Posts Tagged ‘изборен кодекс’

Радев спря хартиената бюлетина

Posted on: декември 14th, 2022 by МИГ No Comments

Държавният глава Румен Радев подписа указ, с който връща за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД на ИК), приет от 48-ото Народно събрание на 2 декември 2022 г. Ремонтът на ИК касае връщането на хартиените бюлетини – решение, което ГЕРБ, ДПС и БСП взеха със старт – първите редовни избори в страната, т.е. местните през октомври 2023 г. с де факто пенсиониране на машините, както гласуваха в пленарната зала на среднощни заседания. Радев обаче не харесва и махането на тъмните стаички, не одобрява и превеса на хартиите над машинния вот, иска тълкуване на процедурите по предоставянето на изходните кодове на апаратите и не е съгласен с ограничаването на опциите за дистанционен вот. 

Ето го пълния текст на мотивите, с които Радев връща поправките за трето четене в НС:

М О Т И В И

За връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 48-ото народно събрание на 2 декември 2022 г.

Уважаеми народни представители,

Ефективният контрол, упражняван от гражданите посредством избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала необходимата легитимност на избираните институции. Правото на парламента да променя изборните правила е форма на преоткриване на това така необходимо доверие, но не и когато се прави без обществено обсъждане, рискувайки да се постигне обратен ефект.

Отчитам, че парламентарното мнозинство изостави част от набързо предложените изменения, които изначално променяха българския изборен процес. Приети бяха правила, които да направят по-добър баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване. Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати, обаче, упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г., по следните съображения:

1. Според чл. 42, ал. 2 от Конституцията на Република България организацията и редът за произвеждане на избори се определят със закон. На законодателя е предоставена свободна преценка относно подходящите правила на гласоподаване, но такава правна уредба следва да е съобразена с принципите, установени в чл. 10 на Конституцията. Всеобщото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване се явява основно средство за реализиране на демократичното управление – „чрез неговото упражняване се конституират най-важните структури на държавната власт и се осъществява политически контрол над тяхната дейност“ (Решение № 3 от 2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2016 г. и Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.). В този широк общ контекст начинът на гласуване е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на конституционен контрол. Дали обаче един закон спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията, и в частност дали осигурява равно третиране на всички гласове, когато допуска паралелно без критерии различни начини на тяхното подаване, е част от преценката за съответствието му с Конституцията.

Приетият ЗИД ИК оставя в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии. Правото и задължението за императивно дефиниране на начина на гласуване принадлежи на законодателя. Това се изисква преди всичко от уредбата на обществените отношения в сферата на публичното право, каквито несъмнено са изборните отношения.

При последните изменения на Изборния кодекс законодателят обаче не изпълнява правомощията си да нормира правно изборните отношения, така че те да са в съответствие с принципите на Основния закон. Преобладаващата част от разпоредбите, относими към машинното гласуване и по-конкретно § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53, не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота.

Стои въпросът защо със ЗИД ИК е предприето смесване на гласуването с хартия или с машина в изборна секция. Като отговор се сочи стремежът избирателят да има „право на избор“ как да гласува. Когато за едно и също право или задължение законът предвижда различно третиране, то трябва да се основава на обективен критерий. Липсата на обективен критерий като мащаб за справедливост, на практика отменя забраната за произвол, която е част от принципа за равенството и материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава (Решение № 1 от 2005 г. на КС по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният принцип за равенството не е нарушен, ако различното третиране се основава на определен критерий и на него отговарят всички от една група субекти (Решение № 4 от 2014 г. на КС по к. д. № 12/2013 г. и Решение № 6 от 2010 г. на КС по к. д. № 16/2009 г.). Приетият ЗИД ИК обаче допуска гласуване по предпочитание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване и създава предпоставка за неравно третиране, без законодателят да е създал критерий, на който трябва да отговарят всички избиратели от секцията. Противно на установеното спрямо него задължение в чл. 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор”, а на практика се отдава значение на субективното предпочитание на избирателя. Такава „свобода на избор” не може и не трябва да замества прилагането на общозадължителни правила, на които да се подчинява изборният процес с неговата несъмнено решаваща значимост за демократичната държава. Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми, които гарантират свободното волеизявление и основните начала на Конституцията. Именно поради това Конституцията не регламентира задължение за законодателя да осигурява свобода на избор, т.е. предпочитание на всеки избирател с какъв вид бюлетина да упражни своя вот. Начинът на подаване на гласа – с бюлетина за машинно гласуване, с хартиена бюлетина или по друг начин – не е свързан с конституционно защитеното право на избор на избирателите (Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.).

Законодателят е задължен да определи такъв начин за гласуване, който да третира еднакво гласуването с машина и с хартиена бюлетина и във всички случаи – при гарантиране тайната на вота. Въвеждайки с § 7 от приетия закон алтернативно и двата начина на гласуване в рамките на една и съща секция, законодателят не действа в пределите на законодателната целесъобразност, а създава условия тайната на вота да бъде нарушавана.

