България почита паметта на великия Васил Левски.

„България е страна, раздирана от конфликти, българският народ е разделен по всички възможни теми. Имаме обаче нещо, което може да ни обедини, и това е Апостола на свободата. Днес е моментът, в който всички ние трябва да се замислим за неговото дело, но и за неговите идеали“, каза министърът на културата Найден Тодоров при представянето на Националната програма за честването на 150 години от гибелта на Левски.

БНР припомня част от събитията , включени в програмата.

Българската православна църква по традиция ще почете паметта на Васил Левски с панихида на 19 февруари в храма „Св. София“, която ще бъде последвана от литийно шествие до паметника на Апостола на свободата, където ще бъдат поднесени цветя и венци на официална церемония.

В галерия „Средец“ в столицата изложбата „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“ показва над 100 уникални документа, снимки и писма, съхранени във фонда на Националната библиотека. Сбирката ще остане в София до 10 март, а след това ще бъде показана в регионални и читалищни библиотеки из България.

Също в София, в „Квадрат 500“, днес се открива мултимедийната експозиция „Изповедта на Апостола“ в „Квадрат 500“.  На мащабна видеостена, с използване на холографска технология, ще се излъчва възстановка на съдебния процес срещу Апостола.

На официалния сайт на Националния музей „Васил Левски – Карлово“ могат да се намерят много видео и текстови материали за живота и делата на Апостола.

150 години след гибелта на „Апостола“ все още има спорове, неизяснени детайли и митове за живота и  личността му.  Един от дискусионните въпроси сред историците е свързан с това дали срещу Дякона е имало съдебен процес.

„Няма процес, тъй като самите членове на извънредната правителствена комисия, заседавала в София през декември 1872 и януари 1873 година, не са юристи, с изключение на Иванчо Хаджипенчович. Не е и съд органът, пред който е изправен Апостола, тъй като няма наказателно-процесуален закон, по който да бъдат разглеждани деянията на комитетските дейци Комисията, назначена от османското правителство с председател генерал Али Саид паша, който е грузинец, прави единствено една анкета, която с много голяма степен на условност може да се нарече следствие. По-скоро става дума за едно административно производство, което се движи по материалния, защото процесуален липсва, османски наказателен закон. Става дума за Имперския наказателен закон от 1858 година, по който комисията разглежда деянията на комитетските дейци, а след това излиза с 15 протокола, от които достигнали до нас в турски преписи са само 6, съдържащи индивидуални или групови наказания“, разказва Янко Гочев в книгата си „Убийството на Васил Левски. Историкът се позовава на множество достъпни исторически източници, сред които документи от архива на Народната библиотека, Централния исторически архив и документи от чуждестранни държавни архиви, публикувани на български и руски език.

Имало е осем опита за спасяването на Левски след ареста му, като най-известният е този на Атанас Узунов, който сформира чета, която, ако Апостола пътува към Цариград, да атакува конвоя и да освободи героя, разказва историкът.  Според Гочев опит за спасяването на Левски е имало към края на 1872 и началото на 1873 г. Тогава пратеници от търновския революционен комитет пристигат в Сърбия. Целта е да бъдат използвани връзките на революционерите Панайот Хитов и Любен Каравелов там, които с помощта на правителството да издействат неговото освобождаване.  „Това не се осъществява, тъй като Сърбия има свои планове, в които не се предвижда освобождението на българския народ, нито обединението на българите в етническите ни граници. Възможност да го спаси има и самият руски върховен дипломатически представител в Цариград – граф Николай Игнатиев, заради влиянието си като доайен на дипломатическия корпус. Игнатиев обаче издава друго предписание, непосредствено след Арабаконашкия обир. Запазено като документ, то предвижда спасяването само на онези революционери, които са част от руската агентура, но не и на Левски“  обяснява Гочев.

До момента в българската историография продължава да има бели петна, свързани с конфликтите, които има Левски с руската имперска политика и опитите той да бъде вербуван. Сведения за този конфликт и категоричният му отказ да сътрудничи съществуват и трябва да бъдат разгледани, категоричен е историкът. И разказва:

„В писмо до Филип Тотю от 18 април 1871 г., Левски пише: „Българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите“. Тоест, независимо, че е бил участник в четите като знаменосец през 1867 г., той добре е знаел, че това четническо движение няма шансове да постигне Освобождението на страната, тъй като то е зависимо. В същото писмо Левски казва: „С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам. Уловихме няколко шартанлъци и когато стане нужда, ще го кажа с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.

Янко Гочев посочва, че един от опитите за вербуване на Левски е бил през есента на 1872 г., когато започват разкритията за комитетската мрежа. Тогава с посредничеството на Любен Каравелов Николай Игнатиев се опитва да подбуди българите да вдигнат въстание. Каравелов прави опит да убеди Левски, че е време да се вдигне въстание, макар българите да нямат гаранция за помощ нито от страна на Сърбия, нито на Русия или друга Велика сила. Левски му отговаря, че такова въстание, което няма никакви шансове за успех, би обезкървило успешно българската революционна организация и би поставило страната ни в още по-подчинено положение спрямо Руската империя през следващите години, разказва Янко Гочев.

