Posts Tagged ‘даниел смилов’

Ако партиите не съставят кабинет, имплозия ще разтресе елита и врачки ще влязат в парламента

Posted on: юни 11th, 2024 by МИГ No Comments

Ако се стигне до нови предсрочни избори през есента, имплозия ще разтресе политическия елит. Това прогнозира политологът доц. Даниел Смилов,

„Идеята на тези избори беше ГЕРБ да е в по-добра преговорна позиция, за да състави по-лесно правителство. Не мисля, че това се получи. Около първата и втората политическа сила ще се сглоби управление“, добави той.

„Голямата изненада на тези избори обаче е друга – ниската избирателна активност, комбинирана с фрагментацията на парламента и протестния вот през малките партии. На едни следващи избори не може да кажем какво ще се случи. Първото място на ГЕРБ няма да е гарантирано“, предупреди политологът.

„Може да се появи играч на този терен, който показа, че има огромен вакуум. Много голяма част от българите не отиват да гласуват или предпочитат малки формации“, добави той.

„Логично е ПП-ДБ, тъй като загубиха изборите, да останат в опозиция, а да ни управляват ГЕРБ, ДПС с други организации“, заяви доцентът.

„Тази ерозия, която наблюдаваме при ПП-ДБ, ГЕРБ са я изконсумирали. Партията на Бойко Борисов през 2017 г. имаха 1,17 млн. гласа, а сега са на 500 000“, припомня той.

„ИТН вероятно ще е третият коалиционен партньор. Може да е без коалиционно споразумение да стане това“, заяви Смилов.

„Ако не се състави правителство и Конституционният съд дотогава още не е взел решение за промените, свързани със служебните правителства, ще се наложи президентът да назначи друг кабинет, но със сигурност няма да е със същия премиер“, каза пък преподавателят по политическа комуникация проф. Росен Стоянов.

„Така наречената представителност – все повече хора искат да получат място под слънцето, ниската избирателна активност плюс охолството на твърдите електорати доведе до крайно изкривяване на картината у нас – появата на странни изменения, някакъв вид дефект на демокрацията наблюдаваме през последните дни. Това е политическо сектантство. Когато избирателната активност падне още, ще се появят не една, а още пет подобни партии. Нищо чудно да влезе съюз на знахарки, баячки, пчелари и т.н.“, добави той.

„Има очакване да се намеси на терена някой. Тогава като с цунами може да бъде отнесена всяка една надежда и планове“, заяви професорът.

Той намекна, че ако президентът направи нов политически проект, всичко отива на вятъра.

„Ерозията в ПП-ДБ ще продължи. Влизаме във фазата на взаимните обвинения и търсене на кой е по-виновен. Христо Иванов беше най-малко. Нищо добро не ги очаква“, каза пък Георги Харизанов.

„Политиците са виновни, че не обгрижват големи групи от населението. Получава се маргинализация, вследствие на което може да очакваме радикализация. Може да се стигне до случай като Роберт Фицо“, заяви проф. Стоянов.

Ще ни управлява „хартиена коалиция“, ако „Българския възход“ вземе третия мандат

Posted on: януари 9th, 2023 by МИГ No Comments

България може да бъде управлявана от „Българския възход“ и т.нар. „хартиена коалиция“ (б.а. ГЕРБ, ДПС и БСП). Това не е изключено да се случи, ако президентът Румен Радев реши да връчи третия мандат за съставяне на правителство на партията на бившия служебен премиер ген. Стефан Янев, коментира политологът доц. Даниел Смилов.

„Президентът има три възможни избора – ако избере БСП, вървим по-ускорено към предсрочни избори и би било странно в ситуацията, в която се намираме, партия с проруски позиции да е мандатоносител. Ако избере „Български възход“ отваря вратите към т.нар. „хартиена коалиция“ плюс „Български възход“, което е достатъчно за мнозинство“, каза той в „Денят започва“ по БНТ.

„Ако държавният глава избере „Демократична България“, се отварят въпросите за евентуално мнозинство около „Продължаваме промяната“, ГЕРБ и ДБ. Има вариант и за мнозинство ГЕРБ, „Демократична България“ и ДПС, но е малко вероятен“, заяви доцентът.

Според него нито ГЕРБ, нито ПП са направили сериозен опит за съставяне на правителство. Те по-скоро са се опитали да избегнат отговорността за предсрочни избори.

„Ако имаше сериозна воля да се прави правителство, вече щяхме да имаме бюджет, да се напредва по въпросите за главния прокурор. Това, което направиха „Продължаваме промяната“, е огледална реакция на това, което направи ГЕРБ с първия мандат – да се покаже едно добро желание. Историята с първите два мандата е че никой не иска да е виновен за предсрочните избори. Въпросът е какво ще стане с третия мандат“, изтъкна Смилов.

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова пък заяви, че е много вероятно да има избори през втората половина на март или в първата седмица на април.

„Задачата пред президента не е дали ще има вот, а как да се отиде на избори без сериозни поражения върху партийната система, защото вече върху институциите те са сериозни. Въпросът сега с президента е с или без ГЕРБ. И от това ще се види дали те ще продължат да бъдат държани извън властта. Видяхме, когато ГЕРБ лидира Народното събрание, какви са последиците – успяха да отделят БСП от ДБ и ПП, сега се опитват да отделят ДБ от ПП.“, коментира тя.

