Комисията за защита на потребителите (КЗП) с шокиращи данни за цените от края на лятото до сега. Отчете надценки до 141% при основни хранителни продукти.

Най-големи те са при млечните продукти, които са и стоки от първа необходимост. Данните бяха изнесени след проверки в търговските вериги.

От големите вериги възразиха срещу представените от регулатора числа, като твърдят, че КЗП подвежда потребителите с неточна информация.

КЗП обяви, че ще иска обосновка от веригите за повишаване на цените в периода от август до октомври.

Според КЗП рекордьор в надценките е кравето масло със 141%. Следва го сиренето със 133%. Кашкавалът е със 106%, а киселото мляко – с 99% надценка.

Комисията пита защо при краставиците доставната цена е намаляла с 14,3%, а крайната се е повишила с 15,1%. Пита и защо без промяна е доставната цена при сиренето, а при търговеца то е било с близо 17,7% по-скъпо.

В Димитровград Тодор Димов купува едно и също сирене и отчита поскъпване с 40% за същата опаковка през последните месеци.

„То е цена, която ми е така запаметена. То може преди това да е било още по-евтино, обаче в рамките на 2-3 месеца, може би така стъпаловидно си имаше поскъпване“, казва Тодор Димов.

В магазина в Димитровград, в който мъжът е редовен клиент, има сирене от 6,40 до 23 евро за килограм.

„При увеличението на заплати, на осигуровки, на горива и всичко се увеличава, така че няма как да работим на по-малко от 20% надценка“, казва Живко Русев, собственик на хранителен магазин.

Във фирмения магазин на млекопроизводител от Монтана цените на продуктите не са променяни от две години. Никодим Войнов твърди, че те се определят от пазара, а не от него.

„Аз, за да си вдигна цената и с 50 цента, на мен търговският обект няма да ми вземе стоката“, казва млекопроизводителят Никодим Войнов.

В столични магазини, с които работи основно, надценката на продуктите му стига до около и над 80%. С най-големите вериги не работи от години.

Според него е напълно обяснимо цените в търговските обекти да са по-скъпи.

„Защото веригата също си има разходи, тя си определя цените“, посочва Никодим Войнов.

Увеличението в цените на млечните продукти е най-чувствително за възрастните, показа проверка на екипа.

КЗП обяви, че ще поиска от търговците обяснение какви икономически фактори стоят зад поскъпването и надценките. Ако не успеят, ще бъдат глобени.

„Смятам и мисля, че всички български граждани смятат, че надценки от 99 до 141% са безочливи. Те са несправедливи, но и нахални по отношение на българските потребители“, каза Мая Манолова, председател на КЗП.

„Факт е, че има значителен брой стоки, при които надценката е повече от 100% или близо до 100%“, посочи Игнат Арсенов, директор на дирекция „Контрол на пазара“ в КЗП.

Търговските вериги обвиняват КЗП в неточни интерпретации и подчертават, че надценката не е чиста печалба, тъй като покрива разходи за ДДС, транспорт, електроенергия, заплати и бракувана стока.

От сектора поискаха КЗП да отговори на ключови въпроси:

• Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка?
• Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги?
• Разяснявате ли на хората, че надценка не е печалба?
• Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?“

Проверки КЗП извършва и на бензиностанции, и в банковия сектор.