Posts Tagged ‘красен станчев’

Имуществото на БЕХ ще отиде залог само за проекта „Турски поток“, който е безсмислен

Posted on: декември 20th, 2018 by МИГ 1 Comment

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Все още неосмислили съобщените от министър Теменужка Петкова информации, първо, че „Булгартрансгаз“ е на финала за създаване на борса за търговия с природен газ, и второ, че ще строи 485 километра нови тръби и компресорни станции за „Турски поток“, или както го обясни министър Петкова, изграждането на трасето за газов хъб „Балкан“, та все още не проумели тези новини, дойде трета от Брюксел, че ЕК глобява БЕХ с дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ със 77 милиона евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура у нас в нарушение на антитръстовите правила на ЕС. Как се свързват или взаимно изключват тези новини, поканих за анализ Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Добър вечер, г-н Станчев.
Красен Станчев: Добър вечер. Краткият отговор е, че това, което стана известно като решение на ЕК, е бъдещето на всички останали проекти в тази област.
Водещ: Тоест няма бъдеще?
Красен Станчев: Нещата стават по-сложни. Това, което днес става ясно, е, че българската Комисия за защита на конкуренцията от нейното създаване от март 1991 г. досега не е спазила елементарни правила за контрол върху пазара поради простата причина, че става дума за държавни дружества. Що се отнася до „Южен поток“, както и да се нарича по-нататък, дали ще бъде „Турски поток“, дали ще бъде газов хъб „Балкан“ и т.н., той има същата функция, каквато имаше процедурата по даване на права на „Газпром“ за строителство на тази тръба, която новият „Южен поток“ иска да използва от периода до 2014 г. Тоест онова, което се случва, е да не се използва съществуваща инфраструктура, която е от Турция към Европа и минава през Южна България, а от Турция да се построи нова тръба до Варна и да се използва северната тръба, която беше замислена и като „Южен поток“ от „Газпром“. Което означава, че количествата, които ще бъдат договорени с „Газпром“, независимо от това дали ще бъдат доставени или не, ще запушат тази северна тръба и съответно няма да може да бъде използвана тази северна тръба от доставчици, от хора и компании, които добиват газ в Румъния, в румънския шелф или в българската акватория на Черно море. Което означава, че всъщност добивът и доставката на газ от тези алтернативи на „Газпром“ се оскъпява, така че да не може да бъде използвана. Което ще доведе до ново дело за злоупотреба с господстващо положение. Но това не е всичко. Онова, което се случва още, е, че „Булгартрансгаз“ обявява търг за доставки на строителни и разни други такива услуги, без да е тестван пазарно самият модел на този проект. Според мен обективно той не може да излезе печеливш, но така или иначе основният проблем е друг. И той е, че активите на „Булгартрансгаз“ са някъде около 300 милиона лева, а те ще трябва да платят услуги, които са между 2,5 и 3 млрд. Което означава, че вероятно някой друг ще финансира: или бюджетът, или инвеститорът, респективно доставчика „Газпром“ ще инвестира това нещо. Това означава, че „Булгартрансгаз“ и БЕХ в крайна сметка ще фалират. А тяхното имущество, имуществото на БЕХ е някъде около 4 млрд. лева, като сложите и бъдещи плащания по „Марица изток“ 2, ТЕЦ-а, вероятно разполагаемите активи на БЕХ са някъде около 3 млрд. лева. Тоест всичките тези пари отиват като залог само за един проект, който е безсмислен и вероятно е оспорим от гледна точка на европейското законодателство, както в понеделник става ясно.
Водещ: Парите още ги няма, интересът към проекта е неясен. На какво се дължи тази предколедна газова еуфория?
Красен Станчев: Ами трябва да се вземе решение да се пусне търгът от „Булгартрансгаз“, което трябва да стане до 21-и декември, както в понеделник също разбрахме от едно интервю на госпожа Петкова. Що се отнася до старите неща или до това, с което вие започнахте, газова борса и т.н., тези неща са по-скоро, не знам и аз как да го нарека, те са по-скоро за заблуда на общественото мнение. Защото възможно е да имате търговия с газ тогава, когато имате природен газ. Тъй като до момента всички български проучвания са или блокирани, или отложени, всички алтернативи са или блокирани или отложени, то такава борса просто пожизнено не може да се случи дори само поради това обстоятелство. Но има и други важни обстоятелства. Може да нямате природни ресурси, примерно тогава, когато се формира борсата за стоки в Лондон, никой няма идея, че Обединеното кралство ще има природен газ, това започва да се развива чак 70-те-80-те години, а дотогава това е основната борса на нефт и природен газ. Защо е така? Защото имате управление на закона, защото имате достатъчно концентрация на финансови институции, които могат да финансират всички сделки, и защото имате платформа, която прозрачно търгува всичките тези договори. В България това нещо пожизнено не може да възникне в обозримо бъдеще.
