Posts Tagged ‘източна европа’

Толкова зле никога не е било! Скоро ще има дни, в които няма да излизаме навън

Posted on: юли 23rd, 2024 by МИГ No Comments

Вече повече от седмица нова гореща вълна с катастрофални последици поразява страните от Източна Европа и Гърция, към които през последните дни се присъедини и останалата част от Средиземноморието.

“Не можем да спим. Без климатик е непоносимо”, каза пред АФП Александър Тудор, млад мъж, живеещ в Букурещ. На 7 юли в Румъния беше обявена в тревога. Подобно на румънската столица, цяла Източна Европа се задушава, като вече страда от третата си гореща вълна за годината.

“Това е точно това, което прогнозираха учените, и сега сме в разгара му”, обясни Илан Келман от Университетския колеж в Лондон.

“Това е неразделна част от предизвиканото от човека изменение на климата и в бъдеще само ще се влошава, ако не предприемем действия”, добави той.

В Унгария второто по големина летище в страната, в Дебрецен, трябваше да бъде временно затворено, тъй като повърхността на пистите му не издържаше на “топлинния стрес”. Железопътната компания MAV трябваше да помоли пътниците си да използват климатизирани вагони вместо полуразрушените си вагони, което предизвика подигравки в социалните мрежи.

В съседна Румъния зачестиха прекъсванията на електрозахранването в болниците, които са жизненоважни в разгара на горещата вълна, поради изключителните пикове, свързани с климатизацията.

По данни на Министерството на здравеопазването 45-годишен мъж е издъхнал от жегата в град Ботошани. На 10 места са счупени нощни рекорди, като термометърът е останал над 27 °C.

“Ако организмите нямат време да се охладят през нощта, броят на смъртните случаи вероятно ще се увеличи”, предупреди професор Келман.

Що се отнася до екосистемите, хиляди хектари вече са издигнати в дим в Северна Македония, Албания и България, където на 18 юли влезе в сила “червен код” с очаквани 43°C.

“Жителите на европейските градове ще трябва да адаптират не само инфраструктурата си, но и поведението си, за да се справят с по-интензивните горещи вълни в бъдеще”, посочи Хана Клок, климатолог от университета в Рединг. “В бъдеще може да се окаже почти невъзможно да се излезе навън в определени дни”.

Горещите вълни стават все по-вероятни и по-остри в резултат на изменението на климата, обясняват експертите по климата, назначени от ООН (IPCC). Европа е континентът, който се затопля най-много. Температурите се повишават два пъти по-бързо от средните за света, отбелязват климатолозите.

В Гърция в някои региони температурата е над 40°C в продължение на повече от 10 дни.

Жегата е толкова силна, че на 17 юли се наложи Акрополът, най-посещаваният обект в страната, да бъде затворен за няколко часа.

Икономическата дейност също е принудена да се адаптира.

В Сицилия работата в селското стопанство и строителството е забранена между 12,30 и 16,00 ч. в дните, когато рискът е “висок” на открито. Мярката, постановена на 17 юли, е валидна до 31 август.

Общо 14 италиански града (Рим, Палермо, Флоренция, Триест и др.) са поставени в режим на “червена тревога” поради горещините и влажността, което ясно подчертава ефекта на високите температури върху здравето, въпреки че в по-голямата част от Италия температурите остават под 40 градуса.

Тази гореща вълна, която засяга страната с прекъсвания от няколко седмици, доведе до завръщането на скакалците в региони, където преди това те не са присъствали, като например Емилия-Романя, оплака се земеделският съюз Coldiretti.

В Португалия рискът от горски пожари се смята за “особено висок” в южната част и вътрешността на страната.

В Испания горещата вълна едва сега започва след доста хладно начало на лятото.

През следващите няколко дни се очаква пик на горещините, като в южната част на страната температурите ще достигнат 44°C. Всичко това ще се влоши от явлението “калима” – ветрове, натоварени с пясък от Сахара – което, “в комбинация с високите температури”, “може да повлияе на здравето”, предупреди националната метеорологична обсерватория Aemet.

