Вратичка в Закона за културното наследство, за която се знаело отдавна, позволила на Васил Божков да не регистрира огромна част от античните предмети в частната си колекция. След години бездействие, сега държавата щяла да провери набързо документите на предметите и да мисли за промени в нормативната база. Това се разбра от думите на министъра на културата Боил Банов в петък. По-рано прокуратурата му възложи да провери законността на на близо 3000 антики, стопанисвани в частния музей „Васил Божков“ на фондация „Тракия“. Това е фондацията, контролирана от обвиняемия хазартен бос, който се намира в Обединените арабски емирства.

Прокуратурата предприе стъпки за изземане на частната му колекция и започна да се интересува от произхода ѝ едва след като Божков стана мишена на държавата заради хазартния си бизнес. За момента антиките все още се съхраняват в сградата на „Нове холдинг“ и досега прокуратурата не е представила ясни аргументи защо иска да ги изземва.

Проверката, която ще прави Министерството на културата, е свързана с „изясняване на множество обстоятелства, свързани с произхода, начините на придобиване, идентифициране и регистриране на културните ценности“, съобщава прокуратурата.

Изпълнението на проверката е възложено на министър Банов, защото той осъществява контрола върху изпълнението на Закона за културното наследство. Срокът за изпълнението на задачата е два месеца.

Фондация „Тракия“ твърди, че цялата антична колекция е законна и за че това има документи.

В петък Банов за пореден път каза, че регистрирани са 212 предмета от частната колекция на Божков. За други 2700 били подадени документи пред Националния исторически музей, както изискват законови текстове, които са в сила от 2009 г. Тогава на частните колекционери беше разрешено да подадат документи за идентифициране на колекциите си. Към това искане се прилага декларация, в която се посочва произходът и способът за тяхното придобиване. Няма обаче изискване да се представя официален документ за собственост.

Любопитна подробност е, че законът не поставя краен срок за идентификацията на културните ценности. Заради голямото забавяне на процеса, през 2018 г. Законът за културното наследство беше променен по инициатива на депутати от почти всички парламентарни групи. Това даде право и на частни и общински музеи, а не само на държавни и регионални, да извършват регистрацията на предметите. Така на практика частният музей на Божков получи право сам да оценява и регистрира антиките си. Основният мотив за поправката беше, че държавните музеи не успяват да се справят с регистрацията на частните колекции и тя се бави с години. Бяха представени данни от Министерството на културата, което подкрепи текстовете, според които към април 2010 г. за регистрация са подадени 107 частни колекции, а към края на 2016 г. „с окончателен акт са регистрирани едва 17“. Така собствениците на останалите около 90 частни колекции не можели да се разпореждат със собствеността си.

„Така направиха всички навремето, за да могат да си легализират колекциите. Отвориха им тогава един закон. Имаше една такава мантра вървеше: „Дайте да им дадем възможност каквото както са придобили, да го обявят и да стане легално. Само че те го обявиха много хитро… Защото законът е дал такава вратичка …Това е бил номерът, че няма срокове„, коментира Банов в петък.

От думите му се разбра, че именно поради липсата на срокове, колекцията на Божков в цялостния ѝ размер досега не била регистрирана, въпреки подадените документи. Преди десетина дни министърът посочи като причина това, че фондацията на Божков не платила по 30 лева такса за идентификацията на всеки предмет.

Проблемът с липсата на срокове и вратичката в закона щял да се решава сега. „За това имаме работна група сега, за да изчисти тези неща“, добави Банов.

„Проблемът е, че когато 2008-2009 г. са им дали възможност да докажат, те са вадили неща с хиляди. За да можеш да докажеш, идентифицираш един предмет – има предмети, които бързо се доказват, а други с месеци работа. Когато ти изтупкат 2700 предмета и другите колекционери и те – хиляди… това са глупостите на прехода“, каза Банов.

Сега министерството вече щяло да провери 2700-те предмета, за които е поискана регистрация. Проверката ще е документална и ще стане бързо. По думите на Банков по-големи анализи „ще отнемат повече от два месеца, понеже ще са необходими лаборатории в Европа“.

През годините е имало съмнения за начина, по който Божков се е сдобил с античните предмети. Самият той в интервю през 2005 г. за в. „Труд“ казва, че купува от хора, които купуват от иманяри. В същото време експонати от колекцията на Божков са излагани в Националния исторически музей, Националната художествена галерия и са изнасяни за изложби в чужбина, за да представят българското историческо наследство от името и с помощта на държавата.

Банов обясни, че до момента държавата не била проверявала колекцията на Божков, защото „частната собственост е неприкосновена“.

„Описано е в конституцията. Няма как да я проверяваме. Държавата е вътре сега, защото има друг казус“, обясни министърът.

„Досега това, което е излагано и е излизало извън страната, са 212 предмета, които 2008-2009 г. Стефан Данаилов, Бог да го прости, му разписва за частен музей. Тогава правят анализ на 212 предмета, категоризират ги, регистрират ги. Проучват ги и всъщност това е частта, в която работи частният музей“, коментира министър Банов.

От думите на Банов излезе още, че регистрираните 212 предмета са на името на фондация „Тракия“. „Другите предмети са си лично от името на г-н Божков“, каза Банов.

Министърът добави, че преди да има отговор на въпроса дали ще се конфискуват антични предмети от колекцията на Божков, ще трябва да се провери основанието за придобиване, както и автентичност.

В четвъртък главният прокурор Иван Гешев, вътрешният министър Младен Маринов и министърът на културата Боил Банов създадоха работна група от прокурори, инспектори и експерти за противодействие на престъпленията свързани с културни ценности. Целта на групата е да се изготви констативен доклад за съществуващите проблеми в тази област и да се предложат необходимите промени.