Водещ: Г-н Станчев, защо държавна дъщерна компания ще се занимава с газова борса?
Красен Станчев: Същата е историята със стоковите борси в Амстердам и Ротердам, само че в един малко по-ранен период. Същата е историята, да речем, с Истанбулската стокова борса, същата е историята с всички останали стокови борси. Вие трябва да имате, първо, управление на закона, а второ, прозрачна търговия и трето, контрол върху тази прозрачна търговия от независими източници и едва тогава идва възможността физически да разполагате с някакъв ресурс, независимо дали е злато, сребро, платина, петрол или природен газ.
Водещ: Попитах ви защо държавна дъщерна компания ще прави газова борса, както в случая обявяват за „Булгартрансгаз“.
Красен Станчев: Не мога да кажа.
Водещ: Това го съобщи министър Петкова.
Красен Станчев: Не, не, аз не мога да кажа какъв е аргументът в името на всичко това, защото аргументът срещу това е, че в крайна сметка всичките стокови и фондови борси възникват по естествен начин, тоест от договори между свободно плаващи доставчици и купувачи.
Водещ: Ние какъв газ ще продаваме? Нямаме наш, виртуален ли ще търгуваме? Откъде ще дойде?
Красен Станчев: Възможно е да се търгува и виртуален, но този виртуален също трябва да бъде доставен като право на продажба на определени лица, които трябва да имат известна биография в тези сделки. Примерно, в България аз знам трима души, които са се занимавали с такова нещо, и то доста опосредствено, не са работили директно на такава борса. Тогава, когато нямате, така да се каже, човешки капитал, който може да задвижи такова нещо, това е съвсем илюзорно. Тоест има поне 4-5 аргумента, като се почне от управлението на хора и се стигне до липсата на хора и традиция в това отношение, а борсата е институция, която създава доверие. Тогава, когато нямате нито един от тези фактори, то тогава доверието не може да възникне. Не знам дали знаете, но девизът на Лондонската борса е: „Думата ми е мое задължение“. Сделките на борсата се сключват, примерно на фондовите, но и на стоковите борси даже по-бързо, те се сключват за период от около 30 секунди, не повече и това между другото се регулира понякога от закон. Да речем, на Нюйоркската борса сделките не трябва да се сключват по-бързо от 32 секунди. Онова, което е важно, е, че вие може да вземете бързо решение тогава, когато сте сигурен, че онова, за което сте се договорили, ще се осъществи. Тоест някой ще ви плати или ако не плати, вие ще може да му вземете онова, което е обещал, че ще плати. Това е страшно важно. Тоест без управление на закона не може да имате борса никъде по света.
Водещ: Тази седмица министър Петкова съобщи, че предстои да бъде подписан меморандум за сътрудничество с Централния европейски газов хъб, компанията, която оперира на борсите за природен газ в Австрия и Чехия. Въпросният газов разпределителен център не получава ли и не разпределя ли газ само от Русия? Тоест следователно и ние ще приемем неговото ноу-хау за руски газ.
Красен Станчев: И да, и не. В смисъл, дотолкова, доколкото газовата инфраструктура на Централна Европа е свързана, и това е така от 1995 г., тоест не е от оня ден и е свързана със западноевропейската. Между другото това се отнася и за електроразпределението, далекопроводи, подстанции и т.н. в търговията с електричество, това е възможно да се очаква, че тези институции, които там са създадени, са по-готови да търгуват с всякакъв вид енерия, в смисъл на произход, включително и природен газ. Докато това не е така за България. И друго, ако има такъв меморандум за сътрудничество, той ще бъде меморандум за сътрудничество и той ще казва две неща: когато ни дадете нещо, ние ще го продадем.
Водещ: Каква разликата между борса и хъб? Тоест борсата, за която говори министър Петкова, от хъба „Балкан“, за който говори премиерът?
Красен Станчев: Разликата е като между тенджера и ядене. Вие може да имате тенджера да сготвите нещо, но тогава, когато няма какво да готвите и не знаете дали има готвач, то тогава тенджерата няма да служи. Още повече пък ако нямате какво да сложите. Може да искате да направите супа, но пак трябва да сложите нещо в тенджерата.
