Българското здравеопазване кърви:лекари и медицински сестри масово напускат страната. На много места, особено в провинцията, вече няма кой да лекува хората, се казва в репортаж на Euronews. Пред Центъра за спешна медицинска помощ в София са строени чисто нови линейки. Европейският съюз е вложил много средства в българската медицинска инфраструктура. Но проблемът не е в машините – онова, което не достига, са хората, посочва  Еuronews. Три четвърти от бъдещите лекари в България искат да заминат, сочи една анкета сред студентимедици. Най-предпочитаните от тях места за работа и живот са Германия, Австрия и скандинавските страни.

Лекарката от Центъра за спешна помощ Кристина Манчева още като дете искала да стане лекарка. Тя е една от онези, които са решили да останат в страната. „Основният проблем е в недостига на квалифицирани медицински кадри във всички области, и най-вече в спешната помощ. Има огромна нужда от повече хора. Разполагаме с по-малко от половината от нужния персонал“, казва тя.

България бързо застарява и страната има нужда от медици, но младежта напуска. По прогноза на ООН, до 2050-та година България може да загуби още 23 процента от населението си.

Само Германия е „внесла“ близо 50 000 лекари от чужбина – от които някъде другаде има остра нужда. Към тях се прибавят и между 100 000 и 300 000 медицински сестри и санитари, предимно от Източна Европа. По данни на Българския лекарски съюз, цитирани от „Ди Цайт“, само през 2018 година 348 лекари са напуснали страната, общо в периода между 2015-та и 2018-та те са били 1 692.

Репортерът на Еuronews посещава Видин, където средната възраст на населението е най-високата в България. В града е пълно с аптеки. След успешното лечение на раковото ѝ

заболяване Цветелина Милославова има нужда от ежедневни медицински масажи. Но във Видин почти няма физиотерапевти – повечето са заминали.

В градската болница пък вече няма урология, а съвсем наскоро е затворена и неврологията.

Както посочва главният лекар на частната клиника „Омега“ във Видин Данчо Кирашки (бивш дългогодишен служител на градската болница) – в града липсват цели отделения. „Който има нужда от лекар-специалист, трябва да пътува 60 или 100 километра до следващата болница. Преди колегите ми да си стегнат куфарите, имахме във Видин 300 лекари, днес са само 120.“

Софиянката Румяна Тодорова е патоложка, от пет години живее в Бавария. Те е една от двете хиляди български лекари, които работят в Германия. Защо? „Ние, лекарите, не получаваме достатъчно признание в България. Запитах се дали искам да приема това обществено отношение. За да станеш лекар, трябва да работиш много, да полагаш усилия. За това има нужда от любов към професията и от мотивация. Страхувам се да не изгубя и двете в тази болна система на здравеопазване в България. И заплащането е ниско, и обществено признание липсва.“

Именно в това отношение са препоръките, които дава невроложката д-р Велина Гергелчева.

Нейната рецепта за България: по-високи заплати, модерна медицинска техника и шансове за кариерно развитие на младите лекари. „Аз смятам, че младите лекари трябва да имат избор.

По време на специализацията е важно да се съберат знания и опит и в чужбина, защо не?

Самата аз съм работила две години в Германия, в Мюнхен, преди да се върна обратно в България“, казва Гергелчева.

Младият невролог Александър Фарфаров е сред тези, които искат да останат в България. Той обаче смята, че трябва да се промени цялата система на здравеопазване, включително и да се въведат частни здравни осигуровки. Държавните разходи за здравеопазване, възлизащи на пет процента от брутния вътрешен продукт са твърде ниски в сравнение с тези в другите държави от ЕС, смята Фарфаров. „Най-големият проблем на българското здравеопазване е отливът на медици, поради което най-вече селските райони остават без обслужване. Провинцията трябва да стане по-атрактивна за младите хора – така че те да могат да изградят живота си там. Не става дума само за здравеопазването, а и за цялата социална среда.“

Еuronews привежда и данни за чистия доход на лекарите от спешната помощ в България -доскоро средно около 900 лева, а от началото на годината – между 1 200 и 1300 лева. В Германия началната заплата на асистент-лекарите в клиниките е 4 402 евро бруто. Според синдикални данни, през последните десет години България е била напусната от близо 30 000 медицински сестри. В Западна Европа доходите им са до 10 пъти по-високи от тези в родината.