарат и Балканите във война. И затова на всичките тези български политици, които не са си научили най-елементарните уроци от историята, им казвам: бъдете нащрек, престанете да каните вълка в кошарата. Сега е времето да се отървем от всичко, което хибридната война на Путин създаде поне в България в последните 10 години, всичко, което го кани да ни прегази, за да обедини Сърбия и оттам нататък да създаде огромен проблем на Европейския съюз. Това ще бъде нещо като новия Близък изток и кризи, които ще отекнат за десетки години напред. Да се надяваме, че Путин ще се задави в Украйна, да се надяваме, че нашите политици ще се събудят, ще действат така, както действа много решително например главният прокурор на България, дори министър-председателят, който за разлика от президента и от много други русофили и популисти в България, все още работи за единството и добрата позиция на България в Европейския съюз и НАТО, което е най-голямата гаранция за нашата сигурност.
Водещ: Проблемът е, г-н президент, че България е силно разделена. Проблемът е, че правителството не е много стабилно. Проблемът е, че допуска десетки грешки по своя път и властта по-скоро прилича на отиваща към избори, отколкото към стабилност. Как ще успеем да превъзмогнем така насложилите се проблеми?
Росен Плевнелиев: Ами ето, вижте какво се случи дори вчера, на 3 март. От една страна Румен Радев подхлъзна очевидно неопитния министър-председател Кирил Петков и го прати на Шипка, където партньорите на Румен Радев от русофилската антибългарска партия „Възраждане“ хвърляха снежни топки по министър-председателя на Републиката пред всички родни камери и медии. Също така трябва да си даваме сметка, че да, министър-председателят е много неопитен, защото аз го питам: какво търси той на 3 март там, горе на този връх?
Водещ: Кой го предизвика да отиде там?
Росен Плевнелиев: Да, кой го предизвика да отиде там? Защото ако искаме да честваме свободата и възстановяването на държавността на България, ние трябва да честваме 22 септември 1908 г. Тогава България стана независима държава и възстанови своята държавност. До 22 септември 1908 г. по волята и на руския император България е оставена васал на Османската империя. Така че какво прави на 3 март българският министър-председател на Шипка – не знам. На 3 март на Шипка не се е случило нищо. Там се е случил един героичен акт, но през август. И да, ние сме горди и предаваме на децата си завета на дедите ни, подвига на нашите опълченци, които с кръвта си, със смелостта си фактически решиха тази война. Но това се е случило през август, а не през март. И затова нека да си даваме сметка, а и министър-председателят очевидно трябва да си е давал сметка, но направи една от поредните си грешки. Разбирам да честваме 6 септември 1885 г., когато е смелият акт на Съединението, 22 септември – актът на възстановяване на българската държавност. Но както и да е, министър-председателят беше подхлъзнат и отново България изглеждаше много зле вчера. Но аз се учудвам и на това, къде са
службите за сигурност, къде е НСО, спрямо тези, които хвърлят топки, защото вместо снежни топки, те можеха да хвърлят и други неща по министър-председателя на Република България. И това е същото, този хаос, който наблюдаваме, подобно на този с пандемията, същият с елементарното нежелание да се налагат правила, респект, дневен ред на всички в една демократична държава. А пък се чудя и какво се размахва руското знаме там, при положение, че на Шипка имаме наистина един огромен подвиг на българските опълченци. Но да, да се върнем на вашия въпрос. Вижте, едва ли има някой политически анализатор или човек, който се занимава с политика в България, който би казал, че това правителство ще изкара пълен мандат. Аз се опасявам, че след като то бе обявено за „А отборът на България“ и за „най-почтените“, аз се опасявам, че те от това и ще паднат. Т.е. аз се опасявам, че поне половината от министрите, които виждаме в това правителство, по-скоро ще паднат от корупция, от антипочтеност, а не от почтеност. Но, разбира се, тези неща тепърва предстоят да се случват. И пак, отново – аз вярвам в интегритета на министър-председателя и неговото желание да придвижва тази държава напред, но за съжаление, виждам изключителна неопитност, а отзад се вижда страшно задкулисие, брутално задкулисие. Като виждам, какво се случва с магистрала „Хемус“, какво се случва в българската енергетика, искам да ви кажа, че сигурно ГЕРБ са допускали грешки, но това, което се задава в пътното строителство, в енергетиката, е брутално.
Водещ: При това положение на какво може да се разчита, след като се очаква вече и нов политически проект на бившия военен министър Стефан Янев, който не крие и насоката, че ще бъде проруски проект, не крие и насоката, че ще бъде срещу правителството, сега съществуващо, но не крие и насоката, че ще се насочи към демократичната общност?
Росен Плевнелиев: Разбира се, да вземе да го кръсти поне „Атака 2“, за да знаем кой кой е в тази държава. Защото дори и сега, когато всичко стана черно и бяло в света, всичко стана черно и бяло, избистри се… Всъщност, това е един толкова позитивен процес. Да,Путин е диктатор и да, ние сме демократи и да, в Украйна се води война. И не, тази война не е някаква специална операция, това е брутална, агресивна война за поставяне на една горда нация в подчинение на някаква друга нация, само защото тя е въоръжена с ядрени ракети и има по-силна армия. И когато всичко е черно и бяло, добре е да си кажем, че г-н Янев, обслужи многократно режима на президента Путин, говореше и постоянно действаше по опорните точки на Руското външно министерство.

И да, той ще направи нова русофилска партия, защото виждате, че „Възраждане“, които в момента обират русофилските нагласи и антиваксърските нагласи в България, но те са изключително крайни, там има някакъв лидер отпред, който аз не коментирам, но меко казано, в едно телевизионно студио го видях с такава навирена глава, че се замислих за едни други лидери, отново от 30-те години от миналия век. Та си мисля, че агентите на ДС, които никога не спят, са измислили този нов проект да бъде – да, русофилски, да бъде – да, отново да обере част от тези гласове, но да бъде може би по-умерен, може би по-посредата. Те ще говорят за неутралитет, те ще говорят за „България на българите“, за национални интереси. И именно това – неутралитетът, е поканата вълкът да влезе в кошарата.