Водещ: Освен с газ от „Турски поток“, хипотетично ако приемем, че тръбата въпреки всичко мине през България, с кого друг би могъл да търгува хъбът във Варна? Откъде да дойде друг газ там, след като руската газ по трасето ще го запуши?
Красен Станчев: По принцип е възможно да дойде природен газ от различни посоки. Въпросът е, ако въпросният хъб е във Варна, по какъв начин стига съответният природен газ до Варна? Има няколко пътя. Единият да се направи тръба под Черно море, другият е румънски и български доставчици, съответно производители на природен газ или добиващи природен газ да закарат природен газ до Варна, и третият е с кораби да се минава през Босфора, съответно канала покрай Босфора, който все пак ще бъде изграден в обозримо бъдеще, и да се кара до Черно море, което това последното, вероятно, а и първото, тоест тръбата под Черно море, оскъпява много целия процес на доставка. Тоест на точка А на доставката, тоест въпросния хъб, всичко това ще бъде доста скъпо. Защото това е нов проект, не се използва съществуващата инфраструктура, която е Трансбалканският газопровод, и затова, защото не се използва съществуваща инфраструктура, се увеличава цената. Защото тогава, когато се използва нещо, което е вече налично, то тогава добавката в разходите е пределно ниска. Тоест нямате строителни разходи. И друго нещо е много важно. В цялата тази опера с големите проекти, независимо дали става дума за „Южен поток“, или „Турски поток“, както сега се нарича, или става дума за АЕЦ „Белене“ и т.н., това създава обща несигурност на финансовата среда в България и това не е добре за икономиката и за хората.
Водещ: За съжаление, очевидно операта не е за три гроша. Колко ще струва изграждането на бъдещото трасе на „Турски поток“ през България и какви ще са печалбите от него за страната? Питам за линейната тръба и за компресорните станции.
Красен Станчев: По-скоро има разходи, отколкото печалби в обозримо бъдеще. И тези разходи са добре преценени. Тоест когато нямате пазарна проверка, тоест не сте обявили: ако в някакъв момент в обозримо бъдеще има един-какъв си продукт, който аз ще ви го продам по еди-как си, вие на каква цена бихте го купили? Това става дума в дадения случай за природен газ. Вие тогава не знаете и не може да сметнете, какви биха били печалбите. Това, което вие със сигурност може да сметнете обаче в момента и смятам, че тази сметка на „Булгартрансгаз“ е относително точна, са разходите. И те са между 2,5 и 3 млрд. лева.
Водещ: Които „Булгартрансгаз“ ги няма.
Красен Станчев: Ами, вижте, ако ви искам пари назаем и ви искам, да речем, 100 лева, а вие знаете, че имам 10 лева доход и сте отговорен към собствения си портфейл, ако може така да се каже, вие тогава нямате да ми дадете 100 лева, след като знаете, че аз имам 10 лева годишен доход и не мога да ви ги върна в обозримо бъдеще.
Водещ: Тоест и елементът романтика тука няма да проиграе?
Красен Станчев: В общи линии сиренето е с пари, даже между приятели.
Водещ: Е, да, то е безплатно в капана за мишки. Това е ясно, това го знаем. И нашият капан за мишки в случая е загубата на газопреносната система плюс двете енергийни дружества, така ли? БЕХ и „Булгартрансгаз“.
Красен Станчев: И НЕК. И водните централи.
Водещ: Нещо не ни излиза сметката.
Красен Станчев: Те са в активите, те са в активите на БЕХ.
Водещ: На този етап така завършваме разговора. Ще следим да видим, какво ще предприеме правителството в тази изключително, на мен поне ми изглежда, нелогична и объркана ситуация.
Красен Станчев: Ами аз не бих искал да съм лош пророк, дано всичко това не се случи.

16 млрд. лева за дължимо ДДС е сумата, която се търси, а реално невнесената е 6 млрд.

Posted on: март 23rd, 2018 by МИГ No Comments

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Над 16 млрд. лева е дължимият към държавата ДДС от 2000-та година досега. Сумата е стряскаща, тези 16 млрд. са безвъзвратно загубени за българите. От НАП потвърдиха информацията, но отклониха поканата за участие. Каква е структурата на тези задължения, как са се натрупали през годините, какви тенденции очертават? Следва анализът на Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Красен Станчев: Първо, не съм съгласен, че са „безвъзвратно загубени“. Те са безвъзвратно загубени не за гражданите на България, а за правителството на България. Защото тези пари, които не са платени на правителството, са останали у гражданите на България, които и да са те.
