03.04.2013 | 8:41
Лиляна Павлова: Не съм влюбена в Борисов
Със съпруга ми имаме прекрасно семейство, казва тя

Как върви сега времето ви, г-жо Павлова, след като няма заседания на правителството, няма рязане на летни?

– Рязането на ленти беше най-малката част от заниманията ми, някаква милимунда от времето ми, ангажирано с толкова много занимания през тези години. Вече нямам този натоварен график с пътувания, седя си предимно в София, застопорена в аналитично- писателска дейност.

– Какво анализирате?

– Ангажирана съм с частта от програмата на ГЕРБ, която се отнася до регионалната политика.

– Кога си лягате?

– О, много късно.

– А сутрин кога ставате?

– Към 7,30-8, защото трябва да подготвя дъщеря си за градина.

– Виждали сме я на снимки с вас по събития. Имало ли е случай, в който тя да ви е казвала: „Мамо, недей да ходиш еди-къде си, искам да останеш с мен“?

–  Тя толкова много ме разбира и подкрепя, нищо че сега през май ще стане на 6 години, че никога не ми е давала усещането за проблем заради моите отсъствия и многобройни ангажименти. Важното е това, което й обещая, да го изпълня. Един път не успях да си удържа на думата и тя много ми се разсърди. Бях й обещала, че ще се прибера по-рано един петък вечер, но се оказа, че имам служебен ангажимент. Върнах се вкъщи само да се преоблека, а тя ме попита: „Ти, за какво се върна? И без това излизаш, по-добре да не се беше върнала, развали ми плановете.“

– Като проследи човек биографията ви, много амбиция за доказване има в нея. Тя ли ви води?

– Не бих го нарекла амбиция. Аз съм човек, който не може да стои на едно място и не може да не прави нищо. Влизайки в университета, лекциите не ми бяха достатъчни. Исках да работя, да се движа. Обичам да съм много ангажирана. Затова и не умея да почивам. Дори по време на задължителните почивки аз трябва да имам ясна програма какво ще правя, как ще го правя и постоянно трябва се случва нещо. Аз имам свръхенергия и трябва да я уплътнявам в нещо. Не мога да легна на  един шезлонг и да чета книги. Ще издържа един ден, на втория – нещо трябва да правя. От малка съм такава. От първи клас няма извънкласна работа, с която да не съм се занимавала.

– Когато за първи път се видяхте с Борисов, той какво оцени у вас?

– Първата ни среща с Борисов беше много интересна. Запозна ни Росен Плевнелиев, когато заведе целия си екип от зам.-министри да ни представи на премиера. Всеки от нас трябваше да каже две-три думи за себе си. Накрая Борисов каза на Плевнелиев: „Щом ти си ги избрал и им имаш доверие,  действай, върви напред.“ Погледна ни нас и каза: „Щом той ви се е доверил и това, което вие казвате за себе си, е вярно, аз смятам, че ще се справите.“ И ни даде пълната свобода да се развиваме в това, което правим. Впоследствие аз заместих Плевнелиев в позицията на министър. Смятам, че съм изградила доверие, че знам какво правя и знам как да го правя.

– Ако Плевнелиев ви беше поканил и в служебното правителство, щяхте ли да приемете?

– Не. Тази тема никога не е стояла на дневен ред. Ние сме правителството, което подаде оставка и което взе решение да си тръгне със своя лидер. Аз съм лоялен човек и след като екипажът слиза от кораба, за да дойде нов, аз също слизам. Вярвам в единоначалието – който е лидер, той е водачът. Във всеки екип има и силни, и слаби страни, и много постижения, и много грешки, но ние сме едно цяло.

– Вие останахте нереализиран вицепремиер. Колко време живяхте с тази мисъл?

– Аз съм много дейна и организирана, винаги трябва да имам стратегия и ясна програма и затова, щом получих предложението, веднага си построих в главата задачите и хората, с които ще ги свърша. Видях се с голяма част от тях. Веднага събрах телефоните и се опитах да намеря водачите на всички протестиращи. Поканих и тях на среща. Видях се с целите екипи в енергетиката. Защото болните теми са протестиращите, енергетиката, сметките. През тези два дни аз не чаках да бъде обявена новата ми длъжност, аз вече действах.

