27.03.2013 | 10:52
Камата: Първи поздравих Бойко с оставката му
Ставам член на ЮНЕСКО, с Боби искам да седнем на детектор на лъжата, казва още Стоичков

– Къде сбърка, Христо,  ГЕРБ в управлението си, за да изригнат тези протести по улиците на страната?

– Не е само на ГЕРБ проблемът, не е и на БСП, и на СДС не е само. Ценностната ни система е сбъркана, ние не знаем какво искаме. Ние простираме, защото на някой му хрумна да протестира, но дайте аргументи. Ще намалим тока, окей. Ще увеличим пенсиите, окей. Оттам нататък какво ще направим? Какъв ни е вътрешният продукт? Какво произвеждаме, колко работим? Всички искат държавата нещо да им даде, а никой не мисли какво да даде на тая държава. Нека си зададе всеки българин въпроса: Аз с какво допринесох за нашата държава, та да не е на това дередже? Много е лесно само да критикуваш. Да, и тези, които са на власт, сигурно имат вина, и те са пропуснали някакви неща, няма безгрешни хора. Всички трябва да си осмислят тези грешки.

– Вероятно и Борисов ги осмисля.

– Осмисля ги, ама късно му дойде.

– И болезнено приема всичко това, което се случи.

– Естествено, че Бойко го приема болезнено. Като си подаде оставката, аз бях първият, който му се обади и му казах, че е направил най-правилната постъпка.

Защо?

– Защото Бойко взе България с чисти улици. Хората гласуваха за него с чисти улици. И когато видя, че има кръв на улицата, това го обиди много. Заболя го. Но имай предвид, че много от тази кръв, която я показват по улиците, не беше човешка кръв, а беше друга, хвърлена. И те си го знаят тези, които са хвърляли тази кръв…

– Искаш да кажеш, че някой предизвика Борисов да си подаде оставката?

– Тя трябваше да стане, беше неизбежна. И аз да съм, и мен ще ме заболи. Хората по улиците непрекъснато се оплакват – ние сме  най-бедните, ние живеем най-мизерно, а не разбират, че ние така сами себе си обиждаме. Не е ли по-достойно да стиснем зъби, за да просперира България? Или искаме да станем бетер Гърция? Мен ме е срам да гледам непрекъснато по телевизията как се оплакваме. Помните, когато отидохме в Америка – 24 момчета, една група треньори, доктори, масажисти, и поведохме младите момчета след нас, и се видя докъде стигнахме. Ама бяхме колектив. Никога не сме се делили. Имало е търкания между нас, един от „Левски“, друг от ЦСКА, от „Барселона“, „Валенсия“, „Порто“, но бяхме един национален отбор.  Затова донесохме на България „Златна топка“ и „Златна обувка“. Хората трябва да си отворят очите и да премислят докъде какво могат да искат. Иначе ще съсипем държавата.

– Как приемаш новия спортен министър? Как го оценяваш?

– Това са временни хора на тези постове. Аз не мога да дам оценка на най-големия плувец за всички времена Петър Стойчев, на Таня Богомилова, на Ивет Лалова, на Валентин Йорданов, на Данчо Йовчев, тях светът ги е оценил.

– Ако ти бяха предложили, щеше ли да станеш министър?

– Не. Аз в политиката няма да вляза никога. Защо никой не каза, че Станка Златева ще стане лице на ГЕРБ. Няма ли да я опетним? Това момиче, което тръгна от село Крушари и постигна всичко. Сега и нея ще я оцапаме, бъди сигурна. И Илиана Раева един ден, ако иска да стане министър на спорта, и нея ще оцапаме. И Петър Стойчев ще оцапаме, запомни какво ти казвам. Нацапаха Стефка Костадинова, моето име – също. Предчувствам какво ще стане след два месеца.  Никой няма да говори за златните момичета, за златната боркиня или световния шампион плувец. Чудо ще е! Аз мога да бъда симпатизант, но с партия нямам нищо общо! Ни-що!