Второ, не съм съгласен, че става дума за 16 млрд. От информацията от НАП е ясно, че това са търсени вземания от различни институции. Тоест вие имате, такава е природата на данъка, вие имате примерно фалит на „Кремиковци“. Затова защото „Кремиковци“ фалира, съответно БДЖ, „Булгаргаз“, НЕК, три пристанища – две дунавски и бургаското пристанище, те също не могат да си изплатят задълженията. Масата на несъстоятелността на „Кремиковци“, т.е. залогът по всички кредити, е продадена за 160 милиона, които са платени от новия собственик. Но всички останали вземания, които са някъде около 2 млрд., в крайна сметка са загубени за доставчиците, кредиторите и работниците на предприятието (те също са кредитори). Държавният бюджет също регистрира по-малко приходи от планираното (и не само по линия на ДДС).
Онова, което е ясно и интересно, е по-малката сума, която е малко под 6 млрд. лева на година. Те са загубени, това са установените несъбрани задължения. При другите 16 млрд., където са и тези 6, ние имаме няколко сметки една върху друга. Това са всичките, примерно, ако се върнем към „Кремиковци“, имате пет заявления, които са постъпили към съда по несъстоятелността на „Кремиковци“, и по този начин се получават тези големи цифри.
Ако разделите 6-те млрд на 17 години, ще получите 340 милиона загуба на бюджета за година. Това е реално установената загуба, както се разбира от съобщението на НАП.
340 милиона са сума доста по-малка от „загубите“ по обществени поръчки. „Загубите“ по обществени поръчки са средно около 500 милиона и това не са точно откраднати пари, а такива, които са неразумно или неточности в отчетите похарчени пари.
И тази сума много добре се проследява в изследванията на колегата Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Тя за периода от 1998 до 2015 г. водеше годишен доклад за успехите и провалите на българското правителство, както те са установени в проверки на Сметната палата. Но неправилно разпределените за обществените поръчки средствата също не са загубени.
Защото, примерно, ако изпълнявате поръчка да кажем, за стадион в Долно Нанагорнище, където живеят 15 човека на моя възраст, няма как да използваме този стадион. Но така или иначе парите за построяването на стадиона – 3 милиона например – са похарчени. Тоест ние имаме нещо, което остава отново у населението, при т.нар. държавни и общински поръчки.
И последното, което ми прави впечатление, и то ми се струва много важно, голяма част от тези 6 млрд., т.е. почти 1,5 млрд. са за периода отпреди 2010 г., т.е. тука попадат няколко големи фалита. Единият вече го споменах, това е „Кремиковци“, другият са свързаните с „Кремиковци“ фалити, т.е. примерно на Бургаското пристанище, един друг голям фалит – на БГА „Балкан“. И тук попада и фалит на Оловно-цинковият комбинат в Кърджали.
Тези фалити са до голяма степен са вследствие на правителствена политика при участие на правителството като съсобственик в тези предприятия или неразумна приватизация.
И другото нещо, което ми прави впечатление, е, че относително голям е процентът на загубите, почти 1,1 млрд. през 2011 г., което означава, че това са парите, неизплатени от правителството към изпълнители на държавни поръчки, които бяха някъде около 2 млрд.
И те бяха забавени, отложени през 2009 г. И последното нещо, което ми прави впечатление, е, че от 2015 г. досега загубите намаляват повече от два пъти. През 2015 те са 654 милиона и половина почти, и през 2017-а – 271 милиона, което е доста малък процент от БВП.
Водещ: А защо не са потърсени тези пари или поне част от тях?
Красен Станчев: Напротив, те се търсят.
Водещ: Те се търсят, но не се намират.
Красен Станчев: Методиката, по която работи НАП, не оставя такава възможност да не се потърси заявена загуба. Но онова, което не се потърси, има два източника. Единият е заявка на трети институции. Тоест някой не си е платил данъците или някой не се е издължил някому и затова има жалба в съда, която търси несъстоятелността на този, който е фалирал. И второто е, че някъде по веригата някой е фалирал и всички останали не могат да се издължат примерно на НАП, съответно правят съответните заяви до НАП, така и иначе, ние не можем да се издължим, защото еди-кой си не се е издължил. И съответно НАП започва проверка. В тези средства, които се губят на година, примерно, в 2012 г. те са 740 милиона, вероятно имаме точно такива, ехо от предишни събития, от фалит на предприятия през 2009 и 2010 г. Другото, което е важно да се каже за тази динамика, е, че през 2012 г. загубите по линия на ДДС, така както са отчетени и са фиксирани като точна сума от НАП, са някъде 0,8-0,9 % от БВП. Докато през 2017 г. те са 0,27 % от БВП. Тоест те са намалели някъде около три пъти. Нещата се подобряват, ако това може да се каже.
