Теренът на обществените поръчки е трънлив, но веднъж пробие ли, един играч може устойчиво да си осигури дългосрочни бизнес отношения с държавата. А те са сладки и сигурни, стига да има разбирателство между частен и публичен сектор. Както беше казал почетният председател на ДПС Ахмед Доган, „всяка партия има обръчи от фирми“ и когато дойде на власт, ги захранва с държавен ресурс. Затова е много показателно кои фирми печелят тези обществени поръчки.
В края на миналата година, буквално в последните дни на служебния кабинет на Димитър Главчев, някак между другото са обявени победителите в два търга, свързани с IT сектора. Те са за близо 20 млн. лв. с БДЖ и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). За правителството „Главчев“ имаше основателни твърдения, че е под силното влияние на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски. Двете фирми, подписали договорите с държавата във въпросните търгове, са пряко свързани с обявения преди 12 години за общоевропейско издирване като лидер на престъпна група Христофорос Аматидис. повече известен като Таки. (Той беше свален за издирване от Интерпол мистериозно през 2015 година, въпреки че по делото, в което беше обвиняем, дори имаше присъди, които и до днес се обжалват на по-висока инстанция.)
Разбира се, това далеч не е първият досег на Аманатидис с обществения ресурс. Неговото име е свързано многократно с търгове за боклука на Пловдив, ремонтите на пътища и улици, както и добилите известност сюжети около ГКПП Капитан Андреево, а и с частния паркинг при Дунав мост. Новото е намесата му в обществените поръчки, свързани с IT сектора.
Кой ще продава билетите за влака
Новата електронна система за билети за влакове на БДЖ от години буксува. Докато не се намесиха новите играчи. Първо, БДЖ обяви поръчка за нея за под 5 млн. лв. през 2023 г. Тогава фирмата „Компютърнет сървисиз“ обжалва изискванията в търга пред Комисията за защита на конкуренцията, като твърдеше, че са дискриминационни. Регулаторът е приел възраженията на дружеството и БДЖ прекратява търга. В началото на 2024 г. задачата се връща на масата, като тогава железниците провеждат пазарни консултации, за да преценят колко все пак трябва да струва подобна поръчка. В тях участие взимат шест фирми, сред които познати имена като „Сименс мобилити“, „Стемо“, „Сиском“.
Когато обаче поръчката е обявена през април 2024 г. за почти 16 млн. лв., тя не предизвиква особен интерес от тези фирми. Шефът на БДЖ Венцислав Славков дори е отложил срока за подаване на оферти със свое писмо чак до септември заради „доводите на няколко постъпили искания за удължаване на срока за подаване на оферти от потенциални участници в процедурата“. Въпреки това само един желаещ подава оферта – обединението ДЗЗД „Евротикет“. В него влизат „Сиела норма“, както и две по-неизвестни на пръв поглед дружества, „Балистик сел“ и „Иновейшън клауд“. На 24 октомври комисията по оценка на офертите отваря ценовото предложение – което е едва 5 хил. лв. под прогнозната цена. На 28 ноември 2024 г. БДЖ сключва договор с ДЗЗД „Евротикет“. В рамките на този договор фирмата ще трябва да доизгради системата за онлайн купуване на билети, да интегрира съществуващите машини за продажба, да достави и поддържа устройства за издаване, проверка и валидиране на превозни документи, да направи и мобилно приложение.
Кои са тези фирми
„Сиела норма“ е добре позната компания, която доставя правен софтуер и на машините за изборите, както и в сферата на книгоиздаването, а неин мажоритарен собственик е Иван Тодоров. „Балистик сел“ пък е собственост на Юлиан Петков, като в интернет се представя като „иновативна компания, предоставяща комплексни и иновативни решения в сферите на умните градове, образованието, решения за сигурност и контрол, здравеопазването и интелигентния транспорт“. Дружеството има 13 млн. лв. приходи и над 1 млн. лв. печалба за 2023 г. Справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показва, че от 2020 г. фирмата е спечелила десетки договори за обществени поръчки за над 26 млн. лв. Те включват доставка на оборудване за STEM центрове на училища из страната, на Българския институт по метеорология, на „Пристанищна инфраструктура“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Най-известният й проект все пак е електронната билетна система за градския транспорт по проект с еврофинансиране от 2018 г. По него бяха установени редица нарушения.
Третата фирма е тази, която предизвиква любопитство. „Иновейшън клауд“ няма заявени интереси в софтуерната разработка, а справка в АПИС сочи, че има само трима служители и почти няма приходи. Нейни собственици са адвокатите Виктор Рашев и съпругата му Йорданка Рашева през дружеството им „Виа вида“. Te двамата се редуват да представляват с изрично пълномощно Христофорос Никос Аманатидис-Таки за вписвания по партидата на неговото дружество, сочи справка в Търговския регистър. В съвета на директорите на „Иновейшън клауд“ е и Алекс Даниел Боримиров, син на бившия футболист на „Левски“ Даниел Боримиров и съпругата му Афродита Аманатидис Боримирова, която е сестра на Христофорос Аманатидис-Таки.
