В бляновете си великият Васил Левски вижда хората да избират свободно своите управници и всичко „зависи от вишегласието“. Днес и това право е обект на посегателства, заяви държавният глава Румен Радев на възпоменателната церемония в София по случай 146 години от гибелта на Апостола на свободата.

„На тази дата се явяваме на символичен рапорт пред паметника на Апостола. За да му кажем какво става с неговата и нашата България“, подчерта президентът и припомни идеите на Левски за чистата и святата република, за братството без оглед на вяра и народност.

„Още ли народната работа стои над всичко или вече й казваме просто политика?“, попита в словото си Румен Радев. Държавният глава посочи, че от Дякона са останали малко записани думи, но те са достатъчни, за да разберем, че мечтите на Левски за свободна България не са напълно осъществени днес.

Президентът изтъкна, че Левски ни е показал, че робът може да е свободен, както свободният може да погуби свободата си, защото това е въпрос на избор и борба. „Левски загуби себе си, но спечели за цял народ. Днес най-добрата почит към Апостола не са венците, а съзнанието, че не думи трябват, а дела. Че съдбата ни не е в ръцете на неколцина, а в нашите дружни усилия“,  подчерта държавният глава Румен Радев, цитиран от прессекретариата на държавния глава.

По думите му Васил Левски надживява всички превратности на новата ни история. „Днес портретите му висят в много кабинети като икони в запусната черква“, заяви президентът и допълни, че вярата в родината и волята за истина и справедливост са по-силни от всяко униние и именно благодарение на тях Апостола е събудил народа и го е повел към свободата.

Публикуваме цялата реч на Радев:

Преди 146 години бе обесен Васил Левски. Оттогава близо век и половина на тази дата се явяваме на символичен рапорт пред паметника на Апостола. За да му кажем какво става с неговата и нашата България. Какво става с чистата и святата република? С братството без оглед на вяра и народност? Още ли народната работа стои над всичко или вече й казваме просто политика

От Дякона не ни останаха много записани думи. Но и те са достатъчни, за да разберем какво мисли той за нашето време. В републиката, пише Апостолът, „всекиму ще се държи сметка за делата“. Така ли е днес? „Работим изцяло български и не искаме да се водим по никого извън Българско“, заявява Левски. Но така ли е днес? В бляновете си великият карловец вижда как хората избират свободно своите управници и в тази нова България „всичко ще зависи от вишегласието“. Днес и това право е обект на посегателства.

Неслучайно пред османските власти Левски изрича едни горчиви думи: „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Левски надживя всички превратности на новата ни история. Неговите портрети висят в много кабинети като икони в запусната черква. Но вярата в родината и волята за истина и правда са по-силни от всяко униние. С тях един дякон събуди цял народ и го поведе към свободата. Научи ни, че не само времето нас обръща, но и ние него обръщаме. Показа ни, че дори робът може да е свободен, както може и свободният да погуби свободата си, защото това е въпрос на избор. Въпрос на борба.

В тази борба Левски загуби себе си, но спечели за цял народ. Днес най-добрата почит към Апостола не са венците, а съзнанието, че не думи трябват, а дела. Че съдбата ни не е в ръцете на неколцина, а в нашите дружни усилия.

Поклон пред делото на Васил Левски.

Да живее България!