Водещ: Ако това е оптимистичната нотка в нашия разговор.
Красен Станчев: Това излиза от тълкуването на числата.
Водещ: А може ли да се разбере какъв е процентът от дължимото ДДС на т.нар. фирми, които източват данък добавена стойност?
Красен Станчев: Природата на данъка е такава, че, пак ако се върнем към първото нещо, с което не бях съгласен, природата на данъка е такава, че той се плаща от серия фирми, които една на друга са доставчик, изпълнител, подизпълнител и най-накрая някой продава някакъв краен продукт, услуга или стока на някой краен потребител. Всъщност данъкът, ДДС е облагане на удоволствието, ако може така да се изразя, облагане на кефа от потреблението.
Водещ: А кой плаща за това удоволствие?
Красен Станчев: Кой плаща? Ами този, който го купува последен плаща данъка.
Водещ: Тоест пак гражданите.
Красен Станчев: Да. И тогава, когато в края на веригата вие имате усещане за несправедливост на своя данък, е възможно от фирмите да потърсят начин да разпределят, така да се каже, тежестта му в несъществуващи фирми. Какъв би трябвало да бъде процентът, ми е много трудно да кажа, но вероятно е някъде между една пета и една четвърт от несъбрания данък. Другото нещо, което е важно, е, че имаме загуби, които са по-съществени от да речем фиктивен износ, фиктивни декларации за износ и т.н., които няма начин да не стават със съучастието на данъчни служители. Така че структурата на НАП, начинът на проследяване на риска от не плащане на данъци би трябвало да позволява проследяване и на това. Но това е вече много трудно, защото става дума за свидетели, тоест двете страни по сделката са свидетели по нея, но нито едната от тях няма интерес да се разкрие информацията. Затова ако се прегледат исторически кои са най-големите уловени данъчни измами, а най-големите данъчни измами би трябвало да се категоризират според мен над 20 милиона лева, те всичките са с участие на данъчни служители. И тези данъчни служители, когато са разкрити, са наказани. Другото нещо, което става ясно от писмото на шефа на НАП, тя директно казва, че за голяма част те са относително малко от установените, значи 5,7 млрд. -5,8, хайде така да го кажем, да го закръглим, някъде около 400 милиона са онези, където нямат никакви активи, които могат да бъдат конфискувани за удовлетворяване на интереса на кредиторите, в това число и на данъчната служба като вид кредитор. Тоест процентът е относително малък. Ние имаме 400 милиона срещу 5,7 млрд. Тоест имаме, грубо казано, някъде около една чениринайсета част от цялата сума. Но аз предполагам, че тази сума е по-голяма. Тя би трябвало, предполагам, да е приблизително 20%.
Водещ: Да се тревожим или не чак толкова от това, че фирми длъжници са прехвърлени на социално слаби. Било то от български, ромски произход, все едно, чужденци, кипърци, т.н.?
Красен Станчев: Значи, винаги може и по-добре от предоставената информация, но е видно, че положението се подобрява. Тоест загубите по линия на ДДС намаляват, и то драстично. Както ви казах, от 2012 до 2017, тоест за пет-шест години намаляват три пъти. И това са установените загуби. Не онези, които се смятат по няколко пъти като искания на различни страни по сделките и съответно на последната институция, която решава споровете, примерно съда.
Водещ: Загубите намаляват, ама 16 млрд. са 16 млрд.
Красен Станчев: 16 млрд. е измислена цифра. В смисъл това е цифрата, която се търси, а не е тази, която реално не е внесена, реално не внесената е 6 млрд. Или 340 милион на година, или със 160 милиона по-малко от сумата, която се харчи безразборно по линия на обществени поръчки.
Водещ: Тоест имаме два канала на източване – единият кандидат е ДДС, а другият – обществените поръчки, така ли?
Красен Станчев: Сигурно има повече. Но аз не бих казал, че това е източване…
Водещ: Да, и митническите складове. Как забравих и митническите складове!
