Posts Tagged ‘евгений михайлов’

От кого е режисиран режисьорът ефенди Евгений Михайлов?

Posted on: април 22nd, 2017 by МИГ 1 Comment

В предаването „Лице в лице“ на 18.04.2017 г. кинорежисьорът и привърженик на партия ДОСТ Евгений Михайлов поразсъждава за демокрацията, референдума в Турция, агресивното отношение на български политици към нашата съседка, руската намеса в България и изборите, като не пропусна да подчертае, че говори като демократ.

В хода на предаването ни в клин, ни в ръкав, г-н Михайлов заяви в ефир, че: „ние сме нападали Турция, не Турция нас“. По подразбиране това трябваше да внуши на аудиторията, че „ние“, България, българите, „сме нападали Турция…“. Не мога да си представя някой, особено Евгений Михайлов да е толкова некомпетентен, че да не познава историята, представяйки страната ни в ролята на исторически агресор и твърдейки, че сме нападали съседна Турция. Нека да припомня – съвременна Турция възниква на 29.10.1923 г., когато е провъзгласена за република и през нейната досегашна 94-годишна история не е имала военни конфликти с нас и никога не е била нападана от България.

Отношенията ни са имали приливи и отливи, но в последните над 20 години се е наложил модел на добросъседство, партньорство и непрекъснато увеличаващ се икономически обмен. Мога само да гадая какво иска да внуши Евгений Михайлов с невярното си и нелепо твърдение „ние сме нападали Турция“. Може би е имал предвид Балканската война? Само че тогава България воюва с Османската империя! Дали г-н Михайлов прави разлика, или запленен от идеите на неоосманизма, отъждествява съвременната Република Турция с Османската империя.

С цел опресняване на историческите познания на Евгений Михайлов ще припомня, че Османската империя първа ни обявява война на 04.10.1912 г., а в отговор България на свой ред обявява война на Османската империя на 05.10.1912 г. Такива са фактите! Ако някой твърди, че България е нападала Турция, то той или лъже, или манипулира, защото не мога да си представя, че подобно нелепо и провокативно твърдение е резултат на образователни пропуски или непознаване на историята.

Като ДОСТ-демократ със „засегнат инстинкт“ г-н Михайлов се опита да направи и други внушения. Във връзка с неуместния му опит за подигравателно отношение към патриотите, които той наричаше ту обединени, ту обединителни, ще му припомня, че основният партньор в Меджлиса на управляващата партия на президента Ердоган е дясната националистическа партия „Партия на националното действие“ (ПНД) на Девлет Бахчели. И никой в Турция не намира това за недемократично.

Твърдението пък на г-н Михайлов, че „сме се докарали България да има прокремълско, пропутинско мнозинство и това са резултати и от президентските избори, и от парламентарните избори“ направо „избива рибата“. Това представлява обида не само към българските политици, представени в парламента, но преди всичко към българските граждани, които, видите ли, със своя вот са избрали „прокремълско“ и „пропутинско“ мнозинство да ги управлява. Безумие или манипулация?!

Отварям „Управленската програма на ГЕРБ и Обединените патриоти“, които имат отговорността да съставят бъдещото правителство на България и още второто изречение гласи „Ще продължим неотклонно по пътя на Атлантическата евроинтеграция“. Многобройни са текстовете и за задълбочаване на сътрудничеството ни, вътре в НАТО, където сме партньори с Турция.

Оставам с впечатлението, че агресивният тон и неверните, но манипулативни твърдения на г-н Михайлов бяха съзнателно режисирана от него сценка, а не израз на незнание или на некомпетентност. Както самият той сподели, все пак е кинорежисьор. Очевидно, има експертиза и за Кремъл и руската опасност, нали е завършил в Москва. Жалко само за партията му ДОСТ, ако тя разчита на подобен тип публични изяви, режисирани и проведени по Евгениймихайловски.

