Доклад на американския Инвестиционен фонд за развитие на медиите със заглавие „Заграбването на медиите в Европа“ посочва депутата от ДСП Делян Пеевски като пример за упражняване на контрол върху средствата за масова информация от страна на правителството.

Според документа, цитиран от сайта за разследваща журналистика The Shift News, Пеевски притежава шест вестника и контролира 80% от мрежата за разпространение на печатни медии. Освен това в България се наблюдава отлив на чуждестранни инвеститори от тази сфера. Последното доказателство е сделката за Нова телевизия.

Не само България е в негативния списък на американската организация. Там е посочена и Словакия, където компания, наречена Penta Investments, притежава голям процент от онлайн медиите, а през 2012-а беше обвинена в подкупване на политици в замяна на услуги.

В Унгария пък повечето от водещите медии в страната са поети от олигарси, свързани с премиера Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес. Резултатът е, че голям процент от средствата за масова информация в Централна и Източна Европа се контролират от група магнати и личности, обвързани с политиката. Ситуацията не е толкова по-различна в Малта. Според “ Репортери без граници“ повечето медии там са пряко притежавани и контролирани от политически партии.

Този модел на управление на медийната среда се разпространява и на запад, където популистки и крайнодесни политици увеличават влиянието си върху независими информационни източници. Ситуацията в медиите е симптом за по-широкия проблем – цялостния контрол на държавата върху публични институции, включително съдебната система, законодателните и регулаторните органи. Според асоциацията  „Прозрачност без граници“ това е една от най-разпространените форми на корупция.

Този тип контрол се състои от четири принципа – контрол върху регулаторите, контрол над обществените медии, използване на държавно финансиране като инструмент за контрол и придобиване на собственост. По-специално, държавното финансиране се оказва особено ефективен инструмент във време, в което много медийни платформи са изправени пред финансови затруднения поради намаляване на приходите от реклама. В случаи като тези правителствените разходи под формата на доходоносни рекламни сделки са спасителен фактор.

В доклада се посочва също как се използва поощряването или санкционирането на медиите в зависимост от това каква информация предоставят за правителството и неговите съюзници. Решенията за премахване на рекламните  средства често осъждат медийните компании и платформи на изчезване.

През последните 10 години тайните споразумения между политическата класа и собствениците на медии достигнаха безпрецедентни нива. Стигна се до там, че повечето или всички новини работят като част от правителствените бизнес картели, които контролират и манипулират потока от информация. Това произтича от липсата на прозрачност при финансирането, от зависимостта от държавата за приходите от реклама и от пълния или частичен контрол от страна на държавата.

Концентрацията на собствеността и държавният контрол оказват много негативен ефект върху независимостта на журналистиката. Заграбването на медиите се използва като напреднала форма на контрол, което означава, че независимите журналисти са изтласкани на периферията или изцяло от пазара. Това намалява влиянието на гражданското общество и елиминира всяка форма на отговорност на правителството, се казва в доклада.