Posts Tagged ‘прошко прошков’

След ДСБ и ДБГ, Прошко стана кандидат-министър на ГЕРБ…

Posted on: декември 12th, 2022 by МИГ No Comments

Изненадващо, десният Прошко Прошков, който потъна в неизвестност в последните години, се оказа кандидат-министър на транспорта в новия проектокабинет на ГЕРБ.

Прошков бе част от ДСБ до 2012-а, но напусна партията с гръм и трясък, заедно с Даниел Митов заради несъгласие с политиката на Иван Костов, за да се включи в Движение България на гражданите на Меглена Кунева.

По образование Прошков е инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Технически университет – София. Той обаче е и немски възпитаник – след дипломирането си заминава за Германия, където повече от 4 години работи по проект на Дойче банк за оптимизиране на транспорта, включващ създаване на симулационни модели и проектиране на софтуер.

Прошков е научен изследовател и софтуерен аналитик в Технически университет – Берлин.

Прошков е известен и с роднинската връзка с бившия председател на Българския съюз за физкултура и спорт и Директор на Български спортен тотализатор Неделчо Прошков – негов племенник е.

През 2007 г. Прошко Прошков, като част на  софийското ръководство на ДСБ бе издигнат за кмет на столичния район Лозенец и спечели изборите в балотаж срещу Поля Станчева.

През 2010 г. е преизбран в софийското ръководство на ДСБ.[8] През ноември 2011 г. става член на националното ръководство на ДСБ.

По време на кметуването си в „Лозенец“, Прошко Прошков се наложи като един от най-сериозните критици на управлението на ГЕРБ в Столичната община.

През 2008 г. той кани германски производител на почистваща техника да направи показно чистене на улици в район Лозенец и атакува остро концесионера по чистотата на София. След като за 45 минути малки мултифункционални машини измитат и измиват паважа и окастрят избуялите храсти, Прошков обявява, че е крайно наложително тази дейност да бъде прехвърлена в правомощията на кметовете на райони.

Най-популярният проект на Прошко Прошков е реставрацията на старата Водна кула на територията на Лозенец и превръщането ѝ в алтернативен арт-център. В кулата наред с постоянните изложби и дискусии се провежда и ежегоден фестивал на визуалните изкуства.

Той често критикуваше недостатъците на местната власт и призоваваше за децентрализация заради ограничените правомощия на районните кметове поради централизираното управление на столицата.

През 2011 г. Прошко Прошков бе издигнат за кмет на София и се яви на вътрешнопартийни избори в ДСБ срещу Петър Москов. Печели изборите и се изправя на отворени предварителни избори срещу кандидата на СДС Владимир Кисьов.

В проведения на 12 юни 2011 г. предварителен вот участват близо 22 000 софиянци, като Прошко Прошков печели 12 925 гласа срещу 8697 за кандидата на СДС и се превръща в официална номинация на Синята коалиция за редовните местни избори в столицата през октомври 2011 г. На редовните избори Прошков печели 53 472 гласа и се класира на трето място във вота за кмет. Тогава той стана общински съветник.

В последните години, Прошков отсъстваще от  политическата и обществена сцена.

Ходете пеша, Фандъкова и Прошко мислят за вашето здраве

Posted on: април 15th, 2016 by МИГ No Comments

Прошко не поиска прошка за скъпото билетче в София

Posted on: април 15th, 2016 by МИГ No Comments

Водя се от убежденията си това има смисъл колкото и непопулярно да изглежда в началото. Така Прошко Прошков от Движение България на гражданите обясни своя глас „за“ увеличението на единичния билет за пътуване в градския транспорт.

Няма увеличение принципно на цената на транспортната услуга освен за единичния билет, каза той. Транспортът в София е един от най-тежко субсидираните, всички уязвими социални групи се се возят на много ниски цени. За да остане тази услуга толкова социална се взе такова решение да се увеличи еднократната услуга, обясни той.

Стимулираме закупуването на абонаменти карти, заяви Прошко Прошков. Той заяви, че след близо две години се предвижда такава система, че таксата за билета да е спрямо колко спирки се пътува. Това нещо изисква инвестиции. По думите му се е създала голяма истерия. Ще въведем постоянен контрол по линиите, където имаме постоянен гратис, посочи той.

