Posts Tagged ‘Емил Хърсев’

Любена и Еврото се развеждат. Прехвърлят имоти за милиони на Хърсев

Posted on: април 10th, 2022 by МИГ No Comments

Петьо Еврото и Любена Петрова са в развод и прехвърлят скъпи имоти на фирма на финансиста Емил Хърсев. Той твърди, че това било по договор за доверително управление. Но многомилионните сделки пораждат съмнение за пране на пари.

През 2020 г. разследване на BIRD разкри, че Любена Петрова е спечелила 1,5 милиона лева от продажба на имоти, като в същото време се е сдобила с луксозна къща в Бояна за минимум 2 милиона лева. Стойността на тези имотни придобивки се разминаваше съществено с официално декларираните доходи, установи проучване на БРРД. Името на Петрова се свързва и със скъпи имоти в центъра на Солун.

Любена Петрова е съпруга на бившия следовател Петьо Петров с прозвище „Еврото“. Те са главни действащи лица в скандала „Осемте джуджета“ – схема за изнудване и превземане на бизнес с участието на адвокати, висши прокурори и мутри, разкрита от индустриалеца Илия Златанов в серия интервюта за Антикорупционния фонд.

Купува за 300 000 продава за 4 милиона

През 2018 г. Любена Петрова се сдобива с голяма вила в с. Кладница. За къщата в полите на Витоша с 430 кв.м. разгъната застроена площ младата бизнес дама плаща 313 000 лева. Няма данни за ипотека или заем за придобиването на този имот.

На 10 март т.г. същият имот е продаден от съсобствениците Петьо Петров и Любена Петрова за 3 911 660 лв. Купувач е фирмата „Мира Дива“ ООД, контролирана от финансиста Емил Хърсев.

Едновременно с това „Мира Дива“ придобива от същите продавачи апартамент от 96 кв.м. на ул. Луи Айер в София за 645 423.9 лв. И тази сделка е изключително изгодна за Любена и Еврото, тъй като апартаментът е придобит през 2016 г. от Любена само срещу 89 582.5 лв.

Така само от тези две имотни сделки семейството „оправдава“ над 4 милиона лева, но това не е всичко.

Други имотни придобивки на Любена Петрова минават през две фирми: „Ел Пи Логистик“ и  „Би Ен Ди – Билд Ню Дей“. От 13 март т.г. и двете фирми вече са собственост на „Мира Дива ООД. Прехвърлянето на дяловете на „Ел Пи Логистик“ е станало срещу 70 000 евро, а дяловете на „Би Ен Ди – Билд Ню Дей“ са оценени на 750 000 евро.

Тези суми са твърде скромни в сравнение с оценката на недвижимото имущество на „Ел Пи Логистик“ и  „Би Ен Ди – Билд Ню Дей“, описано подробно в предишното ни разследване.

Доверително управление или пране на пари?

Потърсен за коментар финансистът Емил Хърсев отговори следното:

„Мира Дива ООД придоби от г-жа Любена Петрова 100% от дяловете на две търговски дружества в изпълнение на договор за доверително управление, сключен с адвокат, действащ като довереник на негови клиенти по силата на споразумение за разпределение и ликвидация на семейна имуществена общност след прекратяване на граждански брак.

Представляваното от мен дружество Дружеството Мира Дива ООД е краен собственик на цялото придобито имущество, друг е въпросът, че то е поело към възложителя по силата на казания договор за доверително управление определени задължения за начина и реда на осигуряване на междинно (мецанин) финансиране, придобиване, плащане, разпореждане и ликвидация чрез продажба на придобитото имущество, в частност за погасяване на ползваното за придобиване на подлежащото на ликвидация семейно имущество междинно (мецанин) финансиране.“

Хърсев не пожела да разкрие кой именно адвокат е страна по сключения от „Мира Дива“ ООД договор за доверително управление.

