Posts Tagged ‘„Галъп“’

Социологическите рейтинги: Реалност или платена реклама?

Posted on: октомври 14th, 2025 by МИГ No Comments

Някой вярва ли на тези три числа на Галъп:

1.Че Народът е влюбен във Феномена и чака на опашка да гласува за него

2.Че ИТН има 5, 8 и Слави се къпе във всенародна обич заради защитата му на свободното слово

3.Че БСП има 7, 6 и евроатлантикът Зафиров още вее червеното знаме и пее Интернационала?…

И кога ще знаем истинските собственици на социологическите агенции?

Апропо, не трябва ли собствениците и работещите в тези агенции да декларират имущество и доходи, както депутатите? Който мери рейтинг на властта, подлежи на контрол, както се контролира властта.

Във Франция социологическите агенции са под надзора на държавна комисия, в Италия – под наблюдението на медиен регулатор, в Германия – под строг етичен кодекс.

Само в България манипулаторът е „експерт“, а измамата — „тенденция“.

Социологическите агенции тук не мерят мнението на народа, а го моделират по поръчка на онзи, който плаща.

Ако депутатите декларират имоти, защо „мерителите на истината“ да не декларират собственост, клиенти и доходи?

Който продава доверие, дължи прозрачност. Иначе ще се окажем в държава, където рейтингът не е реалност, а платена реклама.

„Галъп-Ново начало“ вдигна двойно рейтинга на Пеевски

Posted on: юли 30th, 2025 by МИГ No Comments

Социологията е прагматична наука, която борави с данни, факти и проучвания. И става още по-прагматична, когато с нея борави Дeлян Пeeвски.

Това кратко положение ни е учтиво подадено от новото проучване на „Гaлъп“. Социологическите му данни са особено полезни – на онзи изпитан принцип, при който човек внимателно отправя поглед към пeeвските медии, не за да разбере какви са фактите, а за да се информира какво мисли и крои Пeeвски. В крайна сметка и това са факти.

Проучването започва внимателно, уж-че-нищо. Застопорява статуквото: представя ни ГЕРБ и Ново начало като първа и втора политическа сила, с приблизително същите нива на подкрепа, колкото на последните избори. Тук възражения няма: тоест има, но те са към електоралните инерции и купения вот, а не към отчитането им – вероятно е така.

След това обаче предстоят вълнуващи изненади. Например измерването на одобрението към партийните лидери. То смело обявява:

Бойко Борисов – 22,5 %, Костадин Костадинов – 17,1%, Дeлян Пeевски – 16,5%, Радостин Василев – 14,8 %…(и т.н.) Внезапното попадане в тази челна тройка е нова фаза в пиар стратегията на Новото начало. Преди година бе налудно да се твърди, че персонална подкрепа от над 2-3 процента би могла да съществува; сега обаче тя започва да се припокрива с партийния резултат, твърдят социолозите. Налага се да си представим, че Пеевски без никакво съмнение изпреварва Василев, догонва Костадинов и даже наближава вече тромавия и изтощен Борисов. Още малко и в края на годината току-виж се превърнал в най-одобрявания партиен лидер: как ви звучи този бурен растеж на харизмата, сравним само със стремителния бяг нагоре на криптовалута?

След като е установила по най-безспорен път тази промяна, социологията започва да крепи коалиционните партньори. Те сякаш буквално левитират над реалността – БСП продължават да са с 7,9%, а „Има такъв народ“ се издигат над електоралната бариера с 5,3% – така сякаш нищо не се е случило. Налага се да си представим, че просто няма избирател на ИТН, който да е изпитал остро омерзение от коалицията между Трифонов и Борисов – той доверчиво е гласувал навремето за прословутото „изчегъртване“, сега пък доверчиво приема приятелското им слепване. И също: изглежда няма избиратели, които да са реагирали негативно след скандала с Тошко Йорданов, заплашил българските лекари, че ако не вникнат в общо взето тъпоумните, неверни и нахални доводи в неговата пледоария, ще си внесем чуждестранни медици за 500 долара. Не, няма такъв народ. Специално пред „Галъп“ всички подкрепят ИТН и ще го правят, докато ИТН подкрепя КОЙ-то трябва. (имаме право на граматическа грешка, при толкова социологически)

За финал: АПС, твърди се в проучването, вече има едва 1,4% подкрепа. Ясно е, че Пеевски измести Доган, но чак пък 1,4%? Тук пак има любопитен парадокс: за да може нашият човек да изскочи напред като трети по харизма политически лидер, най-вероятно поне половината от респондентите трябва да са взети от онези райони – но пък точно в онези райони неговият исторически конкурент да стои толкова заземен?

Аномалия – само ако още не сте разбрали, че тя ще е основната социологическа техника.

Райко Байчев

Каква е истината за новото “проучване” на „Галъп“

Posted on: юли 28th, 2025 by МИГ No Comments

Каква е истината за поредното проучване на т.нар. Галъп?

В обществото упорито се говори, че реалният собственик на тази фирма е Делян Пеевски, но и да не е, определено си плаща качествено. А, както е известно, който плаща, той поръчва.

Някой вярва ли на Галъп?

Ние също разполагаме с данни от социологическо проучване, според което Възраждане е с 21% и е втора политическа сила след ГЕРБ, които са с 22%. Всички останали са под 10%, като ППДБ е с 11%, БСП има 3.7%, ИТН е с 1.5%, Меч с 4.1%, Величие с 2%, ДПС-Пеевски с 8.2% и ДПС-Доган с 4.8%. Останалите заявяват, че няма да гласуват. Заради тези данни обаче това проучване няма да бъде публикувано от авторите му.

Това обаче са декларативни позиции. Крайните резултати винаги показват много по-ниска избирателна активност. Но е показателно, че при по-висока избирателна активност партиите от статуквото, както и техните патерици, ще претърпят страхотен крах при едни предсрочни избори. Ето защо основното предизвикотелство пред Възраждане е да превърне нагласите в реални гласове в избирателните урни.