В зависимост от броя на избирателите, които ще гласуват по единия или по другия начин, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което само по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата алтернативни способа за гласуване и отрича смисъла на изборите като инструмент на демокрацията. Освен това уредбата в § 7, т. 2 създава правна несигурност, тъй като въвежда изрично ограничение само за избиратели, избрали да гласуват с „бюлетина за машинно гласуване“, да не гласуват с хартиена бюлетина. Поставяйки забраната към момента на предпочитането за гласуване с машина, законодателят лишава избирателя от гласуване с хартия, ако в същия момент машината се развали. Няма симетрична забрана пред избиратели, предпочели да гласуват с хартиена бюлетина, да не гласуват с бюлетина от машинно гласуване.

Това явно показва предпочитанието на законодателя да гарантира гласуването с хартиена бюлетина и да не предостави същите гаранции за машинното гласуване, в нарушение на принципа на равенството.

2. По повод гласуването с машини досегашната уредба в Изборния кодекс е преминала контрол за съответствието ѝ с Конституцията със заключението, че „дава законови гаранции както за всеобщо, равно, пряко и лично упражняване на правото на глас, така и за доброволност, автентичност на волеизявлението на гласуващия, тайна на вота и упражняване на правото на глас само един път в едни и същи избори и за спазването на принципите на публичност и прозрачност на изборния процес“ (Решение № 9 от 2021 г. на КС по к. д. № 9/2021 г.). Уредбата на машинното гласуване преди измененията от 2 декември 2022 г. даваше както необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот, така и необходимите гаранции срещу недействителния вот. Показателни в това отношение са данните за броя на недействителните бюлетини през годините. При парламентарните избори през 2022 г. недействителните бюлетини са 9 042, а при парламентарните избори през април 2021 г. – 86 527. Съзнавам, че гаранциите, които действащата все още уредба на машинното гласуване дава, не са абсолютни и не могат да решат сами по себе си всички проблеми на изборния процес, натрупали се през годините. Отпадането на тези гаранции обаче би отблъснало избирателите от изборния процес, вместо да се създадат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български граждани.

3. С приетия ЗИД ИК не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда. Това противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване (§ 24 и § 45), отпада протоколът от машинното гласуване (§ 30, 31, 39, 49) и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство (§ 32, 50 и свързаните с тях § 33 и 51).

Направените промени заличават специфичните признаци на машинното гласуване и уредбата му вече не отговаря на названието и предназначението му като вид електронно гласуване. Такова разминаване между формално регламентиране и смислово предназначение прави уредбата на машинното гласуване несъвместима с принципа за правовата държава, изискващ недвусмислено и ясно законодателство. Машинното гласуване вече не е алтернатива на гласуването с бюлетина, а е също гласуване с бюлетина, която обаче не е отпечатана от печатницата на Българската народна банка, а от машината в избирателната секция. Така се заличава природата и смисълът на машинното гласуване и отпада на практика „правото на избор“ на избирателя как да гласува.

4. Прозрачността и сигурността на машинното гласуване са важни условия за доверието на избирателите към този способ за гласуване. В опит да засили тези елементи, наред със съществените изменения в правната природа на машинното гласуване, законодателят е приел разпоредбите на чл. 213б и чл. 213в (§ 12 и § 13 от ЗИД ИК). С § 12 се предвижда предоставянето на достъп до изходния код, „документацията на системата за електронната система за машинно гласуване“ и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес. Достъпът се осигурява на лица, посочени от партиите и коалициите, получили над 4 на сто от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори. Всяка от партиите и коалициите може да посочи не повече от три лица. От Централната избирателна комисия не могат да бъдат налагани ограничения за въпросните лица на база на образователни критерии.

Подкрепям инициативата на законодателя за предоставянето на достъп до изходния код и намаляването на съмненията за неправомерно манипулативно въздействие върху машините за гласуване. Необходимо е обаче да обърна внимание на обстоятелството, че извън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничение за достъпа; липсва и уредба, която да рамкира целта на осигуряването на достъп, както и на действията, които могат да се извършват с кода. Всичко това не гарантира сигурност на машинното гласуване.

Избраният от законодателя критерий за определяне на субектите, на които ще се предостави достъп до изходния код, а именно – обвързаността от процентно получените гласове, създава предпоставки за нарушаване на равенството пред закона. Ако целта на предоставянето на кода е проверка на неговите функционалности, то споменатият лимитативен критерий ограничава както партиите и коалициите, които не са преминали изборната бариера на предишните парламентарни избори, така и инициативните комитети, да се запознаят с кода и да формират своя обоснована преценка относно гаранциите за сигурността на машинното гласуване. Необходим е обективен критерий, който да гарантира равенството на гражданите пред закона.

