Posts Tagged ‘иван кръстев’

Иван Кръстев: Европейските демокрации са на ръба на нервен срив, заплашени от гнева на избирателите и от паниката сред елитите

Posted on: декември 24th, 2024 by МИГ No Comments

Един стар виц разказва как две гадателки се срещнали и след като прекарали известно време в почтително мълчание, едната казала на другата: „Гледайки в бъдещето виждам, че ти ще си се оправиш. Но какво ли ще се случи с мен?“

Спомних си тази история, когато наскоро на публично събитие във Виена бях попитан от един от слушателите възможно ли е днес един либерално мислещ европеец да бъде оптимист за бъдещето на Европа.

Въпросът беше основателен. След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, с мисъл за войните в Украйна и Близкия изток, за нестабилната икономика, и парализирани от страх пред миграцията, европейците приличат на Ченс, героя от филма на Хал Ашби „Присъствие“.

В този филм Ченс, изигран блестящо от покойния Питър Селърс, води уединен живот, като поддържа градината на едно имение и познава света от телевизия. Когато е принуден да напусне и да се изправи срещу реалността, той е нападнат от въоръжен с нож уличен хулиган. Единственото, което му хрумва в тази ситуация е да извади от джоба дистанционното на телевизора и да се опита да смени канала. Все пак Чанс оцелява. Ала бъдещето на Европа не може да се приема за даденост.

През последните години Европа се занимаваше с това да пази статукво, което всъщност отдавна си беше отишло, говорейки на език, който вече е неразбираем. Тя прахосваше енергия и пари в опит да възстанови един свят, който не може да бъде върнат.

Днес европейските демокрации са на ръба на нервен срив. Те са заплашени едновременно от гнева на избирателите и от паника сред елитите. Избирателите мечтаят да накажат елита, докато властта се надява да успее да успокои електората.

Скорошното решение на Конституционния съд на Румъния, с което беше анулиран първият тур на президентските избори заради предполагаема чуждестранна намеса, но вероятно и защото резултатите не се харесаха на управляващите партии, показва, че паниката на елитите може да стане по-опасна от гнева на избирателите. А в същото време опитът на правителствата да мобилизират националното единство пред лицето на външни заплахи не успява да убеди хората да се обединят под националното знаме.

Единственият начин либерално мислещите европейци да преодолеят своя песимизъм е те да се опитат да разберат как и защо попаднаха в капана на собствения си прекомерен оптимизъм в края на Студената война.

Докато не осъзнаят колко неуместно е било тяхното триумфално разбиране за „края на историята“, те ще продължават да бъдат преследвани от призраци на събития, които се разпадат.

Погледнато в трезва ретроспекция 1989 г. вече не изглежда като върховата точка на либерализма. Всъщност тя е била обещаваща година и за радикалния ислям. През тази година за пръв път един ислямистки бунт (в Афганистан) успява да победи една свръхсила (Съветския съюз). Изтеглянето на съветските войски от Афганистан се оказа повратен момент не само за ислямистите, но и за обикновените руснаци.

Когато през 2019 г. независимият социологически център „Левада“ попита руснаците какво означава за тях 1989 г., мнозинството посочиха тъкмо унижението от изтеглянето на Съветския съюз от Афганистан, а не, примерно, първите свободни избори в Полша след повече от 40 години или падането на Берлинската стена.

Не краят на комунизма, а загубата на ореола на свръхсила формира спомените на руснаците за 1989 г. Затова от днешна гледна точка устойчивостта на комунистическия режим в Китай е по-важен исторически маркер от провала на комунизма в Европа. А възходът на така наречените средни сили като Индия, Турция и Бразилия има по-голямо значение за формирането на новия геополитически пейзаж от постоянно обсъжданото съперничество между САЩ и Китай.

По същия начин технологиите и демографията – отношението ни към изкуствения интелект и страховете ни от свиването и застаряване на населението – в близка перспектива ще бъдат по-решаващи фактори за формирането на национална политика, отколкото идеологическата битка между демокрацията и автокрацията.

Възможно е да се окаже, че най-важното събитие от 1989 г. е било това, че 17-годишният Илон Мъск напуска родната си Южна Африка. Опитът му като млад бял мъж през последните години на апартейда очевидно е допринесъл за формирането на днешните му политически възгледи. Спомените на Мъск за всекидневното насилие в Южна Африка през 80-те години на миналия век се вписват в дистопичната визия на Тръмп за съвременна Америка. Какво друго ни остава освен да открием път до Марс?

