Posts Tagged ‘панама гейт’

Имената на 10 българи изплуваха в новите „Панамски досиета“

Posted on: май 10th, 2016 by МИГ No Comments

Имената на 10 българи изплуваха в новите „Панамски досиета“. В 21 часа българско време в секцията за България можеха да се видят имената на Делян Пенков Лилов, Десислав Маймаров, Милен Пантелеев, Милко Минковски, Николай Колев, Сахар Уади Шахин, Стефан Боп, Татяна Канаева, Венцислав Николов Дамянов и Ехуда Бранд, пише news.bg. Малко по-късно секцията на сайта за България беше недостъпна.

Международният консорциум на разследващите журналисти и германският вестник „Зюддойче цайтунг” решиха на 9 май в 21 часа бълг. Време да дадат пълен достъп до близо 200 000 документа, в които има данни за фирми и частни лица с офшорни сметки.

Данните са най-голямото изтичане на секретна информация за офшорни сметки в историята. Преди година анонимен източник предоставя на журналисти от „Зюддойче цайтунг” 2,6 терабайта информация от панамската адвокатска кантора „Мосак Фонсека“, занимаваща се с откриване на сметки на клиенти в офшорни зони.

Данните, които бяха публикувани, не са пълният комплект от документи, които анонимният източник е предал на „Зюддойче цайтунг”. От тях са изчистени лични данни като номера на сметки, имейли и транзакции.

В отворените данни ще могат да се търсят най-вече фирми и техните официални собственици. Кой седи зад тях обаче е въпрос на журналистическото разследване, поясняват от консорциума.

Зарязана любовница разпалила скандала с панамските офшорки!

Posted on: април 20th, 2016 by МИГ No Comments

Скандалът с панамските офшорки може да е предизвикан от две обидени служителки на адвокатската кантора „Мосак Фонсека“. Това заяви американският финансов консултант Кенет Райджок, работил с карибски офшорни компании, пред руското издание „Газета“.

Райджок твърди, че знае за два източника, от които е изтекла информация. „Първият е жена, секретарка на един от партньорите, основали компанията. Те имали любовна история, приключила твърде плачевно. В крайна сметка дамата събрала документите, до които имала достъп, и на практика ги предложила за открита продажба в панамската столица“, разказва той.

Вторият източник била семейна двойка, работела като мениджъри в кантората. Жената била уволнена и Райджок предполага, че за отмъщение двамата решили да съберат и продадат материали, съдържащи компромат за компанията. По думите му в сенчестия финансов свят още през 2007-2008 година се появили не един, а неколцина души, готови да продадат документи за финансови машинации от страна на „МосакФонсека“. Райджок твърди, че един от източниците му купил в края на 2000-а част от този архив.

Зад „Панамагейт“ стоят чуждестранни интереси, заяви по-рано говорителят на Кремъл ДмитрийПесков. По тази логика изтичането на информация било организирано с цел да дискредитира Москва, чиято политика буди недоволство у Вашингтон, отбелязва „Газета“. Според друга версия обаче тъкмо Кремъл режисирал скандала, защото панамските документи „не разкриват нищо ново за президента Владимир Путин“, а Русия само печели от изтичане на информация, „дестабилизираща някои западни страни“. През май се очаква нова вълна от интерес към „МосакФонсека“ – тогава Международният консорциум на разследващите журналисти ще публикува имената на всички организации, участвали в офшорните схеми, добавя руското издание.

Защо измамниците в света просто не крият парите си в злато?

Posted on: април 16th, 2016 by МИГ No Comments

Ето какъв е отговорът за реалния свят, макар и “грозен”: Ако бившият председател на Камарата на представителите (на САЩ) Денис Хастърт беше платил на обвинителя си в златни монети, вместо с щатски долари, нямаше да бъде застрашен от затвор за нарушаване на банковите регулации на 74-годишна възраст. (Той се призна за виновен.)

