Предишните два мандата на Борисов социолози, политолози, антрополози и френолози анализираха спецификите на образа му.

С две думи – Първият Борисов беше като валяк – мощен, праволинеен, решителен, нетърпящ възражения, чаровно-арогантен. Тогава стана популярен изразът – „мачкай, Бойче“.

Вторият Борисов бе определен като диалогичен, разсъдлив, отстъпчив, с уши, отворени към опонентите – за изслушване, не само за подслушване.

Третият Борисов се оформя като нещо нечувано и невиждано от науката за изучаване на ББ – той се е захванал да сбори и смири егото – и ще го направи в степен по-голяма, отколкото е по силите на което и да е друго човешко същество. Тоест крайният резултат може и да не е най-фрапиращият образец за смирение и самоотреченост, но като се имат предвид началните нива на себелюбие, гордост и самомнителност – до своето относително смирение ББ е изминал много по-дълъг път от всеки друг на света.

Бобологията досега не е регистрирала такива нива на смирение. Той отказва дори малко да се изтъкне и почти не казва свещената дума АЗ; когато говори в първо лице, се стреми да употребява безличното множествено число – НИЕ направихме това, ние даваме.

Смирение, смирение, смирение.

Което малко напомня на снишаването при късния Живков, но да се надяваме, че ББ още не е навлязъл в „късния си период“.

***

ББ: …Иначе, има притчи, които казват: няма значение кой, какво и колко е дарил. Важното е да е направено от сърце. Важното е – и аз така винаги, пък и в ГЕРБ така винаги сме разбирали патриотизма – да се правят нови катедрали, нови манастири, нови църкви. И всички ние, кой колкото има, малко или много, да дадеш за вярата и за това да се слави Господа. Щото, както е казано в Евангелието – без Господа нищо не може да се направи. Бог пред нас, ние след него – и България винаги ще е добре.

Журналист: Г-н Борисов, а относно кабинета…

Борисов подминава въпроса и човека, задаващ въпроса. Пред храма под проливния дъжд го спира жена.

Жена: …Нека нашите небесни покровители покровителстват и вас… (нещо му подарява).

ББ: Благодаря ти… Щот ша ма намокри (това е извинение, че не може да се застоява), благодаря ти, всичко добро.

Журналистка (не се чува добре въпросът, но не е за кабинета, а за православието): …

ББ: …И колкото повече църкви и манастири нови, обновени, толкова по-добре за… Това е патриотизъм. Това е – да накараме и хората, и вярващите да вярват в Господа и да се уповават на Него, защото това ни е спасило през вековете.

Журналистка: Какво донесохте на владиката като дар?

ББ: Това е без значение. Когато човек го прави от сърце, не мери какво и колко. Мисля, че всички – и включително от партия ГЕРБ, които сме дарявали – днеска и патриархът, и владиката благодариха. То това е важно – и че Ловеч… Погледнете каква красота, погледнете!

Глас от народа: Господ да ви благослови!

ББ: А миналата неделя – призовавам да отидете да видите – в Ямбол открихме, ама също уникална църква. Уникална църква и сграда на годината. След една неделя ше откриваме в Сливен нова църква. Вместо да броиме джамиите и да се правят на големи герои някои – истината е в толерантността и в това да се строи и да се гради. Колкото повече нови манастири и църкви – ей ся видяхте владиците – всеки има поне по 10-15 направени или основно ремонтирани манастири и църкви по време на нашето управление. Това трябва да бъде винаги. Да сте живи и здрави, да ви е честито.

Журналист: За кабинета все пак ще кажете ли нещо?

Журналистка: Обединените патриоти…

ББ: Днеска за кабинет да говориме на Свети миротворци?!?!

Непринуден смях.

Борисов се гмурва в дъжда и преджапва локвите, пращайки салюти на народа, на журналесите и на полицаите наоколо.