Posts Tagged ‘хибридна война’

Хибридната война – истини и лъжи

Posted on: септември 11th, 2016 by МИГ No Comments

Много неща се изговориха за прословутата „хибридна война“ и както обикновено, част от тях са верни, други – не. Нека се опитаме да ги систематизираме.

Първата истина е, че светът е в състояние на глобално противоборство, като не е пресилено да се каже и война (дори папа Франциск обяви, че Третата световна война е започнала), но тя се води в по-голяма степен с неконвенционални, широкоспектърни средства, отколкото с традиционните военни инструменти. Двата вида противоборство са свързани, но акцентът все повече се прехвърля към невоенните средства. В този смисъл

глобалното противопоставяне е хибридно

по дефиниция и обхваща почти всички области – от въоръжаването и икономическите санкции до медиите, социалните мрежи и спорта.

Втората истина е, че хибридни стратегии и тактики на въздействие вече прилагат всички – някои по-интелигентно и ефективно, други нетолкова. Самият факт, че използването на такива широкоспектърни средства от едни страни се преекспонира, а от други, се отрича, е свидетелство за напредналата фаза на хибридното глобално противостояние.

Третата истина е, че България не само не остава незасегната от хибридното противоборство, а напротив – на наша земя (в известна степен – като на подходящ полигон) се сблъскват целите и кампаниите на почти всички големи играчи в глобалния сблъсък. Причините за това са различни – от геополитически до исторически и психологически. От тази гледна точка да се отрича фактът на наличието на хибридни „военни“ действия у нас е наивно (ако не лицемерно). По-важно е друго – да се изясни кой срещу кого и защо се противопоставя и как това се отразява на българския национален интерес, а също – кои български политически, икономически и други субекти са въвлечени в тези действия и дали въпросното участие съответства на нашите или на нечии други интереси. В случая е наистина жизнено важно да се отсеят истините от заблудите и лъжите.

Първата голяма заблуда е определянето (дори в официални български правителствени документи) на

хибридната война като най-голяма заплаха

за националната сигурност и дори като опасен инструмент за пренасочване на развитието на страната. Не твърдя, че това не е възможно – повратите в Украйна и Бразилия и опитите за такива на много места по света са факт. Но у нас фактическото положение е друго – голямото противоборство не е за ликвидиране на „евроатлантическия път на развитие“ (което странно напомня „социалистическия път на развитие“), а за ясно, съответстващо на националния интерес определяне на целите и осъществяване на участието ни в ЕС и НАТО (които впрочем не съвпадат). Друг е въпросът, че за някои външни фактори днешното несамостоятелно, слугинско поведение на България е много изгодно, поради което техните тукашни служители яростно заклеймяват като „отстъпление от евроатлантическите ценности“ всеки опит за собствена българска позиция, съответстваща на нашите интереси. Така, както постъпват Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Гърция и други страни, членуващи в двете организации.

Много малко хора у нас искат да напуснем Европейския съюз, но не са повече тези, които вярват, че правим всичко необходимо, за да отстояваме интересите си. Най-голямата заплаха е не хибридната война, която се води на наша територия, а опитите да се игнорират други, много по-опасни и трудни за овладяване процеси както около нас, така и вътре в българското общество. Безкрайните (и фрапиращо едностранчиви) излияния на тема „хибридна война“ отклоняват вниманието на обществото от истинските заплахи, в това число и наистина произтичащи от хибридната война.

Втората неистина – и тук вече не става дума за заблуда, а за умишлено разпространявана лъжа – е, че хибридната война се води срещу България, и то от

един-единствен противник – Русия

Непредубеденият анализ на действителността показва, че такива инструменти се прилагат от множество играчи, преследващи своите интереси. Нещо повече, докато потоците от руски рубли все още нито институциите, нито будните разследващи журналисти са посочили, още по-малко доказали, грантовете в друга валута за медии, автори и неправителствени организации, провеждащи „единствено правилната линия“, са неопровержим факт.

Или да вземем друг характерен пример – чуждестранната намеса във вид на подкрепа и помощ за български политици, политически партии и дори институции. От години се тръби за мощните финансови и пропагандни инжекции в полза на т.нар. прокремълски партии.

Вярно е, че има български формации, които изглеждат по-загрижени да изразяват официалните руски позиции, отколкото да формулират и отстояват българския национален интерес. Но и в този случай не е било извадено нито едно доказателство за подобна финансова или друга намеса. Докато интервенциите на американски, германски и други (формално) неправителствени оранизации в българския политически инженеринг са очебийни. Не е нужно да се връщаме към процеса от Каденабия през 90-те години, последните публикации в немската преса за ролята на една баварска фондация в създаването на ГЕРБ са достатъчно красноречиви. Да не говорим, че за разлика от руските и китайските дипломати, посланиците на западните държави вече са приели като своя привилегия раздаването на оценки по вътрешните български проблеми.

Както правилно отбеляза един нов специалист по всичко (включително и по хибридната война), „хибридните войници“ са не само журналисти или аватари в социалните мрежи, те са и политици на отговорни постове, служители в администрацията, в правосъдната система и в силовите структури. Когато такива люде, облечени в най-висока власт, си позволяват „лични“ оценки и поемат ангажименти, надхвърлящи законовите им правомощия, очевидно облагодетелстващи други държави – това нима не е хибридна война? Отново съм принуден да се съглася с въпросния специалист, че в битките за чужди интереси много български политици и журналисти защитават предимно собствената си кариера и благополучие, измерени с дребни пари и мижави постове.

Третата и най-опасна лъжа е, че участието в тази хибридна битка на чужди интереси е оправдано и дори похвално, стига

да се заеме „правилната“ страна

(на евроатлантиците срещу евразийците или обратно). Работата в полза на които и да било чужди (американски, руски, турски, германски) интереси има само едно име – и то е измяна. Единствената правилна страна в това отношение е страната на българския национален интерес, който не се изчерпва с това да сме нечии послушни васали. Впрочем дори малка и бедна България би трябвало да има капацитет да води при необходимост свои хибридни войни, дори с много по-силни противници. Но за целта първо е нужно да се появят държавници, които да дефинират адекватно и да не се боят да отстояват българския интерес. И да не се опитват да компенсират липсата на реален авторитет и подкрепа в българското общество с външна протекция.

Българските жертви на „хибридната война“

Posted on: юли 5th, 2015 by МИГ No Comments

Нов призрак броди из днешния свят, призракът на „хибридната война“. Понятието стана модерно в България по време на злощастния служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който преписа една програма за психологическа война, създадена от Пентагона, и на практика включи нашата държава в списъка на най-заклетите врагове на Русия и на нейния президент Владимир Путин.

След Шаламанов американската щафета поеха неговите наследници – Николай Ненчев, сегашният министър на отбраната, и Даниел Митов, ръководител на българската дипломация във второто правителство на Бойко Борисов. Напълно в стила на лъжовния тандем Хитър Петър и Настрадин Ходжа, двамата новоизпечени политици за кратко време се превърнаха в любим обект за подигравки и вицове от страна на социалната мрежа у нас. За пореден път се убедихме, че и американските стратегически служби, които наемат подобни комични екземпляри за нуждите на своята пропаганда, имат сериозни проблеми с т. нар. човешки материал.

Впрочем нашата мила родина не за първи път е обект и жертва на „хибридната война”. По-възрастните читатели със сигурност помнят КОКОМ (забраната за тогавашните страни от съветския блок да купуват и използват технологичните постижения на Запада). В онези години научно-техническото ни разузнаване извърши чудеса от сръчност, за да открадне някои от най-напредничавите иновации в икономиките на САЩ и Западна Европа. Благодарение на тях българските химически и военнопромишлени заводи успяха да създадат продукция, която ни отвори световните пазари и донесе така желаните валутни постъпления в държавната хазна.

Сериозен удар претърпя по-късно нашата икономика, и то от „приятел“, а не от западните ни противници, когато Горбачов, новият господар на Кремъл, спря „кранчето“ на България, чрез което тя получаваше от Съветския съюз евтин петрол и други стратегически суровини, препродавани по-късно със значителна печалба в Третия свят. Москва се отказа от изгодната за нас бартерна сделка, чрез която пробутвахме на руснаците съмнителната продукция на нашите консервни фабрики и този акт предизвика първите прояви на недоволство и антисъветски настроения сред тогавашния политически елит на диктатора Тодор Живков.

След падането на тоталитарния режим новата българска република бързо загуби правилната ориентация и стана лесна плячка на „хибридния геноцид“, с който я посрещнаха т. нар. „спасители“ на нашенската демокрация. През 1991 г. Световната банка ни посъветва да създадем „ликвидационни съвети в селското стопанство, които да унищожат имуществото на бившите текезесета и в замяна да получат комисиони (?!) при ликвидацията на дадено имущество“.

