Тази седмица бях ужасен от една отвратителна история, която обобщава, по-добре от много речи, варварството, което опустошава страната ни. Във вторник, 20 януари 2026 г., 32-годишен тунизиец беше осъден от наказателния съд на департамента Сома за групово изнасилване на млад французин в столицата на този департамент, град Амиен.

Случаят датира от 8 септември 2023 г. Тогава студент на около двайсет години (става въпрос за бял коренен французин) прекарал вечерта със свои близки и с приятелката си в квартал „Сен Льо“, където се събират студентите от града.

Те гледали мач по ръгби, изпили последно питие и се разделили. Но той избрал да повърви малко пеш. „Беше тъжен, един от приятелите му се беше сбогувал с него, преди да се премести на юг, искаше да си прочисти главата. Обичаше да се разхожда…“, обясни адвокатката му, г-жа Карол Сера, в съда.

Близо до църквата на „Сен Льо“, около 3 часа сутринта, младежът бил застигнат от трима мъже със северноафрикански вид, които го избутали към малък двор. Останалото е „кошмарът на всеки родител, чиито деца започват да излизат сами през нощта“, казва прокурорът Юджини Тернеир. Под принуда, бит с юмруци, момчето е принудено да извърши фелацио на един от мъжете. След това, те го повалили на земята, с глава, опряна в стена, и го изнасилили групово.

Той крещял едновременно от болка и ужас. За щастие, местна жителка го чува, алармира полицията и това кара тримата да избягат. Докато патрулът е на място, полицаите успяват да задържат Салах Белхади, 32-годишен тунизиец, пребиваващ незаконно в страната, когото жената веднага разпознава (за разлика от младежа, който е в състояние на шок). Друго осъдително доказателство: ДНК-то на изнасилвача е открито в бельото на жертвата.

Този ужасен случай не е изолиран инцидент. Той е част от поредицата антибели расистки действия, които ние в Радио „Куртоази“ осъждаме от десетилетия. Знаем, че в някои слаборазвити региони на света изнасилването на мъже се разглежда като оръжие на войната и инструмент за социално унижение. Понякога то се превръща в ритуал и в норма, както е в Афганистан. Този вид изнасилване не се възприема като „хомосексуално“, а като начин за „пречупване“ на друг мъж, за символичното му унищожаване. То също така утвърждава властта на доминиращия над жертвата. Само този, който е унижен, се счита за деградирал, според странно ментално схващане.

Но това вече няма да изненада никого: нито една ЛГБТ организация не присъства на процеса, за да протестира срещу това варварско хомосексуално изнасилване. Нито една група за защита на жертвите на изнасилване не се присъедини към делото като граждански ищец, за да поиска осъдителни присъди срещу изнасилвачите. Нито една национална медия не отрази това престъпление. Във всеки случай, никой от тях не призна очевидното: това групово изнасилване попада в рамките на системния антибял расизъм.

В Амиен, както и другаде, расисткото насилие е крещящо, но неговото правно и медийно третиране се подлага на пресяване от системата, която класира жертвите, прекласифицира фактите, селектира възмущението и най-вече отказва да назове определени реалности, когато те нарушават доминиращата идеология. По този начин, в зависимост от цвета на кожата, перифразирам Лафонтен, едно расистко и варварско престъпление се превръща в „съжалителна новина“ или не присъства въобще в новините. Самоличността на жертвата е прикрита, а тази на извършителите – заличена. Тази „култура на позитивното отменяне“, както я наричат либерал-глобалистите, би била култура на заличаване, считана за съществена от левицата, за да не се „стигматизират“ нейните тотеми, нейните защитени фигури.

Превод и редакция: Божидар Божков