България отбелязва 148 години от гибелта на Васил Левски. В много градове на страна ще има военни ритуали и панихиди в памет на Апостола на Свободата.

Заради противоепидемичните мерки не се предвиждат церемонии и тържествени слова на официалните лица.

Въпреки това пред паметника на Апостола в столицата през целия ден ще има почетен детски караул. В него участват седмокласниците от 159 училище „Васил Левски“, които са подготвили рецитал с песни и стихове в памет на Апостола.

Пред паметника вече започнаха да се стичат хора, които да се преклонят пред делото на Васил Левски. В центъра на столицата няма да има ограничения на движението както предишни години.

Вицепрезидентът Илияна Йотова поднесе цветя пред паметника на Левски в столицата. По думите ѝ заветът му за свобода остава неизпълнен: „Свободата я имаме, но остава въпросът за вътрешната свобода – доколко сме силни, доколко наистина народното дело е преди всичко, така както той ни завеща, доколко наистина сме допуснали достойни българи да ни управляват, така че да бъдем равни с европейските народи. Имаме още много какво да желаем в тази посока и още много да работим. И сега всеки от нас трябва да направи тази равносметка“.

През целия ден пред паметника на Апостола в столицата от 10 до 20 часа ще има почетен караул от Националната гвардейска част.

17 ч. в храма „Света София“ ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски. Половин час по-късно камбаните на църквата и на катедралата „Свети Александър Невски“ ще бият по повод възпоменанието. В 17,45 пред паметника на Васил Левски ще се проведе гвардейска церемония. Ще бъде запален жертвен огън и гвардейци ще поднесат цветя пред паметника от името на институциите без присъствието на техни представители. Заради противоепидемичните мерки ще бъде изпълнен само елемент от ритуала-възпоменание, който се провежда ежегодно на 19-и февруари.

Военнослужещи от Плевен, Шумен, Белене, Асеновград, Благоевград ще участват в ритуали по поднасяне на венци и цветя в памет на Апостола на свободата Васил Левски.

Във Варна представители на военноморските сили ще поднесат цветя на паметната плоча в кв. „Левски“ и Морската градина.

В Бургас почетен караул от Военно-морските сили ще участва в общоградското поклонение, а в Пловдив представителни подразделения ще участват във военния ритуал на паметника на Васил Левски на алеята на Бунарджика.

В Плевен ръководството на общината ще почете паметта на Васил Левски с поднасяне на венци и цветя пред неговия паметник в центъра на града в 12 часа. Традиционният ритуал по повод гибелта на Апостола на Свободата няма да се проведе поради въведените противоепидемични мерки

България почита паметта на Апостола. Днес и утре в цялата страна с различни церемонии и поклонения ще бъде отбелязана 146-годишнината от гибелта на Васил Левски.

В родния град на Апостола – Карлово – ще има церемония пред паметника на Левски, а след това в едноименното читалище ще бъде преставен спектакълът „Васил Левски – един неосъществен сценарий“, който е подготвен от ученици. В събищията ще участва вицепрезидентът Илияна Йотова. В Петрич председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще участва в ритуала по полагане на венци и цветя.

В Ловеч паметта на Апостола ще бъде почетена с гражданско поклонение пред паметника на Васил Левски. Отбелязването на годишнината ще започне с панахида в храма „Успение Богородично“. От 18 часа е гражданското поклонение и военният ритуал пред паметника на Васил Левски в Ловеч, който е най-внушителният монумент на Апостола. Очаква се стотици граждани да почетат паметта на Левски и да се преклонят пред делото му.

На официална церемония в Брезник ще бъде открит паметник на Левски. Бюстът е дело на скулптора Борис Борисов. В церемонията ще участват Националната гвардейска част и пернишкото представителство на дружество „Традиция“.

Историците все оше спорят дали Васил Левски е убит от османската власт на 18 или 19 февруари. Затова и в двата дни има официални чествания.

Днес в цялата страна ще бъде почетена 144-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Българската държава организира възпоменателната церемония за обесването на Васил Левски всяка година на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 г., време, в което е бил в сила и се е датирало по Юлианския календар.

През 1916 г. в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се променя по следния начин: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и назад във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 г. по Юлианския календар (т.нар. стар стил) се трансформира в 18 февруари 1873 г. по Григорианския календар.

Днес се навършват 144 години от обесването на Апостола на свободата. През лятото и есента на 1872 г. цяла България започнала да живее в предреволюционен подем. Вътрешната революционна организация (ВРО), чийто основен организатор, идеолог и водач бил тъкмо Васил Левски, обхванала в мрежата си почти цялата страна и насочвала към непосредствена подготовка на общонационалното българско въстание.

Но в условията на този подем се проявили някои признаци на разложение. Първият помощник на Апостола – Димитър Общи, започнал да оспорва неговата власт, да интригантства, да сее раздори между комитетите. Д. Общи успял да настрои срещу Левски някои организации. Така единството на ВРО било заплашено. Апостола поискал от БРЦК да отстрани Д. Общи от поста пръв пълномощник, но неговите думи не били послушани от Букурещ.