И ако международните данъчни измамници бяха укрили тайните си активи в анонимни златни кюлчета, а не в “кухи” компании, създадени от панамската правна кантора Mossack Fonseca, сега нямаше да бъдат разследвани от полицията. Все още щяха да бъдат на яхтите си, отпивайки Лоран-Перие (скъпо шампанско – бел. прев.).

Може би пък са си го заслужили. Защото освен че са неетични или неморални, са и глупави в някакъв смисъл. В тази среда аз действително трябва да отворя офис като финансов съветник на мошеници, хитри артисти, непочтени политици, наркодилъри, безделници и анархисти. Много от тези измамници са наистина богати. Те са склонни да платят скъпо и прескъпо за съвет. А и повечето от сегашните им съветници са непросветени.

Вместо това, ето, давам съвет безплатно. Какъв глупак. Преди няколко седмици предизвиках всеобща раздразнителност сред маниаците на злато, когато изтъкнах, че кюлчето не е “безопасно убежище” във времена на финансови сътресения – или, всъщност, когато и да било. Някои хора разбраха погрешно, че златото, според мен, е напълно безполезно като финансов актив Нямах това предвид. Не го мисля. И то не е така.

Златото е ценно като частна валута. Можете да го използвате, за да избегнете държавния контрол, тъй като никое правителство не го контролира. Можете да го използвате, за да “перете” пари, зловещ, но неясен термин, който може да означава лоши неща или пък безобидни. Можете да го използвате, за да правите анонимни трансакции или преводи и да пазите в тайна парите си.

Пазарът на злато е огромен и ликвиден. Няма значение дали е монета “Кругерранд” (южноафриканска златна монета, равняваща се на 1 тройунция или 31,1035 грама – бел. прев.) или пък “Американски орел” (”American Eagle”). Този актив е с дълга история. Във всяка водеща страна има големи, почтени и утвърдени брокери. Златото не се разлага на съставни части. То лесно се
крие или съхранява. В основата си златото е евтино и лесно за купуване, складиране, укриване и продаване, тук или в чужбина.

Искате пример? Вземете отвратителния Денис Хастърт. Той е обвинен в гнусни престъпления: сексуален тормоз над момчета, някои само на 14 години, когато е бил гимназиален треньор по борба. случаят му не буди състрадание. И никога не бих го защитил. Въпреки всичко сега той е застрашен със затвор, не за предполагаемия тормоз, а за незаконно изтегляне на собствените си пари от собствената си банкова сметка, за да плати на един от обвинителите си да мълчи. Интересното е, че “престъплението” на Хастърт нарушава банкови правила, които звучат като нещо, измислено от Гестапо или Джордж Оруел.

(Правителството иска да знае всеки път, когато взимате 10 000 долара от вашите пари от собствената ви сметка. Ако теглите 5000 долара седмично за период от две седмици обаче, то това
също е незаконно, защото се движите около лимита от 10 000 долара, нищо че го спазвате. Да, наистина.) Окей, много от онези, които се опитват да укриват финансовите си афери, са лоши хора, криещи лоша неща. Само че не се налага да бъдете мошеник или лудата анархистка Айн Ранд*, за
да видите доброто в неприкосновеността на личното пространство.

Ами ако това не беше Денис Хастърт? И ако не ставаше дума за малтретиране над деца? Ако това беше публична личност, изнудвана за нейната/неговата сексуалност или пък за нещо друго, което иска да запази в тайна? Ако беше някои, шантажиран за, да ажем, прелюбодеяние? Или за пристрастеност към обезболяващи? По логиката на правителството независимо от това тази
личност би могло да я грози затвор за плащане със собствени пари. Няма оправия.

Хастърт искаше да прикрие уреждането на сметките си. Той можеше да прехвърли парите директно от банковата си сметка към търговец на злато и да получи в замяна монети “Американски
орел”, след това да ги даде на обвинителя си, който на свой ред да се свърже обратно със същия дилър и да му ги продаде за кеш. Пито-платено! Няма подробности. Няма отпечатъци. Няма престъпление. И днес Хастърт, без значение дали го заслужава или не, щеше да е в изгодно положение.

