Географската карта на страната е едно, но политическата съвсем друго. От години цели региони са буквално отцепени от българската територия и там властва Движението за права и свободи. В партията, която официално легитимира себе си като либерална и демократична, редът и дисциплината са като в казарма. „Непослушните“ бързо се отстраняват, а „послушните“ се възнаграждават подобаващо. И именно те бранят бастионите на Сокола, в които българската реч отдавна не е на почит.

А повечето от досегашните кметове на движението отново се готвят  да запазят властта и влиянието си в тях.

Община Ардино е един от примерите, в които кмет с българско име отдавна не е имало. Сегашният градоначалник  Ресми Мурад се готви да остане на поста за трети пореден мандат. През 2007-а той успя да победи отцепилия се от ДПС бивш министър на земеделието Мехмед Дикме и въпреки опитите на хората от „Новото време“ (към които се присъедини Дикме) да докажат, че Мурад е избран от хора, които не отговарят на изискването на „уседналост“, върховните ни магистрати го поставиха на пиедестала на

едноличния  властелин на гласовете на мюсюлманите

в региона. Мурад е от тези млади хора, които Движението си отгледа и подготви, за да му служи вярно.  Осигурените по времето на правителството на Пламен Орешарски (или пък не точно) и с активното съдействие на бившия спортен министър Марияна Георгиева  над 15 проекта с европейско финансиране постилат  килимчето на Мурад и за следващия мандат.

Ардинският кмет влезе във властта през 2007-а като доста заможен човек за тогавашната си възраст (37 години). От  декларацията му по това време става ясно, че в годината, когато е бил избран, той е придобил апартамент в Кърджали от 110 кв. м за сумата от 73 хил. лева. Само година по-рано пък бил напазарувал друг – в село Млечина, от 70 кв. м за скромните 7 хил. лева. Съпругата му Айше  пък  е била собственик на част от семейна къща от 230 кв. м  в съседното село Горно Прахово, община Ардино.

Пак в годината на първия си мандат Мурад е купил и лек автомобил „Форд“. За разлика от повечето си колеги в тези региони, той държи парите си в банки. Във властта влиза със спестени 10 хил. щ. долара, 5  хил. евро и 15 хил. лева.

През 2013–а към семейните имоти е прибавен и гараж, спазарен за смешната сума от 1235 лева. През 2009-а Мурад тегли заем от 30 хил. лв., който очевидно успява бързо да изплати, тъй като в следващите му декларации той вече не съществува.

Затова пък същата година към имотната партида на семейството на името на съпругата Пазие се появява още един имот – къща от 120 кв. м с двор от 800 кв. м в града, закупена за скромната сума от 32 хил. лева. От тези харчове обаче банковите сметки на семейството не са намалели значително. Според последната декларация все пак кметът на Ардино още държи на влог 11 хил. лева.

 Уж малката и незначителна община Венец

също се управлява от заможна кметица – Нехрибан Османова  Ахмедова. Тя вече два мандата управлява кметството и се е запътила към третия. А доверието на Движението за права и свободи към нея е безпрекословно, независимо от факта (а може би именно поради него),  че преди време тя отнесе глоба от Агенцията за държавна и финансова инспекция заради констатирано нарушение на Закона за обществените поръчки през 2011 година. При проверката станало ясно, че през юли 2011-а в качеството си на кмет Нехрибан Ахмедова открила две процедури по възлагане на обществени поръчки – “Специализиран превоз на деца и ученици до 16-годишна възраст на територията на община Венец за учебната 2011-2012 г.” с прогнозна стойност 63 000 лв. без ДДС и за “Специализиран превоз на учители през учебната 2011/2012 г. на територията на община Венец” с приблизителна прогнозна стойност 80 000 лв. без ДДС, които на практика представляват една обществена поръчка. По този начин тя е разделила една поръчка на две с цел заобикаляне на закона.