В тази обстановка на 22 септември 1872 г., въпреки забраната на Васил Левски, Д. Общи организирал обир на турската поща в прохода Арабаконак. Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите другари. И за да представят пред света своето дело като политически акт на една революционна организация, а не като разбойнически обир, Д. Общи и съратниците му започнали да разкриват комитетите и дейците, които познавали.

Турското правителство, незнаещо дотогава за огромния размах на движението, засилва полицейско-разузнавателните органи, разкрива много комитети, унищожава или неутрализира първокласни революционни дейци. ВРО, като всяка конспиративна организация, ударена в центъра, започва да се разпада.

Ударът заварил Левски в Южна България. Той веднага предупредил комитетите за опасността и тръгнал за Букурещ, за да обсъди заедно с другите членове на БРЦК създалото се положение. В Сливен до него пристига писмо от Любен Каравелов, писано на 2 ноември 1872 г., в което се препоръчва незабавно „повдигане на революцията“.

„Трябва да се върви на бой, настоявал Каравелов, без да губим минутка. На сичките тадявашни юнаци са писа и щат да заминат отсреща и надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора.“

Васил Левски обаче отказва да изпълни заповедта на БРЦК, защото за него революцията трябвало да доведе до освобождението на България, а не до ненужно проливане на българска кръв. Разбиранията на Левски, че не може да се прави въстание, преди да се подготви народът за победоносна борба, и че не бива да се разчита на чужда помощ, „преди самички да изтъчем платното“, са споделяни и от много вътрешни дейци и комитети.

Далновидността на Апостола в този критичен момент става още по-очевидна, като се вземе предвид, че след разкриването на ВРО посланиците на западните държави побързали да предложат на Високата порта военна помощ, ако конспиративната българска организация започне въстание.

Часът е съдбоносен и Левски решава бързо да се придвижи до Букурещ, за да защити своите разбирания. На 25 декември 1872 г. на път към Дунава той пристигнал в Ловеч, но поради полицейските предохранителни мерки не можал да се срещне с председателя на местния комитет поп Кръстю, а се задоволил само да прибере архива на комитета, книжата, които, ако попаднели в турски ръце, можели да разкрият напълно народната организация. През следващата нощ Левски останал в село Къкрина, за да пренощува в ханчето на доверения комитетски човек Христо Цонев – Латинеца.

Но тук, на 27 декември, бил заловен от турската полиция. Тя разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези.

Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Съществуват предположения, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя – Поп Кръстю или Марин Поплуканов. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.

До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Левски, който е охраняван само от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

В София Левски е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.

Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.

Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама да бъдат обесени – Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“

Свещеник Тодор Митов свидетелства: „След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: Боже, избави България!“

Така завършва своя живот най-великият син на България – гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция.

Левски е останал в българската история преди всичко с безсмъртието на своите прозрения. Когато се изгражда неговият образ, традиционно се акцентира върху човешките му добродетели. Те безспорно правят Левски истински обичан син на народа. Но главното не е в това, че той е бил безумно смел, че е държал сметка за всеки похарчен лев на организацията, че е бил фанатично обречен на делото на революцията. Този сантиментален образ на Левски закрива действителното величие на неговото дело.

Преди всичко Апостола е велик народен водач – организатор. Като никой друг в българската история, и то в условията на робски страх, униние и тотална диктатура, той успява да създаде мощна народна организация.

Левски е гениален политик на революционна България. Неговите прозрения за независимост и самостоятелност на българското движение, развиващо се сред хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат почти непреходно значение в българската история. Дръзкото отхвърляне на политическата опека на чуждите сили е изстрадан исторически урок, дълбоко анализиран и осмислен в политическата идеология и революционната практика на Васил Левски.

Левски е велик и със своите идеи за бъдещия свят – свят на народното равноправие и на човешката свобода. Макар и да е заел своите идеи от европейската демократична мисъл, той ги преработва, за да създаде от тях платформа и знаме на народната пробуда, на националното движение.

Със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия. И може би са прави онези познавачи на неговото дело, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX век.

В 18.00 часа служебният премиер Огнян Герджиков ще присъства на възпоменателна церемония по повод 144 години от гибелта на Васил Левски на площад „Васил Левски“ в града.

От 11.00 часа в Националния исторически музей (НИМ) в столицата ще се състои урок по родолюбие по повод 144-те години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

От 11.00 часа ученици от ФСГ „Васил Левски“, гр. Монтана ще дадат почетен караул пред паметника на Левски в столицата. Децата са членове на клубовете „Млади възрожденци“, а инициативата е по повод годишнината от гибелта на Апостола.

В 11.00 часа от площад „Освобождение“ ще тръгне Патриотичен марш“, който ще завърши с поклонение и поднасяне на венец пред Паметника на Левски. Инициативата е на областният координатори на ПП ГЕРБ Цвета Караянчева по повод навършването на 144 години от обесването на Апостола.