– Говориш ли си с Борисов за  това, което се случва сега в страната?

– От три-четири дни не съм говорил с него. Но не мислете, че аз имам нещо против Бойко. Не мислете, че съм против Първанов, че съм против Надежда или съм против Сергей. Да сте ме чули да кажа лоша дума за тях? Единствената лоша дума съм казвал за оня, попа, дето го докараха от Мадрид, и за другия, финансовия министър, който си направи хотели по морето. Единствено с тях съм имал проблеми, защото те ме съдиха, насадиха ме, за да си оправят техните далавери. Играл съм мач с Бойко, играл съм с Първанов, ако един ден Росен Плевнелиев поиска да играе мач за някоя кауза, и с него ще играя. Сега организираме мач за Стилиян Петров – пак ще съм там, защото става въпрос за мой колега, за футболист, на когото съм бил треньор. И ще го подкрепим, защото има нужда това момче. Играл съм за бездомни деца, които нямат майка, нямат баща, играл съм и за болни хора. Ходил съм с д-р Желю Желев по всички домове в България, ходил съм с Надежда Михайлова. Тогава защо не ми казахте „ама той е от СДС, той е от БКП, той е с тия, той е против ония“. А сега всички викат, че съм против Бойко.

– Значи не си го предал като приятел?

– Аз приятели не предавам, Валерия! Но който мен ме предаде, свършено е с него, той никога повече до мен няма да застане.
Изградил си си желязна философия. Знаеш как да се оцениш. И знам кога и как мога да си отворя вратата. И знам кога да почукам на вратата. И знам колко мога и докъде да си отворя вратата.

– Мнозина си мислеха, че подкрепяш Борисов заради стадиона в Пловдив.

– Какъв ми е бизнесът с Борисов? Стана ли стадионът, като съм бил с Борисов, разрешиха ли ми да го направя, позволиха ли ми да подаря нещо на държавата? Хората искаха едни мижави 5-10 декара, за да си върнат средствата за построяване на тоя стадион. Можеш ли да си представиш – чак и референдум направиха в Пловдив – дали да бутнем тоя мавзолей. Ето, след 3 години стадионът е същият и там ще остане, докато сме живи с тебе. Един пирон няма да забият. Това е голямата беля и затова заставам зад тези момчета, които поискаха да им стана знаме. Казах им: „Аз ще съм пред вас, но вие си начертайте пътя.“ Пък на другите казвам: „Не ги критикувайте. Вие гледайте вашия път, начертайте си вашата пътека, измислете вашите идеи къде искате да стигнете.“ И се състезавайте с идеи.

-Чудя се какво те накара отново да се насочиш към политиката? Уж винаги си бягал от нея, пък сега решаваш да станеш знаме на част от протестиращите студенти.

– Място в политиката аз нямам и нямам такава амбиция. Ако някой разбира този мой жест по друг начин, явно е много ограничен. Никога не съм имал апетит да бъда в политиката, не ме интересува политиката. Защото не искам хората да ме сочат с пръст и да ми казват: ти си това, ти си онова. Не знам вече по какъв начин да обясня на онези, които се упражняват върху моето име, че нямам никакъв ангажимент към никоя партия, нито пък съм имал някога.

– Защо тогава прие да подадеш ръка на едни студенти, които не представляват цялото студентство у нас?

– В България има 51 университета, 35 от тях си правят вътрешно събрание и избират да ги представлява Ангел Георгиев. Други 18 са против. Аз не знам по какъв регламент е станал този избор, не познавам и тези момчета. Намирайки ме в залата, играейки футбол, те дойдоха при мен и ми казаха: „Ние искаме ти да бъдеш нашето знаме, ти да бъдеш пред нас, ние да бъдем чути.“
А ти не им ли каза: „Абе, момчета, защо искате аз да стана вашето знаме, нямате ли си читав човек между вас, който да ви  стане знаме?“

-Излиза, че те искат да използват твоята популярност.