Макрон спира фондовете на Източна Европа

Posted on: декември 16th, 2019 by МИГ 1 Comment

В документ от декември Франция и още четири страни – Португалия, Италия, Гърция и Испания, предлагат отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага „справедливи възнаграждения, които осигуряват приличен жизнен стандарт“, да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си.

Сайтът Euroactiv.bg разкрива два работни документа, показващи, че Франция е начело на офанзива срещу нелоялната конкуренция с ниско заплащане в страни като България.

Другото предложение би задължило фирмите, които изпращат командировани работници, да плащат осигуровки, равни с тези на приемащата държава.

Как се става олигарх в Източна Европа

Posted on: юли 1st, 2019 by МИГ No Comments

От седмици стотици хиляди чехи демонстрират срещу своя премиер Андрей Бабиш. Освен министър-председател той е и един от най-богатите хора в Чехия. Как е забогатял ли? Още по комунистическо време, като член на Партията, той е бил мениджър на чехословашката държавна външнотърговска фирма „Petrimex“. По негова идея компанията основава друга фирма – „Agrofert“, която по-късно е придобита от съмнителни швейцарски инвеститори. За тях Бабиш казва, че били приятели още от училище. Много скоро обаче той става едноличен собственик на фирмата. После Бабиш придобива медийни компании и навлиза в политиката. А от началото на юни 2019 чешката прокуратура го разследва за данъчна измама, злоупотреба с държавни субсидии и неправомерно изразходване на средства от Кохезионния фонд на ЕС по времето, когато е бил финансов министър и премиер на страната.

Бабиш е олицетворение на начина, по който в Източна и Югоизточна Европа се прави политика. Парите са власт. Който има пари, иска власт. А който има власт, знае отлично, че за да я задържи, му трябват пари. Например за да си купи медии. След промените най-добре и най-бързо го разбраха пременилите се комунисти. Така по неведоми пътища те бързо натрупаха лично богатство с държавни и партийни пари. Новите богаташи бяха старите комунисти, които използваха тези пари, за да останат във властта като нови социалдемократи – както се случи например в Румъния и България.

С помощта на европейските пари

Появилите се след тях партии, определящи се като граждански и консервативни (например „Фидес“ на унгарския премиер Орбан), бързо научиха правилата на играта. Осигурявайки целенасочено на свои доверени хора държавни поръчки, щедро гарнирани с европейски субсидии, те си създадоха свои собствени олигарси.

Най-яркият пример в Унгария е известният като „национален газовик“ Лоринц Месарош. В близкото минало довереникът на Орбан е имал малка фирма за газифициране, а днес – подобно на Бабиш – е вторият най-богат човек в Унгария. И все пак има една съществена разлика между двамата: чешкият олигарх разполага с реална власт, а Месарош знае отлично, че дължи всичко на Орбан. Унгарският премиер не търпи никакви политически амбиции у своите протежета. Медийният магнат Лайош Шимичка го знае много добре. Той дълго време отговаряше за финансите на „Фидес“. Но след като се скара с Орбан, звездата му залезе набързо. Накратко: по тези европейски ширини не олигарсите определят политиката, а политиката определя олигарсите.

Пряко свързани с властта на олигарсите са кохезионните фондове на ЕС. Всъщност, тези пари са замислени от Брюксел като средство в борбата срещу изоставането на по-бедните страни-членки. С тяхна помощ те трябва да догонят в икономическото си развитие по-богатите държави от Общността. Оттук идва и терминът „кохезия“. Едновременно с това, този вид финансиране би трябвало да насърчава и демокрацията, пазарната икономика и правовата държавност. Поне така е на книга.

В страните от Югоизточна Европа обаче бързо установиха, че значителна част от тези средства, които често се харчат за инфраструктурни проекти, в крайна сметка отиват у големи западноевропейски компании, които притежават нужните ноухау, конкурентоспособност и капацитет да печелят съответните обществени поръчки. Тоест една част от това финансиране се връща обратно в Западна Европа.