Защото аз дълбоко се притеснявах през годините, че ето такива русофилски партии, като „Атака“ и дори и БСП, можеха да спретнат например под „дай да си останем неутрални, да се снишим, да не се занимаваме с“, да спретнат един референдум за членството на България в НАТО, и това щеше да ни вкара в кошарата на Путин, демократите – да бъдат обявени за „фашисти“, и останалите – под ботуша. Така че нека се знае, кой кой е. Янев е русофил, ще го играе по-умерен, ще го играе демократ, зад него ще стоят агентите на „Държавна сигурност“ и статуквото, и задкулисието на президента Радев. Радев вече е във втория си мандат. Ясно е, че той е млад, има много енергия, така че той ще иска по един или по друг начин да продължи напред. И тъй като „Продължаваме промяната“ вече се считат за партия, която рано или късно Радев ще подхлъзне и ще вземе със сигурност оставката на министър-председателя, а и те в момента по никакъв начин нямат нито амбицията, нито времето, нито елементарната мъдрост да изграждат някакви партийни структури в региона, така че по-скоро те ще бъдат ей такъв проект на политически инженеринг, на каквито се нагледахме, като „Има такъв народ“, като „Атака“, като „Възраждане“, ей такава подобни, дори ако щете и като проектите на Марешки, като проектите на Бареков. Общо взето това вече е политиката, тя се прави от инженери политолози. За съжаление, голяма част от тези инженери са учили в руската школа. Така че поредният проект на политическия инженеринг ще мине и замине по пътя си. Дано българите да запазят своята мъдрост и желание да продължим да се интегрираме с демократична и просперираща Европа. Иначе – жална ни майка.
Водещ: А как ще продължи политическият живот след такива проекти еднодневки? На какво ще разчитаме и дали точно в тази замътена вода няма да изплува рибата на президентската република?
Росен Плевнелиев: Тук вече, ако Радев тръгне към този вариант, ще обедини всички демократи срещу себе си и ще ходим по барикадите. Неведнъж съм го казвал и в интервюта при вас, че ако Радев обяви президентска република, аз ще съм първият и ще стоя колкото трябва пред Президентството, за да защитавам българската демокрация, колкото и крехка да е тя, за да мога да гледам децата си в очите, че поне аз съм работил за свобода и демокрация в Българя. Предполагам, че Радев няма да се е чак токова самозабравил, а по-скоро ще се използват ей такива проекти, аватари и проекти инженерингови, за да се гарантира неговата власт за по-дълъг период. А неговата власт се крепи и тя се получи единствено и само, защото проевропейските и продемократичните сили бяха разделени. Това е голямото предателство, за съжаление.

Правнукът на Сталин стана бездомник

Posted on: ноември 9th, 2021 by МИГ No Comments

Прекият правнук на Йосиф Сталин, – Селим Бенсаад, вече е бездомник, съобщи неговият пресаташе Вадим Горжанкин в интервю за телевизионния канал 360.

Потомъкът на „бащата на народите“ е принуден да нощува в колата си, след като баща му, алжирецът Хосин Бенсаад, е сменил ключалките в московския апартамент, в който е регистриран Селим.

Горжанкин определи случващото се като „покушение“ над правнука на Сталин. Пресаташето обясни, че конфликтът в семейството се задълбочил заради издаването на книгата, един от авторите на която е Бенсаад-младши. Той уточни още, че конфликтът в семейството е свързан със собствеността върху апартамента на Бенсаад.

4 февруари 1945: Как Сталин надхитри Чърчил и Рузвелт

Posted on: февруари 4th, 2020 by МИГ No Comments

Преди 75 години тази снимка обикаля света: британският премиер Уинстън Чърчил, американският президент Франклин Д. Рузвелт и съветският диктатор Йосиф Сталин седят рамо до рамо, загърнати в балтоните си, и сериозно гледат към фотообектива. Сцената е трябвало да демонстрира единството между Великите сили и да вдъхне надеждата, че е възможен траен мир след края на Втората световна война.

Снимката е направена по време на конференцията в Ялта, организирана по покана на съветската страна. На 4 февруари 1945-та в двореца „Ливадия“ на полуостров Крим „Голямата тройка“ обсъжда заключителната фаза на Втората световна война. Хитлеровият „хилядолетен райх“ е пред окончателния си срив.

Как да бъде разделена Германия

Американските и британски войски напредват в  Западна и Южна Европа, независимо от продължаващата ожесточена съпротива на Вермахта. По време на зимната си офанзива съветските войски, напиращи от изток, са се доближили на 100 км от германската столица. На 30 април Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, на 8 май Германия  капитулира. В тази кървава война загиват над 60 милиона души.

В Ялта, където едно време са прекарвали летния си отдих руските царе и аристократи, предстои да се определят контурите на новия световен ред, както и да се договорят разделението и денацификацията на Германия. „Голямата тройка“ е трябвало също да разпредели бъдещите сфери на влияние в следвоенна Европа. Западните сили са настоявали и за създаването на най-важната бъдеща глобална организация – Обединените нации.

Победителите се надяват на трайно сътрудничество

Конференцията е имала деликатната задача да съчетае твърде различните интереси на победителите. Това, което е обединявало комуниста Сталин и капиталистите Рузвелт и Чърчил, е бил общият враг: Германия.

През 1945 все още не си личи, че съвсем скоро съюзниците от антихитлеристката коалиция ще се превърнат във врагове.

„Чърчил и Рузвелт са си кореспондирали по време на цялата война, организирали са и срещи помежду си. До този момент те са се виждали със Сталин само веднъж – в Техеран в края на 1943-та – и предполагат, че сътрудничество ще продължи още дълги години, ако не и десетилетия след войната. Поради тази причина Чърчил и Рузвелт са били готови на компромиси“, обяснява кьолнският историк Йост Дюлфер.