– Не се ли ядосахте тогава на Борисов за това, че подаде оставка?

– Не. Дълбоко вярвам в държавността и  в това, че човек трябва да е на поста си до последно, независимо какво му коства. Но не и на всяка цена. Аз не се чувствам пуснала корени на този пост. Виждайки кръвта по улиците, сцените са насилие, с бинтовани глави създаваха впечатление, че ние тук сме се изпоклали и сме се изпозастреляли. Това бе абсурдно.

– Борисов обади ли ви се през нощта, както е звънял на други министри, за да се посъветва дали да подаде оставка?

– Не.

– А вие кога научите новината?

– Сутринта, когато ни събра. При създалата се обстановка това бе единствено възможният ход. Човешкият живот е по-скъп от всичко останало.

– Кога осмислихте грешките си като правителство? Защото до оставката вие създавахте впечатление на безгрешни, на екип, който води единствено правилната политика.

– Не съм съгласна с мнението за безгрешни. Не сме живели с такова чувство. По-скоро може би не артикулирахме ясно грешките си и анализите си за това кое е добро и кое е лошо.

– Е, от седмица-две вече говорите за грешки, това предизборна стратегия ли е?

– Не. Аз съм убедена и съпричастна с каузата, че ние се опитваме да направим едно ново начало в политиката. Всички знаем как 23 години нещата у нас се случват. Искаме да отворим нова, различна страница. А за да се случи това,  да сме различни, трябва първо да си признаем грешките. Никой досега не го е правил. Оттук нататък това ще стане практика – политиците да си признават грешките.

– За какво ново начало говорите, след като сте във властта 4 години и слизате от власт заради уличните протести?

– За това ново начало говоря – слизаш от власт и си признаваш грешките. Който казва, че е безгрешен или замита грешките си, замита това, което е направил, и покрива хора, които са сгафили. Това е грешният подход. Ние поставяме ново начало. Да – не се справихме с много неща. Но което и друго правителство да беше, то пак щеше да управлява в криза и хората по един или друг начин щяха да са ощетени. Така  е по цял свят.  И Господ да дойде, няма как да ни помогне. Виждате какво става във Франция със социалиста Оланд  – два пъти се е увеличила младежката безработица.

– Казвали ли сте на министър-председателя, че политиката на финансовия министър Симеон Дянков е грешна?

– Казвала съм го.

– Казвали ли сте в очите на Дянков: „Не сте прав“?

– Аз съм човек с мнение. И понеже съм човек, който излиза от системата на Министерството на финансите, изключително добре познавам тази система. Когато съм имала възможност, с г-н Дянков сме водили дебати, спорили сме.

– Защо тогава Дянков беше толкова силният човек?

– Той беше вицепремиер, нека да не забравяме.

– Но защо всички му вярвахте, вървяхте като слепци зад него?

– Категорично не мога да се присъединя към това определение. Казвала съм си мнението, но една птичка пролет не прави. Неслучайно г-н Борисов казваше: „Те, министрите, го мразят, те му се сърдят и т.н.“ Да, много често се е случвало да спорим тежко с Дянков. Но в крайна сметка Борисов е премиерът и той носи цялата отговорност. Той преценява до каква степен ще се съобрази с Дянков или с друг министър. Въпрос на компромиси. Балансът е много важен и в него основна е ролята на лидера.

– Опитвали ли сте се с женски такт да туширате пожари в правителството?

– Аз съм емоционална, не съм от най-тактичните, прекалено директна съм. Имам интуиция, но обикновено влизам с бутонките, казвам си всичко директно и дори брутално. Това ми е „изяждало“ главата много пъти, но въпреки всичко смятам, че по-добре е да съм директна и да съм си го казала честно, а пък този, който трябва да вземе решението, да си прецени. Това ми е от зодията, аз съм Стрелец. И съм много огнена. И съм много емоционална. И ако не съм си го казала, ще се изям.

– Най-тежката ви битка в това правителство?

– С г-н Дянков имахме различен начин на мислене и на приоритет. Много пъти съм му казвала: „Добре де, Симо, хайде, събери ни икономическите министри, дай да си говорим.“ Понеже съм проактивна, както вече ви казах,  и това ми изяжда и главата, защото все давам акъл и мнение.

