Posts Tagged ‘дарители’

Милионери биха шута на Кирил и Асен: И Бобокови спряха кеша на „Промяната“

Posted on: юни 5th, 2024 by МИГ No Comments

Бизнесменът Пламен Бобоков вече е охладнял към „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ и не налива пари за кампанията им.  Бобоков е подсъдим по дело за заровени хиляди тонове опасни отпадъци в земята на България. Те са получавани от производството на акумулатори в заводите на Пламен и Атанас Бобокови, научи „Филтър“ от два независими източника в политическите и икономическите среди, където се подвизава милионерът.

Двамата братя бяха арестувани през 2020 година и веднага се обявиха за жертви на политическа поръчка. Обвиняваха ГЕРБ, Бойко Борисов и Делян Пеевски и твърдяха, че страната няма да се оправи, докато не влязат в затвора. В същото време заедно с тях подсъдим е и заместник-министърът на околната среда Красимир Живков.

В наскоро изтеклите записи от разговори между Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков и Лена Бориславова първият от изброените се обажда на „Пламен“, за да осигури още кеш за кампанията на ПП-ДБ. Това обаче се случва преди изборите през 2023 година, когато ПП-ДБ още не бяха направили сглобка с ГЕРБ и ДПС и преди мазното турско кафе в скута на Делян Пеевски.

Дали „Пламен“ е давал кеш, остава загадка. В същото време той е бил близък и с Христо Иванов от времето, когато твърдеше, че няма да управлява с ГЕРБ и ДПС.

Двамата бяха снимани да заговорничат в джипа на Бобоков до Народното събрание. По-късно Иванов нелепо обясни, че са обсъждали културен проект в Русе – сфера, която тера инкогнита за лидера на „Да, България“.

Всички тези отношения между подсъдимия Пламен Бобоков и лидерите на ПП-ДБ обаче са в миналото. Те са скъсани още в началото на правителството на сглобката и липсата на реакция от Кирил Петков и Христо Иванов по прекратяването на разследванията за „Барселонагейт“ и снимките от спалнята на Бойко Борисов. Публична тайна е, че те са изпращани до медии от близки на Бобоков. Твърди се, че лично съпругата на Пламен – Христина, е била фотографът, а след това кадрите са манипулирани, както доказа и разследването, пише „Филтър“.

Проверка сред официалните дарители на „Продължаваме промяната“ и партиите от „Демократична България“ показва, че Бобоков липсва от списъка, както и негови служители и подчинени. По същия начин „Да, България“ набави над половин милион за кампанията си преди 2 години с пари от хора, работещи за криптобанката „Нексо“.

По същия начин „Промяната“ набира пари основно от свои депутати, които даряват най-крупните суми. Един от големите дарители например е напусналият ги бивш министър на транспорта Николай Събев, както и ексдепутатът Владимир Табутов. Той е дарил няколко пъти по сметката на ПП общо 390 хиляди лева.  За сравнение босът на „Еконт“ Николай Събев например е дал „само” 100 хиляди лева.

Табутов е хотелиер и се занимава с производство и търговия със зелен ток заедно с фамилията си. Затова беше изненадващо, че отказа да се върне в парламента, когато Андрей Гюров стана министър на регионалното развитие през юли миналата година.

Най-щедрият спонсор на „Продължаваме промяната“ остава издателят на в. „Сега” Сашо Дончев с 500 хиляди лева, които е дал на 27 март 2023 година – два месеца преди да се роди правителството на сглобката, когато всички от ПП-ДБ се кълняха, че няма да управляват с ГЕРБ. Газовият мултимипионер също като Пламен Бобоков вече е извън приятелския кръг на ПП-ДБ, за които имал напразни надежди, че изпълняват обещанията си към народа.

Американските тайни служби са сред дарителите на МВР

Posted on: декември 19th, 2022 by МИГ No Comments

Даренията към Министерството на вътрешните работи не спират. От началото на тази година до септември са отчетени подаръци на обща стойност 1 210 658 лв., става ясно от документите на министерството. Сред дарителите са тайните служби на САЩ и националната агенция за борба с престъпността на Великобритания.

ГДБОП е получила 118 102 лв. под формата на специализирано оборудване за оперативни цели, дарено от офиса на тайните служби към посолството на САЩ в България, както и от агенцията за борба с престъпността на Великобритания. Последната е подарила още на Гранична полиция лаптоп, устройства за извличане на информация и софтуер към тях за 7135 лв. Великобритания е дала също на ОДМВР-Бургас модерен дрон, оценен на 56 992 лв.

Сред чуждестранните дарители е и Департаментът по енергетика на САЩ, който е предоставил безвъзмездно на граничарите ни 14 комплекта ръчно преносим идентификатор на радио изотопи на стойност 590 642 лв. Академията на МВР пък е получила от там техническо оборудване за откриване на радиация за 44 616 лв.