Красен Станчев: Да, но не бих казал, че това е източване. Все пак пари по някакъв начин остават в икономиката.
Водещ: Да, но остават в определен кръг хора, нали така?
Красен Станчев: Това е особеното разходите на държавния бюджет. Това, че отиват в държавния бюджет, не означава, че след това се разпределят до всички поравно. Това също трябва да се знае. То е като яденето на боровинки. Ако сте по-близо до планината, ядете (или берете и продавате) повече -боровинките са държавна собственост. Този, който е по-мил на правителството, взима повече отколкото е дал.
Водещ: Какво да кажем тези, дето не сме близо до боровинките!
Красен Станчев: Не. Това е шега, разбира се.
Водещ: Шега, но е истина.
Красен Станчев: Но наистина има основание за тревога, за претенции, за по-ефективна работа на данъчните. Но българските данъчни власти са едни от най-ефективните в ЕС и това се доказва от международните измерения на ефективността на данъчните, не от моите виждания по въпроса. Винаги може да се иска по-добро представяне, но трябва да се знае и, че в крайна сметка трагедията е по-малка, отколкото да речем злоупотребите или хайде, неправилното разпределение на обществени поръчки.
Водещ: Защо смятате, че е по-малка?
Красен Станчев: Защото сумата е по-малка. Нали? Ако там имаме средно по 500 милиона, като там динамиката е много подобна, между другото. Имате много силно неправилно разпределение на обществени поръчки по време на Тройната коалиция, малко след това и след 2013-2014 г. имаме отново увеличение, след 2015 г. вероятно намаляват, но имаше една промяна в Закона за Сметната палата, заради която е почти невъзможно проследяването на онова, което става след това. Така че е много трудно да се направи сравнение по двете линии – да речем не внесени или загуба на ДДС и нерационално, неразумно разпределение на средства по обществени поръчки.
Водещ: От тази справка на НАП ми прави впечатление, че вътре не се включва това ДДС, което пък изобщо не е декларирано?
Красен Станчев: То по някакъв начин не е декларирано, защото има законово основание затова.
Водещ: Ако е скрито?
Красен Станчев: Тогава, когато е скрито и има белези за скриване, т.е. ДДС-то се дължи от фирма от „Долно нанагорнище“ от човек на 80 г., едноличен търговец, по системата на НАП това би трябвало да свети като поне жълта или червена лампа и да се направи проверка. Така че тези неща, предполагам че са включени. Т.е., ако аз бих правил системата на оценка на риска от не плащане на данъци, аз бих включил някои такива критерии. В смисъл човек от „Долно нанагорнище“ без доходи, безработен и т.н., да дължи 20 милиона ДДС или дори 10 хиляди ДДС, тогава светва лампичката за проверка.
Водещ: Изпреварвате по някакъв начин въпроса ми, но ще ви го задам – какви мерки трябва д се предприемат? Какво диктува ситуацията?
Красен Станчев: В общи линии самото искане на „Боец“, предполагам, е било вече основание за проверка на методологията на оценка на риска и на търсене на начин на справяне с тази ситуация. Но пак казвам, това е доста трудно, защото става дума за икономика с нарастващи обеми. Примерно, преди 3 г. икономиката беше 80 милиарда лева, сега е 100 милиарда лева. За тези 3 г. не внасянето на ДДС като сума е намаляло два пъти съответно и рискът донякъде намалява два пъти. Следващото нещо, което е почти невъзможно за проверки, независимо в каква ситуация живеете, дали Швейцария или България, или Германия, или Дания, или ще бъде някъде другаде, е обстоятелството, че двете страни по сделката имат интерес да не разкриват информация тогава, когато участват данъчни. А основното, на което трябва да се обърне внимание, е мотивацията и възможното участие на служители на НАП в относително големи измами. Т.е. аз смятам, че и по сегашната методика на НАП няма такъв критерий. По-големите измами се разследват първи, по-малките се разследват по-нататък. Защото по-големите са свързани и с вътрешните проблеми.
Водещ: Възможно ли е в Министерството на финансите да не разполагат с тази информация, както са отговорили?
Красен Станчев: Да. Това не е работа на Министерството на финансите. И аз да бях министър на финансите, аз бих поставил шефката на НАП да се занимава с тези неща, защото аз имам прекалено много грижи на главата.