Дори и всички тези движения да са в рамките на делбата на имущество при развод, прави впечатление от една страна шокиращата разлика в цените на имотите при придобиването и при продажбата им, а от друга – подценената стойност на дяловете на фирмите, спрямо стойността на имуществото, което те владеят.

През годините станаха известни и други съмнителни финансови операции на Хърсев с лица и фирми, имащи проблемна репутация. Така например къщата за гости на бившия зам.-министър Александър Манолев, построена с крадени европейски средства, беше ипотекирана срещу заем от фирма на Емил Хърсев. Няколко елитни имота в София, свързвани с криптокралицата Ружа Игнатова, също се оказаха в патромониума на фирми, собственост на финансиста.

Врачки вещаят хиперинфлация до пролетта, а Хърсев – бензин за 3 лева

Posted on: януари 20th, 2022 by МИГ No Comments

В момента сме в пика на инфлацията, защото видяхме, че най-неприятните движения, които се очакваха, се случиха. Достигнахме нивото на цените на петрола от 2014 г. и дори от 2006-та, т.е. 140 долара за барел. При новата политика с всички мерки за биодобавки ще видим цени на бензина до 3 лева/литър. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия финансовият експерт доц. Емил Хърсев.

Докога ще расте инфлацията, попита го водещият Виктор Николаев. „Моят отговор е, че не знам, но мога да ви кажа какво твърдят всички световни врачки и авторитети от Международния валутен фонд, от Еврокомисията, от Световната банка и ЕБВР. Твърдението е, че това ще продължи до пролетта, тъй като основният двигател на поскъпването е ръста на цените на енергоносителите и разбиването на веригите на доставка“, заяви доцентът.

След като бе попитан какви са тези вериги, той обясни, че когато поскъпне тока, дърпат шалтера и спират пещите, с които произвеждат чугун и ламарина. „Като тези суровини ги няма, не могат да направят автомобили. Като не ги направят, няма ново производство и поскъпват колите на старо“, добави Хърсев.

На въпросът дали ръстът на минималната и на средната заплата е изяден бившият социален министър Христина Христова пък отговори, че финансистите мерели инфлацията с индекса на потребителските цени, но тя означавала и намаляване на покупателната способност на хората.

„Държавата може да повлияе на доходите на държавните служители, до известна степен на пенсиите, ако се спазват правилата на пенсионно-осигурителната система. Има шанс да се влияе и на размера на минималната работна заплата. Все още нямаме механизъм за формирането й“, добави тя.

Обезценява се труда, констатира Христова.

„Нека погледнем цифрите! Имаме най-малко 10% в продължение на осем години среден ръст на работните заплати. При 7 процента инфлация имаме 3% реално нарастване на заплатите“, каза пък доц. Хърсев.

Процентът на реалната инфлация обаче според синдикатите е двуцифрено число и може тотално да обърка сметките на доцента.

„Вижте потреблението в различните страни! За всяка от стоките от т.нар. малка кошница ще видите един българин колко месо и хляб е изял, колко ракия е изпил. Ще излезе, че разликата с останалите балкански народи не е чак толкова голяма и доста повече е пил, отколкото един грък“, възкликна той.

Финансовият експерт разкри, че не заради сивата икономика се отчита тази голяма разлика в доходите и потреблението, а в това, че парите на българските гастербайтери от чужбина се харчат в България. Тези доходи не ги отчитаме, уточни той.

„Трябва ясно да се обясни на хората, че има предели, в които държавата може да компенсира хората за това, което се случва по света и у нас. Няма друг начин, освен да произведем това, което потребяваме. Няма безкрайна помощ за държавни помощи. Ясно е, че не COVID-19 e увеличил цената на тока. Това са сторили безумните мегаломански идеи на европейските политици и с наложения данък върху производството на електроенергия“, обясни Хърсев.

„Има едни сертификати там, които се купуват. Това е един данък, наложен в полза на притежателите и на финансовите институции, инвестиращи в тези сертификати. Затова е най-високият ръст в цените на енергоносителите. 5000 мегавата в Германия са затворени. Защо? За да не вием на зеления масраф, защото трябва да затворим ядрените централи. Естествено оттам се пренася всичко“, добави той.

