Posts Tagged ‘разкопки’

Гроб на аристократ откриха в Калиакра

Posted on: август 16th, 2019 by МИГ No Comments

Богато погребение от XIV в. на неизвестен до момента аристократ – Господин Георги Палеолог, е открито при редовните археологически проучвания на средновековната столица на България Калиакра.

Проучвателите на обекта са имали късмет, защото най-голямото желание на всеки археолог е да бъде открит надпис, по който да се датира точно времето на находката. В случая екипът е имал късмет, защото името на погребания – Георги, както и знатното му потекло, са установени по най-впечатляващия предмет от даровете в гроба – масивен златен пръстен. Пръстенът е от известния „Калоянов тип“, но с много по-детайлна и изящна украса по халката, разказа за ДУМА научният ръководител на археологическия екип доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ, бивш зам.-министър на културата и дълги години археолог в НАИМ-БАН, където бе зам.-директор и ръководител на Средновековната секция. По думите й на пръстена има изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.

Археологическите проучвания на крепостта Калиакра се провеждат вече за 16-и сезон под ръководство на доц. Петрунова. Финансирането на разкопките през тази година е от Министерството на културата и община Каварна. От началото на проучванията са откривани множество богати погребения на представители на местната средновековна калиакренска аристокрация, но за пръв път се открива погребение на наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица, известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV в. Доц. Петрунова допуска възможността младият мъж, в чийто гроб бе великолепният пръстен, да е дори внук на деспот Добротица.

В гроба, освен пръстена, археологическият екип разкри богати дарове, които дават възможност да се възстанови ритуалът по изпращането на младия покойник. Погребението е извършено през втората половина на XIV в., като ямата е оформена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре запазени следи. Лицето му е било покрито с луксозна материя, върху тялото му са поставени дарове и стъклен съд, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.

По време на разкопките миналата година на Калиакра беше открито великолепно златно татарско съкровище, укрито тук в края на XIV в. Погребението на Господин Георги Палеолог е разкрито под основите на същата сграда. До края на тази година Националният исторически музей ще публикува каталог на „Татарската плячка“, която съдържа 950 предмета от злато и сребро. Проучванията на средновековния некропол ще продължат до края на август.

Борисов спря строежа на „Струма“ заради разкопките

Posted on: май 6th, 2018 by МИГ No Comments

В рамките на месец-два археолозите и експертите имат срок да дадат решение за трасето на автомагистрала „Струма“ и, в същото време, как да бъдат запазени археологическите находки. Това заяви пред журналисти премиерът Бойко Борисов, след като инспектира участъка от АМ „Струма“ при откритите останки от античното селище Скаптопара край село Покровник в района на Благоевград. Дотогава строителството в района на разкопките ще е замразено.

„През това време ще пресметнем, ако магистралата мине отдолу, следва ново отчуждаване, нови процедури, а досега са дадени над 20 милиона за отчуждаване. Експертите трябва да изследват, ако трасето мине отдолу, близо до реката, риска от наводнения. Има такова изискване. Затова на някои места трасето трябваше да бъде повдигано“, каза Борисов. Такъв вариант би оскъпил изграждането на магистралата с още 50 милиона лева, добави той.

На обекта присъстваха десетки протестиращи граждани, искащи запазване на археологическите разкопки. Министър-председателят разговаря с тях. Мъж се обърна към Борисов, като заяви, че на референдум хората са гласували „за“ запазване на разкопките и попита какво следва.

Премиерът заяви пред протестиращите: „Спираме магистралата и отиваме да строим нагоре, на север. Какво да направим друго? Искаме да направим магистрала. От 1973 г. знаят, че има разкопки тук. Защо не протестирахте тогава? Защо не е направено? Знаете ли колко археология сме направили по страната? Искам да го направим като хората, затова търсим решение как да го направим“.

