Докато нашите земеделци страдат от безводие и суша, България е подписала неизгоден договор и подарява водата от река Арда на Северна Гърция за напояване. С този аргумент депутатите от партия „Възраждане“ поискаха премиерът и министри да бъдат изслушани в парламента в четвъртък по една иначе крайно интересна тема: краят на историческата Спогодба между България и Гърция от 1964 г. Редом с други спорни въпроси отпреди десетилетия, тя въвежда и репарационно задължение на България да предоставя безвъзмездно за период от 60 години вода за напояване на Северна Гърция, пише „Капитал“.
Че България е предала националния си интерес – както стана и ясно, има истина. Но станаха ясни и много детайли, които разкриват, че България реално е в много изгодна ситуация да договори ново дългосрочно споразумение с Гърция, от което да извлече значителни ползи, и то не само финансови.
Сред възможностите са и да получи на концесия (част от) пристанище Александруполис срещу това да продължи да доставя регулирано вода за напояване на съседите през каскадата на язовирите „Кърджали“ – „Студен кладенец“ – „Ивайловград“. Която пък от българска страна така или иначе не се използва за земеделски нужди.
Каква е тази спогодба
Днес вратите на Гърция и всички хубави неща, които тя има да предложи, са отворени за българите, вече и без граница, но невинаги отношенията между двете държави са били на ниво. След десетилетия на военни конфликти (като Балканските войни и Втората световна война) и политически разногласия (студената война и гръцките претенции за обезщетения) през 1964 г е подписана въпросната Спогодба между България и Гърция от 1964 г. – договор, който урежда някои финансови и други въпроси, произтичащи от исторически спорове и конфликти между двете страни. И в него е заложена репарацията за безвъзмездно подаване на вода от р. Арда за напояване към Северна Гърция – 186 млн. куб. метра годишно при 85% обезпеченост за 60 години.
Договорът е изтекъл на 9 юли 2024 г. Междувременно обаче климатичните промени превръщат водата във все по-ценен ресурс, а днес България се намира в доста изгодна позиция да договори ново споразумение с Гърция, от което вече да печели. Още повече че самата Гърция не е изпълнила своята част от Спогодбата – да изгради изравнител (не точно явозир, а по-скоро бент), който да събира на нейна територия води от Арда. Ако беше го направила, сега въпросът щеше да е приключен. Но понеже не е, страната се нуждае от водата, която България събира в Родопите, през земеделския сезон. А България от своя страна може и трябва да използва ситуацията, така че да договори добри ползи. И една от тях може да е концесия на (част от) пристанището в Александруполис.
Изслушването в четвъртък в парламента на премиера Росен Желязков, министрите на околната среда и водите, както и на земеделието – Манол Генов и Георги Тахов, и още държавни представители премина с доста напрежение, лични нападки между партиите в Народното събрание и солидна доза популизъм. Но сред фоновия шум все пак станаха ясни някои интересни факти.
Хронология на новите възможности
България се е активизирала близо година преди изтичането на спогодбата. Още през май 2023 г. е сформирана междуведомствена работна група с водеща роля на екоминистерството, която да изработи позиция за ново дългосрочно споразумение с Гърция. В процеса се ражда и идеята, че България може да обвърже предоставянето на вода от каскадата не просто с някакво компенсаторно заплащане, но и с интереси в други икономически сектори. Така, заради новите разширени интереси, е създадена нова междуведомствена група, вече към финансовото министерство (по това време министър е Асен Василев, а премиер Николай Денков).
Василев, който стана обект на нападки от партията на Делян Пеевски, че еднолично е иззел преговорния процес и дори че нерегламентирано е споделял документи с гръцката страна, сподели пред парламента (а впоследствие разказа по-подробно и пред журналисти) и какво е било свършено. Изготвен е бил проектодоговор, който са наследили служебното правителство на Димитър Главчев и съответно настоящото на Росен Желязков, с три протокола: „Преговорната ни позиция бе, че споразумението трябва да бъде продължено за още 60 години, но с три възможности: първата част е свързана с водите на Арда, които, ако бъдат използвани извън часовите зони, които са най-добри и изгодни за българската енергетика, да има съответното заплащане. Втора част – България да получи 60-годишен достъп до пристанище Александруполис с прилежаща икономическа зона. И трета част – от Александруполис до Русе да се изгради магистрала, както и бърза жп връзка от Александруполис до Капитан Андреево, а оттам нататък към Северна България и през Силистра към Румъния“, обясни Василев.
И добави, че по негова преценка това е една много изгодна сделка, защото дава достъп на България за 60 години до средиземноморско пристанище, от една страна, от друга – дава възможност Гърция да подпомага земеделието си с 10% от водите от яз. „Ивайловград“.
По думите му от гръцка страна не е имало съществени възражения и са били пред подписване на новото споразумение. „Служебният кабинет оттам нататък, както виждаме, не е направил нищо по въпроса, надяваме се, че редовният ще направи“, каза Василев. Той прецени като риск това, че от „Възраждане“ по популистки причини са вкарали темата в пленарна зала и предизвикват публичност на преговорния процес, преди да е постигната финална договорка.
От своя страна пък премиерът Росен Желязков обяви само, че по новото проектоспоразумение се работи, но по думите му той не може да сподели преговорната позиция на България по темата, докато преговорите още текат.
Временната договорка: вода срещу ток
Междувременно след изтичането на спогодбата на 9 юли 2024 г., НЕК и региона на Източна Македония и Тракия са подписали временно възмездно споразумение, с което България е продължила да доставя вода на Гърция до 30 септември, но в замяна е договорила компенсаторни доставки на ток през зимния период – става дума за 49 мегавата мощност (или 30 000 магаватчаса потребление), които България получава и в момента, съобщи изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев. По актуалните борсови цени на енергията това е около 9 млн. лева. На практика България изпозлва водата, за да произвежда ток, след което тези води изтичат надолу към Гърция. Става дума за около 10% от обема на яз. „Ивайловград“.
Също така се разбра и че в планинския и неплодороден регион около каскада „Арда“ няма напоителни земеделски земи, нито пък има изградени напоителни съоръжения. Не е възможно и пренос на води от каскадата към други региони, които се нуждаят от напояване.
И с това на практика бяха оборени популистките твърдения, че България едва ли не лишава от вода собствените си страдащи в сушата земеделци, за да „пои чуждите“. Няма риск и за системата на НЕК, стана ясно на изслушването, като представителите на компанията увериха, че водните обеми, складирани в язовирите, които се оперират от НЕК, в момента са близо 70% от капацитета им.
Какво предстои
По думите на премиера Желязков България ще опита да договори дългосрочна нова сделка с Гърция до май тази година, но все пак е по-вероятно това да стане от 2026 г. и да има ново краткосрочно споразумение през тази година.
Бившият енергиен министър на ГЕРБ Делян Добрев (сега председател на енергийната комисия) пък призова България да търси добра сделка от енергийна гледна точка – а именно изпускането на водата да става в моменти, които са изгодни за България и които са съобразени с пиковите цени на тока, а не когато гръцката страна настоява. „Защото има слотове, в които цената на тока е отрицателна и да не се окаже, че ние пускаме вода на гръцките земеделци, когато те искат и не само не печелим от това, ами и губим. Трябва да се договори отпускане на водата да става при сутрешен и вечерен пик на цената“, каза Добрев.