Синът на Виктор Рашев, Александър, до 2021 г. е бил в съвета на директорите на „Иновейшън клауд“. Той сега е депутат от „Има такъв народ“. Сред партньорите в кантората е и Деница Терзийска, която е бивша съпруга на настоящия правосъден министър Георги Георгиев от ГЕРБ, показа проверка на разследващата платформа BIRD.
И на магистралата – пак иновации
Пак като единствен кандидат, но този път без „Сиела норма“ в съдружие, „Балистик сел“ и „Иновейшън клауд“ се явяват в състезание да поддържат и ремонтират интелигентната транспортна система на лот 3.1 от магистрала „Струма“, т.е. между Благоевград и Крупник. На него се намира и небезизвестният тунел „Железница“. Тук заданието е да се изгради контролен център (data center) и да се достави специализиран софтуер, да се поставят метални рамки с пътни станции за видеонаблюдение, засичане на пътен трафик, управление на трафика и други задачи, свързани с това.
АПИ получава единствената оферта на 24 октомври, а по-малко от месец по-късно – на 22 ноември, избира изпълнител. Договорът между АПИ и обединениетo „ИТС Струма“, в което влизат „Балистик сел“ и „Иновейшън клауд“, е сключен на 20 декември 2024 г. Стойността му е едва 6 хил. лв. под прогнозната стойност, а именно 1.194 млн. лв. без ДДС.
Такава поръчка, но за участъка от „Струма“ между Кресна и Сандански, беше обявена през 2021 г., като обаче тогава предизвика доста повече интерес и кандидатите бяха четири: телекомите „А1 България“ и БТК, както и „Контракс“ и обединение между „Новател“ и „Енопта“. Тогава само ценовата оферта на „А1 България“ бе отворена и те спечелиха поръчката. Не е ясно защо не са проявили интерес към аналогичен търг на друга отсечка на магистралата.
Впрочем възложителите – в случая БДЖ и АПИ, по закон имат право да прекратят поръчките и да ги обявят наново, когато има само един участник и липсва конкуренция. Те обаче не са го сторили.
Защо всичко това е важно – досега не беше известно фирми, близки до бившите борчески структури, да се интересуват от IT сектора.
Бизнесът на Таки отвъд ИТ сектора
В последните години анонимни източници на „Капитал“ от строителния сектор свързват фирмата „Нивел строй“ също с Христофорос Аманатидис-Таки. Официален собственик на брезнишкото дружество е Велко Руйков. „Нивел строй“ е собственик на фирмата „Миг строй 5“ от 2021 г. Преди това в нея има дял „Новита холдинг груп“, чийто представляващ отново е адвокат Виктор Рашев, а до 2008 г. съдружник е била Афродита Боримирова.
„Нивел строй“ имаше ръст на приходите над 120% през 2023 г. спрямо 2022 г., като те достигнаха близо 120 млн. лв. В последните години тя спечели например новия обход на „Меден рудник“ в Бургас, който струва 130 млн. лв. и е дълъг 3.4 км, поръчка на Столичната община за поддържане на улици и тротоари в няколко района в града за над 30 млн. лв. и подписа договори с АПИ за поддържането на пътища за четири години в областите Кюстендил, София, Сливен и Ямбол както сама, така и в обединения.
Освен това името му се свързва с т.нар. „Златен гьол“, или иначе казано – дезинфекцията на автомобили на влизане в България от Турция. Фирмите, които се занимаваха с това на границата, преди се свързваха с Красимир Каменов-Къро, негов бивш приятел, според журналистически разследвания. Името на Таки изплува и в корупционната схема около частната лаборатория на ГКПП Капитан Андреево през 2022 г. Тогава председателят на Агенцията по храните проф. Христо Даскалов заяви, че му е предлаган подкуп 500 хил. лева от ректора на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. На среща той предложил подкупа, като заявил: „Там няма Таки-Маки, просто за добро отношение.“ (Пламен Моллов е бил шеф на БАБХ приблизително по времето, когато се сключва договорът с приближената до Чакърян-Ами фирма, която обслужва т.нар. „Златен гьол“ на Капитан Андреево.) Сезираните органи обаче не откриха корупционни практики.
През 2022 г. община Русе пък подписа договор с фирмата „ТИР паркинг Русе“, отвеждаща към имената на Размиг Чакърян-Ами и финансиста Емил Хърсев. За тях се знае, че са свързани и с Аманатидис.