Шоуто на Пеевски не спира: Да си купиш „Галъп“, за да те изкара втора политическа сила

Posted on: юни 17th, 2025 by МИГ No Comments

Да си купиш „социологическата“ агенция „Галъп“, който да те изкара втора политическа сила – колко удобно!

Бойко Борисов да му мисли, скоро агенцията на Делян Пеевски (която уж е на Борислав Цеков) ще отнеме първото място на ГЕРБ и ще го връчи ритуално на „Новото начало“. Като подготовка на бъдещи напълно фалшифицирани избори.

Днес бившият „Галъп“ (който вече няма нищо общо с марката си) пуснал изследване, според което партията на Пеевски е втора, а партията на Ахмед Доган и „Величие“ дори не минават 4-процентната бариера.

Щеше да е смешно, ако не беше жалко и опасно.

Има ли нормален, който да се връзва?

Не вярвайте на лъжите им, не вярвайте на проучванията им! Те са толкова верни, колкото е нивото на инфлацията, което ни пробутват – 0%…

Всички платени “социолози” на Галъп не слизат от тв  ефира, за да хвалят Делян Пеевски. „Галъп“ е нещо като каса – разпределителна за хонорарите на шишковите клакьори, за да не се трупат на опашка пред хотел „Берлин“ или кабинета на Бай Тошо в бившия Патриен дом. Уж независимите „говорещи глави“ са измислената пиарка Диана Дамянова, Цветанка Андреева, Татяна Буруджиева….

Защо тази “социология” е важна? Защото показва всички партии, които се намират под контрола на Пеевски и под бранда му Ново начало. Единствените две формации, върху които г-н Магнитски няма никакъв контрол са тези под чертата – Величие и хората на Ахмед Доган.

Щедрите бонуси на придворните му социолози към БСП – Ново начало и ИТН, които нямат никакъв шанс да оцелеят в пармента след нови избори, ясно показват благосклонното отношение към всички тях.

На снимката: Борислав Цеков

Георги Кадиев: Пеевски купи „Галъп“ и ДПС-Ново начало е на второ място в „социологията“ им

Posted on: февруари 27th, 2025 by МИГ No Comments

Коментар на бившия депутат от БСП Георги Кадиев:

47% от проверените над 2000 секции са с грешки в преброяването. Огромно число- дори по една бюлетина да е грешна в 13-е хиляди секции, това прави 13 хил. гласа и е равно на депутат и половина, а те със сигурност не са по една. „Величие“ не влезе заради 20-ина гласа, но пак ще ги изработят. В Германия партията на Сара Вагенкнехт направи 4.97% и не й стигнаха 3 стотни, за да влезе в парламента, но никой не поставя под съмнение броенето. У нас е друго, не сме германци.

Пеевски купи Галъп и Новото начало вече са втори в социологията им. Върви промиване на мозъци и Борисов и Пеевски се готвят да управляват заедно. Трябва отпор, а изходът е масово гласуване- поне 85%, като в Германия.

БСП нямало да напуска правителството, дори и в парламента да влезе „Величие“ и да стане правителство на малцинството. БСП вече са по очи пред Пеевски и Борисов и е видно както от гласуването на декларацията срещу него, така и от факта, че издигат Росен Карадимов за шеф на КЗК, макар той да отговаряше за организацията на последните най-купени избори.  Гледам, че вчера го подкрепили и КРИБ, Подкрепа , КНСБ и т.н.- явно и те удушени от статуквото.

Според мен е огромна грешка БСП да стои в това правителство, има нужда от нов политически курс, ако искат да оцелеят, и той не е повече внедряване в статуквото. И има една опасност, която надявам се БСП схващат- да се превърнат от партия на работещите в партия на получаващите социални помощи.

Разправят ми, че един министър отказал всякакви срещи с бизнес, организации и хора с проблеми и искал само писмени заявления и входящите номера. Това било „намаляване на бюрократичната тежест“. Ние искаме да намаляват бюрократичната тежест за нас, те я намаляват за себе си. Криво ги молихме ли, криво ни разбраха ли?

ЕБВР ревизира надолу прогнозата си за растеж на БВП на България до 2.4% през 2025, в сравнение с предишните очаквания за растеж от 2.9%. ЕБВР отбеляза несигурната перспектива за инвестициите и чуждестранното търсене на фона на закъсненията в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Пълното влизане на България в Шенген може да бъде в подкрепа на износа от 2025 г. нататък, след като слабото външно търсене подкопа индустриалното производство през 2024, според прогнозата. Ако прогнозата на ЕБРД е вярна, това е лоша новина за приходите в теменужкиния бюджета, които без това са писани с гледане в тавана – по-нисък ръст значи по-малко приходи, а заложените към 300 млн.лв. ефект от Шенген ще дойдат евентуално през 2026. Впрочем, всички около нас ще растат по-бързо- Турция с 3.5%, Сърбия с 4%, Хърватска 3.8%, даже Украйна с 3.5%, само Румъния е с 1.8%.

Равносметката на 2024: Събитията, които развълнуваха България

Posted on: декември 28th, 2024 by МИГ No Comments

Скандалите, разцепленията и динамиката на вътрешнополитическия живот, превърнали се в център на обществения дебат в страната, остават сякаш в по-странично от централното място в очите на българите, а ключови международни събития са изтласкани в страни от общественото съзнание. Това показват резултати от национално представително проучване, проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ специално за БНТ.

Резултатите не представляват класация, а анкетираните не са подреждали събитията – за всяко от тях е дадена отделна оценка. Подредбата по отговори „важно е“ обаче показва интересна картина за 2024 г. в очите на българина.

Не е изненада, че в най-голяма степен като важни са оценени опустошителните пожари от лятото на тази година. Именно непосредствената заплаха, а и нейните преки изражения и причини, поставят пожарите на водещо място сред обществото ни. Значително мнозинство от 90,2% посочват, че това е важно за тях лично.

Положителното за страната също заема водещо място в оценките на българите. Спечелените от българските спортисти медали по време на Олимпиадата в Париж тази година са оценени като важни от 79,2% от обществото у нас. Една десета (10,5%) не ги приемат нито като важни, нито като маловажни, а малцина са тези, които не виждат спечелените медали като важни или не могат да преценят.

От наситената със събития в международен план година българите открояват конфликта в Близкия изток. Две трети (62,2%) от обществото у нас посочват, че случващото се там е важно за тях, за една десета интензивните бойни действия в Близкия изток не са важни, а около 20 на сто застават по средата.

Украинската офанзива в Русия от лятото на тази година също е оценена като важна – 55,1% от българите отговарят така. Макар и много по-близо до нас и с много по- непосредствено значение, бойните действия между Русия и Украйна все повече се превръщат в стрес, с който българите привикват.

Друго събитие от международен характер, което получи широк отзвук в българския обществен и политически дебат – изборите в САЩ, по-скоро не е разпознато като твърде важно от значителна част от обществото ни. Въпросът за ключовия вот в САЩ беше зададен преди вота, но дори и тогава резултатите от него бяха разчетени от наблюдатели като значими за развитието на национални и международни процеси. Българите са по-скоро разделени – приблизително равни дялове отговарят „важно е“ (38,2%) и „не е важно“ (34,3%).

Изборите за Европейски парламент обаче, бидейки част от и националния политически живот и от принадлежността на България към Съюза, са оценени като важни от повече от половината от запитаните (51%). По около една пета оценяват изборите за представители в Европейския парламент като неважни (20,4%) или нито важни, нито неважни (22,8%).

Влизането на България в Шенген по въздух и по вода намира място сред по-важните събития за българите през изтеклата година. 56,7% казват, че частичното ни приемане в Шенген е важно за тях лично. 19,4% заемат позиция по средата, а 17,9% не припознават събитието като важно. Така изглежда, дори и непълно, отпадането на границите (с изключение на сухоземните) е припознато като успех и е оценено като важно в ежедневието на българите.

Друго събитие с изцяло национален характер заема високо място сред важните през годината неща – изборът на нов патриарх на Българската православна църква (важно за 57,5% от анкетираните). Събития от църковния дневен ред на страната рядко изпъкват като съществени в ежедневието на българите.

Без да са нарочно класирани, но все пак значително по-надолу в своеобразната подредба, са две събития от вътрешнополитическия живот на страната, превзели обществения дневен ред през годината. Разпадането на т.нар. „сглобка“ в парламента е оценено като важно от относително мнозинство от 40,1% от всички запитани. Една четвърт (26%) казват, че това не е важно за тях, а 23,6% избират опцията „нито, нито“.

Разделението в ДПС пък е оценено като важно от 38% от запитаните българи и получава най-малко такива отговори от всички предварително зададени събития. Една трета (32%) не виждат в разпадането на една от основните партии след прехода нещо важно, а 23,1% заемат по-скоро неутралната позиция „нито важно, нито не е важно“.

Изследването е проведено сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.

Първан Симеонов напусна „Галъп“

Posted on: ноември 27th, 2024 by МИГ 1 Comment

Директорът на „Галъп интернешънъл Болкан“ – политологът Първан Симеонов, обяви в профила си във „Фейсбук“, че напуска социологическата агенция.

„Както за решението за оставане преди време (след сделката за компанията), така и за напускане сега, решението е автономно мое“, отбелязва Симеонов, като по думите му е останал след продажбата на агенцията през август с цел „колегиалност, премостване на деликатния за новите собственици период, както и осигуряване на оставането на агенцията на релси“.

Новият ръководител на „Галъп“ Петко Петков обяви, че в компанията влиза екип водещи авторитети в областта на социологическите и политическите анализи. Сред имената, които влизат агенцията, са доц. Татяна Буруджиева, проф. Михаил Константинов, доц. Огнян Минчев и проф. Владимир Чуков.

Така директор „Електорални анализи и прогнози“ става проф. д-р Михаил Константинов. Директор на „Политически анализи и прогнози“ в „Галъп“ става проф. д-р Росен Стоянов.
Огнян Минчев, Владимир Чуков, Татяна Буруджиева и Борислав Цеков ще бъдат в т.нар експертна група, която  ще изготвя „Месечен анализ на политическата и законодателна среда“.

По-висока активност от миналия вот: 28,5 на сто от избирателите гласуваха до 17 ч.

Posted on: октомври 27th, 2024 by МИГ No Comments

Към 17 ч. избирателната активност за страната е 28,5%, сочат данните от exit poll на социологическа агенция „Галъп”, направен по поръчка на Нова телевизия. На 3 юни същата агенция отчете към същия час 23.4%. На парламентарните избори през април 2023 г. същата агенция отчете 30 % към 17 ч. На изборите на 2 октомври 2022 г. активността според „Галъп“ към този час бе 28.7%.

26,25% е избирателната активност в страната към 16 часа по данни на Централната избирателна активност. Най-висока е тя в Смолян /32,33%/, а най-ниска – в Сливен /20,34%/. На изборите на 9 юни избирателната активност към същия час е била 20,44%. На вота на 2 април 2023 г. към 16 ч. до урните са отишли 27,27% от имащите право на глас. На 2 октомври 2022 година активността към същия час е била 25,58%. Според ЦИК тенденциите се запазват.

Към 16 ч. около 26,4% от имащите право да гласуват българи пуснаха бюлетини в провеждащите се поредни предсрочни парламентарни избори. Това съобщи Нова телевизия, позовавайки се на предварителните данни на агенция „Тренд“. Това е с около 4 на сто повече спрямо гласувалите към този час през юни. Тогава същата агенция отчете избирателна активност от 22.2%.