По думите му до този момент за тези разкопки са дадени 3,1 милиона лева, за да ги видят хората, които са тук, гражданите на Благоевград, а това са пари на данъкоплатците. Във всички случаи ще се дават допълнително пари, но трябва да намерим по-евтин вариант. Според археолозите нагоре има много и повече ценности. Досега за археология при магистралите са дадени повече от 20-30 милиона лева, посочи още Борисов.

„Около 85 милиона лева ще струва вариантът автомагистрала „Струма“, при археологическите находки край село Покровник, да минава под античното селище“. Това каза председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов. Той бе категоричен, че решение ще бъда намерено. „Моето мнение е – разкопаваме горе и местим най-ценното там“, заяви Атанасов.

Премиерът покани на среща в Министерския съвет през следващата седмица кмета на Благоевград Атанас Камбитов, представители на инициативния комитет за запазване на археологическите находки.

По време на инспекцията премиерът Бойко Борисов бе придружаван от министрите Владислав Горанов, Ивайло Московски, Николай Нанков, Боил Банов.

Инструменти на хирург открити в тракийски гроб край Люблен

Posted on: януари 9th, 2018 by МИГ No Comments

Уникален хирургически инструмент от сребро е открит при разкопки на тракийското селище Пимаза в околностите на село Люблен от археолога Димитър Савов Овчаров. Той и съпругата му Мария Овчарова основават търговищкия музей, чиито най-ценни експонати са показвани и в Япония. Там принц Акихито, бъдещият японски император, е възхитен от тракийския инструмент и го обявява за най-удивителния предмет от изложбата.

През 1965 г. при оран в землището на Люблен е намерена глава, отчупена от мраморна статуя. Представлява реалистично изображение на възрастен мъж с ниско подстригани брада, коса и мустаци. Находката предизвиква разкопки в местността Гюлюува. Открито е ритуално

погребение в дълбока стъпаловидна яма – кенотаф. Покойникът е бил кремиран на място и пепелта е събрана в по-малка яма. В дървено сандъче са подредени предмети, от които той би имал нужда в отвъдното. В ключалката на сандъчето е вкаран пръстен, закачен на златна халка. Отключващата му част е желязна.

В два от ъглите на ямата са струпани погребални дарове. В третия има бронзова кофа. Открити са стъклени и глинени съдове, медни и костни пластини, 4 посребрени бронзови лъжици и кожен колан с апликирани сребърни букви. Надписът е с латинския шрифт Scriptura Monumentalis и се отнася към II и първата половина на III век. Той гласи: Vtere Felix -Използвай (колана) щастлив!, с липсваща буква L.

Сребърният инструмент е с множество прибиращи се елементи, подобен на швейцарски сгъваем нож. Всъщност това е набор от най-важните хирургически пособия – ланцети, шило, плоска лъжичка, разширител, обтегач и др. Инструментът позволява и едновременно използване на някоиот елементите. Другите находки, указващи медицинска практика, са

шишенца, лъжички за дозиране, купички за приготвяне и съхранение на лекове.

Във втория гроб е намерен прахът на спътницата в живота на лечителя – явно заможна дама. Нейното дървено ковчеже е обковано с медни апликации. В него има златен пръстен, златни обеци с висулки и скулптурна камея с женско изображение. Има и тайнствени кутийки, свързани с медицинска практика.

Откритите монети отнасят погребението към 218-225 г. Това е времето на най-голям разцвет на тракийските провинции в Римската империя. От други могили край Люблен са извадени скалпели, ножици, пинсети, игли, сонди, ланцети, екартьори, лопатки за почистване на рани, по които се съди за големи умения в коремната и костно-ставната хирургия, както и в акушерството.

В околностите на Люблен са открити и останки на каменен зид, широк до 1 метър. Той огражда голяма площ с неправилна шестоъгълна форма, като височината на стената се изчислява на 4-5 метра. В него е открит и варовиков капител, украсен с човешки изображения и растителни орнаменти. Разкрити са основи на сграда, която според археолозите е храм, тясно свързан с надгробната могила. Входът е бил украсен с колони с 2 капитела. Комплексът е светилище на обожествен след смъртта му тракийски аристократ. Освен лечител той е бил и жрец, за което свидетелстват някои атрибути в гроба. Например кучешкият череп, намерен между мъжкия и женския гроб. Според проф. Ст. Иванов отделянето на главата от трупа на кучето е станало дълго преди тя да попадне в могилния насип. Твърде вероятно е кучешкият череп да е бил едно от ритуалните пособия на жреца.