Класовата война на една бъдеща хлебарка

Posted on: април 8th, 2016 by МИГ No Comments

Много често, когато заговоря за класовото презрение на българските необогаташи към бедните, от нищото изплуват някакви виртуални наивници и балъци, които се опитват да ми опишат България като социална идилия. В тази тяхна непозната и несъществуваща страна неравенството не е проблем, бедността не е проблем, а богатите са като някаква подобрена версия на майка Тереза и по цял ден леят сълзи за съдбата на по-малко успелите от тях. Няколко пъти дори представители на десницата, които дори за един ден през живота си не са живели в лишения, а най-близката им представа за социално затруднение е да не им достигат няколко лева да си купят обувки за 500 лева, се опитват да ми обясняват, че изостреният тон срещу богатите бил демоде, че това е някакво архаично като кост на птеродактил мислене, което водело до задънена улица. Когато го правят презадоволени сноби, това не ме притеснява толкова. Лошото е, че съм го чувал и от хора, които едвам свързват двата края. Това означава само едно – операцията по промиване на мозъци е била осъществена успешно. Бедните са били отучени да виждат проблема и да го разпознават. Тоест вкарани са в кошарата без никакъв шанс да се измъкнат и да получат промяна. За да имаш надежда, трябва да имаш знанение. Когато са те обградили със стени от невежество, спасението става илюзорно…

Но стига толкова с общите приказки. Днес ще се занимаем с един типичен пример на класово презрение. Ще го изследваме детайлно, за да видим, че едната част от обществото отдавна води война, а другата предпочита да се прави, че бойни действия няма. Заради това богатите в повечето случаи побеждават. Просто бедните не искат да повярват, че никой пет пари не дава за тях и няма интерес да ги вади от калта.

От десетина дни се говори за това, че билетчето в София ще бъде увеличено с 60% и вече ще струва 1,60 лева. Подобно нещо е управленския аналог на праскането с бокс по зъбите, защото увеличението отново се обвива в розови фрази, невзрачни клишета за качество на транспорта и поредните дежурни лъжливи дъвки.

И тези дни въпросът с този ценови тероризъм на Столична община, този джихад срещу социално-слабите бе обсъден на комисия. Именно там общинският съветник Прошко Прошков се обезсмърти с реплика, която вероятно ще му подсигури прераждане като хлебарка в следващ живот. Прошков каза: „В момента транспортът в София е убежище за социално слаби хора“.

Ако това не е език на омразата, тогава не виждам кое на този свят може да мине за това. Излъсканият реформатор разви своя визия за социално изчистен градски транспорт, където бедните лузъри няма да имат място. Градският транспорт във фантазия на бъдещата хлебарка трябва да е за делови хора, които да слязат от колите. А знаете как са деловите българи – не обичат някакви мизерно облечени идиоти да им се мотаят в краката. Друго ще е, ако направим градския транспорт само за богати костюмари. Това ще е истинската богаташка социална утопия. Свят, от който бедните са изрязани напълно. Бедните да ходят пеш и да умират по улиците. То заради това според Прошков не било важно колко ще струва билета. Това може да го каже единствено човек, който не е слизал от колата си в последните 10 години. Може да го произнесе само богаташ, който така е забравил своя произход, че сигурно вече се чувства като част от глобалната класа на финансовите вампири.

Няма да си правим труда да припомняме кой е Прошко Прошков и как през живота си той едва ли реално е допринесъл изобщо на растежа на някаква икономика. Всички помним неговите политически маневри и радикален кариеризъм. Прошков би шута на своята първа партия – ДСБ и отиде във втора – Движение „България на гражданите“. Днес вече е опакован като реформатор и е пуснат като оръжие за масово поразяване да вилнее в собствената си класова война на самозабравил се богаташ.

Как само обаче им ги ражда фантазията? В главата на политическия сноб България никога не е това, което изглежда наистина – с хора, които едвам смогват да си платят сметките, да пратят децата на училище и да не бъдат удавени от безбожната скъпотия. Не, главата на богатия България винаги трябва да е пълна с лъскави негови клонинги, които нямат проблем и да плащат по 5 лева за билет.

В този ограничен свят на класов хейт бедните просто не съществуват. Намерете ми поне един десен у нас, който някога е поставил темата за бедността и да е предложил решение. Няма такова нещо. Тия съществуват с идеята, че бедността не им пречи. Все пак други умират от глад и студ. Други вият от ужас, когато получат сметка за парно. Други се изгърбват от бачкане по 14 часа на ден, за да получат в края на месеца 350 лева. Бедните са така притиснати от живота, че нямат време дори да осмислят факта, че богаташите вече са почнали битката срещу тях и смятат даже да ги свалят от автобусите. Това е елитарното дясно мислене. Право на живот имат само тези, които имат пари. Нямаш ли финанси – броди по улиците като скот и не притеснявай извисените десни същества в техните терзания за съдебна реформа. Налягай си парцалите, лузър и не пречи на Прошко да се самоизживява като злобно малтусианско божество, което утре ще вкарва в лагери социално-слабите, за да не му развалят пейзажа.

Дано животът като хлебарка един ден да му хареса. Те, хлебарките, още не са измислили класовото делене, така че може да му е малко вътрешно…