„Европейската комисия се държи като една опиянена от собственото си величие ловджийска компания, която си мисли, че може да се меси в световните съдбини, да оправя климата на света и стрела с пушките наоколо. Естествено, когато й свършат патроните, тогава от гората излиза мечката, защото тя не е глупава да се изправя срещу куршумите. Сега звярът излиза, а патроните са свършили. В тази ситуация е Европа“, каза още експертът.

Гръцките банки плуват в пари

Posted on: юли 20th, 2015 by МИГ No Comments

Водещ на радио „Фокус: Гръцката банка „Юробанк“ изкупува 80-те клона на друга гръцка банка – „Алфа Банк“ в България. Как това ще повлияе на банковия сектор у нас, г-н Хърсев?

Емил Хърсев: Първо се оказа, че тази новина претърпя развитие. Оказа се, че „Ергасиас“ т.е. гръцката „Юробанк“, а холдингът EFG, който всъщност е не гръцки, а американска крайна собственост, е този, който чрез българската „Пощенска банка“, т.е. „EFG България“ ще изкупи, ще поеме клона на „Алфа Банк“ в България, включително неговите отделни офиси. Нищо ново, т.е. нямаме нова банка в българския пазар. Българската пощенска банка е доста известна институция и струва ми се, че единствено само положително трябва да се разглежда тази новина, тъй като тя увеличава автономността на българската банкова система, намалява зависимостта от потенциално застрашената гръцка банкова система. Макар че аз не мисля, че и в Гърция има някаква опасност, за която и да е било банка. Напротив, струва ми се, че гръцките банки просто плуват в пари. Те получиха над 90 милиарда за последните няколко месеца, само по извънредната финансова помощ. И според мен със сигурност е най-стабилната в момента в света банкова система с толкова сериозни финансови инжекции и след като всички техни потенциално подплашени клиенти са си получили парите за сметка на Европейската централна банка.

Водещ: В такъв случай, господин Хърсев, защо Европейската централна банка настояваше от последните пет години насам Гърция да продаде дъщерните си банки на балканите? Любопитно е и вашето мнение като преподавател по банково дело.