Археолози откриха мобилен телефон на 800 години

Posted on: февруари 27th, 2017 by МИГ No Comments

При разкопки на древна могила в австрийския град Залцбург археолозите откриха твърде интересен и загадъчен предмет. Той е изработен от глина и наподобява съвременен мобилен телефон.

На находката се различават бутони и екран, досущ като на днешните джиесеми. Специалистите твърдят, че символите върху странния артефакт имат нещо общо с шумерската клинопис отпреди няколко хиляди години.

Засега е напълно неизвестно за какво е служил „средновековния мобилен телефон“, който е бил изработен пред 800 години. Находката е абсолютно уникална и досега нищо подобно на нея не е намирано.

Откриха костите на българска принцеса край Ботевград

Posted on: юни 7th, 2016 by МИГ No Comments

Археолози откриха прабългарска принцеса, положена в основите на средновековна църква край ботевградското село Трудовец. С това уникално откритие започна археологическия сезон у нас.

Принцесата е от Шишмановия род, за което свидетелства открит пръстен с монограм на цар Иван Шишман. Тя е живяла през 14 век, малко преди България да падне под турско робство. Районът около Трудовец е спадал към родовите владения на Шишмановци, които се простират от Белград през Видин до Ловеч. Доказателство, че и Ботевградското поле е влизало в тях е откритият от археолога Филип Петрунов гроб на млада жена с богати накити.

Експертите обясниха, че уникалното при погребението е, че жената била буквално „вградена“ в основите на старинната църква. Това напомня за старото вярване, че ако се вгради мома в сграда, тя ще устои на времето.

Храмът край село Трудовец е бил построен на остров, в плитко езеро, което след ХIV век е пресъхнало.

Дворецът на Константин Велики лежи под „Света Неделя”?

Posted on: август 6th, 2015 by МИГ No Comments

Дворецът на римския император Константин Велики лежи под площад „Света Неделя” в София. Археолозите се натъкнаха на масивна сграда, която е вдигната върху 5 дка, само две седмици след като започнаха  разкопките пред хотел „Шератон”. Останките от мащабните зидове говорят, че е зданието е антично и е преживяло различни периоди на преустройство.

Предположенията за това каква сграда е открита под площада са две – или Константиновия дворец, или Сердикийските терми. Това е най-голямата обществена сграда във всеки един град от римската епоха – обществените бани, обясни д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт към БАН. Сградата е с фронт от порядъка на 70 метра, което дори по съвременните стандарти я прави една изключително грандиозна сграда.  Дебелината на зидовете е над два метра и това показва, че тя е била и доста висока, каза зам.-кметът по културата д-р Тодор Чобанов.

Той обясни, че 1500 години под краката ни е стояло едно културно-историческо наследство, което сега получава втори шанс да се появи на бял свят. При разкопките са открити основно монети, прозоречно стъкло и отделни парчета от мраморни облицовки. Намерен е и оловен печат от XII век с благословия: „Господи, помагай на Мануил”.

Най-вероятно под пластовете се намира и централният градски площад – форумът. Точно около него са се строяли най-важните сгради за римския и късноантичния град. В Сердика това са градският съвет, обществената баня и преториумът, т.е. седалището на военния управител. Към форума са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са били луксозни за времето си къщи с канализация, водопровод и павирани улици.

Сградите на римската административна власт пък са били разположени в югозападната част, предполагат археолози. Средствата за разкопките са осигурени от програма „Култура” и целта на разкриване на археологическите обекти е София да бъде включена в световното културно наследство на ЮНЕСКО, каза кметът Йорданка Фандъкова, която отчете, че античните разкопки са увеличили туристите в града с 6%.