Името на Ахмедова попадна и в онзи любопитен списък на кметове, които управляват скромни бюджети, но карат скъпи коли. Оказа се, че кметицата на Венец се вози на автомобил, за който малкото кметство е платило 139 хил. лева…?! Самата тя влиза във властта неособено богата, за сметка на съпруга си Шенол Османов Ахмедов, който очевидно се е ориентирал към придобиването на земеделски земи в района и главно в село Осеновец. През 2006-а например Ахмедов е получил дарение на два терена – съответно от 16 и 43 декара.

През 2009-а в имотната му партида се появяват още два терена в същия район, разположени на общо 15 дка, които година по-рано той е спазарил за смешната сума от 1223 лева. По същото време е наследил и къща от 120 кв. м в пак това село. Две години по-късно съпругът на кметицата получава в наследство още земеделска земя, разпростряна на 94 декара.

А година по-късно – през 2012-а, успява да се сдобие и с апартамент от 103 кв. м за 72 500 лв., които според декларацията на жена му са били спестени от… заплата. През 2014-а Ахмедов придобива по давност дворно място с малка къща (от 60 кв. м) в село Осеновец от 1240 кв. метра. Към него и пак по давност са прибавени още две места – първото от 1900 кв. м и второто от 920 кв. метра. Същата година получава и още едно дарение – нива в село Осеновец от 2 дка и докупува още две по 7 дка на обща стойност 1880 лева.

При проверка в информационната система „Дакси“ се натъкнахме на любопитна подробност – през 2003-а Ахмедов  е бил кмет на това село. И очевидно все още има достатъчно влияние, така че да спазари земеделската земя, която изкупува, на смешни цени – от по стотина лева за декар, при положение че според статистическите данни от началото на годината в този регион земите се търгуват над 650 лв. за декар…?!

Самият той към днешна дата е регистриран като земеделски производител. Инак семейството на кметицата допреди две години притежава само един автомобил – „Дайхатсу Куоре“ (още от 2007-а), който по официални данни също е купен доста изгодно – за 2 хил. лева. През 2013-а обаче съпругът купува  лек автомобил „Ауди“ за…1000 лева. Всички тези „сделки“ са изключително „любопитни“, но със сигурност са добре преценени, тъй като за първи път през тази година в данъчната му декларация се появяват  „доходи от друга стопанска дейност“, и то в размер на 13 255 лева. Инак самата кметица е далеч от определението за състоятелност. Тя държи в банка едва десетина хиляди лева.

Към пети мандат се е запътил

един от най-старите съратници на Ахмед Доган – кметът на Джебел Бахри Реджеб Юмер. От години той е несменяемата кандидатура на Движението за права и свободи в района. Името му не един и два пъти беше свързано със скандални обществени поръчки и нагласените търгове, които се печелят от една и съща фирма, тъй като тръжната документация е изготвена точно за нея. Става дума за търговското дружество „Герт груп“ ООД, управлявано  от Тунджай Бахри Гюлер. Обществена тайна е, че той е близък  до кмета Юмер.

Последният скандал около това близко до сърцето на кмета дружество се разрази миналата година, когато бившият спортен министър Марияна Георгиева раздаваше милиони за спортни площадки приоритетно  в общините, контролирани от ДПС. Тогава на различни траншове шест обекта на обща стойност общо 1.4 млн. лв. спечели именно „Герт груп“. Срещу тези пари тя изгради спортни площадки в Хайредин, село Бацова махала в община Никопол, ремонт на стадион в с. Караманци, в град Ардино, ремонт на закрита лекоатлетическа зала в Пловдив и спортни площадки в няколко кърджалийски села. Фирмата придоби „популярност“ година по-рано, когато спечели скандална поръчка на община Джебел, като даде гаранции за необичайно много рискове, но и най-висока цена в поръчката за ремонт на местно училище. Тук е моментът да припомним, че в „презентацията“ му се включваха уменията на работниците й да извършват изкопни работи (ръчно) в полярни условия – при минус 45-50 градуса и дебелина на снежната покривка от 3-4 метра. А и бяха поели ангажимент да подменят дървените черчевета и стандартните прозорци с модерна ПВЦ дограма и стъклопакет дори ако обектът го тресе земетресение от девета степен по Рихтер, а в училищната столова изригне вулкан…?! Фирмата участва и в строежа на водния цикъл на Момчилград, откъдето прибра 15 млн. лева. Тогава проверка в регистрите на Агенцията за обществени поръчки установи, че само за година тази фирма успява да „спечели“ поръчки за близо  30 млн. лева.