Доц. Натария Киселова също не вижда сериозен опит за съставяне на кабинет до момента. Тя посочи, че програмната декларация на „Продължаваме промяната“, която беше отхвърлена от парламента, съдържа много нереалистични елементи и я определи като „мигач“ към избирателите за това в коя посока завива политически самата партия – антикорупционна и антиГЕРБ.

Даниел Смилов за кабинета на Слави: Първо ще се смеем, после ще плачем

Posted on: август 4th, 2021 by МИГ No Comments
„Може би първо ще се смеем, после ще плачем“, каза политологът, университетски преподавател и програмен директор на Центъра за либерални стратегии доц. Даниел Смилов. Според него има някакъв шанс за съставяне на правителство, но то едва ли ще бъде стабилно и ще може да бъде правителство на промяната.

„Тоест, те искат да получат един мандат, който е уж мандат за прав на промяната, а след това да имат пълната свобода да формират такива плаващи мнозинства. Целият въпрос е защо пък ДБ и ИБГНИ трябва да ги подкрепят в едно такова начинание.“, допълни той пред БНР.

В българската ситуация идеята да се управлява с плаващи мнозинства е покана за възстановяване на модела за управление на ГЕРБ, смята Смилов.

„Целият въпрос е защо партия, която идва уж да променя модела, на практика възпроизвежда негови основни характеристики.“

Относно персоналния състав на втория проектокабинет на ИТН Даниел Смилов изтъкна, че е трудно това правителство да бъде окачествено като технократично, експертно правителство.

Първият вариант е проформа опит за съставяне на правителство с идеята, че това е по-скоро провокация, която другите да отхвърлят и да се стигне до избори – това според преподавателя е реалистичен сценарий.

Втория вариант политологът очерта като подкрепа за ИТН с гласовете на БСП и помощ от ДПС за сваляне на кворума например. Като го нарече „доста ясен и чист вариант“, той уточни, че в този случай „няма да имаме правителство на промяната, а нещо друго“.

Ако ДБ и ИБГНИ решат да дадат някакъв шанс, можем да се окажем в най-неясната ситуация, отбеляза Смилов по третия вариант. В този случай по думите му статуквото може да се окаже щастливо да управлява с плаващи мнозинства постфактум.

Шансовете за успех на третия мандат са много малки, допълни още Смилов.  „Шансът да има някакво правителство все още зависи от първия мандат и какво ще се случи.“

Странно е защо от ИТН решиха да се конфронтират с ключови министри на служебното правителство, които са много популярни, коментира доц. Смилов.

„Другото, което прави неприятно впечатление, е начинът, по който тези атаки бяха организирани – уж с изваждане на някакви факти от жълтата преса.“

В действията на ИТН има една водеща нишка – да покажат, че те карат влака, обобщи политологът.

Даниел Смилов: ГЕРБ е във висящо положение, доктрината „Нинова“ не успя

Posted on: юни 30th, 2021 by МИГ No Comments

Извършва се доста значима промяна. Тя има измерения в политическата система, но предполагам, че и в социалните системи. На пръв поглед се вижда отстъпление при някои от партиите на статуквото, ако можем да ги наречем по този начин. Най-вече при ГЕРБ, който беше доминираща през последните над 12 години.

Партията е във висящо, падащо положение, не знаем докъде ще стигнат процесите там. Има и спад при традиционния ѝ опонент – БСП, която на последните избори регистрира доста ниски, почти рекордно ниски резултати, без да е била управляваща партия. Имаме трансформация на партийната система, имаме нови играчи, които са във възход. На първо място това е формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, на второ е „Демократична България“, която регистрира нива на подкрепа без прецедент от десетилетие насам за представители на десницата. Трансформацията е видима. Това каза пред БГНЕС политологът доц. Даниел Смилов.

„Въпросът е какво ще се случи оттук нататък. Дали ще имаме повторение на ГЕРБ във нов вариант, в лицето на партията на Слави Трифонов, защото генезисът и на двете формации е доста сходен. Надеждата е „Има такъв народ“ да не влиза в клиентелистките и корупционни отношения, в които през годините влезе ГЕРБ“, заяви още доц. Смилов.

Според него има и друг сценарий, по-който могат да се развият нещата след предсрочния парламентарен вот на 11 юли и той е силно фрагментиран парламент, с различни центрове на политическо влияние. „Може би това ще е по-добрият вариант, поне за близките няколко години. Преходът от една доминираща към друга доминираща партия е свързан с много големи рискове“, смята политологът.

Анализаторът за пореден път затвърди тезата си, че настоящото служебно правителство може да послужи за възможен модел, по който страната може да бъде управлявана без участието на ГЕРБ във властта.

„Може да бъде и има вероятност това да стане, защото партиите на протеста нямат традиция да общуват помежду си, комуникацията между тях не е толкова интензивна. В служебното правителство те могат да видят готов модел, който биха следвали. Има министри, които безспорно се справят добре със задачите си. Има разбира се и други, които могат да бъдат променени. Въпросът с министър-председателят винаги стои в такива преговори, но има основа, върху която те биха могли да стъпят“, коментира още доц. Смилов.

Като нещо позитивно той оцени решението на „Има такъв народ“ представителите на партията да започнат да общуват много по-интензивно с медиите. „Сега е моментът за прозрачност. Хората трябва да са наясно с намеренията на тази партия. Те запазват енигмата и съспенса в своето говорене. Имат вариант, без да го споделят експлицитно, за това аз няма да се ангажирам да спекулирам какъв е този вариант. Общо взето ми се струва, че това ще е някакъв вариант, по който ще се гради правителство около партиите на протеста. Ако им стигат гласовете самостоятелно, предполагам, че няма да се търси друга подкрепа. Ако не им стигат, има вариант за правителство на малцинството. Ако доста гласове не достигат, тогава следващият парламент ще е в трудна ситуация“, смята анализаторът.

Сериозна трансформация доц. Смилов наблюдава най-вече при големите партии, които, според него, вече не са толкова големи, а се състезават за мястото си с други по-малки формации.

„В БСП виждаме неуспеха на „доктрината Нинова“. Това беше доктрина, която мога да обобщя с патриотизация на БСП, за да се спре изтичането на гласове към формации като „Възраждане“ например. Сега хем патриотизацията се случи, хем изтичането на гласове не е прекратено. Напротив, БСП падна на много ниски нива на подкрепа. Партията загуби центристкия си вот, а не спечели кой знае какво“, коментира Смилов левицата и допълни: „Не знам как ще излезе от тази ситуация, очевидна е необходимостта от друго лидерство. Дали ще е пак от Корнелия Нинова или друга фигура, но тя доведе нещата дотук, а ситуацията очевидно не работи в полза на столетницата“.

Думите на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който обяви санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ бизнесмен Делян Пеевски за свой приятел, с когото са работили заедно за утвърждаване на демокрацията, доц. Смилов коментира така: „Не виждам промяна в позицията на ДПС по отношение на Пеевски. Може би единственият нюанс беше, че подчертават факта, че той е от гражданската квота. Лек намек за дистанциране. В самото изказване става ясно, че ДПС стои, под един или друг начин, зад Делян Пеевски. От тази гледна точка не виждам нито голяма промяна, нито нещо съществено в това изказване. То е предназначено за вътрешната аудитория, за електората на ДПС. Това е големият проблем, че ДПС е свикнало да има твърд електорат, който не се влияе от представянето на самата партия. Това обяснява защо те могат да си позволят да продължават да бъдат лоялни към фигура като Делян Пеевски, която носи политически негативи“.

Как Гешев се подигра с депутатите

Posted on: октомври 16th, 2020 by МИГ No Comments

България е разтресена от политическа криза, защото срещу управляващите, включително срещу премиера Борисов, има сериозни съмнения за корупция и злоупотреби. Тези съмнения дори влязоха в доклади и резолюции на европейски органи. Става дума за конкретни скандали: „Божков“, „нощно шкафче“, „записи“, „къща в Барселона“, „осем джуджета“, „либийски танкер“ и т.н.

По нито един от тези скандали нито парламентът, нито обществото получиха смислена информация от Иван Гешев. Което само затвърди впечатлението, че той заема високия си пост с определена цел: по точно такива скандали да не се случва нищо в наказателен план.

Основната вина за подигравката с парламента обаче не е на Иван Гешев, а на управляващото мнозинство от ГЕРБ, ДПС и техните сателити, които я допуснаха. В този случай БСП свърши своята работа на опозиция – депутатите ѝ бяха много добре подготвени и зададоха нужните въпроси. Но управляващото мнозинство не се противопостави на опитите на Гешев да избягва тези въпроси, а напротив – помагаше му с удобни питания и накрая изготви положителна проекторезолюция за одобрение на доклада и изслушването му. С този акт беше потвърден политическият договор за ненападение между главния прокурор и управляващите: всеки от тях пази гърба на другия.

За какво всъщност отговаря главният прокурор?

Изслушването на Иван Гешев от правната комисия в Народното събрание демонстрира, че проблемът с безотговорността на главния прокурор се е задълбочил. След решението на Конституционния съд за оперативната самостоятелност на прокурорите и за това, че всеки прокурор може да разследва Иван Гешев, се стигна до следната парадоксална интерпретация: главният прокурор може да влияе на всяко дело чрез „методическо ръководство“, но той не отговаря за нито едно от делата, а само за методическите си указания. Ако това „методическо ръководство“ е основната съдържателна работа на главния прокурор, защо тя тогава не присъства в отчета му? Какви са били инструкциите, указанията и методическите насоки, които е давал? Формални ли са или не? Колко са? Писмени ли са? Публични ли са? Засягали ли са някой от големите скандали? По нищо от това обществото не получи никаква информация.

Големият проблем е, че тази умишлено неясна концепция за „методическо ръководство“ затвърждава властта на главния прокурор над подопечните му прокурори (те трябва да се съобразяват с него) и сваля от него отговорността за всяко конкретно дело. Това е така особено в ситуация на беззъб ВСС, който не упражнява никакъв контрол върху дейността на главния прокурор по принцип.

Кои са делата от обществен интерес, по които прокуратурата дава информация?

Какво е „методическото ръководство“ на Иван Гешев по този въпрос също не стана ясно от изслушването. Както депутатът Крум Зарков от БСП отбеляза, по някои дела прокуратурата дава обилно информация, защото били в обществен интерес, а по други – тези, заради които хиляди протестират – е изключително пестелива. По скандалите около премиера например Иван Гешев съобщи единствено, че Борисов три пъти е бил разпитван от различни прокуратури.

В някои от отговорите си г-н Гешев намекна за това как прокурорите решават коя информация да пуснат: само ако тя подкрепя тезата на прокуратурата. Тъй като обвиняемите имали достъп до медии, прокурорите решавали да пускат информация, която аргументира техните собствени позиции. Но ако това е методическото указание, адвокатите са прави да протестират, че става дума за злоупотреба с власт – прокуратурата сама се поставя в привилегирована позиция да пуска това, което е изгодно за нея, по дела, които са изгодни за нея. Т.е. има ясен двоен аршин, който подрива устоите на правовата държава.

Защо Иван Гешев не е поискал от наблюдаващите прокурори разрешение за изнасяне на информация по делата от обществен интерес?

Докладът на прокуратурата е пълен със суха статистика на бюрократичния ѝ оборот. В тази статистика се загубиха дори управляващите. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов например попита колко от отчетените корупционни дела засягат високите етажи от властта. Ако той е разбрал отговора, който получи, редно е да го сподели. Обикновено като „висок етаж на властта“ и разследван действащ министър се развява Нено Димов. Проблемът е, че делата срещу него са за нарушение на Закона за управление на водите и нямат много общо с корупцията: поне такава информация не е изтекла в медиите. А и Нено Димов просто бе използван като наказателен бушон за прикриване на тежка управленска грешка, за която политическата вина е колективна – на правителството.

На този фон на липса на казуси по високите етажи на властта е изключително неправдоподобно Иван Гешев да не се е сетил да се подготви добре по парливите скандали около управляващите и премиера. Всъщност, целият смисъл на изслушването му в парламента беше точно този – да демонстрира, че се отнася сериозно и към съмненията в корупция за самия център на властта. В който Нено Димов – за разлика от Ахмед Доган и други нотабили на ДПС – не е бил никога.

За какво служи парламентът?

Смисълът на парламентарния контрол е в това народните представители да могат да получат пълна информация за функционирането на държавните органи. На базата на тази информация те трябва да вземат кадрови и законодателни решения с огромна важност, включително за промяна на самата конституцията. Изслушването на Иван Гешев в комисията на НС се превърна в задружно упражнение между управляващи и главен прокурор за скриване на информация от обществото. Ако това скриване бъде увенчано и с решение на НС в пленарната зала, приемащо и одобряващо доклада на прокуратурата, подигравката с парламентаризма ще стане окончателна.

И тук идваме до искането за оставка на председателя на парламента г-жа Цвета Караянчева. Това искане е основателно, макар че е изключително иронично, че ДПС – които де факто са част от управляващото мнозинство и си поделят с него вината за ерозията на парламентаризма – го подкрепят. Под ръководството на г-жа Караянчева българският парламент наистина съвсем се обезсмисли и се превърна в параван на изпълнителната и на прокурорската власт: мисията му изглежда е да крие премиера и главния прокурор. Британският парламент може да приема решения за „неуважение към парламента“ (contempt of parliament), ако висши служители откажат да дадат исканата информация или по друг начин възпрепятстват дейността на народните избраници. През 2018 г., например, цялото правителство беше обявено от парламентарното си мнозинство за „неуважаващо парламента“ – прецедент в конституционната история на острова. Българският парламент – чрез мнозинството в него – сам се отказа от правомощието си да иска смислена информация и да упражнява парламентарен контрол. И сам обиди себе си по много сериозен начин.

Ако г-жа Караянчева не разбира това, явно не е подходяща за заемания пост.

Даниел Смилов, „Дойче веле“

Много трудно можем да говорим за връщане на доверието на хората към управляващите

