Заради политическата безпътица през 2021 година, България забави доста внасянето на своя План за възстановяване и устойчивост и той бе одобрен окончателно от европейските органи чак през май 2022 г. Това лиши страната от аванса в размер 13% от общите грантове. Сега България има право на две искания в рамките на една година за плащания на база на постигнати мерки, според разписаните в документа.
С приетите миналия петък на промени в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, България може да претендира за първото плащане в размер на 1 368 912 911 евро. Искането за сумата ще бъде внесено в Европейската комисия през юли, заявиха от Министерството на финансите.
Първите пари идват наесен
Това обаче не означава, че парите ще дойдат веднага. Еврокомисията ще трябва да оцени дали наистина са въведени всички елементи на одита и контрола, необходими за правилното прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Срокът за това е два месеца, след което ЕК трябва да изпрати предварителната си оценка за изпълнение в Икономическия и финансов комитет. Той от своя страна има месец за коментари, преди искането за плащане да бъде окончателно одобрено.
Всъщност първите над 2.6 млрд. лв. от плана ще пристигнат наесен. Септември, ако европейските институции са по-експедитивни и не чакат да минат пълните срокове, или октомври. Но ако се прецени, че България не е изпълнила изцяло поетите до края на юни ангажименти, сумата може да бъде по-малка от заявената и остатъкът да се преведе по-късно на бюджета – след покриване на всички изисквания.
Принципно проблеми с първото плащане за 2022 г. не би трябвало да се очакват, тъй като заложеното условие е само да се промени законът за евросредствата.
Не така стоят обаче нещата с второто възможно плащане за годината. То трябва да е на стойност 724 039 480 евро, но е обвързано с промяната на близо две дузини закони до края на 2022 г.
Те обаче висят на косъм, ако се стигне до разпускане на сегашния парламент, назначаване на служебно правителство и нови избори наесен и без ясна перспектива дали дори и след тях ще се се формира правителство. Не е изключено да се повтори сагата от 2021 г. с трикратните парламентарни избори, прекъсвани от краткосрочни парламенти тип говорилня.
Но дори и при оптимистичния вариант за формиране на кабинет след евентуален предсрочен вот тази есен, времето до края на годината изглежда крайно недостатъчно за одобрението на толкова много законопроекти, някои от които са доста тежки.
Реформите в енергетиката например засягат редица бизнес интереси с политическа обвързаност, биха разместили сериозно пазара и отражението им върху цените на енергийните носители би могло да е съществено, заради което се изискват и мерки в полза на енергийно бедните потребители.
В енергетиката – куп работа, лобита и проблеми
Изобщо не е ясно например как друго правителство ще отиграе поетия пред Брюксел ангажимент за отпадане на квотите за производство на ток за домакинствата от октомври 2022 г. Това означава „Националната електрическа компания“ да спре да е обществен доставчик и да купува определени от енергийния регулатор количества ток, които да продава на трите частни доставчика „Електрохолд“ (бивше ЧЕЗ), ЕВН и „Енерго-Про“ и те да трябва да купуват обемите за бита от свободния пазар, където цените са доста по-високи и се влияят от различни фактори, а покрай войната в Украйна и нарушените газови доставки от Русия, борсовите тарифи са особено волатилни.
За да задържи поскъпването на тока от 1 юли в рамките на 3.3 процента, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) нареди на АЕЦ „Козлодуй“ да произвежда повече за домакинствата. Отпадането на задължителните квоти за регулирания пазар със сигурност ще промени ценообразуването и ще доведе до поскъпване на електроенергията – тема, която открай време е чувствителна за електората и се използва за политически цели от голяма част от партиите – особено от БСП и ГЕРБ.
За следващата 2023 г. освен това е предвиден първият етап от извеждането на част от домакинствата на свободния пазар на ток, а през 2025 г. това трябва да се отнася за целия бит. Още не е ясно какви ще са критериите за първите битови потребители, които ще трябва да търсят търговци, както това сега правят фирмите, но намеренията са хората с ниски доходи да бъдат защитени. Как ще стана това, също тепърва ще се решава и ще е обект на сериозни дискусии в парламента.