Независимо от тези, меко казано, странни условия за обществени поръчки, които кметът одобрява, декларацията му в Сметната палата е прекалено скромна. През 2006-а той придобива  апартамент от 61 кв. м за 15 200  лева. През 2010-а купува два леки автомобила „Фиат“ и „Форд“  за по…100 лв., или на цена, по-ниска, отколкото скрападжийските фирми изкупуват спрените от движение автомобили.

През 2012-а пък му даряват апартамент от 63 квадрата плюс гараж в Джебел. Инак Юмер няма нито налични пари, нито банкови влогове. Да се начуди човек, как е останал такъв бедняк след толкова години кметуване, и то при положение че до 2004-а управляваше приватизираното чрез Министерството на земеделието кърджалийско дружество „Джебел басма“…?!

Преди дни

друг скандален ДПС кмет

– този на Исперих, Бейсим Басри каза, че един мандат не е достатъчен, за да се реализират всички проекти в общината. Тук е моментът да споменем, че все още продължава работата над реализацията на най-големия проект – водния цикъл на Исперих на стойност 49 млн. лева.

Очевидно Басри не се притеснява, че срещу него вече има издадена условна присъда от две години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок, постановена от състав на Разградския окръжен съд в края на юли. Той бе признат за виновен в това, че на 23 февруари 2013-а в местността Трънлив дол край село Йонково, на територията на ДЛС „Воден – Ирихисар“ е произвел четири изстрела с ловна карабина, за да попречи на двама ловни надзиратели и шофьора в охранително звено да изпълнят задълженията си по залавяне на нарушител и бракониер. Съдът преквалифицира престъплението в по-леко, като оправда кмета по първоначално повдигнатите обвинения – че Басри е направил опит умишлено да умъртви длъжностното лице Пеньо Астраджиев, който останал недовършен по независещи от обвиняемия причини, и за заплашване на органи на властта чрез произвеждане на четири изстрела с ловна карабина срещу двама горски надзиратели и шофьора Пеньо Астраджиев.

Басри наследи на поста друг осъден вече градоначалник. Само преди дни предшественикът му и Адил Решидов бе осъден на пробация заради измама за това, че получил от централния бюджет над 365 хил. лв. за ремонт на шест сгради в общината, които уж били пострадали от природно бедствие на 5 октомври 2008 година. Решението на Варненския апелативен съд  дойде след обжалване на оправдателната присъда, постановена от Окръжния съд в Разград. Невинността на Решидов по обвинението за длъжностно престъпление при усвояване на средства за бедствия и аварии бе потвърдена от Апелативния съд във Варна, но след протест до Върховния касационен съд делото бе върнато за ново разглеждане от друг състав.

През 2007-а, като заместник-кмет на същата община, Бейсим Басри декларира малка къща с двор от 1364.69 кв. м, която купил предишната година за 1400 лева. По това време той официализира доходи „от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество“ в размер на 12 хил. лева.

На следващата година той вече е председател на общинския съвет и продава същата къща, но срещу 250 хил. лв., които декларира в Сметната палата. Очевидно Басри няма много вяра на финасовите институции, защото банковите му влогове през същата година са едва  12 хил. лева.

На следващата година (през 2009-а) той отново се разделя с няколко свои имота, които странно защо не са декларирани в предишните му документи. Заедно със съпругата му Первин продават три офиса в Исперих с площ общо 104 квадрата. При тази сделка е постигнат чутовен резултат за имот в града. Според декларацията от тези сделки в сметките на семейството за всеки един от съпрузите би трябвало да са влезли по 160 хил. лв., но са декларирани 146 хил. лв…?!