Увеличаването на минималната пенсия на 200 лева ще взриви цялата пенсионна система

Posted on: април 14th, 2017 by МИГ No Comments

Икономистът Красен Станчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Очаква се днес преговорните екипи на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ да завършват своята управленска програма, а след това да се пристъпи до реденето на кабинета и подписването на коалиционно споразумение. До момента е постигнат консенсус по секторите: „сигурност“, „енергетика“, „спорт“, „туризъм“. Предвижда се още тази година минималната пенсия да стане 200 лева, като от 1 юли тя ще нарасне на 180 лева, а от 1 октомври – на 200. Реалистично ли е това? Може ли да създаде някакви дисбаланси в системата и ще се наложи ли актуализация на бюджета за тази година? Очакваме анализа сега на икономиста Красен Станчев. Реалистичен вариант ли е 200 лева минимална пенсия, каквато обсъждат сега политиците?
Красен Станчев: Реалистичен – зависи за колко време. В момента в бюджета има резерви и това може да стане с прехвърляне на средства от централния бюджет към бюджета на НОИ, а в бюджета на НОИ вероятно също има средства, тъй като има увеличение на вноските. Това увеличение е някъде около 200 млн. лева. За цялото упражнение вероятно ще трябват между 300 и 400 млн. лева с тези две стъпки, които вие описахте. Това обаче не означава, че догодина ще има такъв резерв в бюджета, пък и има много други странични ефекти. Първият ефект е, че се нарушава доверието в пенсионната система. Онези, които трябва да внасят и са млади още, и трябва да плащат в държавното осигуряване своите вноски, те няма да имат стимул, тъй като в крайна сметка ще бъде ясно, че има вътрешна несправедливост. Тези, които най-малко са внасяли, най-малко са работили, получават изведнъж някакви облаги. Ако се вдигнат обаче на всички с подобна стъпка пенсиите, то тогава дефицитът отива между 4 и 7 млрд. лева, което икономиката не може да го издържи. Второто нещо, което е много важно, е, че за догодина ще трябва да се намерят допълнителни средства, тъй като допълнителните приходи в НОИ от около 200 млн. лева са изчислени от самото министерство, догодина ще бъде изядено от увеличението на минималните пенсии тази година. Съответно, догодина ще трябва или отново да се вдигат вноските, или ще трябва да се избира откъде да се реже – дали да се реже от образование, от армия, от полиция, от висше образование, от всякакви дейности, свързани да речем с капиталност, строителство на инфраструктури и прочие.
Водещ: Да ви разбирам, че може би няма да се наложи актуализация на бюджета за тази година, но задължително това ще се случи по-натам.
Красен Станчев: Ако има прехвърляне от централния бюджет, то тогава ще трябва да се наложи. Ще трябва да се направи актуализация на бюджета, но е вероятно да няма такава необходимост.
Водещ: Казахте, че се нарушава чувството на справедливост на хората с различен трудов стаж, с различни вноски. Какъв би бил обаче по-дългосрочният ефект върху цялостния пенсионен модел и системата у нас? Как може да се компенсира този дисбаланс?
Красен Станчев: Тази политика ще го взриви. Просто не може да бъде същият. Тези сметки с дефицити са направени от Лъчезар Богданов. Колегата Георги Ангелов също направи подобни сметки.
Проблемът е в това, че тези сметки са направени при положение, че хората продължават да плащат. Това, което се случва с една такава промяна е, че се убиват стимулите, и онези, които трябва да плащат, няма да имат интерес да плащат, защото знаят, че системата ще фалира.
Водещ: Но пък не сме готови да се вдигнат всички пенсии с подобен процент?
Красен Станчев: Не може да се вдигнат, няма как. Има една поговорка: „От пръдня вода не става“. Просто не се получава от нищо да стане нещо. Един доход преди да се разпределя трябва да бъде произведен. Дори и Апостол Павел съветва да дадеш втората риза на ближния. Той не задължава, а той дава съвет. Апостол Павел знае много добре, защото е търговец между другото, че втората риза преди да бъде подарена на някой трябва да бъде произведена, т.е. хората трябва да имат стимул да работят, съответно да плащат данъци и тогава да се правят преразпределения.
Водещ: Добрите пенсии, добрите доходи при всички положения зависят от добра и развиваща се икономика.