Както Чърчил, така и Рузвелт не са били никак доволни от избора на мястото за конференцията. За да стигне до Ялта, тежко болният американски президент е трябвало да пропътува общо 11 000 километра с кораб и самолет. А британският премиер дори бил казал, че е „едва ли е можело да се намери по-лошо място от Ялта, дори и да е било съзнателно търсено“. За Сталин обаче е било изключително важно срещата да се проведе на съветска земя, за да използва това стратегическо предимство в своя полза. Съветският диктатор дава разпореждания да бъдат инсталирани телеграфи и високочестотни телефони. А за да подслушва чуждестранните делегации, организира разполагането на насочени микрофони в храстите около двореца „Ливадия“. За всеки случай е подготвен и специален бункер-бомбоубежище. Подбрани келнери от луксозните московски хотели са командировани в Ялта, за да поднасят на гостите изискани блюда, докато в цялата страна цари истински глад.

Сталин успява да се наложи за редица важни неща

„От друга страна Рузвелт и Чърчил вече са знаели с кого си имат работа. А и това, че крайно бруталната съветска диктатура се стреми да разшири влиянието си в Европа. Те не са имали никакви илюзии относно този факт“, обяснява историкът и експерт по проблемите на Източна Европа Вилфрид Лот.

Сталин все пак успява да постигне своите цели. „Атмосферата като цяло е била добра. От време на време някой от участниците в срещата е скачал от стола си ядосан, защото не е можел да приеме определени неща, но като цяло конференцията е преминала под знака на сътрудничеството“, посочва Йост Дюлфер.

До 11 февруари тримата държавници водят пазарлъци за бъдещето на Европа. Резултатите са следните: Чърчил налага Франция като допълнителна окупационна сила в победената Германия; Рузвелт получава обещанието на Сталин, че СССР ще се присъедини към бъдещите Обединени нации и ще се включи във войната срещу Япония. А Сталин постига това, че областите, в които напредват неговите войски, са обявени за съветска сфера на влияние.

Освен това шефът на Кремъл успява да се наложи и за друго: към СССР са придадени територии в Далечния изток, които са отнети от Япония и Китай. Съветският лидер си урежда и право на вето в бъдещия Съвет за сигурност. Определянето на конкретните граници на Полша е оставено за времето след капитулацията на Третия райх. Сталин обаче успява да договори като източна граница демаркационната линия, до която достигат войските му по време на агресията срещу Полша през 1939 година. По онова време Съветският съюз все още е съюзник на Германия.

Компромиси и открити въпроси

Всеки участник в конференцията постига по нещо, коментира историкът Дюлфер: „По териториалните въпроси успява да се наложи предимно Сталин. А западните сили налагат възгледите си относно рамката на бъдещия мирен ред“. Историкът Вилфрид Лот добавя: „И тримата са били наистина доволни от постигнатото на конференцията. Те са смятали, че договореното представлява добра база за бъдещо сътрудничество“. В резултат на преговорите обаче са били постигнати редица твърде мъгляви компромиси, които остават неуточнени по конкретни точки.

Участниците в конференцията явно са изхождали от това, че същинските решения за Европа ще бъдат взети след края на войната. В този смисъл Ялта е нещо като преходна конференция, която дава само насоката за бъдещето. „Реално погледнато, трайният мир в никакъв случай не е бил договорен на конференцията в Ялта“, казва историкът Лот. И следващата конференция на „Голямата тройка“, проведена в Потсдам на 17 юли 1945-та, не успява да даде отговор на всички открити въпроси, нито да заглади всички различия. Така на практика е подготвена почвата за очертаващата се вече Студена война.

Свиня

Posted on: януари 4th, 2020 by МИГ 4 Comments

Путин е крайно въздържан човек – в сравнение с Тръмп изглежда като буца лед от Сибир, и то от място, където никога не е имало човеци.

А и в сравнение с останалите Персони: танте/леля Меркел, чиито безбройни жакетчета неизменно предизвикват веселие, доста фриволния Макрон, за Джонсън да не говорим.  И сега г-н Лед изтърва една неприлична дума – по адрес на полски дипломат от миналото. Нарече го „свиня“. И това изобщо не е случайно – случайности никога няма в руските работи.

Между другото. Наскоро се загледах в руския Клуб „Комедия“. В продукцията му често присъства и Путин, представят го почти на ръба на позволеното или по-добре да кажа – по острието на ножа. Актьорът, който играе Путин, сигурно няма особено спокоен сън – но пък много достоверно импровизира един негов тик, едно характерно присвиване на устните, през които трудно се прокрадва нещо неразумно или емоционално.
И, ето сега, оттам се е измъкнала думата „свиня“.  Това е истинско събитие, а и самата дума може да бъде обявена като Дума на Годината.

Още една скоба. Нашият Самодържец/ББ изчезна напълно от телевизионните скечове. Това недвусмислено означава, че всичко вече е наред. Може да означава и друго – че повечето от нашите телевизионни продуценти са обикновени страхливци и лишиха ББ от едно необходимо лекарство, от сатиричния сироп, който е полезен за всеки политик.

Навремето Краси Радков го „играеше“ по-смело, за разлика от Любо Нейков, на който сякаш все не му достигаше любовта на ББ и по-скоро го галеше с перце – но не от тия, които продават в секс-шоповете.
Тия дни двамата комици сякаш са заменени от бившия регионален министър, сега зам. министър, Нанков – край празния язовир „Студена“ той с такова обожание гледаше ББ, че трудно можеш да повярваш, че не е артист, нормален човек не може да излъчва чак такова възторжено преклонение. Сякаш за него е измислен лафа „мига на парцали“. А може би го гъделичка някаква вина.

Да се върнем към думата на годината. Свиня.

