Някои в България изглежда не разбират какво се е случило днес в ООН, а други продължават да злорадстват.  Трети пък явно изобщо не са очаквали това, което се случи. (Бел. ред. – в класирането при гласуването Бокова е втора, а Кристалина Георгиева девета – виж таблицата по-долу).

Накратко: Съветът за сигурност ще предложи на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН да избере португалеца Антонио Гутериш за генерален секретар на ООН.

Очевидно е, че у нас много бяха хванати “в крачка” – една от медиите, които явно изобщо не са очаквали това класиране е “Дневник”. Заглавието им от сряда сутринта е:
“Първи вот в ООН с Кристалина Георгиева, очакват се поне 3 “не” и руско “може би”

Резултатът е далеч от очаквания от “Дневник”: 10 “не”(2 от страни с право на вето – виж таблицата на “Ройтерс” по-долу – бел. ред.).

И класиране на 9-о място.

***
Ще обясня отново какво се случи, макар и да съм го писал през последната година.

Никъде в ООН нямаше нито един документ, в който да пише, че ООН трябва – подчертавам: ТРЯБВА! – да избере жена, при това от Източна Европа, при това българка, за генерален секретар на ООН.

По-долу ще пусна цитати от няколко статии, за да напомня, че вече сме обсъждали случващото се. Между другото, българските медии разполагаха със същата информация, но явно са я чели или тълкували по друг начин.

Аз се оказах твърде наивен, за да си помисля, че пред такава голяма възможност, българите могат да се обединят и да направят и невъзможното, за да успеят като нация, като държава.
Оказа се, че Иречек не само е бил, но и продължава да е прав в твърдението си, че нашенци се “преследват един друг и си развалят един другиму работата”.
Оказа се, че байганьовците продължават да са повече от алекоконстантиновците.

От цялата история загубиха и Бокова, и Георгиева, и България.
Можеха да спечелят и трите, но уви – получи се както обикновено.

Ето няколко цитата –

– От 15-и февруари 2016 г. :

“На България не ѝ се пада да има тази година генерален секретар…
…постът генсек на ООН е на ротационен принцип и… има “усещане” да се падне на държава от Източна Европа. Ако Източна Европа излезе с единна кандидатура, шансът да се одобри от петте постоянни страни членки – Китай, Франция, Англия, Русия и САЩ, е голям.”

– От 23-и август 2015 г.

“…не бива да се притесняваме от конкуренцията на Ирина Бокова за поста (в “Ню Йорк Таймс” пишат за други достойни кандидатури), а само и единствено от подлата завист и злобата, на която е способен Нашенеца.”

С Ирина Бокова и Кристалина Георгиева ще останем в историята.
В историята ще остане фактът, че имахме не един, а два кандидата.
В историята ще остане и кампанията срещу Ирина Бокова, подхваната от изкарани от нафталина “демократи”, а по същество – дребни, злобни и завистливи байганьовци.

Ще останат и други неща в историята, но най-важното няма да остане: през 2016-а година ООН да избере за първи път жена за генерален секретар и тя да е българка! Жалко.
А на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева пожелавам успех в сегашните им работи, разбира се!

Пък на вас, уважаеми читатели, пожелавам да намерите онези медии, които ви информират за реално случващото се, а не за онова, което те желаят да се случи. Информираният човек е силен, дезинформираният – слаб. Но… може би точно това искат всички управляващи?

– —-
* След публикуването на тази статия в Интернет видях коментари, че Бокова не била втора, а четвърта, че таблицата била грешна и др. п. Ройтерс едва ли ще публикуват грешна таблица – това едно. И второ – те, за разлика от много други, взимат предвид не само гласовете “за”, “против” и “без мнение”, но и това колко от страните-членки на Съвета за сигурност с право на вето (т.нар. П-5) са гласували във всяка категория. От тази гледна точка, Кристалина Георгиева има не само 2 гласа “против”, но и един “без мнение”, т.е. получила е подкрепата само на две от П-5 страни, докато Бокова е получила три от техните гласове.