Български общини също продължават с практиката да даряват на вътрешното министерство. Областната дирекция-Благоевград е оборудвана от община Банско с 6 монитора за 2428 лв., 5 лазерни принтера за 1352 лв., както и уред за нощно виждане, ловна камера, бинокъл за лов и мобилен телефон за общо 2824 лв. Отделно общината е подарила 3 компютърни конфигурации за 2882 лв. и 3 „мултифункционални устройства“ на стойност 4817 лв.

В отчета отново виждаме, че се дарява дървесина. Община Дългопол е снабдила местната пожарна с дърва за горене за 740 лв. Горското предприятие в Габрово пък е дарило 1312 лв. под формата на дърва за пожарната в Русе. Граничната полиция в Драгоман също е получила 50 кубика дърва за 748 лв. от ДГС-Видин.

Сред даренията има и няколко автомобила. Югозападното държавно горско предприятие е подарило два товарни автомобила „Тойота“ по 18 000 лв. на пожарната служба в Благоевград и Кюстендил. Пожарната в Ловеч пък е дарена с шест автомобила за общо 14 451 лв. от общината. Специален автомобил от местната община е получила и пожарната служба в Трън. Дарител е и Националната служба за охрана, от която ОМДВР-Бургас е получила Хюндай, който обаче е оценен на едва 500 лв. На ОДМВР-Шумен са подарени също две коли „Тойота“ за 22 700 лв. от Североизточното държавно предприятие.

И тази година бедни общини са отделили от бюджета си, за да помагат на полицията. Брезово е похарчило 27 889 лв. строителни материали и ремонт на санитарни помещения в местното полицейско управление. РУ-Чепеларе пък е получило от общината 18 346 лв. под формата на канцеларски материали, офис оборудване и компютърна техника. Система за видеонаблюдение на стойност 8720 лв. е дарена от общината на полицията в Мадан.

На последно място в списъка с дарителите е фирмата „Безконтактни мултиплексорни вериги“, която е еднолична собственост на Министерството на вътрешните работи. Тя е дарила на принципала си 350 броя годишен абонамент за списание „Общество и право“, които са оценени на 21 000 лв.

С парите на дарителите: В „Хелп Карма“ си раздават заплати от 80 бона на месец

Posted on: ноември 6th, 2020 by МИГ No Comments

Милиони левове се събират всяка година от дарители за различни каузи. Закон за дарителството няма, а тези пари се управляват от различни организации по правила, които те сами определят. В една от платформите за набиране на средства най-често се събират пари по медицински кампании.

За 8 часа дарители събират над 500 000 лв. за Анди в платформата „ХелпКарма“ за трансплантация на черен дроб, която трябва да му се направи спешно в Германия.

За 2 седмици пък са събрани над 220 000 лв. за животоспасяваща операция на 28-годишния Влади от Бургас.

А за месец и половина над 700 000 лева, за да се лекува бащата на три деца Ангел. Над 640 000 лева са събрани за борбата на българското здравеопазване срещу COVID-19.

Платформата „ХелпКарма“ рекламира себе си като „най-мощният инструмент за набиране на средства.“

Константин Кръстев, собственик на платформата, посочва, че имат 130 000 индивидуални дарители, 366 000 броя дарения и набрани 21 милиона лева за двете години, през които съществува.

През 2017 г. Константин Кръстев регистрира „ХелпКарма“ като фондация в обществена полза.

Самият той отчита, че фондацията му за две години е събрала 21 милиона лева от дарения, но до хората в нужда са стигнали около 13 милиона. 13 535 135 лв. Опитахме се да разберем какво се случва с останалите 7 464 865 лв. В отговор на въпросите ни, от фондацията заявяват, че по собствените си сметки имат неизразходвани 5 190 370 лв. Сумата е актуална към 22 октомври. Къде са останалите 2 274 495 лв.?

За част от сумата има обяснение. „ХелпКарма“ удържа процент от даренията, за да се издържа и развива дейността си. Доскоро сумата е взимана от парите, събрани за хората в нужда.

Във времето фондацията е взимала различен процент: 6,5% през февруари 2018 г., а последно процентът е бил 5%. Отскоро платформата предлага възможност дарителите да отделят допълнително пари над тези, които превеждат за нуждаещите се, които да отидат конкретно за издръжка на дейността й.

Най-голямата част от парите, удържани от дарителите, са за възнаграждения на служителите, става ясно от отчетите на фондацията. През 2018 г. отчетената сума е 214 000 лв., а през миналата година сумата е над три пъти по-голяма – 713 000 лв.

Собственикът на „ХелмКарма“ Константин Кръстев обяснява, че за платформата работят 17 души.

Ако те са 17, заплатата им излиза по около 4000 лв. „Зависи от специалиста, но, ако сравним компании, които са в София, като локация, преспокойно хората, които са на нивото и трябва да получават заплата над 5-6000 като заплата, което е нещо нормално за IT“, обясни Славчо Славчев, технически директор.