Сега да обърнем внимание на хората, опитващи се да укрият парите си чрез “кухи” панамски компании и фондове. Ако ерата на интернет и на “Уикилийкс” ни е научила на нещо, то е, че ако
нещо може да изтече, то вероятно ще изтече. Така наречените Панамски документи предизвикаха шокови вълни по целия свят. Исландският премиер подаде оставка. Британският премиер има
неприятности. Най-различни богати и влиятелни хора по света се хванаха в мрежата.

Ще падат глави. При някои от тези хора, които живеят в страни със сурови наказания, буквално могат да падат глави. Още веднъж, това са множество хора, които можеха да постигнат същите цели без каквито и да било сериозни рискове, избягвайки скъпи и трикови финансови маневри и използвайки старомодното злато. Само че, разбира се, това вероятно щеше да изглежда доста
просто на хората, опитващи се да скрият парите си. И може би щеше да донесе много малко хонорари на умните хора в Mossack Fonseca.

Плуването с шнорхел в Панама е добро, нали?

Американските ангели и руските дяволи

Posted on: април 9th, 2016 by МИГ No Comments

Нали знаете кой е най-важният извод от излезлите до този момент данни около „панамските досиета”? В тях не фигурират имената на американски политици. Алелуя! Радвайте се, веселете се, евроатлантици по света и у нас! Открит е онзи човешки вид, за който дълго време смятахме, че не съществува. А именно – честният, принципен, некорумпиран, ангелоподобен политик! И къде е открит? Как къде!? Разбира се, че в Съединените американски щати. Отсега нататък, ако някой започне да ви обяснява как всички политици по целия свят са мошеници, лицемери, замесени във всевъзможни финансови афери, вие съвсем убедено можете да кажете, подобно на героя Финдли от знаменитото стихотворение на Робърт Бърнс: „Не всички!” И да посочите към държавата, в която живеят най-честните и най-некорумпираните политици в света.

Всички ние трябва да бъдем благодарни на този героичен консорциум, извършил разследването на „панамските досиета”, защото ни показа накъде трябва да се обръщаме всеки път, когато искаме да получим упование и вяра, че съществуват политици с криле. Все пак може би ще започнат да ни гризат известни съмнения в безкрайната принципност на въпросния консорциум, когато видим кои са неговите спонсори. Защото неслучайно има едно мъдро предупреждение – първо виж откъде идват грантовете и след това си прави извода за коректността на анализа. И така, сред финансиращите консорциума структури са такива организации като „Отворено общество“ на Джордж Сорос, „Карнеги“, Американската организация за международно развитие USAID. Неправителствени организации от този род развиват бурна дейност по целя свят. Шумно афишираните им цели са да помагат за развитието на демокрацията и свободата в различни държави. Не толкова афишираните цели са да изграждат мрежи от агенти за влияние сред политическите, икономическите, научните, журналистическите елити. Тоест, благотворителността е на лице, но тя е насочена към точно определени местни хора, които в по-сетнешната си дейност щедро ще се отблагодарят на отвъдокеанските спонсори.

Е, мислите ли, че е разумно да вярваме в чистите помисли на хората в тези NGO-та? Ако решим да повярваме в безскористните им и идеалистични намерения, заприличваме на онези мишлета, които смятат, че единствената цел на поставеното в капана сиренце е да им осигури вкусен обяд. Всъщност много политици, бизнесмени, интелектуалци, журналисти в най-различни държави отдавна са в попаднали в капана на отвъдокеанската „благотворителност“. Много често самите мишлета не разбират, че движенията, които извършват, са провокирани не от собствения им мозък, а от съвсем други центрове. Мишките просто биват използвани, за да свършат работата на менторите си. Използват ги, когато трябва да се свали някое неудобно правителство, когато трябва да се очерни политически противник или да се прокарат ключови интереси на транснационалния капитал.  Така мишките си мислят, че защитават ценностите на гражданското общество, а всъщност обслужват точно определени политико-икономически интереси.