Историята с полския дипломат Юзеф Липски, който е посланик в Хитлеристка Германия през 30-те години на миналия век, ни отвежда към Голямата Подмяна, която беше отново реанимирана напоследък: Втората световна война е предизвикана от Хитлер и Сталин, тя не е спечелена от руснаците и пр. Банални глупости, но не престават да ги съживяват.  Мизерни спекулации, които поникват на невероятни места, да не споменавам, какви ги редеше наскоро дори шефът на НАТО Солтенберг. Тия хора злоупотребяват с Историята за елементарните си пропагандни нужди.

Веднъж попаднах на „разследване“ по канала „История“, според което Войната е спечелена след битката при абатството Монте Касино, Италия – а не след чудовищните сблъсъци при Сталинград и Курск, ей такива пикливи измишльотини.

Тия хора дори не са чували за Конквист, но ние го четяхме тайно още в „ония“ години. Дивият сталинизъм ни е отвратителен – не защото ще ни го каже едва сега някой като Солтенберг, а защото това отвращение поникваше в нас от великата руска литература – и оставаше завинаги там. Друго е по-важно: истините на Историята трябва да са ни най-скъпи – това за сведение и на тукашните късни „антикомунистически“ сополи.

Между другото, понеже стана дума за Сталин – язовир „Студена“, примерно, не можеш да го напълниш с песни и частушки. Скъсай ухото на идиотите. Докато някои подритват Историята за днешните си нужди, започват да изглеждат все по-неясни и иначе безспорни факти.  Защо Съюзниците, които поне в Европа имаха поддържаща роля, предоставиха именно на Русия правото – и честта – да превземе Берлин и съветски войни да забият Знамето на Победата над Райхстага – те, а не някой юнак от Кентъки, който половин век по-късно да бъде изигран от Брад Пит в поредния трафаретен американски боевик? Защо?

Достатъчна компенсация ли щеше да бъде това за 20-те милиона руски/съветски жертви. На всеки убит американски войник се падат 80/осемдесет съветски.

Защо Чърчил, който смяташе българите за хора второ качество – нека го кажем направо и да не го забравяме, и Рузвелт предоставиха Източна Европа на Чичо Джо/Сталин?

И защо след десетина години повториха коварния си номер с клетата Унгария? Добре, Дунав беше пълен с труповете на унгарските бунтовници – но кой ги наговаряше месеци наред по „свободните“ радиостанции, че щом обявят въстанието, американски войски веднага ще влязат в Унгария?

Изоставиха Източна Европа, за десетилетия я сервираха на „Империята на Злото“ – не че имаха друг избор, Истинските Победители също трябваше да получат част от плячката.
И какво очакваха – сталинизмът кротко да прерасне в демокрация, крокодилът да зачурулика като славейче.

Направиха и един изгоден бартер: Съветите да станат пазвантите на Източна Европа, безмилостни, както се очакваше – а ония си присвоиха любимата им доктрина за „Износ на революции“.
И здраво се постараха – от Корея и Виетнам до Афганистан и Ирак.
Без никаква полза – като изключим възможността Холивуд да направи някои свестни филми.

В „ония“ години иронизирахме съветското клише, че САЩ са „световният полицай“ – сякаш руснаците завиждаха на американците за тази им роля, докато те самите бяха пазачите на полузаспалия източноевропейски блок.
Но клишето се оказа истина – и Америка и досега не може да изпълзи от тресавището на безсмислени войни, отгоре на всичко, на 11 септември 2001 беше унизена/ранена в самото си сърце, а днес живее в трудно прикриван страх.
Хиляди са жертвите на посттравматични стресове – от Виетнам до войната в Кувейт.
За „Арабската пролет“ да не говорим – невежи до налудност хора съчиняваха подобни безумни конструкции, без оглед на последиците.

Не се уморяват да иронизират екзалтанта Тръмп, но той, поне засега, прибра страната си в един премерен изолационизъм. И може би Времето ще се окаже по-снизходително към него.
Така се случи, впрочем, с Рейгън – един нищо и никакъв актьор, но той вече е запомнен като разрушителя на „Империята на Злото“ – макар че тя просто бе продадена от авантюриста Горбачов.

Всичко това трябва да бъде прикрито по някакъв начин.
Затова, хайде да префасонираме Голямата Война.
Само си представете, какви лъжи ще се сипят след години за днешните времена.

Но г-н Лед използва думата „свиня“ – и всичко отиде по дяволите.
Трябва да си пълен наивник или, в краен случай, български политик, за да не знаеш, че Руската Мечка никога не забравя. И никога не прощава.

Поляците не поканиха Путин във Варшава за
80-годишнината от началото на Голямата Война, защото Русия не ги освободила, а заробила – обаче германският президент беше най-почитаният гост.
И ето го наказанието: руснаците извадиха документ, който разкрива един от най-скверните епизоди от предвоенна Европа.
През 1938 година Хитлер обсъжда с полския външен министър и полския посланик в Берлин Липски идеята си да засели евреите в Африка.
И тогава Липски изцвилва: „Ако вие направите това, ние ще ви издигнем великолепен паметник във Варшава!“

Впрочем, някои изследователи оповестиха, че поляците са ликвидирали сами повече евреи в Полша – повече от германците.
Припомнено беше и варварското изпепеляване на еврейски селища, заедно с жителите им – най-известен е погромът в Йедвабне, но се споменават поне още 23 населени места /по информация на Дойче веле/.

И настъпи весела суматоха.
Полският премиер направи специално изявление – постна пропаганда, нищо повече, колкото да предизвика руснаците да извадят нови срамни документи за полско-германската колаборация.
Евреите се изпокараха и пр.

Руснаците всеки момент могат да свалят гащите на всеки – да не говорим за банковите сметки, понеже открай време швейцарските банкери са руски агенти.
Разобличаването на Липски е мощен токат/юмрук в лицето на полските тарикати. Това е една от бомбите на 2019 година, това е и възмездието, макар и дребно, за смъртта на милиони руски войни, чиито паметници днес сополите омърсяват.