Параграф 13 установява правилата за осигуряване на хартията за отпечатване на бюлетините от машинно гласуване. Тези правила трябва да се отчитат в контекста на важната трансформация, извършена с настоящия ЗИД ИК, по отношение на правната природа на разписката. От документ, представляващ изявление за знание на факти с правно значение, гарантиращо пред избирателя, че точно е отчетен неговият вот, разписката е превърната в „бюлетина от машинно гласуване“, т.е. в документ, материализиращ волята на избирателя. По силата на § 21, който изменя чл. 268 от ИК, върху отпечатаната от машината бюлетина ще е изписан отразеният вот, който няма сам по себе си да формира резултата от машинното гласуване. Според § 24 резултатът от машинното гласуване ще се отчете от секционната избирателна комисия чрез преброяване на бюлетините от машинното гласуване. Бюлетините от машинното гласуване ще се подреждат по същите правила, по които се подреждат и хартиените бюлетини (§ 28), независимо че няма да съдържат същите реквизити като хартиената бюлетина.

Предвидено е принтираната от машината бюлетина да се подпечатва на гърба с печата на комисията, но с промените в § 27 не са дадени нужните гаранции, че гласът няма да се счита за недействителен, ако не съдържа два броя печати на съответната секционна избирателна комисия, както изисква чл. 278, ал. 3, т. 3 от ИК. Липсата на прецизност на приетите разпоредби относно машинното гласуване и тяхната съгласуваност със съществуващите разпоредби относно бюлетините или хартиените бюлетини (каквато дублирана употреба на понятията ще се появи в Изборния кодекс, ако приетите промени породят правно действие), ще доведе до разнопосочно прилагане, несъвместимо с правовата държава.

Буди недоумение причината, поради която Централната избирателна комисия в изпълнение на задължението си по чл. 213в, ал. 1 от ИК (§ 13 от ЗИД ИК) трябва да обяви решението си за определяне на допълнителни защити на специализираната хартия, която ще се използва за отпечатване на бюлетина от машинно гласуване, и да разгласи това решение след обявяване на изборния ден за приключен. Очевидно е, че това ще компрометира възможността за използване на такива защити при бъдещи избори, което ще обрече машинното гласуване на несигурност.

5. С § 6 от ЗИД ИК се променят изискванията към членовете на секционни избирателни комисии извън страната. Ако законът породи правното си действие, във всяка секционна избирателна комисия зад граница Централната избирателна комисия назначава по един държавен служител или лице, работещо по трудово правоотношение в държавната администрация, предложено от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър. Отпада възможността министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър да се позове на предложения от организации на български граждани в съответната държава. По този начин необосновано е стеснено участието в изборния процес на организациите на българските граждани зад граница.

6. Не мога да отмина обстоятелството, че парламентът окончателно отмени заложената в Изборния кодекс перспектива за експериментално дистанционно гласуване. С преходната разпоредба на § 54 възможността за провеждане на експериментално дистанционно електронно гласуване изчезва от правния мир. Необходимостта от актуализиране на нормативните условия, за да бъде осъществявано дистанционно електронно гласуване, не оправдава законодателя да отмени основанието за провеждане на такъв вид гласуване, дори и в експериментална форма. Смисълът на изричната законова възможност за експериментално дистанционно гласуване в електронна среда е именно да се натрупа достатъчно реален опит за неговите позитиви и негативи – дали то би било достатъчно сигурно за гражданите, би ли редуцирало невалидните бюлетини и въобще може ли да бъде ефективна форма на гласоподаване.

С отмяната на § 145 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (Обн. ДВ, бр. 39 от 2016 г., посл. изм. ДВ бр. 21 от 2019 г.) парламентът зачерква с лека ръка немалкото усилия на държавата да създаде условия за подготовка и провеждане на такъв тип гласуване, което е измеримо в значителен финансов и административен ресурс.

По-укоримото обаче е, че на практика такъв законодателен подход признава палиативността на всички тези действия през годините, които бяха отчитани във връзка с експерименталното дистанционно гласуване в електронна среда. Считам, че законодателят трябва да запази правилата, които имат потенциал да развият възможността за гласуване от разстояние, особено важно за българските граждани, които живеят зад граница.

Уважаеми народни представители,

Стабилността на правната уредба и последователното законово регулиране са сред признаците на правовата държава. Законодателната целесъобразност може и следва да бъде упражнявана само в конституционно установените граници, с които приетият ЗИД ИК се явява несъвместим, като не гарантира равенството на избирателите пред закона, тайната на техния вот и оптималното организиране на изборния процес зад граница.

По изложените мотиви упражнявам правото по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане разпоредбите на § 6, § 7-10, § 12-14, § 21-35, § 37-42, § 44-53 и § 54 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 48-ото Народно събрание на 2 декември 2022 г.

Радев обнародва промените в Изборния кодекс светкавично

Posted on: април 30th, 2021 by МИГ No Comments

Президентът Румен Радев вече е издал указ за обнародването на промените в Изборния кодекс. Извънредният брой на „Държавен вестник“ ще излезе на Велика събота, 1 май, а законът вече е подписан от държавния глава.

Приемането му бе приключено от Народното събрание само час преди полунощ в четвъртък. А депутати се помолиха на Радев да наложи вето заради объркани при приемането текстове.

Президентът на практика не остави никакъв шанс дори да му бъде поискано да наложи вето върху законовите промени, които станаха обект на изключително ожесточени и продължителни сблъсъци в пленарната зала. От ГЕРБ допуснаха в края на заседанието, че може и да се обърнат към президента с такова искане.