Агресията, лъжите и очевидните опити за манипулация не пораждат симпатия, независимо с колко демократичен патос са поднесени. Въпросът е, че от подобен тип пледоарии, не могат и не трябва да зависят, създадените през годините, българо-турски отношения. Турция е сред големите инвеститори у нас, към 2017 год. търговските дружества с турско участие, регистрирани в България, са над 6200. Турция вече е на пето място по броя на туристически посещения на нейни граждани в България. Най-големите постъпления от наши емигранти, които изпращат парите си в България, също идват от Турция, над 830 млн. долара годишно. Турската икономика е най-бързо развиващата се в района на Европа и Близкия Изток. Икономическите отношения, бизнесът, инвестициите и взаимното уважение и партньорство трябва да продължат да бъдат в основата на българо-турските отношения, а не нелепите твърдения на някого кой кого нападнал.

Що се отнася до демокрацията, всеки народ и всяка страна е в правото си да я развива и прилага съобразно своята воля, традиции и разбирания. Само бъдещето може да покаже дали е избрал най-правилния път.

*Бранимир Ботев изразява личното си мнение като българин и социолог

Ефенди Евгений Михайлов: Ние сме нападали Турция, не Турция нас

Posted on: април 19th, 2017 by МИГ No Comments

Кинорежисьорът Евгений Михайлов, който беше водач на една от софийските листи на партия ДОСТ, не видя нищо лошо в това, че Лютви Местан е приветствал „успешния референдум“ в Турция.

„Същото е изразил и американският президент Тръмп, когато е поздравил Ердоган за това, че се е провел референдум и има изразена воля на народа“, каза Михайлов в предаването „Лице в лице” по бТВ.

Той допълни, че се изненадва от това, което слуша от сутрин до вечер, от „тази примитивна агресия спрямо Турция, сякаш България е заплашена от своя съсед, с когото в продължение на повече от 100 години не сме имали никакви конфликти.

„Ние сме нападали Турция, не Турция нас”, каза още режисьорът от ДОСТ.

Михайлов попита защо и кой има интерес Турция да се превърне в плашило и кой има интерес да свързва ДОСТ с Ердоган. По думите му е странна ситуацията, в която се говори за намеса на чужда държава в нашите избори, а две български партии открито са се намесили във вътрешните работи на Турция за провеждане на референдума в Турция – ДПС и Обединени патриоти.

Ефенди Евгений Михайлов стана за резил в национален ефир! Патриот го съсипа заради бълнувания за Доган

Posted on: март 31st, 2017 by МИГ No Comments

Евгений Михайлов от ДОСТ докара до нервна криза Александър Сиди от Обединените Патриоти с бълнуванията си по темата „Ахмед Доган“ в сутрешния блок на Нова телевизия.

„Аз да ви кажа, г-н Николаев, разбрах кой ще е първият законопроект, който Патриотите ще внесат в парламента. Това ще е да се направи Ахмед Доган национална ценност“, каза ефендито пред Нова телевизия. Александър Сиди подскочи до небето и обясни, че това са просто бълнувания. Освен това Патриотите многократно са казвали, че никога няма да правят коалиция с ДПС.

Михайлов обаче здраво беше яхнал метлата и продължи с „мъдрите си мисли“. Той направи паралел между изселниците, които идваха у нас да гласуват, и 1988 година, когато българските турци напускаха страната ни и се заселваха в южната ни съседка. „Аз на журналистите не мога да им разбера логиката. Това ми прилича на 1988 година, когато журналисти като Маргарита Михнева и Гарелов с микрофони се подиграваха с хората и наричаха насилственото им изселване „екскурзия“. И сега-не стига , че тези хора принудително са накарани да напуснат страната си, а не им се дава и да гласуват“, каза Михайлов.

Евгений Михайлов нахлу бесен в БТВ, нападна Хекимян, че агитира за комунизъм!

Posted on: март 21st, 2017 by МИГ 1 Comment

Побеснял започна гостуването си в сутрешния блок на Би Ти Ви водачът на листата на ДОСТ Евгений Михайлов.

Някога тъмносиният режисьор, който днес е авер на Лютви Местан, остро нападна водещия Антон Хекимян и с истеричен тон му изстреля, че агитира за БСП от цял месец.