„При нас хората са са добре заплатени, тъй като работят изключително интензивно, понякога под доста голям стрес. Каузата е в сърцето, ама в крайна сметка, всички имаме сметки и трябва да си ги плащаме“, казва собственикът на „ХелпКарма“.

Средната заплата на служителите в IT отдела на фондацията на Константин Кръстев през 2018 г. е била 3900 лв., през 2019 г. – над 4800 лв., а през 2020 г. пада до 1200 лв. – според собствените изчисления на фондацията, които получихме по имейл след интервюто. Собственикът на фондацията казва, че той самият работи безвъзмездно за каузата.

„Да, 19 000 лв. – това е заплата, която се взима от конкретен човек за определена работа. Мога да Ви дам пример…., посочва Константин Кръстев.

„Да, точно така. Това е моята заплата, която съм получавал. Но тази заплата съм я получавал до един определен момент…“, обяснява и Славчо Славчев.

Славчо Славчев е назначен за технически директор в „ХелпКарма“. bTV разполага с данни от свои източници, от които се вижда, че през декември 2019 г. Славчев е следвало да получи доход над 80 000 лв. Първоначално месечната му заплата е над 22 000 лв. Два месеца по-късно тя доближава 50 000 лв. После пада до 26 000 лева, но след средата на 2019 г. отново расте до 40 000 на месец.

„Определено IT услугите са скъпи, определено ролята на Слави е много висока и той е един от най-качествените специалисти в България“, казва Константин Кръстев.

От данните, с които разполагаме, сумата, която е начислявана за заплатата само на техническия директор във фондацията, е над 775 000 лв. или средно почти 28 000 лв. на месец, включително и за месеците, в които Славчев твърди, че е в неплатен отпуск.

Публичните отчети на „ХелпКарма“ за последните две години показват противоречие. От фондацията твърдят, че удържат по 5%, за да издържат дейността си. Но дори само разходите за възнаграждения на служителите през 2018 г. са почти 8% от всички постъпили дарения, а през 2019 г. скачат до почти 9%.

В отчетите привличат внимание и други суми – вземания за около 300 000 лева има в отчета за 2018 г.

„Веднага ще ви обясня – първо ние не даваме кредити, т.е. вземания, не даваме заеми и т.н. Вземането беше следното –2018 г. година имахме един технически проблем с PayPal“, обяснява Константин Кръстев.

Въпреки че твърди, че заеми не дават, за 2018 г. са отчетени 312 000 лв. вземания по „предоставени заеми“. Константин Кръстев твърди, че причината сумата да фигурира като вземане е технически проблем с финансов посредник, през който са правени част от даренията. За да се реши проблемът, вместо на сметката на фондацията, от финансовия посредник превели парите в личната сметка на Кръстев.

Тези пари аз съм ги върнал, просто сме имали технически проблем, твърди той.

Собственикът на фондацията твърди, че проблемът е решен, но вземания има и в отчета за 2019 г.

Вземанията през декември 2019 г. са 51 000 лв. „Това е личен заем, който аз съм взел от фондацията“, обяснява Слави Славчев. До края на годината всичко трябва да бъде възстановено и върнато, твърди собственикът на фондацията.

Слави Славчев признава, че заемът е за апартамент. „Взел съм го като заем от фондацията, който аз го изплащам към фондацията като това нещо е документирано, съответно има всичко, което има като транзакции, така че реално аз си плащам и лихвата“, твърди Славчев.

Така се оказва, че освен начислените 775 000 лв. за заплати за две години и 4 месеца, Славчо Славчев е получил и заем от фондацията, но апартамент не си е купил заради извънредната обстановка с COVID-19. След интервюто ни, дългът на Славчев е погасен. Но въпреки добрата му заплата, парите не ги е върнал той, а шефът му Константин Кръстев. Това става ясно от платежно нареждане, което ни предостави самият Кръстев в имейл до bTV.

„Сумата е изцяло изплатена на 26 октомври 2020 г., като е погасена дължимата главница в размер на 60 хил. лв. и са изплатени лихви в размер на 6,049.59 лв. Събраната лихва ще бъде използвана за нашата основна дейност“, пише в писмото.

Сумите, посочени от Константин Кръстев, обаче отново влизат в противоречие с официално отчетените. Той твърди, че е погасил дълг в размер на 60 000 лв., а в отчета за 2019 г. са записани едва 43 000, предоставени назаем, а дори общият размер на вземанията на фондацията е по-малък от 60 000 лв. – 51 000 лв.

В платежния документ към писмото на Константин Кръстев пък фигурира сума под 50 000. Константин Кръстев заяви и че след разговора ни ще променят Устава на „ХелпКарма“ и вече няма да дават заеми.