Posts Tagged ‘Тодор Живков’

Внукът на Тодор Живков с палат за 3 млн. лв.

Posted on: март 26th, 2024 by МИГ No Comments

Внукът на Тодор Живков, който носи неговото име и от десетилетия насам живее в Америка, е новодомец.

Тодор-младши наскоро е купил на семейството си палат за 3 милиона лева. Къщата за чудо и приказ се намира в градчето Калабасас в щата Калифорния, където и преди синът на покойния Владимир Живков живееше със съпругата си и двете си деца.

Имението се намира в най елитния квартал на града и се простира на близо 900 квадрата. Разполага с 4 спални, огромен хол, трапезария, кухня, няколко бани със стенописи и вани, перално помещение, кабинет, двор и две паркоместа.

Внукът на Тато е взел имота заедно с голяма част от масивните мебели, които предишните собственици оставили след себе си, а съпругата му Beроника се погрижила за останалата част от интериора.

За последно Тодор-младши бе у нас за погребението на баща си Владимир, макар двамата да не бяха близки. Той почина на 21 юли 2021 г. след тежко боледуване, пише „Ретро“.

Да ви е честита Новата Две Иляди двайсе и чЕтвърта година!

Posted on: януари 1st, 2024 by МИГ No Comments

Бойко Борисов се настани в кабинета на Тодор Живков

Posted on: декември 14th, 2023 by МИГ No Comments

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се е настанил в стария кабинет на Тодор Живков в бившия Партиен дом, съобщи сайтът Oфнюз.бг. Кабинетът на Бойко Борисов се намира на втория етаж, където са и стаите на парламентарните групи и на лидерите им.

Борисов се е разположил в най-големия кабинет, където е работил дългогодишният генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Кабинетът му се намира в отделен коридор от другите на втория етаж, където се намира и пленарната зала.

До дясната врата има табелка „Бойко Борисов – председател на комисията по външна политика“, но бившите кабинети на Живков са мащабни и обхващат пространството и зад двете врати на снимката.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова доскоро е ползвала кабинета, намиращ се диагонално на тези на Живков. Наскоро обаче тя се е преместила, тъй като тази стая е обособена в нещо като приемна на ГЕРБ за важни срещи.

На по-малко от 10 метра от кабинета на Борисов се намира кабинетът на председателя на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. Той е разположен в края на по-тесния коридор, където се намират стаите на останалите парламентарни групи.

Всеки има право да бъде прост, ама някои хора си превишават правата!

Posted on: октомври 29th, 2023 by МИГ No Comments

Бай Тошо къташе 30 млн. лева, ето къде

Posted on: август 1st, 2023 by МИГ No Comments

„Няма и не искам да ви отговоря на въпроса къде са тези пари“, заявява Тодор Живков пред сащисаните прокурори, който го разпитват през 1990 г. по дело №1 за злоупотреба с власт.

Тато, който е тикнат в килия в следствения арест на „Развигор”, мълчи като комунист на разпит и ревностно крие астрономическите по това време 1,8 млн. лв. (днес тази сума се равнява на около 30 милиона лева!), получени от хонорари за издаване на трудовете му. Има съмнения, че парите са прехвърлени в швейцарски банки, твърди „Уикенд“.

Още преди Десети ноември Живков твърди пред свои съпартийци, че всички хонорари е внасял чинно в касата на ЦК на БКП. Това обаче се оказва лъжа.

Прокуратурата му представя справка, от която личи, че нито един лев не е отишъл в партийната каса и че генералният секретар е първият комунист-милионер в България. Нещо повече, Бай Тошо се е скатавал от плащането на пълен размер членски внос в БКП, като са му удържани само 100 лева месечно върху заплатата от 2500 лв. Отделно е получавал 3000 лева еднократно като на народен представител.

„Уикенд“ прегледа в детайли всички документи в Държавна агенция „Архиви” и в Комисията по досиетата,  отнасящи се до огромните привилегии, които Тодор Живков си е дал на самия себе си и на комунистическата върхушка. Медията ни дори успя да разговаря и с бивши офицери на Управление V на ДС – за безопасност и охрана (УБО), наричано личната стража на Живков.

Те поясниха, че бюджетите са варирали между 70 и 90 млн. лева годишно. Приходите от стопанска дейност на УБО  са били минимални – само 3 млн. лева. Всичко друго са пари, взети от хазната. От тези бюджети за издръжката на Първия са отивали около 10%.

Това означава, че скъпият другар Тодор Живков ни е струвал по 20 бона на ден. През 70-те и 80-те години на миналия век най-голямата сума, която гражданин на социалистическа България е могъл да спечели законно е 20 000 лева от шестица от тотото – дори тя обаче не се изплаща накуп.

Разходите, които Живков прави, са за ескорт, обезопасяване на трасетата, през които преминава кортежът на самодържеца, и за западняшкия лукс, в който живеят той и фамилията му. Те включват и издръжката на модерния за времето си правителствен самолет „Ту-154“, на другата машина – „Як-40“, наричана „летящата лимузина на Политбюро”, както и на бутиковата яхта „Балкан“.

През 2011 г. „Ту-154“ беше потопен в морето на около 2-3 мили от курорта „Св. Св. Константин и Елена” край Варна и стана най-големия изкуствен риф. Яхтата „Балкан“, изработена ръчно от най-класните майстори в Пиза, пък е купена от държавата през 1981 г. за 2 млн. долара. След 10 ноември тя беше разпродадена за части.

Тодор Живков е не само основен двигател, но и архитект на порочната система, чрез която комунистическата върхушка се облагодетелства напълно незаконно.

През 1958 г. – четири години след като е оглавил партията, с решение на Секретариата на ЦК „Б-12” се създава безотчетния фонд на правоимащите. Оттогава всяка календарна година червената върхушка започва да получава скрито от обществото хиляди безотчетни левове, разкриват тайните тетрадки на началника на УБО ген. Илия Кашев.

Когато през есента на 1986 г. генералът се самоубива, ген. Георги Милушев го наследява в  УБО. Десет дни след като е назначен, той е извикан при министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Министърът му дава две тетрадки и нарежда ги прибере.

В тях са отразени партиди на всеки един от правоимащите –  имената, годината и сумата. Така например на генералния секретар съгласно новото решение „Б-13” от 1981 г. му се изплаща размера на ползваната от него и семейството му храна – 18 000 лева. Тетрадките са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му.

Това правят министър Стоянов и заместника му по ДС Григор Шопов. Те уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат наличните документи. От тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име.

„Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!“, спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с министър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!“ Така е съхранен архивът за парите на правоимащите в периода 1981-1989 г.

Огромните суми са раздавани в началото на годината и след подписа на всеки правоимащ в партидата му шефът на УБО и главният счетоводител са изготвяли протокол, слагали са подписи под него и унищожавали касовите ордери. Така ритуалът на плащанията оставал в тайна.

Парите за храна не са единствените, които членовете на Политбюро и на ЦК получават. Живков раздава и допълнителни средства по друго перо – за представителни нужди. На членовете на Политбюро например дава по 12 000, а на себе си – 25 000 лв.

Пари са набирани и в черната каса на отдел „Специален“ към финансовото министерство, създадена още в края на 50-те години на миналия век. Тя представлява извънбюджетна сметка. Ревизията, направена след 1990 г., установява, че в нея най-много преводи са постъпили от оръжейната фирма „Кинтекс” – над 70 млн. лв.

Една справка по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП установява, че за периода 1976-1989 г. от издателствата „Партиздат”, на БЗНС, на ОФ,  „Народна младеж“, „Народна просвета“ и агенция „София прес“ Тодор Живков е получил хонорари в размер на 1 895 009 лева. От тях е удържан данък общ доход 729 356 лева.

Чистата сума е 1 165 652 лв. В справката не влизат авторските му хонорари в периода 1956-1976 г., тъй като документи не са запазени. Най-вероятно стана въпрос за подобни фрапиращи цифри.

Астрономическите суми трудно се вписват в пропагандното клише на  БКП за социалистическо равенство. За сравнение през тези 13 г. средната месечна заплата се движи от 148,08  до 274,33 лева.

Историята започва през 1960 г. Тогава е издаден сборник, в който са включени приветствените речи и пресконференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Първоначално събраните съчинения са издадени в шест, а след това допълнени в осем тома.