Емил Хърсев: Не съм никак убеден, че точно Европейската централна банка е авторът на това искане и ако е така, то вероятно в качеството й на член на прословутата тройка на кредиторите. За кредиторите на една страна, която не е в състояние да си обслужва дълговете, ограничаването на финансовата експанзия на страната и на националните финансови институции, е една стабилизационна мярка тъй като има едно такова понятие известно като „финансова зараза“. Счита се, че поради присъствието на фирми и банки от засегнати икономики в други страни, проблемът може да се разпространи. Подобни явления, разпространение на финансови кризи, сме наблюдавали в Латинска Америка оттам и тръгна въобще легендата за финансовите зарази. Между другото силно преувеличен е този феномен. Има подобно разпространение на финансовите кризи, но далече не е със значението, което му се преписва. Примерно, финансова зараза от Гърция в България със сигурност не се е разпространила, въпреки това Европейската централна банка е предоставила предпазни линии за рефинансиране на български банки с гръцки собственици. Не знам някой да го е ползвал като инструмент засега.
Водещ: Господин Хърсев, в такъв случай – реален ли е проблемът, толкова остро поставен в Гърция или е силно драматизиран? Мнозина вече са склонни да мислят, че там са…
Емил Хърсев: По отношение на банките ли?
Водещ: Мнозина вече са склонни да смятат, че това е някаква игра за взимане на още и още пари от европейските институции?
Емил Хърсев: Свойствено е на журналистите, а и на финансовите анализатори силно да преувеличават всеки проблем и включително да го изкривяват при това преувеличаване. Значи, гръцките банки, всички гръцки банки имат общо задължение към депозиторите си – грубо 300 милиарда. От тези 300 милиарда – 90 милиарда Европейската централна банка ги е заменила със собствени пари, т.е. са върнати на вложителите. Поне едно 20% имат ликвидност. 20 милиарда през 2001 година се даваха за рекапитализация на гръцките банки. 9 милиарда се планират в новото споразумение – така нареченият трети спасителен пакет, който беше договорен преди една седмица. Пак ви казвам – сигурно няма по света банкова система, в която толкова много пари през последните една-две години да са дадени.
Водещ:: Това се очертава като най-стабилната банкова система.
Емил Хърсев: Именно. Да. Плуват в пари, честно ви казвам.
Водещ: А откъде идва тази драма? Изправиха на нокти всички правителства на Европейския съюз, включително и българското.
Емил Хърсев: От дълго време Гърция е новината номер едно, практически не е преставала от 2010 година, когато беше сключен първият спасителен пакет.
Водещ: А защо това?
Емил Хърсев: Така функционира светът на медиите. Виждате, че се преувеличава всяка опасност, докато достигне до невъзможност, включително имаше и сведения, че шанхайската борса била паднала в деня, в който се оказа, че гърците няма да сключат споразумение с кредиторите си. Помните онзи инфарктен момент, когато изтече срокът на втория предпазен пакет, без да бъде сключено споразумение. На другия ден паднала Шанхайската борса, която има капитализация по-голяма от целия вътрешен продукт на Гърция при това в пъти. Какво ще е влиянието на гръцката икономика върху икономиката на Китай, ако ще да фалира цялата гръцка икономика, това просто никой логично не би могъл да твърди. Но ето, че и такива неща се случват. Просто хората трудно си дават сметка за теглото на влиянието на отделните процеси. Какво е теглото на Гърция в цялата икономика, какво е теглото на износа за Гърция, примерно, на българските фирми за целия ни Брутен вътрешен продукт. Тези тегла не са толкова значими, за да очакваме огромно въздействие, и ето че то не се случва, но има такива търговци на страж. Цял финансов пазар, така наречените суапъри на риск – от това печелят, от насаждането на страх и на паника. От това се качват процентите им.
Водещ: Значи да не плачем за Гърция и за гърците. Те са заринати с пари и всичко им е наред.
Емил Хърсев: Говорим за гръцките банки, нали.
Водещ: Да.
Емил Хърсев: Все пак трябва да разграничаваме фиска, т.е. държавните финанси от банкова сектор. В България имаме този опит, България през ’90-та година обяви мораториум, ние бяхме във фалит на държавата. Забележете, че банките в България, с изключение на държавната банка, която беше носител на държавния дълг, нито една банка в България не пострада, макар на нас никой да не ни даваше милиарди за рекапитализация, макар на нас да не ни даде никой нищо за българските банки. Нито една банка не пострада при несъстоятелността на българските държавни финанси. Напротив, пострадаха по-късно в резултат от един списък на Международния валутен фонд, който целеше предварително, превантивно затваряне на български банки. Предварително изискване за въвеждането на валутен борд. Банките в България през ’95-та година не фалираха, те бяха затворени. Сега се говори, че видиш ли били фалирали банки през ’96-та, ’97-ма година. Не е вярно това за България.

Водещ: Той го отнесе сега кандидатът за подуправител, господин Костов.

Емил Хърсев: Пак ви казвам – ’96-та, ’97-ма година нито една банка в България не е фалирала. Една година по-рано, преди да се случи тази криза от ’96-та декември до март ’97-ма бяха по списък на МВФ затворени банки в България, по списък, а не защото са били в несъстоятелност, неплатежоспособност или каквото и да е било друго. Това е истината.

Водещ: Може да ви се вярва. Вие тогава бяхте подуправител на централната банка, така че сте наясно с тези неща.

Емил Хърсев: Не е въпросът да ми се вярва или не. Нали, както казват хората, въпрос на факт. Фактите се установяват, няма какво да се вярва. Това е факт.