Към 15 ч. избирателната активност е 23,3%, сочат данните от exit poll на социологическа агенция „Галъп”, изготвени за Нова телевизия. Те показват чувствително по-висока активност спрямо изборите през юни. Тогава към 15 ч.тя бе около 20%, отново по данни на „Галъп“. На изборите за Народно събрание на 2 април 2023 г. към 15 ч. правото си на вот бяха упражнили около 25% от избирателите.

Избирателната активност в страната към 14.00 ч. е 20,7%, съобщи Нова телевизия въз основа на данните на „Тренд”. Сравнено с предните избори, числата показват все по-видимо увеличение на активността. Пак по данни на „Тренд“ през юни към същия част 17,7% от имашите право на глас бяха отишли до урните. На предишните избори през 2023 г. същата агенция отчете 21,4 на сто за парламентарния вот.

Към 13.00 ч. избирателната активност е 17,4%, показва exit poll на социологическа агенция „Галъп”, направен по поръчка на Нова телевизия. В сравнение с изборите на 9 юни днес засега активността е малко по-висока. Тогава към 13 часа до урните бяха отишви около 16 на сто от избирателите, отново по данни на „Галъп“. Пак по техни данни на 2 април 2023 г. към 13 ч. активността е била 18%.

Към 12 ч. избирателната активност е 13,9%, сочат данните на социологическа агенция „Тренд”, изготвени за Нова телевизия. През юни тя бе 12,6 на сто към същия час отново по данни на „Тренд”. На парламентарните избори през април 2023 г. отново в 12 ч. 14,1% от избирателите са гласували, като данните отново са на „Тренд”.

Към 11 часа 9.55% от избирателите в страната са гласували, обяви Централната избирателна комисия (ЦИК) на обедния си брифинг. На предходните избори т.г. активността по същото време е била по-ниска – 8.34 на сто. Сега най-висока е в Монтана – 14.4%, а най-ниска е във Варна – 5.25%.

Данни на агенция „Галъп“, направени по поръчка на Нова телевизия, сочат, че активността е 10.4 на сто към 11 часа. През юни към същия час активността в страната е била 10% отново по данни на „Галъп“.

Избирателната активност към 10.00 ч. е 6,7%, сочат данните на социологическа агенция „Тренд”, оповестени от Нова телевизия. През юни към същия час 6,3% от избирателите бяха гласували по данни на същата агенция. Отново тя на парламентарни избори през април 2023 г. отчете активност от 6,4%.

4,4% e била избирателната активност към 9 часа, съобщи Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“ по Би Ти Ви. Тя добави, че ранните данни не са много показателни, като София например още не се е събудила. На изборите на 9 юни отново към 9 ч. до урните бяха отишли около 4% от имащите право на глас, сочеха данните на „Галъп“. Активността тогава бе малко по-висока спрямо предходните парламентарни избори на 2 април 2023 г., когато към този час гласувалите бяха 3,6 %.

Към 8 часа днес активността е 1 на сто, съобщи „Маркет линкс“. На предишните избори за Народно събрание първите официални данни на ЦИК за страната бяха в 11 часа – 8,34 на сто.

Много хора предпочитат да се възползват от хубавото време в почивния ден. Стотици риболовци и туристи са се разположили в чашата на язовир Копринка, разказа БГНЕС. „Предпочитам да съм сред природата и да ловя риба, отколкото да гласувам. Нищо няма да се промени“, сподели един от дошлите в слънчевия ден. Друг сподели, че първо идва за риба, после ще гласува.

Райчев за продажбата на „Галъп“: Осребряваме бизнеса си

Posted on: август 13th, 2024 by МИГ No Comments

„Това е бизнес, който след 30 години работа ние осребряваме. Ние си взехме парите“, каза пред БНР Андрей Райчев по повод решението им с Кънчо Стойчев да продадат социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан“.

Агенцията вече е собственост на бившия НДСВ депутат Борислав Цеков и члена на Комисията за защита от дискриминация Петър Кичашки. Преди две години Кичашки и Цеков бяха осъдени за злоупотреба с лични данни пред Административния съд – София град. Двамата бяха глобени с по 10 000 лева от Комисията за защита на личните данни, но санкцията им се оказа паднала по давност.

„Продажбата е личен мотив, просто възрастта, Кънчо е на 65, аз на 70 догодина. Социологията е хамалогия, труден, неприятен труд“, каза Андрей Райчев по повод продажбата и подчерта, че се пенсионира от социологическите изследвания.

Райчев призна, че няма гаранция, че социологическата агенция ще се развива. „Това е микроскоп. Човекът, който купи микроскопа, може да е идиот и да започне да го използва като чук, да забива пирони с микроскопа. Това би изглеждало така – пристига някоя партия, с която си свързан, и ти вместо 15 да казваш 25% в глупавия случай, в по-умни 20, но пак лъжеш“, каза той.

Райчев разви тезата, че социолозите имат силно влияние, но за избори то е минимално.„Силата на социологическата агенцията не идва от казване на проценти, това е по-скоро демонстрация, че си качествен. Голямата сила е върху дневния ред на обществото“, посочи той и добави, че според него е съвсем ясно къде искат да влияят новите собственици на агенцията Борислав Цеков и Петър Кичашки: „Съвсем е ясно къде искат да влияят. То е съвсем понятно какво искат да правят. Те са консерватори, те са тръмписти и много добре си представям, че те се надяват след евентуална победа на Търмп на 5 ноември и смяната на властта в САЩ през януари, те ще могат да подходят към обществото с определени съобщения, с определени тези и да заемат своето място. И в този смисъл аз напълно разбирам какво правят. Ако са идиотите, които използват агенцията за „тази партия ще спечели 12% при положение, че тя печели 3%“, ще похабят машината, но няма да го направят. Не мисля“.

Райчев посочи, че не знае, а и не го интересува произхода на парите, с които е купена „Галъп интернешънъл Болкан“. Не каза и на каква стойност е сделката, както отказа преди ден и пред Mediapool.

„Не мога да кажа поради уговорка колко пари са. Според нас с Кънчо парите са малко, но и много според купувачите“, заяви Райчев.

„В „Галъп“ остава Първан Симеонов, той ми е като син. Първан няма да играе, той е гаранция, че агенцията ще се използва, както трябва. Ако са неразумни да го командват, им гарантирам, че това води до ясен резултат – той напуска. Не вярвам да направят тая работа, защото Първан е огромен капитал, той е един от най-умните хора в България“, каза още Райчев.

Андрей Райчев и Кънчо Стойчев продадоха „Галъп“ на Борислав Цеков

Posted on: август 12th, 2024 by МИГ No Comments

Борислав Цеков купи „Галъп интернешънъл Болкан“ от досегашните собственици Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Това става ясно от изявление, публикувано на сайта на социологическата агенция.

„Финализирана беше продажбата на сто процента от акциите на социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан“, която е член на международната асоциация Gallup International със седалище в Цюрих. Учредителите и досегашни акционери в „Галъп интернешънъл Болкан“, г-н Андрей Райчев и г-н Кънчо Стойчев, прехвърлиха своето акционерно участие на специално учреденото за целта акционерно дружество „Пакстън Рисърч“, оглавявано от доц. д-р Борислав Цеков“, се съобщава в изявлението до медии, качено на сайта.

„Правото на пенсия е гарантирано от Конституцията и ние решихме да се възползваме от него“ – заявиха г-н Андрей Райчев и г-н Кънчо Стойчев и подчертаха, че отговорността към постигнатото от „Галъп интернешънъл Болкан“ в България през последните 33 години е голяма. „Затова търсехме да предадем щафетата на личности, които имат не само разбиране за неговата мисия, но и капацитет за надграждане“.

От своя страна, доц. Борислав Цеков благодари за доверието и подчерта, че авторитетът на агенцията, изграден от професионализма на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, е безспорен и затова бъдещото развитие ще бъде в дух на приемственост“. Същевременно Кънчо Стойчев продължава новия си мандат на член на борда на световната асоциация и президент на едноименната фондация, базирана в Лондон.

Доц. Цеков обяви още, че предстои преструктуриране на агенцията, която ще прерасне в изследователски център с три направления.

„Галъп“ с първи резултати: ГЕРБ-СДС – 26.4%, ПП – 18.9%, ДПС – 14.8%, БСП – 10.9%. Възраждане -10.1%

Posted on: октомври 2nd, 2022 by МИГ No Comments

Без мнозинство, но с първи резултат след днешния парламентарен вот, е ГЕРБ-СДС. За обединението между партиите на Бойко Борисов и Румен Христов вота си са дали 24,6% от гласоподавателите.

Втори са „Продължаваме Промяната” с резултат 18,9 на сто. Третото място е за ДПС. Те взимат 14,8% от гласовете.

Четвъртата позиция е за БСП. Те се радват на подкрепата на 10,9% от отишлите до урните.

Останалите партии, които според първоначалните данни ще влязат в следващия парламент, са „Възраждане” (10,1%), „Демократична България” (7,4%) и „Има такъв народ” (4,6%) и партията на Стефан Янев „Български възход” (4,0%).

Под чертата остават, „Изправи се България” (1,2%) и ВМРО (0,9%).

С „Не подкрепям никого” днес са гласували 3,3 на сто от избирателите.

Избирателната активност към 19.00 ч. е 35,3%.

Последните данни на ”Галъп” чертаят кабинет ”Борисов 4”, но в кошмарна версия

Posted on: септември 14th, 2022 by МИГ 3 коментара
Знам, че на предишните избори Галъп даваха победа на ГЕРБ с около 8% преднина пред ПП. А всички видяхме какво стана… Но това е друга тема. Нека за момент да приемем, че това е точна снимка на моментното състояние. Да го приемем на принципа – ”Надявай се на най-доброто, но бъди готов за най-лошото”.

Тогава от тази снимка може да извадим няколко тенденции:

– влизат малки вождистки псевдо-патриотични партийки, предимно известни с хейта си срещу ЕС;

– Възраждане получава тъжно висок резултат;

– ПП много изостават;

– ДБ са стабилни, но назад;

– ГЕРБ с всичките псевдо-патриоти имат близо 46% и с няколко случайни гласа може да направят стабилно правителство и да си управляват пълен мандат.

Представяте ли си правителство на ГЕРБ+СДС+Възраждане+ИТН+Възхода+няколко гласа от ДПС? Т.е. Борисов 4, което ще е Борисов 3, но в кошмарна версия. Как ви се струва? Хорошо, а?

Има обаче една важна подробност. Много важна. Това са данни от твърдо решилите да гласуват. Които са около 49%, според получените отговори. Тъй като става дума за реални хора, реални избиратели, а не по списъци, това в абсолютно число е около 2,6 милиона човека.

Две важни следствия:

1. ГЕРБ имат само 25.9% от тези 2,6 милиона гласа. Т.е. само 674 000 гласа. (да, всички други имат още по-малко). ГЕРБ не могат да съберат даже 700 000 гласа.

2. Над 50% от реалните избиратели казват, че няма да гласуват. т.е. 2,6 милиона гласа са някъде там и не се се определили. И към тях трябва да са насочени усилията на демократичните партии.

Ако само половината от тези негласуващи бъдат убедени, че техният глас има значение, и те не искат Борисов-версия 4, то ГЕРБ може да загубят с много.

Две седмици и половина кампания. 1.3 милиона гласа като таргет. Интересна задача.

Но напълно възможна. Никой не вярваше, че Украйна може да устои срещу наглия агресор. Сега виждаме как се обръща войната. Всичко е възможно, ако има правилна стратегия, привличане на много хора и пълна отдаденост за нормално бъдеще.

Две седмици и половина. Които може да определят бъдещето ни.

Мислете. Гласувайте за нормално бъдеще, не за кошмарно минало.