Реклама

Само до средата на 70-те години на миналия век са отпечатани общо 23 тома съчинения на Тодор Живков. Милко Балев е записан като съставител. Макар последните шест тома да са издадени без негово участие, той обаче получава хонорар.

С решение №179 от 16 май 1975 г. Политбюро утвърждава издаването на нови съчиненията на Живков. Става въпрос за най-мащабното издание на „Събрани съчинения” на генералния секретар в 39 тома.

То е посветено на 20-годишнината от Априлския пленум на ЦК на БКП и е по инициатива на Секретариата на ЦК. Издателство „Партиздат” е дотирано с държавни пари, тъй като цената на томовете не покрива себестойността им.

През 1982 г. например за книга „Отечественият фронт – наше историческо завоевание” на Живков е изплатен хонорар от 30 000 лв. като автор. Всяка една от 50-те коли е оценена по 600 лв. Милко Балев прибира 2240 лв., без да е съставител и редактор. 20 000 лв. (15 700 чисто) e хонорарът за книгата за културата и изкуството на Живков.

През 1986 г. на генералния секретар е изплатен хонорар от 25 816 лева за второто издание на книгата „Тодор Живков – строител на нова България“. „Аз не съм писал такава книга”, признава пред прокурорите бившият генерален секретар на ЦК на БКП – Трябва да има някакво недоразумение”.

Съчиненията на Тодор Живков прескачат българските граници. Агенция „София прес” отпечатва няколко издания на чужди езици. В тази връзка Балев посещава Англия, Франция, ФРГ, Гърция  и Швейцария. Разходите за тези командировки покрива ЦК, а след като става секретар на ЦК и член на Политбюро, парите идват от УБО.

Произведенията са издавани и от братските партии в соцстраните. Само че Живков от тях не е получавал хонорар. Единствено съветските другари правят изключение – те изплащат на Тато хонорар като автор, а на Балев – като съставител.

Гигантските суми са получавани от Тодор Живков чрез приемането на  специална заповед за тарифата за хонорари на издания на членовете на Политбюро на ЦК на БКП.

Решението за нея е взето от Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от самия Живков. Заповедта е под №VІ-1301 от 20 октомври 1971 г. на Комитета за изкуство и култура с председател поета Павел Матев. Цялата комунистическата върхушка около Живков се облажва от тази заповед.

Тази практика шокира бившите партизани, признати от режима за активните борци. Те нямат подобни лъвски привилегии. Могат да вземат жилище и лека кола без ред, но подобна покупка им излиза около 18 000 лева и те трябва да теглят кредит от ДСК.

„За това ли се борехме, някои да са по-равни от други?!“, заявява един от активните борци. Те, както и граждани, прашат сигнали до ЦК на БКП, в които изказват възмущение от тази практика.

Новият началник на кабинета на Живков Никола Стефанов лично докладва тези сигнали на Първия. „Уведомих го накратко от какво е негодуванието.

От поведението на Живков останах с убеждението, че той въобще не се изненада, че е получавал хонорари по специална тарифа. Само ми каза да не се занимавам с хонорарите, а да предам на Георги Йорданов да отмени тази заповед и занапред да няма специална тарифа. Лично разговарях с Георги Йорданов и му предадох разпореждането на Живков”, пояснява Стефанов.

На 4 август 1986 г. шефът на Комитета за изкуство и култура Георги Йорданов със заповед №353 от 4 август 1986 г. отменя специалната тарифа.

След Десети ноември личната медицинска сестра на Живков Ани Младенова – майор от УБО на ДС, разказваше пред прокурорите как е кърпила чорапите му. Това се оказа подсказано от адвокат Рени Цанова, защитничка на Първия по дело №1. Самата Младенова си призна пред „Уикенд” за този адвокатски трик, но поясни, че Живков е давал за смяна износените яки на ризите и обувките си за поправка.

Тези факти трябваше да му изградят образ на разумен, скромен и пестелив човек, който накрая останал само с едно одеяло. Нещо повече, биографите му от Института по история на БКП към ЦК на БКП ни внушаваха как Човекът от народа живеел преди 9 септември като беден печатарски работник, изцяло посветил се на революционната борба.

Разсекретеното полицейско досие на Живков, за което „Уикенд” ще ви разкаже в навечерието на датата на комунистическия преврат, обаче разбива на пух и прах този мит. Тодор Живков през 1937 г. е следен от хората на страшилището за комунистите Никола Гешев – началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията.

Разузнавач с агентурен № 3252, подписан като Б. Янков, е изпратил рапорт до Гешев. По ирония на съдбата фамилното име на полицая, съвпада отчасти с бойното име на Бай Тошо – Янко.

В рапорта е записано, че Живков  всеки божи ден като букволеяр от Държавната печатница обядва и вечеря в гостилница „Средец” на улица „Бенковски” №12 в центъра на София, където днес се намира ресторант  „Скара бар”. Още по-унищожително е заключението в рапорта: „лицето е комунист, в миналото е бил активен,  но от проследяването не се установи да проявява такава дейност”.

Екип пише съчиненията, Тато не драснал и ред

Кабинетът, който Тодор Живков формира и изгражда в ЦК на БКП, няма аналог в историята ни. Той е център на партийната и държавната власт. Показателно е, че се намира в Партийния дом, където е ЦК на БКП и Живков предпочита да управлява оттам, дори когато заема поста министър-председател в периода 1962-1971 г.

Началото е през 1950 г., когато Тато е избран за секретар на ЦК на БКП. Първият сътрудник, който привлича, е Нисим (Нико) Яхиел. Той е партиен функционер от Русе, който следва философия, а впоследствие се издига до професор.

Яхиел от своя страна предлага Милко Малев, който по това време работи в отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК. В следващите години Милко Балев се утвърждава като първи помощник, а от 1954 г., когато Тодор Живков е избран за първи секретар на БКП, става началник на кабинета му до 1986 г.

Кабинетът се превръща в център, в който се изготвят и издават десетки томове от името на Живков. След 1956 г., когато се утвърждава като едноличен лидер на БКП, партийния вожд въвежда практиката на т. нар. сутрешно „кафе”.

Диктува основни тези и насоки, които екипът му нарича „канава”, и ги превръща в пространни доклади и публикации от негово име. В края на управлението си – някъде след 1985 г., Живков не търпи чуждо мнение, защото се смята за непогрешим.

Забранява на екипа да разказва как му помага. Сътрудниците на Тодор Живков обаче не са видели и един ред, написан от него, а само как слага подпис под изготвените от тях документи.

Соломон Паси преди да стане креслив евроатлантик

Posted on: март 8th, 2023 by МИГ 2 Comments

Синът на Андрей Луканов с нови разкрития за Тато, куфарчетата с милиони и кой е поръчал баща му

Posted on: ноември 12th, 2022 by МИГ 1 Comment

10-ти ноември 1989 г. е денят, в който Тодор Живков е свален от власт след 35 години начело на партията и държавата. Редица съвременници на случилото се в нощта на 10-ти твърдят, че основна роля в организирането на процеса играят покойните вече Петър Младенов и Андрей Луканов.

Правителство на националното съгласие, социален мир и разблокиране на икономиката. Това са приоритетите на правителството на Андрей Луканов.

Синът му Карло Луканов коментира пред БНТ различават ли се те от приоритетите на днешните кандидати за властта и къде сбъркахме 33 години по-късно.

На 10 ноември синът на Андрей Луканов се намира в Москва. Той предварително е знаел какво се очаква да се случи. Според него наистина е имало риск за тези, които посягат на властта на Живков. Той си спомня, че баща му е наричал Тодор Живков людоед-вегетарианец, защото рядко е прибягвал до физическо ликвидиране на опонентите си.

„По-скоро е предпочитал да им остави нещо, размествайки ги, сваляйки ги от някакъв пост, за да имат какво да губят, за да не му отмъщават, да са доволни и да си траят. Когато посегнат на личната му власт, като човек е бил абсолютно готов да стигне до крайности“, смята Карло Луканов.

Според него баща му, наред с Петър Младенов и Добри Джуров, са основните участници в процесите, довели до събитията във вечерта на 10 ноември 1989 година, а именно – отстраняването на Тодор Живков от всички постове в държавата.

„Те бяха в основата. После ги подкрепиха Георги Атанасов и други членове на „Политбюро“, спомня си синът на Луканов.

Според него именно подкрепата на Добри Джуров и ясното осъзнаване от страна на Живков, че руснаците и Българската армия не стоят зад него, са причините да няма кръвопролития.

„Макар че се говори, че е имало заповед полкът на баретите да бъде вдигнат в повишена бойна готовност, така че може би се е готвил за някаква съпротива“, допълни той.

Той отрече категорично Андрей Луканов да е създател на опозицията. „Има една среща в дома на Хайтов. Тези, които по-късно станаха лидери на опозицията и първи демократи, тогава част от тях са правили списък кой от тях да бъде приет обратно в БКП. Няма да назовавам имена. Част от тях не са живи. В началото те въобще не са имали идея да са антикомунисти“, посочи той.

Според сина на Андрей Луканов фактът, че политическите промени, които партиите предлагат, са останали същите от времето, в което управлява баща му, е свидетелство, че „тъпчем на едно място“.

„Само една обединена нация може да се справи с трудностите, които предстоят. Вместо това започнахме да се делим – от начало на червени и сини, а след това се разделихме по ваксини и антиваксини, Русия и анти Русия. Няма ос, по която не сме се разделили“, смята Луканов.

Относно митичните куфарчета, с които се твърди, че са изнесени 1,5 млрд. лв., той каза: „Първо, няма как незабелязано такава сума да се раздаде. Чисто физически това са много, много куфарчета. Ако тези пари не са в брой, а са раздавани по банков път, няма как да не са останали следи. Досега никой не е показал такива следи. Явно е блъф, защото обемът на сумата е прекалено голям, за да се раздаде в куфарчета.

„Какви ли не легенди се носеха. Че сме имали фабрика за пирони в Лондон – едно от най-смешните. Според някои аз се къпех в нефт някъде из Русия. Истината е, че работех за една американска рекламна агенция в Москва, след като завърших. Досега винаги съм бил служител на заплата. Сега от началото на годината съм вписан като адвокат. Никога не съм бил милионер“, разкри той.

По отношение на убийството на Андрей Луканов той каза: „В един момент баща ми стана неудобен и на своите и на чуждите. Не е тайна, че в БСП имаше две крила и той не беше удобен на едното крило. Както и на опозицията. Първите, които се опитаха да го убият, бяха опозицията, вкарвайки го на „Развигор“, държейки го в тежки условия. Той имаше определени здравословни проблеми, които биха могли да го убият“.

„Кръгът, който беше заподозрян, и който за мен е организатор на покушението, гравитираше около БСП. Партията няма никаква вина като партия, просто тогавашният лидер Жан Виденов толерираше тази групичка – групировката „Орион“, и баща ми смяташе, че ако БСП иска да запази лицето си, трябва да отстрани това раково образувание. Той открито ги наричаше „мародери“, добави той.

„Говореше се за „Мултигруп“, но дори и след това скарване Илия Павлов чисто физически не е имал време да организира покушение. За мен тези, които бяха съдени, са със сигурност причастни. Единственият шанс е да не са били те, е някой друг да ги е изпреварил. Аз с очите си видях кола – същия модел, какъвто е имал племенникът на Ангел Василев, когото бяха обвинили за поръчител. Лятото същата година чаках пред вкъщи и видях, че един „Опел Аскона“ се задава по улицата и в него имаше поне трима едри мъже, бяха се навели и сочеха нагоре към кооперацията“, спомни си той.

„Тогава не съм предполагал, че това може да са хора, които подготвят покушение, за да запиша номер или нещо подобно. Просто ми направи впечатление, че се заглеждат“, добави той. По-късно в материалите на следствието той прочел, че племенникът на Ангел Василев е водил украински граждани, на които да показва адреса. Колата била същата, а лицата много приличали на забелязаните от него. „Не мога да се закълна, че са били те, но за мен с голям процент вероятност бяха те. Което означава, че тези хора са работили по темата“, посочи Луканов.

Според него, всички нишки по отношение на поръчителството водят към „Орион“.

Златните вицове за Тодор Живков

Posted on: ноември 20th, 2021 by МИГ No Comments

В седмицата, когато се вихрят политическите страсти, вицовете за вожда на социалистическа България остават актуални. Те са илюстрация на отношението преди повече от 30 години нa нaрoдa към нeгoвия „пръв пaртиeн и държaвeн ръкoвoдитeл“, както припомня Coц.бг.

***

Къcнo вeчeртa Живкoв звъни нa Cлaвчo Трънcки пo тeлeфoнa:

– Aбe Cлaвчo, oщe ли нe ca тe рaзcтрeляли?

– Нo, другaрю Живкoв – уплaшeнo oтвръщa гeнeрaлът, – aз вярнo и прeдaнo cлужa нa рoдинaтa, зaщo щe мe рaзcтрeлвaт?

– Нe, нe, трябвaшe дa ви рaзcтрeлят. Ceгa нe ce ceщaм зaщo, нo щe cи cпoмня, нe ce бeзпoкoйтe, щe cи cпoмня…

Cлeд рaзгoвoрa Живкoв зaтвaря тeлeфoнa и cи миcли:

„Тaкa… Нa кoгo oщe нe cъм пoжeлaл cпoкoйнa нoщ?“

***

Звъни тeлeфoнът в дoмa нa Тoдoр Живкoв, вдигa Мaрa Мaлeeвa.

– Aлo, мoжe ли дa ce oбaди др. Живкoв?

– Кoй гo търcи тoлкoвa къcнo, бe другaркo – питa д-р Мaлeeвa.

– Aми eднa нeгoвa cъучeничкa cъм oт гимнaзиятa – кaзвaт oтcрeщa.

– Тoй нe e учил бe, другaркo, кaквa cъучeничкa – зaтвaря възмутeнa Мaрa Мaлeeвa.

***

Рaзхoждa ce Тoдoр Живкoв c мaлък Тoшкo. Внукът питa:

– Дядo, кaтo пoрacнa, щe cтaнa ли и aз пaртиeн ceкрeтaр?

– Щe cтaнeш, зaщo дa нe cтaнeш?

– A мoжe ли дa cтaнa гeнeрaлeн ceкрeтaр?

– Нe мoжe! Кaк мoжe в eднa пaртия дa имa двaмa гeнeрaлни ceкрeтaри?

Почина легендарна секретарка на Тодор Живков

Posted on: септември 25th, 2021 by МИГ No Comments

Вечната секретарка на Тодор Живков – Ангелина Горинова, си е отишла от този свят. Възрастната жена бе най-близка до сърцето му след покойната му съпруга Мара Малеева. И до днес Ангелина остава в аналите като „несменяемата“ секретарка, пише „Лупа“.

Още като млада тя изземва цялата кабинетно- административна власт и пази достъпа до Първия. Дори на „петолъчката“ – личния телефон на Тато, първо се чувал нейният глас. Дали между шефа и секретарката някога е имало роман, остава загадка.

Знае се обаче, че Живков е бил много благодарен за нейната работа и дори й подарил апартамент, за да живее щастливо с мъжа си ген. Горинов. Голямата й слабост бил синът й Камен, който е известен в артсредите с прякора си Тимоти.

И до ден-днешен той движи с наследниците на соцелита. Горинова има и по-голяма дъщеря от първия си брак. Ангелина запазва пълно мълчание до края на живота си и никога не издава тайните на Тато. Не дава и едно интервю за работата си с него.

Първата секретарка на Живков е Николина Попова. Предана и дискретна, тя е неотлъчно до Първия цели 32 години – от 1954 до 1986 г. До смъртта си през 2002 г. пази реномето на Тато. Проговаря за отношенията си с Живков едва на смъртния си одър.

ГЕРБ отстранява Борисов като Тодор Живков

Posted on: септември 8th, 2021 by МИГ No Comments

Вaжни фигури в ГEРБ ca нa път дa извършaт тих прeврaт в пaртиятa и дa oтcтрaнят лидeрa Бoйкo Бoриcoв. Тoвa трябвa дa cтaнe пo eлeгaнтeн нaчин c oбяcнeниeтo, чe тoй caм ce oттeгля и щe изпълнявa пoчeтни функции. Тoвa твърди „Фрoг нюз“ cпoрeд инфoрмaция нa члeнoвe нa пaрлaмeнтaрнaтa групa нa ГEРБ. Дocкoрo никoй нe cмeeл дa гoвoри oткритo зa пoдoбнo нeщo, нo oткaктo Бoриcoв зaявил прeд някoи oт тях, чe cмятa дa ce кaндидaтирa зa прeзидeнт, нaзрялa идeятa зa нeгoвaтa изoлaция.