– А Дянков какво казваше?

– „Да, да, ще ви събера.“ Е събирали сме се, но…

– Имало ли е случай, в който, след като сте разбрали, че Дянков не е прав, да отидете при премиера, да тропнете пред него и да му кажете: „Дянков греши!“?

– Имала съм такъв случай.

– И какво се случи, какво каза премиерът?

– Каза, че ме разбира и ме подкрепя, но понеже ставаше въпрос за заплатите на АПИ, нямаше как премиерът да се съгласи само за ресора, за който отговарях аз. Това беше неговият аргумент. Много се борих тогава да се увеличат заплатите в АПИ, водих много тежка битка с Дянков, смятах, че е несправедливо отношението към служителите в тази агенция, но Дянков се наложи.

– Разплаквали ли сте се от безсилие?

– От яд съм се разплаквала. Емоцията моментално ми надделява.

– Приятелите ви за какво ви упрекват?

– Някои от тях ми се чудят как имам нерви, как ми се занимава с всичко това. Казват ми: „Добре, защо се занимаваш, виж какво става, не се прибираш, не спиш? И накрая никой няма да те оцени, никой няма да те похвали и най-доброто да направиш, все за нещо ще си виновна.“ Имах възможност да правя докторантурата си в чужбина – отказах се, не исках да напускам България. На тези, които ме питат защо, отговарям: „Ако всички избягаме, ако всички си кажем „майната й на държавата, има друг път за нас“, кой ще остане тука, на кого ще оставим тази държава.“ Аз искам да живея тука и не искам друг да решава вместо мен и затова се дразня и на младите хора, които не гласуват, а само критикуват.

– Премиерът ви определи като отличничката на кабинета. Знаете ли колко ревност събрахте сред колегите си?

– О, много! Аз и преди да ме определи като отличничка, събирах много ревност, защото имах щастието да водя ресор, в който, каквото и да направя, то е видимо. А в училище никога не съм била отличничка – имала съм и петици, даже и една четворка, която не мога да си простя. Но аз не съм човек на крайностите – нито харесвам двойкаджиите, нито харесвам пълните отличници.

– Вярно ли е, че сте влюбена в премиера Борисов?

– Глупости! Това е абсурдна измислица на жълтите вестници. Скоро и космонавт ще ме изкарат.

– Имате ли проблем със семейството?

– Нямам никакъв проблем.

– Не се развеждате със съпруга си?

– Не, не, в никакъв случай не се развеждам. Имаме прекрасни взаимоотношения в семейството. И с премиера си общуваме семейно заедно със съпруга ми. Често заедно вечеряме, имаме прекрасни взаимоотношения.

– Не сте свили с Борисов второ семейно гнездо в негов апартамент на ул. „Любен Каравелов“?

– Не, не. Аз дори не знаех, че той има апартамент на „Любен Каравелов“. Добре че излезе в медиите, за да разбера, защото там винаги има една патрулка.

– Когато видяхте тези писания във вестниците, какво каза съпругът ви? Не изревнува ли?

– Съпругът ми не е ревнив. Беше много сладък моят мъж, когато му казах: „Вече съм на първа страница и на „Галерия“.“ Той ме погледна и каза: „Ама с някакви грозни снимки ли?“ Викам: „Не, с Бойко.“ Отговорът му беше: „А, добре.“ В нашето семейство си имаме, първо, изключително доверие. Второ, моят мъж е пътувал много често с мен. Ние сме били заедно и с Борисов. Това, което се пише, е толкова нелепо, че дори няма какво да го обсъждаме.

– Защо се появи?

– Защото когато съм т.нар. отличничка с високия рейтинг и едва ли не човекът, който дърпа напред много неща, няма с какво друго да ме потопят.  Аз не съм в схеми, не се заигравам, нямам любовник, та дори той да е премиерът. Няма с какво да ме хванат и вече се чудят какво да измислят.

– Притесни ли ви в началото тази информация?