Posted on: септември 2nd, 2020 by МИГ No Comments

Доцент Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: От втори септември народните представители ще заседават в новата зала „Света София“ в сградата на бившия Партиен дом, чиято петолъчка бе първият демонтиран комунистически символ преди тридесет години и надежда, че тоталитарният режим до тогава е приключил. Сега точно по същото време във тази и около тази сграда за пореден път ще се направи опит за надежда за бъдещето на България. Отвън се свиква Велико народно въстание. Отвътре се обсъжда идеята за Велико народно събрание. Дали бившият партиен дом е само грозна сграда на сталинската архитектура или символно за историята ни място, около което се пресичат парадоксите на обърканото ни битие? Дали стартът на новия политически сезон с две взаимноизключващи се събития няма да остане само на нивото на тяхното наименование, в което велики да останат единствено претенциите?
Поканих за анализ преподавателя по теория на политиката в катедрата по политология на Софийският университет доцент Даниел Смилов, специалист по сравнително конституционно право и програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Какво ще видим утре – ще се окаже ли решаващ втори септември или ще е поредният ден от календара на нашите провали?
Даниел Смилов: Много песимистично начало. Пореден ден от календара на нашите провали надявам се, че няма да бъде. Все пак демокрацията е процес на учене и надявам се, че от утре нещо ще научим като политическа общност. Но ситуацията е трудна. Имаме всъщност едно правителство, което до голяма степен е дискредитирано в очите на огромна част от населението и гласоподавателите. Правителство, управляващи, които се опитват по всякакъв начин да продължат мандата си до пролетта на следващата година. И този опит за свикване на Велико Народно събрание /ВНС/ всъщност трябва да бъде четен точно така – като някаква технология, която би дала формално основание да останат по-дълго време. Поне засега от сигналите, които политическите партии изпращат обаче проектът за ВНС пропада, защото няма дори теоретичен шанс да се съберат 160 гласа, които са необходими, за да се вкара просто една Конституция или по-скоро проект за Конституция, която всички специалисти наричат по-скоро излагащ правителството документ. То е безсмислено, ако няма перспективата да се съберат 160 гласа. Та това е драмата от страната на тези, които ще бъдат вътре в парламента. Вие сте права, че има известна ирония българският парламент да заседава в зала, която е в бившия дом на комунистическата партия, но така или иначе нека да приемем този факт като факт на радикалното ни скъсване с миналото. Аз не смятам, че въпросът демокрация или тоталитаризъм вече пред нас стои. Други са въпросите, които трябва да решаваме, така че да гледаме към миналото с малко ирония. От страната на тези, които ще бъдат извън парламентарната зала, протестиращите, основният въпрос ще бъде за тяхната бройка.
Водещ: Какви са възможните сценарии, как ще се развият събитията след утре?
Даниел Смилов: Такъв един вариант, който е възможен, е когато министър-председателят Бойко Борисов види окончателно и официално, че няма шанс за събиране на 160 гласа, да оттегли самия проект за конституция и да не го внася. Това би могло да бъде съпроводено също така и с оставка на правителството и отиване на бързи предсрочни избори. Друг вариант е да се продължи с този театър, така да се каже, около ВНС, да се съберат 120 гласа, за което има техническа възможност, да се вкара този проект с идея да се провеждат консултации, дискусии и прочие, и прочие. Този втори вариант ще даде възможност на правителството да остане, но то вече трябва да започне да калкулира и негативите, които ще бъдат свързани с такъв курс на действие. Тези негативи ще са в два плана. Първият е, че колкото повече стои в такова висящо положение правителството, ГЕРБ като че ли ще продължат да губят електорална подкрепа. Социологическите сондажи показват ерозия в подкрепата на ГЕРБ, и тя би продължила, ако ГЕРБ останат на власт без да дадат отговори на съдържателните въпроси зад този протест. А тези съдържателни въпроси бяха свързани, да не ги припомням, но те са корупционни по своя характер за 700 милиона от хазартния бизнес, записите, имоти на премиера и т.н. Ако името на премиера и на управляващите като цяло не бъде адекватно изчистено, ако няма адекватни отговори на тези въпроси, ерозията в тяхното доверие ще продължи и тя може да достигне драматични размери вече при нормалните избори, ако успеят дотогава да останат на власт. И тогава да видим много драматична загуба на ГЕРБ. Така че това е едно от съображенията, които те трябва да вземат. Другото е мащабът на протестите, както казах. Сега, тази метафора за Велико народно въстание на мен ми е леко двусмислена, но в крайна сметка протестите по българска традиция, която е хубава, досега са мирни. Това е традиция, която трябва да бъде запазена и ако са и много мащабни, вече това също ще бъде фактор, който управляващите не биха могли да не отчетат.
Водещ: Доц. Смилов, дали обаче от ГЕРБ няма да вземат да се уловят за спасителната сламка на ДПС за сформиране на кабинет на националното спасение, която сламка бе подадена вчера?
Даниел Смилов: Да. Предполагам, че такива междинни варианти ще са възможни. Те всъщност ГЕРБ бяха склонни да опитат един такъв вариант, ако си спомняте, премиерът събра в августовския пек актива на ГЕРБ с идея да оповести нещо, което като че ли вървеше в тази посока, оттегляне на Борисов, сформиране на нов кабинет със сега парламентарното мнозинство. Сега една от пречките пред този вариант е, че подкрепа за него от страна на Патриотите не дойде. И според мен тази позиция е резонна, защото Патриотите ще продължат да консумират негативи и ще е ясно, че голяма част от отговорността за управлението, те ще трябва да я понесат. И това, което показват социологическите сондажи, е, че тяхната електорална подкрепа е на санитарния минимум. Ако падне под чертата, те рискуват да не влязат в следващия парламент. И едно експертно управление с тяхна подкрепа би бил много сериозен фактор за ерозия в тяхната електорална подкрепа. А не си представям, откровено казано, експертно правителство подкрепено от ГЕРБ и ДПС открито. Това някак си наистина би могло да взриви общественото мнение, също така и да влоши позиционирането и на ГЕРБ, не толкова на ДПС, но най-вече на ГЕРБ за следващите парламентарни избори.