Любомир Аламанов, Facebook

Галъп: Поредицата избори през 2021 г. не са оставили българите с усещане за повече демокрация

Posted on: юни 6th, 2022 by МИГ No Comments

Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно. Това показват данните за България от глобално изследване на „Галъп“.

Изборите по света са възприемани като по-скоро свободни и честни. Властта по света обаче не е докрай припозната като отговаряща на волята на народа.

Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не се съгласяват. Малцина пък са тези, които не могат да формират мнение. Когато става дума за избори резултатите са малко по-оптимистични – около половината от участниците в изследването по света по-скоро се съгласяват или даже съвсем се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е минимален (5%). Данните отразяват принципни настроения и макар да се влияят от конкретността на момента и от спецификите на всяка страна, позволяват да се прецени къде народите са най-благосклонни към процедурите и съдържанието на демокрацията.

Това са някои от резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“. Проведено е от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в навечерието на 2022 г.

Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, но са принципно актуални – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в много страни, особено в Украйна и Русия, войната означава и извънредно състояние на масовото съзнание, то меродавни за традиционните обществени нагласи в тези страни са именно данните от времената преди военните действия.

Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация

Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно.

Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.

Що се отнася до усещането за свободни и честни избори оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65% са на обратното мнение.

Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.

Следва все пак да се добави, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.

Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г., Индексът на демокрацията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

Методология:

През последните седем десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ редовно проследява възприятията на хората по света отношение на управлението и честността на изборите.

Демократичност в управлението по света

42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.
Нагласите по този въпрос по света изглежда са се запазили в сравнение с предишната вълна на изследването година по-рано. Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.

Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и ниво големи нации изразяват хората в Русия, но и в Европа, САЩ и Латинска Америка.
Както е споменавано и преди в анализите на изследванията „Гласът на хората“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, открива се значителна разлика в обществените очаквания за демокрацията, в праговете на поносимост, в степента на лоялност на отговорите към властта и т.н. Разликите между обществата са огромни – те се определят от различни културни особености, политическата система, историята, текущата политическа ситуация и др. Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която различните общества са склонни да критикуват своите управления.

Хората във Виетнам (84% там са съгласни или силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на управлението в държавите си.

Обратно, гражданите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или силно несъгласни, когато стана дума, че страната им се управлява според народната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на управлението в своите държави. Данните, разбира се, са от времето преди войната.

Свободни и честни избори

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.
Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).

Интересно е, че докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснителни нагласи относно честността на изборите. В ЕС, например, две трети от респондентите вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкова широка – 38% и дори намалява в сравнение с миналата година.

Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).

Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава.

Индексът „Гласът на хората“ (1&2)

Индексът „Гласът на хората“, разработен от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ комбинира обществените нагласи към двете твърдения „Държавата ми се управлява според волята на народа“ и „Като цяло, изборите в моята страна са свободни и честни“ и така отразява обществените възприятия по ключови демократични ценности.
Според Индекса, 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.

Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“: „Имайки предвид първо, че сред повече от една четвърт от населението на света (Китай, много държави от Близкия изток и някои в Африка) изследователите не могат да проведат свободни и независими изследвания на обществените нагласи, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, приемани за демократични, вярва, че всъщност демокрацията не функционира правилно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не преобладава. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, очевидно е прекратена и вече е започнал противоположен процес. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкова нехомогенен и дори се връща към т.нар. блокова система“.

Къде сме ние?

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

„Галъп”: ГЕРБ и ПП с изравнена подкрепа, рязък спад в доверието към правителството

Posted on: май 18th, 2022 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на „Възраждане“, както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония.

Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване с 31-годишна традиция, което следи десетки индикатори на „Галъп интернешънл“. Изследването е независимо. Интервюирани са 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.

Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%). ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, а БСП е с 4,9%, „на кантар“ с „Има такъв народ“ (4,8%). „На кантар“ сред всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%). Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.

А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)? ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната“. ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите“ гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България“ – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.

По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.

Устойчивостта в правителството. Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.

По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“.

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна. Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато темата отново беше ескалирала.

„Галъп“: ПП с 19,6% подкрепа, ГЕРБ – 14,2%

Posted on: февруари 22nd, 2022 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха сега, „Продължаваме промяната“ щеше да получи 19,6% подкрепа, на втората позиция са ГЕРБ – с 14,2%, става ясно от проучване на „Галъп интернешънъл“.

7,9% от анкетираните посочват ДПС, 6,1% – ИТН.

БСП биха подкрепили 5,5%, ДБ щеше да получи 3,4%, „Възраждане“ – 2,5%, ВМРО – с 1,1% и „Изправи се.БГ“ – 1% от всички имащи право на глас.

„Галъп интернешънъл“ представи данните от редовното месечно независимо изследване по метода „лице в лице“, представително за пълнолетното население на страната. Агенцията следи този показател всеки месец в три десетилетия.

Най-голямото натрупване, по традиция, е при онези, които заявяват, че няма да гласуват или не биха подкрепили никого – общо 35,2%.

Трендовете в последните месеци показват постепенно излизане от политизацията, която обикновено характеризира околоизборни периоди, и установяване на определени нива на подкрепа за партиите. „Продължаваме промяната“ запазва преднината, „ножицата“ с ГЕРБ от над 5 пункта укрепва в този месец.

Индикаторите, които агенцията ползва обаче, показват различна степен на твърдост на различните електорати. Например, този на ПП е още по-скоро мрежа, отколкото твърд електорат. Подкрепата за друга още изграждаща се формация като „Възраждане“ вероятно пък остава донякъде скрита и би проявила своята мобилизация в конкретно положение на избори. Нишата на „Възраждане“, отчетена в нивата на общо доверие към партията, се е увеличила три пъти в последната година.

Следва да се има предвид, че 66% у нас са срещу зеления сертификат, а в негова подкрепа се обявяват 23,6%, докато останалите се колебаят. Това означава, че анонсът на правителството за срочно отпадане на сертификата e в съзвучие с обществените настроения и е дошъл навреме.

Като че ли в последните месеци има известна ерозия на подкрепата при ИТН, както и известна загуба на авторитет при БСП и ДБ – като резултат и от изборния резултат през ноември.

ДПС пък се колебае в традиционните си нива. Всички тези формации са в състезанието за следващ парламент, ако изборите бяха сега, като ДБ и „Възраждане“ остават по-близо до потенциалната бариера.

Разбира се, конкретната изборна бариера се изчислява на база гласуващи, а тук са представени данни сред всички имащи право на глас. Под тази бариера сега успяват да се отличат единствено ВМРО и формацията на Мая Манолова.

Перспективата за нови предсрочни избори обаче се отхвърля категорично. 55,6% от запитаните са против нови избори, 17,5% приемат подобна перспектива. Останалите се затрудняват да формират мнение. Това означава и умора от отминалата година на избори, и липса на жизнена политическа алтернатива в масовите очи

„Галъп“: Българите масово са срещу отстъпки за Северна Македония

Posted on: декември 9th, 2021 by МИГ 1 Comment

Българите масово са срещу допускането на отстъпки към Северна Македония. Над 70% от тях смятат за приоритет уреждането на отношенията на Скопие със София, а не е толкова важно дали Северна Македония ще стане член на ЕС. На обратното мнение са 7.5%, а 21.4% се колебаят, показва социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 25 ноември и 3 декември сред 803 пълнолетни граждани.

Малко по-склонни да пренебрегнат проблемите в отношенията със Северна Македония по-младите и хората с по-ниско образование. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на ЕС, независимо от проблемите отношения с България, не надвишава една десета.

Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени отношенията между двете страни, а не толкова дали Северна Македония ще се присъедини към ЕС са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата.

Най-голям е делът на колебаещите се отново при по-младите анкетирани, хората с основно или по-ниско образование, както и анкетираните, определящите се като турци и роми.

В София, където са концентрирани групи с по-високи доходи и образование, в по-активните икономически възрасти – онези, които дават приоритет на членството на Северна Македония в ЕС, са само 2%, а на обратното становище са близо 80%.

Сред електоратите на партиите има единодушие, че уреждането на отношенията е приоритет, а пътят на Скопие към ЕС идва след това. Малко по-големи са дяловете на колебание при ДПС, но и там най-сериозното натрупване е в опцията „уреждането на отношенията е най-важно“.

Малко по-осезаем дял колебание в сравнение с общата картина има и при привържениците на БСП.

Съпоставката с ноември миналата година, когато този въпрос отново е бил зададен, показва, че е спаднал делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% отговарят, че е най-важно Северна Македония да стане член на ЕС дори и отношенията ѝ с България да не са съвсем уредени, а 57.9% смятат, че уреждането на отношенията между двете държави е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се колебаят между двете опции.

Сега делът на колебаещите се е много по-нисък.

На този фон служебният премиер Стефан Янев потвърди, че няма промяна в българската позиция за Северна Македония.

„Няма нещо, което обществеността да не знае“, заяви служебният премиер в отговор на парламентарен въпрос на „Има такъв народ“ във връзка с преговорите на Република Северна Македония /РСМ/ за членство в Европейския съюз по време на блицконтрола в Народното събрание.

„Това, което наблюдаваме, – медийният ентусиазъм, демонстриран от ръководители на чужда държава или демонстриран от чужди медии, не мисля, че трябва да го коментираме в дълбочина в българския парламент, защото от тази трибуна ние не можем да кажем на нашите колеги от съответните правителства какво и как да правят“, коментира Стефан Янев.

Той посочи, че позицията на България по отношение на РСМ и на целия регион на Западните Балкани е постоянна и неизменна. Нашата позиция е, че не само Република Северна Македония, но и Западните Балкани, като регион, заслужават своето европейско бъдеще, и България целенасочено през годините не само е декларирала, но и е давала своя принос в подготовката на тези държави в техния път към европейското бъдеще, посочи Янев.

По отношение на РСМ е факт, че имаме един подписан договор за добросъседство и сътрудничество през 2017 г. Нашите претенции като държава са, че РСМ не си изпълнява задълженията, отбеляза той.

Премиерът Стефан Янев посочи, че българската позиция е известна, публична, с т.нар. пет плюс една точки.

Това е схемата, по която могат да продължат разговорите, и се надяваме на добронамерено отношение от нашите колеги от РСМ, така че да се получи този необходим диалог, да се преодолеят различията, за да може да се даде дата за първата конференция и, съответно, да започнат преговорите на тази държава с ЕС, допълни той.

„Галъп“: Радев има шанс за победа в първия тур

Posted on: ноември 12th, 2021 by МИГ No Comments

Основна битка в изборите на нов парламент на 14 ноември ще е за второто място, Румен Радев запазва шанс за победа на първия тур от вота за президент, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Това са част от изводите от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНР.

Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни шансове, съответно с 15,5% и 15,2%. „Има такъв народ“ се ползва с 11,4% електорална готовност, ДПС – 11,3%, „Демократична България“ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват „Възраждане“, 3,4% – „Изправи се, България! Ние идваме“, ВМРО – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други опции.

Данните са от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи, по метода лице в лице.

Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим.

По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за преминаване на бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция петнадесетина до двадесетина процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден, затова и данните от изследвания като това са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат, подчертават от социологическата агенция.

58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност в парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък това означава близо 48%.

В условията на Covid и машинен вот обаче част от гласоподавателите биха се въздържали, макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно – от друга страна пък – има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над регистрираните сега ориентировъчни стойности.

Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха гласували за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% казват, че ще гласуват за Луна Йорданова. 2,1% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. 4,1% ще предпочетат други опции.

58,2% казват, че със сигурност биха гласували на президентските избори, което също условно се равнява на около 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния списък. Бариерата за избягване на втори тур е около 3,35 милиона души. Дистанцията не е голяма и зависи от степента на мобилизация на гласуващите.

