Posts Tagged ‘добромир живков’

ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБ са близо до максималния си резултат, ПП варира от 17 до 23%

Posted on: септември 11th, 2022 by МИГ No Comments

Трудно е за предвиждане какъв би бил изходът от изборите, но сегашните резултати до голяма степен възпроизвеждат картината от проучването през октомври 2021 година, коментира социологът от агенция „Маркет линкс“ Добромир Живков в неделя пред БНР.

„Имаме почти сходни изходни позиции на основните политически сили, които бяха в последното Народно събрание. ГЕРБ, БСП, ДПС и ДБ имат ясно очертан електорален профил. Те вече са мобилизирали голяма част от партийните си ядра и са близо до максималния електорален резултат, който биха могли да постигнат“, каза той.

Според него е трудно предвидим резултатът на „Продължаваме промяната“:“ При тяхната електорална подкрепа се наблюдава силна волатилност. Резултатът им варира от 17 до 22-23 процента“.

Към момента се очаква относително ниска избирателна активност, но имаме по-висок дял на хората, които не са решили за кого ще гласуват, съобщи Живков.

„Български възход“ и „Има такъв народ“ са близо до бариерата от 4 процента, но не може да кажем кой е над и кой е под тази черта, обясни социологът: „Това са проучвания, в които винаги може да има отклонение“.

Политиците до голяма степен формират обществените нагласи и настроения, смята Живков.

„Страховете, свързани с цените и инфлацията, са важни, но някои политици успяха да го използват умело. Има принизяване на тази кампания и нейните послания до събуждане на екзистенциалните тревоги на хората. Това е примитивизиране на мисленето на българските граждани“.

Когато говорим за цени на енергоносители, не са много хората, които могат да направят точни разчети какво означава да не ни е толкова евтино отоплението, каза той. „Тук заиграването е по – скоро с някакъв имагинерен страх, че ще се случи нещо лошо. Ние всяка година преживяваме по една – две кризи. Много хора вече възприемат ситуацията и в нейния не много реалистичен вариант и са подготвени, други не вярват, че ще преживеем толкова сериозна криза“.

Трудно е да се прогнозира колко хора ще гласуват, каза Добромир Живков. „Кампанията в момента е вяла. Очаквам през последните две седмици да има по-висока степен на политизиране на обществото ни, което ще доведе и до по- висока избирателна активност. До момента дори не стигаме нивата, които имахме през есента на 2021“.

ГЕРБ ще са първа политическа сила на вота, в електората на ПП има несигурност

Posted on: август 23rd, 2022 by МИГ No Comments

Партия ГЕРБ, която се очертава като победител на предстоящия вот, БСП, ДПС и „Демократична България“ са лесно предвидими за това какъв изборен резултат биха получили. В електоратът на „Продължаваме промяната“ обаче има несигурност. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ социологът Добромир Живков.

„Ядрата на основните политически сили изглеждат добре структурирани. Започват да се мобилизират“, добави той.

Политологът Слави Василев също прогнозира победа на ГЕРБ на вота на 2 октомври.

Според него, темата за енергетиката е основна и по време на предизборната кампания. „Това е една от основните разделителни линии. Ще има партии, които скачат срещу решението на правителството за разговори с „Газпром“. Това ще бъде разделението“, коментира той.

„Евроатлантическата ни позиция не се поставя на картата. Откъде България купува газ, е функция на цената. Правителството на Кирил Петков се отказа да работи с „Газпром“, а не „Газпром“ с България“, заяви политологът.

Според него всички партии тайно се надяват Румен Радев да върне „Газпром“.

„Това ще позволи на много партии да стрелят по президента, а гражданите да прекарат една спокойна зима“, допълни той.

Живков пък изтъкна, че още в момента, в който президента Радев учредил служебното правителство, започнал да подготвя гражданите за хаоса в енергетиката. „От там на сетне всичко се движи в структуриран план. Навлизаме към територия, в която държавата не трябва да навлиза. Ние сме парламентарна република. Такъв тип политики се взимат от редовно правителство. Служебен кабинет не може да определя геополитическата орбита на страната“, коментира социологът.

„Не „Газпром“ се отказа да работи с България, а правителството на Кирил Петков направи това. Заради това, че сметката на дружеството, упомената в договора, е под запрещение и санкции, бе предложено на всички европейски клиенти да се работи по нова схема. При нея те трябва да продължат да плащат в долари, но в сметка на „Газпром Банк“, която превалутира в рубли за сметка на руската компания“, каза пък Василев.