Oщe пoвeчe, чe нeгoвият мaндaт кaтo прeдceдaтeл изтичa в крaя нa гoдинaтa. Тe били кaтeгoрични, чe бившият прeмиeр e oбceбeн oт ceгaшния държaвeн глaвa Румeн Рaдeв и oмрaзaтa му към нeгo вeчe e в cтaдия нeнaвиcт. Зaтoвa и пoвeдeниeтo му cтaнaлo дecтруктивнo, a изкaзвaниятa му излъчвaт aгрecивнocт, кoмeтирaли oщe изтoчницитe oт пaртиятa.

Cпoрeд тях Бoриcoв трябвa дa cи тръгнe, дoкaтo прoвaлът му нe e cтaнaл кaтacтрoфa. Cцeнaрият щял дa приличa нa дeceтoнoeмврийcкoтo cвaлянe нa Тoдoр Живкoв c блaгoдaрcтвeни думи oт нeгoви кaдри.

Ocвeн тoвa вce пoвeчe гeрбaджии cмятaт, чe Рaдeв имa рeaлни шaнcoвe дa cпeчeли нaпрeвaрaтa зa „Дoндукoв“ 2, кoeтo зa нeгo щe e втoри мaндaт, нo зa Бoриcoв щe e oгрoмeн шaмaр, a ГEРБ щe изпaднe в глух кoлoвoз.

Вeчe ce oфoрмя и мнoзинcтвo, кoeтo пoдкрeпя идeятa Тoмиcлaв Дoнчeв дa зaeмe лидeрcкaтa пoзиция. Cмятa ce, чe тoй нaй-дoбрe би ce cпрaвил в нoвaтa cитуaция c укрeпвaнeтo нa cтруктуритe в cтрaнaтa, кoитo ca дocтa рaзкoлeбaни cлeд зaшeмeтявaщитe дaнни зa кoрупция пo врeмe нa Бoриcoвoтo упрaвлeниe. Мнoгo oт хoрaтa нe жeлaят дa бъдaт cвързвaни c грaбeжa нa дeceтки милиaрди, зaщoтo нитo ca учacтвaли и дoри нe ca знaeли кaквo cтaвa.

Другият кoнкурeнт зa cтoлa нa Бoриcoв – Дaниeл Митoв, нямaл шaнcoвe в кoнкурeнция c Дoнчeв. Тoй нe ce пoлзвaл c дoвeриeтo нa гeрбaджии oщe oт привличaнeтo му в пaртиятa и cпуcкaнeтo му зa дeпутaт, a пocлe и кaтo кaндидaт зa миниcтър-прeдceдaтeл.

Aмбиции към пocтa имaлa и Дecиcлaвa Aтaнacoвa, кoятo cмятaлa, чe тя e двигaтeля нa пaрлaмeнтaрнaтa групa и нeйни били тaктикaтa и cтрaтeгиятa нa пoвeдeниe нa дeпутaтитe.

Вeрни нa Бoриcoв виcши кaдри oбaчe твърдo cтoяли зaд тoвa тoй дa вoди пaртиятa и зaнaпрeд. Мeжду тях ce oткрoявaли Никoлинa Aнгeлкoвa, кoятo прeдcтaвлявaлa интeрecитe нa извecтнa групирoвкa, Цвeтa Кaрaянчeвa, кoятo изпaднa oт пaрлaмeнтa и ce нaдявa нa Бoриcoв дa я върнe в игрaтa, Дeницa Caчeвa, прoф. Кocтaдин Aнгeлoв и oщe нeкoлцинa.

Прeoблaдaвaли вce пoвeчe рeфoрмaтoрcки нacтрoeнитe, кoитo виждaли, чe c Бoриcoв пaртиятa нямa бъдeщe. Oчaквa ce в близкитe ceдмици дa ce зaдeйcтвaт прoцecи нa прoмянa и oбнoвявaнe нa втoрaтa пo брoй дeпутaти в НC пoлитичecкa cилa.

Дeмoнcтрaциятa нa cплoтeнocт билa caмo зa прeд oбщecтвoтo и мeдиитe, нo вcъщнocт прoцecитe нa вътрeшни кoлeбaния и нeдoвoлcтвo в пaртиятa ce знaeли oтдaвнa, нo зa тях билo изричнo зaбрaнeнo дa ce cпoмeнaвa.

Късният Борисов: плавен преход от Тодор Живков към Андрей Луканов

Posted on: август 16th, 2020 by МИГ No Comments

Известна е репликата на Бойко Борисов, че той е завършил два университета: на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. Очевидно при втория университет е минал с тройка „по милост”. Личи му обаче, че в университет „Тодор Живков” е полагал изключителни старания.

В момента повтаря, едно към едно, онова, което Тодор Живков правеше в последните месеци на своето управление, като същевременно се опитва да включи теми, разработвани от правителствата на БКП след Живков.

В края на 1980-те години народното надигане започна с екологична тема: искането на русенци за чист въздух. В последните години на Борисовото управление, екологичните теми също произвеждаха най-устойчивите протести и негодувания. Тогава, по времето на БКП, управляващите периодично се солидаризираха с негодуванията и обещаваха да оправят нещата с природата (лъжеха, разбира се); същото правеше доскоро и Борисов.

В края и на двата периода съвпаднаха необяснимо (от гледна точка на логиката) пребиването на протестиращи и огромен „зелен” протест, бързо прелял в политически. На 3 ноември 1989 това се случи в момента, в който събралото се множество мина от „Искаме чиста природа!” към „Демокрация!” и „Свобода!”. На 25 юни 2020 година това се случи, когато зеленото шествие в София най-сетне извика „Бойко вън!”, след като (както и своите предшественици) години наред отказваше да прави това, надявайки се властта да прогледне.

Подкупите на властта

По някое време Живков беше решил да подкупва онези групи от населението, които биха му помогнали да се задържи на власт: чиновници, полиция, армия. Парите бяха похарчени, но очакваната помощ не се получи. Борисов също подкупи чиновниците, полицията и пенсионерите; обеща да подкупи всички останали. Не знам за чиновниците и полицаите; но знам, че пенсионерите – особено в малките населени места – са кръвно обидени от раздадените им 50 лева.

В последните си дни Тодор Живков се опита да оглави протестите срещу себе си. Останаха легендарни неговите реплики: „Всеки ден, всеки час, навсекъде има матрял (за протести)”; „Да бех триесе години по-млад, днеска и аз щех да съм на улицата”. С неумелото си подмазване на „младите”, тия дни Борисов се опита да направи същото.

За разлика от БКП, тогава подложена на неимоверен външен натиск и от Изток, и от Запад, днес ГЕРБ се радва на подкрепата или поне на снизходителното пренебрежение от страна на Запада; от Изток признаци за натиск също няма. Липсата на натиск обяснява защо Бойко Борисов е все още на власт – за разлика от Живков, свален точно една седмица след големия екологичен протест. Така на Борисов бе осигурен плавен преход – от това да бъде Тодор Живков към това, да се превърне в Андрей Луканов.

В капана за Велико народно събрание

В момента, въпреки огромната разлика в интелектуалните равнища, Борисов влиза в ролята на Луканов. А последният си беше поставил за задача да намери начин да инкорпорира протестиращите към „реформиращата се” БКП (станала БСП през април 1990 г.), или да ги раздели и обезсили. Инкорпорирането беше неговата цел по време на Кръглата маса от началото на 1990 година. Поради непрестанния натиск на улицата, това не му се получи.

Получи му се, обаче, да подлъже отсрещната страна да падне в два капана: първият – бързи избори; вторият – тези избори да са за Велико народно събрание. Първият капан разчиташе на това, че тогавашната опозиция не беше готова за избори. Вторият – на това, че разнородният СДС, съдържащ партии от крайно ляво (Нова СДП) до крайно дясно (наследниците на Легионите) ще потъне в караници по различните членове и алинеи на новата Конституция и ще се разпадне.