Светкавичната бързина, с която държавният глава обнародва поправките, обаче показа, че той няма намерение да им остави такава възможност.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов беше настоял Радев да върне промените в парламента за повторно обсъждане заради улесненото образуване на избирателни секции в чужбина. Неговата партия обаче е извънпарламентарна, а и поправките към онзи момент дори не бяха приети.

Българите в чужбина гласуват без ограничение на секциите

Posted on: април 29th, 2021 by МИГ No Comments

Със 117 гласа „за“ от парламентарните групи на Има такъв народ, ДПС, Демократична България, Изправи се! Мутри вън! депутатите решиха изборните секции в чужбина да се разкриват почти без ограничения. Така на следващия вот емигрантите ни ще имат право на разкриване на тайни стаички, ако заявилите са над 40 души или ако в предишните 5 години поне веднъж на това място е имало разкрита секция, в която вота си са упражнили поне 100 души. Дебатът бе изключително разгорещен, но в крайна сметка едва 8 народни избраници (ГЕРБ) гласуваха „против“, а общо 107 се въздържаха от поправката в Изборния кодекс. Срещу нея гласуваха на практика заедно ГЕРБ и БСП.

Да влее мъдрост в напрегнатото пленарно заседание думата взе и доайенът на парламента Мика Зайкова (Има такъв народ), която сложи в малкия си джоб младоците сред депутатите:

„Срам ме е от вас. Това не е политически дебат, защото в демократичната политическа култура няма място за дискриминация, а това, което правите, е чиста дискриминация. Нима са по-малко българи, живеещите в Турция, Израел или Америка. Нека нашите граждани, които са най-големият инвеститор в България, 2 милиона. Защо са навън? Защото не можеха да намерят място тук, да си изхранват семействата. Ние сме тези, които трябва да създадем условия те да се върнат. Срам ме е от вас. По 1000 километра пътуваха хората от Америка и Канада да гласуват, защото нямаха секции“, отсече тя и попита:

„Вие утре ще забраните на българите в Израел да гласуват, защото са евреи?“. Самата Зайкова има син в САЩ, женен за американка.

Един от най-активните в дебата за секциите в чужбина бе депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, който възропта срещу липсата на ограничение на секциите. Но общата позиция на партията на Бойко Борисов е, че българите в чужбина не могат да определят бъдещето на живеещите у нас, както и че страната няма достатъчно ресурси да разкрие секции навсякъде.

„Спрете тая мантра. Моите две внучки няма да се върнат от чужбина, сигурно вече никога. Трябва да подредим нашия си живот“, отсече бившият министър на културата.

Председателстващата заседанието Татяна Дончева (Изправи се! Мутри вън!) многократно призова към прекратяване на дискусията и към уважение към процедурните правила. Позициите на депутатите обаче се разделиха на 2 – „за“ и „против“ правото на българите в Турция да гласуват, което доведе до размяната на остри реплики близо 2 часа в пленарната зала.

Шефката на ПГ на ИСМВ Мая Манолова напомни, че в Западна Европа и отвъд Океана хиляди са чакали десетки часове на опашки и накрая пак не са успели да упражнят правото си на вот.

Решението да отпаднат ограниченията за брой секции бе посрещнато на крака от законотворците на Слави Трифонов.

Президентът налага вето на Изборния кодекс на ГЕРБ

Posted on: септември 17th, 2020 by МИГ No Comments

„Кaтeгoричнo щe нaлoжa вeтo нa тoзи зaкoн“. Тaкa прeзидeнтът Румeн Рaдeв кoмeнтирa приeтитe вчeрa oт Нaрoднoтo cъбрaниe прoмeни в Избoрния кoдeкc.

Oтдaвнa имa вcички уcлoвия кaбинeтът дa пoдaдe ocтaвкa, cмятa oщe Румeн Рaдeв. Пo думитe му прoтecтът ce рaдикaлизирa и тoвa билo нoрмaлнo.

„Вcякo прoтaкaнe зaдълбoчaвa кризaтa. Упрaвлявaщитe ce oпитвaт дa нaпрaвят тaкa, чe дa пoвлияят нa избoритe“, зaяви Рaдeв.

Нe мoгa дa зaкрия Нaциoнaлнa cлужбa „Oхрaнa“, тoвa мoжe дa cтaнe caмo cъc зaкoн. Тoвa кaзa прeзидeнтът Румeн Рaдeв cлeд пoceщeниeтo cи в хрaм „Cвeтa Coфия“ пo cлучaй прaзникa нa грaдa.

Рaдeв кaзa oщe, чe cлучилoтo ce нacилиe вчeрa в cгрaдaтa нa пaрлaмeнтa e билo в рeзултaт нa нaрeждaнe нa прeдceдaтeля нa Нaрoднoтo cъбрaниe Цвeтa Кaрaянчeвa.

Тoй нaрeчe упрaвлeниeтo нeфeлнo и oтдaдe нa тoвa cъбитиятa oт вчeрa.