ИТН ще бъдат наказани при трети парламентарни избори

Posted on: август 19th, 2021 by МИГ No Comments

– Г-н Живков, на изходна позиция ли сме? Като че ли разделителните линии между основните политически играчи стават все по-непреодолими и вървим към нови избори.

– И да, и не. Трудно е да се предвиди какъв ще е изходът от създалата се политическа ситуация, доколкото не виждаме успешно взаимодействие между т. нар. нови партии. Имаше очакване, че те ще постигнат някакъв вид споразумение и ще излъчат кабинет с подкрепата на БСП. В този смисъл може да сме близо до изходната позиция, а тя е нови предсрочни избори.

– Защо не се случи разбирателството между тези партии? Ясно беше още преди вота на 11 юли, че ще имаме фрагментиран парламент, че ще трябва да се водят преговори за общо коалиционно управление и пр. Какво толкова не успяха да разделят?

– Не смея да търся отговорност само в една политическа сила, но за мен непредвидимостта на „Има такъв народ“, резките политически завои, които прави буквално часове или дни по-късно, са наистина много трудно за осмисляне и формиране на адекватна реакция. Трябва да признаем, че ИТН отначало не подходиха диалогично. Ако разгледаме поетапно техните стъпки след изборите на 11 юли, ще видим предлагането на проектокабинет, който не е дискутиран с нито една от останалите сили в НС, след това смяна на подхода и започване на преговори с част от политическите сили след разговорите с „Демократична България“ и ИБГНИ казаха, че имат почти пълно съвпадение по приоритетите, но в този момент ДБ тактично замълча.

След това дойдоха и разговорите с ДПС, които малко или много, за мен целяха да бъде даден знак, че ГЕРБ и движението не трябва да бъдат пакетирани в едно. Последва проектокабинет номер две със спорния му капацитет. За мен това е липса на ясна стратегия и непоследователност. А в тази ситуация стана видно и сериозно вълнение в БСП от възможността партията да се превърне в по-решаващ фактор в политическия живот.

– БСП даже директно поиска третия мандат, за да състави правителство… Възможен ли е кабинет между левицата, ДБ и „Изправи се. БГ. Ние идваме!“ и доколко ще е стабилен? Не са ли много различни тези формации?

– Те са много различни, но в някои европейски държави ставаме свидетели именно на такъв тип коалиционни формати, които си поставят една голяма цел – промяна на съществуващия управленски модел. Така е в Унгария, в Полша. Самите участници в този тип коалиции, на пръв поглед политически безпринципни, всъщност си дават сметка, че това взаимодействие може би е временно състояние. Бих се радвал да стигнем до момента, когато няма да се налага партиите да прибягват до подобни коалиции и всяка от тях ще защитава собственото си идеологическо пространство. Но това ще означава, че сме в нормално демократично управление.

Компромис, в случая, трябва да се направи – както от гледна точка на партиите, така и от техните избиратели. Защото алтернативата е непоемане на политическа отговорност от новите партии и връщане на управленския модел на ГЕРБ, вероятно с подкрепата на ДПС.

– Едни избори през октомври-ноември как ще променят картината и възможно ли е изобщо?

– Сега разделението и противопоставянето са много видни и не можем да прогнозираме какво би се случило след три месеца. Партиите попадат в задънена улица при опита да взаимодействат и това няма да се промени. Вероятно е отново тройна коалиция да не бъде достатъчна и да се наложи отново четири партии да работят заедно. Да не забравяме, че на „входа на парламента“ чакат и „Възраждане“, която не е изключено да бъде представена в следващо НС. Това допълнително ще го фрагментира и ще направи задачата още по-сложна.

– „Има такъв народ“ ще успее ли да получи нов вот на доверие на трети избори за годината?

– Да, от настоящата перспектива очаквам те да понесат известна електорална загуба. Защото очакванията към партията бяха много сериозни. Колкото и да се вглеждаме в техните действия, трудно бихме намерили стратегическа посока или дългосрочни цели. Не успявам да разчета в действията и посланията на ИТН поглед за 2-3 години напред. Оставам с впечатлението, че тя има мисия с ограничен обхват, която не винаги е във фокуса й. Дали ще бъде промяната в изборния закон и въвеждането на мажоритарна избирателна система, дали ще бъде намаляването на партийната субсидия, не знам. Но ИТН действа изключително хаотично.