В крайна сметка данните сочат, че и като възможна активност, и като дял от гласовете, Румен Радев запазва шанс за победа още на първи тур, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и остава по-малко вероятната опция. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите на Радев да активизира вот във финалните дни.

На евентуален втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.

„Галъп“: Седмица преди изборите ГЕРБ води на БСП с почти 9%

Posted on: ноември 6th, 2021 by МИГ No Comments

ГЕРБ води с отчетлива разлика в парламентарните избори, „Продължаваме промяната“ има най-голям резерв, защото е пръв избор на хората, които са решили да гласуват, но все още се колебаят за кого.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за OFFNews.bg, проведено лице в лице, сред 1081 пълнолетни българи, в периода 23-31 октомври.

Ако парламентарните избори бяха в края на октомври, електоралните нагласи щяха да изглеждат така: за ГЕРБ-СДС биха пуснали бюлетина 24,2% от гласуващите, за БСП – 15,7%, за „Продължаваме промяната“ – 13,7%, за „Има такъв народ“ – 11,3%, за ДПС – 11,1%, за „Демократична България“ – 9,8%.

Следват „Възраждане“ с 3,3%, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – 3,1% и ВМРО с 2,3%. За други политически формации биха гласували 5,5%.

ГЕРБ продължава да е водач, а интересна битка има и за второто място – между БСП и „Продължаваме промяната“. БСП засега води, но не е ясно как ситуацията с ковид и машинното гласуване ще повлияе на по-възрастния електорат.

Колебаещите се

„Продължаваме промяната“ пък са най-добре представени сред колебаещите се и перспективите им зависят от степента на мобилизация.

58,2% казват, че ще гласуват със сигурност за Народно събрание, още 20% заявяват, че по-скоро ще гласуват. От тези 78%, които заявяват желание за гласуване, около една пета все още не са избрали за коя партия биха дали гласа си.

Разбивката на Галъп за колебаещите се е доста интересна. „Продължаваме промяната“ води с голяма разлика пред „Демократична България“ – 24,1 срещу 15,6 процента. „Има такъв народ“ и ГЕРБ си оспорват третото място място с 13,5 и 13,4%. ДПС са четвърти, а БСП е едва пети избор на колебаещите се с 5,7 процента.

Ще имаме ли президент от първи тур?

Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в последната седмица на октомври, за Румен Радев биха гласували 47,6% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 25,1%, за Мустафа Карадайъ – 8,5%, за Лозан Панов – 5,7%, за Костадин Костадинов – 3,3%. Сред останалите кандидати личат имената на Милен Михов – 1,4% и на Луна Йорданова – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,5%, а за други кандидати – 4,8%.

Румен Радев запазва видима дистанция пред останалите кандидати. По всичко личи, че ситуацията около зелените сертификати и други проблеми би могла да прати изборите и във втори тур, където, според моментна снимка, Радев би срещнал Анастас Герджиков. От последната седмица на кампанията зависи дали подкрепата за Радев ще е под или над ръба за евентуална победа от първи тур.

Активността на президентските избори ще бъде много близка до парламентарните. Твърдо решилите, че ще гласуват за президент – 57,1% (срещу 58,2% за парламент). Около една пета се, колебаят, но по-скоро биха гласували.

Разбира се, това са дялове не на база на формалния избирателен списък, а на база реално пребиваващите в България хора с избирателни права – които едва ли са повече от 5.5 милиона, уточняват от Галъп. В данните за активността, разбира се, има и декларативност, но, с всички уговорки, те показват потенциално гласуване около 3,2 милиона души. Дали то ще приближи и към прага от около 3,4 милиона (който е едно от условията да няма балотаж според формалния избирателен списък), зависи от последната седмица на кампанията. Зависи и от актуалната ситуация с ковид към 14 ноември.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 23 и 31 октомври, сред 1081 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,0% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

“Галъп”: Радев печели изборите още на първи тур

Posted on: октомври 21st, 2021 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, ето как биха гласували българите, които смятат да отидат до машините и урните:

За ГЕРБ-СДС биха дали вота си 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под заветните 4% остават и „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.

Това показва ново проучване на „Галъп“, проведено по поръчка на БНР.  „Класацията“ на кандидат-президентите според моментните нагласи на избирателите изглежда така:

За Румен Радев биха гласували 51,2%, за Анастас Герджиков – 22,5%, за Мустафа Карадайъ – 7,9%, за Лозан Панов – 6,2%. Следват  Костадин Костадинов с 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати. Сред тях личат Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.

Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща. И все пак има цели четири седмици отстояние от края на терена на изследването до изборите на 14 ноември, посочват от „Галъп“.

Заявената активност за предстоящия вот „2 в 1“  показва малко по-голям интерес към състезанието за държавен глава. 56,4% от анкетираните казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори. 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.

Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране – по отношение на активността и на самия вот.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17октомври. То не отчита събитията от последните дни.Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

ИТН вече е четвърта политическа сила

Posted on: септември 17th, 2021 by МИГ No Comments
Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в първата половина на септември, резултатите биха били следните: ГЕРБ-СДС с електорална готовност при 22,5% от пълнолетните българи, БСП – при 16,1%. „Демократична България“ – 15,8%, „Има такъв народ“ – 15,5%, ДПС – 11,9%. Близо над бариерата изглежда „Изправи се, България! Ние идваме!“ с 4,8%.
Под бариерата личат най-вече две формации: „Възраждане“ – с 3,1% и ВМРО – с 2,4%. Това показват данните от независимото редовно, национално представително изследване на общественото мнение на „Галъп интернешънъл“.

Изследването няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Кирил Петков и Асен Василев – тъй като теренът на изследването е преди обявата на намеренията им.

Двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързо растящ личен рейтинг. При цялата условност на отчитането на лично доверие, при Борисов, например, то е 15,1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33,8%, което го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, оглавявана от Румен Радев (с лично доверие от 65,5% през този месец).

47,1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23,8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден.

*Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.