За всички, които ще пишат учебници по история, този епизод е съвършено поучителен. Да не бързат да дращят измислици с потните си пръстчета, да не омърсяват Историята заради гладните си душички.
Тя не може безкрайно да се оварварява с измислици.

Все си представям едно руско момче, привикано от някое затънтено селце и преминало през чудовищните изпитания на Войната – как умира някъде в Полша, и все не може да разбере, какво, по дяволите, прави там, защо трябва да умре заради кефа на един маниак – на когото поляк иска да вдигнат паметник.
Представяте ли си потресението на това войниче в предсмъртните му мигове…
А след години някакви мизерници ще го набедят за агресор.

***
РАВНОСМЕТКА НА 2019 ГОДИНА
71 публикации в страницата.
547 хиляди 408 харесвания.
31 хиляди 908 коментара.
85 хиляди 247 споделяния.
***
УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***

19 „убийствени шеги“ от Сталин,които много ще ви озадачат

Posted on: юни 15th, 2019 by МИГ No Comments

Сталин притежавал особено чувство за хумор – специфично и остроумно. Понякога той озвучавал своите решения и умозаключения с такива шеги, че на онези, с които се шегувал, никак не им било до смях.

1. При разработването на легендарния автомобил „Победа“ имало вариант да го назоват „Родина“. Разбрал за идеята, Сталин попитал иронично: „И колко ще струва родината?“ Името на колата веднага било променено.

2. Веднъж докладвали на Сталин, че маршал Рокосовски се обзавел с любовница – известната красавица и актриса Валентина Серова. И, значи, сега какво ще правим с него? Сталин извадил лулата от устата, помислил малко и казал:
– Какво ще правим… ще завиждаме!

3. Разхождали се Сталин и първият секретар на грузинския Централен комитет А. И. Мгеладзе по алеите на кунцевската вила на Сталин и домакинът черпел с лимони, които сам отгледал:
– Опитайте, тук до Москва са израсли.
И така няколко пъти между разговорите по други теми:
– Опитайте, де, много хубави лимони!
Най-накрая гостът загрял:
– Другарю Сталин, обещавам ви, че след 7 г. Грузия ще осигури лимони за цялата страна и няма да ги внасяме от чужбина.
– Слава богу, досетихте се! – въздъхнал Сталин с облекчение.

4. Артилерийският конструктор В. Г. Грабин разказвал как в навечерието на 1942 г. бил поканен при Сталин:
– Вашето оръдие спаси Русия. Какво искате – орден „Герой на социалистическия труд“ или Сталинска премия?
– За мен няма значение, другарю Сталин.
Дали му и едното, и другото.

5. През войната войските, командвани от ген. Баграмян, стигнали до Балтика. За да представи това събитие по-тържествено, арменският генерал лично напълнил една бутилка вода от Балтийско море и заповядал на своя адютант да отлети с шишето в Москва при Сталин. Докато летял обаче немците контраатакували и отблъснали армията на Баграмян от балтийското крайбрежие. В Моска вече знаели това, но адютантът нямал радио в самолета и не знаел лошата новина. И така, гордият пратеник влиза в кабинета на Сталин и провъзгласява с патос:
– Другарю Сталин, генерал Баграмян ви изпраща вода от Балтика!
Сталин взема бутилката, върти я няколко секунди в ръце, връща я на адютанта и казва:
– Дай я на Баграмян и му кажи да я излее там, откъдето я е налял.

6. През 1939 г. в Кремъл гледали филма „Влакът отива на изток“. Филмът бил посредствен: върви влак, спира, върви, спира…
– Коя е тази гара? – попитал Сталин.
– Дамяновка.
– Тук слизам и аз, – казал Сталин и излязъл от киносалона.

7. В политбюро обсъждали кандидатури за министър на въгледобива. Предложили директора на една от мините – някой си Засядко. Един обаче възразил:
– Той злоупотребява с алкохола!
– Поканете го при мен, – наредил Сталин. Дошъл Засядко. Сталин повел беседа с него и предложил да пийнат.
– С удоволствие – казал Засядко и напълнил чаша водка. – За ваше здраве, другарю Сталин! – пил на екс и продължили разговора.
Сталин сръбнал малка глътка и предложил да повторят. Засядко глътнал и втората чаша на един дъх. Сталин предложил трети път, но събеседникът му отместил своята чаша встрани и казал:
– Засядко си знае мярката.
На заседание на политбюро пак станало дума за кандидатурата на Засядко и някой пак споменал за злоуопотребата с алкохола. Сталин, разхождайки се с лулата, казал:
– Засядко си знае мярката!
И много години след това Засядко оглавявал руската въгледобивна промишленост.

8. Eдин генерал-полковник бил на доклад при Сталин. Върховният главнокомандващ изглеждал доволен от доклада, два пъти кимнал одобрително. Като приключил с рапорта, генерал-полковникът се засуетил.
– Май искате още нещо да ми кажете? – досетил се Сталин.
– Да, имам лична молба. В Германия си подбрах някои интересни за мен вещи, но в контролния пункт ги задържаха. Моля, ако е възможно, да ми ги върнат.
– Може. Напишете рапорт и аз ще го подпиша.
Генерал-полковникът бързо извадил от джоба си предварително подготвен рапорт и го дал на Сталин, той написал резолюция на листа и молителят горещо благодарил.
– Няма нужда да ми благодарите – вметнал Сталин.
Чак тогава генерал-полковникът прочел резолюцията на главнокомандващия: „Върнете вещите на полковника. Й. Сталин.“
– Има грешка, др. Сталин, аз не съм полковник, а генерал-полковник.
– Всичко е правилно, другарю полковник – отсякъл Сталин.

9. През 1938 г. адмирал И. Исаков бил заместник-началник на Военноморския флот. Веднъж през 1946 г. му позвънил Сталин и казал, че има идея да го назначи за началник на Главния морски щаб.
– Другарю Сталин, длъжен съм да ви информирам, че имам сериозен недостатък. Единият ми крак е ампутиран – казал Исаков.
– Това ли е единственият недостатък, за който смятате, че трабва да доложите? – последвал въпрос.
– Да – потвърдил адмиралът.
– По-рано имахме началник на щаба без глава и нищо, работеше си. Вие само крак нямате, това не е страшно – заключил Сталин.