Водещ: Да, но експертно правителство подкрепено от ГЕРБ, Патриотите и „Воля“ е напълно възможно. Не е ли?
Даниел Смилов: Да, напълно е възможно, пак казвам, ако Патриотите преобърнат собствената си позиция, така преди няколко седмици, когато те всъщност отказаха един такъв вариант, аз се опитах да опиша причините, заради които отказаха. Но виждате в позицията на Патриотите общо-взето ежедневно има промени. Днес чух лидерът на ВМРО Каракачанов, поне на два пъти някак си да смени позицията си за това, дали ще сложат подписа си под проекта за Конституция или не. Явно текат някакви преговори с Патриотите. Технически вариантът, за който вие казвате за такова експертно правителство, е възможен, но ми се струва, че е много високо рисков както за ГЕРБ, така и за самите Патриоти.
Водещ: Президентът Радев отива утре в парламента, за да направи специално изявление към народа и НС. Допустимо е, че той би призовал за разпускане на парламента, нещо което вече изказа като теза. Дали няма да я повтори в обръщението си и да призове за излизане от парламента депутатите от опозицията, от групата на БСП и по този начин да изземе инициативата от лидера Корнелия Нинова?
Даниел Смилов: Трудно ми е да предполагам, какво би направил в тази посока президентът. По-скоро не. Мисля, че той няма да се ангажира с пряко отношение за това, какво поведение трябва да следват депутатите на БСП. Няма да звучи президентски един такъв призив. Това ще бъде вече директна намеса във вътрешна политика все пак на една партия. Още повече, както вие казахте, някак си да се опита да измести лидера на тази партия. Така че за мен би била огромна изненада, ако нещо такова се случи.
Водещ: И още един въпрос е важен в случая, доц. Смилов. Колко дълго може да продължават управляващите политическото си шоу и как смятат, че ще им отговорят хората отвън?
Даниел Смилов: Това е основният въпрос. Наистина в поведението на управляващото мнозинство имаме известен опортюнизъм. Те се опитват да видят, докъде могат да стигнат някак си и предполагам, че ще видим такива опортюнистични ходове, някои изненадващи като този ход с ВНС и това си беше можем да кажем политически опортюнизъм в чист вид. За всички беше ясно, че основното изобщо не е Конституция, защото все пак, ако смяташ да променяш сериозно Конституцията, можеш да вложиш труд, усилия и експертиза в проекта, който подготвяш. Очевидно това не се случи. И този ход беше предприет от такива конюнктурни съображения за оставане на власт. Предполагам, че ще видим още от това. Може да има и изненади с един или друг ход. Но проблемът е, че това опортюнистично поведение то някак си не решава базовите въпроси, които стимулираха хората да излязат на тези протести. Дори по някакъв начин тези протести във времето да заглъхнат, както се надяват може би управляващите, всъщност тяхната легитимност, легитимността на управляващите е много сериозно уронена. И с такъв тип опортюнизъм те няма да си върнат доверието на хората.
Водещ: А кои са базовите въпроси, за които вие говорите?
Даниел Смилов: Базовите въпроси аз казах, че са корупционните питания, с които стартираха протестите и пак, ако трябва да ги повторя, за мен един от най-важните скандали със 700-те милиона, не сме стигнали до дъното на тази история, нито как се е случило, че един бизнесмен получава такава привилегия, нито какво той е дал като отплата и на кого. Това виси във въздуха и по принцип е в състояние да взриви политическия живот. Оттам нататък се натрупаха други скандали като записи, имоти, къщи и т.н. Те също са важни сами по себе си, но в комплект някак си, докато тези неща стоят, много трудно можем да говорим за връщане на доверието на хората към управляващите.
Водещ: Доц. Смилов, вие сте преподавател по теория на политиката. Кой в България взима решенията – дали някакво енигматично задкулисие, което използваме като зловеща метафора или реално Борисов с неговото обкръжение?
Даниел Смилов: Става дума за политически мрежи, част от тези мрежи, разбира се, са с представители на хора от политическите партии. Има обаче и хора от бизнеса или които също са важни във взимането на политически решения, те подкрепят с медиите си или по друг начин дадено управление. И всъщност тези мрежи в този комплекс между политически и икономически играчи са реално факторът, който взема решения. Разбира се, премиерът Борисов е много важен член на такава мрежа, но все пак и той е зависим от решения, които вземат и останалите играчи. Проблемът на Борисов в последно време е някак си, че имиджът му на човек, който сам независимо взема решения, започва да се уронва. Той като че ли изглежда прекалено зависим от решения на други хора. И това няма как да не доведе до падане на общото доверие в него и степента, в която обществото го харесва.
Водещ: Реалистична ли е надеждата на хората от протеста, че ще могат да разкъсат тези мрежи?
Даниел Смилов: Шанс има. Разбира се, все пак ние сме отворена система на управление. Дори когато говорим за захват на държавата от определени интереси, България все пак е демокрация, имаме и големият шанс да сме в ЕС, партньори сме на едни от най-утвърдените демокрации. В този смисъл имаме ресурси да се справим. Има и възможност това, което сега се случва, аз го чета и като възможност, но възможностите могат и да бъдат пропускани за съжаление. Така че това зависи от всички.