Въпреки всичко Басри не се впуска в кой знае какви харчове. Той и жена му купуват само една лека кола „Ситроен“, и то за нищожната сума от 4 хил. лева. И дори теглят банков кредит от 150 хил. евро. По това време Басри притежава дялове в разградското търговско дружество „Исперих Груп“ ООД, в което притежава 100 дяла на стойност 1000 лв. и което управлява до 2007 година.

През 2010-а кметът на Исперих се сдобива с още два автомобила на смешни цени. Той става собственик на  ВАЗ2121 „Нива-221“ срещу 400 лв. и товарен автомобил „Ситроен 280“ за 800 лева.

През 2012-а декларира задължения от 30 хил. лв. към частното лице Георги Демирев (предприемач от Русе) в размер на 30 хил. лева.

През 2013-а вече като кмет на общината в имотната му партида има само две ниви на терен от близо 11 дка, купени за малко над 3 хил. лева. Същата година е успял да спести дори 8 хил. лв. от заплата. По това време кредитите на семейството са намалели драстично. Той и съпругата му са ползвали единствено два потребителски кредита от частното шуменско дружество „ВИП КРЕДИТ“ ЕООД на Стефан  Куцаров, всеки по 14 хил. лева. Очевидно семейството няма вяра в банките, защото взема още един сериозен кредит от 16 хил. лв. от едноличното дружество с ограничена отговорност  „СЕВЕРАГРО“ от Исперих, собственост на  Гюнай Хюсмен.

Тази фирма стана известна с това, че собственикът й Хюсмен, който е лидер на общинската организация на ДПС в Исперих и председател на общинския съвет, обяви, че фирмата му (която е една от големите му компании за производство и търговия със земеделски продукти) е открадната. Разследване на прокуратурата в Исперих установи, че става дума за измама. Кражбата на дружеството в Исперих е станала чрез вписана в електронния регистър смяна на собствеността. Заявката за промени е направена електронно от фалшив IP адрес в чужбина, като за притежател на дружеството е посочено подставено лице на име Борислав Илиев от Варна. Представени са договори за покупко-продажба, скрепени с фалшифицирани печати на нотариус от Исперих, съобщи самият потърпевш. Хюсмен сигнализирал в полицията и в прокуратурата и те се задействали светкавично. Ужиленият бизнесмен е една от знаковите фигури на ДПС в Разградско. Той е крупен арендатор на земи в Лудогорието и повече от десетилетие заема ръководни позиции в местната власт в Исперих. Бил е кмет на общината, а в момента за втори мандат е председател на местния парламент.

Друг дългогодишен кмет на Движението (вече три мандата – от 2003-а досега), за когото се говори, че дори е

успял да се спазари за поста си

и за следващия – четвърти мандат, със сегашните управляващи е градоначалникът на община Кърджали Хасан Азис Исмаил.

Според официалните документи преди година той  е вдигнал нова къща от 350 кв. м на наследствено място в село  Мост. Тя все още е на груб строеж и за нея Азис е похарчил едва 20 хил. лева. Кърджалийският градоначалник е собственик на купеното за 20 хил. лв. през 2008-а „Волво“, а наличните му средства са едва 2700 лева. За черни дни кметът е скътал 60 хил. лв. на банков влог, пише в декларацията му. Очевидно той и съпругата му Невин имат добро име сред банките, тъй като разполагат с кредитни карти съответно за 20 хил. и 10 хил. лв. и 2 хил. евро.