Оказва се, че раждането на олигарсите в Централна и Източна Европа се дължи отчасти и на опитите въпросните европари да останат изцяло в страните, за които са предвидени. В Унгария, например, съвсем умишлено правителството си създаде политически лоялни, крупни бизнесмени, които печелят подозрително често големи държавни поръчки. Премиерът Орбан определя това като „неомеркантилизъм“ (фазата, в която в Европа се създаваха национални индустрии с помощта на протекционистки митнически бариери). Ако искате, наречете го и „патриотична корупция“.

Нека спрем дъжда от европейски пари!

Лично аз не вярвам, че в дългосрочен план умуването как да се задържат тези пари в източноевропейските страни ще доведе до създаването на конкурентоспособна икономика. ЕС пък изглежда вече е решил, че идеята за конвергенция в сферата на ценностите просто не функционира: в следващия бюджет ще бъдат подпомагани не най-бедните, а политически коректните – например по въпроса за приема на бежанци.

Нека спрем целия дъжд от европейски пари! Защото той прави Брюксел да изглежда по-важен, отколкото е всъщност. Освен това в много страни-членки въпросното финансиране изкривява икономическите и политическите процеси. Ние, източноевропейците, вече догонваме Запада – включително благодарение на европейските пари. Но е дошло времето да се откажем от този механизъм. И да развием предприемаческа култура, която ще цени иновациите и смелостта, а не жаждата за власт и политическата лоялност.

Текстът на Борис Калноки е публикуван в „Дойче веле“.

Получаваме източни заплати, а плащаме западни цени

Posted on: май 21st, 2018 by МИГ No Comments

Източноевропейците се чувстват експлоатирани. И наистина – никак не е лесно да се обяснят огромните разлики в заплащането на Изток и на Запад, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“. Ето до какви изводи стига швейцарското издание:

Вече близо три десетилетия известната чешка марка „Шкода“ е част от германския концерн „Фолксваген“. Но чехите могат само да си мечтаят за заплати като германските, коментира „Нойе Цюрхер Цайтунг“ и дава пример с 23-те хиляди служители на „Шкода“ в Млада Болеслав, които изкарват средно по 12 евро на час, докато колегите им от германските предприятия на „Фолксваген“ получават поне три пъти повече. В тази връзка изданието пояснява, че производителността на чешките заводи не е по-ниска от тази в Германия. Точно обратното: дори е по-висока заради по-дългото работно време в Чехия.

Защо плащат на източноевропейците по-малко пари?

Случаят „Шкода“ е показателен. И дава обяснение защо темата толкова силно занимава източноевропейските страни-членки на ЕС, посочва швейцарското издание и продължава: „Макар че страните от бившия Източен блок междувременно наваксаха в икономически план, там цари недоволство, а много от хората се чувстват експлоатирани от западните концерни. Първо, защото те изтеглят навън големи печалби, натрупани в страни като Чехия, Полша или Унгария. И второ, защото заплатите там са все още много по-ниски, отколкото на Запад. В Чехия това предизвиква особено силно недоволство – местните синдикални дейци говорят за „Желязна завеса“ по отношение на заплащането, а социалдемократите настояват да се сложи „край на евтиния труд“.

Дори либерални икономисти проявяват разбиране за това недоволство, пише по-нататък швейцарското издание. „Трудно е да се приеме фактът, че при една и съща производителност на труда някои получават само една трета от обичайното заплащане“, е цитиран да казва Ян Швейнар, един от водещите експерти по темата за икономическото развитие на страните в преход.

Разликите в заплащането на Изток и на Запад действително изправят икономистите пред загадка. Лесно може да се обясни защо един фризьор в Прага получава по-малко от колегите си във Франкфурт или в Цюрих – подобни услуги не се търгуват трансгранично и затова заплатите се ориентират по производителността на местната икономика. А тя все още значително изостава в сравнение с германската например. Но с този аргумент не може да се обясни по-ниското заплащане на работниците от „Шкода“, с чийто труд се произвежда чиста проба експортна стока. Какво е обяснението тогава?