Борисов обмисля първоначалното си решение да подаде оставка

Posted on: август 10th, 2020 by МИГ No Comments

Политологът Даниел Смилов в интервю за Агенция „Фокус“ с коментар на политическата обстановка в страната и антиправителствените протести

Фокус: Г-н Смилов, вече малко повече от месец продължават протестите в страната с искане за оставката на правителството и главния прокурор Иван Гешев. На места имаше и блокади, включително в столицата. Вече втора вечер след закани на МВР за премахване на барикадите в София, на палатковите лагери в центъра, те остават. Победа ли е това за протестиращите? Какво да очакваме?
Даниел Смилов: Това, което се случи през последната седмица, според мен, беше следното: от една страна на конференцията на ГЕРБ Борисов изглеждаше като човек, който е взел решение да подаде оставка. Сигналите, които прати, бяха в тази посока. След това говори със своите коалиционни партньори и явно се споразумяваха да направят опит да премахнат блокадите и да видят дали протестите ще утихнат. Премахнати бяха блокадите, но протестът не утихна, а някак се засили. Блокадите бяха възстановени. Според мен, в момента Борисов обмисля първоначалното си решение да подаде оставка. Остава да видим на какъв сценарий се е спрял: дали да направят опит в настоящия парламент да сформират ново правителство с друг премиер, но на практика със същото парламентарно мнозинство, или направо да се отиде на предсрочни избори. Може би второто е по-вероятно от първото, но все пак да видим. Има голяма степен на неяснота в ситуацията и е трудна да се правят прогнози.
Фокус: Има ли правилен ход за Борисов, за да задържи позициите на ГЕРБ като първа политическа сила, когато и да са парламентарните избори?
Даниел Смилов: Борисов можеше да направи няколко хода, които да го поставят в по-добра позиция. Разбира се, идеалният от негова гледна точка вариант би бил той да излезе с ясни и категорични отговори на въпросите на протестиращите, да речем по историята със 700-те милиона, които не са влезели в държавния бюджет от хазарта, записите и други скандали, които се натрупаха. Той избягва тази линия и не говори по същество за скандалните въпроси. Това отчасти отслабва позицията му. Другото, което той можеше да направи, е да заеме позиция по отношение на исканията за оставка на главния прокурор. Там също има доста основателни въпроси от страна на протестиращите. Натрупаха се съмнения по отношение на дейността на главния прокурор.
Фокус: Да, но тук премиерът винаги отговаря, че изпълнителната власт няма да се намесва в съдебната по принципа за разделение на властите.
Даниел Смилов: Това е линията, която той заема. Но не става дума за пряка намеса. Никой не очаква от Борисов да уволни Иван Гешев, а разбира се това е и невъзможно. В една конституционна система това не се случва. Това, за което аз говоря, е да заеме политическа позиция. В крайна сметка фигурата на главния прокурор е ключова в политическото разделение на властите. Главният прокурор води политика по отношение на престъпността, корупцията и е естествено другите центрове на власт да имат отношение по темата как той изпълнява своите задължения. Нещо повече – правителството чрез министъра на правосъдието може, ако реши, да инициира процедура във Висшия съдебен съвет, която може да доведе до санкции за главния прокурор. Така че разделението на властите не само, че не забранява на изпълнителната власт не само, че не забранява на изпълнителната власт да има позиция по това как главният прокурор си изпълнява задълженията, но дори в някои ситуации има и лостове да задвижи определени процедури.
Фокус: Политизира ли се до прекалена степен протестът? Станахме свидетели на схватки между съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов и Мая Манолова за това кой едва ли не да е начело на вълната на недоволство. Вчера пък чухме в лайф предаване на Христо Иванов как бивш депутат от НДСВ казва „Значи, изключил съм си телефона, защото тоя се е обадил на Маджо“, на което лидерът на „Да, България“ му отговаря с: „Чакай сега, че правим лайф“. От кого е и управляван ли е този протест? Това няма ли да накара повечето хора да се отдръпнат от него?
Даниел Смилов: Протестът по принцип е политически акт. Зад него стоят различни хора. Христо Иванов, който споменахте, е единият от политическите лидери, „Демократична България“ стои зад него и така нататък. Там има и други хора. В този смисъл политическите послания на протеста не са абсолютно синхронни и това е нормално. Това, което обединява протестиращите, по-скоро са двете задачи: оставката на правителството и на главния прокурор. Не бива да се очаква от протеста да се обедини целият зад една политическа формация и да започне да говори през устата на един от политическите лидери. За тези инциденти, за които говорите, не мисля, че има някаква връзка между Христо Иванов и Маджо от това, което излезе вчера и съм наблюдавал през годините. Дали има хора, които се опитват да се прикачат към протеста и да го използват за свои цели, сигурно има. Още в самото начало имаше агитки, които целяха по-засилена конфронтация. Дали са били изпратени от един или друг, от Божков и така нататък е въпрос на спекулации. Очевидно има хора, които опитват да се възползват от протеста. Това, което е важно от моя гледна точка и трябва да се запази,. Е мирният характер на протеста. Това е много добра българска традиция. Има демокрации, в които протестите протичат по съвсем различен начин: с насилие от страна и на протестиращи, и на полиция. Това, че ние успяваме да избегнем такъв тип развитие е много ценна демократична практика, която според мен трябва да се запази.
Фокус: Протестите да са мирни, но ще приключат ли те, дори ако Борисов подаде оставка? Все пак протестът иска и оставката на Иван Гешев. Той отказа няколко пъти да се оттегли от поста си, един от тях с думите: „Е, няма да стане“.
Даниел Смилов: Различни са постовете на министър-председателя, който е пряко зависим от народното одобрение, и главния прокурор. Главният прокурор също трябва да разчита на одобрение на дейността си. За да бъде ефективен, той също трябва да е сигурен, че това, което прави, получава позитивен отзвук в обществото. Както ситуацията е сега и голяма част от хората не одобряват това, което той върши, защото все пак една е бройката на хората, които активно излизат да протестират, но съвсем различен е броят на хората, които подкрепят исканията на протеста. За главния прокурор е добре да прецени как би могъл да върши дейността си при такава ситуация, в която му липсва одобрение. Съвсем различен е въпросът за институционалните механизми. Говорим много за това, че Висшият съдебен съвет не изпълнява достатъчно стриктно и коректно контролните си функции върху главния прокурор. Това също би могло да се промени в по-позитивна посока. Протестите могат да бъдат използвани като повод за разбуждане на Висшия съдебен съвет и да използва инструментите, с които и сега разполага. Иначе, трудно ми е да правя прогнози и да спекулирам как точно биха се развили нещата. Поне от информацията, която имаме и от страна на протестиращите, тяхното намерение е да продължат протестите, като ги концентрират по-скоро върху оставката на главния прокурор след една евентуална оставка на Бойко Борисов.
Фокус: Вчера премиерът Бойко Борисов публикува снимка с внуците си във „Фейсбук“, там намекна, че ще вземе някакви решения. „Време за техните усмивки и моите решения“, написа той. Как тълкувате това?
Даниел Смилов:Аз казах в каква посока смятам, че разсъждава премиерът. Струва ми се, че разсъждава в посоката, която заяви и на самата конференция на ГЕРБ: подаване на оставка, оттегляне от премиерския пост. Другите два варианта, които остават, са ново правителство в рамките на този парламент или предсрочни избори. Това е кръгът опции, които премиерът обмисля. Ситуацията е трудна и намирам за напълно нормално в една такава ситуация човек да се обърне към най-близките си и да поиска съвет от тях.

