Posts Tagged ‘плик’

Кожодери! Хипермаркети започнаха да събират пари и за най-тънките пликчета

Posted on: юни 22nd, 2024 by МИГ 1 Comment

Една от известните у нас търговски вериги тихомълком въведе нова такса „найлон“. В магазините на „Т маркет“ вече събират по 5 стотинки за най-тънките пликчета, в които слагаме насипните стоки – плодове, зеленчуци, ядки и др., пише „Сега“.

Клиентите по никакъв начин не са уведомени за нововъведението. Само ако човек се загледа в касовата бележка, ще открие, че под картофите или под прасковите се мъдрят някакви 0.05 лв. –  в някои от магазините от веригата на касовия бон се изписва само „найлонов плик“, в други има повече конкретика – стотинките са за „HDPE плик 21х12х42 см“.

Съкращението HDPE се отнася за полиетиленовите пликове, които се използват за опаковане на насипни стоки и разфасовки.

Касиерки в „Т маркет“ обясниха, че таксите са от „десетина дни“ и са въведени заради „европейската директива“.

5 стотинки е дребна сума, но знаем, че „капка по капка – вир, левче по левче – язовир.“ Човек влиза в магазина, купува си 10 насипни стоки – краставици, кайсии, череши, лимони, банани, жълт лук, чесън, картофи, моркови, тиквички. На касата му маркират 10 найлончета по 5 стотинки и сметката се качва с 50 стотинки.

Очакваме Комисията за защита на потребителите да направи проверка, а Министерството на околната среда да хвърли малко повече светлина върху нововъведената такса. Впрочем другите хипермаркети не взимат стотинки за най-тънките опаковки – поне засега.

Системата за таксуване на полиетиленовите опаковки, целяща да намали този тип отпадъци като напаст за околната среда и да накара хората да използват торбички и кутии за многократна употреба, отдавна е позната у нас. Това е политика на ЕС и на целия цивилизован свят за ограничаване на полиетиленовия боклук. Още през миналото десетилетие у нас  бе въведено плащане за пликовете с дръжки тип „потник“. Сравнително отскоро магазините бяха задължени да събират „продуктова такса“ и когато клиентът купува стока в пластмасова кутийка – например маслини, или пък пазарува храна от топлата витрина. Във всеки хипермаркет има предупредителни надписи, че тези опаковки се таксуват.

Ползите от т. нар. продуктови такси обаче не са особено видими – полиетиленовите отпадъци пак са навсякъде.

Смисълът на такса „найлон“ е да култивира у клиентите по-екологично поведение. Но на практика клиентът е вкаран в параграф 22 – изобщо не иска да плаща за пластмасова опаковка, но и не може да си вземе от топлата витрина качамак или ориз с гъби например в собствена кутия за многократна употреба – Агенцията по храните не разрешава по хигиенни съображения. Така – щем не щем, купуваме еднократните пласмасови кутии и продължаваме да трупаме вредни отпадъци. Очевидно нещо трябва да се промени.

1000 години са необходими, за да се разгради една найлонова торбичка, посочва сайтът e-zdrave.  Ето още стряскащи числа за полиетиленовата напаст:  1 трилион  е броят на найлоновите торбички, произвеждани в цял свят за една година. През 3017 г. ще се разградят найлоновите торбички, произведени днес. 3,5 милиона тона е нетното тегло на изхвърлените найлонови торбички за година.

100 000  морски животни умират всяка година вследствие на замърсяването с найлонови торбички. 30 000 броя пластмасови и найлонови отпадъци се откриват на всеки квадратен километър в океана.

Асен Василев предлага затвор за служители, получаващи пари в плик

Posted on: ноември 27th, 2021 by МИГ No Comments

Да се въведат големи глоби и да се криминализира плащането и получаването “на ръка” на суми за труд над размера на заплатата – не само за работодателите, но и за счетоводителите и за работниците. Това предложи Асен Василев по време на коалиционните преговори за съставяне на правителство.

Недекларирането на трудов доход, върху който се дължи данък, и в момента е криминализирано. А недекларирането на осигуровки бе обявено за престъпление, което се наказва с глоба и затвор, през 2015 г.

Според него обаче наказателната отговорност може да се носи само от работодателя и счетоводителя, но не и от работника. Сега Василев очевидно предлага и работещите да могат да бъдат преследвани наказателно, ако се съгласят да получават заплата в плик.

От 2015 г. насам обаче новите текстове в НК не дават особен резултат. Като почти няма наказателни дела за укриване на осигуровки. Пазарът на труда у нас остава един от най-сивите сектори на икономиката с дял на сивата или недекларирана заетост около 30%.

От 1 януари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, по-малка от сегашното плащане, което включва и временната добавка от 120 лв. Тя е заложена до края на декември 2021 г., след което ще отпадне.

Това предложение, направено от Асен Василев от “Продължаваме промяната”, бе прието по време на коалиционните преговори за правителство в сектор “Труд и социални грижи”.

По принцип добавките от 120 лв. бяха гарантирани до декември. А от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв.

С новата идея на Василев практически минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото хората взимат и сега с добавката.

От БСП пък поискаха удължаване на добавката от 120 лева към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка. Към момента тя е обявена до 31 март 2022 г.

В крайна сметка бе взето компромисно решение. Все пак от 25 декември предстои увеличение на пенсиите съобразно приетата актуализация на Бюджет 2021.

Приета бе и идеята в следващите 6 месеца да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.

Спорове предизвика предложението на левицата за безплатни детски градини и ясли. Елисавета Белобрадова от „Демократична България“ възрази срещу идеята.

Те предложиха финансовият ресурс да се насочи към алтернативни форми за отглеждане на деца с държавна подкрепа – чрез разширяване на въведените вече ваучери и регламентиране на родителските кооперативи и други подобни форми на грижа.

По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лв.

Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%. Причината – работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за гледачки.

Единодушно бе подкрепена идеята за автоматично определяне на минималната работна заплата (МРЗ) като процент от средната работна заплата.

Конкретен процент не бе фиксиран, но БСП и ИТН защитиха 50%. Георги Гьоков предложи това ниво да се достигне за няколко години до края на мандата. Също от думите на Гьоков се разбра, че минималната заплата от догодина може да стане 710 лв. Този конкретен размер обаче не бе записан изрично.