Румен Радев: Управляващите не искат дебат за Изборния кодекс

Posted on: януари 17th, 2020 by МИГ 1 Comment

Искам да благодаря на всички, които се явиха на днешната среща. Това са представителите на БСП, ДПС, ГРАО и Агенцията за електронно управление. Не се явиха представителите на Народното събрание, Министерски съвет, на ниво вицепремиер, парламентарно представените партии от управляващата коалиция. Това каза президентът Румен Радев, по време на среща за актуални въпроси от изборния процес, както и мерки и средства за преодоляване на проблемите, предаде „Фокус“.

Управляващите претендират за диалог между институциите, а на практика избягаха от него и то по един жизнено важен за цялото ни общество въпрос – усъвършенстване на изборното законодателство и на условията, които водят до едни честни, справедливи и прозрачни избори“, каза още държавният глава. „Надявам се вчерашното пожарно заседание в Народното събрание да не е стимулирано само да се изпревари срещата при президента, а да доведе до реален резултат. Аз не се състезавам с никого. Имам една единствена амбиция да има един честен изборен процес. За тази среща аз обявих още по време на самите избори, поканите към всички участници още на 8 януари тази година. Въпросите, които искам да се поставят тук, това са преди всичко усъвършенстване на изборното законодателство, което трябва да започне на време. Това беше и моят мотив“, добави Радев.

„Знаем каква е динамиката на парламента и колко много проблеми има да се обсъждат, за да не потъне в тях тази важна тема и за да може този път 6 месеца преди изборите да имаме ясно и рационално изборно законодателство. Другият важен въпрос е машинното гласуване. Ако ние ще вървим и трябва да вървим според закона към машинното гласуване, процедурата трябва да започне сега. В закона за държавния бюджет за 2020 г. няма позиция за заделени средства за машинно гласуване. Тук беше място на Министерски съвет да кажа ясно своят ангажимент, какво смятат да правят. Ще наемаме ли, ще купуваме ли? Рационално е да се закупят машини, защото излизат по-евтино. Ако ще минаваме към други технически устройства, трябва време. Да не се окаже като на предните избори – машинно гласуване, но няма време за процедури. Това са моите мотиви“, посочи още той.

„Разбира се дистанционно, електронно гласуване. Това е изключително важна тема и аз ще настоявам тя да бъде реализирана. Тук е ролята на Министерски съвет да покаже своите амбиции и воля. Друга важна тема актуализиране на избирателните списъци. Ако решим да тръгнем към такава стъпка, това е огромна по обем дейност. Затова са тук и представителите на ГРАО, за да стигнем до някакво решение. Това е в правомощията и отговорностите на Министерски съвет“, обясни президентът.

„Аз продължавам да настоявам за този диалог. Знам, че не им се иска на управляващите, но той е важен за гражданите и за българската демокрация и трябва да се случи“, допълни Румен Радев.

От ГЕРБ отговори депутатът Красимир Ципов. „Нашата категорична позиция е, че изборните правила и възможния консенсус, който може да се постигне по тях, трябва да се обсъжда в парламента“, заяви зам.-председателят на парламентарната група. „Ние диалогът го търсим още след изборите за местна власт, че в парламента трябва да се реши този въпрос. Съвсем ясно и категорично заявихме тази наша позиция. Препотвърдихме я преди края на предишната сесия, че в началото на тази сесия, на тази година ще отправим предложение към политическите сили как може да бъде създадена работна група, която да постигне възможния консенсус по тези правила. Защо президентът задава въпроса в президентството, а всъщност не отговаря на един друг въпрос: Защо ръководството на БСП не присъства на това заседание, което се провежда в момента?“, попита Ципов.

ДПС пак пробва да обезсмисли преференциите

Posted on: март 7th, 2019 by МИГ No Comments

От ДПС отново внесоха проект за същите промени в Изборния кодекс, с които преференциалният вот се обезсмисля. Това се случи часове след като парламентът отхвърли президентското вето върху последните поправки в кодекса и управляващите обещаха, че ще придвижат спешните промени за връщане на предишния праг на преференциите.

По време на дебатите вчера стана ясно, че от ДПС не са променили мнението си и все още смятат, че прагът за преференциален вот трябва да бъде драматично покачен. Според ДПС преференцията била начин да се укрепи „една дясна коалиация“, за да се яви тя заедно на изборите.

В подкрепа на високия праг отново се обяви и председателят на НФСБ Валери Симеонов, според който „преференцията работи да се напълни парламентът със силикони, ботокси, ритнитопковци и всякакви представители на подземния свят от градове и села“.

Последните промени, по предложение на ДПС, бяха приети на 15 февруари 2019 г. в Народното събрание на заседание, продължило над 14 часа. Те предвиждаха вдигането на прага за преференциален вот, който на парламентарни и местни избори е 7%, а на европейски – 5%. Според приетите поправки преференциите за депутати, евродепутати и общински съветници щяха да се зачитат, само ако гласовете са толкова, колкото са нужни за спечелването на мандат. Това де факто обезсмисли единствения мажоритарен елемент във вота.