Ето и последният случай с „панамските досиета“. Изводът, който ни натрапва спонсорираният от могъщи американски NGO-та консорциум е много простичък, толкова простичък, че чак е обиден. Според него има едни кристално чисти политици – вашингтонските естествено – и едни други, силно корумпирани. Тези корумпираните са в Азия и Европа, а пък най-корумпираните са…сигурно вече сте се сетили къде – в Русия. А кой е най, най, най, ама най-лошият, този, дето яде деца на закуска и не си ляга вечер, преди да е скрил в офшорки няколко милиарда? И няма никакво значение, че името на Владимир Путин не фигурира сред тези лидери, които са управлявали офшорни компании. Важното е да се каже, че „вероятно“, „може би“, „има известни основания да мислим“, „възможно е“. Ето така започва победоносното шествие на клеветата по света. Но какво значение има още една лъжа по адрес на врага?

a-specto.bg

40 млрд. долара са изнесени от България в офшорки

Posted on: април 9th, 2016 by МИГ No Comments

Най-малко 40 млрд. долара са изнесени от България и са внесени в офшорки от 1980 г. до днес. Такъв извод може да се направи от изследването на Джеймс Хенри, бивш главен икономист на консултантската компания “Маккинси”. То бе направено преди четири години по поръчка на международната организация „Мрежа за данъчна справедливост”. Хенри изследва периода от 2000 до 2010 г. и констатира, че само за това време от страната ни са изтекли 29,8 млрд. долара. От началото на прехода към днешна дата обаче офшорните авоари с български произход със сигурност са задминали внушителната цифра от 40 000 000 000 долара, твърди икономистът.

Данните бяха припомнени тези дни от специализирания сайт taxdog.wordpress.com, във връзка със скандала „Досиетата от Панама”. Мероприятието с източник малката американска държава, шумно рекламирано като „най-голямото изтичане на информация в световен мащаб”, не оповести значими новини за България. Напразно ги очаквахме от бившата журналистка от „24 часа” Алексения Димитрова (агент Владимир от ДС), член на т.нар. Международен консорциум на разследващите журналисти, сътворил „досиетата“.

Вестникът информира, че няма данни за офшорки на български политици, а първият „отстрелян” с публикация бе почти фалиралият Николай Банев. В същото време финансовият анализатор Мирослав Иванов съобщи, че офшорка, свързана с Пеевски, е била регистрирана точно чрез „Мосак Фонсека“ (фирмата, от която са взети досиетата). За разлика от всичко това, проучването на Хенри, макар и с по-задна дата, съдържа много повече любопитни факти. Поради тайната обаче, която спускат офшорните зони, той не е могъл да се добере до имената на притежателите на милиардите.

Но пък установява, че обемът на изнесените от страната ни средства след 1980 г. се равнява на 89% от размера на натрупания за същия период външен дълг. Хенри установява още, че от страната ни е изнасян средно годишно по 5% от националния доход. Само Русия и Венецуела с по 6% и Украйна – с 9%, ни изпреварват, констатира по този повод taxdog.wordpress.com. Това прави страната ни една от най-ограбваните в света. На планетата има над 29 000 индивиди с богатство от над 100 млн. долара и повечето от тях са анонимни, сочи още изследването на Джеймс Хенри. Баровците са източили от родните си икономики общо между 21 и 32 трилиона долара.

В сумата не влизат яхти, палати, диаманти и златните кюлчета в трезорите, т.е. реално богаташите са още по-богати и никой не знае точно имуществото им. Изследователят прави всичките тези изводи и изчисления, сравнявайки данните на Банката за международни разплащания и на Международния валутен фонд с анализи на частни компании. Анализът му, разбира се, бе публично оповестен в чужди блогове и медии още с излизането му през 2011 г. Тъй съдържа шокираща информация, но светът не се стресна. Което всъщност още веднъж показва пропагандния и кампаниен характер на мероприятието „Досиетата  от Панама”.

Целта му, според първоначалните данни, очевидно бе да удари по руския президент Путин (който, разбира се, не е цвете за мирисане) – със съмнения, а не с доказателства. Както и да направи реклама на една организация, която тепърва ще ни залива с все повече и повече „разкрития”. Същият консорциум на разследващи журналисти, чието седалище е Вашингтон, изнесе миналата година и информация за близо 100 000 клиенти на британската банка HSBC. Пошумя се и после всичко бързо бе забравено.

