Жалбата на Симеон Сакскобургготски срещу отнемането на двореца „Кричим“ е отхвърлена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съобщи БНР. Съдът реши, че българското правосъдие е отхвърлило претенциите за реституция на имота на базата на подробно и добре мотивирано решение.
Допусната за разглеждане е жалбата cpeщy обявения през 2009-та година мораториум въpxy paзпopeждaнeтo c така наречените царски имоти. По отношение на жалбата срещу одържавяването на имотите „Ситняково“ и „Capъгьoл“ съдът в Страсбург иска още обяснение от българското правителство и ще се произнесе на по-късна дата.
Правителството има пет месеца, през които да реши дали да се споразумее със Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок по делото им в Страсбург Този срок е би. поставен от Европейския съд по правата на човека, като е указал на държавата до 13 септември 2018 г. или да сключи приятелско споразумение с бившия премиер и сестра му, или да изпрати възражение срещу жалбите им.
Съдът в Страсбург днес обедини трите жалби на наследниците на бившите царе в едно дело и обяви за недопустими част от претенциите им срещу държавата. Така висящи пред ЕСПЧ остават казусите с мораториума върху царските имоти, както и с дворците в Саръгьол и Ситняково. Именно по тях правителството ще трябва да реши дали да сключи споразумение със Сакскобургготски и сестра му.
За недопустима беше обявена жалбата срещу окончателното им непризнаване за собственици на двореца в Кричим, както и тази срещу мораториума на братовчедите на Симеон и Мария-Луиза и наследници на цар Фердинанд – Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи де Вюртемберг и Маргарет дьо Шевини.
Първата жалба в Страсбург на бившия премиер и сестра му беше подадена през 2010 г. Тя е срещу наложения от парламента на 8 декември 2009 г. мораториум върху всякакви действия на разпореждане с имоти и движими вещи, възстановени или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III. Той се отнася не само до сградите на т.нар. дворци, но и за прилежащите им гори, земи и други постройки, както и за движимите вещи. Бяха спрени и експлоатацията и строителството във всички имоти, включително и сечта в горите. Според решението на Народното събрание мораториумът ще продължи, докато не бъде приет специален закон за уреждането на имуществото на царските наследници. Това не се е случило и до днес.
Другите жалби на наследниците на бившите царе бяха подадени в Страсбург след като българските съдилища излязоха с окончателни решения, с които обявиха държавата за собственик на дворците „Кричим“, „Ситняково“ и „Саръгьол“. „За мен решението е очаквано. За недопустима е обявена само най-слабата част от нашите оплаквания, свързани с т. нар дворец „Кричим“. Тезата ни там беше трудно защитима, тъй като царското семейство никога не е въвеждано във владение на този имот, не са извършвали подобрения в него и де факто не са третирани от държавата като негови притежатели, за разлика от всички останали имоти – обект на мораториума“, коментира адвокат Михаил Екимджиев