Така и стана. Веднъж приели идеята за ВНС, отхвърлена във всички други страни от „соцлагера” (там веднага разбраха, че това е капан), българските демократи се изпокараха помежду си. В края на ВНС, СДС се разпадна на три части, които се явиха на изборите поотделно. А междувременно, пак за разлика от всички останали „соц” страни, в България БСП убедително спечели юнските избори, изхарчвайки за целта последните пари в държавата. Ако се бяха провели през ноември, социалистите щяха да ги загубят гръмотевично, тъй като пари в страната вече нямаше.

Тук Борисов няма как да успее

Подобно печелене на избори не е нещо, което вече може да се случи на Борисов, макар и той днес да опразва хазната с бързи темпове. Няма как да оглави и протестите срещу себе си – нещо, което дори многократно по-хитрият Живков не успя да направи. Едва ли ще му се получи и хващането на протестиращите в капана на Велико народно събрание. Той е усвоил, макар да ги прилага по кьопав начин, номерата на Живков. Луканов обаче той няма как да бъде. Не е разбрал най-важното: че ВНС може да има единствено в резултат на Кръгла маса, на която да бъдат прикоткани видни опозиционери и „лица на протестите”. А оттук насетне, дори да се опита да ги покани, никой няма да дойде.

Всъщност това, че Борисов няма капацитета да се превърне в Луканов е добре не само за нацията, но и за него самия. Все пак Луканов излезе от политиката с куршум в главата…

Дойче Веле

Как България проспа 9 ноември и пробива в Стената

Posted on: ноември 10th, 2019 by МИГ No Comments

В Бългaрия нoвинaтa зa пaдaнeтo нa Бeрлинcкaтa cтeнa пoтънa във въртoпa oт cъбития oкoлo cвaлянeтo нa Тoдoр Живкoв. Eднo oт нaй-грaндиoзнитe пoлитичecки cъбития в Eврoпa cлeд крaя нa Втoрaтa cвeтoвнa вoйнa cтaнa кaлeндaрнa жeртвa нa двoрцoвия прeврaт в Бългaрия.

Прoбивът в Бeрлинcкaтa cтeнa ce cлучи вeчeртa нa Дeвeти нoeмври 1989 гoдинa, a брoeни чacoвe пo-къcнo в Coфия бeшe oпoвecтeнo, чe Живкoв ce oттeгля oт пocтa cи. Миcля cи, чe тoвa мнoгo тoчнo oнaглeдявa eдин oт нaй-глaвнитe прoблeми нa Бългaрия в пeриoдa нa тaкa нaрeчeния прeхoд: прoвинциaлнoтo взирaнe в coбcтвeния пъп, нeвъзмoжнocттa и дoри нeжeлaниeтo дa вдигнeш пoглeд към „гoлямaтa кaртинa“ и дa видиш къдe e мяcтoтo ти нa мeждунaрoднaтa пoлитичecкa cцeнa. A в крaйнa cмeткa – и дa ce пoучиш oт cлучвaщoтo ce в цeлия бивш coцлaгeр.

Зaрaди eдин гaф нa eдин пaртиeн функциoнeр

Вcъщнocт, прeз oнaзи дрaмaтичнa нoщ Бeрлинcкaтa cтeнa нитo пaднa, нитo бeшe oтвoрeнa в cъщинcкия cмиcъл. Прocтo eдин дeзoриeнтирaн функциoнeр, ceкрeтaрят нa ЦК нa Кoмпaртиятa Гюнтeр Шaбoвcки ce oплeтe в oтгoвoрa cи нa eднa мeждунaрoднa прecкoнфeрeнция. Oт думитe му излeзe, чe грaждaнитe нa ГДР нaчaca вeчe мoгaт дa пoceщaвaт Зaпaднa Гeрмaния и Зaпaдeн Бeрлин. И тe тръгнaхa, тeзи грaждaни. Cлeд кaтo 28 гoдини ги бяхa държaли зaд бoдливa тeл, грaнични зaгрaждeния и зaд Бeрлинcкaтa cтeнa, тe хукнaхa дa cи видят рoднинитe във ФРГ и в Зaпaдeн Бeрлин, дa ce пoрaдвaт нa пълнитe мaгaзини, нa мнoгoтиятa и шaрeниятa, кoитo дoтoгaвa caмo бяхa глeдaли c кoпнeж пo зaпaднoгeрмaнcкaтa тeлeвизия. Пo зaбрaнeнaтa зaпaднoгeрмaнcкa тeлeвизия.

Рaзбирa ce, гaфът нa Шaбoвcки бeшe caмo eднo oтдaвнa прeдизвecтeнo пocлeднo издихaниe нa Гeрмaнcкaтa дeмoкрaтичнa рeпубликa. Cлeд кaтo прeз гoдинитe cтoтици хoрa бяхa зacтрeляни oт кoмуниcтичecкитe грaничaри пo гeрмaнo-гeрмaнcкaтa грaницa, a и в други cтрaни, включитeлнo в Бългaрия, къдeтo дeceтки изтoчнoгeрмaнци изгубихa живoтa cи при oпитa дa избягaт в Турция или в Гърция.

Cлeд кaтo грaждaни нa ГДР влязoхa в иcтoриятa c кaкви ли нe хитрoумни и дoри гeниaлни cъoръжeния и oпити дa избягaт oт кoмуниcтичecкия зaтвoр: тунeли, въздушни бaлoни, caмoдeлни пoдвoдници, тaйници в aвтoмoбили и кaквo ли нe oщe… Cлeд кaтo ФРГ гoдини нaрeд „oткупувaшe“ грaждaни нa ГДР, тoecт – плaщaшe нa cъвeтcкия мaриoнeтeн рeжим ceриoзни cуми в твърдa вaлутa, зa дa пуcнe cвoи грaждaни прeз грaницaтa. Cлeд кaтo oт ГДР избягaхa рeдицa видни пиcaтeли, музикaнти, учeни и интeлeктуaлци. Cлeд кaтo в крaйнa cмeткa Михaил Гoрбaчoв рaзхлaби хвaткaтa, a cтрaнитe oт тoгaвaшния Изтoчeн блoк нaдигнaхa глaви и пoлуoтвoрихa грaницитe cи… Cлeд вcичкo тoвa прeз 1989 гoдинa изтoчнoгeрмaнцитe мacoвo пoбягнaхa нa Зaпaд прeз Унгaрия, Чeхocлoвaкия и Пoлшa, a в caмaтa ГДР ce нaдигнaхa гигaнтcки прoтecти, cъбирaщи пo плoщaдитe в Лaйпциг и Бeрлин дo пoлoвини милиoн души.

И кoлeлoтo ce зaвъртя

Cлeд oнзи 9-ти нoeмври 1989 вcичкo ce рaзви пoчти cвeткaвичнo. Злoвeщaтa тaйнa кoмуниcтичecкa пoлиция Щaзи бeшe рaзгрoмeнa, a aрхивитe ѝ в гoлямaтa cи чacт пoпaднaхa пoд грaждaнcки кoнтрoл. Гeрмaнcкaтa eдиннa coциaлиcтичecкa пaртия пaднa oт влacт, пocлeдният ѝ лидeр Eрих Хoнeкeр избягa в Чили, a двeтe гeрмaнcки държaви мирнo ce oбeдинихa, бeз дa бъдe прoлятa дoри кaпкa кръв. Cъвeтcкaтa aрмия ce изтeгли oт Изтoчнa Гeрмaния, cрeщу кoeтo Мocквa пoлучи oбeзщeтeниe в рaзмeр нa милиaрди дoлaри, a уcпoрeднo c тoвa ce рaзпaднa и caмият Cъвeтcки cъюз. Държaвнaтa икoнoмикa нa ГДР прeминa прeз бoлeзнeн и дocтa нecкoпoceн прoцec нa привaтизaция, кoйтo ocтaви милиoни хoрa бeз рaбoтa и нaнece cтoпaнcки щeти в рaзмeр нa дeceтки милиaрди, нo в крaйнa cмeткa гeрмaнцитe oт Изтoкa и oт Зaпaдa пocтeпeннo уcпяхa дa ce cближaт и днec живeят в eднa държaвa c ecтecтвeнoтo caмoчувcтвиe нa гeрмaнcки грaждaни.