В резултат на тази поголовна съсипия днес забравихме вкуса на истинските наши плодове и зеленчуци, за които западняците някога се редяха на опашки. И купуваме гръцки, турски, македонски, полски и испански домати, краставици, ябълки, дини с вкус на пластмаса и цени, които ни напомнят, че сме се превърнали в поредната „бананова република“. След селското стопанство новият Голям брат посегна и на нашата военна индустрия. Висококачествени оръжия, боеприпаси, радио-електронна техника – една продукция за милиарди долари беше ликвидирана за нула време и днес сме на опашката на страните, които произвеждат тези така скъпи и търсени по цял свят военни „играчки“. Изгубихме пазарите в Близкия изток, които понастоящем са най-оживените точки на консумация и огромни приходи за търговците на военна техника.

След разбойническата приватизация на промишлеността при Иван Костов, към която бяхме „хибридно“ насочени от „мъдри“ западни съветници, днес чуждоземни ЕРП-та се опитват окончателно да ликвидират и нейните мизерни останки. Сегашните ни „хибридни“ управленци трудно вдяват, че с унищожаването на битовите потребители ще сложат кръст и на последните оцелели парчета от национална индустрия като затрият хиляди работни места и човешки съдби.

„Хибридни войни“ се водят и по линия на големите търговски вериги, сред които няма нито една нашенска. Чрез картелни хватки се задушават кварталните бакалии, дръзнали да продават на по-ниски цени и дори да изчакват своите клиенти при изплащането на многобройните им вересии. Неволно станахме жертва на геостратегическото противопоставяне между Европейския съюз и Русия, което напълни българските вериги с върната стока от руските магазини, предлагана у нас на дъмпингови цени и съсипваща всички усилия на едва живуркащите български производители да оцелеят на вътрешния пазар.

Освен в икономиката и селското стопанство, претърпяхме и значителни загуби в областта на образованието, науката и културата. Тук войната за умовете и съзнанието на младите българи е по-страшна и от употребата на бактериологическо оръжие. Качеството на националната просвета е под всякаква критика – учители, директори, ректори и университетски преподаватели се превърнаха в „ловци на глави“, преследващи упорито нашите деца като носители на финикийски знаци, а не като бъдещи строители на модерна България. Циганета, които изобщо не са влизали в училище, се оказват „редовни“ посетители и консуматори на т. нар. делегирани бюджети. Във висшите школа, където някога за едно място се сражаваха стотици кандидат-студенти, вече приемат „според матурите“, а от тази година – и само „по документи“.

Пак „по документи“ се появиха и хиляди нови „професори“ и „доценти“, които оглавиха важни научни институции и на практика „извадиха очи“, вместо да „изпишат вежди“. Смяната на т. нар. комунистически школи с проамерикански модели се оказа пълна дивотия и на практика нанесе смрътоносен удар върху целия интелектуален елит на днешна България.

Най-опасна се оказа „хибридната война“ на терена на етническото противопоставяне. При всеки опит на някои от българските правителства да кривнат от „правия“ път, начертан от Вашингтон, и да демонстрират независима външна политика, командният пункт на американското посолство в София натиска предпазния бутон и вътре в страната като по поръчка избухват етнически или религиозни вълнения. Един предишен посланик на САЩ лично обикаляше деликатните огнища на антибългарско напрежение и спускаше съответните инструкции за поддържане на огъня.

Напоследък западняците измислиха и допълнителни атракции за поддържане на перманентно разделение сред българската нация. 18 посланици от т. нар. съюзнически блок застанаха на страната на гей обществото у нас, въпреки че са абсолютно наясно колко деликатна е тази тема за сънародниците ни. Подобен гьонсуратлък няма нищо общо с дипломатическите норми, препоръчващи на чуждите мисии да се съобразяват стриктно с националните традиции и особености на държавата, в която са акредитирани.

Най-неприятните последици от хибридната демаркационна линия, натрапена ни отвън, е недопустимото противопоставяне между българските медии, които напоследък буквално се сражават за интересите на чужди държави. Нормални преди време наши журналисти съвсем пощуряха и разделени на два враждуващи лагери си разменят унищожителни отровни реплики в защита на Русия, НАТО, САЩ и всички останали субекти, които нямат нищо общо с националните интереси на Република България.

Покрай световните геостратегически сблъсъци изгубихме нашата чувствителност и спрямо съдбоносни за държавата и нацията проблеми, между които на първо място е противопоставянето на православието срещу някои други религиозни общности. Настъплението на исляма и ислямистите на глобалната сцена допълнително усложнява политиките на нашата страна за опазване традиционните ценности на българския народ в условията на все по-ожесточени сблъсъци в цивилизационното пространство на днешния свят.

Необходимостта от  умни и патриотично ориентирани медии става все по-наложителна, а държавата трябва да поощрява онези представители на „четвъртата власт“, за които бъдещето на една успяла и независима България е главната и единствена цел на тяхната високоотговорна професия.