Възможните причини

Изданието предлага няколко възможни причини: на първо място различната покупателна способност на населението, поради която с едно евро в Чехия могат да се купят повече стоки и услуги, отколкото в Германия. Но това е слаба утеха за източноевропейците, които също купуват произведени навън стоки – например германски автомобили, италианско вино или айфони. За всички тези неща те заплащат цените на световния пазар. Затова в региона често казват: „Получаваме източни заплати, а плащаме западни цени“.

Друга причина за по-ниското ниво на източноевропейските заплати може да се търси в обстоятелството, че дълги години след краха на социализма в тези страни имаше висока безработица. Така работодателите разполагаха с много налична работна ръка, което на свой ред ограничи повишаването на заплатите, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

По-нататък вестникът се пита дали в контекста на дебата за по-ниското заплащане на Изток действително може да се говори за експлоатация от страна на западните концерни. Според изданието, на този въпрос следва да се отговори отрицателно. „Нойе Цюрхер Цайтунг“ цитира в тази връзка изследвания, от които става ясно, че западните концерни в Източна Европа плащат значително по-високи заплати от местните фирми.

По-ниското ниво на източноевропейските заплати може да се обясни и с недостатъчното влияние на местните синдикални организации. Тъй като играят по-скоро второстепенна роля, те не са в състояние да се преборят за такава закрила на работните места и за такива повишения на заплатите, каквито има в Западна Европа.

Не на последно място роля играе и този факт: в повечето случаи същинската конкуренция на източноевропейските производители се намира не в Германия например, а в развиващи се страни като Китай или Индия. А това ограничава потенциала за покачване на заплатите в Централна и в Източна Европа, коментира в заключение „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Австрия иска ЕС да намали парите за Източна Европа

Posted on: февруари 6th, 2018 by МИГ No Comments

Австрийският канцлер Себастиан Курц поиска орязване на някои програми в ЕС, най-вече плащания за страни от Източна Европа. Курц, чиято страна ще поеме председателството на ЕС през юли след България, заявява тази позиция в интервю за в. „Дер Щандарт“. Австрия иска ЕС да проявява повече пестеливост по отношение на парите на данъкоплатците и да преразгледа различните си програми, за да прави икономии, тъй като средствата й ще намалеят след Брекзит, посочва австрийският канцлер. „Алтернативата е да се искат по-големи финансови вноски. Но това не е моят избор“, категоричен е австрийският канцлер.

В преговорите за бюджета след 2020 г. той възнамерява „твърдо да представлява“ лагера на нетните вносители заедно с холандския премиер Марк Рюте. „В момента се превеждат много пари на Източна Европа. Въпросът отчасти е дали парите са насочени към правилното място“, допълва Себастиан Курц. Запитан дали Полша и Унгария, които са сред нетните получатели на европейски фондове, трябва да очакват намаляване на плащанията, канцлерът признава, че по тази тема „има силно разминаване на гледната точка“ с унгарския премиер Виктор Орбан. Наскоро Курц прие във Виена своя унгарски колега и съсед, изразявайки близки виждания с него по множество въпроси, включително твърда миграционна политика на контрол по външните граници на ЕС. „Нашата голяма цел е Австрия да гради мостове в това отношение между вишеградските държави и страните от Западна Европа“, каза тогава 31-годишният консерватор.

Сред другите европейски програми, които трябва да бъдат преразгледани, канцлерът посочва „стотиците милиони“ евро, предвидени от ЕС за сближаване с Турция. Според Европейската комисия излизането на Великобритания, която е нетен вносител в бюджета на ЕС, ще предизвика финансова дупка от 12-13 милиарда евро годишно.

Евродепутатка предлага цели села с бежанци да се настаняват в Източна Европа

Posted on: юни 20th, 2017 by МИГ No Comments

Лидерката на фракцията на Зелените в Европарламента призова мигрантите да се настаняват на големи групи в страни от Източна Европа, за да се улесни интеграцията им. В интервю за вестник „Нойе оснабрюкер цайтунг“ германската евродепутатка Ска Келер предложи да изпрати „цяло сирийско село“ – например в Латвия.

