Posts Tagged ‘национален празник’

Честит празник, българи!

Posted on: март 3rd, 2024 by МИГ No Comments

На 3 март отбелязваме Националния празник на България, навършват се 146 години от Освобождението.

На този ден през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей – от турска.

Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи.

Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“.

В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович.

Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на „Освобождението на България“. Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни – за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник.

С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.

Гавра! Предлагат на ПП-ДБ да обявят за национален празник рождения ден на Борисов

Posted on: юли 24th, 2023 by МИГ 2 Comments

Жертва на тежки гаври стана Лена Бориславова. Бременната юристка отнесе хорския гняв, след като коалицията на „добрите сили“ – „Продължаваме промяната – Демократична България“ подготвя поредната подмяна.

Този път тя е свързана с националния празник на страната. Както вече стана ясно Кирчо, Кокорчо и компания обявиха своите предложения за промени в Конституцията, а едно от тях касае именно смяната на 3 март с 24 май. В неделя ПП-ДБ обяви това на специална пресконференция.

Събитията от вчера провокираха наново негативното отношение към коалицията, а социалната мрежа е място, на което всеки може да си хейти на воля. Стената на Лена Бориславова пък е удобно място за това.

Именно там се „роди“ екзотичната идея за национален празник на България ПП-ДБ да предложи не 24 май, а 13 юни. Не се чудете, на тази паметна дата е роден Бойко Борисов, благодарение на когото загубилите изборите се възкачиха на власт.

„Редно е националния празник да е 14.07 десанта при Росенец, 27.7 раждането на Шиши или в краен случай 13.06 раждането на ББ“ – офертата към харвардите е Димитър Крайнин.

Сред коментарите под публикацията на Бориславова преобладават такива, които не одобряват замяната на 3 март с 24 май.

„Лена, ама вярно ли точно в момента сте тръгнали да сменяте националния празник? Това ли е най-важния проблем сега? Признавам, има резон, но и на мен ми е много по-важно София да има по-добър градски транспорт, повече паркоместа, по-малко застрояване, по-добра инфраструктура, по-чист въздух. Не виждам как това ще стане, ако не спечелите изборите убедително. А това няма да стане, ако хвърляте такива безумни идеи точно сега, преди местните избори. Като ваш избирател мога само да ви препоръчам да разкарате този, който дава такива идеи, възможно най-бързо. Само ще ви тежи като воденичен камък и ще ви дърпа надолу“, пише Константин Русков.

„Очаквам КС да се забатачи с хиляди малоумни жалби и фактически да не се разглеждат истински важните неща. За смяната на 3ти март даже не знам как Ви дойде наум. Lena Borislavova, защо оставяте сметната палата и бнб в ръцете на Герб?“, пита друг потребител – Георги Димитров.

Честит празник, българи!

Posted on: март 3rd, 2021 by МИГ No Comments

На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 143 години от Освобождението на страната ни от османско владичество.

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей – от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“. В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.

Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на „Освобождението на България“.

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на „Освобождението на България“. Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни – за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.

Честит празник, българи!

Posted on: март 3rd, 2020 by МИГ No Comments

Хиляди българи днес ще се изкачат на историческия връх Шипка, за да отбележат възкресението на българската държава и да присъстват на честванията по повод 142 години от Освобождението на България! Въпреки предупрежденията заради опасност от зараза. Защото днес празнуваме най-големия национален празник в съвременната ни история – Деня на Освобождението на България от османско владичество. Честит празник, българи!

След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена с манифест в Кишинев от император Александър II, на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на войната. Войната завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.

Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Днес няма как да не си спомним и за храбрите българи, борили се за свободата на страната ни. Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог, и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО). Неговата мечта и цел, и основен идеал в дейността – България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.

Не може да не споменем и Георги Бенковски, чиято дейност също допринася много. Истинското му име е Гаврил Хлътев. Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие. След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми.

Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение умира, но никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.

Честит национален празник, българи!

Posted on: март 3rd, 2019 by МИГ No Comments
България чества днес националния си празник – Деня на освобождението.

На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война от 1877-1878 г. Войната, която е десета в поредицата от руско-турски войни, е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно става официален празник.

Руско-турската война започва на 12/24 април 1877 г. с издаден в Кишинев Манифест на император Александър Втори. Включено е и Българското опълчение (12 опълченски дружини), самостоятелна българска доброволческа войска, създадена по предложение на руския генерал Р. М. Фадеев с подкрепата на Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия, които закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на опълченците.

Според плана на руското командване от октомври 1876 г. първоначалното предназначение на Опълчението е да служи като „пеши конвой на главнокомандващия княз Николай Николаевич“. Напливът от доброволци не престава и до обявяването на войната през април 1877 г. в Опълчението са зачислени 7444 бойци и 81 офицери в 6 дружини (3 бригади). Командир на българското опълчение е руският генерал Н. Г. Столетов.

На 6 май 1877 г. жителите на гр. Самара им подаряват бойно знаме. Самарското знаме е бойното знаме на Трета дружина от Българското опълчение, станало светиня за българския народ в борбата му за национално освобождение. Ушито е по време на Априлското въстание 1876 г. от жителите на руския гр. Самара (откъдето носи и името си), но междувременно въстанието е потушено. Изработено е от монахини от Самарския девически манастир. Направено е от двоен тънък копринен плат с червена, бяла и синя ивица с размери 185/190 см, с пришит в средата от двете страни черен кръст. На лицевата страна в кръста са изобразени славянските първоучители Кирил и Методий, а на другата – Иверската Света Богородица.

Знамето участва във всички боеве на Опълчението. Под него падат 5 знаменосци и сам подполковник Калитин – един от най-способните офицери в руската армия. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден „За храброст“ първа степен (30 август 1880 г.).

Българските опълченци проявяват особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). В края на декември 1877 г. те вземат участие и в боевете при Шипка и Шейново. След подписването на Санстефанския договор (1878 г.) Опълчението е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на младата българска войска, наречана Българска земска войска.

Шипченската епопея прави прелома на войната необратим. Боевете на Шипка се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Шипка (до 1951 г. – Св. Никола, до 1977 г. Столетов) и Орлово гнездо от 9/21 до 11/23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов.

На 3 март в малкото селце Сан Стефано (дн. Йешилкьой), разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Санстефанският мирен договор е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19. Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хиляди кв. км.

Санстефанският мирен договор увенчава с успех многовековните борби на българите и довежда до възстановяване на българската държава.

Честит национален празник, България!

Честваме 138 години от Освобождението на България от турско робство

Posted on: март 3rd, 2016 by МИГ No Comments

Днес честваме 138 години от Освобождението на България от турско робство. Националният трибагреник ще бъде издигнат на тържествени церемонии в цялата страна и празникът ще бъде отбелязан с различни прояви.

В София, в катедралата „Св. Александър Невски” патриарх Неофит ще възглави заупокойна молитва за отдалите живота си за нашето освобождение. След това патриархът ще отслужи Благодарствен молебен за благоденствието на българския народ.

При Паметника на Незнайния воин ще има церемония по вдигане на знамената. На площада пред Народното събрание вечерта ще се състои и тържествената заря-проверка. Президентът Росен Плевнелиев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.

Днес в Националният военноисторически музей е ден на отворените врати. Там ще бъде изложена най-голямата светиня на Освобождението – оригинала на Самарското знаме.

На 3 март 1878 година в град Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за войната е жестокото потушаване на , което предизвиква огромен отзвук в цяла Европа. Видни общественици и държавници, сред които Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.

По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия до БЯло Море, цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.