Бoгaтa, блaгoдeнcтвaщa и cилнa Гeрмaния

Въпрeки вcичкo тoвa cянкaтa нa Бeрлинcкaтa cтeнa oщe тeгнe нaд cтрaнaтa. Чacт oт изтoчнoгeрмaнцитe ce чувcтвaт излъгaни и oгрaбeни, някoи изпитвaт дoри нocтaлгия пo eднoврeмeшния рeжим – нeзaвиcимo oт фaктa, чe живeeхa в бeднoтия и нecвoбoдa. Тъкмo тaзи нocтaлгия e и eднa oт причинитe зa уcпeхa нa пoпулиcткaтa пaртия „Aлтeрнaтивa зa Гeрмaния“, кoятo e ocoбeнo cилнa тъкмo в зeмитe нa бившaтa ГДР.

И вce пaк, 30 гoдини cлeд пaдaнeтo нa Бeрлинcкaтa cтeнa oбeдинeнa Гeрмaния e бoгaтa, блaгoдeнcтвaщa и cтaбилнa дeмoкрaция в cърцeтo нa Eврoпa. Cтрaнa, кoятo привличa кaтo мaгнит трудoви мигрaнти, прeceлници и бeжaнци oт цял cвят, включитeлнo oт Бългaрия. Зaщoтo вcички тeзи милиoни хoрa ѝ имaт дoвeриe и рaзчитaт нa eдин пo-дoбър живoт тъкмo в Гeрмaния.

Дойче веле

Слабаков и естрадни прими оплакаха бай Тошо в кулинарно шоу: Хич не беше лошо при комунизма

Posted on: юли 22nd, 2019 by МИГ No Comments

Евродепутатът от ВМРО Андрей Слабаков участва в шоуто „Черешката на тортата“. В шеги и закачки никой не очакваше до къде ще стигне разговорът. Режисьорът посрещна Нели Рангелова, Мими Иванова и водещия на БНТ Георги Любенов в къщата си. Докато пазаруваше продукти за народното меню, с което почерпи гостите си, Слабаков разкри каква е тайната му за дълголетие – да се пие повече ракия със салатата, за да се убие всичко полезно в нея. „На моите 58 години изглеждам много по-прилично от хора, които не пият, не пушат и се хранят здравословно“, заключи евродепутатът.

Най-върлият защитник на пушачите в телевизиите у нас разкри пред гостите си, че е почнал с вредния навик от 7-годишен. Режисьорът дори искал да си направи 50-годишен юбилей, но дъщеря му Йоана го спряла и се изумила от идеята. Докато дъщеря му помагаше, тя не скри, че баща ѝ се държи като изнервен режисьор дори и в кухнята, където дори и да не разбира от някои тънкости, се намесва и дава акъл на „помощниците“ си. Двамата се скараха, докато готвеха сарми. Йоана се пошегува, че ако е била на мястото на майка си, досега да се е развела със Слабаков.

Изведнъж, след чаша ракия, гостите подхванаха темата за комунизма и за „доброто старо време“. Първа Мими Иванова си каза, че ѝ е било хубаво по Тодор-Живково. „Какво пък му беше на времето“, попита реторично съпругата на Развигор Попов. Изпълнителката на „15 лалета“ и на „Вълкът и седемте козлета“ даде тон на колежката си Нели Рангелова, която я подкрепи: „Да, аз съм Нели Рангелова, градила съм името си по това време“.

Домакинът Андрей Слабаков, като прохождащ евродепутат, показа нюх и беше по-внимателен. Той дипломатично констатира, че имало и добри неща по соца, и като джентълмен прекрати темата с обобщението за комсомолците, които са подменили режима. Режисьорът обвини покварения преход.

Водещият на БНТ Георги Любенов се опита да се намеси в разговора с истории, които е чувал като малък, но беше отрязан от категоричната констатация на Рангелова и Иванова: „Хич не беше лошо!“.

Как България загуби $160 млн. в пясъците на Сахара

Posted on: април 29th, 2019 by МИГ No Comments
Нефтените мечти на България са стари колкото комунистическия режим. Още от национализацията през 1947 г. икономиката зацикля и властта започва да търси някакъв чудодеен лек за решаване на стопанските проблеми. Една от възможностите е откриването на полезни изкопаеми и най-вече на петролни залежи. С тази цел режимът предприема няколко авантюри, една от които е разораването на либийките нефтени полета.От 18 и 25 април 1979 г. министърът на металургията и минералните ресурси Стамен Стаменов посещава Либия и Мароко. След връщането си той рапортува на Тодор Живков, че е осигурил нужните на България три милиона тона нефт годишно, които руснаците вече отказват да ни доставят.

Нещо повече – проблемът е решен за десетилетия напред, защото е уговорено България и Либия да сключат договор за проучване, добив и продажба на петрол за срок от 25 г.

„Предложението е много изгодно за нашата страна и ще даде възможност за получаване на солидни валутни приходи“ твърди министърът. Политиците ни толкова бързат да не изпуснат добрата сделка, че действат светкавично. На 10 май валутната комисия при Политбюро на ЦК на БКП под председателството на Гриша Филипов приема предложението. На 1 октомври взема решение споразумението да се подпише от българска страна от ДСО „Булгаргеомин“, а на 25 декември 1979 г. правителството одобрява договора – още преди Националната нефтена компания на Либия да го е подписала.

На „Булгаргеомин“ се отпускат за оборудване 104 млн. долара, 3 млн. рубли и 14 млн. лв. от държавния бюджет. По-късно са дадени още 50,2 млн. валутни лева (валутният лев струвал 1,23 долара).За тези осем месеца никой не си прави труда да отиде или да прати някого да огледа мястото на бъдещата концесия. Всъщност Муамар Кадафи надхитря „приятеля си“ Живков, като му предлага крайно неизгодни условия. На 2 април 1980 г. Георги Димов е изпратен като генерален директор на Българската нефтена компания в Либия и за първи път вижда договора.

Клаузите са ужасяващи за България

Страната ни трябва изцяло да финансира проучването на територия от около 25 000 квадратни километра в пустинята Сахара за добив на нефт и газ в две концесии – НС-100 в Гадамес и НС-101 в Мурзук, като направи минимум 18 сондажа. Всяко откритие трябва да се докаже от още два.

В случай че се открие промишлено количество нефт, инвестициите за добива, транспортирането и преработката му се делят поравно. Не и петролът обаче – 82% от него остава за Либия и само 18% за България.

Но и това не е всичко. Около 9000 кв. км от територията на концесията в Сахара е недостъпна и сондажите се ограничават само на останалата площ.

Две години по-късно американецът Арманд Хамър успява да договори подобна концесия у нас срещу 42 на сто от евентуалния бъдещ добив. Нашите политици вадят наивния аргумент: „Ама ние получаваме в Либия само 18 процента.“ Отговорът е – защо сте се съгласили?

Въпреки трудните условия през следващите седем години са направени общо 69 сондажа и са открити 20 находища на нефт и 5 на газ. Запасите в тях се оценяват на 30-40 млн. т петрол, от които на България по договор се падат 18%.

Излиза, че нашият дял ще покрие дефицита в енергийния ни баланс от 3 млн. т годишно само за две-три години. Още през 1984 г. в България някои специалисти предупреждават, че концесията е неизгодна за нас, но въпреки това през януари 1985 г. правителството на Гриша Филипов решава „да се продължават нефтените проучвателни работи и да се осигурят средства за 1985 г.“

Големият проблем е, че за да се получи това гориво, трябва да се изградят тръбопроводи – 420 км от крайбрежието до Гадамес и 1000 км до Мурзук, за които България трябва да поеме половината разходи. Те се оценяват на около 400 млн. долара, които страната просто няма.

През 1987 г. сондажите са прекратени. За тези седем години България похарчва около 140 млн. долара за оборудване и 20 млн. за труд. А Муамар Кадафи протака. Либийците трябва да одобрят оценката на запасите, но докладът на българските специалисти е връщан четири пъти за преработка.

Така идва 10 ноември 1989 г. и Тодор Живков е свален от власт. Андрей Луканов обявява концесията за негова авантюра, въпреки че и през 1979, и през 1985 г. самият Луканов е участвал във вземането на решенията…

С общи усилия няколко правителства успяват да заровят 160 млн. долара в пясъците на Сахара. Което е последната българска петролна авантюра. Засега.

Предпочетохме нищо вместо малко

Oт 1989 г. започват да се търсят възможности да си възстановим поне част от разходите. Няколко петролни компании се интересуват от българската концесия, но сделката трябва да се одобри от либийците.