Тежки разисквания вече имаше в парламента при разглеждането на промените в Закона за енергетиката за облекчаване на инсталирането на слънчеви покриви за лични нужди на домакинствата и бизнеса. Предстоят обаче още много поправки относно ускореното присъединяване на ВЕИ проектите към електропреносната мрежа, за да продават енергията си, които в момента чакат години, за да заработят реално.
Нужда от закони, каквито няма и в ЕС
Други важни моменти са регламентирането на преноса на водород, използването на геотермалната енергия, на строежа на офшорни вятърни паркове и на изграждането на съоръжения за съхранение на енергия. Енергийните общности също трябва да бъдат дефинирани.
Част от проектите, включени в ПВУ, ще се развиват за първи път в страната и за тях към този момент няма законодателство не само в България, но и и в ЕС, обясниха от енергийното ведомство. Там вече върви се работи по обсъждането на законовите промени със заинтересованите страни.
Не по-малко спорове ще предизвика и необходимостта екоминистерството да определи още до края на септември 2022 г. график за постепенното спиране на използване на въглища в страната. Огромна част от домакинствата в малките населени места се топлят с дърва и въглища и ще са сериозно засегнати от тази мярка.
Ще спрат ли врътките в обществените поръчки?
Промените при обществените поръчки също ще разгорещят страстите, тъй като се предвижда забрана на възможността за преразпределяне на задачи от вътрешни (инхаус) поръчки към подизпълнители – практика, която бе трайно наложена от правителството на Бойко Борисов при многомилиардните поръчки в пътния сектор. Правителството се е ангажирало пред Брюксел също така да намали възможността за договаряне на дейности без обявяване на обществена поръчка и на процедури само с една оферта.
Тези нови правила, които трябва да гарантират прозрачни обществени поръчки, чието изпълнение и разплащане да се контролира, пък са ключови за обявяването на тръжни процедури за проектите по плана за възстановяване – за парка за батерии за ток, за санирането на обществени и жилищни сгради, за доставката на оборудване в здравеопазването, образованието, социалната сфера, заложено в плана за възстановяване.
КПКОНПИ
Най-важната и най-чувствителната тема – тази по която няма никакъв напредък, е за съдебната реформа и по-специално за създаването на нов независим и прозрачен антикорупционен орган на мястото на компрометираната в момента Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Подаденият в Брюксел график за приемане на промените в закона за КПКОНПИ е краят на септември. Такъв проект „Антикорупция“ внесе „Продължаваме промяната“ малко преди кабинетът на Кирил Петков да падне с вот на недоверие, поискан от ГЕРБ и подкрепен от ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“ .
Законопроектът обаче още не е разпределен за разглеждане в парламентарна комисия и на този етап не изглежда да е важен за дневния ред на парламента, който се занимава приоритетно с актуализацията на бюджета. Но дори и да бъде внесен за разглеждане, законопроектът най-вероятно ще бъде прекроен от новото мнозинство, така че КПКОНПИ да остане удобен инструмент на статуквото и борбата с корупцията да остане само пропаганден лозунг.
Но най-вероятно е да не се предприемат никакви промени в КПКОНПИ, тъй като животът на настоящото Народно събрани не изглежда да продължи особено дълго, освен ако не стане чудо. Така тези изключително важни промени е съмнително дали ще минат до края на годината, за да може да се претендира второто плащане за 2022 г.
Е-управление, кадастър, имотен регистър, „Български пощи“
Под въпрос са и измененията, касаещи електронното управление, кадастъра и имотния регистър, пощенските услуги. Задължителните текстове в Закона за електронното управление относно административните е-регистри вече бяха пуснати за обществено обсъждане, но дори не са одобрени от Министерския съвет, за да влязат в парламента.