– Казах така: „Аз ще си дам моето име да стана ваш водач, но искам вие да ми обещаете, че няма да опетните моето име, няма да злоупотребите с моето име.“ Това бяха моите думи.

-А когато видя в зала „Арена“ студенти на по 60-70 години, докарани с рейсове, нещо не ти ли светна, че работата е нагласена?

-Не забравяй, че залата е отворена за всеки, който иска да дойде.

– Но не се получи среща на студентски организации, а среща на селяни от Етрополе.

– Чакай малко, хората от Етрополе не са селяни.

– Не влагам обиден елемент в  думата „селяни“, всички сме със селско потекло, казвам, че повечето в зала „Арена“ не бяха студенти.

– Кажи ми за 24 часа коя партия в България може да събере 7200 човека, толкова влязоха в залата?

– И ти се почувства тяхно знаме?

– Аз се чувствам знаме на тези, които излязоха да говорят. Защото в залата имаше и от други политически групи.

– Но по телевизията показаха жена, която каза, че е от ГЕРБ, други пък не знаеха къде ги водят. Как ли се е почувствал Цветанов, като я е видял? Защо?

– Защото нали казват, че съм предал Бойко, че зад това събиране в „Арена“ стои Емил Димитров, който се скара с Бойко и напусна ГЕРБ, а пък Цветанов не го долюбва Емо. Е, как тогава ГЕРБ да е организирал сбирката? Нещо не се връзва. Това е парадокс! Има нещо гнило.

– Имаш ли обяснение?

– Не. Е, не мога да разбера аз каква вина имам за тези приказки? Разберете, Христо Стоичков се разграничава от всички партии. Никой не може насила да ме накара да направя нещо. Никой!

– Познавам те колко си емоционален, спомням си, че подкрепи преди време Кристалина Георгиева и стана лице на каузата българите да бъдат приемани на работа в Европа като равноправни на останалите граждани на ЕС.

– Да, и продължавам да бъда близо до Кристалина Георгиева.  В момента се подготвят документи да стана член на ЮНЕСКО с г-жа Ирина Бокова. Да им припомня на всички тук, които ми петнят името, да знаят за какво става въпрос – подкрепял съм каузи, личности, но не партии. И не аз, политиците са идвали при мен. Запомни това! Питайте Бойко Борисов, нали ви е приятел. Питайте  Първанов, също ви е приятел. Питайте Петър Стоянов, също ви е приятел. Питайте д-р Желю Желев, и той ви е приятел. Надежда Михайлова, питайте и нея, и тя ви е приятел. Когото искате в тая държава, питайте ги: „Когато Христо Стоичков е идвал при вас и вие сте го молили, плащахте ли му да ви направи тая и тая кампания?“ Попитай Димитър Луджев, и той ви е приятел, колко пари ми даде за оня плакат на неговата партия. Искам всичките лично да ги попиташ дали някога са дали една стотинка на Христо Стоичков, дали Христо Стоичков се е облагодетелствал нещо от тях. Искам всичко това точно да се знае в България. Аз се заклевам в най-милото ми – една стотинка Христо Стоичков не е взел нито един път в живота си от тази държава. Нито един политик не може да каже, че ми е дал стотинка.

– Ти ли извади парите за залата?

– Да, лично аз съм ги извадил тия пари. Христо Стоичков има 10 хиляди лева да плати една зала. Христо Стоичков плаща и за деца в България, и за деца, които се лекуват извън България. Христо Стоичков изхранва 300 деца в Етрополе. Христо Стоичков изхранва други 2000 деца в школи в Испания. Това защо не се каже. Аз съм си изкарал моите пари с моите крака. И ти много добре го знаеш това. Никога не съм бил двуличник като някои други и няма да бъда такъв. Толкова ли ги е страх от мен, че съм застанал да подкрепя една кауза за деца, които искат да бъдат чути, и нищо повече? Ама утре искали да правят партия. Да си я правят партията. Аз няма да вляза в политиката, как да го обясня повече бе, Валерия. Помниш ли, с теб като влязохме в парламента преди година и половина и се качихме на балкона, какво стана?

