Трите мобилни оператора – А1, Виваком и Йетел, ще получат близо 400 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, за да не останат без телевизия и интернет около 350 000 българи, както и да се преодолее „цифровото разделение“ между града и селото.
Всеки един от мобилните оператори ще подпише по два договора за изграждане на цифрови мрежи с държавата на церемония в Министерския съвет в сряда, съобщи правителствената информационна служба.
Дейностите са на обща стойност 433 613 866 лв. без ДДС, от които 390 027 846 лв. без ДДС са от Националния план за възстановяване и устойчивост.
„А1 България“ ЕАД печели поръчката за изграждане на цифрова мрежа за Северозападен (50.6 млн. лв.) и Северен централен (70.3 млн. лв.) региони.
За „Виваком България“ ЕАД са Югоизточен (65.6 млн. лв.) и Североизточен (55.5 млн. лв.) региони.
„ЦЕТИН България“ ЕАД (част от групата на „Йеттел България“) печелят поръчката за Югозападен (74.7 млн. лв.) и Южен централен (73 млн.лв.) региони.
Всяка една от трите фирми осигурява и собствено участие при реализацията на цифровата свързаност в регионите.
При отварянето на предложенията транспортното министерство съобщи, че осем кандидати са подали предложения. Не е ясно кои са отпадналите.
Срещу начина на провеждането на процедурата се обяви Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Недоволството им беше продиктувано от ограничителните и дискриминационни, според тях, условия в процедурата.
Още през април БАБТО прогнозира, че поръчката е направена за трите мобилни оператора.
Това е причината браншовата организация да сезира Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.
Целта на процедурата е изграждане на оптична свързаност на 185 общински центъра. Инвестицията от близо 450 млн. лв. трябва да доведе до цялостно подобряване на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ).
Около половината от населените места, обхванати по процедурата, са в отдалечени, селски и слабо населени райони, където няма пазарен интерес към изграждането на мрежи с много голям капацитет – високоскоростен интернет и телевизия. След изпълнението на проекта трите мобилни оператора имат задължение да осигурят безвъзмездна поддръжка на свързаността за държавната мрежа за следващите 20 години.
Мобилните оператори всячески се опитват да възпрепятстват прекратяването на договори по искане на абонатите. Дори човек да си плати неустойката от три месечни вноски, пак не е сигурно, че ще се раздели с оператора, пише СЕГА.
Това става ясно от съдебните дела, които телекомите са готови да водят с години.
Върховният административен съд (ВАС) е потвърдил тези дни решение на Софийския административен съд (АССГ) да отхвърли жалба на „Йетел България“ (Yettel) срещу Комисията за защита на потребителите. Председателят на КЗП е издал заповед, с която забранява на телекома да възпрепятства правото на потребителите да прекратят договорите си. Оказва се, че въпросният мобилен оператор не отразява в своята система подадените заявления за отказ от услуги дори когато са заплатени всички парични задължения, включително и неустойките за предсрочно прекратяване.
Върховните магистрати приемат мотивите на КЗП и АССГ, че това е нелоялна търговска практика, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.
В случая става въпрос за съзнателно недобросъвестно поведение на служител на дружеството, който е приел заявление на потребител, подписал го е и е взел 150 лв. неустойка за прекратяване на договора. Въпреки че заявлението е било внесено, то не е било регистрирано и приетата от служителя сума от 150 лв. не е била отразена като платена по абонатната сметка на потребителя.
Случаят е още от април 2023 г., но „Йетел България“ вместо да признае грешката и да коригира поведението си, води дела в продължение на две години. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Наскоро КЗП информира и за друг скандален случай отпреди два месеца с починал абонат на Yettel. Неговите наследници са били подведени от служители на компанията да платят петкратно по-висока сума, отколкото е било действителното задължение на починалия. От тях е поискано да заплатят 312.43 лв., но след проверка на КЗП е установено, че реалното задължение по договора е с 252 лв. по-малко. Не по-малко скандално е, че операторът е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора на починалия абонат.
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие решения, с които осигури условия за по-ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър в обхват 900 MHz от трите мобилни предприятия – „А1 България“ ЕАД, „Виваком България“ ЕАД, „Йеттел България“ ЕАД.
На трите предприятия е предоставен допълнителен честотен ресурс от 2х0.4 MHz, като с оглед създаване на условия за оптимално използване на спектъра и повишаване качеството на предоставяните мобилни услуги, предстои да бъде извършена реорганизация на честотния спектър в обхвата.
Във връзка с гореизложеното „А1 България“ ЕАД, „Виваком България“ ЕАД и „Йеттел България“ ЕАД планират оперативния процес да започне в 00:30 часа на 15.03.2025 г. и се очаква да продължи до 06:00 часа на 15.03.2025 г.
В този период е възможно да се появят временни затруднения, при осъществяването на връзка в обхват 900 MHz, от потребители, които ползват телефони, поддържащи основно гласови услуги (за 2G и 3G технологии).
Потребителите на телефони, поддържащи 4G и 5G технологии няма да бъдат засегнати.
КРС ще следи протичането на процеса на оптимизация съгласно приетите решения и предоставения оптимизиран радиочестотен спектър на трите предприятия.
Оптимизацията е част от дългосрочните усилия за подобряване на мрежовото покритие и качеството на услугите. След приключване на планираната оптимизация КРС ще извърши проверка, с цел осъществяване на контрол на извършените дейности.
Популярният журналист Иван Бакалов изригна срещу един от големите мобилни оператори – А1, които с ловък трик му удължили срока на договора с 2 години, без той да го желае. Оказало се, че развалянето на контракта е живо ходене по мъките и е умишлено усложнено. Ето целия пост от стената на Бакалов във Фейсбук:
„В А1 работят професионални мошеници. Май ги избират с кастинг. Не че във Виваком са различни, но за тях друг път.
Поисках да си пусна интернет от А1, по-бърз, по-евтин от този на Виваком, който имам. Служителят ме успа да си включа и телевизия, по-евтино. Викам добре. Накара ме да се подпиша няколко пъти на екранче. И чак после ми каза, че това е обръзано и с телефонния ми номер, удължава му срока на договора с две години. А аз не искам. И поисках да анулира договорите, които току що съм подписал. Не можело. Като се обадели за инсталацията, тогава да им откажа. Това след месец. Тук се крие измамата.
Звънях на центъра за клиенти на А1, пет пъти, догато стигна до оператор. Отказваше ми, че съм имал неплатена фактура. Вероятно предплащане за току що сключения договор, защото другата я платих. Операторът ми обясни, че вече имам в сила нови договори, но мога да ги откажа в седемдневен срок. Да отида в офис на А1. Служителят, при който подписах в мола на Цариградско, вече ми беше отказал да ги анулира. Затова отидох в офиса срещу „Плиска“. Оттам ме пратиха в офиса, в който съм подписал.
Получих на мейла подписаните договори, зип-файл с „дигитално разписани документи“.
Поисках да го разархивирам, иска ми парола. Получих есемес, с който ме поздравяват като техен клиент, и ако искам да си управлявам акаунта, да говоря с някакъв чат-бот.
Заради цялата тая дандания не искам да чуя за А1. Само предплатени телефони вече. А се чудех на на сина ми, който от години е само с преплатена карта и отказва систематично абонамент.
Мобилният оператор А1 вдига на цените на месечните абонаменти, в които са включени спортните телевизии „Макс спорт плюс“ и „Диема екстра“ и филмовите канали HBO/Cinemax. Увеличението ще влезе в сила от юли 2024 г.
„Информираме Ви, че от 1 юли влизат в сила промени на месечните абонаментни такси на допълнителни ТВ пакети/основни ТВ услуги. Промените са, както следва: Месечната абонаментна такса на всеки един от допълнителните ТВ пакети MAX Sport Plus, DIEMA XTRA се увеличава с по 1 лв./мес. Месечната абонаментна такса на всеки един от допълнителните ТВ пакети HBO и HBO&Cinemax се увеличава с по 2 лв./мес. Месечната абонаментна такса на основната ТВ услуга, която включва някой/и от пакетите MAX Sport Plus, DIEMA XTRA, HBO и/или HBO&Cinemax, се увеличава както следва: за пакетите MAX Sport Plus и DIEMA XTRA с по 1 лв./мес., за пакетите HBO и HBO&Cinemax се увеличава с по 2 лв./мес. Цената на всеки един от допълнителни ТВ пакети MAX Sport Plus, DIEMA XTRA, HBO и HBO&Cinemax, както и основната ТВ услуга, в която е включен някой/и от тях, се увеличава както следва: за пакетите MAX Sport Plus и DIEMA XTRA с по 1 лв./мес., за пакетите HBO и HBO&Cinemax се увеличава с по 2 лв./мес.“, пише в съобщението на оператора.
„Промените на цените се определят от тенденцията за нарастващата стойност на премиум филмово и спортното съдържание в световен мащаб, както и подобряване на качеството на предоставените услуги. Във връзка с посоченото увеличение на месечните такси на допълнителните ТВ пакети или на основните ТВ пакети, може да предприемете действия по отказ от съответната услуга във всеки един магазин на А1 или на неговите търговски представители в срок от 1 месец след получаване на уведомлението“, поясняват още от А1.
И трите мобилни оператора – Виваком, А1 и Йетел – работят на свръхпечалба, но въпреки това вдигат цените. Само в рамките на 12 месеца – от февруари 2023 до февруари 2024, цените на телеком услугите са били увеличени едностранно с между 19.7% и 24.5%.
Същото е положението и с банките – постоянно увеличават размера на съществуващи такси и въвеждат нови такива. А на вас ви прожектират украински знамена и ви обясняват, че Путин ще ви нападне всеки момент и организират бдения за някакъв данъчен измамник Нахални, който се оказва, че си е умрял от тромб след разходка.
Естествено т.нар. „българско“ правителство и сътрудничещият му медиен октопод няма да каже и дума срещу „спонсорите“ и рекламодателите си, а ще ни плакнат с евтина пропаганда с геополитически привкус и с това кой от сглобката да бъдел външен министър.
Какво значение има кой заема точно този пост в колония, която е изцяло подопечна на Посолството и респективно няма право дори да си помисля да провежда каквато и да било външна политика, освен „селфи“ сесии на шайка тунеядци и кукли на конци!
Винаги е добре стадото да се подплашва с викове: „вълк, вълк“, за да не се дърпат, когато започне стригането!
И третият мобилен оператор обяви точния процент, с който иска да вдигне цените на услугите си.
А1 съобщи, че ще приложи повишение с 9.5% – колкото е средногодишният Индекс на потребителските цени, обявен от НСИ за 2023 г. Същия индекс смята да използва и „Йеттел“. „Виваком“, който първи обяви, че ще прави индексация, залага друг индекс – инфлацията в края на миналата година, която беше 4.7 на сто.
От обясненията на А1 се разбира, че ще смекчат удара на поскъпването с бонуси за абонатите си. А от догодина телекомът щял да промени общите си условия, така че да даде повече права на потребителите. Това обещание показва, че все пак общественият натиск донякъде работи и мобилните оператори ще ревизират неравноправните клаузи.
Индексация няма да има за абонаментните планове за хората в неравностойно положение, подчертават от А1.
Какви са обещаните бонуси:
– неограничени национални минути.
– неограничен мобилен интернет на максимална скорост.
– 200+ ТВ канала.
– максимална скорост на домашен интернет, спрямо възможностите на използваната технология.
– ваучер на стойност 50 лева за закупуване на ново устройство при подновяване на договор.
Всеки потребител може да избере и заяви по един бонус за всяка услуга, уточняват от компанията. Заявките ще се приемат в периода 1 – 31 март. Бонусите ще бъдат валидни до края на 2024 г.
А ето и промените, които А1 смята да предприеме в договорните условия с клиентите си догодина – „в отговор на обществената дискусия за балансиран и клиентски-ориентиран подход“:
– право на отказ от договор без неустойки при бъдещи индексации на месечните такси.
– въвеждане на реципрочност, която ще даде възможност за намаляване на месечните такси при официална дефлация от над -2%.
– поставяне на праг за индексация на месечните такси от минимум 2% средногодишен Индекс на потребителските цени.
А1 изтъква, че се налага да вдига цените, за да има достатъчно средства за инвестиции.
Изпълнителните директори на две от трите водещи телекомуникационни компании в България – “A1 България” и “Виваком”, Александър Димитров (действащ директор) и Атанас Добрев (директор до 2021 г.), са поддържали близки приятелски, а в определен момент – и бизнес връзки (чрез компаниите на техните съпруги). Освен това, преди няколко месеца Димитров е бил разследван от акционерите на A1 във Виена за сделка на неговата съпруга с неговия конкурент и приятел Добрев за “Телеком Албания” (“Telecom Albania”). Въпреки че не е открито никакво нарушение, историята е показателна за неформалните връзки, които обхващат българската телекомуникационна индустрия.
И докато Александър Димитров продължава да е начело на “А1 България”, Добрев напусна поста си във “Виваком” през декември 2021 г. след смяната на собствеността на телекома. През 2020 г. Спас Русев и “ВТБ Капитал” продадоха “Виваком” на “United Group”, основан от сръбския милиардер Драган Шолак. В момента тече тежка битка между “А1 България” и “Йеттел”, от една страна, и новите собственици на “Виваком” заради опита им да придобият “Булсатком” и по този начин да сложат ръка върху голяма част от телеком сектора.
“Интегритетът е основата на нашия бизнес. Честен. Справедлив. Прозрачен.”
Това е слоганът на една от водещите телекомуникационни групи в Централна и Източна Европа – “A1 Груп”. Заявката за интегритет обаче е под въпрос заради странна история, която излиза на яве тази година, свързана с изпълнителния директор на българския клон на групата (“A1 България”) – Александър Димитров. През пролетта на 2023 година той е разследван от екип специалисти на “PricewaterhouseCoopers Австрия” (PwC), наети от централата на “A1 Груп” във Виена. Поводът е негово предполагаемо тайно участие (чрез фирми на съпругата му) като скрит инвеститор в покупката на “Telecom Albania” през 2019 година и неговата последваща препродажба на унгарската компания 4iG през 2022 година.
Двете сделки, официално извършени от известните български бизнесмени Елвин Гури (от албански произход) и Спас Русев (по-късно заменен от Атанас Добрев), донесоха солидни печалби на инвеститорите. Албанският телеком беше купен за около 50 млн. евро и препродаден три години по-късно на цена от 120 млн. евро до 150 млн. евро, според различни източници.
Въпреки че проучването на PwC потвърждава повечето от фактите, предоставени на екипа от анонимен изобличител, PwC не намира “нередности” или “криминално релевантно неправомерно поведение” от страна на Димитров. Централата на A1 във Виена също не е предприела никакви публично обявени действия по отношение на предполагаемите лични инвестиции на семейството на Александър Димитров.
Австрийският Der Standard и BIRD също получиха достъп до сигнала на изобличителя и го проучиха внимателно, използвайки официални открити източници.
Личен въпрос
A1 официално не отрича транзакциите, но отговори на нашето медийно запитване с коментара, че това е “личен въпрос”: “Групата А1 и A1 България са запознати с информацията, на която се позовавате във въпросите си относно потенциални транзакции на съпругата на висш директор в А1 България. В тази връзка, независима международна организация беше наета да проведе задълбочен аудит в съответствие със стриктните и сертифицирани правила за вътрешен контрол на Групата А1. Резултатът от прегледа показа, че няма нарушение на корпоративните правила за съответствие и принципи, нито нарушение на каквито и да е съответни, приложими закони и разпоредби. Той заключи, че случаят се отнася до личен въпрос, който не засяга бизнеса на А1 в България или в която и да е друга страна, в която А1 работи. Правилата за съответствие са твърдо вкоренени в културата на Групата А1 и нейния български клон. Спазването на строгите правила за съответствие формира поведението и отношението на всички мениджъри и служители”, казва А1 в официалното изявление след изпратените въпроси.
Сделката: Русев, Гури и Добрев са явно в нея…
Инвестицията във втората най-голяма телекомуникационна компания в Албания – “Telecom Albania” (преименувана на “One Telecommunications Albania” през юли 2020 г.) е осъществена чрез българската фирма “Албания Телеком Инвест” АД. Официално българските предприемачи купуват телекома от OTE Group (част от Deutsche Telekom Group) на 7 май 2019 г.
Финансирането за инвестицията идва от банков заем от 48.5 млн. евро от Първа инвестиционна банка (България), отпуснат на 9 май 2019 г. По-късно (вероятно през 2021 г.), заемът е рефинансиран от няколко банки, включително ОТП Банк Унгария, Банка ДСК България и Банка ОТП Албания, за основна сума от 37 млн. евро със срок на погасяване от 10 години.
Първоначално (към края на 2019 г.) основните акционери в “Албания Телеком Инвест” АД са Спас Русев (65%) и Елвин Гури (35%), според годишния финансов отчет на българската компания за 2020 г., публикуван в Българския търговски регистър. След транзакции през март и юли 2020 г. акционерите (към края на 2020 г.) вече са Елвин Гури (чрез Guri Enterprises B. V. – 35%, и чрез River Styxx Capital в ATI Ltd., Кипър – 19.2%) и Атанас Добрев чрез ATI Ltd., Кипър – 45.8%.
Според неофициална информация от наш източник, запознат със сделката, Спас Русев излиза от инвестицията в “One Albania”, тъй като в даден момент е трябвало да върне частния си заем от Гури и го прави, продавайки акциите си в ATI Ltd., Кипър.
Два официални търговски регистъра (тези на България и Кипър) потвърждават, че Атанас Добрев влиза в инвестицията в “Telecom Albania” през 2020 г., докато все още се явява главен изпълнителен директор на “Виваком” – основен конкурент на А1 в България.
Димитров и Добрев са двама старши служители в телекомуникационната индустрия в България и имат 20-годишна история на приятелство. Преди да се присъедини към А1 през 2015 г., Димитров е бил главен търговски директор на “Виваком” в продължение на 7 години. По-рано е работил и в “Глобул”. Добрев става главен изпълнителен директор на „Виваком“ през юни 2013 г., но работи в компанията още от 2008 г. И Димитров, и Добрев се присъединяват към „Виваком“ през 2008 г. като част от голям мениджърски трансфер по това време от „Глобул“ (сега „Йетел“), където и двамата работят до 2008 г.
Добрев напусна “Виваком” на 3 декември 2021 г., според Българския търговски регистър. Спас Русев придоби „Виваком“ през 2016 г. и запази Добрев като главен изпълнителен директор до 2021 г., преди покупката от Драган Шолак.
На 21 март 2022 г. “Telecom Albania” беше препродадена на 4IG, унгарска IT компания, управлявана от хора, за които в международни медии се твърди, че са близки до Виктор Орбан.
…а Димитров – чрез съпругата си?
Директното участие на съпругата на Александър Димитров в “Telecom Albania” се вижда от официални отворени източници, но за много кратко време, точно преди препродажбата. Има индикации, че тя е влязла в инвестицията още при покупката на телекома, но това не може да се потвърди от открити източници, а може само да се подозира.
Според сигнала на изобличителя, Александър Димитров използва няколко компании, за да направи тайно инвестицията в албанския телеком – “Малвекс Инвест” ЕООД и “Малвекс Естейт” ЕООД. “Малвекс Инвест” ЕООД е основана през февруари 2022 г. от Атанас Добрев, като единствен собственик, който прехвърля 100% от акциите си само два дни по-късно на Мариана Николова Димитрова – съпругата на Димитров.
Добрев прехвърля акциите на Димитрова. Източник: Търговски регистър
Забележително е, че сделката е регистрирана в Българския търговски регистър с около 9 месеца закъснение. Междувременно, според Кипърския регистър “Малвекс Инвест” става акционер на кипърската “Albanian Telecom Invest” (ATI) на 9 март 2022 г. с Добрев като единствен инвеститор.
Malvex Invest придобива дялове в ATI Albanian Telecom на 9 март 2022. Източник: Търговски регистър на Кипър.
Но според договора за прехвърляне на дяловете, към този момент компанията Malvex Invest вече принадлежи на Мариана Димитрова.
Официалното обявяване за препродажбата на “One Telecommunications” (“Telecom Albania”) бе на 21 март 2022 г.
На 11 юни 2022 г. “Малвекс Инвест” е заменен като акционер в ATI Ltd. от “Малвекс Естейт” (Malvex Estate) – която е друга компания, изцяло притежавана от Мариана Николова Димитрова. Тя я придобива през 2017 г. от германски инвеститори (“Residential Park Sofia”), близки до бившия президент на България Росен Плевнелиев, според българските медии.
Докато Спас Русев инвестира в ATI Ltd., Кипър, под собственото си име, Атанас Добрев участва не само директно, но и чрез друга българска компания – “Адарна” ЕООД, която той изцяло притежава и управлява заедно със съпругата си Паулина Добрева.
Според сигнала на изобличителя, въпреки че участието на съпругата на Димитров в ATI чрез “Малвекс Инвест” и “Малвекс Естейт” ЕООД е чак през 2022 г., то всъщност предшества тази дата. Според сигнала Димитров е скрил инвестицията си в ATI зад акционерен заем (на сума около 2.5 млн. евро) от друга българска компания, управлявана от адвокати. Тя е създадена на 8 април 2019 г. – само един месец преди завършването на сделката за придобиването на “Telecom Albania” (7 май 2019 г.). Според сигнала, на 9 април 2019 г. компанията е издала нотариално заверено общо пълномощно на Мариана Димитрова, като я упълномощава да действа от нейно име пред всички банки (да отваря банкови сметки, да взима заеми и др.) и трети страни на територията на България.
BIRD разполага с документа, но не успя да го провери, тъй като нотариалният регистър в България не е публичен. В публичните регистри не се открива връзка между споменатата компания и албанската инвестиция.
Пълномощното за Мариана Димитрова
Индикатор за възможна близка бизнес връзка между семействата на Атанас Добрев и Александър Димитров може да бъде и съвместното придобиване на друга компания, която те купуват от фирми на българския бизнесмен Иво Прокопиев през юли 2023 г. – “Грийн Пауър Про”. Според Търговския регистър в България новите бизнес партньори в компанията са “Малвекс Естейт”, “Адарна”, Мариана Николова Димитрова и Паулина Иванова Добрева.
През 2014 г. г-жа Димитрова и г-жа Добрева заедно придобиват 1500 дка земя във Врачански окръг (северозападна България). От 2014 г. до май 2018 г. двете дами са собственици на съвместна компания – “Полимар Агро”, въпреки че тя не отчита значителна бизнес активност. Според профила на г-жа Димитрова в LinkedIn, тя е интериорен дизайнер, а според регистрите, освен големите телеком инвестиции, тя има сравнително малък бизнес в сектора на недвижимите имоти.
PwC потвърждава, но А1 не вижда проблем
Разследването за възможното участие на Александър Димитров в сделките за “Telecom Albania” (заедно с конкурентите му) стартира след сигнала на анонимния изобличител през декември 2022 година до един от двамата акционери на “A1 Group” – мексиканския телеком гигант “America Movil”, собственост на милиардера Карлос Слим.
Другият акционер на “A1 Group” чрез своята компания майка “Telecom Austria” е австрийското правителство (чрез ÖBAG – Österreichische Beteiligungs AG, австрийска държавна холдингова компания, подобна на суверенен инвестиционен фонд), на който изобличителят също е изпратил сигнал през август 2023 г.
Най-сериозната проверка за възможното участие на Димитров в албанските сделки е проведена от „PriceWaterhouseCoopers“ Австрия. Одиторите заключават, че фактите, споменати в сигнала, могат да бъдат потвърдени, но не и обвиненията в нередност и/или нарушенията.
“В хода на разследването не бяха идентифицирани доказателства за криминално релевантно престъпно поведение”, гласи заключението на разследването.
Българската Комисия за регулиране на съобщенията отговори на BIRD, че не е получила информация относно възможното участие на г-н Димитров в инвестицията в Албания. Комисията за защита на конкуренцията също няма информация по въпроса.
Няколко правни и финансови експерти, с които се свързахме, казаха, че най-вероятно няма формално нарушение на законодателството в областта на конкуренцията или регулирането на телеком индустрията в България или дори на Кодекса за поведение на “A1 Group”, въпреки че договорът за управление на Александър Димитров не е публичен.
Експертите не можаха да коментират финансовите сделки и въпросите с данъчното облагане, доколкото тази информация не е публична и финансовите отчети на някои от компаниите за 2021 и 2022 г. все още не са публикувани в официалните регистри.
В същото време експертите смятат, че случаят с А1 е показателен за необходимостта от по-строга регулация на частните сделки и отношения между висшите служители в телеком индустрията (както тази в банковия сектор), така че конкуренцията, която е от жизненоважно значение за потребителите, да не се поставя под въпрос.
Гледам, A1 разкешва яко за реклама в либералния медиен сектор.
Естествено, там няма нито дума за това как шефа на А1 и шефа на Виваком, конкуренти, божем, инвестирали заедно в Телеком Албания и изкарали едни добри пари от препродажбата му на унгарски телеком.
Също така няма да видите в Дневник и Капитал как Иво Прокопиев сключил договор с А1 да й доставя зелен ток, а година по-късно продал едно от дружествата си за зелен ток на жената на шефа на А1.
Големите компании също са прогнили от корупция, която плащат крайните потребители. Но рекламната цензура работи безотказно и за тази корупция няма много информация. Ето защо е важно да има независими медии като BIRD, които не се финансират от реклама, а от дарения на читателите.
Войната на телекомите избухна с нова сила, след като United Group, собственик на „Виваком“, официално обяви, че иска да купи „Булсатком“. Това предизвика гневна реакция на друг от големите играчи на българския пазар – в понеделник А1 разпространи позиция с тежки обвинения за съмнителни договорки и бездействие на държавни институции.
Новината, обявена от United Group, е официално потвърждение, че „Виваком“ се опитва да погълне „Булсатком“ „чрез серия от съмнителни бизнес операции“, а ако това обединяване се случи и бъде одобрено от регулаторните органи, „Виваком“ ще получи огромна пазарна мощ – 60% дял при тв услугите и 40% дял при доставките на интернет (40%) услуги, твърдят от А1. И изтъкват, че това би навредило на конкуренцията и би ощетило крайните потребители.
„Ако Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри тази сделка, ще се създаде безпрецедентна концентрация на медийния пазар и на този на телекомуникационни услуги, тъй като освен на „Виваком“ United Group е собственик на най-голямата медийна група Нова Броудкастинг Груп“, алармират от А1.
„Изумени сме от начина, по който „Виваком“ правят пореден опит за консолидация на пазара, независимо, че жалби в КЗК и в съда неколкократно блокират техни придобивания на телекомуникационни оператори“, се казва в гневното изявление на А1. В него се посочва още, че собственикът на „Виваком“ (United Group) се е опитал да превземе „Булсатком“ по заобиколен начин – „чрез поредица от трансакции като параван за придобиването на пряк контрол над „Булсатком“, за да избегне нуждата да иска разрешение от КЗК за сделката.
Тъй като около тези ходове се вдигна доста шум, КЗК се захвана да прави проверка дали наистина няма да се роди прекалено мощен играч, но още не се е произнесла.
Сега от А1 сега настояват за „незабавна и адекватна намеса на регулатора, която да даде ясен сигнал към инвеститорите и пазара, че правилата важат за всички играчи и се насърчава честната конкуренция“. Освен това компанията заявява, че ще сезира за случващото се компетентните български и европейски институции.
До момента антимонополната комисия не е реагирала на отправените от А1 критики и обвинения. От „Виваком“ и United Group също запазват мълчание засега.
22 май 2023 г. Налагаше се да бъда в движение из града през почти целия ден, а в същото време трябваше да поддържам активна комуникация по телефона и в чата с колегите по различни теми и проекти. Всичко щеше да бъде наред, ако изведнъж в късния следобед телефоните им не замлъкнаха. Нямах телефонна връзка и с никого от мениджмънта на компанията. Намерихме се чрез служебния чат, където стана ясно, че мобилният оператор „А1 България“ едностранно и без да посочи конкретна причина, просто е спрял телефоните на всички, включени в групата на фирмата.
Над два месеца по-късно проблемът още няма решение, нито пък от А1 са дали рационално обяснение, в което да не прозира опит за натиск от позицията на силата. Разпитвайки наоколо, попаднах и на други подобни случаи, което предполага, че
всичко това може би не е случайно, а прилича на установена търговска практика.
Заех се да пиша този текст по няколко причини. Като служител на една от засегнатите компании имах възможност да наблюдавам развоя на казуса съвсем отблизо. Освен това, разравяйки фактите, попаднах на стряскащо идентични случаи с други дългогодишни клиенти на мобилния оператор. А съм наясно, че тъй като телекомите са едни от най-големите рекламодатели, примери за техни скандални практики трудно ще получат отразяване в по-големите медии.
Случаят с „Новарто“
„Новарто“ е българска ИТ компания, която от 15 години е клиент на „A1 България“. Досега двете дружества не са имали никакви юридически или други спорове.
Тази година ръководството на „Новарто“ решава да смени мобилния оператор, вместо да поднови договора си с А1. Фирмата подготвя заявлението за пренос на номерата, но изчаква да наближи крайният срок на текущия договор, който изтича на 4 юни. Междувременно от „Новарто“ споделят с обслужващия търговец на А1, че разглеждат и други оферти.
На 22 май в 16:09 ч. управителят на „Новарто“ Борислав Минков получава имейл от Димитър С. Димитров, мениджър „Големи клиенти“ в „A1 България“. Той го уведомява, че считано от същия ден, договорът за мобилните услуги се прекратява едностранно от телекома на основание Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“. Петдесет и девет минути по-късно, в 17:08 ч., всички SIM карти от фирмената група на „Новарто“ се превръщат в непотребни парченца пластмаса. А служителите заедно с мениджърите на компанията остават недостъпни по телефона за колегите, клиентите и бизнес партньорите си, както и за семействата и приятелите си.
Цитираният Раздел 9 от Общите условия на „А1 България“, разписан в над две страници, обхваща всички различни хипотези, при които договорът за мобилни услуги може да бъде прекратен от клиента или от оператора. Иначе казано, в позоваването на целия раздел няма полезна конкретика, която да изясни
защо едностранно и с едночасово предизвестие се прекратява договор, който фактически не е изтекъл.
При това развитие „Новарто“ изисква от новия си мобилен оператор да задейства веднага подготвеното заявление за пренос на номерата. За съжаление, това се оказва закъснял ход – наближава краят на работното време, а на следващия ден A1 отказва преноса, обосновавайки се с прекратения договор заради нарушени Общи условия.
Обичайната процедура за пренос на номера от един телеком към друг изисква клиентът да заяви това при новия си оператор, който служебно препраща заявката към стария. Той от своя страна следва да уведоми клиента си, че номерът или номерата му са заявени за пренос (прави се, за да се избегнат евентуални опити за злоупотреба) и че може да дължи някакви неустойки (за предсрочно прекратяване на договора, за невърнати устройства и др.). Обикновено преносът се осъществява в рамките на няколко дни.
В конкретния случай старият оператор („A1 България“) предсрочно прекратява договора, изпреварвайки заявлението за пренос.
Така, когато такова заявление постъпи, той вече може да твърди, че клиентът няма активен договор, и на това основание да откаже преноса. Негативният ефект е двоен – клиентът остава без комуникации за неопределен период, а същевременно не може да премести номерата си към друг оператор.
Представете си, че сте търговска фирма, която приема поръчки по телефона, и в един момент никой не може да се свърже с вас. А дори да вземете нови телефонни номера, имате стотици клиенти, които трябва да уведомите за това. Или както споделя Борислав Минков, телефонът или имейлът само на пръв поглед са някаква поредица от букви и цифри, а в действителност са жива връзка с бизнес партньорите ти. Когато някой ти отнеме тази връзка, той не просто възпрепятства бизнеса ти, а ограничава човешкото ти общуване – защото зад всеки телефонен номер всъщност стои човек.
Юридически доказването на вреди и пропуснати ползи е трудно упражнение, но Минков добавя и втори план за размисъл, защото, случайно или не,
както „A1 България“, така и „Новарто“ са партньори на немския софтуерен гигант SAP – и в този смисъл се явяват конкуренти.
Факт, за който Минков се надява, че ще заинтересува Комисията за защита на конкуренцията.
Жалба от страна на „Новарто“ е подадена също в Комисията за регулиране на съобщенията, изпратено е и писмо до оглавяващия отдела за вътрешен одит в Telekom Austria Group – компанията майка на „A1 България“.
От името на „Тоест“ се обърнах към г-жа Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“, със следните въпроси:
Каква е причината за едностранното предсрочно прекратяване на услугите по упоменатия договор с „Новарто“ ООД?
Счита ли „А1 България“ за добра търговска практика едностранното предсрочно прекратяване на услуги по действащ договор, без детайлно и аргументирано посочване на причина за това?
Как ще коментирате страничния ефект на това едностранно предсрочно прекратяване, който води до невъзможност клиентът Ви да ползва услугите от Вас, нито да може да пренесе номерата си при друг мобилен оператор?
Г-жа Захариева не отговори на въпросите ми, но потвърди, че от „A1 България“ са запознати със случая, който тя определи като частен казус, и обясни, че поради тази причина не може да коментира детайли, без да сподели данни за сметките, задълженията и транзакциите на „Новарто“. Тя повтори, че договорът е прекратен едностранно, на основание нарушаване на Общите условия – отново без друга конкретика.
Официалната позиция по случая от страна на „A1 България“, получена над месец след жалбата на „Новарто“, повтаря за пореден път всичко известно дотук. Добавен е обаче един детайл. Операторът претендира, че компанията „Новарто“ поне три пъти е просрочила плащания на дължими фактури.
Борислав Минков не отрича, че е открил няколко фактури, на които „Новарто“ е просрочила плащанията, но е категоричен, че са били неволни забавяния с не повече от два-три дни, а не системно поведение. И това е за целия период от 15 години, през които двете компании са имали търговски взаимоотношения. Минков задава и следния очевиден въпрос:
Ако това е било системно нарушение от наша страна, защо A1 никога не са реагирали? Защо досега не са прекратили отношенията си с нас, а го правят едва когато научиха, че ще ги сменим?
Междувременно в конферентен разговор с въпросния мениджър „Големи клиенти“ Димитър С. Димитров и с регионалния мениджър Иван С. Иванов, проведен в първите дни след прекратяването на договора, Минков получава предложение „да преподпише с A1 и да забравят за случилото се“. Или „да компенсира A1 с друг двугодишен договор, който да им възстанови загубения оборот“. Той отказва.
В крайна сметка „Новарто“ подписва нов договор с друг оператор, прежалвайки старите си номера. Това, естествено, води до сътресения в бизнеса и комуникациите, докато всички контрагенти научат новите телефонни номера на служителите, които работят с тях. Процесът отнема време и не е лесен.
На 7 юли „Новарто“ получава отговор на жалбата си до Комисията за регулиране на съобщенията, която заявява, че „A1 България“ е отказала преноса на номерата в съответствие с регулаторните изисквания (чл. 36, ал. 1, т. 1 от Функционалните спецификации), тъй като преди подаване на заявлението за преносимост номерата са били деактивирани, тоест вече несъществуващи.
КРС подчертава и че „няма правомощия да се намесва в разрешаване на договорни и имуществени спорове“, а в конкретния случай – „да се произнесе дали договорът е прекратен законосъобразно от A1, или не“.
Дали от „A1 България“ не разчитат именно на това?
Те формално изпълняват регулаторните изисквания, но си позволяват търговски практики, граничещи с изнудване, защото разчитат, че клиентите им ще се огънат, осъзнавайки колко трудно ще е да защитят правата си, освен по съдебен път. Въпреки че това е скъп и бавен процес, Борислав Минков е категоричен, че ще съди „A1 България“. И не е сам в това си намерение.
И още от същото
Месец след случая с „Новарто“ разговарям с Николай Александриев, управител на транспортната компания „Никми Транс“, и историята, която той споделя, е сякаш копирана под индиго. По думите му, неговата фирма е клиент на „A1 България“ от поне 15 години и никога през това време не са имали нагласата да сменят своя мобилен оператор. Александриев твърди, че месечните им сметки към A1 са били между 2500 и 3500 лв., което включва услуги за мобилна телефония, интернет, телевизия и GPS контрол на превозните им средства.
С годините обаче договорът им с А1 започва да изглежда все по-неизгоден, особено в сравнение с предложенията на други телекоми. „И въпреки това – споделя с мен Николай Александриев – аз им казах, че не искам да сменям оператора, а искам да ми предложат това, което бих получил другаде.“ Обещават му го, но връщат проектодоговор, в който това не личи. „Дадох го на мои служители да го прочетат, да не би аз нещо да пропускам“, отбелязва Александриев с неприкрита ирония.
Обажда им се, че предложението не е каквото е очаквал, провеждат среща в офиса му на 26 юни, около 16 ч., и получава уверения от своя акаунт мениджър, че ще говорят отново на следващия ден. На 27 юни обаче, в 9:02 ч., Александриев получава SMS, че всички договори и услуги се прекратяват едностранно от „А1 България“.
Камионите ми са по Европа и останах без комуникация с шофьорите. Добре че повечето имаха и лични телефони. Обадих се от друг телефон на акаунт мениджъра ни Стоян, който ми обясни, че причината за прекратяването е, защото не сме подписали договора. Майка ми, която е служителка във фирмата, също го намира по Viber и той ѝ казва същото: „Подпишете си договора и веднага ще ви бъдат пуснати услугите.“
„Договорът ви беше ли вече изтекъл?“, питам г-н Александриев. „Да, беше изтекъл, но имам клауза, според която той се превръща в безсрочен, а не се прекратява.“ Питам го и дали има официално становище все пак на какво основание операторът прави това. „Поради неплатени фактури – отговаря той, – но срокът ми за плащане е до 29 юни, а това се случва на 27-ми.“
Разговорът ни приключва с категорична декларация от негова страна, че ще води дело срещу „А1 България“.
Докато разнищвах двата случая, се запознах и с друг човек, вече пенсионер, оттеглил се от бизнеса, но преди две-три години преминал през много подобна ситуация. Неговият разказ потвърждава, че
тези практики на „А1 България“ не са нови.
Разговарях с Кирил Паскалев по телефона, а случаят е свързан с фирмата, която е представлявал – „Майнинг Конструкшън Къмпани“. Един ден услугите, които „A1 България“ предоставя на компанията, са спрени, а на Паскалев му е обяснено, че ще бъдат подновени само ако преподпише нов договор с нови условия. Те са по-неизгодни от тези, на които фирмата му е била досега. Паскалев подписва договора, за да спаси номерата си, и веднага след като услугите са възстановени, подава искане за пренос към друг оператор, след което плаща и неустойка на „A1 България“ за прекратения толкова скоро нов договор. Откупил се скъпо, но за фирмата било много важно да запази номерата, с които е известна на клиентите си.
Задънена улица
Успях да стигна до тези няколко случая без особени усилия. Имам и премълчани истории, които потърпевшите не желаят да споделят публично, защото все още са в някакви взаимоотношения с A1 и не искат допълнителни проблеми. Вероятно и други като тях са преглътнали и премълчали, защото се оказва, че един телеком е в състояние да спре комуникациите, а така – и бизнеса на свои клиенти, позовавайки се на изсмукани от пръстите причини. С едничката цел да запази месечните си обороти. И може да превърне тази лоша търговска практика в модел.
Потърпевшите компании не могат да разчитат на Комисията за защита на потребителите, защото договорите им с други контрагенти са търговски взаимоотношения. Комисията за регулиране на съобщенията се ограничава до контрола върху техническите и функционалните спецификации. А за да се сезира Комисията за защита на конкуренцията, е нужна специална ситуация, свързана с директен конкурент.
Така за фирмите остава да разчитат единствено на съда, където процедурата е бавна, развръзката ще отнеме месеци или години, а те през това време трябва да работят, тоест да разполагат със средства за комуникация с клиентите си и служителите си. Не могат и да претендират за хипотетични нанесени вреди, макар те да са очевидни – всички юристи, с които „Тоест“ се консултира, потвърдиха, че трудно се признават пропуснати ползи, защото съдът изисква реални измерими доказателства.
Всичко това е известно на телекомите.
Остава единствено моралният компас дали да се възползват от това „пазарно предимство“.
Цитираните в материала казуси са свързани с A1, защото първият случай ме провокира да потърся и други, но това съвсем не означава, че същите похвати не може да се използват и от други телекоми. Източник на „Тоест“, обвързан с A1, но пожелал анонимност, твърди, че тези и подобни практики са привнесени от друг оператор заедно с хора от висшия мениджмънт, които са преминали от единия отбор в другия.
„Съгласно действащата регулация – пише Слав Димов, мениджър „Жалби“ в A1 – в случая не е допустимо деактивираните номера да се пренесат към друг доставчик.“ Това е повече от признание, че в действащата регулация е намерена много удобна вратичка: едностранно, с един имейл или SMS, в рамките на час или дори незабавно прекратяваш договора с клиента (правомерно или не – после ще спорим в съда, ако изобщо стигнем дотам); той не може да си пренесе номерата към друг оператор, защото са деактивирани, тоест несъществуващи; така поставяш клиента пред дилемата да загуби номерата си, а оттам – и връзката с клиентите си, или да преподпише с теб при каквито условия определиш.
Наложително е тази вратичка спешно да бъде затворена. Ако ни пука за бизнеса на всички ни.
Ден след гневните реакции на A1 и Yettel по адрес на дадената от Комисията за защита на конкуренцията зелена светлина на Vivacom да погълне няколко по-малки компании, телекомът, обект на критики, излезе със своя позиция по случая, с която „категорично отхвърля неоснователните опасения на конкурентите си“.
„Vivacom категорично отхвърля твърденията на своите конкуренти A1 и Yettel. Техните изявления в отговор на решението на българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) да даде разрешение на Vivacom да придобие два кабелни оператора – „Нетуъркс“ и „Телнет“ — са безотговорни и съдържат редица крайно неточни и подвеждащи твърдения“, пише в позицията си Vivacom, изпратена до МИГNews.info.
Задочната престрелка от становища идва, след като стана ясно, че преди дни Антимонополният регулатор е одобрил сделката, в която Vivacom ще придобие контрола върху „Телнет“, „Телнет Секюрити“, „С.Т.В.“ „Нетуоркс-България“, „Онлайн Директ“ и „ТВН Дистрибуция“.
Сделката бе спряна от Върховния административен съд и върната на КЗК с разпореждане да се задълбочи по-сериозно в проверката на ефектите от нея заради опасенията, че Vivacom ще се сдобие с господстващо положение на телевизионния и интернет пазари. Това провокира A1 и Yettel независимо една от друга вчера да излязат с позиции, алармиращи за опасността от задушаване на конкуренцията.
Според Vivacom: „Българските пазари на фиксиран широколентов достъп до интернет и платена телевизия сa силно конкурентни, с многобройни пазарни участници, включително три национални и стотици регионални и местни оператори. Понастоящем Vivacom има дял от 31% от пазара на фиксиран широколентов достъп до интернет и дял от 33% от пазара на платена телевизия в България (въз основа на броя на абонатите).“
От телекома дават за пример с дяловете на А1 и на регионалните и местните участници на пазара на фиксиран широколентов достъп до интернет, които „са съответно 28% и 35%“.
„Следва да се отбележи, че А1 не изразява загриженост относно господстващото си положение в Австрия, където делът на компанията се равнява на почти 50% от абонатите на широколентов достъп до интернет в страната“, допълват още от Vivacom, като дават и други примери за пазари с голяма концентрация у един играч (на гиганта Deutsche Telekom в Хърватия и Гърция).
„Нито А1, нито Yettel имат оплаквания в Сърбия, където на оператора на United Group (SBB) постоянно е отказвано навлизането на мобилния пазар“, продължават от Vivacom, визирайки своята компания майка.
Според Vivacom изявленията на A1 и Yettel са „съгласувани“ и „подвеждащи“. Телекомът разкритикува опитите им да вкарат спорната сделка за „Булсатком“ към нейния пазарен дял (б.р. – доколкото сключването на такава се случва по линия на „Словения Броудбанд“, която е собственик на United Group).
Според последните налични финансови отчети на трите големи телекома (Йетел, Виваком и А1) за 2021, и трите работят на свръхпечалба и с надценки, за които повечето бизнеси могат само да мечтаят.
Общите приходи на трите телекома за 2021 г. възлизат на 3.05 милиарда лева.
Общата оперативната печалба на трите компании (EBITDA) e 1.22 милиарда лева. Което означава, че работят на точно 40% марджин на печалба. Или от всеки получен от тях лев, 60 стотинки отиват за разходи, 40 стотинки – печалба.
И това са печалбите им преди едностранното и едновременно повишение на цените от трите телекома с над 15% тази година.
По консервативни изчисления, само от това повишение телекомите ще получат допълнителни приходи от над 350 милиона лева.
Това стана с мълчаливото позволение на държавата, която проспа как телекомите включиха в общите си условия и приложиха необезпокоявани клаузи за едностранно увеличение на цени.
Същата тази държава с нейните регулаторни органи – КРС, КЗК, КЗП, които и сега стоят с широко затворени очи.
На всичкото отгоре, получават и субсидия за ел.енергия, понеже иначе фалират…
Затова, в следващия парламент:
ЗАКОН ЗА ОБЛАГАНЕ НА СВРЪХ-ПЕЧАЛБИТЕ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ.
Ако абонатите на А1 са се надявали, че инфлационната вълна ще ги подмине, напразно е било. След като „Виваком“ и „Йетел“ обявиха последователно, че ще актуализират цените си заради общото поскъпване, и третият голям телеком съобщи, че ще „индексира“ тарифите си. Това ще се случи от 1 март.
А1 е избрал модел за индексация, при който поскъпването ще е по-чувствително за масовите планове, а за абонатите с по-големи портфейли ще е символично. За клиентите с месечни такси между 7 и 25 лева увеличението ще е с 15,3% – точно колкото е обявеният от НСИ индекс на нарастване на потребителските цени за 2022 г.
За всички потребители с месечни такси над 25 лева обаче индексацията ще е една и съща – с 2 лева отгоре.
Тези две „ставки“ – 15,3% за планове до 25 лева и 2 лева за по-високите, ще се прилагат и за бизнес клиентите. Така ако абонаментът сега е 24 лв., след индексацията с 15,3% месечната сметка ще се увеличи с 3,60 лв. Но ако клиентът е на план за 30, 45 или повече лева, отгоре ще се добавят 2 лева.