„Цял месец вие се занимавате с възстановяване на комунистическия режим и агитирате българите. Какво искате – нов Възродителен процес ли, искате да подкрепите Корнелия Нинова за това какво ни е отнела демокрацията? Цяла сутрин ви слушам как говорите срещу Турция, срещу Ердоган… Вие насъсквате хората и ме наричате еничар, продажник”, изстреля крайно изнервеният кандидат-депутат.

Хекимян обаче успя да запази хладнокръвие и призова госта си да не използва истеричен тон.

Само след секунди обаче градусът на напрежението скочи още повече, тъй като в студиото нахлу кандидат-депутатът от Патриотите Юлиан Ангелов, който обвини Михайлов, че няма смелост да се изправи в директен дебат с него.

Двамата мераклии за парламента толкова се изпокараха, че за секунди бяха на косъм от влизане в ръкопашен бой. Конфликтът стигна до там, че Ангелов захвърли с жест книгата „България – военният трофей на Сталин“, която Михайлов поиска да му подари.

И макар че пряк дебат не беше предвиден, кандидат-депутатът от Патриотите влезе директно в разговора и развихри още повече в скандала.

През цялото време Хекимян пък се мъчеше да успокоява разгорещените противници и беше буквално на нокти дали няма да се стигне до бой в студиото.

Миналото(не)Свършено на (анти)съветчика Евгений Михайлов

Posted on: юли 29th, 2016 by МИГ 2 Comments

Евгений Михайлов си купил селска къща от снимки на сватби  и кръщенета (!!!), ходил по три смени на пионерски лагер, учил в Москва, бивш комсомолски секретар и изпълнител на подобна роля във филма „Трампа”, екс „червен” зет. Не успя да се сдобие с  „Бояна филм” и това е единствената голяма загуба в червено-синята му биография. Павел Попандов го нарича „приспособенец” и „хамелеон”, други го определят като тарикат, който се справя добре с  имитацията на непорочност.

Днес Евгений Михайлов води свое телевизионно шоу „Минало(не)Свършено”

Върви по следите на  стари събития, припомня какво точно не трябва да се забравя. Дълбае в комунистическите престъпления с настървението на  много „изстрадал”. Толкова изстрадал, че от ученическата стая се премества директно в престижната и връзкарска  специалност „Режисура”.  По-късно е изпратен да си доучи във ВГИК- Москва.  Пожарът в Партийния дом и откраднатите от членове на КТ „Подкрепа” и отец Амбарев архиви изчистиха биографиите на мнозина днешни антикомунисти. Знае се само, че одобрението за обучение в чужбина е ставало след продължителна и обстойна проверка за идеологическа пригодност.

Някои хора не бива да се докосват до определени теми, преди да минат за покаяние през обществената изповедалня. Е.М. още не се е изповядал и затова нелицеприятните истини от неговата уста звучат още по-мръсно. Самият той е „тъкан” от „тялото” на онова минало несвършено, но още се мотае в публичното пространство като компонент от настоящето.

Георги Ифандиев : „Не веднъж съм припомнял факта, че въпросният „реактивиран” демократ, което е синоним на агент на репресивните тайни служби на комунистическите режими  в НРБ и СССР, е завършил в Москва. Бил е комсомолски секретар на всички български студенти там. Давал е отрицателни характеристики, навреждали на младежи, пък били и номенклатурни. Кой можеше това? Днес Евгений Михайлов е…”антисъветчик”. Повечето съветски възпитаници бяха преназначени за такива”.

Един биографичен „филм”, който никога няма да бъде излъчен в „Минало(не)Свършено”

Евгений Светославов Михайлов е син на царски офицер, но този факт не се превръща в пречка за кариерното му развитие. Повечето от децата на  царските коняри и прислуга, нямат същия късмет. Те са третирани като „ненадежден” материал и потенциален враг. Евгений попада в друг списък. След Априлския пленум Червената партия целува по челото бъдещата „нежна душа“ в „дома“ на синята демокрация, започва да сбъдва мечтите му сезон след сезон. От него не се иска друго, освен да подкрепя партийната линия и да се наслаждава на привилегиите на престъпния комунистически режим.

След дипломирането си във ВГИК /1980 г./ е назначен като „режисьор-постановчик” в киноцентър „Бояна”. Остава на този пост две години след прехода, до 1991 г., когато на власт са все още социалистите.

Независимо дали снима нещо или не, заплатата му върви, привилегиите-също. Но дипломата от престижния  институт не успява да влее в жилите му повече талант, отколкото има. За разлика от други, завършили само ВИТИЗ  режисьори, не се откроява със собствен художествен почерк. Във филмите му се преплитат влияния на съветската школа, новата френска вълна, италианския неореализъм и добрите образци от българското кино. За киноманите не е трудно да забележат в кой епизод кой режисьор пунктира.

 Е. Михайлов не обича да говори за социалистическата си битност, но покрай други теми изтървава  любопитни детайли.

„През 1987 г. Евгений Михайлов решава окончателно да си купи къща на село. Цялото му детство е минало в столицата. Докато съучениците му вършеели през ваканциите по селата, докато доели крави, яздели магарета и ловели риба, той карал по три смени на пионерски лагер. Селото винаги му е липсвало. Идеята го запалва още в студентските му години – покрай снимките на филма „Мъжки времена“ в село Ковачевица и неуморния Радослав Спасов. Затова, 10 години по-късно, след като откриват Творческия дом на кинодейците в Лесидрен, той хуква с Въло Радев на оглед. Едно село, второ, трето. Накрая в едно от тях се изгубва. „Какво търсиш бе, момче?“, попитали го селяните. „Така и така, къща.“ „Ами тук една се продава, защо не я видиш?“ Като я видял, Евгений Михайлов си казал: „Това е!“ Веднага се влюбил в нея… Тази къща му дала първото усещане за свобода и за алтернатива,…докато чакал най-сетне да му разрешат да започне „Сезонът на канарчетата“…По това време, за да се издържа, той снима кръщенета, сватби, войнишки изпращания, абитуриентски балове. Печелел добре и събота и неделя с двама майстори бачкал като общ работник на къщата…На 3 ноември 1989 г. Евгений участва при връчването на петицията на „Екогласност“ в Народното събрание. След това се мята на полското си фиатче и се връща в селото”. (Естествено, не да се скрие в „шумата“, защото 10 ноември все още не е дошъл и може да му се обърка живота, а заради чистия въздух).

По времето, когато Е. М. е карал по три смени на лагер, някои едва се дореждаха до една.  Изключение за два лагера се допускаше, само ако единият  е с функции на идеологическа школа за младо попълнение на ръководния комсомолски кадър. Другото им название беше „лагер-школа”.

За да се издържа, снимал…За каква издръжка става въпрос? По това време той е на работа в Киноцентъра. Но снимал кръщенета, натрупал пари, купил си къща и фиат. Смях до сълзи! До фиатчетата имаха достъп само хората  с дебели връзки, и  от по-голямото Добрутро. Другите чакаха ред за москвичи и лади.  А дори на старо, фиатчетата струваха много пари, които със сватби можеха да бъдат събрани за 10-20 години, дори с ежедневно снимане на три подобни събития.  Цената за този тип услуги беше символична. Но е възможно да е щракнал няколко подобни мероприятия на близки и познати за алиби.  По негово време всички, които крадяха или извършваха платени  агентурни поръчки, оправдаваха по-високия си жизнен стандарт с работа на „частно.

Танковата касета като начин на употреба

Горбачовата перестройка отреди на  Е.М. да бъде сред избраните интелигенти за лице на новото време. По случайност винаги е с камера в горещите точки, а вероятно покрай червения си тъст и други, прозападно ориентирали се комунисти, разполага и с документи от секретни заседания, които размахва в телевизионния ефир пред пребледнялото лице на Жан Виденов.

Танковата касета и заслугите към „екогласността” го изстрелват на поста  главен художествен ръководител на Ефир 2 в БНТ през 1992 г.   През 1994 г. вече е депутат от листата на СДС.

Но любовта му към киното надделява и през 1997 г. акостира като изпълнителен директор в Киноцентър „Бояна”.  Започва да говори настойчиво за приватизация, Костов се навива на такава. През май 2000 г. Е.Михайлов създава РМД „Бояна филм”, със 132   акционери-учредители. Седемте членове на УС (между които и Евгений) имат общо 4525 акции. Другите „разполагат с около 1% от капитала на „Бояна”, ръководството – 99 %. Евгений Михайлов притежава  най-много акции – 850.

 „Не щеш ли, намира се предател и списъкът на акционерите и разпределението на акциите стават обществено достояние. Разразява се огромен скандал и Евгений е принуден да присъедини към акционерите-  още 10-15 ярки фигури на българското кино”,  пише в. „Култура” в една от   статиите, посветена на случая.

Тръгва една съвсем не филмова битка за филмовата къща, продължава с години. Царското правителство обаче отхвърля идеята за приватизация чрез РМД. През 2005 г. Евгений Михайлов подава оставка в знак на протест с направената приватизация и спечелилата търга американска компания „Ню имидж”.

Коментарът на в. „Култура”:„Трябва да се търси друг вариант и Евгений изглежда го намира. След малък „инцидент” – едноседмично уволнение, което след букет за Мария-Луиза на летището е анулирано- председателят на борда подновява натрапчивите си настоявания киноцентърът веднага да се продава. ..Като китайска капка дълбае в главите на всяко поредно правителство: „Приватизирайте, приватизирайте, иначе „Бояна” загива!”Защо Евгений пищи – е разбираемо. 7 години да плетеш интриги, да плашиш колегията, да натискаш разни правителства и накрая да те преметнат, като ти измъкнат „обекта” под носа – е тъпо.“

Павел Попандов: Евгений Михайлов е нечитав

Около сагата с приватизацията на киноцентъра, Е. Михайлов е обвинен, че разделя филмовата гилдия, конфронтира една група с друга. Напрежението не спира и през 2006 година. Агенцията по приватизация публикува необичайна за дейността си статия – интервю на актьора Павел Попандов за в. „Монитор”, в което актьорът изнася шокиращи детайли от фоновия  режим на работа в управлявания от Е.М. киноцентър.

Цитати от статията:

„Мен не ме е страх от Евгений Михайлов, защото той не може да ми вземе биографията и обичта на хората. Има и друга важна причина – разделението в кино общността. То се получи непосредствено след десети ноември. Тогава изплува некадърното, онеправданото…Дълги години съм работил в системата на киното и съм имал възможност да ги опозная всички тези хора от двете им страни – и в професионален аспект, и от чисто човешката, моралната страна. За мое съжаление, точно този Евгений Михайлов и от двете страни е нечитав. При него важи принципът – ако си против мен, повече няма да видиш кино… Там няма единна тарифа, а варира „от-до“. Ние трябва да се договаряме с Евгений Михайлов… Ако режисьорът не е от „техните“, цените на услугите стават многократно по-високи”…

През есента на 2014 г. Режисьорът забърка още един скандал с конкурса за директор на Националния филмов център. Като шеф на Националната художествена комисия, той бе преписал едно към едно мотивите на колежката си  Геновева Димитрова за оценка на представените проекти.

………..

За омразата на Е. Михайлов към миналия режим  има лични причини. Но вече 26 години той /и подобни нему/ не намират смелост да очистят съвестта си като признаят: „За да успея, трябваше да върша неща, които не харесвах”. От това можеше само да спечели, вместо да се мъчи да ни внуши, че се е родил на 10 ноември. Най-малкото, щеше да отпадне усещането за вродено или култивирано във времето дебелоочие, видно от събитията в демократичната му биография. Покаяние обаче няма да има. Е.М. добре разбира, че без комунистическото  CV,  известността му днес щеше да се сведе само до присъствието в избирателните списъци.

Между редовете