– Единственото, което мразя, са доноси, мръсотии и всякакви такива гнусни, гадни неща. Всички знаят, че това е бутафория. И няма нормален човек, който да го приеме за истина. И до ден днешен аз говоря на Борисов на „вие“ и никога не съм му говорила на „ти“. Възпитана съм в семейство, в което уважаваме институции, уважаваме държавата. Той е министър-председател, макар в момента и бивш, аз не съм си позволявала дори в неформална обстановка – пътували сме много, вечер не сме пред медии, а само сред няколко министри, да му говоря на „ти“. Никога!

– Партизанската внучка. Обидно ли ви е, когато така ви казват?

– Напротив, гордея се. Смятам, че това, което съм, се дължи на здравите ценности в семейството ми. Баба ми Лиляна Павлова, на която съм кръстена и на която казват, че много приличам, имаше дупка в крака от изтезанията в затвора. Дядо ми е бил партизанин. Преди месец и половина получих писмо от възрастен човек, на 92 години, който казва, че е бил негов съратник в София – дядо ми го е закрилял, приютявал го е от тези, които го търсят. Този човек ми пише: „Вие много приличате като дух на него.“ Как да не се радвам! Дядо ми е бил и четири мандата депутат, бил е министър на околната среда и министър на химията, ръководил е и завод. Мога само да се поуча от това, което е той.

– Голяма грешка е, че досега говорите само за магистрали.

– Никой за друго не ме е питал.

– Домакиня ли сте, готвите ли?

– Не готвя. Това не го правя. Не съм добра домакиня.  Добре че моят мъж обича да готви. Много му харесва. Майка ми, която е рускиня и която като една истинска крепителка на семейството се грижи за нас, крепи ни отзад, тя готви основните ястия.

– Заедно с нея ли живеете?

– Тя живее в съседния апартамент и много е удобно, защото помага за гледането на детето.

– Като се приберете вечер в 21-22 часа, какво прави съпругът ви?

– Той ме чака, вечеряме заедно. Ако майка ми не е сготвила, той ме изненадва с интересни неща на масата.

– А ако сте седнали на вечеря и в това време се обади Борисов и ви привика, както често се сещаше в 22 да викне министрите, какво ще правите?

– Той винаги се е съобразявал с мен, с това, че имам семейство. Аз съм от малкото министри, които никога не ни е викал късно вечер или по нощите. Той познава дъщеря ми София и нейната любов към мен. Тя също много го харесва. Може да не ме пуска да излизам, но като й кажа, че отивам при Бойко Борисов, тя отговаря: „Добре. Щом е с Бойко Борисов, няма как, той ти е шеф.“ Борисов винаги се съобразяваше със семейството ми. Звънял ми е, да кажем в 6-7 часа сутринта, вечер към 8-9-10 часа, но никога не си е позволявал да ме вика. Може би именно заради толерантността към детето.

– Стана ли политиката наркотик за вас?

– Не.  Политиката въобще не ми е наркотик. Не се възприемам като политик, защото съм преди всичко експерт и никога не съм се асоциирала с политиката.

– Какво загубихте в личен план, отдавайки толкова много време и енергия от себе си на професията си, на обществените  изяви?

– Не смятам, че съм загубила нещо. Не съм човек, който може да си седи вкъщи да си гледа детето. Още на шестия месец след нейното раждане се върнах на работа и бях прецедент в Министерството на финансите. А исках да се върна на третия, на трябваше да гледаме болната ни баба. Бутането на количка е много приятно, гледането на бебе е много хубаво нещо, ама не е за мен.

– Ако дядо ви беше жив, за какво би ви упрекнал?

– Всички казват, че моята прекалена прямост е била типична и за дядо ми. И като министър е бил недолюбван, защото е бил директен и прям. Вероятно днес би ми казал: „А, бе, бъди по-хитра, не бъди толкова пряма! Не си показвай толкова много емоцията!“ Но като не мога да бъда друга…

Интервю на Валерия Велева, в. „Преса“

Loading...

2 коментара

  1. „Добре. Щом е с Бойко Борисов, няма как, той ти е шеф.“ каза:

    Тая напращяла дореста Милимунда е една Искра Фидосова с детско личице и мозък на кокошка. Първенюшка простотия от петите, чак до кръста.

  2. GG каза:

    Самореклама!

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране