04.03.2013 | 19:31
Проф. Каприев: България няма своя Аденауер
Трябва ни личност, която да сложи нещата в ред, дори с цената на политическото си самоубийство

Г-н Каприев, какво научихме от протестите за себе си като общество?

Аз лично за себе си нищо не научих, защото за мен това е нещо, което вече сме живели. И по-специално, в началото на 90-те години. Не си правя илюзии, че ситуацията е същата. Тя сега е много по-сложна за протестиращите. Защото ние тогава сменяхме системи. Не че знаехме какво ще правим, но бяхме много по-наясно какво искаме да махнем. Докато сегашните протестиращи, както се развиха събитията, нито знаят какво наистина искат да махнат, нито какво точно да наложат. Или по-скоро, всеки знае за себе си различни работи. Т.е., имаме един спонтанен бунт, исторически сравним със селско въстание. Средновековните селски бунтове са представени неправилно в учебниците ни по история. Когато са избухвали, това е било бунт на децата срещу техния баща, феодала, когато той не си изпълнява задълженията. Това не са антифеодални, а профеодални въстания. Ние имаме точно това в момента. Видяхме как негативно се развълнуваха протестиращите, когато падна правителството, защото те апелираха към правителството. И правилно. В бунта, както във всеки бунт, постепенно се включват какви ли не хора, и структури, и интереси, и платени манипулатори. Но поне в началото това беше взрив, бунт на беднотата. Симпатизирам на този бунт, защото трябва да се говори, не може да се страда мълчаливо в къщи, в кьошето, както ние много добре умеем. Не искам да говоря за гражданско общество сега, то има други мерки. Говоря за спонтанния бунт, за взривената злоба на роба. Симптоматично и с позитивен ефект е, че ден след получаване на големите сметки, хората излязоха на Орлов мост. Кой как яхва вълната и какви политически дивиденти изтегля, е втора тема. А първата тема е, че беднотата се взриви и беднотата се самоорганизира. Това е изключително позитивно послание. Да, важно е и с колко ще паднат цената на тока и лихвите за парното, но най-важното беше тази спонтанност, взрив, този хаос, от който може да се роди и някаква сериозна структура.

Т.е., вие очаквате устойчивост на гражданския натиск и нов политически субект?

Да си спомним, че през 1997 г. през Виденовата зима бунтът също беше икономически. И се превърна в политически. Няма как едно социално движение да не стане политическо. Но началото на един такъв бунт и крайният политически ефект от него не са задължително в причинна връзка. А този спонтанен взрив е един размахан пръст към политиците ни да си отварят очите, за да не им ги отваря някой друг от улицата. Тълпата понякога става неконтролируема и белята може да е голяма. Това, което става в момента, реакцията на политическата класа, опитът й да препарира бунта до голяма степен е успешен – виждаме го в Обществения съвет и ще го видим в много други неща. Сега ще видим и кои от стачниците ще капитализират политически участието си.

Как разчитате посланията, които са полярни?

Е, протестиращите ако бяха професори по политология, най-вероятно щяха да бъдат консултанти на политическите централи… Ние много хвалим образоваността и любознателността на българина, като че ли това е вярно, ама то не е. И средният българин, като всеки „среден“ по света, е слабо образован, включително и политическата му култура е ниска. Затова не трябва да се стряскаме, че от устата на един човек в рамките на едно изречение влизат две взаимоизключващи се изисквания, например за антимонополна политика и за отмяна на електромерите. Ние не бива да очакваме от улицата да формулира задачите, трябва да се научим да разчитаме посланието. За да лекуваме не симптомите, а болестта. Болката ще я чуем, но трябва да видим кое е произвело този вик. И това е отговорността на институциите, управниците, анализаторите. Защото проблемът с парното е всъщност проблемът с доходите. И трябва да знаем колко е бедна и колко е богата държавата, но да знаем, че никакви пари не могат да се преразпределят, докато се краде бандитски в нея. Значи трябва да се намери власт, която да удари по масата. И има такива прецеденти и знаем как това става. Моят учител Цимерман ми каза в началото на 90-те години: сигурно имате черен пазар, бандитизъм, недоимък, това е като при нас след войната. На третата година Аденауер удари обаче по масата и каза: Стига толкоз!. И за три месеца очисти всичко това. Тогава казах: Но ние нямаме Аденауер, професор Цимерман. И продължаваме да го нямаме. Т.е., трябва да има някой готов да пожертва не само спокойствието си, а може би и здравето си, в екстрем – и живота си, във всеки случай да бъде готов да бъде псуван от всички милиони свои сънародници, но да вкара нещата в ред. Ние нямаме политическа воля за това в България и нямаме човек с такава воля, който да пожертва себе си. Не искам да правя икона на никого, не дърпам наляво или надясно, но България има такъв политик, който веднъж го направи ефективно. Това е Иван Костов, който провали политическото си бъдеще, поемайки страната през 1997 г. Според мен, той знаеше, че след реформите на кабинета и края на мандата му, ще е почти никой в политиката. Той беше за един мандат, един самоубийствен мандат. Не ангажирам никого с личното си тълкуване. Мисля, че това беше такъв жест, защото след излизане от криза няма кой да гласува за теб. И реформи никога не се правят с бели ръкавици и папионка. Т.е., търсим такъв държавен мъж, но в други обстоятелства. И като се оглеждам в нашата политическа фауна, не виждам такъв човек в момента. И дори в потенциал не го виждам. А трябва да намерим такъв политически „самоубиец”. Той сигурно ще излезе пак от средите на политиците професионалисти. Но трябва много добре да си отваряме очите кого избираме. Ще цитирам Андрей Райчев, който казва, че денят за размисъл в България не е преди, а след изборите. А трябва да се научим да мислим, преди да гласуваме.

Не е ли възможно обединение около приоритети?

От кого? От политическите партии? Нали виждате, че има политическо съзаклятие между всички партии в България. Няма осъден политик, няма да има осъден политик! А това, за което говоря, предполага осъдени политици. Но има завера – аз няма да те закачам, ти няма да закачаш мен. Това е смъртоносно.

А може ли да се излъчи сред интелектуалните ни авторитети, гласът на големите интелектуалци не се чува през тези дни?

Няма как, защото ако е интелектуалец, той мисли в други режими, той не може да бъде ефективен оперативно. Това е по-стратегически тип мислене. Политикът, разбира се, трябва да е образован, но и да може да взема оперативни решения. Интелектуалецът обикновено изчаква, отдръпва се и му е необходима дистанция. А сега няма време, даже часовникът ни върти вече назад. Интелигенцията не мълчи, мълчат интелектуалците. Интелигентът е говорител и говорящ в ситуацията и в обществото. Интелектуалецът говори обикновено по-късно, а не успоредно със събитията. Не бива да го обвиняваме. Интелектуалците са стратези.

След всеки голям социален бунт се раждаше нов политически проект- НДСВ, ГЕРБ, сега очаквате ли го?

И двата примера са в една посока, без да ги отъждествявам. И двете са клиентелистки партии. Ако пак тръгнем към такъв тип „проект”, то ще е точен отговор на въпроса „Оти го ручахме жабето?“. Ако това е естественото развитие на българския политически живот, ние сме загубени. Това ще е движение към провал. Ние сме научили два хода – направим няколко крачки напред и идват или клиентелистите, или абонираната за властта социалистическа партия. След което търсим поредния спасител. Това е банално и лошо. Трябва да измислим промяна на модела. Но как да дойде това от нашия политически елит? Той у нас се самоотглежда, възпроизвежда се. Не е въпросът само в образованието, уменията да се управлява се добиват на терен. Трябва да сте чиракували, където има майстори да ви научат. Но учителят трябва да е добър.

Какви са вашите страхове, може ли ситуацията да излезе извън контрол?

Аз нямам страхове от тази ситуация. Тя може да бъде повлечена в негативна посока, но мисля, че не отиваме към апокалиптичен сценарий. Мисля, че отиваме към някакъв тип нормализация, но за съжаление се вземат палиативни мерки. Следих внимателно речта на президента Плевнелиев в Народното събрание. В съдържателната си част тя ми хареса, с няколко много разумни предложения и няколко много разумни „не“-та, като например това за отзоваването на депутатите. Хареса ми речта, но това е речта на капитана, който е установил къде са пробойните в кораба и отива да ги запуши. Не иска обаче да смени кораба с по-нов.

Ще привлече ли гнева към себе си?

Той е осъден да не може да привлече гнева към себе си, защото е единствената легитимна власт в България в момента. Това няма да се допусне. В момента и на парламента му цъка часовника. И разиграването на топката с даване и връщане на мандати има за повод продължаването на живота му, но парламентът си е пътник. Така че, както се случи и на президента Петър Стоянов тази роля през 1997 г., на президента Плевнелиев се пада да бъде докрай единствената легитимна власт. Не мисля, че има опасност за президентската институция, но се надявам той мъдро да сформира служебен кабинет, който да не взриви втори кръг от протести. Защото ако кабинетът е от „Б“ отборът на ГЕРБ, ще стане страшно. Независимо дали е „сенчест“ или не. Хората са информирани, работят с интернет и знаят кой кой е. И ако отново влязат на власт клиентите на ГЕРБ, нещата ще станат неконтролируеми.

Смятам при това, че 23 годишни преходи в историята няма. И Френската, и Октомврийската революция продължават до няколко години. Историята не търпи дълго хаос. А ние сме 23 години в преход. Това клише обслужва политиците и мутрите. Най-късно през 1998 г. вече имахме установена политическа, социална и, уви, икономическа структура. Тя работи оттогава, а нейните създатели ми обясняват, че се движим нанякъде. Накъде? Както добре каза Иван Кулеков, имахме хоризонти и хоризонтите се доближиха и ние видяхме, че това е стена. И на стената пише „край“. Затова допускам, като хипотеза, че в момента влизаме във втори преход след 1989 г. И че започваме един преход, който се надявам да е към нормализация, мислена от перспективата на общочовешкото. На просто човешкото. Сега се правят опити да се разруши една отвратителна система, дали успешно, ще видим, която функционира вече 15 години. А това е достатъчно много време за един самостоятелен исторически период.

Коментатор

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране