Posts Tagged ‘работодатели’

Вицепремиерът Асен Василев жегна жестоко работодателите

Posted on: януари 28th, 2022 by МИГ 6 Comments

„От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците“.

Това е казал министърът на финансите Асен Василев по време на обсъждането набюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ в профила си във фейсбук“

„Слушайте, не го казвам и няма да го казвам често: Браво на Асен Василев!

На НСТС АИКБ отново реват срещу минималната работна заплата, процент прослужено време, минимални осигурителни доходи. Всичко.

Този път преди нас се намеси министърът на финансите:

„От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците.

Тук работникът не можел да изкара 710 лв., в Гърция спокойно изкарват по 1000 евро.“

Когато го казваме ние, сме ретрогради. А то просто е така!“, написа синдикалистката в социалната мрежа.

След заседанието Василев не потвърди, че това са точните му думи, но даде да се разбере, че смисълът им отговаря на позицията му, съобщи mediapool.bg. „Моето мнение по този въпрос е, че е отговорност на работодателите да създадат добра организация на труда, така че да няма работещи бедни“, обясни финансовият министър.

Българската олигархия или гадните синдикати

Posted on: август 26th, 2017 by МИГ No Comments

Христо Марков

Пословични станаха крамолите в последно време между куп работодателски организации и двата синдиката. Изчаках и огледах спорещите. Едните викат: „Махайте стажа като критерий в заплащането, трудим се, а ония мързелуват, произвеждаме безделници, които разчитат на държавата.” Другите се опънаха: „Това е обида към народа, не се зачита тристранното партньорство, няма европейски критерий при оценяването на труда, почасово заплащане и т.н.” Погледнато безпристрастно сякаш и двете страни имат право, но … Това ще е вярно, ако работодателите бяха нормалните европейски бизнесмени, а не

креатури на неумиращата българска олигархия

и тогава панорамата вече изглежда друга, ама съвсем друга. Че не са стока родните синдикати и те на са ангели небесни, но да погледнем закваската на родните ни работодатели.
Все напоследък се появиха родни „аналлизатори”, които се упражняват по темата за олигархията и я сочат като причина за злото из страната. Олигархията е виновна за злините, които ни се случват и това изчерпва спора, обяснението е достатъчно, но да проникнеш в същността му,  да я посочиш е невъзможно, не поради кой знае какви затруднения,  а заради липсата на познание в процесите, не рядко и поради естествения, човешки страх. При това родната олигархия е нещо съвсем различно от тази обществена прослойка в бившите страни на източния блок. В България има от всички политически прослойки – и леви, и десни; от всички професионални съсловия – има и учители, и сервитьори, и дисководещи, и свинари, и шофьори, и спортисти, и юристи, и лекари… Да се сещате за още? Де що е оцеляло нещо полуграмотно в мътните години на прехода вече е бг-олигарх. Съвсем скоро слушах интерю с един от тези нискочели представители на хомо съпиенс, който се чудеше какво е това олигарх, защото в България той не бил срещал такива хора, пък и етимологията на думичката не му била много ясна.
Да му помогна най-напред за етимологията. Тя не е сложна, съвсем простичка е. В страгоръцкия ОЛИГОС означава „малък, дребен, ситен, малка част от нещо”, а в Русия като олигарх се разбира член на такава форма на управление, при която властта е съсредоточена с ръцете на малка група от обществото, която е забогатяла по незаконен, тъмен и съмнителен път. Или казано с други думи – привилегията и властта им се основава на притежаването на богатство, т.е. това е особена форма на плутокрация. Тя  разбира се, вирее само в общества, където политиката се е сляла с бизнес, който е неясен и непрозрачен за обществените интереси. За типичната олигархия се заговори в Русия в началото на 90-те години на миналия век, когато стана възможно след чаша водка, изпита с Борис Елцин, да се окаже достатъчен повод да получи някой завод, алуминиева мина или петролен кладенец. Такива бяха времената в ония необятни руско-съветски измерения, когато се изграждаха основите на непобедима и могъща олигархия.

А всъщност става дума за доста по-старо и научно обяснение на явлението. Негов откривател и тълкувател е един полугерманец-полуиталинец  на име Роберто Михелс /1876 – 1936/, който дълги години е професор по социология в Базел и Перуджа и е твърде любопитна политическа персона. В началото е социалдемократ по убеждения, а след това прегръща идеите на радикалния синдикализъм и завършва логично като фанатичен привърженик на фашизма, не на национал-социализма. В книгите си „Политическите партии” и „Теория на елита” разработва в подробности  така наречения

„Железен закон на олигархията”, 

според него олигархия може да възникне и да вирее само в общества, изповядващи принципите на фашизма и социализма. Любопитно, нали?! Може би затова и Михелс не бе популярен сред нашенските политолози, не бе цитиран и не бе изучаван. Той, който бе преминал през социализма и фашизма бе опознал доста дълбоко  партийните механизми на тези две системи и категорично бе видял в тях здрав темел за олигархично управление, при това за него то не е обезателно негативно, но механизмите можем да ги намерим доста точно описани. Употребих гигантски усилия да се сдобия с неговата книга „Теория на елита” и се оказа, че тя е преведена на български, но очевидно след някои събития е изчезнала от достъпната литература. В нея можете да откриете смайващи неща, сякаш е писана за настоящето, ще откриете описани в точност процеси, които текат в нашето общество и чертаят бъдещето. Например как ви се струва следното изречение: „Олигархията прави всичко възможно да заличи спомена за елита преди нея и живее с усещането, че елит е само тя и никой друг, не трябва да има знание за елита в обществото преди да се появи тя – олигархията.” Как ви се струва? Не е ли писаното за днешния ден?
Толкова за научните обяснения, относно олигархията и корениете и, нека погледнем реалността. Една отлика ми се е набивала в очите непрекъснато, докато съм се опитвал да си обясня руския и нашенския набеден елит.  Разликата по образователен  ценз е фрапираща. Например в Русия няма нито един цървул без образование. Дори „бедния” Александър Мамут със сътояние от 3 млрд. долара, дори бащата на финансовите пирамиди Мавроди са доктори на икономическите науки. Михаил Ходорковски също е с научно звание по икономика и с огромен размах, дори за ония предели. Той се опита да строи частен нефтопровод от Русия към Китай, но си въобрази, че може да го направи без да пита властта, а Елцин бе вече сменен от Путин, и Ходорковски се отзова в затвора в Чита, който е на 6 000 км. от Москва и му остана възможността да пише статии за списанието „Левый поворот”/Левият завой/, където се кълне, че е социалист, а Путин и компания били диви капиталисти.
А така – направо „поворот”! Но все пак имат някакъв образователен бекграунд, а нашенските… При нас се подвизават и са „елита” на обществото бивши магураджии, борци, боксьри, гребци, фелдшери, шофьори, келнери, бармани, милиционери, сервитьори, склададжии, бръмчалки от Попа, дейци на Указ 56, епизодични актьори, свинари, старшини от соц-войската, кръчмарски синове, бивши пазачи на складове и печатари, обикновени лумпени, чалгаджии – това е българския естаблишмънт, родния „бизнес-елит” и днес той поетично наречен

 „национално-отговорен капитал”

Разнасящи вино, ракия и пържоли, някои от тях се сдобиха с дипломи от многобройните свободни университети. Например особено модерно бе преди време да се учи задочно икономика в Свищов – град, родил много гиганти на макрорамката. Познавам един такъв, който така и не стъпи в дунавския град, но има диплома за специалист по „финанси и кредит” и сам казва, че от финанси нищо не разбира, но умее да тегли кредити. От Илия Павлов /лека му пръст!/ научихме, че във ВИФ имало специалност „Журналистика” и той я завършил. След време дойдоха на мода Бургаския и Благоевградския свободни университети, а после се родиха множество „колежи” с гръмки имена и почти всички бяха посетени от новобогаташите на България. Ами как да ги сравняваш дори с руските олигарси, дето уж са ни учители? Нашите са къде- къде напред с материала, поне що се отнася до академични постижения. И сега диктуват партитурата на тристранката.

И друга значителна разлика има от руските и българските новобогаташи. Странна форма на скатавка. За руснаците е едва ли не въпрос на чест да обявят размера на капитала си, но българските им колеги дават мило и драго, за да го скрият. Нашите са царе на офшорките, подставените лица, прокуристи и т.н. Потайни финансови зони като остров Ман, кантона Цуг или Каймановите острови придобиха в България митично звучене и стана въпрос на престиж да не плащаш данъци на страната, в която развиваш „бизнес”. Нашенските олигарси по примера на древната средиземноморска традиция винаги имат под ръка подставени лица или адвокати, които са шлейф за покриване на нещо, което би станало видимо. В италианската мафия gabellotto означава момче, което брани имотите на боса срещу заплащане, т.е. като нашенските подставени защитници. Често gabellotto го отстрелват, вместо боса. Такива са правилата на този „бизнес”.

И една трета разлика, която е странна, но лично съм я видял. Руските богаташи правят всичко възможно да се разграничат от комунизма, не искат по никакъв начин да им напомнят за лагерите, терора, Сталин и Брежнев, даже бивши комсомолци като Ходорковски клеймят времената преди „перестройката” и търсят в родовите си хроники далечни родственици с дворянски произход,   едър помещик или поне знатен белогвардеец. В България е точно обратното – нашите бизнесмени се гордеят със селския си произход, недоучилите родители или полуграмотните партийни секретари в рода.  Гордост е да си наследник на комунистическа номенклатура  и да осъществяваш на практика

 блянът на партизаните да станат капиталисти

И на тях, и на обслужващите ги интелектуалци им е много удобна теорията за „края на историята”, защото така могат да си представят, че на родна почва историята я градят те – бившите слуги и комсомолски перекендета. Дори в Румъния от 2009 год.  задължителен предмет в средното училище е „История на комунизма”, а в „демократична България”…

Преди няколко месеца лежах в болницата с един забележителен човек – Румен от с. Бойково. Истински българин, който казваше: „Като ни върнаха земята, аз не се отчаях, а се върнах на село да им докажа, че мога повече от тях и го направих.” В момента той е дори единственият лицензиран производител на картофи за семе. Та този човек ми разказваше следната история: „Селският кръчмар водеше лятото детето си в Бойково. То си играеше и се въртеше около нас вечер. Тогава кръчмарят имаше един любим номер – викаше малкото и го караше да рецитира стихчета за партията. Малкото като свърши го потупваше по главата с думите „Ще стане човек от него, партията му е в душата отсега”. Но мина време, комунизмът рухна и онова момче стана върл син активист – мести се от партия в партия и клейми комунизма…” Остана в мен този разказ, защото Румен каза и името на малкия матросовец – Гърльо. Ех, колко нашенско!

Иначе една от основните мантри на българските багаташи е простичка – миналото да си остане между нас, това е наша, домашна работа, истината не е важна, важно е какво правим и преживяваме ние. Ама че предците им са избили историческия елит на България – няма значение, това си е тяхна, вътрешна работа. Това си е тяхното скривалище, убежище. И идва последното, пак етимологическо и психологическо обяснение на „национално-отговорния капитал”. Едно от значенията на мафия е „убежище, скривалище”, а другото е cosa nostra или „наша работа, общо дело”. И май няма нужда от повече обяснения.

А седнете сега и разсъждавайте, относно преговорите в тристранката…