Красен Станчев: Какво означава „добри пенсии“? Какво означава? Не може добра пенсия да има от нищо. След като в периода от 1987 до 1998 година всички пенсионни спестявания са унищожавани, след това има период на възстановяване. Както изчисли и колегата Георги Ганев преди около година, този период на възстановяване на добрите пенсии от преди 1989 година, ако смятаме, че те са добри, се случва някъде между 2012-2013 година. В общи линии пенсиите в момента са такива, каквито са били по времето на комунизма. За да станат по-добри, ще трябва да минат още 10 години, и трябва да се промени целият модел, защото в момента държавното пенсионно осигуряване винаги излиза на дефицит. Разходите на бюджета за пенсии, за покриване на дефицитите на НОИ от 1998 година са нараснали до момента неимоверно. Те в момента са 12 млрд. лева, а 1998 година са 2.2 млрд. лева. Имате повече от 5 пъти увеличаване на разходите на бюджета за покриване на пенсии. Това, че вие ще дадете на една относително малка група по-голяма пенсия, която няма да бъде чак толкова съществена, и тогава, когато се дава на калпак, не се отчитат онези, които наистина се нуждаят от някаква подкрепа за своите старини, защото в края на краищата в България, както и в повечето страни на Балканите, ние имаме привилегията да сме собственици на това, което притежаваме. Всички имаме апартаменти, всички имаме земя, всички имаме къщи и т.н. Онези, които действително нямат, не са цел на цялата тази ситуация с обсъждането на вдигането на пенсиите.
Водещ: За да имаме доходи и развиваща се икономика обаче какви мерки са необходими, които ще гарантират такъв растеж?
Красен Станчев: Някъде от порядъка на около 300 млн. лева са годишни невъзвръщаеми разходи. Това са пари, които са загубени в икономиката, особено в бюджета поради лоши политики, поради лоши държавни поръчки, поради безсмислени начинания, безсмислени проекти и т.н. Това е един от резервите. Другият резерв в общи линии правителството да не пречи на икономиката да работи. Тогава, когато вие правите подобни политики, в крайна сметка се получава, както имаме в биографията на предполагаемия бъдещ финансов министър, няколко опита за изземвания на частни спестявания. Винаги се налага отнякъде да се търсят други пари. Тогава, когато започнат да се вдигат пенсиите по този начин, в крайна сметка или ще трябва да се променят данъците, или ще трябва да се вземат нови договори. Тези неща просто не трябва да се правят, за да може да бъде икономиката стабилна, да расте, да има някаква предвидимост и хората да инвестират.
Водещ: Г-н Станчев, в някои медии се появи информация, все още не е официално потвърдено, че ГЕРБ и Патриотите са договорили минималната работна заплата да бъде вдигната от сегашните 460 лева на 650 лева до края на мандата. Реалистично ли е това и какви ще са ефектите?
Красен Станчев: Това е горе-долу стъпката, която партия ГЕРБ беше изчислила по време на предизборната кампания. Въпросът е дали това е полезно или не е полезно. Тогава, когато икономиката расте, производителността расте, то тогава може да се вдигат заплатите, но това не трябва да става по административен начин, защото има крайно много негативни ефекти, по които всички икономисти имат консенсус. Има малко неща в икономиката, които са консенсусни, но едното от тези неща е, че минималната работна заплата е вредно политическо начинание. Тревожно е в сегашната ситуация на преговори, че не се смятат дългосрочните ефекти, а се целят някакви се ситуативни печалби на гласове, на избиратели, и то на непроизводителното съсловие избиратели, защото онези, които са на минимална пенсия, те в общи линии няма да бъдат онова поколение, което ще расте, ще създава доход и богатство в България. Защо точно на това поколение трябва да се дават тези привилегии е относително ясно –защото те гласуват. В България вече има икономисти, които доста бързо смятат, държат в паметта си цялата съществена информация за икономиката, за бюджета и т.н., и аз вече споменах 3-4 имена, които просто на коляно, отговаряйки на въпроси на ваши колеги, са направили всички изчисления. Очевидно е, че онова, което се прави, както в областта на пенсионното дело, така и с минималната работна заплата, е вредно. България има относително висока минимална работна заплата. Тогава, когато минималната работна заплата се изчислява и сравнява с другите страни като процент от средната работна заплата, тогава, когато вие вдигате относително високо този процент, а България в момента е на равнището на най-богатите членки на Европейския съюз по този показател, тогава вие оставяте хора, които имат по-малко образование и биха работили за по-малко пари без работа. Съответно натоварвате бюджета с грижа за бедни, грижа за безработни и други подобни.
Водещ: В края на нашия разговор не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем политиците по-често да слушат икономистите.
Красен Станчев: Първият урок на икономистите е, че ресурсите са ограничени и трябва да се преразпределят много внимателно. Първият урок на политиците е да забравят първият урок на икономистите.