Танцуването на една постоянно променяща се мелодия може да бъде изтощително за либерално мислещия европеец, но може да бъде и освобождаващо. Когато след десетилетия хората се обърнат към 2024 г., напълно възможно нито е победата на Тръмп, нито възходът на авторитаризма по света да изглеждат толкова значими събития, колкото ни изглеждат днес.

Европейците трябва да научат урока, че историята не е венчана за никого – тя е необвързана и има много любовници. Затова и няма място за паника.

Иван Кръстев, „Файненшъл таймс“

Апокалипсис сега

Posted on: ноември 30th, 2024 by МИГ No Comments

Няма съмнение, че начело на тъй наречения „Колективен Запад“ стоят дегенерати и психопати. Джендър-либерастията, пропагандно легендирана като „евроатлантизъм“, е клинично състояние, отклонение в медицински, нравствен и онтологичен смисъл. Тя е демонизъм, анти-Бог, контра-християнство, доколкото мишена са традиционните семейни ценности, националните държави и култури, нормалността.

„Колективният Запад“ на урсулите, Сорос и Давос няма общо с „добрата, стара Европа“ на просвещението, пряката демокрация, свободата, свободния пазар и свободното слово, към която идилично се устремихме преди 35 години.

Същите тези психопати, присвоили си правото да говорят и управляват от позицията на абсолютната истина, всъщност са критично малцинство, което обаче е похитило институционалните норми по модела на Маркузе и културния марксизъм, налагайки ценностен диктат и цензура над цели народи и обществени групи.

В момента (понеже са тежко ранени след серия изборни загуби, особено в САЩ, и тревожно броят дните до края на януари) девиантността им избива в реваншизъм с опасни последици за световния мир.

В Румъния стигнаха дотам почти да отменят вота, да поставят под съмнение гласа на над 2 милиона души, да обяснят победата на Джорджеску с „намеса на Тик-Ток, Путин и Китай“.

В Грузия инсценират Майдън по украински образец.

В Украйна провокират Трета световна война чрез изстрелване на американски, английски и френски ракети по руска територия.

В Австрия препречват пътя на победилата партия към властта.

Същото направиха във Франция, Полша, Нидерландия.

В Унгария плащат за криминален бунт срещу Орбан, в Словакия поръчаха атентат срещу Фицо, както поръчаха Доналд Тръмп.

Илюзия е да се твърди, че русофобията е единствената характеропатийна мотивация, която ги задвижва. Тук по-скоро иде реч за мизантропия от най-банален, фашизоиден тип, но това не е успокоително, тъй като изисква съвсем различен тип съпротива, отвъд класическия рецептурник „избори, протести, съдебни процеси, въстания, революции“.

Битката е на друго ниво, графично и библейско, това е битка за оцеляването на човешката природа, следователно и предписанията за изхода й се крият в мъдростта, донейде в апокалиптичността на свещените книги…

Иван Кръстев няма никакво влияние в САЩ заради връзките му с Путин

Posted on: март 11th, 2023 by МИГ No Comments

ПИК отново са изплискали водата с откритието, че зад санкциите „Магнитски“ срещу българските политици, бизнесмени и прочие руски агенти на влияние стои Иван Кръстев и дежурният виновник Иво Прокопиев. Нещо много, ама много са сбъркали, особено като разчитат на разследващата Колтуклиева.

Това означава, че ПИК нямат хал хабер представа как работи американската администрация, от къде получава информация, как я анализира и как и кога решава да действа.

За сведение на ПИК – пикът на влияние на Кръстев мина, в Америка вече много добре познават генезиса му, близките връзки с Путин през Валдайския клуб и опитите му да посредничи. Войната на практика маргинализира всички подобни „посредници“.

Поредицата от статии на Кръстев след нахлуването на Русия в Украйна с внушения, близки до интересите на Путин – западните елити да се договорят с него и да спрат войната, по-скоро изваждат на показ неговата маргинилизация, отколкото да му добавят влияние.

Но за Пеевски – Кръстев и Прокопиев са удобни дежурни врагове, иначе трябва да търсят причината за санкциите в себе си, а това не е никак изгодно. Вече доскучават с вътрешния враг, който е издал четата, на трябва да ги „успокоя“ – няма българин, който да е в състояние еднолично да повлия на американското правителство, нито по отношение на избора на хора за списъците Магнитски, нито кога и как това да бъде направено.

Много поздрави от мен на Борисов и Пеевски – никога няма да разберат защо и кога САЩ ще натиснат спусъка на следващия списък. Търсете енергетиката и блокирането на подкрепата за Украйна, както и блокирането на следващо редовно правителство. Аз също не зная кога и кой, но зная посоката.

А това, че Борисов трябва да си ходи, се знае отдавна, още когато Кръстев го съветваше „отблизо“. Сега просто много хора търсят спасение по единично, и се „орбанизират“ – насочват по посока на Вятъра на промяната. И вероятно Гешев и Пеевски се притесняват, че Борисов ще им обърне гръб, но понеже не е удобно да го критикуват пряко /макар че и това вече го има на страниците на ПИК/, пак рециклират притчата за врага Прокопиев и Кръстев.

И Асен и Кирил, пък и ДБ имат достатъчно информация , пък и личен опит, по темата.

Бойко и фиаското на Поп/Кръстевщината. Кой е отговорен за позора в ООН

Posted on: октомври 9th, 2016 by МИГ No Comments

Къде са сега плъховете, които направиха конспирацията, къде е сега кривогледият оракул Кръстев, къде е фалшивият Митов – министърът- разсилен, къде са тия, които спретнаха заверата с Кристалина Георгиева, къде е самата тя?

И въпросът изобщо не е в това, какви са били шансовете ни в ООН – въпросът е в позорния ни автоканибализъм, в себеизяждането.

Заприличали сме на ония паяци, които, като няма какво друго, умъртвяват себе си.

***

Още през 1992 година имахме председател на Общото събрание на ООН – покойният Стоян Ганев.

Подиграваха му се, че не знаел английски, лъжеха, че бил зет на генерал от КГБ и още неща от този сорт.

Говореха го същите лайнари, които направиха сега заверата.

Пет души са, по дяволите, но успешно усмърдяват въздуха в клетата ни държавица – с вечните си глупотевини за БКП, ДС, КГБ, Кремъл – все една и съща плоча.

Тъпаци безподобни – пребройте се да се видите, колко сте жалки, и си припомнете, от къде сте произлезли.

***

Стоян Ганев бе, може би, единственият истински декомунизатор – прав или крив, обаче освободи около 200 души от Външно министерство.

За разлика от юначният Филип Димитров, който пък освободи българската земя – и я превърна в пустош.

За разлика и от Костов, който беше клечал пред вратите на БКП, за да го припознаят като свой.

„Обичам ви ,обичам ви“ – скимтеше той, като оня джак ръсел, който обича магазина „Джъмбо“ заради лакомствата, които продават там.

Но нито един от уволнените дипломати не направи донос до ООН, за да компрометира по някакъв начин Стоян – понеже така щеше да злепостави и България.

***

А каква държава сме сега, щом търпим комбинациите на Кръстевци?

Какво търси Иван Кръстев – син на комунистически идеологически полицай – при Бойко?

За какво му са тия тарикати?

Защо изобщо води разговори с тях – че и ги слуша, и им се плаши?

Дребни селяндури, но все се сънуват като големи завераджии.

***

Все въртят някакви „големи“ игри – макар че по света за нищо ни нямат, и няма да ни имат.

След този позор пък – съвсем.

Сега върви мълвата, че сме имали две кандидатки, за да може португалецът да спечели спокойно.

Басни за баламурници.

Както винаги, себе си лъжем най-охотно.

***

И, все пак, кой организира това абсолютно пропадане на България – и етично също.

Беше пълен позор да се самоунижаваме по този начин.

И сега, завераджиите пак ви се хилят, че всичко минава и заминава, че у нас всяко чудо е за три дни.

А пък само те, които все подхранват позорни мискинлъци, са вечни.

***

Хванете го Иван Кръстев и го разпорете – ако сте истински телевизии.

Но не сте, няма нито едно предаване, което да придърпа този измислен фанфарон за ухото, да го извади пред публиката – и да не му слуша мазните приказки, които дрънка от четвърт век, а да го пита, защо направи тази завера срещу собствената си държава.

Няма да се намери такова предаване – кой ще го търпи днес.

***

България влезе в скверно-анекдотичната история на световната дипломация – и ще си остане там завинаги.

***

Провали се грозно и самата Кристалина Георгиева.

Тя направи пробойна в кариерата си, която не може да бъде запълнена по никакъв начин.

Не съществува разумно обяснение, защо толкова въодушевено участваше в тази истерична интрига.

Тя се виждаше в ролята на генерал Радецки, който пристига с гръм на Шипка/ООН.