„Идеята със сирийското село е възможност, която може да бъде използвана. Например в ситуации, при които бежанците не искат да отидат в страна, където няма други търсещи убежище“, коментира германският политик.

Доказано е, че мигрантите се насочват към страните, в които вече има техни сънародници. Това улеснява приобщаването и интеграцията им, обясни Келер.

Опцията трябва да бъде обсъдена въпреки съпротивата на страните от Източна Европа, и ако е необходимо – тези държави дори трябва да бъдат принудени да приемат идеята. „Отказът от прием на бежанци нарушава правото на ЕС“, припомни фракционната лидерка на „Зелените“.

Неотдавна Европейската комисия предприе съдебно производство срещу Чешката република, Унгария и Полша заради решението на правителствата им да не приемат бежанци по квотната система за разпределяне, която Брюксел наложи през септември 2015 г.

Преди дни еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос заяви, че страните членки задължително трябва да прилагат решенията на ЕС за бежанците и ако това не се случи, ще ЕК ще започне процедури за налагане на санкции.

Скандал в Евросъюза! Доставят на Запада храни първо качество, а на нас ни пробутват боклуците!

Posted on: март 7th, 2017 by МИГ No Comments

Грандиозен хранителен скандал назрява в Евросъюза. Продукти с една марка и един производител, предлагани в Източна и Западна Европа се различават. Немците получават масло от сметана, а чехите – от палмово масло.

Властите в няколко държави от Източна Европа са установили, че в магазините предлаганите продукти са с много по-ниско качество, опаковките с месо са по-малко, предлагат се повече вместо животински мазнини растителни, при това с едни и същи опаковки и от една и съща марка, както при западните. Като че ли всичко би трябвало да си има своята логика – в по-бедните страни съставките са с по-лошо качество. Но все пак става въпрос за Единна Европа – едни и същи стандарти и уж един и същ народ. Оказва се, че не е така.

Народите са различни. Именно заради това поляците, унгарците, словаците и чехите се обиждат. Именно заради това земеделският министър на Чехия Мариян Юречка заяви, че на жителите на Източна Европа им е омръзнало да бъдат „европейската кофа за боклук“. „Направихме експеримент и купихме еднакви продукти на едни и същи марки в Словакия и в Австрия. Става въпрос за 22 марки“, разкрива генералният директор на Държавното ветеринарно и продоволствено управление на Словакия Йозеф Биреш и разказва, че резултатите, до които достигат, са наистина потресаващи. Лабораторните тестове показват, че съставът се различава почти във всеки втори продукт, използван за сравнението.

С различно качество е дори газираната вода в Словакия и Австрия. На единият пазар отива вода със смес от глюкоза и фруктоза, а на другия – с добавка от по-скъпо струващата захар. Подобни проблеми установили поляците и унгарците. Има и още: например рибните пръчици, купени в Чехия, съдържат 58% риба, а немските от същата фирма – 65%. Или йогуртът на световно известна фирма внася в Чехия продукта си с по-малко млечен белтък.

В маргарина, който се продава в Германия, се съдържат 70% мазнини, в чешкия – 60%. Как е възможно това? Едно и също европейско семейство, общ пазар, общи задължения, дори и неприятните и икономически вредни като санкции. Нима се касае за продуктов „расизъм“?

Ето какво казва по този въпрос директорът на една от най-големите вериги в британската палата на лордовете, който е брутален в откровеността си: „Досега винаги сме доставяли продуктите с второ качество в източноевропейските страни. Там, където пазарът не е толкова развит и цените се налагат по-трудно. Продуктите от първо качество доставяме във Великобритания, а второ – във Източна Европа.“ Това признание е направено още през 2013 г., но цитати от него и до днес се разпространяват в социалните мрежи. Колко далече е стигнала тази продоволствена дискриминация е трудно да се каже. Но по всяка вероятност тук става въпрос не само за хранителните продукти. Например прах за пране от една и съща немска марка в Германия и Полша е с разлика от небето до земята. Нищо лично – просто бизнес и щом им се позволява, ще продължават да го правят.