Разследване или комсомолска асамблея?

Т.нар. „Досиета от Панама” будят основателни въпроси дали наистина представляват разследване или са бодра асамблея на евроатлантически комсомолци. На първо място е любопитен въпросът как така Владимир Путин се оказа основната мишена, след като информацията (уж) обхваща целия световен елит, а уликите към него са косвени. „Досиета от Панама” оповестиха, че близките до руския президент Юрий Ковалчук, собственикът на банка „Россия“, и музикантът Сергей Ролдугин притежават 2 млрд. долара чрез схема от офшорки.

Това добре, но според разследващите „би могло да се предполага”, „вероятно”, „твърде е възможно”… парите да са на Путин. Много стара практика е политици да забогатяват чрез подставени лица (техни приятели) – което въобще не ги притеснява и никога връзката не се доказва в съд. В този смисъл „Досиета от Панама” не представиха нещо ново, което наистина да e опасно за Путин. Едва ли той разчита на едната заплата, възможно е наистина да е собственик на милиардите. Но няма истинско разследване на света, което да завършва с „най-вероятно”.

На второ място е интересно как така в списъка на „крадците” не попадна нито един американец. Точно американците са едни от най-честите клиенти на офшорните държави. Защо ли ги няма в „Досиета от Панама”? Най-вероятно заради евроатлантическата задача, която комсомолците отиграха – да попарят Путин. На трето място трябва да се каже, че всяко едно истинско журналистическо разследване се върши в състояние на секретност, сред страх от изтичане на информация, много често за него освен автора знаят двама души – главният редактор на съответната медия и източникът на информация.

А тук имаме весела компания от 380 журналисти от близо 80 страни (според официалната информация), които са си разследвали цяла година, а накрая решили да разгласят на света „потресаващи разкрития”. Мислите ли, че самият Путин не е разбрал за начинанието им още на втория ден? Четвъртото, което следва да се припомни, е, че всичко свързано с офшорките – зони, влогове, инвестиции, анонимност, е напълно законно. Не е хубаво да е така, но е факт. Да чухте „разследващият консорциум” да предлага забрана на офшорките?

Като две капки вода

„Досиетата от Панама” предизвикаха у нас забавна галимация чрез опорни и контраопорни точки –  битката бе между “гражданското общество”, захранвано от Сорос и “Америка за България” от една страна, и путиноидите, бранещи святостта на руския президент, от друга. Първи реагираха защитниците на „Матушка Рус”. „Досиетата от Панама” е операция на западни спецслужби”, заяви Борислав Цеков, бивш царски депутат и настоящ сподвижник на БСП. С тези думи той почти повтори официалната версия на Кремъл.

Левият журналист Александър Симов пък направи сензационно разкритие, разследвайки в… интернет: “Натъкнах се на много интересен факт във “Фейсбук” – в деня, в който украинската армия ядеше як бой край Иловайск, Порошенко си е регистрирал офшорна сметка на британските Вирджински острови”. Т.е. – оставете го Путин, гледайте какъв злодей е Порошенко. Задачата на соросоидите бе по-трудна. Те хем трябваше да оплюят Путин, хем да оневинят Порошенко, бащата на британския премиер Камерън (също в списъка) и други положителни по дефиниция герои.

„Медийното отразяване у нас не прави разлика между различни видове проблеми. Първият е избягването на данъци през офшорни фирми. Такъв е случаят с бащата на Камерън. Вторият е криенето на собственост чрез подставени лица и източването на държавни банки. Случаят с Путин – според разследването – е точно такъв”, се произнесе политологът Даниел Смилов. Сайтът „Медиапул” правилно схвана повелята и написа: “На Запад укриват в офшорни зони данъци, в Русия укриват притежанието”. Т.е. оставете го Камерън, гледайте какъв злодей е Путин. Режисьорите на „Като две капки вода” къде спят?