Напълно според очакванията на разумно мислещите, националният герой Кубрат Пулев, си намери начин да избяга от мача с Джошуа. Изведнъж се появи лека контузия, която изисква 1 месец за лечение. Т.е. ще прехвърли с 2 седмици датата на мача. Пулев няма да се боксира.

Преди някой да обяви, че плюем по великата ни спортна икона, нека си спомним и предисторията. Промоутърът на Пулев уреди мача с Джошуа. А самият Пулев се обяви, че е против, и че нямало да му стигне времето за подготовка. Пусна гневни реплики към собствения си промоутър. Още тогава мнозина се усъмниха, че нашенският юнак Балкански се е уплашил да не го пребият отново, както това стана в мача с Кличко.

Сега контузията идва точно навреме, и е изиграна по „герберски“ театрално. Тя се била появила преди 10 дни, но наш Кубрат героично се борил ако може някак да се размине и да играе мача. Но в цялата плетеница от оправдания накрая взеха сами да се противоречат. Ако е преди 10 дни била, и ако трябва 1 месец за да се излекува, то ако е била обявена веднага, е имало шанс да е готов за мача. Но тоя 1 месец започва да тече сега – след закъснението.

А ако травмата не предполага да се тренира, то тогава тия 10 дни той защо е блъскал? Може би за да я засили… Спортните травми не са нещо необичайно. Те съвсем обичайно се ползват от спортистите, когато искат да избегнат някое състезание. Правил го е и Кличко, и всеки друг боксьор. Само че като го направи, всички се сещат, че истинската причина е страх или някаква друга, а не е травма.

Иначе, всеки младши треньор във фитнес зала може да ви научи как много бързо да си направите травма на който искате мускул. Тя ще е съвсем истинска, ще се види при прегледа, и няма лъжа, няма измама. Само дето истинските боксьори търсят начин да се бият с по-силните, а не начин да избягат. Истинските боксьори са адмирирани, дори когато губят, стига да се вижда храбростта и мъжеството им да се бият. Загубата не е срам за един спортист. Срам е бягството от загубата.

Твърде вероятната загуба на Пулев ще сложи край на кариерата му. Т.е. ще свършат и тия бутафорни мачове с някакви треторазрядни съперници, правени само с цел трупане на точки и издигане в ранглистата. Като се види, че вече не си кандидат за титлата, и всичко угасва. Кубрат ще трябва да заеме мястото на бутафорните съперници – да взима едни пари и да се оставя да го бият, докато някой друг драпа към върха. Това е по-неизгодно от да си вечен претендент, който никога няма да стиге до финалния нок-аут. Точно този статут на „вечен не-пребит претендент“ преследва юнашкото ни момче. Герберският манталитет в бокса, който демонстрира Пулев накрая ще го превърне от огромната ни гордост в огромния ни резил. Като такъв може и депутат от ГЕРБ да стане, а защо не и министър-председател.