Заради промените от БСП заявиха, че прекъсват парламентарната си работа, докато не бъдат отменени. След острата реакция от страна на опозицията, извънпарламентарните партии и обществото, от ГЕРБ внесоха законопроект, който предвижда връщането на предишния праг на преференциите. Въпреки това президентът Радев наложи вето върху промените на 25 февруари. След това стана ясно, че от управляващото мнозинство ще отхвърлят ветото по ред съображения, но ще придвижат своя законопроект за връщане на прага на преференциите. Това обаче явно не е обезкуражило депутатите от ДПС, които внесоха същите текстове вчера.

В законопроекта от партията предлагат още предизборната агитация да може да се води на други езици, освен български, като в случая все пак да се осигурява превод на български език.

От ДПС предлагат и на изборни дни да бъдат поставяни по две камери за онлайн наблюдение в помещенията на всяка секционна избирателна комисия, като първата да покрива входа на помещението, а втората – работното място на членовете на секционната комисия. Предложението е и ЦИК да осигурява онлайн наблюдение през целия изборен ден, включително при изброяване на бюлетините и оформянето на протоколите.

От ДПС също така искат да бъде въведено машинно гласуване в не по-малко от половината избирателни секции в страната още за изборите за Европейски парламент през май. За всички следващи избори законопроектът предвижда да бъде въведено машинно гласуване във всички секции в страната, с изключение на специализираните институции, и да не се предлага алтернативен метод за гласуване.

Вчера лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че ограничаването на машинното гласуване лишавало българите в чужбина от правото им на вот, но според председателя на НФСБ Валери Симеонов от ДПС всъщност търсят начин да контролират „неособено интелигентния си електорат“, като ги излъжат, че в машините има камери, които следят как гласуват.

От ДПС предлагат текстът за задължителното гласуване, както и възможността да се отбелязва „не подкрепям никого“ на бюлетините да бъдат заличени. В законопроекта е предвидено и облекчаване условията за сформиране на секции извън страната.

„Атака“ и ВМРО ще подкрепят ветото на президента

Posted on: февруари 26th, 2019 by МИГ No Comments

Коалиционните партньори на ГЕРБ ще подкрепят ветото на президента върху промените в Изборния кодекс. От „Атака“ и от ВМРО обявиха, че мотивите на държавния глава са правилни. Мнението им е се различава от тезата на ГЕРБ, че президентът е бил заблуден от юристите на БСП и не е разбрал аргументите, с които се променят изборните правила.

Ветото на президента бе очаквано и трябва да бъде прието, коментира лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който е и председател на ПГ на „Обединени патриоти“.

Сидеров припомни, че Атака“ не е участвала в гласуване на промените в изборното законодателство. По думите му ветото трябва да бъде гласувано, а след това да се избароти съвсем нов кодекс.

Юлиян Ангелов от ВМРО също обяви, че депутатите от движението ще гласуват в подкрепа на ветото.

По заповед на Главния промените на промените в изборния кодекс вече внесени в НС

Posted on: февруари 18th, 2019 by vrusev No Comments

Парламентарната група на ГЕРБ внесе в деловодството на Народното събрание нов Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, с който се възстановява преференцията. Това съобщи народният прдставител от ГЕРБ и председател на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов.

Освен това Кирилов насрочва заседание на правната комисия на парламента за сряда (20.02.2019 г.), на което ще бъдат разгледани ЗИД на Изборния кодекс и процедурни правила за избор на нов състав на Централната избирателна комисия.

На нощно заседание в четвъртък срещу петък миналата седмица ГЕРБ прокара желаните от ДПС поправки, с които се обезсмисля преференциалното глсуване, машинното гласуване се отлага за далечното бъдеще, а ЦИК остава в стария си състав – с представителите на НДСВ и Бареков в него.

След заседание на Изпълнителната комисия на ГЕРБ беше обявено, че от партията ще внесат предложение за промени в Изборния кодекс, с които да се възстанови преференциалното гласуване, и ще се открие процедура за избор на нови членове на ЦИК.

Бойко Борисов се разграничи от парламентарната си група за промените в Изборния кодекс, които предизвикаха възмущение, като посочи, че е оставил депутатите сами да решават.

ГЕРБ подкрепи ДПС и обезсмисли преференциите

Posted on: февруари 14th, 2019 by МИГ No Comments

Правната комисия реши да обезсмисли преференциите при изборите за депутати, евродепутати и общински съветници, както искаха от ДПС. Предложението беше прието с гласовете на ГЕРБ, „Обединените патриоти“, „Воля“ и ДПС. Само БСП бяха против.

Текстът предвижда, че за да може кандидат от листата на по-задна позиция да измести друг, той трябва да събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така например за пренареждане на листата за евродепутати един кандидат трябва да събере над 100 000 гласа.

Според действащия закон прагът за преференцията на евроизбори остава 5% от гласове за дадената листа, а за парламентарни -7%. „Хората ще оценят, че им отнемате правото да гласуват за личности. Така никой няма да може да размести листата“, възрази депутатът от БСП Явор Божанков. „А защо трябва да я размества“, отговори Хамид Хамид от ДПС.

В сряда вечерта по време на продължаващото 8 часа заседание комисията ударно приема на второ четене поправките в Изборния кодекс, които в четвъртък сутринта влизат в пленарната зала след 3 месеца отлежаване между двете четения.

