Описван като някаква екзотика, като едва ли не плод на не добре обмислено решение за лесни пари, арестът на директора на Разградския театър „Антон Страшимиров“ Левон Манукян е всъщност неволно полицейско разкритие на голяма схема за източване на милиони левове от държавния бюджет, с които тези дни да се купуват гласове.
Неволно, защото нито полицаите пратени на място, нито техните шефове, нито в МВР са знаели, че полученият в полицията в Пловдив сигнал може да доведе именно до разплитане на въпросната схема. Иначе случаят със сигурност щеше да бъде смачкан още в зародиш, Манукян щеше да продължава да се къпе в овациите на почитатели и никой нищо нямаше да разбере.
Опит всичко да бъде потулено пак имаше, защото арестът на Манукян и останалите от заверата – сред които е човекът, когото органите на властта упорито се опитват да ни втълпят, че бил неин мозък, ай ти специалистът Петко Писков, е извършен още в четвъртък. Оттогава и МВР, и прокуратурата, и Министерството на културата, и това на финансите мълчаха с надеждата всичко да се смачка. Но малшанс за тях бе, че задържаните са откарани в пловдивски арест, случаят е от компетенцията на местните окръжни прокуратура и съд, а в града под тепетата има достатъчно любопитни журналисти, които успяват все пак да разкрият, че има извършени арести. Така историята, макар и извадена от скандалния политически контекст, изведнъж придобива публичност, и въпреки, че почти всички медии – или от неосъзнаване какво се случва, или поради факта, че работят в руслото на някоя всеизвестна партия, – да я описаха в стилистиката на „един там, нещо си там, някъде там“.
А историята е следната. През лятото министърът на културата Найден Тодоров, който вече няколко пъти се фръцва да се оправдава като гузен негонен бягал, че няма нищо, ама нищо общо с Борисов, назначава Левон и други едни зрънца на различни места из поверените му ведомства в страната. В определен ден, който им е посочен предварително, тези зрънца се активират като подписват заповеди за назначаване на огромни бройки хора, нямащи нищо общо нито с театъра, нито с музиката, нито с изкуството или културата, на работа във въпросните поверени им ведомства.
На името на тези хора са издадени дебитни карти, по които ще им се превеждат заплати. Те са с едни и същи пинове, за да може после парите от повечето карти да бъдат лесно теглени от един и същи човек. Все пак някои от картите са раздадени и на лицата, на които са издадени.
Само за месец бюджетът на тези няколко културни ведомства в страната, а освен разградския театър, в схемата още е например и смолянският, набъбват от стотина хиляди лева на с по милион отгоре. Сумата е толкова впечатляваща, че финансовият министър Людмила Петкова, която също гузно негонено се разграничи от Борисов, трябва да е изпаднала в умопомрачение, за да одобри подобни разходи.
Огромната част от тези дебитни карти са били в ръцете на каскадьора на свободна практика Атанас Георгиев от Перник. Той е изтеглил голяма част от сумите, но е трябвало да обиколи и останалите хора, които също са получили карти по тази схема, за да му се отчетат. Хонорарът за тях са били социалните осигуровки, с които се облажват покрай фиктивните си назначения.
Двама от картодържателите, след като са разбрали, че изведнъж са се сдобили с по 30 бона, не се стърпели и ги изхарчили набързо – единият в казино, другият – да покрие стари борчове. В един момент обаче са осъзнали, че след като вече няма как да предадат парите на каскадьора, може да бъдат пребити или направо убити, са отишли в полицията и са подали сигнал срещу него. Така оперативните полицаи, отишли да проверят сигнала, извършват арести преди министърът на вътрешните работи Атанас Илков, който също не пропусна да издекламира, че не е човек на Борисов, да успее да разпореди случаят да не се работи и да не се докладва в прокуратурата.
Също неосъзнал с каква история се заема, и преди главният прокурар Борислав Сарафов, който твърдо не е човек на Борисов, да му разпореди да я смачка, пловдивският прокурор Галин Гавраилов поема случая.
Ай ти специалистът, каскадьорът, на който двамата, подали сигнала, е трябвало да отчетат вече похарчените пари, както и назначилият ги фиктивно Манукян са арестувани. Има образувано предварително производство. Но до понеделник МВР, прокуратурата, културното и финансовото министерства, всички до едно нямащи абсолютно нищо общо с Борисов, мълчат като пукали. Най-вероятно са се надявали във вторник съдът в Пловдив, в едно от десетките незабелязани от никой дела, да пусне арестантите. А след това министри и главен прокурор вече знаят как подобна история да се скрие под килима или в някое дълбоко чекмедже. Това обяснява и защо министър Тодоров уволни Манукян чак в понеделник, когато пловдивските журналисти разкриха ареста, а не в четвъртък, когато той е бил извършен.
Това че пловдивските журналисти все пак надушиха арестите и в понеделник ги оповестиха обаче въобще не означава, че някои всеизвестни партии с фамозни лидери няма да успеят пак да смачкат историята. Правили са го десетки пъти. Още повече че, дори и формално извън властта, те продължават да контролират повечето министри, прокуратурата, ДАНС, много съдии и мнозинството членове на Висшия съдебен съвет.
Само един Манукян си знае как се е съгласил да участва в подобна схема. Ако го е направил доброволно, трябва да са му обещали сериозни неща насреща. Ако е бил заставен, вероятно е имало с какво. Преди години, докато бе преподавател в музикално училище, няколко родители бяха написали колективно писмо до директорката му, в което описваха конкретни случаи на педофилия, разказани от техните деца ученици на Манукян. Тогава въпросната директорка потули историята и тя не стигна нито до МВР, нито до медиите. Но такива писмени документи имат способността да оцеляват във времето и дори да се надграждат с още данни, включително видео.
Божидар Божков, Фейсбук
