15.03.2019 | 0:01
Време е Борисов да развърти метлата за негодниците край себе си
Дали някой не заговорничи със Сараите зад гърба му под благовидното оправдание, че “само така ще спасим управлението?

ГЕРБ е функция от авторитета на Бойко Борисов, а не обратното.  В това няма нищо срамно, антисистемно или недемократично. ГЕРБ е лидерска партия и се крепи на лидера си. Той я създаде и изгради сам. Представяте ли си какво би се случило, ако го няма Борисов?

Същото, каквото стана с НДСВ без Царя. Същото, каквото би станало с „Атака“ без Волен Сидеров.  Това са особености на българския преход, сюблимация на една специфична народопсихология, на рефлексиите от авторитарното мислене, ако щете.

И понеже партия  ГЕРБ е тъждествена на Бойко Борисов, и понеже целият апарат на управляващата партия се е доредил до сладките си постове и тлъстите заплати благодарение на харизмата на лидера, твърде грозно е свои да подхлъзват този лидер два месеца преди изборите. Какво, ако не хързулване от свои бе опасната идея да се опростят дълговете на мюфтийството?

Предложение на финансовия министър, прегърнато от шефа на парламентарната група след консултации с председателя на ДПС…И гласувано под строй на първо четене от послушното депутатство. По същата схема преди месец шефовете на парламентарната група на ГЕРБ в съдружие с ДПС решиха да резнат преференциите от листите. На практика да анулират възможността за какъвто и да е мажоритарен избор.

И отново поставиха лидера си в капан. Под обстрела на съмненията, че се е договорил подмолно със Сараите, че е зависим от Доган, че трепери за кворума, че е готов на всякакви компромиси с морала и здравия разум, за да оцелее във властта.

Негативната обществена реакция осуети „уйдурмата“. Проработи и железният инстинкт на Борисов, чуваемостта към шума от улицата. В последния момент гафовете бяха избегнати, но дали това няма да се отрази на електоралния резултат на ГЕРБ? Дали поведението „иди ми – дойди ми“, безпринципността, непостоянството, опортюнизмът дори няма да отнемат доверието на хората?  Защото – виновен или не, винаги го отнася Борисов. Негодниците наоколо творят глупости, но всичко минава за негова сметка.

Дали някой не заговорничи със Сараите зад гърба му под благовидното оправдание, че “само така ще спасим управлението“? Има ли „къртици“ на Доган в правителството – министри, които работят за две партии едновременно?

Защо финансовият министър внесе точката за амнистията на мюфтийството, след като именно той трябва да бди за данъчния ред? Какъв е „вторият план“ в това предложение? Не беше ли житейски и професионално правдиво Горанов първо да предложи варианта „разсрочване“?

Защо шефът на парламентарната група Цветанов създава усещането, че е в договорка с председателя на ДПС и съвместно с него кове закони?  Нали ГЕРБ все пак управлява в коалиция с партиите от „Обединени патриоти“? Нали ДПС уж е в опозиция? Защо патриотите научават последни за „поправките“ на тандема Цветанов – Карадайъ и те не са съгласувани с тях?

Защо, докато Борисов „мачка“ на международната сцена, където е припознат като истински европейски лидер, у дома колегите му го вкарват от скандал в скандал и подриват авторитета му?  Защо, докато той се мъчи да изведе с добро държавицата ни през мъглявината на световния хаос, в гръб го удрят онези, на които е гласувал доверие и е дарил с привилегии?

Защо някой заблуждава премиера, че Мария Габриел е най-подходящият водач на евролистата, понеже „отдолу“ низовите организации я искали? Дали я искат, или просто козируват пред волята на апаратчиците?  Какъв е рейтингът на г-жа Габриел, мерил ли го е социолог и хваща ли го статистиката? Може ли да съществува по-скучен и неатрактивен за електората вариант от брюкселската чиновничка Габриел, жената, която се отказа от българската си фамилия? Толкова ли никой не се поучи от горчивите уроци „Кристалина Георгиева“ и „Цецка Цачева“? Съветниците на Борисов изобщо движат ли се сред хората, возят ли се на трамвая, слизат ли от лъскавите си лимузини, чуват ли какво се говори по моловете и кръчмите?

Защо кметове на ГЕРБ стават клиенти на прокуратурата, заподозрени, че слагат ръка на публичния ресурс?  Защо по места хората се оплакват от феодализъм и семейственост на цели герберски кланове?

Докога ще се облизват котараците, не се ли наядоха, не преядоха ли, каква беше тази паст…  Крайно време е премиерът, фигуративно казано, да развърти метлата. В най-близкото си обкръжение, в ръководството на парламентарната група, в съветническия си екип.

Недялко Недялков


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране