„Беше време, когато на улицата мъжете и жените се различаваха, днес вече не се знае кой кой е. Ролите са по-малко определени, понякога дори се разменят, както с отпуска по бащинство. Освен това, като че ли се подразбира, че е едно и също да бъдеш с човек от другия пол или от същия. Това вече е сериозно! Не съм против гей браковете, не ми пука, но съм против осиновяването на деца. Ще ми кажат, че трябва да се адаптирам и да живея с времето си… Е добре, много зле изживявам тази епоха, която банализира противоестественото. Дори и да ме обявят за стар глупак, това ме шокира! Знаете ли какво е казал Фелини точно преди да умре?: „Ах! Да бъда влюбен още веднъж!“. Да мислиш за това и да го изречеш в мига, в който си тръгваш, е вълнуващо, нали? Трябва да вярваш, че това е най-хубавото нещо на света. Толкова добре го разбирам! Днес сме във време, в което вече не можеш да кажеш на един мъж: „Пожелавам ти да обичаш жена“, но да обичаш истински, искрено, това е, което си струва. Няма нищо по-важно!“. В памет на легендата на френското кино Ален Делон, който си отиде на 88-годишна възраст, публикуваме отново едно негово интервю за „Мадам Фигаро“ от 2015 г.

– Случва ли ви се да се питате къде са мъжете?

– Кой пита? Жените? Наистина познавам някои, които казват, че вече няма мъже… Те са по-малко, защото все повече жени се превърнаха в мъже. Жените се бориха, за да имат права, постигнаха това, което искаха, много добре… Но защо трябва да се държат като мъже, защо искат да приличат на тях? Не разбирам.

– Разбирате ли, че жените искаха да имат права?

– Разбирам го, но до известна степен. Трябва да се внимава с границите, с равновесието между мъже и жени. По мое време казваха, че не е работа на една жена да се бори. Ако утре се борят, ще го правят като мъже… Не съм сигурен, че ще спечелят. Сега се опитват да заличат различията, но това, което отличава един мъж от една жена, е красиво.

– Мъжете и жените вече до такава степен са неразличими, че могат да бъдат сбъркани…

– Беше време, когато на улицата мъжете и жените се различаваха, днес вече не се знае кой кой е. Ролите са по-малко определени, понякога дори се разменят, както с отпуска по бащинство. Освен това, като че ли се подразбира, че е едно и също да бъдеш с човек от другия пол или от същия. Това вече е сериозно! Не съм против гей браковете, не ми пука, но съм против осиновяването на деца. Ще ми кажат, че трябва да се адаптирам и да живея с времето си… Е добре, много зле изживявам тази епоха, която банализира противоестественото. Дори и да ме обявят за стар глупак, това ме шокира!

– Живели сте във време, в което възпитанието на момчетата е било различно: емоциите, чувствата се проявяваха по-малко… Бяхте ли възпитан в култ към мъжествеността?

– До крайна степен, заради обстоятелствата! Бях дете на любовта, но родителите ми се разведоха, когато бях на четири години. Всеки от тях тръгна по своя път и имаше деца. Аз бях по средата: единия ден при единия, на другия ден при другия. Накрая ме дадоха на приемни родители, абсолютно изключителни, на улица „Дьо ла Терас“, във Френ. Живеех във вътрешността на затвора заедно с децата на пазачите (приемният баща е бил пазач в затвор – б.пр.). Това беше друго време, друг живот, по-безгрижен от сегашния.

– На 17 г. се записвате доброволец в армията. Разпределен сте във военноморската част в Сайгон, в разгара на войната в Индокитай. Какво ви даде този опит?

– Дължа всичко на армията. Нямаше да съм това, което съм, ако не беше армията. Тя ме научи на ценностите, нужни за изграждането на един младеж, на един мъж: уважение, дисциплина, смелост…

– Мислите ли, че с премахването на задължителната военна служба, френското общество се лиши от един необходим ритуал на посвещение?

– Допуснахме грешки: през 1974 г. намалихме възрастта на гражданското пълнолетие от 21 на 18 г. Днес хлапаците говорят за правата си, преди да са научили задълженията си. И премахването на задължителната военна служба, която беше полезна за много момчета. Те имаха шанса да намерят рамка, да бъдат обучени, да се сблъскат с авторитета, да придобият ценности… Не е грешка на младите, но колко са разпуснати те днес и правят каквото си искат? Какво ще стане с това поколение, което не е научено да уважава другия, мъж или жена?

– Имахте ли мъжки модел в младостта си?

– Преди армията? Никой. В армията моят модел бяха висшестоящите: командирът Колме, генералите… Исках да приличам на тях, дори и да знаех, че това е невъзможно, защото нямах нужното образование. Не бях офицер, а войник.

– Бащинството помогна ли ви, за да се изградите като мъж?

– То беше едно допълнение, но армията ме направи мъж.

– Синът ви Ален-Фабиен каза пред „Пари мач“, че вие сте го направили мъж. Какво ви дава този комплимент?

– Както ви казах, що се отнася до мен, армията е тази, която ме направи мъж. Всеки може да си прави заключения.

– В края на 1957 г. бяхте в афиша на първия си филм, „Когато е замесена жена“. Каква роля изиграха жените в живота ви?

– Дължа живота и кариерата си на жените. Когато на 22 г. излязох от армията, те ме научиха на всичко. Беше очарователно за един млад мъж, свикнал с момичета на своята възраст, да бъде обичан от по-възрастни жени, които са научили всичко в живота. Брижит Обер и Мишел Корду са самата същност на женствеността, така както Мирей, Роми или Натали (актьорът говори за своите големи любови – Мирей Дарк, Роми Шнайдер и Натали Делон – б.пр.).

– Това са впрочем жени, които се изплъзват на стереотипа за подчинената съпруга…

– Нито подчинени, нито доминиращи. Това са жени със силен характер, които нямат нужда да утвърждават своята мъжественост. Това е толкова красиво, една жена – жена, която не се опитва да заличи това, което е. Днес жените са запазили женските си качества, но по-прикрито. Това е жалко, защото няма нищо по-хубаво на света от една жена. Това съм си мислел винаги. Една истинска жена, която прилича на жена…

– Като Мис Франция?

– Да. Те все още въплъщават образа на утвърдената женственост. Всяка година това е като глътка въздух, озовавам се сред 25 или 30 млади момичета, които въплъщават абсолютната женственост (Ален Делон е член на журито на Мис Франция – б.пр.). Те не се опитват да бъдат нещо друго. Това е прекрасно.

– Вие познавате киното, създадено от мъже за мъже. Какво се промени най-много оттогава?

– Наистина това беше друга епоха, друго кино, което показваше хубавата страна на ченгетата, крадците, авантюристите… Истински мъже, често въплъщавани от актьори, които идваха от никъде. Комедийният актьор има призвание и се учи млад, в школи. Актьорът е избран заради силния си характер, който поставя в услуга на киното. Актьорът е случайност: аз съм случайност, като Лино Вентура, който идваше от кеча, или Жан Габен…

– Къде са днес наследниците на Габен, Вентура?

– Аз не ги познавам. Тези, които остават, се адаптират, като Депардийо. Но вече не е същото.

– Какъв мъжки образ излъчва днешното кино?

– Не мога да ви отговоря. Във всеки случай, не този, който аз познавах. Това е неясно! Преди имаше мъже и мацки. Силни личности. Днес има каквото поискаш. Вече не се мечтае. Мисля, че киното вече не кара хората да мечтаят. По мое време, когато гледахме Кари Грант да целува Ингрид Бергман на екрана, мечтаехме. Сега почти чуваш да казват: „О, видя ли, той прилича на Пиеро!“. Минахме от героите, на които искахме да приличаме, към героите, с които можем да се идентифицираме… Вече няма модели.

– Мачистка ли е киносредата?

– За днес не знам, защото ходя рядко. Тя беше такава преди 40-50 г., главно при режисьорите. Освен Лилиана Кавани, която правеше много силни филми, имаше много малко жени. Мелвил беше ужасен мачо, той снимаше с мъже за мъже. Това се промени.

– Радва ли ви това?

– Има добри и лоши филми, големи режисьори или не. На една снимачна площадка режисорът е шефът на филма, без значение дали е мъж или жена. Някои жени имат повече талант, отколкото мъжете.

– Никога не сте бил режисиран от жена. Така ви харесваше?

– Много исках да работя с Лиза Азуелос или Майвен. Казах им го. Несъмнено нямаше да има голяма разлика от това дали снимам с мъж. Може би чувствата, които можеха да поискат по-добре да изразя…

– Познавате ли своята женска страна?

– Не. Често са ме питали. Не знам коя е женската ми страна.

– От повече от 50 г. вие въплъщавате вечната мъжественост. Как го усещате?

– Надявам се, че заслужавам това определение… Трогва ме, наистина ми доставя удоволствие. Аз съм такъв какъвто бях, същият мъж… Смущава ме най-вече думата „вечен“. Дори когато някои хора гледат стари снимки, ми казват, че нищо не се е променило, че съм още по-хубав отпреди (смях). Това е чудесно. Кога ли ще спре?

– Какво е пожеланието ви мъжете и жените да се преоткрият?

– Знаете ли какво е казал Фелини точно преди да умре?: „Ах! Да бъда влюбен още веднъж!“. Да мислиш за това и да го изречеш в мига, в който си тръгваш, е вълнуващо, нали? Трябва да вярваш, че това е най-хубавото нещо на света. Толкова добре го разбирам! Днес сме във време, в което вече не можеш да кажеш на един мъж: „Пожелавам ти да обичаш жена“, но да обичаш истински, искрено, това е, което си струва. Няма нищо по-важно!

Превод от френски: Галя Дачкова

Френската филмова икона Ален Делон почина на 88-годишна възраст. Скръбната вест съобщиха трите му деца в съвместно изявление за „Франс Прес“ в неделя сутринта на 18 август.

„Ален Фабиан, Анушка и Антъни, заедно с (кучето му) Лубо, с дълбока скръб съобщават за смъртта на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си. (…) Семейството му любезно ви моли да уважите личното му пространство в този изключително болезнен момент на траур“, се казва в изявлението.

⚫️ Alain Delon est décédé à 88 ans ! pic.twitter.com/NLRvzGRUiS

— Le JDD (@leJDD) August 18, 2024