Комисията прие и настояването на ДПС за запазване на номерата на партиите в бюлетините. Председателят на комисията и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов спази обещанието си и предложи партиите да са с номера до 100, а преференциите да започват от 101 и така да се избегне феноменът „15/15“ – когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. Текстът беше подкрепен от ГЕРБ и ДПС, БСП бяха против и настояваха бюлетината да не се променя, а ОП се въздържаха.

Само с гласовете на ГЕРБ и „Воля“ правната комисия прие да отпадне забраната за публикуване на резултати от социологически проучвания в деня на размисъл и в изборния ден. Очаква се обаче този текст да не бъде приет при окончателното гласуване в пленарната зала. За такъв развой намекна и Кирилов, който след гласуването в комисията обяви, че текстът е приет „засега“.

С известни корекции бяха одобрени и спорните предложения на депутата от ГЕРБ Анна Александрова, за които по-рано Данаил Кирилов призна, че са подкрепени от партията. Поправките значително ограничават решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Мотивът – съдът имал много работа, а някои от решенията не били от негова компетенция. Социалистите критикуваха промяната, но в крайна сметка решението бе допълнено и ще се жалят всички важни решения, включително и жалбите за нарушения в изборния ден.

Ако ВАС отмени решение на ЦИК, изборната комисия е задължена да вземе ново, но не с мнозинство от две трети, а с гласовете на половината плюс един от членовете ѝ. Същото ще важи и за обжалвани решения на районните избирателни комисии. Първоначалната идея беше решенията да се взимат с гласовете на повече от половината от присъстващите, но тя отпадна.

Почти всички предложения на БСП за промени в Изборния кодекс бяха отхвърлени. Приета беше единствено идеята им да няма две „белови“ на изборните протоколи. Очаквано мнозинството в комисията отхвърли предложението на ДПС въобще да няма ограничение на броя на секциите в чужбина. „Обединени патриоти“ са твърдо против подобен ход заради вота в Турция, макар че въведените ограничения затрудняват вота на българските граждани и в други страни. Не беше решен и проблемът с гласуването на българите във Великобритания след Брекзит. Там ще могат да бъдат открити само до 35 секции, както предвижда изборният закон за страните извън ЕС.

Отхвърлено беше и предложението на ДПС да падне забраната за предизборна агитация на майчин език – нещо, което движението предлага при всяко отваряне на Изборния кодекс.

ГЕРБ обръщат Изборния кодекс с главата надолу

Posted on: октомври 16th, 2016 by МИГ No Comments

Премахване на ограничението за 35 секции във всяка държава извън България, поставяне на допълнителни урни в дипломатическите ни представителства зад граница и зачитане на вота „Не подкрепям никого” при определяне на резултата – тези радикални промени в Изборния кодекс поискаха изненадващо от ГЕРБ.

Решението е взето от Изпълнителната комисия на политическата сила.

„Смятаме, че по този начин ще могат да се прекратят абсолютно всички спекулации от страна на Реформаторския блок за това че са били инициатори по отношение на всички тези промени“, подчерта председателят на парламентарната група на управляващите Цветан Цветанов.

На извънреден брифинг в Търговище стана ясно кандидатпрезидентската двойка Цецка Цачева и Пламен Манушев ще участват в заседанията на парламента, в които ще се обсъждат текстовете. Двамата депутати излязоха в отпуск за кампанията.

НС първоначално трябваше да излезе в предизборна ваканция, за да се избегне агитацията от парламентарната трибуна, но след събиране на подписи от страна на БСП вече беше свикано едно извънредно заседание (провалило се след бойкот от ГЕРБ-б.р.), а зам.-председателят на парламента Димитър Главчев насрочи следващо във вторник, като минути след съобщението за това се появи второ – за заседание в сряда.

Ремонтът на Изборния кодекс е в дневния ред. Гласуването в чужбина произведе скандал месеци преди началото на предизборната кампания, след като стана ясно, че промените в ИК, обявените от Патриотичния фронт като насочени срещу вота в Турция, всъщност ще ударят гласуването в Западна Европа и Америка.

Десетки хиляди българи зад граница подадоха заявления за гласуване, но в крайна сметка секциите останаха максимум по 35 в държава (като по толкова ще са само в САЩ, Великобритания и Турция).

Омбудсманът Мая Манолова обяви, че ще атакува текстовете за гласуването зад граница в Конституционния съд. Протестният вот пък разтърси управляващата коалиция, след като реформаторите заподозряха, че в него има „трик“, който може да донесе победа на ГЕРБ още в първия тур. Причината – „Не подкрепям никого“ е действителен глас при отчитането на избирателната активност, но не е действителен при определянето на резултата. Така победителят в първия тур може да си спести балотаж.

Премиерът Бойко Борисов се разгневи на РБ и заплаши, че ще преформатира управляващата коалиция.

По време на извтнредно заседание на МС идният вторник беше анонсиран от него като „ден разделен“. Според присъствали премиерът директно е нападнал министрите реформатори.