БСП пропуска Гешев във вота на недоверие, оставя си врата към ДПС

Posted on: юли 20th, 2020 by МИГ No Comments

Прави ми впечатление една голяма слабост в позицията на БСП относно вота на недоверие. Ако прочетете внимателно техните мотиви, в тях не е споменато нищо за главния прокурор Иван Гешев. Протестът е и за неговата оставка, защото той е част от този модел на управление. Това коментира в „Тази сутрин“ политологът Даниел Смилов. Според него този пропуск не е случаен.

„Според мен те си оставят отворени вратички да се договарят по-нататък с ДПС. Това е опасна стратегия“, на мнение е политологът. За него един от интересните отговори тази седмица ще бъде какво ще предприеме ГЕРБ след вота на недоверие.

„ГЕРБ бяха в такава ситуация, че все едно са хвърлили кърпата. На практика те пратиха съобщение, че обсъждат четири варианти и четирите са без Борисов. А ГЕРБ без Борисов е оттегляне от властта. В един момент обаче направиха коалиционен съвет и тогава като че ли някой влезе в ринга, взе кърпата обратно и каза, че ще помислят. Затова сега сме в такова висящо положение и не знаем точно какво ще се случи“, обясни Даниел Смилов.

Политологът Татяна Буруджиева коментира от своя страна, че за протеста не трябва да се говори в единствено число. „Не може да се каже, че той може да се радикализира. Ще се радикализира онази група, на която говорят онези хора, които публикуват във „Фейсбук“ да се радикализираме“, каза тя.

„Политиците трябва да си дадат сметка, че на площада в голяма степен са новото поколение – онези, които тепърва ще определят политическата съдба на България. Трябва да се научат по принцип да слушат хората, за да не се стига до такива скандали. В същото време виждаме тази гледка, която олицетворява самия дебат в парламента“, коментира Буруджиева.

Според нея протестът, въпреки гневния изказ и крайните искания, все още не е събрал онази мощ, която може да го направи безалтернативен като поставяне на отговор.

„БСП не е заявка и не е в добра кондиция, тъй като там има един лидер, който е в изтекъл срок и мандат и един национален съвет, който не е взел решение да си махне този лидер и да си назначи временно изпълняващ функциите“, на мнение е Татяна Буруджиева.

 

Политически играч ли е прокуратурата?

Posted on: юни 29th, 2020 by МИГ No Comments

„Има определени стандарти за добро управление и големият въпрос е не дали прокуратурата проявява специфично отношение към някого, а дали спазва тези стандарти. В случая има съмнение, че се прилага двоен аршин, защото едни неща ентусиазирано се разпространяват, а други се отбелязват мимоходом или върху тях не се хвърля никаква светлина. Не може прокуратурата да решава каква информация е от обществен интерес или не е… Тази избирателност при интерпретацията създава впечатление за двоен стандарт“.

Това коментира пред БНР проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет при президента.

С коментар по темата – има ли специално „заиграване“ на прокуратурата с президента и неговото близко обкръжение,  се включи и доц. Даниел Смилов, политолог от Центъра за либерални стратегии:

„Проблемът е не само какви са нещата, а и как изглеждат на хората. Не е важна само реалната корупция, но и това, което изглежда като злоупотреба с власт… Действията, които се натрупаха, изглеждат, че по отношение на едни субекти се действа с голям ентусиазъм, прокуратурата е активната страна, но когато тя трябва да направи същото по отношение на центъра на властта, действа по-хрисимо и бъзливо“.

По думите на проф. Маринов има много въпроси за установени факти и обстоятелства, които очакват отговор:

„В нито една нормална държава не е възможно правоохранителната система и специалните служби да не проявят инициатива, за да разберат дали публикуваните записи или снимки на министър-председателя са фалшиви. Тук има едно протакане. Тук става въпрос не за една личност, а за министър-председателя на една страна“.

Според доц. Смилов притеснението е, че от правова държава се превръщаме в държава на управляващите, тоест, държава, в която институциите имат задача да бранят тези, които са на власт:

„Това е опасно приплъзване и трябва да се избегне“.

Проф. Александър Маринов подчерта една от причините нещата в България да вървят зле:

„Основни компоненти в системата за национална сигурност не работят както трябва… Трябва да се борави с факти, които трябва да се изясняват“.