Нека си зададем въпроса – какъв сценарий си представяше българското общество след двата избора, особено когато на 11 юли ИТН стана първа политическа сила? Да покани на разговори останалите сили, да се обсъдят приоритети, да се дебатира по политики и реформи, да бъде разработено подробно коалиционно споразумение, да бъде разделена отговорността в правителството, включително и неговия персонален състав. Избирателите им дадоха кредит на доверие, за да поведат политическата битка за смяна на модела, и сега ще има определено разочаровани. Още след 4 април имаше известен отлив от ИТН, най-вероятно заради нежеланието им да опитат да формират кабинет още в 45-ото НС, но тази загуба беше компенсирана от прилив на нови избиратели. Затова имаше номинален растеж и не можем да бъдем сигурни, че при нови избори няма да се повтори същият сценарий.

Ако погледнем на картината още по-високо, виждаме, че България е в един мащабен преход. Имаме реална смяна на управлението, която тече от назначаването на служебното правителство. Имаме не особено плавна смяна на политическия елит – все пак близо половината от политическите сили в НС са нови. Нека не си представяме, че тази промяна ще се случи безпроблемно и за относително кратък период от време. Промяната, която обществото очаква и изисква и за която гласува, няма как да бъде реализирана за половин или за една година. Говорим не само за промяна на изпълнителната власт, но за разкъсване на всички зависимости, които подкопават устоите на демократичната и правовата държава.

– Казахте „нови модели“, но нали точно с тази заявка дойдоха тези нови партии – да „изчегъртат“ модела ГЕРБ, да въведат нов тип отношения, комуникация и пр. Но се оказа, че най-страшното е „коалиция“?

– Изобщо не е страшна тази дума, нито формата на управление. ИТН я представят по този начин, което поставя въпроса дали зад публичните заявки не стои стремеж за оправдаване и непоемане на политическа отговорност, в по-мрачните сценарии дори за саботиране на процесите на промяна. И това дава поводи за спекулации дали през последните две седмици ИТН не взаимодейства по-добре с ГЕРБ и ДПС. До момента не виждам заявката за изчегъртване да бъде изпълнявана.

– Споменахте за служебния кабинет. Възможна ли е трансформация му в редовен, както искат някои от политическите сили с уговорката за двойното гражданство на министър Кирил Петков?

– Всеки вариант трябва да бъде обсъждан. Вероятно ще има поне няколко персонални промени в евентуален проектокабинет, базиран на служебния. Към настоящия момент това изглежда е вариантът с най-голям потенциал. В ситуация сме, в която служебното правителство се ползва с голяма подкрепа, с автентична публична легитимност, която всяка политическа сила трябва да вземе предвид при следващите си стъпки. Видяхме как изглежда на фона на служебния кабинет предложеният състав на правителство на ИТН. Затова този ресурс е добре да бъде използван, особено предвид задаващите се кризи.

– Последните дни се постави и въпроса за избори „2 в 1“ – президентски заедно с парламентарни.

– В такава изборна въртележка сме попаднали тази година. Ясно е, че са неизбежни президентските, но избори „2 в 1“, колкото и да е трудно, биха били по-доброто развитие заради предполагаемата по-висока избирателна активност, която можем да очакваме. Това би повишило легитимността на следващия парламент. Сега, с 42 процента гласували ситуацията не изглежда обещаваща за последващата мобилизация. Но ако на следващи избори постигнем активност около 50%, това би означавало, че обществото ще е подходило с повече доверие към българската демокрация.

Таня Петкова, Сега

Ново затваряне заради COVID-19 ще доведе до тежки протести

Posted on: септември 21st, 2020 by МИГ No Comments

Имаме една ситуация, в която се наблюдава паритет между ГЕРБ и БСП, така социологът Евелина Славкова от агенция „Тренд“ коментира пред бТВ нагласите ни към настоящи и бъдещи кандидати за власт.

Според Добромир Живков от „Маркет линкс“ доверието в кабинета спада, но трябва да имаме предвид от какви изходни позиции стартира ГЕРБ в 2017 г. „Още на входа правителството страдаше от дефицит на доверие“, посочи той.

Обществото започва да обръща повече внимание на Слави Трифонов. Той липсва от протестите и от целия сценарий и печели, защото го няма. Ако присъства, може да загуби, защото може да спечели някакви негативи, посочи още Евелина Славкова.

Според Добромир Живков трябва да се зададем въпроса: „Да не би Слави Трифонов да отсъства, защото няма какво различно да предложи, от това, което се дискутира?“.

През годините имаше сериозни заявки от негова страна, но нищо не се случи, припомни социологът.

Публичният му образ се явява като управленска алтернатива, защото критикува и е две в едно – силен лидер с патриотична нагласа, нещо като Борисов и патриотите едновременно, отбеляза Живков.

Според Евелина Славкова избирателите имат афинитет към нови лица. „За него гласуват хора, които не са от редовните пред урните в деня на изборите“, отбеляза тя.

По отношение на рейтинга на различните партии, Евелина Славкова даде за пример Мая Манолова.