Трябва да бъдат изготвени и промени в Закона за кадастъра и имотния регистър. Част от тях са свързани с изисквания за създаването на имотни партиди към поземления регистър. Третият закон трябва да превърне „Български пощи“ в посредник за административни услуги, включително електронни, и през тях да има достъп до базови телемедицински диагностични услуги. Крайните срокове за тези изменения са в края на септември.
До края на годината пък трябва да се приемат промени в Закона за насърчаване на заетостта. Те касаят основно професионалното обучение и възможността за признаване на неформални курсове и умения за придобиване на формална квалификация.
Отлагането на ангажиментите отлага и парите
Общо въпросните 22 закона включват 66 мерки, за които България трябва да докаже, че са изпълнени до края на 2022 г., ако иска да претендира второто плащане преди изтичането на годината, каквато е възможността по процедура. Европейската комисия изисква да се спазват определените срокове по поетите ангажименти, ако има забавяне, то ще е за сметка на следващите трансфери.
От Министерството на финансите признават, че второто плащане се очаква през 2023 г.
Това обаче е преценено и именно затова, както и заради забавянето на внасянето на плана за възстановяване България ще получи по-голямо първо плащане. А изоставянето в изпълнението на съгласуваните с Брюксел мерки може да се навакса в следващата година и да се иска по-голяма сума, но само ако страната ни има оперативен парламент и стабилно управление, което е под въпрос при сегашната политическа констелация.
Относно готовността на спешните 22 закона финансовото министерство заяви пред Mediapool, че изпълнението на всяка от целите е отговорност на съответното ресорно министерство. Те са на различно ниво на готовност – от работна група, през обществено обсъждане, до приети от Министерския съвет.
Прекалено много неизвестни
Всички 22 законопроекта ще бъдат одобрени от правителството преди внасяне в Народното събрание, но към момента няма конкретни планирани дати за това, допълниха от Министерството на финансите. Формално до избора на нов кабинет в рамките на този парламент или до разпускането на НС, правителството на Кирил Петков остава да работи. Ако се върви към избори, страната ще бъде управлявана от служебно правителство, което би могло да одобри евентуално готовите проектозакони, те трябва да минат през парламента.
Сроковете, записани в съвместния документ с ЕК по Плана за възстановяване и устойчивост, са правно-обвързващи, независимо от политическата ситуация в страната, отбелязват от финансовото ведомство.
Плащането на първите 2.6 млрд. лв. е част от актуализацията на бюджета и на около половината от сумата се разчита за осигуряването на баланса в хазната след вдигането на пенсиите на два пъти – през юли и през октомври. Останалите средства при всички положения ще имат благоприятен ефект за българската икономика и гражданите, но би могло да е и по-добра финансовата усвояемост на грантовете от ЕС през тази година.
За съжаление, перспективите за наваксване на изпълнението на мерките по плана за възстановяване и на самите проекти, към момента са доста проблематични.
Кабинетът „Петков“, който дойде с мисия за сериозни реформи, модернизация и борба с корупцията, оцеля едва половин година.
Макар новото опозиционно мнозинство да твърди, че е готово да работи за изпълнението на поетите ангажименти по плана, всяка от четирите партии в него – ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“, поискаха нови избори. Слави Трифонов реши да сложи край на сегашната управляваща коалиция с измисления претекст „Македонияяяя“, но реално разривът беше настъпил заради отказаните му милиарди за МРРБ, които да се харчат по схемата „Борисов“.
ГЕРБ незабавно внесе вот на недоверие, съзирайки шанс за реванш и връщане на власт, за да стопира всякаква възможност за реална съдебна и антикорупционна реформа (в сегашния парламент ГЕРБ саботира всички подобни опити).
Задълбочаването на политическата криза, на фона на енергийна криза и ръст на инфлацията, само увеличават риска пред възможностите на България да се възползва максимално от европейския план и наистина да постигне възстановяване на икономиката си.