10. След войната Сталин научил, че професор К. си построил голяма вила в Подмосковието. Извикал го при себе си и го попитал: „Истина ли е, че сте си построил вила за еди колко си хиляди!?“ Професорът потвърдил. „Тогава приемете огромните благодарности от името на детския дом, на който сте дарили тази вила“, казал Сталин и пратил професора да преподава в Новосибирск.

11. През есента на 1936 г. на Запад тръгнал слух, че Йосиф Сталин е починал от тежка болест. Чарлз Нитер, кореспондент на Асошиейтед прес решил да вземе информация от извора и отишъл в Кремъл. Там предал за Сталин писмо, в което го молел да потвърди или да опровергае този слух. Сталин отговорил на журналиста незабавно: „Драги господине! Доколкото ми е известно от съобщенията в чуждестранната преса, аз вече отдавна съм напуснал този грешен свят. Тъй като не бива да се отнасяме с недоверие към съобщенията в западната преса, ако вие не искате да бъдете зачеркнат от списъка на порядъчните хора, моля да вярвате на тези съобщения и да не нарушавате моя вечен покой в отвъдното. 26 октомври 1936 г. С уважение Й. Сталин.“

12. Веднъж чуждестранни кореспонденти питали Сталин:
– Защо на арменския герб е изобразена планината Арарат, при положение, че тя не се намира на територията на Армения?
Сталин отговорил:
– На турския герб е изобразен полумесец, а той също не се намира на територията на Турция.

13. Извикали народния комисар по селското стопанство на Украйна на заседание на политбюро и той попитал:
– Как трябва да докладвам – кратко или подробно?
– Както искате. Може кратко, може подробно, но регламентът е три минути – отвърнал Сталин.

14. В Болшой театър репетирали нова постановка на операта „Иван Сусанин“ от Глинка. Членовете на комисията с председател Болшаков изслушали репетицията и решили да свалят финала „Славься, ты Русь моя“, защото бил твърде църковен, твърде патриархален…
Докладвали, разбира се, на Сталин. „А ние ще постъпим другояче – рекъл Сталин. – Финала ще оставим, а Болшаков ще свалим.“

15. Когато след войната великите сили решавали какво да се прави с морския флот на победената Германия, Сталин предложил да си го поделят. Чърчил внесъл свое предложение: „Да го потопим!“ „Ами вие си потопете вашата половина“, отсякъл Сталин.

16. Отишъл Сталин на спектакъл в Художествения театър. Посрещнал го самият Станиславски и подал ръка:
– Алексеев – представил се той с истинската си фамилия.
– Джугашвили – отвърнал Сталин, стискайки ръката и отминал към своето място. (Рожденото име на Сталин е Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили.)

17. По време на Потсдамската конференция посланик Хариман попитал Сталин:
– След като немците през 1941 г. бяха на 18 км от Москва, сега сигурно ви е приятно да делите победения Берлин?
– А цар Александър беше стигнал до Париж – отговорил Сталин.

18. Попитал Сталин метеоролозите какъв е процентът на точност на прогнозите им.
– 40 процента, другарю Сталин.
– А вие казвайте обратното и тогава ще имате 60 процента – посъветвал ги Сталин.

19. По време на войната Сталин възложил на народния комисар по нефтената промишленост Байбаков да търсят и намерят нови нефтени находища. Байбаков възразил, че това не е възможно. Сталин отговорил:
– Има нефт, има Байбаков, няма нефт, няма Байбаков!
Съвсем скоро били открити нефтени находища в Татария и Башкирия.

Руската православна църква призова за отказ от култа към Сталин

Posted on: май 13th, 2019 by МИГ No Comments

Ръководителят на синодалния отдел за външни църковни връзки митрополит Иларион призова за отказ от връщане към култа към личността на Йосиф Сталин и да не му се приписва победа във Великата отечествена война.

„Всеки път, когато възниква тази тема, аз припомням, че съвсем наблизо до Москва се намира Бутовският полигон, където трябва да ходят онези, които се възхищават на Сталин и се прекланят пред фигурата му, и да се замислят до какви последствия доведе неговата политика“, заяви митрополитът в ефира на телевизия „Русия-24“.

Архиереят посочи, че Сталин е отговорен за репресиите в периода 1920-1930 г., за които Църквата много ясно е изразила отношението си, когато е канонизирала „новите мъченици и изповедници“. В коментар за личната роля на Сталин по отношение на победата във войната той отбеляза, че по този въпрос има твърде много спорове, в това число и по повод действията на този държавен глава, насочени към отслабването на армията през 1930 г. и след това.

Иларион каза, че много видни военачалници са били разстреляни по подозрения в измяна, а армията се оказала абсолютно неподготвена за тази война. Той препоръча на всички да си спомнят как Сталин е бил информиран за подготвяното нападение, но той игнорирал донесенията, включително и тези на най-известния разузнавач Рихард Зорге.

„Затова да се говори, че победата на Съветския съюз във войната е заслуга на Сталин изобщо не следва. Мисля, че това е заслуга на целия народ, но тя бе приписана на Сталин заради култа към личността му. И не мисля, че да се възражда този култ към личността е необходимо сега, в наше време“, заключи митрополит Иларион.

Рекордните 70% от руснаците одобряват Сталин

Posted on: април 17th, 2019 by МИГ No Comments

Броят на руснаците, които оценяват положително към ролята на Йосиф Сталин в историята на страната им, достигна рекордно ниво от 70%, сочат последните данни на центъра „Левада“. Проучването е направено през март т.г., а одобрението към Сталин е най-високо за последните две десетилетия, откакто се правят допитвания на тази тема.