Преди години името му беше забъркано в скандал с имоти, до резултат обаче така и не се стигна, макар че в съда дори беше внесен  обвинителен акт. През 2010-а кметът на Кърджали бе обвинен в опит за измама в големи размери на двама министри, свързана с проекта „Водно огледало“. Според прокуратурата  Исмаил е извършил престъплението в периода 23 януари – 12 юни 2009-а, когато в качеството му на длъжностно лице  е направил опит да заблуди тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов  и колегата му Пламен Орешарски (тогава министър на финансите) за цената на част от имот в Кърджали, попадаща в реализацията на обект „Укрепване бреговете на река Арда“, т.нар. „Водно огледало“. Прокурорите бяха установили, че действителната цена на имота е 846 200 лв., а посочената от кмета на Кърджали оценка беше десет пъти по-голяма  – 8 940 960 лева. Нека не забравяме, че ако намерението на Азис се беше осъществило, за тези 15.966 кв. м собственикът им кърджалийското акционерно дружество „Устра холдинг“, управлявано от Валери Хаджийски, щеше сериозно да напълни джоба си. Но тъй като „схемата“ не проработи, скандалът така и остана само във вестникарските хроники.

Очевидно

в редиците  на Сокола  има някакви размествания

Появяват се и нови лица. В Омуртаг за кметския стол е предложен не досегашният градоначалник Неждет Шабан, който изкара два кметски мандата, а Ешреф Хасанов Ешрефов. Разбира се, Шабан не е оставен на сухо, той е водач на листата за общински съветници и по всяка вероятност ще оглави общинския съвет в града. Наскоро той стана известен с това, че бе сред организаторите на предизборен сюнет и екскурзии до Одрин. Безплатно масово обрязване на 200 деца и екскурзии до Одрин на хората от търговищките села  беше осъществено с генералното спонсорство на областния управител на Одрин Дурсун Али Шахин. Странно как Шахин реши  месец преди местните избори да дари милиони за ремонт на джамии и минарета в селата около Търговище и за екскурзии до Турция. Всяка седмица хора от селата около Омуртаг, Търговище и Върбица пътуват безплатно за един ден до Одрин. Досегашният кмет на Омуртаг обаче не е на мнение, че това е купуване на изборите. Според него: „Това е традиция, ние сме мюсюлмани и си спазваме традицията“…

Даренията от Турция минаха през българска фондация, която по документи няма никакви приходи. Неин учредител и управител е Орхан Мустафа от село Божурово. Парите обаче са факт – така на 4 септември на стадиона в Омуртаг се изви опашка от родители от цялата околия, дошли да обрежат децата си безплатно. А на обявлението за събитието на турски език стоеше и логото на Движението за права и свободи…?!

Самият Шабан до този момент е доволно състоятелен откъм имоти човек . В последната му декларация фигурира един  апартамент от 77 кв. м в Търговище, закупен през  2009-а за 60 хил. лв и парцел от 414 кв. м, купен през  2014-а за  28 хил. лева.

Очевидно той отдавна има афинитет към ливади и ниви, защото от 2007-а до 2010-а е напазарувал няколко и все на атрактивни цени. Три от тях са в омуртагското село Презвитер Козма и са общо 11 декара. Първите 2 дка са купени на цена от 800 лв., но на следващата година сделките са сключени на цена за да 4 дка – 200 лв. и за 5 дка -175 лева. Шабан купува три ниви: една в Омуртаг и две в село Паничино, съответно 10 дка за 3 хил. лв., 37 дка за 2617 лв. и 5 дка за 430 лева.

През миналата година кметската му заплата е била достатъчна, за да си купи нов лек автомобил „Mazda 2“  за 5980 лв., но и да спести  заедно със съпругата си Виждан близо 15 хил. лева.

Ако съдим по предишната му декларация ( от 2014-а), семейството има и допълнителни доходи от наем, които годишно са в размер на по 10 800 лв. поотделно за него и жена му.

Какво ще бъде имотното му състояние след края на двата кметски мандата можем само да гадаем.  От всичко казано дотук става ясно, че кметовете от Движението за права и свободи не са фенове на банковите влогове, а на имотите. Колко от тях след години ще се събудят като местни феодали – само времето ще покаже.