Кой печели от промените в Изборния кодекс?

Posted on: май 20th, 2016 by МИГ No Comments

Вече близо месец продължава сагата с Изборния кодекс и по-специално с новите правила за гласуването на българите в чужбина. Законопроектът бе приет, но последва вето на президента, после отхвърляне ветото и заплаха от държавния глава, че ще сезира Конституционния съд и така спорът продължава и до днес.

Разпределението на парламентарните сили по въпроса е повече от любопитно, а мнозинството, подкрепящо правителството виси на все по-тънък косъм. Основен двигател на промените, ограничаващи възможностите за гласуване в чужбина, очаквано е Патриотичният фронт, а водещ противник – логично ДПС. Оттук-нататък обаче, нещата, поне на пръв поглед са странни. Макар и с условия, ограниченията бяха подкрепени от ГЕРБ, а хората на Доган получиха рамо от опозиционните реформатори и президента. БСП и АБВ пък не участваха в гласуването вчера.

Какво всъщност променят новите правила и толкова ли ще се променят изборите, заради тях ? Социологът Цветозар Томов изчисли в страницата си във Фейсбук какви биха били резултатите от изборите, ако се изключат гласовете извън страната – както тези в Турция, така и тези извън Турция.

Ето неговите изчисления /В скоби са действителните мандати/:

ГЕРБ – 84 мандата (84)
БСП – 41 мандата (39)
ДПС – 35 мандата (38)
РБ – 23 мандата (23)
ПФ – 19 мандата (19)
ББЦ – 15 мандата (15)
Атака – 12 мандата (11)
АБВ – 11 мандата (11).

При 5 от парламентарно представените партии и коалиции няма промяна. ДПС губи 3 мандата, като 2 от тях взема БСП, а 1 – Атака.

Така, се оказва, че в крайна сметка няма голяма разлика с или без гласовете на българите в чужбина. Още повече, за ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторите нищо не би се променило. Дори, в известен смисъл с подкрепата на промените хората на Бойко Борисов правят услуга на БСП, които изненадващо, биха били най-печеливши от тях.

Изглежда обаче, в случая най-важното не са конкретните и директни резултати от промяната в Изборния кодекс. Очевидно е, че с оглед на предстоящите президентски избори, а и на евентуални предсрочни парламентарни, в политическия пейзаж може да очакваме сериозни размествания и изненадващи пируети.  А в крайна сметка може би завесата за истинския политически театър /или цирк, ако повече ви харесва/, тепърва се вдига и шоуто предстои. Актьорите със сигурност вече репетират усилено.

Пазарлъци до последно за Изборния кодекс

Posted on: май 18th, 2016 by МИГ No Comments

Пазарлъците между коалиционните партньори във властта ГЕРБ, ПФ и РБ за Изборния кодекс продължиха до последно вчера. Консултациите в НС продължиха около час и половина, след като от ПФ обявиха, че ако гласуваните вече текстове бъдат променени, ще излязат от управлението. Спокойни сме за формирането на мнозинството в сегашния парламент, заяви пред журналисти председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов след срещата. „Стигнахме до единни позиции и в момента ни предстоят срещи с парламентарните групи. В сряда ще имате повече възможност да разберете каква е позицията“, каза той без никаква конкретика. Останалите участници в разговорите запазиха пълно мълчание.

По-рано правната комисия със сложна процедурна маневра остави отворена вратата за политическо решение на парламентарното мнозинство за президентското вето. На извънредно заседание членовете й не гласуваха традиционно процедурата, с която препоръчват на НС да приеме или отхвърли ветото на държавния глава, а избраха странна квалификация, която да ги разграничи от подобно решение.

По предложение на председателя на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ депутатите се „въздържаха“ да препотвърдят подкрепата за ИК в частта, в която е върната от Плевнелиев. Седем представители на ГЕРБ и РБ гласуваха „въздържал се“ за формулировката „препотвърждаваме подкрепата на Народното събрание за чл. 14 от ИК“, където са записани новите рестрикции за разкриване на секции в чужбина.

Тримата членове на ДПС и БСП в комисията гласуваха „против“, а двамата на ПФ бяха „за“ това законът да остане в този вид. По този начин депутатите не казаха твърдо дали са „за“ или „против“ ветото, а само че парламентът не потвърждава подкрепата за закона, който вече прие. По този начин хем от ПФ са доволни, че ветото не е прието, хем от ГЕРБ и РБ отварят възможност текстовете да бъдат редактирани.

Резултатно може да се приеме, че сме подкрепили ветото на президента, коментира Данаил Кирилов след заседанието на комисията. Окончателното решение трябва да бъде взето в пленарната зала днес. Изискването е текстовете да получат най-малко 121 гласа, за да бъдат приети.

По време на заседанието Емил Димитров от ПФ настоя държавният глава да дойде на заседанието, защото имал въпроси към него. Филип Попов от БСП благодари на българите зад граница за реакцията им. „Левицата е против приетите промени в Изборния кодекс. В него има противоконституционни текстове, свързани със задължителното гласуване. Целият закон е негоден за обществена употреба“, обясни Попов.