При месечна такса примерно 56 лв. тези 2 лева означават под 4% увеличение. От компанията не дават разяснения защо са избрали този модел.
А1 съобщава, че няма да вдига цените за хората в неравностойно положение. Не се предвижда поскъпване и за клиентите с месечни такси до 7 лева, както и за предплатените услуги. Компанията обяснява, че се налага да актуализира тарифите си заради нарасналите разходи и големите инвестиции. Същите аргументи изтъкнаха от „Виваком“ и „Йетел“. Телекомът подчертава, че е инвестирал близо 420 мн. лева през последните две години.
Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова обяви, че
Административен съд София-град е отхвърлил и жалбата на „А1 България“ срещу заповедта на КЗП, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. Забраната бе инициирана с мотива, че търговецът използва нелоялна търговска практика, а именно – индексира цените с инфлацията от две поредни години, което не е предвидено в сключените между него и потребителите договори.
Според мотивите на жалбоподателя не са налице достатъчно мотиви от страна на КЗП за допускане на предварително изпълнение на заповедта, поради „накърняване на обществен и държавен интерес“.
Във вторник Административен съд София-град отхвърли и жалбата на „Теленор България“ срещу заповедта на КЗП. С този акт държавата спечели на първа инстанция делото срещу мобилните оператори, като забраната за увеличение на цените с калкулирани нивата на инфлацията за 2020 и 2021 г. остава в сила.
Жалбата на „А1 България“ остава без уважение и дава възможност това определение да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в седемдневен срок.
Министър Нинова отново заяви, че в момента повишаването на цените и натискът върху живота на хората е въпрос от най-висок обществен интерес и тя ще отстоява докрай позицията си в тяхна защита.
От 10 юни на тази година компанията А1 е прекратила всички си договори с партия „Атака“ заради неплатени задължения. Става дума за сума на обща стойност над 130 000 лв., от които над 64 000 лева са дължими по договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги*.
За това съобщиха днес от телекомуникационния оператор в нарочно съобщение на своя сайт.
„ПП „Атака“ има просрочени задължения към телекома от почти две години, преди А1 да се принуди да прекрати своите взаимоотношения с тях. Въпреки желанието и многобройните опити от страна на А1 за намиране на решение, включително подписване на споразумение за разсрочено плащане, ПП „Атака“ отказва да заплаща за ползваните услуги, което налага и прекратяването на договорните отношения“, пише в позицията на А1.
Те казват, че решението им е продиктувано изцяло от бизнес причини и липсата на желание от страна на „Атака“ за погасяване на натрупаните задължения.
„През последните месеци А1 направи множество опити да достигне до взаимноизгодно решение на ситуацията, но липсата на желание за комуникация и намерения за погасяване на задълженията от страна на длъжника, правят невъзможно продължаването на предоставянето на услуги от страна на телекома.“
Ходът на компанията – да даде публичност на прекратяването на договор – е доста необичаен, но той си има своето логично обяснение. Както вече се досещате, то се крие в начина, по който лидерът на „Атака“ Волен Сидеров опита да представи информацията за спирането на услугите.
Оказва се, че всъщност съобщението на А1 е заради вече изказана позиция от „Атака“ и по-точно от лидера Волен Сидеров. Бившият депутат и настоящ общински съветник в София през последния месец се изявява и като водещ на сутрешния блок на партийната телевизия „Алфа“. Тази сутрин той започна откриването на програмата с коментар именно за прекратени отношения с компанията.
Сидеров обяснява, че фирмата е спряла телефоните „на „Атака“, на ръководството на партията и на телевизия „Алфа“ и обяснява, че дори заради това включване на зрителите в предаването няма да има – не работят телефоните.
Следва обичайната тирада към неблагодарните чуждестранни компании, които монополизират цели сектори в България и как „Атака“ била единствената, която се бори с тях. Интересното обаче е, че Сидеров в нито един момент не обяснява причината за спирането, нито пък има дума за огромния дълг към компанията.
Вместо това обаче той е категоричен, че вижда „политическа репресия“ срещу националистическата му формация и то точно месец преди изборите. Не стана ясно дали частните компании трябва да не си искат законно изискуемите суми от политически партии, които участват във вота. Поне според Сидеров, законът в това отношение е категоричен.
След това А1 е наречена „съмнителна компания“, „една измамна компания“ и предупреждава, че фирмата рискува да започне война с „Атака“. Такава война партията вече водела и с „Виваком“, която пък преди време спря разпръскването на сигнала на „Алфа“ в София, заради… неплатени сметки, разбира се.
Накрая Сидеров обещава да предвожда протести пред офиси на А1 и да води съдебни битки.
Потребителите на мобилния оператор A1 останаха без интернет и телевизия в България малко след 19 часа днес.
Засегнати са само стационарните услуги, но за сметка на това проблемът е налице в цялата страна.
Операторите на бившият „М-тел“ заявяват, че техниците на компанията работят по въпроса, но не се знае кога проблемът ще бъде решен.
Подобен срив в услуги на българския мобилен оператор не се е случвал досега. Не са засегнати телефонните услуги или мобилният интернет, предлаган от А1.
След 17 години на пазара, една от най-разпознаваемите български търговски марки отива в историята – мобилният оператор „Мтел” се преименува на А1. С новото име идват ново лого и обещания за по-добри услуги.
Ребрандингът беше анонсиран с промяна в сайта на телекома, заместен изцяло от страница с надпис „Началото на нещо ново…” и таймер, отброяващ времето до 11:30 часа днес. За целта са използвани корпоративни шрифтове на „Телеком Австрия” – собственик на „Мтел” от 2005 г.
В 11:30 някои потребители забелязаха, че устройствата им вече съобщават, че са свързани именно с А1, но пък новият сайт не „изгря“ на мястото на mtel.bg, а надписът остана още 20-ина минути – без таймер. Доколко това е поличба за предстоящия тежък ребрандинг тепърва ще видим.
Така или иначе, вече активен е сайтът A1.bg, който показва новата корпоративна идентичност на телекома. „Смяната на марката Мтел в А1 България включва цялостна промяна на компанията –промяна в начина на работа и отношение към клиентите, предлагане на нови и по-атрактивни услуги и продукти, по-качествена мрежа и още по-добро ниво на обслужване на клиентите“, пише там.
В края на септември м.г. от централата на „Телеком Австрия“ обявиха, че са взели решението всички подразделения в групата да минат към бранда А1, който е познат на австрийския и словенския пазари. По мащаб ребрандирането на „Мтел” ще трябва да е сходно на това, което преживя „Глобул“, след като стана част от „Теленор“.
„Мтел“ за последно преобрази цялата си магазинна мрежа преди 5 години, когато беше представено ново лого.