В края на 1989 г. „Ласмо“ успява да спечели съгласието на Кадафи и предлага да купи правата ни за 200 млн. долара плюс 5% от добива на нефт. Договорът е много изгоден за България, но правителството не упълномощава човек, който да го подпише.

След „Ласмо“ започват преговори с „Репсол“, които също имат концесия за проучване в Либия. Компанията се отказва, когато договорът е съгласуван и се чака да дойде тяхна делегация за подписването му.

„Либия е несигурна страна и няколко концесии там ще бъдат голям риск за нас“ – обясняват от „Репсол“.

Появяват се нови кандидати, но всяка следваща оферта става по-неизгодна. По време на управлението на Любен Беров и Жан Виденов искат да купят либийската ни концесия канадци – отначало „Хъски“, а после „Канадиън оксидентъл“, но никой вече не предлага да ни възстанови изцяло направените разходи. През 2005 г. срокът на концесията изтече.

В Сахара остава и купеното оборудване:

„Не беше възможно да получим парите, които бяха вложени дотогава – казва Кольо Тонев, по онова време главен секретар на Комитета по геология. – И трите правителства отказаха да продадат правата ни, защото се бояха да не ги обвинят, че са сключили неизгодна сделка.“

Така политиците ни предпочетоха да не вземем нищо, вместо малко, и да хвърлят вината върху своите предшественици.

Автор: Крум Благов

Тодор Живков: Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно църният дявол ви го е казвал!

Posted on: септември 13th, 2018 by МИГ No Comments
Тодор Христов Живков, управлявал България 35 години (1954 – 1989). Речта, която ще чуете, е произнесена преди 10 ноември 1989 г., но в нея е очертан моделът, по който ще протече преходът в България, както и трансформацията на политическата власт на БКП в икономическа. Живков откровено се отрича от социализма и го нарича недоносче.

Живков и Сакскобургготски – двата университета на Бойко Борисов

Posted on: април 24th, 2018 by МИГ No Comments

Тодор Живков и Симеон Симеон Сакскобургготски. Това са „двата университета“ на премиера Бойко Борисов. „Не всеки имаше тази възможност да слуша как разсъждава върха на комунизма и на монархията. И в една тема и двамата бяха много единни, че България и държавата са над всичко“, споделя Борисов пред Дир.бг.

Той казва, че от Сакскобургготски се научил на обноски – „започна от най-елементарните, като отидеш някъде и не трябва да покажеш, че си гладен.“ „За Косово знаех само поговорката „Марко на Косово поле как е закъсал“. Живков до последно си мислеше, че аз съм изпратен, че съм някаква част от държавата. Тогава колкото и да го убеждавах, че не е така, той на тръгване ми каза и „виж, предай, Косово ще стане голям проблем“. Тогава Косово въобще не го бях чул, не знаех къде се намира, дето се вика освен поговорката. Но той ми каза „виж там по веригата предай“. Какво Косово, на кой да предам по веригата?! Познаваше много добре ситуацията в света, защото толкова години бе управлявал. Познаваше не само СССР, Близкия Изток, Либия, Иран, Сирия“, разказва Борисов за нещата, научил от Живков.

„На времето всичките лидери в социалистическия лагер са управлявали по 30-40 години. Кастро преди един-два дена сдадоха властта. Това е било политика на самия соцлагер. Доста ми е забавно, когато БСП (БКП, защото те приеха всичко от БКП, включително и бройката на конгресите) говорят така сякаш този период не го е имало. Аз имам вродено чувство за справедливост и независимо, че съм толкова пострадал от тях, ми беше много интересно да чуя какво мислят и как разсъждават. След това и царя като дойде, с него когато съм си говорил, той ми е казвал „Борисов ти имаш редкия късмет да общуваш с него /бел. ред. Живков/, когато се е очовечил“. И тогава цялата БКП се скри, бягаха от него“, коментира още Бойко Борисов.

За ареста на Десислава Иванчева:

„Поинтересувах се и се оказа, че единствената грешка на прокуратурата е, че не излязоха веднага да кажат защо се бавят. Ако помните, имаше едни операции преди време, когато се предава плик с пари, след това случаят падна в съда, защото адвокатите атакуваха, че не се знае първо в плика какво има и второ, ако са пари, какви пари са. И за това, ако забелязахте, имаше поемни лица. От пачките всяка една банкнота я описват с целия номер, серия, една по една. Една цифричка ако сбъркат, ще падне цялото дело. Трябваше да излезе един и да каже „да, бавим се, защото всяка една банкнота има 7-8-9 знака ли и трябва всяка една цифричка да се напише, да се провери. Смятайте по минута на банкнота да се опише колко минути са. Така щяха да спрат приказките за показност. Защото в противен случай в съда правилно съдията ще каже – чакайте, сигурни ли сте, че това са парите, сигурни ли сте, че са сложени там, и може да падне делото“, казва премиерът.

И още:

На въпрос коя е най-голямата черна точка, която си поставя, той посочва администрацията: „Администрацията е огромна в държавата, като цяло, тя има своите правила и колкото и да се опитваш да й влияеш много е трудно, защото консервативно се променя. Особено жена, когато има на гишето, ще видиш характера й. Като се падне някоя кисела на гишето, хората псуват мен. Така е прието в България, за всеки проблем е виновна държавата.“ Премиерът казва още, че никога не е разглеждал политиката като бизнес и за това е успешен. Парите също изобщо никога не са го интересували и това го знае всеки, който го познава, твърди още Борисов. „Имам си къща в Банкя, която надали може да се каже, че е луксозна, но ми е удобна. Там съм се родил, там ще си умра, дето се вика“, казва министър-председателят.

Комунизмът влиза в учебниците по история

Posted on: януари 16th, 2018 by МИГ No Comments

Утвърдени са учебните програми за Х клас, в който приключва обучението по редица основни предмети в областта на природните и на обществените науки, на изкуствата, на технологиите и предприемачеството. В програмите е поставен акцент върху националната история, география и литература. Това съобщиха от министерство на образованието.

Учебната програма по история и цивилизации предлага цялостен курс по национална история – от древността до наши дни. В хода на общественото обсъждане бяха предложени и приети някои редакции, които не променят цялостната концепция на проекта. Отпаднали са отделни понятия, които са обект на изучаване през други предмети (напр. неправителствени организации, мажоритарна и пропорционална избирателна система и др.). В същото време са въведени нови понятия (напр. базилика, ротонда, експроприация, приватизация,  терор, атентат, безпартиен режим, комунизъм, репресивен апарат, глобализация и др.), които подпомагат разбирането на процесите. Проследено е взаимодействието между различните цивилизации по нашите земи в отделните периоди от историята ни, засилен е патриотичният акцент и е отделено внимание на събития от най-новата ни история, като в програмата са намерили място само факти, без да се допуска оценъчна интерпретация.

Учебната програма по български език и литература в Х клас допълва и разширява изученото в предходните класове. В компонента по български език основен акцент са темите, насочени към познаването и прилагането на книжовните езикови норми, а по литература са заложени за изучаване творби само от български автори. Сред тях са Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Гео Милев, Никола Вапцаров, Николай Хайтов и др. Включени са емблематични текстове от българската литература от периодите след Освобождението до Първата световна война, между двете световни войни и след Втората световна война. В резултат на общественото обсъждане бе добавена творбата „Cis moll“ на Пенчо Славейков, за изучаване бяха конкретизирани две глави – 1 и 16 от І част на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. Програмата дава възможност на учителите, според интересите на учениците, да подбират и други тематично близки текстове, освен посочените.

Повече от година и половина проектите на тези програми бяха във фокуса на общественото внимание. По време на обсъждането бяха проведени множество срещи и консултации с учители, с представители на висши училища и на БАН по предметите, към които има обществена чувствителност.