Резултатът от 70% одобрение е съвкупност от отговорилите „Изцяло положителна“ (18%) и „По-скоро положителна“ (52%) на въпроса каква роля е изиграл Сталин в живота на страната. Отрицателните отговори са със сбор от 19% – 14% са определили ролята му като „По-скоро отрицателна“, а 5% като „Силно отрицателна“.

Политологът Екатерина Шулман обяснява, че са три причините за голямото обществено одобрение. „Първо – това е времето. Събитията са все по-далече и по-далече. Съответно живата историческа памет отминава“. За Шулман втората причина за възхищението към Сталин е „държавната пропаганда“. „Хайде да не си затваряме очите за това, че Сталин се рекламира като победител във войната и мъдър управник. И по принцип съветският исторически период се представя като най-добрите възможни времена“, казва тя, цитирана от БГНЕС. „И третата, най-интересната, причина е, че това отговаря на динамиката. Става дума за антиелитарно настроение. „Сталин“ не е само самият той, а това, което е останало от него в живата народна памет – то се възприема като символ на суровия ред и последен аргумент в борбата с неуправляемите чиновници“, допълва Екатерина Шулман.

Сидеров: Време е да се признае Сталин като държавник…

Posted on: юни 22nd, 2018 by МИГ 1 Comment

Парламентарният председател на коалиционния партньор на ГЕРБ „Обединени патриоти“ – Волен Сидеров, се обяви за признание за Йосиф Сталин и ролята му на „държавник и главнокомандващ“. В специално прессъобщение от партията му „Атака“ се похвалиха, че „за първи път в България“ се отбелязват деня и часа на нападението на „Хитлеристка Германия над Русия“ и се почита паметта на загиналите руски воини.

“Русия защити не само Отечеството си, но спаси и Европа от тъмните сили на хитлеризма. Време е също така да се признае ролята на Сталин като държавник и главнокомандващ за тази победа”, обяви Сидеров, докато той, зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев и други атакисти се изправиха пред Паметника на Съветската армия в София в 4 ч сутринта и поднесоха венци.

Любопитно е, че никъде в прессъобщението на „Атака“ не се споменава СССР – въпреки че Сталин е съветски, а не руски лидер, както и че Германия напада СССР. Навсякъде в текста е изписано името Русия.

След смъртта на Сталин – по времето на следващия лидер Никита Хрушчов, започва процес на десталинизация, а мумията на Генералисимус е извадена от мавзолея на Ленин и погребана.

Сидеров, разбира се, дръпна и реч. С твърдения, наречени в прессъобщението на „Атака“ „исторически факти“. Например: „Когато говорим за тази дата, трябва да кажем задължително, че през цялото време тази военна агресия на Хитлер беше подготвена, финансирана и насочвана от Запада”.

„Най-големият спонсор на Третия райх бил англосаксонският Запад. „Англия, Франция и САЩ правиха всичко възможно Германия да се милитаризира. Английски и германски фирми участваха в германски химически и военни концерни, без които милитаризирането на Германия беше невъзможно”.

„През 1938 г. същият Запад подари на Хитлер две суверенни държави – Чехословакия и Австрия. Дори, когато уж започна война с него, същият Запад не водеше истински военни действия срещу Германия. Всичко това беше с цел да се насочи Хитлеристка Германия към Русия и тя да бъде унищожена, само че Русия устоя”.

Директорът на Руския културно-информационен център у нас Павел Журавльов е благодарил за отбелязването на тази дата, става ясно още от съобщението: Радваме се, че в България има хора, които все още помнят тези страници на историята, е казал още той.

Жертвите на сталинските репресии в периода 1922-1953 година са над 12 милиона души.

65 години от смъртта на Сталин. Отровен ли е бил вождът?

Posted on: март 11th, 2018 by МИГ No Comments
Преди 65 години умира Йосиф Сталин. Според медицинското заключение причина за смъртта е инсулт. Но в това малко хора вярват.  Това пише руският историк Николай Над, автор на книгите „Как убиха Сталин“ и „Сталин и Христос“. Според неговата конспиративна теория, съветският вожд е бил отровен, а организатор на убийството е Лаврентий Берия.

„Берия е имал връзки с прозападни грузински емигранти по време на Втората световна война, когато хитлеристите са били в настъпление и победата им е изглеждала сигурна. В началото на 50-те години на миналия век Сталин е разбрал това и за да се спаси, Берия организира убийството му“, смята историкът.

Според него, съучастници на Берия са били всички най-близки хора от обкръжението на Сталин – Маленков, Хрушчов, Булганин. Причината – Сталин е взел решение да се оттегли от поста си на премиер и да постави на това място Пантелеймон Пономаренко. Тогава Пономаренко е 50-годишен, известен е като партизанин в Белорусия по време на Втората световна война.

„Поставянето на този човек начело на правителството е означавало край на кариерата на старата гвардия. Това няма как да не ги е разтревожило и особено Хрушчов. Записки на лекаря, който е преглеждал Сталин потвърждават хипотезата за отравяне. Там се говори за повишена температура, болки в главата, трудно дишане-все симптоми на приета отрова.

Консилиум от лекари е изследвал кръвта на вече мъртвия вожд и е открил увеличение на белите кръвни телца до 17 000 при норма 7000“, смята Над. Според него, става дума за органична отрова, получена вероятно от паяци или змии. Точно Берия като шеф на НКВД е имал под ръка токсикологична лаборатория, където са разработвани специални отрови за убийство на хора.

„Самата отрова е поставена в бутилка с минерална вода, намерена в стаята на Сталин. Там е имало три такива бутилки, но след смъртта му е решено вещите му да бъдат предадени в негов музей и тогава там са закарани само две бутилки. къде е отишла третата, никой не знае. А от описанията е ясно ,че до леглото му е имало отворена бутилка с минерална вода, явно, той е пил от нея“, разказва историкът.

Той смята, че още на 3 март, два дни преди смъртта на Сталин, Маленков, Берия, Хрушчов и още няколко от първите хора в държавата са се събрали и са разпределили постовете в правителството и партията. А на 5 март, когато все още Сталин е бил жив, но в кома, е проведено първото заседание на ЦК и Маленков е бил определен за премиер, а Берия става негов първи заместник. А Хрушчов оглавява партията.

„Медицинската сестра, която е дала на Сталин последните лекарства в живота му, е изчезнала загадъчно след смъртта му. Тя му поставила и последната инжекция, от която той е починал. След това е била забелязана да плаче и изчезва, вероятно ликвидирана от хората на Берия“, твърди историкът.

Според него, посоченият за приемник от Сталин Пономаренко е бил отстранен от ръководството на страната и е бил изпратен посланик в Полша, а после – в Индия и МАГАТЕ. Над цитира и Михаил Полторанин, бивш вицепремиер на Русия, който е участвал в разсекретяването на документи от съветските архиви при управлението на Борис Елцин.

„Убийството на Сталин е спецоперация, която е подготвяна дълго. Берия лично е отстранил много от верните на лидера хора от неговото обкръжение. Сталин вероятно е изпил отрова с вода, храна или се е отровил от попилата отрова в страниците на книга, която е чел в онези дни преди да заспи“, казва Полторанин.

Каквато и да е истината за смъртта на Сталин, факт е, че след това начело на Съветския съюз идват хора, чиято политика довежда в крайна сметка до разпадането му. И това продължава да тежи на съвременните наследници – Русия и страните от бившият съюз.

Сталин изпревари президента на Русия по рейтинг сред руснаците

Posted on: юни 26th, 2017 by МИГ No Comments

За най-изтъкнати личности в световната история руснаците смятат съветския диктатор Йосиф Сталин, сегашния президент Владимир Путин, поета Александър Пушкин, лидера на болшевиките Владимир Ленин и царя Петър Първи, показва проучване на „Левада-Център“, цитирано от руските медии.

Сталин получава 38% от гласовете на анкетираните, посочва Интерфакс. Путин и Пушкин събират по 34 на сто, за Ленин са дали гласа си 32% от анкетираните, а за император Петър Първи – 29 на сто. Преди пет години социолозите проведоха аналогично допитване. Първите пет места и тогава заемаха същите хора, но в различен ред. На първо място беше Сталин (42%), следван от Ленин и Петър Първи (по 37%), Пушкин (29%) и Путин (22%).

През тази година в топ 10 влизат още първият човек излетял в космоса Юрий Гагарин (20%), писателят Лев Толстой (12% при 24% в 2012 г.), съветският пълководец Георгий Жуков (12%), императрицата Екатерина Втора и поетът Михаил Лермонтов (по 11%). По-нататък по популярност следват ученият Михаил Ломоносов, пълководецът Александър Суворов, ученият Дмитрий Менделеев (по 10%), френският император Наполеон Първи (9%), съветският лидер Леонид Брежнев (8%), ученият Алберт Айнщайн, поетът Сергей Есенин, военният началник Михаил Кутузов, ученият Исак Нютон (по 7%) и последният съветски лидер Михаил Горбачов (6%). По данни на „Левада-Център“ през май 2017 г. дейността на Путин на президентския пост е одобрявана от 81% от руснаците. През януари тази година този показател беше 85%.

Сумата от процентите на всички отговори надхвърля 100%, тъй като анкетираните са имали право да дават по повече от един отговор. Анкетата е проведена от 7 до 10 април сред 1600 души на възраст над 18 г. в 137 населени места на 48 региона в Русия.

Една трета от украинците определят Сталин като „велик вожд“

Posted on: август 23rd, 2016 by МИГ No Comments

Близо една трета от украинците определят Йосиф Сталин като „велик вожд“. Това е мнението на 29,6% от анкетираните, сочат публикувани днес данни от социологическо допитване, проведено от фонда „Демократична инициатива“ и Киевския международен институт по социология.

Проучването се е провело от 4 до 19 август сред 2040 анкетирани на възраст над 18 години в 110 населени места от всички области в страната. То не е обхнавало териториите Донбас и Крим, които не са под контрола на правителството в Киев. Статистическата грешка не надвишава 2,3% от анкетираните.

Украинския политолог Кост Бондаренко обяснява високото ниво на симпатии към съветския вожд с това, че Украйна е „продукт на съветската епоха“.

„Сталин не олицетворява само глада и репресиите. Той също така започва украинизацията между 20-те и 40-те години. По негово време има спечелена война и се стига до обединението на Източна и Западна Украйна през 1939 г.“, заяви политологът пред „Вести“.

Освен това „сега Украйна има награди за силна ръка и рано или късно може да настъпи диктатура“, смята Бондаренко. По думите му до това ще се стигне, ако властите в страната не намерят изход от все по-усложняващата се ситуация в Украйна.

Зюганов: Сталин помири комунистите и православните

Posted on: май 1st, 2016 by МИГ No Comments

„Сталин помири комунистите и православните християни. Помирението стана отдавна, на фронтовете на Великата Отечествена война.“

Това заяви днес лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) Генадий Зюганов, цитиран от Нюз.Ру. на митинг в Москва. Той бе посветен на Първи май, но комунистическият лидер използва съвпадението с Великден, за да поздрави последователите си и с християнския празник. Както и за пореден път да похвали Бащата на народите.

„Сталин не случайно покани всички висши йерарси и в годините на войната бе проведен събор, бяха възстановени много духовни семинарии. Тази стъпка бе направена в правилната посока. За съжаление, след това Хрушчов се опита да възкреси не най-добрите отношения с вярата и църквата, но ние поправихме тази грешка“, каза още Зюганов.

Той обаче не спомена и дума за десетките хиляди свещеници, загинали в болшевишките лагери.  Отделно близо 100 000 души се събраха на профсъюзно първомайско шествие на Червения площад в Москва. То бе под надслова „Не на увеличаването на данъците и цените! Да на увеличаването на пенсиите и заплатите!“