Posts Tagged ‘Михаил Горбачов’

Михаил Горбачов „продал“ ГДР за един сандвич

Posted on: май 9th, 2025 by МИГ No Comments

Михаил Горбачов започва да пътува до капиталистически страни още в началото на 70-те години, когато е все още първи секретар на Ставрополския регионален комитет. Заедно с Раиса Максимовна той посещава Италия и Белгия, а после отиват и няколко пъти до Франция. Но по време на пътуванията си той няма срещи с висши служители на тези държави; не е на това ниво. Впоследствие Михаил Сергеевич се среща с лидери на великите сили и те си съставят интересно мнение за него.

Маргарет Тачър

Горбачов заминава за Англия на официално посещение в средата на декември 1984 г., три месеца преди избирането му за генерален секретар на КПСС. Маргарет Тачър го приема в резиденцията си в Чекърс (предназначена изключително за посрещане на лидери на други държави).

Михаил Сергеевич успява да направи огромно впечатление на британския министър-председател, като разгъва пред нея карта на Генералния щаб с гриф „строго секретно“, на която е изобразен план за ядрени удари срещу Великобритания. Тя разбира, че това не може да е истинско, но стига до извода, че Горбачов няма да се спре пред нищо, воден от желанието си да впечатли западните си партньори.
Тачър изразява мнението си в писмо до Рейгън: „Той е доста интелигентен и открит, има определен чар и чувство за хумор, наистина ми хареса. Сигурна съм, че това е човек, с когото можеш лесно да се справиш.“

„Желязната лейди“ обаче веднага обяснява какви „афери“ би могла да има с обещаващия политик. Отбелязвайки, че експертите й описват Горбачов като силно амбициозен, но лесно податлив и небрежен човек, Тачър заявява, че трябва да му се помогне да дойде на власт, тъй като с него би било лесно да реализира своите намерения.

Франсоа Митеран

През октомври 1985 г., на първата си среща с Франсоа Митеран, Горбачов решава да впечатли френския президент с грандиозните си планове за преструктуриране на цялата съветска система. В разговор на четири очи, състоял се в Елисейския дворец, той заявява намерението си да разруши социалистическия строй и да влезе в „общия европейски дом“. Тази идея става маниакална за Горбачов. Вместо очакваното одобрение обаче, той по-скоро плаши Митеран с мащаба на намеренията си: „Този ​​човек има вълнуващи планове, но осъзнава ли непредсказуемите последици, които опитът за тяхното осъществяване може да причини?“ Митеран казва това на съветниците си след срещата.

Роналд Рейгън

През ноември 1985 г. в Женева се провежда първата среща на лидерите на СССР и САЩ за последните три десетилетия. Цитат от мемоарите на Роналд Рейгън за първите му впечатления от Горбачов е много често срещан в интернет: „Очаквах да видя другар, облечен в учебникарско болшевишко палто и астраханова шапка. Вместо това ме представиха на господин, облечен в моден френски костюм и носещ часовник Rado Manhattan… Като го гледах, си помислих: „Да! Той ще ни продаде всичко!“

Темата за облеклото често присъства в спомените на Рейгън. В Женева този ден е доста студено, но, както пише американският президент, виждайки, че Горбачов пристига с палто и шапка, той сваля своите и излиза да го посрещне с костюм. Благодарение на това, на снимките, разпространени в пресата, той изглежда по-млад и енергичен (в действителност Горбачов е с две десетилетия по-млад).
Що се отнася до взаимните характеристики, след първата им среща Горбачов нарича Рейгън консерватор и динозавър, а Рейгън не остава длъжен, казвайки на журналистите, че Горбачов е „твърдоглав болшевик“.

Джордж Буш

Следващият президент на САЩ, Джордж Буш-старши, също дава не особено ласкава характеристика на Михаил Сергеевич. Буш очевидно се съмнява в способността му да ръководи велика страна: „Ако Горбачов имаше сталинската политическа воля и решителността на своите предшественици, днес все още щяхме да имаме обновен и укрепен Съветски съюз…“

Хелмут Кол и Ерих Хонекер

Германският канцлер Хелмут Кол не вярва особено в идеята на Горбачов, смятайки всички приказки за перестройка и ново политическо мислене за  демагогски пропагандни глупости, които нямат общо с реални фундаментални реформи. След първата си среща с Горбачов през октомври 1988 г. в Москва, Кол се изказа доста остро по този въпрос, правейки някои неприятни паралели: „Той е съвременен комунистически лидер, отличен експерт по връзки с обществеността… Но Гьобелс също беше експерт в тази област.“

Горбачов е ужасно обиден, но отношенията скоро се подобряват. Дискусията се насочва към обединението на Германия. Кол смята, че Горбачов е принуден да направи това, тъй като икономиката на СССР вече се пука по шевовете и не е в състояние да поддържа други комунистически режими. В същото време Кол е изумен от това колко лесно Горбачов се съгласява на обединението в името на повишаване на популярността си, без дори да се опитва да получи каквито и да било икономически или политически ползи за страната си. Изтеглянето на войските от ГДР струва на ФРГ 4 млрд., които са платени на Съветския съюз.

„Изобщо не е много! Ако Горбачов беше казал: дайте ни 100милиарда и ще получите ГДР, това щяхме да направим. Какво са 100 милиарда за източните земи с техния годишен бюджет от 500 милиарда? Да, получихме ГДР на цената на един сандвич!“ пише бившият канцлер.

Ерих Хонекер смята перестройката на Горбачов за сериозна грешка. В дневника, който си води в затвора, той  пише: „Добре си спомням този дребен буржоа от перестройката, когато ми обясняваше стратегията си и ролята, която трябва да играе съпругата му Раиса. Той страшно копнееше за одобрение и любов от другите генерални секретари. Престижът беше  важен за него. Аплодисментите от Запада бяха много ценни за Горбачов…“

Румяна Генадиева, Труд

Безумната щедрост на Елцин и Горбачов

Posted on: март 1st, 2025 by МИГ No Comments

Разпродажбата на века

По време на управлението си Михайл Горбачов и Борис Елцин правят огромни политически отстъпки на Запада. За едни те са герои „счупили гръбнака на комунизма“. За други – са хора, които продават страната в „разпродажбата на века“. Но всъщност са по малко и от двете. Според много експерти резултатите от тяхната външна политика са истински „политически Чернобил“, защото Русия доброволно губи важни за страната територии.

През 1991 г. Елцин буквално подписва споразумение за разпадането на СССР. Борис Сергеевич, Кравчук и Шушкевич седят и обсъждат съдбата на страната. Крим, Донбас, исторически руски земи? Всичко се разнася като трохи от маса. Крим остава за Украйна, там отива и Донбас. Донецка и Луганска област са исторически руски региони, но също са прехвърлени към Украйна. Прибалтика – Нарва, Печори и други територии, където живеят руснаци – стават част от Латвия, Литва и Естония. На западна Украйна са подарени Лвов и други градове с исторически връзки с Русия.

Калининград и областта

При следвоенното разделение на Германия, Съветският съюз получава единственото парче от Източна Прусия – град Кьонигсберг. През 1946 г. той е преименуван на Калининград с едноименната област. Но през 2010 г. авторитетното немско списание Spiegel публикува материали за това как през лятото на 1990 г. Горбачов иска да продаде Калининградска област на Германия. Според тази версия генерал Батенин се свързва с посолството на ФРГ и изразява пред началника на протокола фон Арним желанието на съветската страна да продаде тази територия за 70 милиарда марки. Германските власти отхвърлят офертата и въпреки че впоследствие цената пада до 48 милиарда, сделката не се осъществява.

Всичко изглежда доста съмнително. От нивото на преговарящите, до изложените факти. Ако отказват веднага, защо пазарлъците продължават? Германия няма интерес от Калининград. Етническите германци са депортирани оттам още при Сталин. А какво ще се случи със съветските граждани? Трябва ли да им се даде германско гражданство или да бъдат експулсирани на свой ред? Самият Горбачов отрича каквито и да било преговори по темата.

Част от Карелия

След войната с Финландия през 1940 г. СССР анексира една десета от Финландия към своята територия, няколко острова във Финския залив, района на Сала и част от полуостров Рибачи. Бившият министър и дипломат Юка Сепинен твърди в книгата си, че през лятото на 1990 г. съветският пратеник във Финландия Паузин се обръща към него и му предава желанието на съветското ръководство да върне анексираните земи. Предполагаемата причина е икономическата нецелесъобразност от поддържане на тези територии – в бюджета няма достатъчно пари за това.

Според Сепинен тогавашният финландски президент Мауно Койвисто отхвърля предложението по същите причини. Тази версия е потвърдена от Андрей Федоров, който заема поста заместник-министър на външните работи през 1990-1991 г. Той обаче твърди, че не става дума за безплатен трансфер, а за продажба за 15 млрд. долара. Елцин прави второ предложение, но Койвисто не променя позицията си. Трябва да отбележим, че при Путин финландското правителство само предложи да купи тези земи, но получи категоричен отказ.

Остров Дамански

През май 1991 г. Горбачов и Дзян Цзъмин подписват в Москва споразумение за определяне на държавната граница между СССР и Китай. То съответства на нормите на международното право и Китай получава 600 острова на реките Амур и Усури. Въпреки това остров Дамански предизвиква най-големи противоречия. Той принадлежи на Съветския съюз. През 1969 г. китайците се опитват да го превземат със сила, но са изтласкани обратно на собствената си територия. Той става символ на това как граничарите и войниците от съветската армия успяват да защитят неприкосновеността на държавната граница с цената на живота си. Разбира се, от идеологическа и патриотична гледна точка даването му е престъпление.

Берингово море

Най-голямата грешка, която нанася реална вреда на Русия, е разделянето на Берингово море по американски условия. Тези отстъпки на Горбачов се определят като „безпрецедентна щедрост“. Въпросът за разделението възниква през 1976 г., когато политици от ООН признават необходимостта да се осигурят риболовни зони от 200 мили за крайбрежните държави. СССР и САЩ трябва да разделят Берингово море, където тези зони се пресичат.

Предложението на Съветския съюз да го раздели по средната линия отговаря на всички международни норми, но не задоволява Америка, която твърди че ще получи твърде малко, и отказва. Никой не прави отстъпки и 15 години преговори са безплодни.

През 1990 г. обаче САЩ получават желаното. Споразумението, подписано от Бейкър и Шеварднадзе, начертава морската граница не по централната лилия, а според Конвенцията от 1867 г. В резултат на това СССР получава само 30% от акваторията. От изключителната икономическа зона на СССР 31,4 000 кв. км. водна повърхност и 46,5 000 кв. км. от континенталния шелф са прехвърлени на САЩ.

Американският конгрес ратифицира споразумението почти веднага. В СССР то е остро критикувано и не е ратифицирано нито от съветските, нито по-късно от руските законодателни органи и се счита за временно валиден документ. Руските рибари губят възможността да ловят риба в богати риболовни зони, достъпни преди подписването на споразумението, а новата граница лишава съветските кораби от Северния морски коридор, което затруднява преминаването в този регион.

Румяна Генадиева

Защо Путин пропусна погребението на Горбачов

Posted on: септември 3rd, 2022 by МИГ 1 Comment

Първият и единствен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов ще бъде погребан по-късно днес в Москва. В Дома на съюзите започна погребалната церемония, към която се стичат доста московчани. От западните лидери пристигна единствено унгарският премиер Виктор Орбан. „Руският президент няма планирана среща с г-н Орбан“, съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

До момента пред тленните останки на последния съветски лидер се поклониха Алла Пугачова и Дмитрий Медведев, който в момента е зам.ръководител на Съвета по сигурност. Церемонията ще трае до 12 ч., пред Дома на съюзите опашката е от няколко стотин метра.

Церемонията нe e равносилна на държавно погребение и ще мине без присъствието на президента Владимир Путин или някой друг от водещите световни лидери, отбелязва Асошиейтед прес.

Сравнително по-скромната погребална церемония отразява сложното отношение на Кремъл към наследството на Горбачов, който е почитан на Запад заради прекратяването на Студената война, но е презиран от мнозина в родината си заради разпадането на Съветския съюз и последвалия икономически крах, принудил милиони хора да живеят в бедност.

В четвъртък Путин се прости отделно с Горбачов, полагайки цветя на ковчега му, а причината за това, както съобщи Кремъл, е бил прекалено натовареният график на руския президент, който ще му попречи да присъства на погребението днес, отбелязва БТА.

Помолен да коментира какво точно ще възпрепятства на Путин да присъства, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в конферентен разговор с репортери, че държавният глава ще има поредица работни срещи, международен телефонен разговор и трябва да се подготви за участието си в деловия форум в руския Далечен изток следващата седмица.

Горбачов, който почина във вторник на 91-годишна възраст, ще бъде погребан на Новодевическото гробище в Москва до съпругата си Раиса.

Ако Кремъл беше обявил държавно погребение за Горбачов, това щеше да направи по-трудно за Путин да пренебрегне събитието. Щеше да се наложи и Кремъл да изпрати покани на чуждестранни лидери, нещо, което руското президентство очевидно не е искало да прави в условията на покачващо се напрежение със Запада заради войната в Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Путин, който някога нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, избягваше да критикува Горбачов персонално, но многократно го е обвинявал, че не е осигурил писмени ангажименти на Запада, че НАТО няма да се разширява на изток.

В сряда руският президент изпрати внимателно формулирана съболезнователна телеграма, в която нямаше нито директни похвали, нито критики. В нея Путин определи Горбачов като човек, който е оставил „огромен отпечатък върху хода на световната история“.

„Той ръководеше страната по време на трудни и драматични промени, в условията на мащабни предизвикателства във външнополитически, икономически и обществен план“, посочи руският президент. „Той дълбоко съзнаваше, че са необходими реформи и се опита да предложи свои решения на наболелите проблеми.“

Двойственото отношение на Кремъл намери отражение и в репортажите по държавната телевизия, в които на Горбачов се отдаваше почит като към историческа фигура, но реформите му бяха определени като недобре планирани и беше изтъкнато, че не е защитил интересите на страната по необходимия начин.

Руската общественост остава също толкова разделена по въпроса за наследството на Горбачов. Едни го величаят, че е сложил край на Студената война и на седем десетилетия тоталитарно управление, а други го обвиняват в предателство.

Почина Михаил Горбачов – човекът, който промени историята

Posted on: август 31st, 2022 by МИГ No Comments

Последният генерален секретар на ЦК на КПСС и единствен президент на СССР Михаил Горбачов почина на 91 години, съобщи РИА. Медиите се позовават на Централната клинична болница, според която той е починал след тежко и продължително боледуване. Последните 2 години той изкара в медицинско заведение по настояване на лекарите заради влошено здраве и Ковид-пандемията.

Горбачов, който промени света, но и до този момент е приеман нееднозначно в родината си, е роден на 2 март 1931 г. в село Приволное, Ставрополски край. През 1955 г. завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет М.В. Ломоносов. Докато живее в Москва, се среща с бъдещата си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955 г. После започва неговата комсомолска и партийна кариера.

През март 1984 г. 54-годишният Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС като замества Константин Черненко. Това става по предложение на тогавашния външен министър Андрей Громико. През 1985 г. той поема курс към т.нар. перестройка и за политика на гласност. През 1989 г се състоя историческата му среща с Джордж Буш-старши, на която те обявиха края на Студената война. Той е приеман нееднозначно не само в бившия СССР, но и в цяла Източна Европа.

Още с идването си на власт през 1985 г. Горбачов започва вълна от политически и икономически реформи, насочени към модернизиране и демократизиране на Съветския съюз, който е изправен пред сериозни кризи, отбелязва Франс прес, съобщавайки за кончината на бащата на съветската перестройка. Привърженик на политиката на сближаване със Запада, той получава Нобелова награда за мир през 1990 г.

Той става първият и единствен президент на СССР, но не за дълго. На 19 август 1991 г. е направен опит за държавен преврат за отстраняване на Михаил Горбачов.  Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

През 1991 г. Горбачов подписва независимостта на Литва, Латвия и Естония в качеството си на председател на Държавния съвет. След августовските събития същата година политическите му позиции обаче отслабват. На 8 декември 1991 г. в Беловежката гора президентите на Русия и Украйна Борис Елцин и Леонид Кравчук заедно с лидера на Белорус Станислав Шушкевич, без съгласуване със съюзното ръководство, подписват споразумение, с което дефакто полагат началото на разпада на СССР. Горбачов е уведомен за подписването постфактум. На 25 декември 1991 в обръщение по телевизията Горбачов обявява, че се оттегля от поста начело на СССР.

Много руснаци никога не простиха на Горбачов за сътресенията, които реформите му отключиха, смятайки, че последвалият рязък спад на жизненото им равнище е твърде висока цена за демокрацията, отбелязва и Ройтерс, цитирана от БТА. След като на 30 юни посети Горбачов в болницата, либералният руски икономист Руслан Гринберг заяви пред медията на въоръжените сили „Звезда“: „Той ни даде свобода, но ние не знаем какво да правим с нея.“

Само преди три години Горбачов се опита в интервю пред вестник Figaro да отговори на обвиненията, че е „предал Източна Европа“ . По неговите думи, реакцията на съветското ръководство на случващото се в страните от този регион е била част от политиката на „новото мислене“, която се е основавала на принципите на свобода на избора. Горбачов добави, че съседните държави само са получили права и свободи, на които вече са се радвали съветските граждани, но не е съгласен, че е „предал Източна Европа“.

„На кого я предадох? Полша – на поляците, Унгария – на унгарците, а Чехословакия – на чехите и словаците“, възрази бившият съветски лидер.

По-рано политикът обяви за виновници за рапада на СССР организаторите на августовския пуч. Горбачов също така призна, че е осъзнавал рисковете от перестройката, но не е могъл да не ги поеме заради необходимостта от промени.

Малко преди това, в интервю за руския вестник „Известия“ , бившият президент на СССР, бивш секретар на ЦК на КПСС и бивш председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов обяви, че е изпратил писма до държавните глави на Руската федерация и Франция – Владимир Путин и Еманюел Макрон, без обаче да разкрива съдържанието им. „Не бих искал да се налагам като съветник. Само в някои специални случаи обръщам внимание на лидерите – като правило това бяха кратки писма“, обясни Горбачов.

Най-голямата опасност в света е пренебрегването на международното право и милитаризацията на световната политика, твърдеше  той тогава.

Споровете и конфликтите между държавите трябва да се решават мирно на масата за преговори, категоричен е Горбачов. „За какво става въпрос? Ултиматуми, намеса, военни интервенции. Всичко това заобикаля ООН. Споразуменията и международните механизми се рушат. САЩ се отличават в този подход. Те са водещите, те дават лош пример за другите“, изрази увереност бившият съветски лидер.
Горбачов също така отбеляза, че в резултат на това култът към властта и заплахите се възражда. „Разбира се, опитът от миналото ни казва, че отбраната не може да бъде пренебрегвана, тя трябва да се поддържа на правилното ниво“, предупреди Горбачов и добави, че за проблемите, пред които се изправя светът сега, „военната сила и езикът на заплахите са най-лошият избор“.

Горбачов посочи тогава като пример Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМО). „Ние обичахме да го критикуваме на различни нива, но американският президент обяви оттеглянето от него и изведнъж стана ясно, че това споразумение е най-важният стълб на стратегическата стабилност. Необходими са преговори, така че унищожаването му да не влоши заплахата от война“. Горбачов припомни, че руският президент Владимир Путин въведе мораториум върху разполагането на подобни ракети и според него това може да бъде първата стъпка. „Но, повтарям, необходими са преговори най-вече между Русия и САЩ“.

Горбачов: СССР можеше да бъде спасен

Posted on: декември 25th, 2021 by МИГ No Comments

Съветските власти изначално подцениха мащаба на проблемите с междунационалните отношения в Съветския съюз и необходимостта от неговото реформиране. СССР можеше да бъде съхранен дори и след августовския пуч през 1991 г. със създаването на Съюз на суверенните държави, заяви днес в интервю за ТАСС първият президент на СССР Михаил Горбачов.

„Ние отначало подценихме мащаба и дълбочината на проблемите с междунационалните отношения, с отношенията между центъра и републиките. Не стигнахме веднага до извода, че Съюзът има нужда от обновление“, изтъкна бившият съветски лидер.
По думите на Горбачов съветските власти са имали за цел да създадат „реална федерация с реален суверенитет на републиките, които предоставят на центъра част“ от този суверенитет.

„Сигурността, отбраната, транспортната мрежа, единната валута, гарантирането на правата на човека съгласно проекта за съюзен договор бяха в сферата на компетентност на съюзните структури. Уверен съм, че това беше жизнеспособен вариант, повечето републики щяха да го подкрепят, но“ августовският пуч осуети тази възможност, каза Горбачов.

„Дори и след пуча обаче, когато републиките обявиха независимост, а позициите на президента на СССР бяха сериозно отслабени, смятах, че Съюзът може да бъде съхранен. И предложих да се договорим за Съюз на суверенните държави“, уточни първият президент на СССР.

Горбачов отбеляза, че Съюзът на суверенните държави е щял да бъде конфедерация, характеризираща се с по-широки компетентности на републиките.

„По-конкретно, те щяха да станат членове на ООН, а Съюзът щеше да съхрани мястото си в Съвета за сигурност. Щеше да бъде съхранено единството на въоръжените сили, контролът над ядрения арсенал. Уверен съм, че щеше да е много по-добре от това, което стана след разпадането на Съюза“, обобщи Горбачов.

Михаил Горбачов подаде оставка като първи и единствен президент на СССР на 25 декември 1991 г.

Горбачов за Чернобил: В първите дни не знаехме, че катастрофата е от световен мащаб

Posted on: юни 12th, 2019 by МИГ No Comments

Онова, което се случи през нощта на 25-и срещу 26-и април 1986 г., не беше авария, а катастрофа от световен мащаб. Но в началото това не проумяваха жителите на Припят, нито на Могильов или Брянщина – районите, които най-силно пострадаха от Чернобил. Нито пък ръководителите на атомната централа и учените.

В първите дни и членовете на Политбюро не разполагаха с пълна и достоверна информация, но трябваше да вземат решения. А на 1 май в Киев се състоя традиционно веселата манифестация, която този път се римуваше със страшната дума „радиация“. А в онези дни беше смъртно опасно дори за малко да излезеш от дома. В Чернобил и Припят по дворовете играеха деца – времето беше хубаво, пролетно.

Никой от заразените територии не получи респиратори. Дори и членовете на правителствената комисия, пристигнали спешно в Чернобил и останали да нощуват там.

После тръгнаха слуховете – за рижавата гора, за двуглави телета с по три очи и за някакви чудовища. А народът, както е известно, при непоправима трагедия гледа да понижи градуса й дори с шеги. Оттам идват и доста циничните анекдоти като „Знаете ли какъв е новият герб на Украйна? – Двуглав хохол!“ /хохол – иронично нарицателно за украинец, идващо от дългите перчеми на казаците, бел.ред./.

Но Беларус пострада дори повече от Украйна – розата на ветровете прати облака до Брянск, Тула, даже до Швеция. Когато станаха ясни мащабите на катастрофата, държавният глава Михаил Горбачов категорично настояваше за прозрачна информация и определи случилото се като тежко изпитание за политиката на гласност. И независимо от съпротивата, той провеждаше тази политика, в това число и по отношение на Чернобил.

На най-високо държавно равнище бяха заклеймени нехайството, ведомственият монополизъм и укриването на реалната информация за атомната централа. А после, на ниво народ, започнаха подвизите – на огнеборци, спасители, многобройни доброволци. Имаше и мародерства, и стъписващо лекомислие на жителите, които не искаха да напуснат заразените райони.

Стана ли Чернобил горчив урок? И да, и не – твърде много са у нас тройкаджиите, пише Олег Хлебников в „Новая газета“. Той цитира президента Михаил Горбачов, който към 26 април 1986 г. е бил генерален секретар на КПСС. Ето какво разказва Горбачов за аварията в Чернобил:

Всички наши опити през първия и дори втория ден да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех. Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил. На вечеря им сервираха обикновена вода и храна. Бяха съвсем до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там.

Изводът ми е, че ако местната администрация или учените знаеха за действителните размери на катастрофата, те никога не биха допуснали подобен риск за членовете на правителството и за всички, които се намираха там.
Аварията в Чернобилската АЕЦ стана най-страшното свидетелство не само за амортизираната ни техника, но и за изчерпаните възможности на предишната система. Заедно с това, такава е иронията на историята – тя много тежко удари по започнатите от нас реформи, буквално изтласка страната от релсите. Сега ние знаем какви мащаби достигна трагедията, колко още е нужно да се направи за хората, изгубили здравето си, лишени от покрив.

Това се случи през нощта на петък 25-и срещу събота 26-и април в 1, 25 ч., когато на работа оставаше само дежурната смяна и тези, които провеждаха експерименталното изпитание на турбогенератора за планираното спиране на реактора на 4-и блок. Информацията за аварията в АЕЦ постъпи в Москва сутринта на 26-и. Тя дойде по линия на министерството на машиностроенето, бе докладвана на Рижков /тогава председател на съвета на министрите на СССР/, а той я съобщи на мен. Същия ден събрах Политбюро.

Информацията беше твърде обща, не даваше представа за реалните мащаби на опасността. Прие се решение незабавно да изпратим правителствена комисия на място начело със зам.-председателя на министерския съвет Борис Щербин. В комисията влязоха специалисти по атомни централи, медици, радиолози и още 26-и вечерта те бяха в Чернобил, там спешно пристигнаха учени от академиите на науки на СССР и Украйна.

Информацията от комисията започна да постъпва на 27 април. Тя бе съпътствана от различни уговорки, носеше твърде предварителен и констативен характер, не съдържаше никакви изводи. Съобщаваше се за взрив, за гибелта на двама души, масова хоспитализация на хора, мерки за локализирането на пожара, спиране на останалите три блока. И за изхвърлени радиоактивни вещества по времето на взрива.

На 28 април Рижков докладва на Политбюро първите резултати от работата на комисията. Вечерта беше дадено съобщение по телевизията, а на следващия ден и във вестниците. После информациите се публикуваха редовно. Решително отхвърлям обвинението, че съветското ръководство преднамерено е укривало цялата истина за Чернобил. Просто ние тогава още не я знаехме.

Заради извънредния характер на аварията, едва на 29-и април сформирахме оперативна група начело с Рижков, която действаше денонощно. Протоколите и другите материали за работата й сега са публикувани. В първите дни ние съвсем интуитивно, защото все още нямаше пълна информация, усещахме, че проблемът приема драматичен характер и последствията ще са много тежки.

Мащабът на бедствието ден след ден се изясняваше все по-отчетливо. Стана ясно какво трябва да се прави. На първо място беше да се гарантира сигурността на хората. За провеждането на медицинския контрол включихме буквално всичко, с което разполагахме. Беше разгърната мрежа за медицинска помощ, обхванала почти 1 милион души, в т.ч. над 200 000 деца. Правителствената комисия взе решение хората от Припят да бъдат изселени.
Още при съставянето на първоначалната карта на радиационното замърсяване, а учените заключиха, че там е невъзможно да се живее, започна евакуацията на населението – отначало от 10-километровата зона, после от 30 км. Това се оказа неимоверно трудно – хората не искаха да напускат, наложи се да ги изселваме принудително. В първите дни на май преселихме около 135 000 души.

Разрушеният блок на реактора се оказа най-сложният инженерен и научен проблем, имаше опасност да се срути и потъне в земята.
Вземаха се мерки да не се допусне попадането на радиоактивни вещества през почвите в река Днепър. Бяха прехвърлени войски за химическа защита, техника, разгърнаха се дейности по дезактивацията. Членовете на правителствената комисия работеха без почивка, после минаха на седмични дежурства. Денонощно работеха научните институти в Москва, Ленинград /Санкт Петербург/, Киев, в други градове, решаваха десетки необичайни проблеми. В това беше включена практически цялата страна. В онези тревожни дни на 1986 се проявиха най-добрите качества на нашите хора – самоотверженост, човечност, висок морал. Много искаха да ги изпратим в Чернобил, предлагаха безкористна помощ.

Ликвидирането на последствията от взрива струваше 14 млрд. рубли, после глътна още няколко милиарда. С организирани усилия успяхме да ограничим броя на пострадалите и да локализираме аварията. Към юли беше разработена концепцията за „саркофага“, после в кратки срокове се въведе уникално защитно укритие за повредения реактор с постоянно функционираща система за контрол на състоянието му.

Това е… трябва съвсем откровено да кажа: в първите дни нямаше ясно разбиране за това, че случилото се е катастрофа не само от национален, а от световен мащаб.

Крайно негативна се оказа тази закритост и секретност на атомната енергетика, обременена с институционалност и монополизъм в науката. Своята роля изигра студената война, взаимните тайни между двата военни блока, в това число и в атомната енергетика. Почти нищо не беше известно за 151 случая на изтичане на радиация от атомните централи в света и за опита при ликвидиране на последствията от авариите. Академик Владимир Легасов казваше, че вероятността от ядрени аварии се смята за съвсем малка, цялата световна наука и техника не бяха много подготвени за това. Цареше самоуспокоение, дори лекомислие. Още помня твърденията на уважавани наши академици – едва ли не нищо страшно не се е случило, изпий една-две водки с мезе, ще се наспиш и после нищо ти няма…

Чиновническият манталитет не само пречеше на работата. С него изтъняваше моралното начало, без което знанието заплашва да стане източник на смъртоносна опасност. Страхът да проявиш инициатива, страхът пред началството и стремежът да избягваш отговорностите изиграха крайно негативна роля. Механизмът на вземане на решения не издържа проверката. Моята позиция беше еднозначна. На заседанието на Политбюро на 3 юли казах: „В никакъв случай няма да се съгласим да крием истината нито при решаването на практически въпроси, нито при обясненията за обществото“. Чернобил стана сурова проверка и на гласността, демокрацията, прозрачността.

Лично за мен Чернобилската авария е един от критичните моменти във времето на перестройката, но не само за този период, а и в живота. Наложи се да преживея и премисля много, и да си направя изводите за бъдещето. Може да се каже и така: моят живот се раздели на две части – до Чернобилската авария и след нея.

Сега проблемът с осигуряването на енергийни ресурси е отново на първи план. Невъзобновяемите източници за добив на енергия са на границата на изчерпването. Науката все още не е дала кардинални решения за енергийния проблем. И отново се наблюдава бум в строителството на АЕЦ. Ако е ясно, че световната общност не може без атомната енергия, то съоръженията в централите трябва да се изграждат с всичкия опит, с който днес разполагаме. Това засяга и реакторите, и системите за управление, и системите за гаранции за сигурност, и на първо място – компетенциите на персонала в тези необходими, но твърде сложни и опасни обекти. Задължително е да се гарантира защитата на АЕЦ от възможните терористични атаки.

Михаил Горбачов разобличи голяма лъжа в сериала „Чернобил”

Posted on: юни 10th, 2019 by МИГ No Comments

Бившият президент на СССР Михаил Горбачов заяви, че не е издавал разпореждане академик Валери Легасов, който участва в разследването на причините за аварията в АЕЦ „Чернобил”, да не бъде награждаван със звание „Герой на социалистическия труд” и не е възпрепятствал кариерата му на учен, пише Блиц.

Според сюжета на сериала „Чернобил”, който бе излъчен по HBO, ученият се прощава с кариерата си, след като в съда представя своята теория за катастрофата от април 1986 г. „Не съм давал (указания). Кой друг дава освен мен? Това са измислици”, заяви той. Горбачов добави, че все още не е гледал сериала, защото е в болница. Повишеният интерес към живота на учения възникна след края на филма, в който Легасов бе изигран от актьора Джаред Харис. В последния епизод той дава показания пред съда.

Легасов обвинява държавата, че е премълчала за дефектите в реакторите. В действителност ученият не е разпитван по делото срещу работниците от централата. Сцената с него е художествена измислица. Валери Легасов е сред членовете на правителствената комисия по разследване на причините и ликвидиране на последиците от аварията в чернобилската АЕЦ. Според една от версиите, с доклада, който е изнесъл на конференцията на МААЕ във Виена през 1986 г., той е разгласил секретни данни.

Някои историци предполагат, че след изказването му Горбачов е взел решение да не му дават звание. Издигането му по кариерната стълбица след този случай е прекратено. Академикът два пъти е бил предлаган за това звание, но така и не го получава. През 1988 г. той слага край на живота си.

Горбачов: 86 на сто от руснаците подкрепят Путин, скоро ще станат 120 на сто

Posted on: декември 14th, 2016 by МИГ No Comments

По повод 25-годишнината от разпадането на Съветския съюз последният му лидер Михаил Горбачов заяви пред ТАСС, че не снема от себе си отговорността за това, предава БНР. Но съвестта ми е чиста, отстоявах съюза до край, възможно беше, а и необходимо, той да се реформира и обнови, каза Горбачов, който беше президент до 25 декември 1991 година.  На Съветския – не, на съюза – да. В старите граници, същия състав и доброволно, отговори 85-годишният Горбачов на въпрос дали е възможно възстановяване на СССР.

По същия повод Горбачов обвини пред Би Би Си Запада, че се опитва по всякакъв начин да компрометира руския президент Владимир Путин, за да падне той от власт, но това нямало как да стане:
86 процента от руснаците подкрепят Путин, а скоро ще станат 120 процента.

Горбачов: НАТО се готви за война

Posted on: юли 9th, 2016 by МИГ No Comments

Решенията на варшавската среща на върха на НАТО свидетелстват, че алиансът прави крачка от студена война към подготовка на реална война, смята бившият президент на СССР Михаил Горбачов. НАТО започна подготовка към прерастване на студената война в гореща, заяви той за Интерфакс.

От цялата риторика във Варшава просто лъха на стремеж едва ли не да се обяви война на Русия. Те само говорят за отбрана, а фактически извършват подготовка за настъпателни действия, подчерта Горбачов. Според думите му приетите във Варшава решения въвличат Русия в растящо противопоставяне. Членовете на НАТО се опитват да си дадат вид, че от нищо не ги е страх и това е много подозрително, така самите те и нас, и целия свят се опитват да въвлекат в още по-голямо противопоставяне, посочи Горбачов.

Той смята, че международната общност трябва да положи максимални усилия, за да спре хлъзгането към война. Естествено, Русия трябва да продължи линията на защита, необходимо е да се спре този ужасен процес. Всички народи, ООН, Съветът за сигурност на ООН са длъжни много остро да реагират, за да спрат случващото се.

В този процес трябва да се включат опитни политици и военни, които добре разбират, че всичко това може да излезе изпод контрол. Народите трябва да спрат хлъзгането към война, никой не трябва да си играе на усложняване на международната обстановка, тласкайки света към гореща война, каза още бившият съветски президент. По негово мнение решенията, взети във Варшава, предизвикват усложняване на международната обстановка и едновременно с това отразяват стремежа да се провокира Русия към твърди ответни мерки.

Горбачов катастрофира в Москва

Posted on: април 4th, 2015 by МИГ No Comments

Първият президент на СССР Михаил Горбачов е претърпял пътен инцидент в Москва, съобщават руските интернет сайтове.

Самият Горбачов потвърдил, че е катастрофирал, но уточни, че нито той, нито пътуващите с него шофьор и охранител не е бил ранен.

Горбачов се е прибрал вкъщи без проблем.

Руски медии посочват, че шофьорът на Горбачов е бил виновен за инцидента, защото е предприел рисковано изпреварване.