До вчера изглеждаше, че в обществено-политическия живот на България не може да съществува нищо по-семпло от Цветанов. Днес вече е видно не само, че може, ами той даже е главен прокурор.

Прав е държавният глава, че атаката срещу него и семейството му става уродлива. Ама то е и логично. Семплото по принцип се оглежда в семпло огледало, комуникира със семпли себеподобни, влияе се от семпли внушения, разбира само семпли схеми и конструкции. И лесно става уродливо, поради щото всяка комплицираност в човешките и обществените взаимоотношения му е недостижима за възприемане.

Семплото схваща само прости рецепти. Като за компот. Сипва в буркана зашеметяващи понятия като „държавна измяна“, „нарушения на Конституцията“, долива питане до Конституционния съд (дето някой друг го е писал, за да не изглежда чак толкова семпло), джурка и… вади СРС! О, Цветанов, къде си!?! И като лъсне пред цял народ колко семпло се е опозорил, та чак е на ръба на закона, вземе та се нацупи. Прекратява, видите ли, всякакви контакти с президентството. А за оперативките в сряда в премиерския кабинет какво да кажем, те като как се имат с разделението на властите?

Семплото разбира само от македонския принцип „Я що кажем, туй е право!“ Семплото третира себе си като истина от последна инстанция. Борави със семпли, къси изречения, без подчинени вметки и много запетаи, разбира от къси команди и прости сценарии.

И те, сценариите, винаги са семпли. Именно поради това толкова бързо се израждат в зловещо изпълнение, когато ги разиграва нещо толкова високо сложено в държавата.

Винаги подгонва нарочения „за приключване“ бизнесмен, когато е известно, че е заминал за чужбина. Баневи, Арабаджиеви, Миньо Стайков, Цветан Василев, сега Васил Божков. Семпличко, обаче пък колко холивудски звучи, като кажеш, че ще го дириш чрез Интерпол, Европол, червени бюлетини, дрън-дрън. Екшън! Да се огледат и да се преброят следващите. Защото сценарият е семпличък, ясна е поръчката – един по един до един. За да Му е спокойно.

Схемата е семпла – върви се неотклонно, като таран, към тотално всяване на страх. Точно затова е и толкова зловещо. И вероятно заради това са толкова стреснати и толкова плахи всички, които преди месеци обясняваха, че личността на Гешев няма никакво значение. Не е вярно, уважаеми, личността винаги има значение! И колкото по-семпла е интелектуално и професионално, толкова по-опасна за нацията може да е тя. Още повече, когато съпротивителните сили на тази нация са изсмукани от 10-годишното властване на Батките.

Когато преди месеци викахме, че има опасност от прокурорски произвол, като предупреждавахме, че избирането на Гешев е зловещо и чревато с неподозирано тежки последствия за държавността, тогава мълчанието беше някак конфузно. Днес, когато казваме, че идат репресии, дано ни чуят. Дано се стреснат. Дано се опълчат.

Таня Джаджева, „Дума“