България – най-бедната страна в Европейския съюз – стана 21-вият член на еврозоната, изпреварвайки по-очевидни и проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, пише Би Би Си.

За предимно живеещите в градовете, млади и предприемчиви българи това е оптимистичен и потенциално доходоносен скок – последният ход в игра, която въведе България в европейския мейнстрийм – от членство в НАТО и ЕС до присъединяване към Шенгенската зона, а сега и към еврото.

За по-възрастните, живеещи по селата, по-консервативни части от населението замяната на българския лев с еврото предизвиква страх и негодувание, предава news.bg. Левът – чието наименование означава „лъв“ – е българската валута от 1881 г., но е обвързан с други европейски валути от 1997 г. – първо с германската марка, а след това и с еврото.

Проучванията на общественото мнение показват, че 6,5-милионното население на България е горе-долу разделено поравно по отношение на новата валута, а политическите сътресения не правят прехода лесен.

Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков загуби вот на доверие на 11 декември (*) след масови протести срещу бюджета за 2026 г. България е провела седем избори през последните четири години – осми изглеждат вероятни в началото на следващата година.

„Не искам еврото и не ми харесва начинът, по който ни е наложено“, заяви Тодор, 50-годишен собственик на малък бизнес в град Габрово, в подножието на Стара планина.

„Ако имаше референдум, смятам, че 70% от хората биха гласували против“.

Референдум за приемането на еврото беше предложен от президента Румен Радев, но беше отхвърлен от оттеглящото се правителство.

Тодор обясни, че бизнесът му, произвеждащ цветни пластмаси за вътрешния пазар, е имал лоша година поради високата инфлация и спад в продажбите, подхранван, според него, от страха от еврото.

60-годишният Огнян Енев, който притежава чайна в центъра на София, пък е по-ентусиазиран. „Като цяло е нещо хубаво. Просто е техническа промяна. Не ме притеснява“, отбеляза той.

„Във всеки случай хората, които досега са купували апартаменти или коли, са свикнали с цените, обозначени в евро. 1,2 милиона българи, които живеят извън страната, също изпращат пари у дома от години в евро“, обясни Огнян.

Подобно на много собственици на магазини, той е подготвил новата валута – монети и банкноти с малка номинална стойност – за прехода.

През целия януари може да се плаща както в левове, така и в евро, но рестото ще бъде в евро. От 1 февруари вече няма да е разрешено плащането в левове.

Огнян се надява, че присъединяването към единната валута ще бъде добро за търговията – много от неговите ароматизирани и плодови чайове идват от продавачи в еврозоната, докато по-скъпите, висококачествени чайове се внасят директно от Китай и Япония.

От август 2025 г. всички магазини в България са задължени по закон да показват цените и в двете валути.

Удобство е, че 1 евро струва около два лева (1,95583, за да бъдем точни). В отговор на обществените опасения, че цените ще бъдат закръглени нагоре, бяха създадени сложни надзорни органи, за да се защитят потребителите. А някои цени бяха закръглени надолу: цената на обществения транспорт в столицата София се очаква леко да падне.

Дизайнът на обратната страна на новите евромонети е избран така, че да се преодолеят опасенията, че България губи своя суверенитет. Свети Иван Рилски е на монетата от 1 евро, а Паисий Хилендарски – монах от XVIII век и борец за националното възраждане, е на монетата от 2 евро.

Евроцентовете с по-малка номинална стойност носят изображение на Мадарския конник – символ на ранната българска държавност, базиран на скален релеф от VIII век.

Как новата валута ще се отрази на България като цяло, засяга всички.

Уроците от други страни предлагат две версии – успешният „балтийски модел“ на Естония, Латвия и Литва, които комбинираха еврото с реформи за рационализиране на администрацията, насърчаване на инвестициите и борба с корупцията. И „италианският модел“, след който последваха години на стагнация.

„Страхувам се, че ще бъдем по-скоро като Италия“, прогнозира Огнян Енев.

(*) Бел. ред. – Фактологическа неточност на Би Би Си – кабинетът на Росен Желязков подаде оставка преди гласуването на насрочения за тази дата вот на недоверие