– Да, предизвика страхотна еуфория – всички бяха решили, че влизаш в политиката.

– Разкажи как настръхнаха всичките тия мишоци отдолу, ти си ми свидетелка. Настръхнаха, защото съм влязъл в парламента по покана на г-жа Цецка Цачева.

– Къде е по-мръсно: в политиката или във футбола?

– Навсякъде е едно и също. Затова съм се борил толкова години, затова моето име ще остане неопетнено в световния футбол.

-Като играч си суперзвезда, но като треньор не можа да постигнеш световни успехи. Какво не ти достигна?

– А сега много ли постигнаха?

– Но ти си световна величина!

– По мое време не можахме да се класираме, а тези след мен класираха ли отбора? Тези въпроси не са свързани с мен. Всеки може да каже: Христо Стоичков е виновен, че не можахме да се класираме за световно или за европейско. Да, аз я поех моята вина, сигурно някъде сгреших.

– Къде сгреши? Може би за това, че си прекалено самонадеян, че не можеш да приемаш друго мнение, къде сгреши?

– Аз приемам всички мнения, даже и критичните, но нека в тези критики има и нещо позитивно. Не може да се говори само – той е виновен, той това, той онова, той не разбира. Ами, като разбираш ти, ела да видим как ще ритнеш топката. Ето, там са 22-ма човека, които са 22 различни характера, трябва всеки да го опознаеш.

– Защо отказваш на ЦСКА толкова дълго време?

– С никого не съм говорил от ЦСКА, за да откажа на ЦСКА. Никой не си е позволил лукса да дойде при мен и да разговаря.

– Ще се кандидатираш ли за президент на БСФ?

– Искам първо да ми свърши първенството, защото съм много щастлив с тези деца, които обучавам в Ловеч. Изключително щастлив и горд съм, че имаме футболисти във всички гарнитури в националния отбор и съм радостен, че момчетата играят честен футбол, честен! И така ще е, докато аз съм треньор, защото във футбола има и победи, има и загуби. Важното е да играеш честно.

– Ако получиш по-добра оферта от чужбина, ще напуснеш ли „Литекс“?

– Моят договор в Ловеч е много специфичен. Моето приятелство с Гриша Ганчев не е от вчера. От 30 години е. И аз съм тук в най-тежкия момент, който той преживя. Най-лесно ми беше  да стана и да си тръгна. Ако сега, днес, утре, вдругиден получа оферта за милиони – до края на годината аз оставам в Ловеч. Аз съм изкарал достатъчно. Най-лошо е да предадеш приятел за пари. Тогава вече ти не си приятел.

– Докога ще водите войната с Боби Михайлов?

– Аз не водя война с него. Каква война? Той да излезе и да си каже. Защо не излезе на един дебат с мен? Аз го поканих най-учтиво. Искам да седнем двамата един срещу друг, да ни сложат едни мущуци на пръстите, да дойдат двама независими, да не са корумпирани, да кажат: тоя лъже, тоя не лъже. Той да ми зададе на мен въпрос и аз ще му задам на него.

– Страхуват ли се от тебе?

– Щом ме нападат отвсякъде, значи се страхуват от нещо и аз не знам от какво. Хора не ям, а на хора помагам. Искам да бъда оценяван с това, което правя. Защото го правя от любов и без някакви задкулисни игри, които някой си набива в главата.

– Огорчен ли си сега от тези приказки по твой адрес?

– От какво да съм огорчен? Аз друго не мога да чакам. Аз съм стъпил на най-голямото стъпало в световния футбол. И аз съм горд, знаеш ли колко съм горд! Те с ракета да хвърчат, не могат да ме стигнат там, където съм аз. И в Испания, и в Америка, и в Италия, в целия свят съм играл.

Интервю на Христо Стоичков пред Валерия Велева, в. „Преса“

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране