Виктор Николаев, НТВ: …Който не си пази здравето, трябва ли да плаща повече за здравеопазване – чрез осигуровка или по някакъв друг начин – от този, който си пази здравето, не яде сланина, не пие не пуши и т.н.?

Проф. Милан Миланов, анестезиолог, бивш шеф на „Пирогов“: Ако трябва да сме точни, в осигурителния модел такива наказания няма. Разбира се, в никакъв случай не бива да се отхвърля тежката артилерия, дори бих казал, че по този начин би трябвало да се изразяваме – като премиера, за да може да вденем, българите да вденем за какво става дума. Че действително заплашваме здравето си. В осигурителния модел такова нещо няма, в застрахователния има. И пияниците, и пушачите, и т.н., в осигурителния модел това е вече от 180 години, от Бисмарк е въведено – няма такова положение… Друг е проблемът със закона. Нека да кажа нещо много важно. Значи, така, ще се опитам да перифразирам Левски. Ние сме в една и съща биосфера – животните, растенията и хората. Една и съща биосфера. Ние сме вътре в тях и те са вътре в нас. Растенията се раждат и умират на една година, ние хората – по-бавно, но чрез екскрементите си също ги храним тях. Те хранят нас. Нищо, което е измислено от Господ-Бог не е вредно. Нищо! Сега, Бог обаче не е виновен, че е посадил тютюна, а пък ние сме направили цигарите. Нали. Или пък, че ядем повече сладко или повече солено.

ВН: Ракията къде е в божествения въпрос и биосферата?

ММ: Ракията е в гроздето. Той е направил гроздето, а ние правим ракията.

ВН: Сланината?

ММ: Сланината също.

…Нека да кажа нещо. Ние хората сме като кучетата, като мравките. Няма човек, който да хапне солено и ако му е солено – да не го хвърли. Все човек ще каже – абе тая седмица ми се яде сирене. Тая седмица ми се ядат банички. На другата седмица не ми се ядат. Ние регулираме. Нашият самоконтрол, вътрешен, саморегулацията на невро-ендокринната ни система и метаболизма през нея е най-важното нещо в живота на един човек.

ВН: Слушай тялото си, вкуса си, апетита си – това ли ни казвате като лекар?

ММ: Да, точно това казвам. Сега, разбира се, тука не касае въпроса за алкохола или за цигарите… Този закон (за общественото здраве) – не искам да противореча дали ще бъде приет или няма да бъде приет – най-малко ще бъдат икономическите ползи от него, защото тия пари отиват в държавния бюджет и там – кому кози крак. Здравният въпрос обаче. Ето аз ще ви кажа. Аз забранявах на моите внуци да ядат царевични пръчици, защото аз знам, че това е вредна храна. Но да не им дам да ядат пуканки, може би, защото са солени?! Това просто не е истината. Защото те в първите 20 минути – още повече децата пък са много по-подвластни на тоя саморегулиращ се механизъм, отколкото нас възрастните – на 20-та минута те ще усетят солта и ще прекъснат да ядат. Ще усетят и лошия вкус и т.н.

ВН: Вие казвате да се доверим на божествения изначален замисъл, който е вграден в телата и в клетките ни?

ММ: Разбира се. Вижте, човекът е направен толкова велико, че даже и на тия години, на които са ми всичките познания и които имам, продължавам да се учудвам.

ВН: Например? Например?

ММ: Например точно това, за което говорим сега с вас. Болестта си човек я усеща много преди да я усети лекаря. Той не може да я формулира, тъй като му липсват познания, но той я усеща… Това е моето принципно несъгласие със закона. Аз казвам така: добре, те са вредни, знае се кои са, моля ви – спрете ги от производство. Спрете ги! Спрете ги тия храни! Спрете ги!