Възторжеността й беше направо отблъскваща, докато се изживяваше като някаква спасителка на ООН – а след провала си изтърси, че организацията не е дорасла за жена – може би за самата нея.

Отгоре на всичко, изглежда смяташе, че конспиративните й усилия са по-важни от публичното й представяне.

***

Самото й участие в заверата трябва да бъде специално изследвано – защо го направи, защо изобщо влезе в тия балкански козни: Бокова е така, пък Сталин/ова – иначе.

Сякаш беше забравила, че по начало влиянието й в голямата дипломация е несравнимо с това на Бокова, която 10 години е начело на малкото ООН.

Така стана жертва на хора като Кръстев, които мишкуват по кьошетата.

***

Накрая и Бойко изпусна една реплика, който дълго ще му тежи.

Нямал желание да осигури на една комунистическа фамилия /Бокови/ следващите пет години.

Много хора ще са разочаровани от тия думи – и ще решат, че и той е замязал на Методи Андреев, а това ще е абсолютно фиаско за него. Странно е да използва подобни аргументи – и да забрави за Кръстев.

А там е проблемът – в кръстевщината, в лекетата, които подмолно го манипулират.

С репликата си Бойко раздразни дори и хора, които иначе му симпатизират.

Освен всичко друго, тя е и нелогична: ако се огледа на заседание на кабинета си – дори само там – ще види, как си противоречи.

Понеже ще види Кунева, примерно.

А, ако погледне назад, ще види бившия правосъден министър Христо Иванов, когото бранеше със зъби и нокти, а той пък е направо от болшевишка фамилия.

Другите да не ги изреждаме.

***

Когато ровиш за Боков, ни напомняш за Сталин/ка.

Не е достойно, нито пък смислено това, издава обърканост.

По-добре разръчкай кръстевщината, мястото ти не е там.

Толерантността към нея също не може да бъде разбрана от публиката.

***

И не бързайте много – защото, ако Бокова стане заместник генерален секретар на ООН – какви ще ги дъвчите тогава?

Не си създавайте врагове покрай една процедура: имаме чудесен резултат с Бокова – въпреки, че се насрахте чудесно с дивотията с Кристалина.

И трябва да знаете, че онова, което се говори днес в България, се чува на далеч – и има по-голямо значение за „партньорите“ ви от шушуканията на лисунгерите.

Чула се е и репликата на Бойко – и тя не може да бъде адмирирана, заради своята преувеличеност и пристрастност.

***

Между другото.

Понеже уж сте големи майстори на политическите сметки, какъв щеше да бъде резултатът на Бокова, ако не бяхте забъркали тюрлюгювеча с Кристалина?

***

Отдавна е известно, че ласкателите край Бойко за нищо не стават.

Сега стана ясно, че и пощенските му гълъби не струват – понеже са проскубани, кривогледи, продажни.

Как няма нито един човек до него, който да му подскаже да се извини за простотията с ООН.

Това ще го извиси в очите дори на ония, които не го харесват.

Може да си „безалтернативен“ – но дори на Победителя, на Падишаха не е забранено да използва думата „извинявай“.

***

А несъстоялият се комунизъм отдавна не може да служи за аргумент.

Само Лайнарите на Прехода го използват.

Той е нелепото извинение на посткомунистическите запъртъци за собствените им провали.

***

Кеворк Кеворкян

Иван Кръстев час и половина при Борисов, лобира за Кристалина Георгиева

Posted on: септември 13th, 2016 by МИГ No Comments

Политологът Иван Кръстев, шеф на „Център за либерални стратегии“, видният „протестър“, който обяви за „умните и красивите“, че „протестите им, дори и в краха си, победили“, снощи в продължение на час и половина е бил при премиера Бойко Методиев Борисов, пише “Афера“.

Иван Кръстев час и половина е пълнил главата на Борисов с „доводи“ за Кристалина Георгиева, която според „либералните стратегии“ трябва да смени Ирина Бокова в кандидатурата за председател на ООН.

Както е видно и за умните, и за „простите“, с които Борисов се разбира предимно, премиерът продължава да мълчи по темата „Сталинка“. След сглядата между Иван Кръстев и Бойко Борисов, запознати се изгавриха, че от Втората световна война никой не е успял да скара Русия и Германия, но сегашното българско управление успя да го направи.

Днес другата умопомрачителна „социоложка“ Бъчварова в тв ефир също направи дърварски опит да пробута, а ла „Иван Кръстев“ – Сталинка.