В Перник отбелязаха 130 годишния юбилей от създаването на първата мина в България с концерт и изложба „Сърцето на България“. Организаторите – Регионалният исторически музей и Мин Индъстри, като компания съхранила въгледобива и до днес, получиха десетки поздравления за съхраняването на традициите и историята.

Поздравителните адреси бяха получени от Ива Митева – Председател на Народното Събрание, Министерството на Отбраната, Областният Управител, Кметът на града, Председателят на Общинския съвет, кметове на кметства, Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост и други.

„Отправям искрените си поздравления по повод забележителната 130 годишнина от създаването на Първата мина в Перник – събитие, с което се полагат основите на българската индустриализация“ казва в своя поздрав за миньорския празник Ива Митева.

„Още от своето начало “Баба Мина“, както галено я наричат перничани, превърна нашия град в миньорски център на България“ отбелязва в своето обръщение към гостите Областният управител на Перник д-р Симеон Василев.

Според Станислав Владимиров – Кмет на Перник „130 години неизменният часовник над Минна дирекция съизмерва времето на Перник с голямото време на техническия прогрес.“

В тържеството взе участие духовият оркестър на Перник, създаден в далечното минало именно от мината. Молитва за здраве, величие и благоденствие на Перник и жителите на региона отслужиха Архимандрит Никанор и иконом Константин.

„Регионалният исторически музей представи пред сградата на Минната дирекция две изложби“, каза пред събралото се множество Силвия Нотева – уредник в музея.

„Едната е под надслов „Нека бъде светлина”. Другата изложба е с постери и се казва „Сърцето на България”- това са снимки от преди 1944 година, които показват живота вътре, в подземните галерии”, поясни Нотева.

По повод годишнината е направено фотокопие на книгата „Перник 1878-1928 година”. Нейн автор е Цоню Бръшлянов, който е бил в Административния съвет на Мини „Перник“. Книгата е изключително рядка, запазени са само отделни екземпляри от нея. Един от тях е запазен в Регионалния музей в Перник.
Десислав Аспарухов, представител на „Мин индъстри“ припомни славните страници от историята на пернишката мина.

„Без Мина Перник нямаше да я има българската индустрия“, припомни той. Мината беше основен двигател на индустриализацията на България и днес ние се гордеем, че сме следовници на някогашните миньори, каза още Аспарухов в приветственото си празнично слово.

Безспорно, най-вълнуващият момент на тържеството бе изказването на миньора-ветеран Петър Александров. Той припомни за годините на разцвет на пернишкия въгледобив. Припомни за подвизите на пернишките миньори под земята, които са реализирали рекордни добиви на въглища.

Александров пожела на младите перничани да не забравят сътвореното за града и България от бащите и дедите им. „Бъдете горди наследници на поколения славни миньори, които са се трудели тук”, пожела Александров.

Празникът уважиха десетки жители на областния град, защото няма пернишко семейство, чиято съдба да не е била свързана през годините с Баба Мина.

На 17 август Регионален исторически музей в Перник и „Мин индъстри“ ще отбележат 130 години от създаването на Мини Перник.

Събитието ще се проведе на 17 август от 18 часа, пред сградата на Минна дирекция – Перник.

Предвидена е уникална изложба, осветена от автентични миньорски лампи, които са ползвали в началото на рудодобива, празнична програма и молитва за здраве.

През двата празнични дни, 17 и 18 август, любопитните ще могат да посетят двата музея напълно безплатно.

През 1891 година Министърът на финансите издава заповед за експлоатация на мините в Перник. На 17 август, същата година под ръководството на инж. Димитър Юрданов 114 работника започват добив на въглища. Така се слага началото на първото и най – голямо минно предприятие у нас.

Подземният рудник работи до 1966 г., когато поради изчерпване на залежите от кафяви въглища е затворен. Най- голям е добивът през 60 – те години, когато в мините работят около 17 000 човека. След закриване на подземните галерии откритият добив продължава и до днес.

Когато в едно селище се открият въглища, то той се превръща в миньорски център и това предопределя уникалната му съдба – индустриален и икономически подем, завидна социална политика и съвсем естествено развита инфраструктура. С това съвсем не се изчерпва цялото богатство, дадено от мините, защото то надхвърля далеч територията на Перник. Много може да се изпише и разкаже от все още живи свидетели на историята, но най – важното е, че тя става двигател на цялата ни държава. От тук тръгват кадрите, които после ще вземат участие в цялата енергийна политика на България, тук не просто светва първата крушка, а започва и електрифицирането и пак тук, за първи път се изгражда централа, която благодарение на захранването си с въглища има огромно значение за промишлеността и хората. Добивът на подземните богатства помага на държавата ни да стане най – бързо развиващата се икономика в региона.

С въвеждането на Автономно управление Мини „Перник“ се превръщат в основен двигател на индустриализацията на България в следосвобожденската ѝ история и водещ фактор в българския стопански живот. Те се превръщат в един от основните гаранти за финансовата стабилност на България, като в периода 1925 – 1940г. в държавната хазна са постъпили 1,414,030,711 лева от печалбите на дружеството, което е съизмеримо единствено с приходите от народната банка. Съгласно задълженията на България от Ньойския договор и Нишката конвенция, Мини „Перник“ издължават на Югославия въглища за сметка на българската държава на стойност 302,000,000 лева.

Още много неща се случват за първи път в Пернишко, защото развитието на селището привлича допълнителна стопанска инициатива и това също е съвсем естествен процес. Привличане на други бизнеси и инвестиции в региона неизбежно водят до икономически подем и повишаване на стандарта и качеството на живот.

Първият празник на миньорите се чества през 1903 г, когато е и взето решение за покровител на Миньорите да бъде избран българският светец Свети Иван Рилски.