„Когато беше депутат, тя беше с негативен рейтинг, спомняме си сблъсъците ѝ с протестиращите през 2013 г. Когато стана омбудсман, придоби друг образ, но когато се върна в политиката, не е с тези стойности“, обясни Славкова.

Тя определи проекта на Цветан Цветанов като политическа авантюра.

„Не знаем до колко ще се облегне на старите мрежи и доколко те ще могат да активизират хората. Следващите месеци, с обявените лица, ще видим доколко ще има откъсване от ГЕРБ“, посочи Евелина Славкова.

Според Добромир Живков това е интересен експеримент. Той го определи като нова политическа заявка от човек, който е бил свързан с корупционни схеми, но „Републиканци за България“ вече е ценностно поставена.

И двамата социолози бяха категорични, че ако отново има затваряне заради криза с коронавируса, това ще предизвика много тежки протести.

„Не мисля, че ще стигнем до момент, в който отново да затворим. Въпросът е дали ще се развие нов икономически сценарий, който ще изведе други хора на улицата“, посочи Добромир Живков.

Ще има предсрочни избори, ако ГЕРБ загуби София

Posted on: октомври 10th, 2019 by МИГ No Comments

– Г-н Живков, според последното ви проучване за местния вот в София разликата между двете основни претендентки за кметския стол – Йорданка Фандъкова и Мая Манолова, е минимална.

– Това, което сме регистрирали като разлика между двете кандидатки за първия тур на изборите в София на 27 октомври, е в рамките на статистическото отклонение. По-скоро приемаме, че резултатът между Манолова и Фандъкова е много близък, може би и равен.

– А за втори тур? Най-вероятно в столицата ще има балотаж, което за Фандъкова е нова ситуация – досега не е била на балотаж. Как отчитате това явление?

– Да, явление е. В момента г-жа Фандъкова не може да събере подкрепа извън онова, което наблюдаваме за общинската листа на ГЕРБ. Тоест към нейната кандидатура не се надгражда над ресурса, който ГЕРБ имат в София. Наистина е нова ситуация и за нея има обяснение. В национален мащаб ГЕРБ понесе сътресения, като по-видимите са през тази година. Въпреки че резултатът на европейските избори беше добър за партията, той бе своеобразен пик. През останалото време виждаме как всички публични скандали се отразяват на управлението и постепенно трупат негативи върху него. В България политическият модел на управлението е такъв, че е от лидерски тип. До голяма степен сме свикнали да виждаме единен властови център. Този център да е министър-председателят, който решава всичко. Затова и всяко публично и социално напрежение до голяма степен носи негативи на премиера. Това явление в умален модел го виждаме и в София.

– Тогава откъде Борисов е толкова сигурен, че „мачът е предрешен“ в София, както заяви наскоро, и че ГЕРБ са победители?

– Нормално политическо говорене. Това, което виждам от проучванията ни, е, че битката ще бъде оспорвана заради изравнените сили към момента. Имахме и проучване през август, макар и да не бяха тогава заявени кандидатите, с изключение на Борис Бонев, отчетохме и стартовите позиции, особено на Фандъкова и Манолова в началото. Тогава констатирахме намаляване на подкрепата за г-жа Манолова, което е логично, тъй като тя влиза в предизборна кампания от друга позиция и онези, които са свалили подкрепата си към нея, са от средите на ГЕРБ. Тази трансформация от омбудсман към кандидат-кмет все още тече и въпросът е къде ще спре?

– Откъде ще търсят Фандъкова и Манолова подкрепа на балотажа?

– В интерес на ГЕРБ е да свали политическото напрежение и да говори конкретно за софийските проблеми. От друга страна, тук има немалко подводни камъни за Фандъкова. Примерно – проблемът със замърсяването на въздуха в София, който общината показа през последните години, че трудно може да адресира. Общината не успя да покаже бърз темп на реакция и не покри очакванията на голяма част от софиянци какви спешни мерки трябва да предприеме.

Отделно големият въпрос с ремонта на „Графа“, който може би бе преекспониран донякъде, но разкрива сериозни проблеми в разходването и контрола на средствата от общината.

В същото време отчитаме мобилизация на избирателите на ГЕРБ за Фандъкова. Но основният въпрос е, че тя е достигнала своя връх и трудно би могла да постигне допълнителна електорална сила на самите избори. Към момента това, което сме регистрирали, е до голяма степен таванът за ГЕРБ. Резервите къде са? Наказателният вот идва от широка основа и там трудно могат да се търсят резерви. Затова и ГЕРБ се опитват да се приближат към десния избирател в столицата.