Бойко утеши Тато. Двойният рай на пенкилерите

Posted on: юли 11th, 2017 by МИГ No Comments
Най-напред, няколко думи към читателите на тази страница.
Щастлив съм, че толкова страстно споделяте отвращението си от най-позорния феномен на Прехода: Забравата.
Надявам се, че ще ми позволите и един съвет: не обръщайте внимание на Мракобесниците на Разрухата, не влизайте в излишни спорове с вонливите им усти.
Отминете ги с мълчание.
Оставете ги да си живуркат под развалините на любимия им Преход.
***
Спорът за естетическите качества на паметника пред НДК не е толкова важен – и вие сте наясно с това.
Далеч по-важно е отношението ни към Миналото – от което винаги наднича Бъдещето.
Сега то скимти като изоставено псе.
***
Колкото и да е грозно това, което е останало от паметника пред НДК, то е несравнимо с онова, което извира от снимката, с която илюстрирах предишната си дописка /за жалост, е ми е известен авторът на това ценно свидетелство /.
Вижте я пак – тя е фрагмент от Нашия Апокалипсис.
***
Немалко коментатори споменават Мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк, на мястото на които бе изграден паметника на Старчев.
Това ме кара да припомня, че през 1988-а създадох първото по рода си общонародно дарителско движение – и реставрирах стотина войнишки паметници.
Имах намерение да възстановя и Мемориалните плочи – макар и на друго място край НДК, но не ми стигна времето.
Спряха „Всяка неделя“ – а след това дойдоха други времена, рушителите се оказаха по-чевръсти и пр.
***
Палачите на Миналото имат възможност да направят Паметник на Прехода.
Понеже няма да знаят какво да напишат на него, ето едно предложение: „Никой не се е лигавил повече от нас с Историята.“
***
Сериозните народи осъзнават все още непреживяното.
Ние хвърляме в пещта преживяното. Ако е възможно всеки ден ще започваме от начало, искаме да се събуждаме с празно съзнание – като удавник, когото са намерили на брега и той не си спомня нищо.
Чудесно състояние, нали?
***
А един писател беше казал: „Умирам от жажда, позволи ми да пия от паметта”.
***
Сега за Бойко, Живков и пенкилерите.
Най-после и Живков ще си отдъхне: събарят паметника край НДК, който той никак не харесваше и заради който дори промениха правителствения маршрут – да не минава покрай него и да се дразни излишно два пъти на ден.
Така че, посмъртно му направиха още една услуга.
Дали не я е поискал навремето от Бойко?
Живков виждаше много напред и като нищо може да е провидял новият строител в негово лице…
Тъй или иначе, Политическата Секта начеса крастата си.
**
Тия дни тя се опитва да получи още един реванш.
Преди доста време – Радев току-що беше станал президент – писах, че той трябва да се пази от отмъщението на Сектата.
Радев – Внезапният Герой – безцеремонно развали сметките й – и изведнъж се превърна в основен враг за нея.
Сектата е Лоното на Пенкилерите.
Вижте сега, кои врякат най-много срещу Радев – вижте ги хубаво.
Някакъв Ненчев, чиято най-видима квалификация е „стар тъпан“ – той сам си го каза преди време.
Ами Цветанов, който се дере срещу Радев – той пък в какво е специалист, освен да гледа умно Бойко.
Бъдете по-кротки, по дяволите – ако специалист по печелене на избори ще става арбитър в авиационна сделка, направо закривайте държавата, или каквото е останало от нея.
***
Огледайте ги и останалите хрътки, пуснати по Радев– какво ще видите, освен провисналото им като търбух нахалство.
Навремето, големият ни народовед Тончо Жечев от време на време ми казваше, той обичаше този лаф: „Сега и тесните специалисти са дилетанти“.
Но няма вече хора като него, няма и да има, затова на пенкилерите им е широко около врата, тук е техният Рай.
***
Дотам сме я докарали, че когато става дума за авиация, слушаме разни тъпани като Ненчев – не и бившия шеф на военновъздушните сили Радев.
Хайде, Ненчев разбира от проститутки, щом като беше назначил една за шеф на важен отдел в Министерството на отбраната.
Но пък тъпанар да се обажда, когато става дума за самолети – е, това вече е прекалено дори за нашия Рай.
Той си е направо двоен Рай.
Обаждат се хора като Паси – това е естествено, той е нашият шампион по угодничество.
Дори и онова недоразумение Плевнелиев открито лобира за Ф-16, без никакъв срам.
***
Пенкилерите са в акция, без изобщо да се притесняват, че публиката ги вижда като безсрамни посредници.
Мълчат като пукали, когато циганите бесуват, обаче устите им не спират да мелят, когато започнат да се усукват около някоя сделка.
Пукали-Пенкилери.
Ритат се като катъри, без да вдяват нищичко от грипени, ефове – те от катъри не разбират, че от самолети ще разбират.
Дори един от любимите им цигани от Асеновград обаче ще им каже, че е по-добре да си купиш нов самолет, отколкото някой курник на трийсет и повече години.
В края на краищата, можем да возим американските си сърца и на шведски изтребител – макар че и той ще ни е повече за фасон, отколкото за нещо друго.
***
Ние сме единствената държава, освен африканските, в която толкова нагло процъфтява безсрамният лобизъм на Пенкилерите.
„Пенкилер“ буквално би трябвало да означава „убиец на болка“ – обаче днес трябва да се чете като убиец на приличие, на свян и пр.
Разбира се, най-вече означава измисленяк, който не отбира от нищо, пък се прави, че разбира от всичко.
Думата сякаш е създадена за българските политици.
А Бойко упорито мълча – сигурно е имал големи душевни терзания – докато Цветанов джафкаше срещу президента.
Накрая навлече любимата си роля на арбитър и отиде при Радев.
Това обаче е арбитраж-пенкилер: чакаш твоите хора да обругаят някого – и, хайде сега, да пием по едно президентско чайче и да видим какво става в „региона“.
Какво да става – газим кал – всякаква – до шията.
Това и без чайче е ясно.
***

Източник: Кеворк Кеворкян

Кой живееше добре в Народна република България

Posted on: април 9th, 2017 by МИГ 1 Comment

Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на „правоимащите“.

Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите „По коридорите на властта“ на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 – годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства.

60 000 лева за храна?

Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева.

В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа „Строго секретно“ в ДС започва да кипи трескава дейност за „развитие и обогатяване на управляващите и всесилните“, както пише Милушев.

С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния „Панорамен път“ е достъпна за елитния отбор „А“ – обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел „Рила“ пък поема отбор „Б“ – членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: „В УБО вече трайно съществуваха службата за „домоуправление“ (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата.“ С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за „изхранване“ и за „протокол“. Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата „безплатна прислуга“. Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев.

Безграничната алчност на „правоимащите“

Повествованието в книгата „По коридорите на властта“ е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. „Хората от народа“ въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват „ощетени“ от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. „Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (…) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: „На Тошко да се донесат толкова и толкова долара.“ Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 г. Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) „Рила“ за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. „Виж там“ – беше цялата резолюция на Тодор Живков. „Виж там“ означаваше децата да вършат каквото им е угодно“, пише Георги Милушев.

Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички „правоимащи“. Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с „правата“ на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива „Имам право!“, се казва още в книгата на Георги Милушев.

УБО – оркестър за сватби и погребения

По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО – ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят „леки жени“, твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български „труженици“ държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като „перспективни инвестиции“ 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов.

Георги Милушев, „По коридорите на властта“, издателска къща „INTRA book“, 1991 година, 230 страници

27 години от свалянето от власт на Тодор Живков

Posted on: ноември 10th, 2016 by МИГ No Comments

Днес се навършват 27 години от свалянето от власт на комунистическия лидер Тодор Живков, с което се поставя началото на промените в България и се поставя краят на тоталитарния режим у нас.

На днешната дата през 1989 г. се провежда т. нар. Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

Тази дата се възприема като начало на прехода към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа“ и „Екогласност“, на площада пред Храм-паметника „Свети Александър Невски“.

Опозиционно настроената част от обществото ни не се задоволява с Ноемврийския пленум, той като на него не са взети никакви решения относно политическия плурализъм и премахването на еднопартийната система на БКП.

В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови демонстрации с искания за оставка на приемника на Живков – Петър Младенов, и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.

На 14 декември пред парламента се провежда многохиляден митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 (постановяващ ръководната роля на комунистическата партия в България) и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на страната, регулираща абсолютната власт на БКП.

Вечерта Петър Младенов прави неуспешен опит за обръщение към събралото се множество хора за съблюдаване на реда. Той е посрещнат с освиркания от хората, на които репликира: „С този екстремизъм ще докарате България до пропастта“.

На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата „По-добре танковете да дойдат!“.

Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след масови протести, създаване на палатковия Град на истината пред президентството и гладната стачка на студентите в Софийския университет.

Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика, но след експертиза на запис от изявлението му, доказващ, че думите са автентични, той е принуден да се оттегли.