В сценария на балотаж, който не е на 100% сигурен, те биха търсили подкрепа за десните по политическа линия. От друга страна, ще позиционират Манолова към БСП и ще вадят компромати, свързани с управлението на Орешарски, с братя Галеви, с Делян Пеевски и пр.

– С всичките условности и непредвидими ситуации можем ли да имаме различен кмет от кандидата на ГЕРБ и съответно промяна на 10-годишното статукво? Виждаме, че давате добри шансове и на десния кандидат арх. Борислав Игнатов.

– Много е възможно. Борислав Игнатов постига добър резултат, но има специфика между него и Борис Бонев. Те двама споделят електората на „Демократична България“, тоест има разделение на партийния ресурс и на относително консолидирана електорална маса.

– Тоест резултатът засега е доста непредвидим?

– Да, има твърде много време до гласуването. Кампанията предстои да се развива, националните дебати не са минали, постоянно се случват някакви важни събития и пр. Снимките, които коментираме в момента, са много начални.

– Като излезем от темата за София, какви са очакванията ви за други големи градове като Пловдив, Варна, Русе?

– Там ГЕРБ по-скоро ще задържи позиции. Въпросът е, че по места надали ще има драстичен срив на партията. Ще има отлив, защото тя не е във форма да задържи позициите, които постигна през 2015 г., и мащаба. Липсва й Цветан Цветанов, който в годините се доказа, че може да прави избори. От междинните ни проучвания специално за Пловдив превес има кандидатът на ГЕРБ.

– Борисов обаче казва, че я е оставил партията сама да води кампанията си, за разлика от евроизборите?

– Да видим колко мощни са тези двигатели, които са в нея и дали работят реално в една посока. Общата картина е, че като цяло следващата година-две ГЕРБ да започне да губи потенциал, електорат. Всичките сътресения, умората у българските граждани, управлението не се ползва с доверие и пр. Което подсказва, че при следващ вот ще имаме по-сериозно преструктуриране на политическата картина.

– На целия този фон къде се позиционира „антисистемната“ формация на Слави Трифонов?

– Местните избори не са фокусът на формацията на Слави Трифонов. Любопитно е, че се задава един ограничен неин хоризонт и той е възстановяването на т. нар. справедливост във връзка с референдума в края на 2016 г. Малко особено звучи за начало, защото подобно ограничение не е добре за новосъздадена партия, която би трябвало да преследва по-високи цели за представителство. Като цяло това е формация, която разполага със значителен ресурс на доверие – над 10 процента деклариран вот, но с всичките условности на динамичната обстановка в момента. Твърде рано е в сегашната турболентна среда на местни избори да кажем как ще се развият нещата около тази формация.

Можем да кажем обаче, че тя ще има популистки оттенък поради нейното ДНК, свързано с патриотични послания. Много е вероятно да прелее към себе си част от електоралния ресурс на ВМРО. Излизайки на политическия пазар, партията на Трифонов може да черпи именно оттам подкрепа, както и от патриотичните формации като цяло.

– Казвате популистки партии и формации. Имат ли обаче поле за развитие или обществото е обръгнало от тях?

– Винаги ще има почва за подобни партии както в Европа и по света, така и у нас. Моите очаквания са, че „Няма такава държава“ не би могла да постигне мащаба, който имаше влизането на НДСВ и на Симеон Сакскобургготски в политиката например. На едни следващи парламентарни избори партията на Трифонов би се позиционирала някъде над „Воля“ и ще влезе в бъдещ парламент, но не с повече от 10-12 процента.

Очакванията са ми партията на Слави Трифонов да заеме може би четвърто място в следващ парламент и тя да стане тази политическа сила, от която ще зависи формирането на следващото правителство. Когато и да било – дали след предсрочни избори през пролетта или редовни.

– Допускате предсрочни избори ли?

– Ако се случи така, че София да е с ново управление, ще станем свидетели на бързо преструктуриране в ГЕРБ. Тоест в неин интерес ще е да стартира максимално бързо един цикъл, за да минимизира щетите за нея.

Защото след битката в София, дори да оставим настрана надпреварата за кметското място, ще имаме значително променена конфигурация в Общинския съвет. Очевидно ГЕРБ няма да постигнат предишния си резултат. БСП ще увеличат резултата си. „Демократична България“ ще донесе тази по-голяма промяна в София. Двете формации, които са вдясно и вляво от ГЕРБ, всъщност се съревновават за второто място в ОС.

Ще се случи един изпреварващ модел на онова, което би се случило на едни бъдещи парламентарни избори. А след тях най-вероятно ще имаме ново Народно събрание с 5-6 политически сили.